Никола Григоров
Зелена икономика (15)

1.Ролята на горските екосистеми за поддържане на биологичното разнообразие и екологичното равновесие

Растящото безумие на консуматорството през ХХ век доведе до значително увеличаване в използването на природни ресурси, което застрашава не само околната среда, но и бъдещото състояние на планетата и хората. Така например от 1960 г. до 1995 г. потреблението на суровини в световен мащаб е нараснало 2, 5 пъти за производството на метали, 2, 1 пъти на дървесна суровина, а на синтетиката и пластмасата — 5, 6 пъти. Това увеличение изпреварва ръста на световното население.

Потреблението на горива и материали отразява същия модел на глобална несправедливост. Само за САЩ, с по-малко от 5 на сто от населението на света, използват около една четвърт от световните ресурси от изкопаеми горива — те изгарят близо 25 на сто от въглищата, 26 на сто от нефта и 27 на сто от природния газ в света. Прибавете потреблението на другите богати държави и господството само на няколко страни в глобалното използване на суровини и материали става очевидно [Гари Гарднър и др. (10)].

Тази картина се потвърждава и от данните, които авторите Джон И. Иънг и Аарон Закс (22) привеждат за промишлено развитите страни, чието население е само 20% от населението на планетата, а потребява 86% от алуминия на света, 81% от хартията му, 80% от желязото и стоманата и 76% от дървения материал.

Авторите посочват и един друг пример на често срещани случаи с добива на руди с високо съдържание на съответните елементи. В момента, когато съдържанието на елементите в рудите намалее, експлоатиращите ги напускат обекта и търсят нов такъв, защото цената на земята е много ниска и те нямат финансови затруднения при наемането й за ползване за определен срок от време. Противодействието на този начин на експлоатации би се реализирал чрез по-високи цени на земята, премахване на субсидиите и заплащане вредите, нанесени на околната среда. Всичко това би увеличило стимулите за приложение на по-ефективни технологии, а заедно с това и провеждане на реформа в данъчната система, която да не позволява при досегашния начин на експлоатация екологичната цена да се плаща от обществото.

Не по-малко пагубно въздействие от нарастващото потребление на природни ресурси е и замърсяването на околната среда в резултат от човешката дейност. Основните типове замърсявания и вредни въздействия според проф. К. Богданов (7) могат да се систематизират на: физически замърсявания с радиоактивни елементи и др. твърди неотстраними отпадъци; химически замърсявания при производство и потребление на миещи средства, пластмаси, пестициди, производни на сярата, азота и хлорните съединения, аерозоли и др.; биологични замърсявания, свързани с микробиологични отравяния на дихателните и хранителните пътища (бактерии, вируси) и изменение на биоценозите от неподходящо разселване на растителни и животински видове; естетически вреди — нарушаване на пейзажа и на забележителни места от грубата урбанизация, както и от строителство на индустриални (курортни, туристически) центрове в девствени или слабо засегнати от човека биотопи.

За противодействие на тези глобално действащи фактори и за оказване съществено влияние на процесите за екологично равновесие в отношенията между природа и общество, важна роля имат горските екосистеми. Тези са и причините да се търсят начини и пътища за трайна и последователна работа в посока на спиране тенденциите на тяхното унищожаване, за съхраняване и увеличаване на дървесните ресурси при отглеждането и репродуцирането им и за ефективното им използване в сферата на потреблението.

В глобален мащаб сериозно внимание се обръща на състоянието и бъдещето на горите, жизнено необходим природен фактор за опазване на биологичното разнообразие и устойчивото му развитие, чиято координация и разработването на съответните материали беше възложено на Междуправителствения състав по горите към Комисията по устойчиво развитие на ООН, провел първата си среща през септември 1995 г. В Ню Йорк (3).

На проведените преди тази дата срещи на ниво министри в Страсбург през 1990 г., в Хелзинки през 1993 г. и след тях в Лисабон през 1998 г. и приетите в духа на глобалната политика резолюции основно се свеждат до:

• мониторинг на горските екосистеми;

• запазване на горските генетични ресурси;

• общи принципи, критерии и показатели за устойчиво стопанисване на горите;

• стратегия за процеса на дългосрочно адаптиране на горите към климатичните промени.

Управленската дейност в нашата страна при стопанисване и ползване на горите, съобразно със социално-икономическите и екологични фактори за устойчиво развитие, се осъществява чрез разработените и утвърдени основни нормативни актове, актуализирани през 1997 г. и 1998 г., а именно: Закон за горите и Правилник за неговото прилагане, Закон за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и Правилник за неговото прилагане, Наредба за ползването на дървесината от горите и Правилник за сечите в горите на Р. България, Методика за залесяване в горите и земите на Р. България, Наредба за оценка на горите, Наредба за лицензиране на частната лесовъдска практика, Наредба за приходите и разходите по Националния фонд „Българска гора“ и др.

С актуализираните нормативни документи се изпълняват приетите решения от: Конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио̀92, Министерската конференция по охрана на горите от Хелзинки 1993 г. и Десетия световен конгрес на лесовъдите през 1994 г. се определиха и принципите за устойчиво стопанисване и управление на горите в Европа и света. Под устойчиво стопанисване следва да се разбира управление и използване на горите и земите от горския фонд по начин и степен, запазващи и поддържащи тяхното биологично разнообразие, продуктивност, възобновителен капацитет и жизненост, което да позволи изпълнението на техните социални, икономически и екологични функции на локално, национално и глобално равнище за задоволяване потребностите на днешните и бъдещи поколения.

Гората способства за осигуряването на благоприятно за човека и другите организми равновесие в природната среда, за изравняване на баланса между кислорода и въглеродния диоксид. Тя е носител на климаторегулиращи, почвообразуващи, почвозащитни и кислородопродуциращи функции. Гората компенсира вредните последици от урбанизацията и индустриализацията и другите видове замърсявания на околната среда и има прахозадържащи, газоочистващи, йонизиращи, шумопоглъщащи и рекреационни функции.

Върху процесите за противодействие на отрицателните промени, които се наблюдават понастоящем в климата, важна роля има надземната дървесна маса на горите и способността й да поглъща CO₂. От направени анализи и изследвания за нашата страна е установено, че особено интензивна е акумулацията на CO₂ през периода 1987–1993 г., която се изменя съответно от общо 4,46 млн. t на 7,87 млн. t CO₂ (48). Този процес е в резултат от значителните положителни промени, които са извършени в горите на България, чиито ресурси са се увеличили с около 1,65 пъти в 1990 г. спрямо наличните през 1955 г.

За устойчивото стопанисване на горите е необходимо да се обърне особено внимание на критериите и показателите и тяхното усъвършенстване, групирани в следните няколко основни направления (2):

• поддържане и съответно увеличаване на горските ресурси и техния принос към глобалния кръговрат на въглерода;

• поддържане на здрави и жизнеутвърждаващи се горски екосистеми;

• поддържане и развитие на производителните функции на горите (дървесни и недървесни);

• запазване и подходящо увеличаване на биологичното разнообразие в горските екосистеми;

• съхраняване и съответно засилване на защитните функции на горите при тяхното стопанисване;

• поддържане на други социално-икономически функции и условия.

Необходимо е да се отбележи, че управленците, научните работници и изпълнителите в областта на горското дело в нашата страна, имат достатъчно опит и научни познания за водене на тези процеси в правилната посока.

През м. Май 2011 г. Европейската комисия приема Стратегия за биоразнообразието, обхващаща периода до 2020 г. (17). Биоразнообразието ни осигурява широк спектър от жизненоважни за нас екосистеми, услуги и ползи, като храна, вода, опрашване на растенията, защита срещу наводненията и др. Екосистемата представлява естествена единица, общ природен комплекс, диалектическа съвкупност от биоценозата (живите организми) и биотопа (средата с относително еднакви екологични условия, в които живеят организмите). В термодинамично отношение екосистемата е открита, относително стабилна във времето и пространството система. В зависимост от своя биотоп екосистемите биват: морски, сладководни, сухоземни. Те могат да бъдат естествени (природни) и изкуствени (създадени от човека).

В аналитичната част на Стратегията се посочва, че понастоящем една четвърт от дивите биологични видове в Европа са застрашени от изчезване, а голяма част от екосистемите са деградирали до степен на невъзможност да осигуряват така ценните за хората услуги и ползи. Като основни причини се посочват унищожаване на местообитанията, свръхексплоатацията на природните ресурси, чужди инвазивни видове, изменението на климата.

Стратегията ще се изпълнява в рамките на поетите глобални ангажименти за биологично разнообразие, произтичащи от Конвенцията, приета на конференцията, състояла се в Япония през 2010 г. Нейното изпълнение ще се осъществява от Европейската комисия и държавите-членки, в партньорство със заинтересованите страни и с гражданското общество.

В краткосрочен план до 2020 г. целта е да се спре процесът на деградацията на екосистемните ползи и тяхното възстановяване в степента, до която е възможно на този етап. В дългосрочен план до 2050 г. е предвижда екосистемите с техния природен капитал да бъдат защитени и в подходящ вид възстановени, с което да се реализират ползи за човешкото благополучие и да се предотвратят катастрофалните промени в резултат загубата на биоразнообразие.

На вниманието на страните членки на ЕС като основни подцели се визират:

• Цялостно прилагане на директивата за птиците и директивата за местообитанията. Завършване изграждането на мрежата „Натура 2000“ и осигуряване на доброто й управление, финансиране и мониторинг.

• Запазване и възстановяване на екосистемите и на услугите и ползите от тях на основата на тяхното изучаване, картографиране, оценка на състоянието им и на икономическата стойност от ползите. Запазване, частично възстановяване и подобряване на екосистемите да се извършва чрез изграждане (създаване) на зелена инфраструктура, освен в тях, също така и в градските и селските райони чрез подходяща политика за стимулиране и инвестиции в изпълнението на различни видове проекти.

• Повишаване на приноса на селското и горското стопанство за съхраняване и подобряване на биоразнообразието, чрез увеличаване на земеделските площи (пасища, обработваеми земи и трайни насаждения) и на горските масиви и насаждения, в които се прилагат мерки за опазване и подобряване на биоразнообразието. Насърчаване приемането на агроекологични мерки за поддържане на генетичното разнообразие в селското стопанство и за опазване на териториите на дива природа в горите и устойчиво развитие на горските екосистеми с цел изпълнение на техните социални, икономически и екологични функции.

• Не по-малко важни са и подцелите за: подобряване на управлението и осигуряване на устойчиво използване на рибните запаси, опазване на техния видов състав и разнообразие в характерните за тях местообитания и екосистеми; борбата с инвазивните чужди биологични видове, които влияят върху здравословното състояние на растенията и животните; съдействие за предотвратяване на загубата на биоразнообразие в световен мащаб.

С визията на Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор, българската гора се определя като национално богатство, чиито горски екосистеми имат значително място в запазването и обогатяването на техните екологични, социални и икономически функции, за подобряване качеството на живот на хората. На основата на силно развита лесотехническа наука, горите се управляват професионално и при широка обществена подкрепа и взаимно зачитане интересите на всички горевладелци — държавни, общински и частни.

Общата горска площ в България е около 37% от територията на страната, от която 90, 4% е покрита с гори. През последните 50 години в страната са залесени около 1, 5 млн. ha горски култури. Целта на извършените залесявания е трайно увеличаване площта на горите, тяхната производителност и борбата с почвената ерозия.

Резултатите от многофункционалните ползи на българските гори се изразяват в осигуряване на около 85% от водния поток в страната или около 3, 6 млрд. м³ ежегоден ресурс от чиста питейна вода. Те имат и значителен принос за намаляване емисиите на парниковите газове в атмосферата, поглъщайки СО2.

В програмата за развитие на селските райони в България 2014–2020 се посочва, че: поглъщането на парниковите газове в сектор „Земеопазване, промяна в земеползването и горското стопанство“ компенсира между 11, 4% и 19, 9% от общите емисии на парниковите газове в България. С най-голяма роля за поглъщането и складирането на въглерод (94-95%) от общото поглъщане за сектора са териториите, заети от гори.

В горите се съхраняват над 80% от защитените растения и над 60% от застрашените от изчезване видове животни в страната. С цел опазване на това разнообразие са обособени 11 природни парка, 55 резервата и 35 поддържани резервата.

Стойността на годишния добив на обла дървесина и на други горски продукти имат малък относителен дял в съвкупния обществен продукт на страната. В тази оценка обаче не се включва приноса от дейността на горските стопанства в опазване на природната среда и природните ресурси — гори, почви, вода, въздух, биоразнообразие, както и задоволяване на редица социални и културни нужди на обществото като цяло, които са не по-малко съществени за икономиката на страната, но не се отразяват като принос в съвкупния обществен продукт.

Значимостта на горите и техните функции може нагледно да се установи от приложената схема.

В програмата „Дневен ред 21“ на международната конференция от Рио ’92 значително място е отделено именно на процесите, извършващи се в планетарните гори относно: борбата с обезлесяването, опустиняването и осушаването; стабилно планинско развитие, запазване биологичния живот на планетата и поддържане на стабилна жизнена среда на хората, съзвучие на околната среда с внедряваните и използвани биотехнологии и др.

В този аспект усилията в световен мащаб, по континента и на национално ниво следва да се насочат към интензифициране на възпроизводството и увеличаване на дървесните ресурси чрез:

• Ускоряване възпроизводството на дървесните ресурси на база на увеличаване на средногодишния прираст на дървесината в m³ от ha горска площ.

• Създаване на интензивни горски култури чрез използване на висококачествен селекционен посадъчен материал и биотехнологични методи. При селекционно-генетичната насоченост на семепроизводството, трайността на насажденията се увеличава с 1,5 до 2 пъти, а производителността с около 30 до 35%. Когато за получаване на генетично еднороден и с нужните качества посадъчен материал се използват биотехнологични методи за въздействие върху растителните клетки, тъкани и органи на горско-дървесните видове, промишленото им размножаване се осъществява за около 10 пъти по-кратък период от време в сравнение с тези по вегетативно размножаване. В САЩ от интензивни горски култури за биомаса от хибридни форми на топола и елша след първото изсичане на 4-годишна възраст, когато тополата е на височина около 11 метра, а елшата на около 8 до 9 метра, културите се използват издънково около 10 пъти при същия турнус. Подобно на тях и в Германия, а също и в Италия, Бразилия и др. се отглеждат интензивни култури за нуждите на производствата на плочи и целулоза.

• Увеличаване на площите на дървопроизводство. В научни и практически разработки на ФАО се посочва, че в редица страни от Европа най-голям източник на площно увеличаване на дървопроизводителната база това са резервите, съществуващи в земите на селскостопанския фонд, които по средна преценка за Европа възлизат на около 5 до 10% от поземления фонд. Те не притежават достатъчно възможности и нямат необходимите средообразуващи функции за реализиране в максимална степен на селскостопански мероприятия.

• Възстановявване на горите върху обезлесени територии, залесяване на застрашени от ерозия и изоставени гори.

• Комплексно използване на дървесината при нейния добив в гората чрез включване в баланса, освен на получаваните ценни сортименти, така също и на вършината, клоните и технологичните трески при разкрояването.

Ако с помощта на данните от фигурата проследим пътя на дървесната суровина в горите на Европа, предназначени за извършване на стопанска дейност ще установим, че използваната дървесна суровина в крайната фаза след извозването й от гората в размер общо на 345,1 млн. m³, представлява 45,1% от общия годишен прираст от 764,4 млн. m³. Тези резултати определят и задачата, която стои пред организациите, извършващи горско стопанска дейност за частично или пълно обхващане на естествения отпад на дървесина в гората в размер на 64,8 млн. m³ и на загубите на дървесина при сечта от 100,0 млн. m³ и тяхното ефективно оползотворяване за производство на допълнителна продукция.

• Запазването и устойчивото развитие на горските екосистеми е съпроводено още с подобряване на видовия състав на горите и техния строеж, съчетаване на залесителните мероприятия с естественото възпроизводство на дървесните ресурси, провеждане на изискваните от лесовъдската наука отгледни и санитарни сечи, превръщане на издънковите гори в семенни и др.

Запазването и устойчивото развитие на горските екосистеми е от значение и за биоразнообразието в тях, което представлява многообразие от екосистеми и биологични видове, които са жизненоважни за осигуряване на храна, прясна вода, опрашване на растенията, защита срещу наводненията и др.

Срещу загубата на биоразнообразие от унищожаването на местообитанията, свръхексплоатацията на природните ресурси и изменението на климата, ЕС предвижда до 2020 г. да се спре процесът на деградация на екосистемните ползи и тяхното възстановяване, доколкото е възможно, а до 2050 г. да се осигури защита на природния капитал с цел да се избегнат и предотвратят катастрофални промени, дължащи се на загуба на биоразнообразие.

Всичко това предполага да се повиши приносът на селското и горското стопанство за съхраняване и подобряване на биоразнообразието и генетичното разнообразие в селските и горски екосистеми, тяхното устойчиво управление за опазване териториите на дива природа и на районите, включени в „Натура 2000“, екосистемни мерки срещу пожарите и дейности, нарушаващи многофункционалното им ползване.