Никола Григоров
Зелена икономика (5)

Терминологичен речник

(По Йовков, Иван и др.)

Устойчиво развитие на социално-икономическите системи с публично-частен характер. С., 2010)

Вътрешни противоречия — действат в пределите на дадено нещо, на дадена същност или система от същности. Полярните противоположности, които са негова присъща особеност, се намират винаги в единство и борба, осигурявайки развитието.

Ефективни институции — институции, които дават възможност на страните в размяната да получат полагащата им се част от печалбите при производството и размяната. Ефективните институции дефинират и защитават правата на собственост, с което улесняват комуникацията и взаимодействието между икономическите субекти. В случай че институциите защитават групови интереси или предизвикват несъответствие между частните мотиви и социалното благополучие, те работят с намаляваща възвръщаемост.

Ефективност на производствената функция на икономическата система — такова използване на частния и публичния сектор, вследствие на което икономиката се намира на границата на максималните си производствени възможности.

Ефективност на размяната — разпределението на благата между индивидите да става по относителни цени, приети от тях за справедливи.

Институции — обществена система от ценности (принципи), защитени от правила, определящи рамката, в която се осъществяват човешките взаимоотношения, правните задължения, пълномощия, привилегии и т.н. на институционализираните служби и длъжности.

Коефициент на жертвана стойност — социалната цена на взаимния компромис, който политическите и икономическите предприемачи правят, за да се поддържа устойчиво социално равновесие между сферите на дейност в обществото.

Неформални институции — понятие, наложено от неоинституционална икономическа теория. Неформалните институции произлизат от определени традиции, собствени кодекси, обичаи, навици и вяра на хората. В основата на неформалните институции са залегнали формалните правила, но възприети субективно от отделните индивиди. Поради тази причина едни и същи формални правила се интерпретират по различен начин и водят до различни резултати в отделните общества.

Оптималност на общественото благоденствие — максимум на благоденствието между подоходните групи в обществото се достига, когато разпределението на ресурсите между тях не повишава благоденствието на някоя група или отделен неин член за сметка на други.

Основно противоречие — противоречието, което непосредствено и с необходимост произтича от същността на предмета и действа вътре в него, което определя коренните му особености, в т.ч. и процеса на развитието, през цялото време на неговото съществуване като качествено определено явление. Всяко нещо или система от неща има едно основно противоречие. То е отношение между най-съществените му вътрешни противоположности. Цялата съвкупност от другите противоречия — останалите вътрешни и всички външни, съставляват неосновните или производни противоречия. Те се обуславят от основното, като го конкретизират, задълбочават, допълват. Дадено противоречие е основно през цялото време на съществуване на явлението, измени ли се то, изменя се и неговия носител, превръщайки се в нещо друго.

Относителни цени — съотношение между пазарните цени на стоките и услугите на адекватен пазар — местен, регионален, национален и т.н.

Пазар — серия от социални действия, чрез които купувачи и продавачи влизат в обществени отношения помежду си, за да разменят права на собственост върху стоки и услуги с помощта на ценовия механизъм.

Политически предприемач — защитена от институциите ценност, чиято социална функция е да превърне законодателството в обществен механизъм за регулативно поведение и невидима ръка за управление на обществените отношения.

Принципи — система от възприети ценности, които се извеждат на основата на закономерностите. Те формират институционална матрица на разработените механизми за управление на обществото като цяло и неговите сфери на дейност в частност.

Природа — вътрешна сила, която принуждава полярните противоположности в противоречията чрез самоопределение, самоорганизация и саморазвитие да придобиват определени форми на съществуване.

Противоречие — раздвояване на единното на взаимно свързани и изключващи се страни в борбата между тях. Единството на противоположностите характеризира устойчивостта, която винаги е относителна, а борбата на противоположностите — устойчивото развитие. Всяко противоречие съдържа в себе си вътрешния източник на движение и развитие.

Развитие — процес на движение от низше (просто) към висше (сложно), главна характерна черта на което е изчезването на старото и възникването на новото. Всеки отделен процес на развитие има начало и край. При това още в началото като тенденция се съдържа краят на развитие, а завършването на даден цикъл на развитие поставя началото на нов цикъл, в който неизбежно се повтарят някои особености на първия.

Разменна стойност — пропорцията, в която се намират относителните цени на стоките и услугите с различна потребителна стойност в процеса на размяната.

Размяна — справедлив обмен на доход за актив, от който се очакват придобиване на сегашни и/или бъдещи ползи.

Разпределение — стадий от икономическия възпроизводствен процес, през който се осъществява първично разпределение на брутната добавена стойност по икономически критерии. През този стадий властват обществените закони.

Трансакционни разходи — най-видимото измерение на институционалната рамка, лежаща в основата на ограниченията в размяната. Според О. Уилямсън в икономическата организация платената цена за всяка сделка може да се разглежда като трансакционен разход.

Управление — вземане на решения в условия на ограничени ресурси и осъществяване на социални действия в съответствие с институционалните норми и правила.

Формални институции — разделят се на институционална среда и институционални норми. Институционалната среда е мрежа от политически, социални и законодателни правила, които дават основата за производството, размяната и разпределението. На свой ред институционалните норми определят начина, по който икономическите субекти могат да се състезават или кооперират, както и механизма, който може да предизвика промяна в законите и правото на собственост. Изграждането на формалните институции следва процесите на еволюционните институционални изменения и трансформирането на неформалните правила във формални.