Никола Григоров
Зелена икономика (32)

3. Стратегически приоритети за изграждане икономика на знанието в България

Биотехнологии

Биотехнологиите не са нова област на човешкото познание, но поради своя обхват и възможности за въздействие върху всяка форма на живот в днешно време и за решаване на редица въпроси, свързани с по-нататъшното съществуване на човечеството и заобикалящата го околна среда, вниманието към тях е изключително високо.

По експертна оценка в света функционират над 5000 биотехнологични лаборатории, институти и научни центрове с над 350 000 специалисти. В началото на 80-те години на ХХ век, развитите страни инвестират повече от 3 млрд. долара средногодишно в научноизследователска дейност в областта на биотехнологиите. В началото на ХХІ век според прогнози този разход възлиза на над 160 млрд. долара [М. Маркова (30)].

Определението, което М. Маркова дефинира за биотехнологията като наука е: наука, която използва методите и постиженията на молекулярната и клетъчната биология, за да търси и намира ползи от всяка форма на живот — естествено съществуваща или създадена от творческия гений на човека.

По-важните приложни области на биотехнологиите са технологична биоенергетика, екологична биотехнология, биомедицина, инженерна ензимология, генетично инженерство и др. За намаляване влиянието на изчерпващите се природни невъзобновяеми енергоизточници се използват биоенергетични процеси за получаване на етанол, биогаз и водород. Прилагането на биотехнологични методи за опазване на природната среда се извършва с помощта на екологични биотехнологии, а на биологията с нейните научни направления — биохимия, биофизика, биоенергетика и др. в медицинската наука и практика (биомедицина). Така например проучването, създаването и производството на медицинска техника е с предназначение за визуализиране на процесите в организма на клетъчно-молекулно ниво. Чрез биомедицинската техника се извършва диагностика и лечение — чрез лекарствени препарати или чрез хирургическа интервенция в т.ч. и лазерна хирургия. За медицински изследвания и диагностициране се използва и т.нар. метод на квантовите точки, които представляват наночастици, обвити в предпазна обвивка и на които чрез флуоресциращи агенти може да се проследява положението им в реално време след инжектиране в лимфния поток на организма. Подобен по начин на действие е и друг биомедицински продукт, при който чрез съвременно медицинско оборудване в организма се въвеждат т.нар. биомаркери или наричани още „умни визуализиращи агенти“.

Тези визуализации позволяват изучаването и проследяването на туморния растеж и метастази, развитието на бактериални и вирусни заболявания, лекарствената абсорбция, разпределението и метаболизма и генната терапия триизмерно в реално време.

Чрез генетичното инженерство се изследват измененията и усъвършенстването на наследствените признаци на няколко нива: популационно, организмово, клетъчно и молекулно. Генетичното инженерство на равнище молекули се нарича молекулярна генетика или още генно инженерство.

Особено значима е ролята на генното инженерство в селското стопанство, което се свързва с проблема по изхранване на увеличаващото се световно население, в голямата си част живеещо под необходимия жизнен минимум. Чрез използване на методите на генното инженерство се извършва култивиране на растенията (пшеница, царевица, ориз и др.), подобряване на техните полезни свойства, увеличаване съдържанието на белтъчини и на добивите им.

Генното инженерство в промишлеността се свързва с използването на микроорганизми, напр. при разграждането на петролни продукти, различните видове отпадъци и др.

Големи надежди се възлагат на генното инженерство в областта на медицината при решаване на проблеми, свързани с наследствени заболявания — хемофилия, емфизем, диабет и др.

Една друга област на приложение на индустриалните биотехнологии е био-роботопротезирането, чиято научна дейност е за създадените изкуствени стави, връзки, заместващи естествените органи и тъкани или т.нар. интелигентна микроелектроника и как след това създадените биопродукти ще се впишат в естествената човешка среда от тъкани, нерви и функции.

Сериозни успехи българските учени имат при разработването и внедряването на биотехнологични решения в секторите на селското и горското стопанство. Техните успехи се дължат на извършващата се научноприложна работа в множеството местни научноизследователски звена — в БАН (Институт по генетика, Институт по гората), Селскостопанската академия, Биологичния факултет на Софийския университет (катедрите по биохимия, по растителна физиология, по генетика), Лесотехническия университет (Аграрния факултет, Ветеринарния факултет, Факултета по горско стопанство), Национален агробиотехнологичен парк, Регионални агротехнологични паркове във Враца, Плевен, Шумен, Карнобат и София, Агроинститут Русе и др.

В заключение биотехнологиите и биотехнологичните решения притежават значителен потенциал в съвременното общество за видоизменение на микроорганизмите, производството на нови лекарствени препарати, и нови методи за профилактика и лечение, за получаване на нови храни и енергия, за решаване на екологични проблеми и др.

Иновационни политики. Нанотехнологии

Иновационният процес като носител на знания променя света ежедневно с нови технологии, техника, материали и трасира пътя на човечеството в бъдещето и същевременно съдейства на страните, които са се обърнали с лице към него, за ефективна икономика и изпреварваща конкуренция. Нека проследим накратко развитието на иновационния процес за времето през втората половина на ХХ век до наши дни.

Първата страна в света, използвала още през 1948 г. полупроводникова техника за създаването на транзистори — по онова време бъдещето на електрониката, е Япония. Транзисторите почти изцяло изместват вакуумните лампи в електронните схеми. Страната се превръща в основен износител на продукция на база приложението на транзисторни технологии — телевизори, радиа, калкулатори. Към 60-те години САЩ изобретяват твърди интегрални схеми, съдържащи хиляди транзистори и други елементи, разположени върху силоконов чип. Не след дълго печатните платки (транзисторите) са напълно изместени от интегралните схеми. Те и днес са неразделна част от всяко електронно устройство и без тях са немислими съвременните комуникации, наука, медицина, производство и транспорт. Те са в основата и на цифровата революция, което според мнозина е една от най-значимите постижения в историята на човечеството.

През 1966 г. Япония закупува лиценз от САЩ на патентованата технология и през 1990 г. вече произвежда половината от чиповете в света.

Паралелно с развитието на полупроводниковата технология и на интегралните схеми се извършва разработването и на компютърните технологии и техника. Изобретателят на цифрови електронни изчислителни машини е американският учен от български произход проф. Джон Винсент Атанасов. В края на 30-те години на ХХ век, той създава първия специализиран електронен компютър АВС, а през 1946 г., използвайки техническите решения на АВС, САЩ създават и пускат в производство универсален електронен компютър. Независимо, че в средата на 50-те години в Япония са създадени първите цифрови електронноизчислителни машини (ЦЕИМ) — прототип на съвременните компютри, усвояването и развитието на компютърните технологии бележи бурно развитие отново след лицензионни договори на няколко японски фирми с IBM през 1960 г. До 1980 г. Япония се превръща във втория по големина световен производител на компютри след САЩ [Н. Стефанов, Е. Кандиларов (47)].

Едно от достиженията на японската инженерна наука и индустриална технология през 70-те години на ХХ век е разработването на технологии, съчетаващи електронно изчислителна техника с механика или т.нар. мехатроника. Навлизането на микропроцесорните технологии, съчетани с възможностите за автоматизиран контрол, дава тласък на развитието на роботиката в Япония, и тя през 1995 г. вече използва 500 хил. индустриални робота от общо 700-те хил. в света (47).

Изискванията за висока ефективност и качество на продуктите от съвременното дребно и средно серийно производство поражда и необходимостта от бързо пренастройване (гъвкавост) в условията на непрекъснато увеличаване и обновяване номенклатурата на изделията. За да отговори на тези изисквания в производството, започват широко да се използват съвременно програмно оборудване, микропроцесорна управляваща изчислителна техника, роботи и роботизирани системи, които определят облика на гъвкавото автоматизирано производство (ГАП). ГАП от своя страна е взаимносвързано с автоматизирани системи за управление на производството (АСУП), системи за автоматизирано проектиране (САПР), автоматизирана система за технологична подготовка на производството (АСТПП) и др.

Японското правителство и японците винаги са били обърнати с лице към провеждане на иновационна политика, но през 1995 г. иновационният процес се институализира с посока към информационните технологии, към развитие на нови направления на започващата се шеста технологична вълна — биотехнологии, нови материали и др. Инвестират се значителни средства за преход към икономика, базирана на знанието и създаването на технологични и продуктови вериги с висока степен на добавена стойност, а разходите за наука и технологии достигат почти 4% от БВП.

В стратегически план на социално-икономическото и иновационно развитие на Япония до 2050 г. са залегнали четири основни приоритета (47):

• Стратегия за устойчиви технологии

• Стратегия за нанотехнологии

• Стратегия за биотехнологии

• Стратегия за информационни технологии

Какви възможности открива понастоящем и в бъдеще работата по стратегическото научно-приложно направление на нанотехнологиите — една от насоките на новата технологична вълна в развитието на човечеството, „Нано“ на гръцки означава „малко“ и обикновено се използва за означаване на милиардна част от дадена величина. Размерността на един нанометър (10–9), представлява милиардна част от метъра, който може да се представи като една милионна част от милиметъра или с дължината на 12 водородни атома, наредени един до друг. Разбира се, има и още по-малки размери от нано-9, а именно — пико10-12, фемто10-15, ато — 10–18, цепто — 10–21 и т.н.

Авторите Г. Високов и Цвети Цветков (7) в книгата си „Нанотехнологии и наноматериали“, посочват, че в материалознанието можем да говорим за нано и най-много за пикотехнологии. А вече в съвременната наука, свързана с времеизмерването, учените са успели да достигнат до „ато“ размерност, която представлява една милиарда част от „нано“ размера. ХХІ век от някои изследователи се приема за век на нанонауката и нанотехнологиите, чиито предизвикателства ще се решават на атомно, молекулно и на ниво на надмолекулярни структури. Всички онези технологии, които се отнасят до получаването, изучаването, манипулирането, групирането и използването на материалите и частиците с размери в обхвата от 100–200 nm, попадат в понятията нанотехнологии.

При работата с наноструктури се използват основно два подхода, а именно „отдолу нагоре“ и „от горе на долу“. При първия подход наноструктурите се изграждат атом по атом или молекула по молекула, т.е. създаваната конструкция се реализира с елементи от нисък порядък (атоми, молекули, елементи на биологични клетки). При втория подход вече съществуващи структури се променят по подходящ начин с цел намаляване размерите на физическите тела чрез механично или йонно обработване до получаване на такива с наноразмерни параметри.

Квантовият характер на явленията и множеството въздействия, които могат да променят съществено поведението на единичния атом при групирането му с други от еднакъв или различен вид, могат да доведат до създаване на материали от съвсем различни свойства. Тази особеност е причина за големия интерес към приложение на нанотехнологиите в областта на машиностроенето, авиационната промишленост, химията и металургията, електрониката и комуникациите, фармация и медицина, екология, селско стопанство и др.

Един пример за възможностите, които нанотехнологиите откриват пред човечеството, е съобщението, че в Русия през 2011 г. е произведен прототип на квантов компютър, изпълнението на който е съпроводено засега с известни трудности по изграждането на основния елемент по съхранение на данните в компютъра — кюбит. Наименованието идва от словосъчетанието „квантов бит“ (от англ. quanton bit). В квантовия компютър той играе същата роля, както и битът в обикновения компютър. Битът обаче може да приема (пази) само две значения, които традиционно означават 0 и 1. За разлика от бита, кюбит допуска не само две собствени състояния, но и тяхната супер позиция — сумата в определени пропорции. В резултат на това количествата на състоянията на кюбита е безкрайно, което определя и неограничените възможности на квантовото устройство в обработването на информацията.

През 2000 г. САЩ приемат дългосрочна научно-техническа стратегия за развитие на нанотехнологиите и само през 2001 г. отделят 500 млн. долара за тази цел. Към 2010 г. в Япония обемът на пазара на стоките и услугите в сферата на нанотехнологиите се очаква да достигне 270 милиарда долара [Г. Високов, Ц. Цветков (7)].

Плазмени технологии

Понятието „плазма“ е изведено през 1923 г. от американските физици И. Лангмоир и Тонкс. Плазмата е такова състояние на веществото, при което значителна част от атомите и/или молекулите е йонизирана. Следователно към трите състояния на веществата — твърдо, течно и газообразно, трябва да прибавим и четвъртото — плазмата. Във Вселената над 99% от веществото се намира в плазмено състояние — звезди, междузвезден газ. Плазмата се получава под влияние на електронни полета (дъгово, индукционно, коронен разряд, тлеещ разряд и др.), мощно топлинно излъчване, ударни вълни, адиобатично свиване на газовете, лазерно облъчване, при някои химични реакции, ядрени реакции и др. (7).

По температурен признак плазмата се разделя на нискотемпературна и високотемпературна.

Нискотемпературната плазма представлява частично йонизиран газ с температура от порядъка на 103 до 105 по К. В условията на нискотемпературната плазма се извършват плазмохимичните процеси или т.н. плазмени нанотехнологии, при които се извършва синтезиране на нанодисперсни прахове на метали, оксиди, нитриди, карбиди, катализатори и др. Физичните и физикохимичните свойства на нанодисперсните прахове съществено се различават от свойствата както на твърдите тела, така и на течностите. Те представляват особен вид кондензирано състояние на материята с уникални съчетания на механични, електрични, магнитни, свръхпроводящи, топлинни, оптични, химични и др. свойства.

Нанодисперснните прахове се използват при производството на пресовани изделия (прахова металургия, металокерамика), за заздравяване на метали и сплави, за изработване на специална керамика, на детайли на електронната техника, а също като абразиви, катализатори, пигменти и др.

Високотемпературната (термоядрена) плазма съществува при температура в порядъка на 106 до 108 по К. Нейното изследване е в полезрението на научните дисциплини астрофизика, геофизика, теорията на слънчевите петна и движението на междузвездния газ, изследване на управляемите термоядрени реакции.

С помощта на нанотехнологиите, квантовия характер на явленията и плазмените технологии пред Човечеството се открива нов революционен етап в неговото развитие в областта на разработването и усвояването на нови материали и компоненти със съвсем различни от познатите ни досега свойства и приложения.

Какво е било състоянието на българската икономика в областта на научно-техническия прогрес и иновационните процеси през втората половина на ХХ век и нейният потенциал за развитие в бъдеще.

Работата по електронно изчислителни машини (ЕИМ) в България започва през 1963 г. отначало със запаметяващи устройства на магнитна лента, а по-късно и на диск. България по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в рамките на другите социалистически държави, тогава е била определена да се специализира в областта на електрониката. В страната ни започва проектиране и изграждане на огромни заводи за електроника — Завода за изчислителна техника — София, Завода за запаметяващи устройства в гр. Пловдив, Завода за полупроводници в Ботевград, Завода за производство на компютри в Правец, заводите в Стара Загора, Пазарджик, Силистра и др. Още през 70-те и особено през 80-те години на ХХ век, България става водеща сила с около 60% от произвежданата в рамките на СИВ електроника.

През 1971–1972 г. започва производството и на първите производствени участъци, машини и технологични линии с напълно автоматизирани системи с ЦПУ (цифрово програмно устройство) основно в машиностроителните предприятия, но също и в други сектори на промишлеността.

През 1980 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН са произведени първите 3 бр. микрокомпютри — ИМКО, а през 1981 г. още 50 бр. ИМКО 1. През 1982 г. в Правец започва серийното производство на персонален компютър ИМКО 2, преименуван в „Правец“, с което се поставя и началото на компютризацията в България.

Електронизация, компютризация, комплексно автоматизирани системи и производства — всичко това става основен характерен белег в развитието на българската икономика. За да не бъда обвинен в пристрастие, ще посоча извадки от статия по повод съобщение на информационната агенция Би Би Си (3):

… „България е най-бедната страна в Европейския съюз, но има един сектор, в който показва постоянен и бърз растеж — информационните технологии, съобщава Би Би Си.

Може ли единственият много бързо разрастващ се сектор в българската икономика да извади страната от бедността и да я превърне в Силициевата долина на Европа — този въпрос постави репортажът на британската медийна корпорация.

… Навремето България е произвеждала 40% от компютрите в Източния блок. А на човек от населението са се падали почти най-много компютри, сравнено с други държави, твърди Би Би Си.“

Тази оценка ни дава увереност, че България трябва да продължи да се развива за изграждане на икономика на знанието и за провеждане на иновационна политика, които ще гарантират конкурентоспособност на българското производство и услуги.

За провеждане и реализация на иновационната политика на предприятията от особено значение и най-добрата форма за синергия на резултатите са т.нар. центрове за „инкубиране на предприемачество“. Тяхната роля е базирана на общи икономически интереси за обединение, чрез което се създават възможности за развитието на различни производствени области, за увеличаване потенциала и конкурентоспособността. Обединението може да бъде базирано при използването на някои от следните форми:

• класически бизнес инкубатори (обединяване на предприятия, произвеждащи различна продукция);

• индустриални зони — предприятия с общи интереси;

• зони за преработване на ресурси и материали с направление за износ;

• научно-технологични паркове;

• териториални производствени комплекси и мрежи за сътрудничество;

• виртуален бизнес: инкубатори, извършващи услуги в киберпространството.

Особено полезни са онези бизнес инкубатори, които предоставят истинска поддръжка за развитието на бизнес плана, очертаващ пазарните сегменти в потребителските групи, установяващи канали за дистрибуция и конкурентни предимства, методи за управление, администрация и др.

С тяхна помощ се извършва трансфериране на ноу-хау, особено в малките и средни иновативни предприятия. Те подкрепят и ограничават рисковете, съпътстващи всяка икономическа организация в търсенето и обезпечаването на нови решения за достъп до техническо ноу-хау и информация, капитали и т.н.

В България има обособени над 50 индустриални зони. Във всяка една от тях е възможно обединяване на техните ресурси за успешно решаване на общи едносекторни или многосекторни политики в областта на техническата инфраструктура, бизнеса, рекламата, информационните технологии, привличане на инвеститори и др. В Пловдив, Русе и Видин са структурирани Свободни зони, Индустриално търговска зона и Логистичен парк в Крумово. В процес на проучване и изграждане са и логистични паркове в Божурище и Бургас.

На 11 декември 2015 г. в София беше открит и първият научно-технологичен парк на Балканите (Technology inovation Netwotk, T + IN). Той е стратегически проект на България и Европейския съюз. T + IN е мястото, където науката, образованието и бизнесът си подават ръка, за да осъществяват и развиват своите проекти.

Мащабният проект е реализиран на площ от 250 дка и включва:

• Инкубатор за стартиращи и Spin-off компании, които ще работят под един покрив с акселераторски venture capital фондове.

• Лабораторен комплекс с 11 лаборатории в трите приоритетни направления на научно-технологичния парк: Информационни и комуникационни технологии (ИКТ), Науки за живота и Чиста енергия.

• Иновационен форум — мястото за срещи и обмяна на знания, опит и идеи.

• Експериментариум или интерактивен научен център, отворен за външни посетители, вкл. деца.

Цялата територия на комплекса е подчинена на идеята за синергия и предоставя удобства за срещи, работа и събития на открито, тестване на прототипи, представяне на нови технологии и изобретения. T + IN предоставя възможности и за провеждане на редица форуми с авторитетно международно участие. T + IN вече има партньорства с водещи академични институции, както и с бизнес клъстери и неправителствени организации. В иновативната мрежа ще се включат и експерти на двата акселераторски фонда, които от 2012 г. оперират на българския пазар — Eleven и LAUHC Hub.

Създаването на първия научно-технологичен парк в България е финансиран от Оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007–2013. Той е отворен за съвместни регионални проекти и нови партньорства с изследователски центрове и компании от целия регион, които са от полза за всички.

Това е и посоката, в която България следва да продължи да се развива, а именно за провеждане на повсеместна иновационна политика и изграждане икономика на знанието.

Информационни технологии

В условията на преход от индустриално към информационно общество с все по-нарастваща сила в нашите представи и в стопанската и управленска дейност на предприятията, информацията добива вид на основен ресурс, наред с материалните, трудови и финансови ресурси. Сега и за в бъдеще конкурентоспособността на предприятията в голяма степен ще зависи от информацията, с която те ще разполагат, от възможностите за нейното обработване, съхраняване и ефективно използване. Нейно предимство и богатство е, че за разлика от другите ресурси с времето тя не губи от своята стойност, а точно обратно — ценността й се увеличава поради възможността да се използва многократно в най-различни видове анализи, сравнения, прогнози и др.

За ролята на информацията при създаването и реализирането на целите на предприятията може да се съди по нейното участие и ползване за разработване както на конкурентни стратегии за продуктова диференциация, за икономии от мащаба на производството, за фокусиране на производството, за вертикална интеграция с конкуренти, доставчици и клиенти и др., така и при създаването на нови стратегически концепции и разработки. Осъществяването на тези възможности се извършва с помощта на използването на информационни технологии за съхраняване и многократно използване на вече обработената информация, за осъществяване на връзка между различните технически устройства в информационната система и за електронен обмен на данни, за електронна търговия, електронен маркетинг и електронен бизнес. Чрез тях става възможно преодоляване на бариерите във времето и пространството и повишаване на ефективността при работа с доставчици, конкуренти, клиенти, пазари и т.н. като данните се представят в трансформиран вид за предаване по компютърната мрежа.

Все повече информацията се възприема като самостоятелен продукт и затова другото ново стратегическо направление в дейността на предприятията това е очертаващият се в бъдеще информационен бизнес с предмет на дейност по събиране, обработка, обобщаване, транслиране и ползване на информацията.

Информационните технологии оказват влияние при стратегическото планиране и разработваните от компаниите бизнесстратегии, тъй като спомагат за усъвършенстването им, както и за създаване на нови възможности за тяхното развитие. Използват се най-вече при разработването на традиционните раздели на плановете по определяне потребностите от материали, машини и трудови ресурси и намаляване на общите разходи, при синхронизиране на доставките с потребностите, за осъществяване на комуникативни и гъвкави взаимодействия с бизнес партньорите и клиентите и т.н. Градивната им роля се проявява най-вече при разработването на концепции за създаване на нови и усъвършенствани продукти, продуктови линии и услуги. С помощта на информационните технологии на практика се осъществява също и децентрализация на управленските функции чрез възможностите за компютризация и комуникация с отделните работни места от най-ниско ниво (или т.н. dawnsizig — даунсайзинг), с което се намалява бюрокрацията и се стимулира инициативността и отговорността при вземане и изпълнение на решенията.

Информационните технологии се използват също за преконфигуриране и реконструиране на бизнеспроцесите (реинженеринг), с което се осъществяват радикални промени в инфраструктурата и организацията на дадена компания (предприятие) за съчетаването на физическите и компютърни работни пространства в информационната архитектура.

Разработването на конкурентоспособна бизнесстратегия на компаниите е възможно вече само при интегрирането й и координиране с информационната стратегия. Тя е тази, която чрез използването на подходящи информационни технологии спомага да се разшири обхвата и създава нови стратегически бизнес направления и варианти при корпоративното планиране, а впоследствие и за ефективно осъществяване на стопанската дейност.

Управленски информационни системи

Използването на управленските информационни системи е от особено значение за развитието на малките предприятия. Невъзможността напр. предприятието да разполага с различните функционални звена, чрез които успешно да осъществява своя бизнес, се заменя с твърде евтиното компютърно оборудване, което му дава достъп за конфигуриране със съвременни комуникационни и информационни технологии и изграждане на своя Интернет стратегия. Чрез нея малкото предприятие прави маркетингови проучвания, извършва представяне на своите продукти и услуги, избира доставчици и клиенти, следи за новостите в отрасловите производства и за равнището на конкуренцията, запознава се с желанията и търсенето от клиентите и т.н. и не на последно място, разширява се неговият кръгозор и възможности за излизането на нови пазари и установяването на нови делови отношения с бизнес-партньори и клиенти.

Функционирането на управленските информационни системи чрез използването на Интернет мрежата в малките предприятия се изразява чрез възможностите им да използват електронна поща, гласова поща, електронен обмен на данни, електронен маркетинг, електронна търговия в т.н. виртуални магазини и електронни търговски центрове, видеоконференции и др.

Всяка една стратегическа управленска информационна система е част от глобалната информационна система на големите международни компании. Тяхната цел е да предоставят използването на информацията като стратегически ресурс за осъществяване глобалните стратегии на компаниите, които биха могли да бъдат насочени към продуктово развитие, пазарно развитие, концентрация на бизнеса, диверсификация на производството, създаване на смесени предприятия и т.н.

Предпоставка за изграждането и развитието на глобалните стратегически управленски информационни системи са: глобалните телекомуникации, чрез които става възможен преносът на информацията; глобалната компютризирана телекомуникационна система за предаване на данни, глас, образ или т.н. „виртуална реалност“; глобализация на производствата използващи високоскоростния обмен на информация между географско отдалечени едно от друго поделения на корпорациите; „глобалното информационно село“, създаващо възможност за достъп на потребители и купувачи до всяка една точка или район от световното пространство на базата на компютърните и комуникационни технологии.

Развитието на глобалните стратегически информационни системи са съпътствани и с някои външни и вътрешни ограничения. От външните това са: поверителността на известна част от предаваната информация и необходимостта от адекватна правна защита; запазване националния суверенитет на страните при ползваната от тях икономическа, социална, политическа и др. вид информация; информацията като специфичен ресурс, който определено влияе на ефективността от използването на другите ресурси — материални, финансови, трудови, има характера на продукт със своята цена, който при внос и износ трябва да се третира като другите стоки и да се облага със съответните митнически тарифи; необходимостта от синхронизация в стандартите на хардуера и софтуера при предаването и обработването на данните.

Разходите за изграждането на стратегическите управленски информационни системи са едно от най-важните вътрешни ограничения. За по-малките компании тези разходи представляват една значителна инвестиция и в много от случаите тази причина се оказва и пречка за използването на глобалните информационни системи. Съществува възможност този вид услуга да бъде предоставена от външен доставчик, което е едно ефективно решение на въпроса, но същевременно трябва да се има предвид неговата коректност.

Независимо от ограниченията, бъдещото е на масово изграждане и приложение най-вече на стратегическите управленски информационни системи, чрез които се увеличава производствено-икономическият потенциал на компаниите, тяхната конкурентоспособност, изменя се съдържанието на управленската система в резултат интеграцията й с информационните системи, създават се възможности за разработване на многовариантни бизнесстратегии и решения и т.н.

Управленската информационна система в стопанското предприятие се осъществява чрез т.н. CIM — Computer Intergrated Manufacturing или система за компютърно интегрирано производство. CIM представлява интегрирането на процесите по обработка на данните и използваната комуникационна техника. Анализираните и систематизирани данни дават възможност за комплексно планиране и управление на предприятието и производството. Чрез тях се осигурява вземане на адекватни решения по планиране и организация на продажбите, на сервиза, на конструктивната и технологична подготовка на производството, на осигуряване качеството на продукцията и нормалното протичане на производствения процес, на материалното стопанство, на техническото управление и надзор на производствените средства и съоръжения (32).

На CIM не бива да се гледа като на просто подреждане на едни до други процеси и задачи, свързани помежду си чрез съответните комуникационни системи, а като на среда, в която се извършва производство на продукция в условията на обвързване с ресурси и синхронизация по време на тези задачи и процеси, на координация между поръчките, продукцията и производството.

Управленската информационна система представлява компютърна система за превръщане на данни от различни източници (вътрешни и външни за организацията) в информация и предоставянето й в подходяща форма на ръководителите от всички равнища и във всички функционални дейности на организацията с цел тяхното подпомагане за вземането на навременни и ефективни решения при планирането, управлението и контрола. Тя обслужва функционалните структурни звена на организацията по производство, снабдяване, продажби, маркетинг, човешки ресурси, счетоводство и т.н. Това определя и ролята на управленските информационни системи за просперитета и развитието на организациите. Разнородността на данните, както и на техните ползватели налага необходимостта от изграждането на информационни подсистеми, които ползват обща база от данни или склад от данни (Data warehouse). Те трябва да са гъвкави, с възможности за бързо приспособяване или отразяване на промените, произтичащи в околната среда.

Това означава информацията да може да се структурира, дезагрегира, да участва в различни отношения и комбинации, да се представя в графики, диаграми, таблици, да отразява зависимости на различни нива и обхвати и т.н. (25). Тази функция за аналитична обработка на информацията се изпълнява от OLAP (On-Line Analytical Processing) технологията в управленските информационни системи. С нейна помощ на база на обработка на наличните в склада данни чрез множество трансформации и изчисления се получава нужната ни управленска информация или т.н. аналитични приложения.

Дигитални пазари. Интернет търговия

Бъдещето на електронната търговия се свързва с реализирането й чрез Интернет, а миналото с електронния обмен на данни и формуляри между компютрите. Интернет търговията позволява на организациите да работят и си взаимодействат с други организации, клиенти и доставчици в една нова пазарна среда, използвайки нови методи и средства в собствените страни и в международната търговия. Нови измерения добиват скоростта, ефективността, взаимодействието при отношенията с търговските партньори и доставчици, при създаването на стоките, при тяхното маркетиране, продажби и дистрибуция. Електронната търговия е предпоставка за развитието на един огромен (глобален) отворен пазар, за обмен на информация и услуги, за овластяване на клиентите, за спонтанно взаимодействие между участниците в паричните потоци. Т.е. електронната търговия се изразява в продажби и покупки на стоки и услуги чрез Интернет или други електронни мрежи. Сделките чрез мрежата се характеризират чрез извършващия се процес на покупко-продажба, в който се включват етапите по неговата подготовка, осъществяване и времето след това, при което се дава възможност за заместване, добавяне, усилване или промяна на стойност. Разплащателната сделка е само част от този процес. Чрез Интернет мрежата става възможно да се развие една специфична инфраструктура, която да поддържа по електронен начин цялостния цикъл на покупко-продажбата.

Особеност за процеса на покупко-продажбите чрез мрежата е, че стоките и услугите — предмет на сделките не можем да ги видим и докоснем както при традиционната търговия. В процеса на покупко-продажбите се установяват и нови взаимоотношения между купувачи и продавачи, в резултат на което се създава и нова стойност, различаваща се от присъщата за традиционните връзки. Това е така наречената „цифрова стойност“. Процесът на създаване на цифрова стойност в електронната търговия се разглежда като превръщане на началните информационни цифрови материали в крайни материали с добавена стойност, която характеристика го поставя в условия, аналогични на производствените процеси [По М. Уолид (51)]

Обикновено доставянето на добавената стойност може да се реализира от самата компания производител, ако действа сравнително бързо. В противен случай цифровият продукт с добавените цифрови стойности ще бъде купен от клиента чрез други организации, наречени посредници. Т.е. новите посреднически организации застават между производителите на информация и създават краен цифров продукт, услуга или друга обработена информация и започват самостоятелно да пренасочват движението им към клиентите. Те по електронен (дигитален) път преструктурират цялостния процес на покупко-продажбите. Тези виртуални пазари носят някои от характеристиките на физическите пазари, но същевременно представляват съсредоточие от съзвездия продавачи и купувачи, чиито състав се променя пулсиращо в рамките на едно проверено и открито виртуално пространство и които извършват помежду си действия на спонтанен по начин на изпълнение бизнес.

Важно място в реализацията на електронната търговия заема Интернет мрежата, която е една достъпна и отворена информационна магистрална инфраструктура. Комерсиализирането на Интернет се изразява, освен с електронната търговия, също и в набирането, обработването и предаването на информация, разпространение на мрежови приложения, дистанционно обучение, видео/аудио конферентна връзка и др. Към този момент електронната търговия може да се разглежда като еволюция на електронния обмен на данни (ЕОД) с възможностите, които тя предоставя за взаимодействие с различни хора и по различни начини (електронна търговия, глас или видео), със създаването на пазари и достъпа на всеки участник в тях, а за в бъдеще и за една по-голяма сигурност и конфиденциалност на сделките чрез формуляри или Web-интерфейси.

Един от най-важните катализатори на процесите за развитие на електронна търговия за продавачите (производителите) е, че докато при традиционния начин на търговия голяма част от приходите от продажбите на стоките отиват в многобройните посреднически звена, то при електронната търговия те се свиват до сравнително малки обеми. Това освобождаване или свиване на цените на дребно създава един по-добър и благоприятен климат, както за производителите, така и за крайните потребители.

Един друг фактор, който оказва съществено влияние върху развитието на Интернет търговията, това са самите пазари. Докато при досега съществуващите традиционни пазари разширяването на пазарните дялове става все по-трудно, то чрез „отворените пазари“ организациите имат възможност да преначертават тези пазарни дялове и колкото по-бързо и по-компетентно участват в този процес, толкова по-добре. Разбира се, тук трябва да се посочи, че чрез електронната търговия натискът на конкуренцията се усилва. Възможността вече самите потребители да избират какви стоки или услуги да предпочетат или купят между многото в мрежата, автоматично ги включва в групата на конкурентите производители на същите стоки и услуги. Въпреки всичко, компаниите, които са си поставили за цел да се развиват, трябва да се гмурнат и да започнат да плуват в морето на Електронния бизнес.

Технологичната информационна революция, която понастоящем се извършва в света, се дължи на големите и несравними предимства, които тя предоставя на фирмите, банките, учрежденията, на индивидуалните потребители.

Тъй като за в бъдеще електронните канали ще се превърнат в основен източник и средство за водене на делова дейност, е необходимо компаниите да се научат да могат по електронен път да правят поръчки, да разпространяват стоки и услуги, да привличат потребителите, да осъществяват разплащания. Да са в състояние да провеждат вътрешните бизнеспроцеси в съответствие с изискванията, налагани от външните взаимодействия. Да разполагат с добре подготвени мениджъри и специалисти и с мрежа от сътрудници, която да обезпечава развитието на стратегията за Интернет търговията. Да могат да работят с новите области на виртуалния пазар, а именно с CustomerNet — потребителската мрежа, SupplierNet — доставна мрежа, с PartnerNet — партньорска мрежа. Доставната мрежа обхваща процесите на управление на стойностната верига, на отношенията между доставчиците и техните клиенти (По М. Уолид).

Продавачите чрез мрежовата и търговската инфраструктура и търговските приложения разработват възможностите, а внедрителите използват тези възможности, за да създадат приложения за посредниците.

Мрежовата инфраструктура обезпечава физическите изисквания, които са необходими за една Интернет мрежа. Това са кабелните телевизионни мрежи, сателитните системи, радио и телефонна инфраструктура и информационните магистрали.

Търговската мрежа е тази, която осигурява необходимия комплект от услуги, чрез които се осъществява взаимодействието между фирмите. Това са най-често софтуерни приложения, услуги за електронна обработка на данни, инструментариум за разплащане и портфейли, цифрови удостоверения и управление на сертификацията и стандартите, справочници и каталози и др.

Търговските приложения представляват съществуващи, нови или усъвършенствани пазарни модели, чрез които се обезпечава управлението на поръчките, доставките и логистиката, транспортните услуги, складовата дейност и др.

Най-важната характерна черта на новите посредници е, че те работят по съвсем различен начин в сравнение с тези от физическите пазари, както в традиционни, така и на съвсем нови специфични области. Такива са електронните аукциони, доставка онлайн на софтуер, поддръжка и услуги онлайн, доставка на мултимедийно съдържание, услуги по доставката и обслужването на мрежи за добавени стойности, управление на цифрови права, общности за виртуална търговия и др.

Най-високо ниво на взаимодействие с клиентите или предварителното проучване се извършва с помощта на т.н. информационни приложения. В някои от тях са вградени специфични търговски приложения, а други имат самостоятелно поле на изява с възможности за гъвкавост и приспособимост към разнообразни дейности. Технологиите за търговски приложения, се различават от информационните системи, разполагащи с база от данни, която им позволява да извършват търсене в различни Web-сървъри в Интернет. Търговските приложение чрез IDLM и HTLM (Hyper Text Markup Language) — език за маркиране на връзките в хипертест — създават възможности за свързване на квалифицираните потребители с търговците. Резултатът е включването на многобройни потребители на мрежата в един отворен виртуален Интернет пазар.

Следващата стъпка в търговските приложения е преминаването от търсене на „око“ към автоматизирани начини за намиране на необходимата ни информация и за анализи и изводи за състоянието на конкуренцията.

След един изключителен старт на Интернет търговията, днес стои въпросът за по-нататъшното й развитие. За да има такова според Джей М. Тенебаум, основател и президент на CommerceNet, е необходимо изпълнението на следните няколко основни цели:

• Развитие на инфраструктурата за поддържане в глобален мащаб на масов пазар чрез създаване на достъпен и сигурен комплект от услуги за електронна търговия;

• Организиране в глобален мащаб на „общности по интереси“, групирани около важни вертикални пазари;

• Важно допълнение към инфраструктурата и дейностите за развитие на пазара е създаването на множество регионални и отраслови поделения, съответстващи на обособилите се към даден географски район стопански формирования. Това ще даде възможност да бъдат обхванати много повече фирми-клиенти, особено по-малките от тях, а с това и разкриването на нови работни места;

• Създаване на благоприятна правна, нормативна и политическа среда с цел осъществяване на възможна и ефективна делова дейност.

Информационните технологии са важен и един от основните фактори за постигане конкурентоспособност на секторите в икономиката. Те способстват за увеличаване производителността на труда и за ефективност на производството и услугите. Собственият им потенциал се определя от нарастващата стойност на техния специфичен ресурс — информацията и глобалния пазар на тяхното разпространение, реализиране и мултиплициране. Приложението на ИТ допринася за повишаване на заетостта, за икономически растеж, за устойчиво социално развитие и подобряване начина на живот на хората.

Отчитайки съществуващите и потенциалните възможности за развитие на ИКТ в България и най-вече на човешкия ресурс от добре подготвени специалисти в сектора, с подкрепата на Европейската комисия и правителството на Баския — Испания, през 2004 г. беше създаден Европейски софтуерен институт (ЕСИ). Неговата основна цел е повишаване конкурентоспособността на европейската IT индустрия [С. Безуханова (48)].

Задачите, поставени за решаване пред Европейския софтуерен институт в България, са за:

• Трансфер на нови технологии (CMM and BITS), за повишаване качеството на сорфтуерното производство.

• Осигуряване на независима методологична помощ и мониторинг на IT проекти.

• Организиране на серия от обучения, промоции и консултации с цел популяризиране на ИТ и повишаване на IT уменията сред представителите на други браншове в България.

• Подготовка на човешки ресурси по програмата Обучение на обучаващи, Обучение на местни специалисти, които ще получат правото да водят тренинг програмата на ЕСИ с център в България.

• Стартиране на дългосрочни проекти в нови технологични области, които ще бъдат от широка обществена полза.

• Подобряване и засилване сътрудничеството между университетите и индустрията.

Десет години по-късно, а именно през 2014 г., работещите фирми в IT сектора в България са над 9600, а заетата работна ръка в тях над 35 хил. (investor.bg). Предвижда се в близките години потребността в сектора от работни места да нарасне приблизително с още около 30 хил. Този чувствителен прогнозен ръст се определя най-вече от големия интерес на чуждестранни фирми и инвеститори към сегментите на софтуерни разработки и изграждане на центрове за отдалечено (изнесено) обслужване (Outsoursing).

Всичко това определено придава на IT сектора в България едно значимо място в нейната икономика като структуроопределящ сектор със значими позиции в дела при формиране на БВП.