Никола Григоров
Зелена икономика (27)

Ако доскоро картината в развиващите се страни се характеризираше с високо ниво на бедност и детска смъртност, нисък жизнен стандарт и преобладаващи инфекциозни заболявания, то понастоящем в резултат на икономическия растеж и урбанизацията, начинът на живот, на хранене и обществено здравеопазване тя значително се промени. Болшинството от хората се хранят с повече тлъсти храни, силно преработени зърнени храни и полуфабрикати, все по-малко физически усилия, отдих и активна почивка водят и до затлъстяване, сърдечни и белодробни заболявания. Променя се и съотношението между „хроничните“ и „инфекциозни“ заболявания и то в едно очаквано съотношение към 2020 г. на четири към едно в полза на първите.

Тази ситуация се наблюдава не само в развиващите, но и в силно развитите в икономическо отношение държави. Така напр. в Съединените щати заболявания, свързани с храненето — вкл. сърдечни заболявания, рак и инсулт — струват на държавата почти 180 млрд. долара годишно за медицински разходи и загуба на трудоспособност [А. П. Макгин (29)]. Сума, която едва ли друга държава има на разположение и би си позволила да разходва. Разбира се, много от тези заболявания могат да бъдат предотвратени с промяна в начините на хранене и физическо натоварване. Начинът на живот е един от аспектите на здравето, който всеки човек може лесно сам да контролира, а обществото да влияе и насърчава този избор не само на отделния човек, но и на нацията.