Никола Григоров
Зелена икономика (28)

2.1. Здравен туризъм

Под здравен туризъм следва да се разбират дейностите по предоставяне на здравни услуги чрез използване на природните ресурси в даден регион на съответната страна, най-вече на минералните и морските води и на климата. В здравните услуги на почиващите в курортите или хотелите могат да се включат и извършване на медицински прегледи от наличния медицински персонал, на предписване на режими на хранене и диети, на билкови медикаменти, на акупунктура и масаж, на лечение на някои заболявания на двигателно опорния апарат и други.

В съвременната икономическа, социална и не по-малко важна климатична ситуация грижата за здравето на туристите превърна здравния туризъм в един глобален пазар, в който администрациите както на развитите, така и на развиващите се страни виждат възможности за реализиране на определени финансови ползи.

Като част от здравния туризъм може да се разглежда медицинският туризъм. В най-често срещания си вид, той се характеризира с възможностите, които туристите съчетават с пътуването си до конкретна дестинация с цел ваканция или други елементи на туризма с извършването на определен вид медицински, стоматологични или хирургически услуги, които са значително по-евтини или по-качествени от сравнимите с тези на постоянното им местоживеене.

Предпоставките за развитието на здравния туризъм в нашата страна са природният потенциал и неговата висока степен на конкурентоспособност в резултат от разнообразието и възможността му да отговори на конкретните изисквания на туристите, създадената и в процес на непрекъснато изграждане и усъвършенстване на материално-техническата здравна инфраструктура от балнео, СПА и уелнес хотели и центрове и утвърдените вече традиции в здравния туризъм.

Разбира се, има и какво още да се направи, за да се издигне здравния туризъм на водеща позиция в България, а именно:

• осигуряване на добре обучен квалифициран персонал;

• превръщането на здравния туризъм в целогодишна дестинация;

• обезпечаване с реклама, показваща възможностите на страната, не само с предлаганите туристически услуги, но и пълна информация относно тяхното качество, цени и друг вид интересуваща потребителите информация;

• провеждане на политика на мобилност и гъвкава свързаност на системата с други видове туристически услуги — исторически, културно-развлекателен, шопинг, фестивален и др. видове туризъм;

• създаване на добре работеща правна нормативна уредба, а също и стандартизиране на дейностите, които да съответстват на вече изградените такива в Италия, Германия, Франция и др.

• осъществяване на регулираща, координираща и контролираща функции на държавните органи с цел максимално използване на всички възможности, които нашата страна като цяло и по региони може да предостави за развитие в областта на туризма и в частност на здравния туризъм.

Относителният дял на Здравния туризъм в общия чуждестранен туристически поток в България е 6,6%, който не отговаря на мястото, което България заема в Европа по богатство и разнообразие на хидротермални води и биоклиматолечение в условията на умерено континентален климат и съхранена природа.

По отношение на съществуващите, развити и сертифицирани ресурси на минерални води, България е втора след Исландия и изпреварва редица държави с доказани традиции в балнеологията.

Проучени са над 600 минерални водоизточника, които са групирани в близо 240 находища и са с общ дебит от 4900 л./сек. от бликащите 1600 извора. Значителна част от минералните води в страната извират от голяма дълбочина, което е гаранция и за тяхната чистота. От този впечатляващ ресурс понастоящем се използва само 1,5% за питейни нужди и бутилиране и едва 0,4% за балнеолечение. По-голяма част от минералните извори в страната са с ниска минерализация и със съдържание на твърди вещества под 1 g/l. В зависимост от температурата на водата те се класифицират на: студени (хипотермални) — до 20°С; топли (субтермални) от 21 до 37°С; топли (термални) — от 37 до 42°С и горещи (хипертермални) — над 42°С. В Сапарева баня е единственият активен гейзер на Балканите, чиято вода е най-топлата в Европа — 103°С.

При сертифицирането на водите най-подробно са изследвани лечебните им свойства, според които те могат да бъдат групирани за:

• Понижаване на кръвното налягане и подпомагане работата на сърцето.

• Регенериране и стабилизиране на имунната и сърдечносъдовата системи.

• Подобряване на метаболизма.

• Лечение на функционални разстройства.

• Подобряване устойчивостта на организма спрямо радиоактивното влияние.

• Оказване благотворно влияние при бронхити, бъбречно-жлъчни заболявания, кожни, гинекологични заболявания и др.

• Възстановителни процедури на опорно-двигателния апарат.

и др.

Всички тези характеристики на водите правят България едно от най-благоприятните места за възстановяване и лечение чрез вода с възможност за обхващане на над 90% от най-масовите заболявания, лекувани и заплащани по клинични пътеки от европейските здравни каси. В тази посока се очаква ЕС да приеме регулация за либерализиране на трансграничното здравеопазване, така че страните членки с по-висок стандарт да аутсорсват голяма част от дейностите по здравеопазване, рехабилитация, санаториално лечение към други страни членки, където цените на тези услуги са по-благоприятни и които имат подходящи климатични и природни условия и изградени хотели, санаториуми и рехабилитационни центрове и квалифициран медицински персонал.

Освен природните богатства в България от минерални води, не по-малко ценни са и неизчерпаемите находища на различните по състав и произход лечебна кал и лечебен торф. Най-известните находища на торф са в Байкал (Кюстендилско), Садово (Пловдивско) и Добри дол (Видинско), а на лечебна кал — Поморие, Баня (Карловско), Шабленската тузла, Балчишката тузла, Варненското езеро, Атанасовско езеро (до Поморие), Марикостиново и др. Калолечението се прилага при много заболявания, които имат възпалителен процес — травми, артрити, подагра, затлъстявания, ревматизъм, гинекологични заболявания.

България разполага с 58 балнеолечебни курорта, 55 климатични планински курорта и 48 климатични морски курорта. Най-известните балнеоложки, климатични и калолечебни черноморски курорти в страната са: Албена, Зл. пясъци, Св. Св. Константин и Елена, Слънчев бряг, Тузлата, Варненски калолечебни бани, Бургаски минерални бани, Поморие и др. Най-известни в полупланинските и планинските части на страната са: Хисар, Велинград, Кюстендил, Девин, Шипково, Вършец, Пампорово, Боровец, Трявна, Елена и др.

В България има ресурси за развитие на балнео, СПА, Уелнес, Антиейдж туризъм. Значителен потенциал за увеличаване на туристопотока представлява групата хора в Европа с възраст 65+, която се очаква към 2020 г. да достигне около 20% от населението. Хората от тази група разполагат с покупателна способност и свободно време и те са източник за развитието в България на нишата „антистареене“, чрез комбинация между специализираните видове туризъм — балнео, културен, еко, селски туризъм и др. За целта е необходимо да се акцентира върху развитието на медицинския туризъм чрез разширяване на хотелската база и с преход от едностранно специализиран модел на почивка и релакс, към комплексен интерактивен модел, с възможности за предоставяне на туристите от този сегмент на многообразието от лечебни свойства на минералните води и лечебната кал и провеждане на балнео-санаториално лечение, СПА и Уелнес процедури.

Към тази група следва да се прибавят и туристите със затруднена мобилност и със специфични нужди, които в европейски мащаб се очертава към 2020 г. да бъдат приблизително около 127 млн. човека. Това изисква да се създадат специфични туристически продукти, които да позволят тяхното обслужване чрез изграждането на съответната инфраструктура за придвижването на тези туристи с акцент върху балнео-санаториалното лечение, културен туризъм, отдих и почивка.

В духа на стратегическите послания и приоритети, развити в плана 2020 на ЕС за подкрепа и развитие на условията за „здравословен начин на живот“ и за създаване на 20 млн. „зелени работни места“ на територията на Общността, България може да се профилира в иновационни продуктови линии и технологични решения за създаване и регистриране на национални търговски марки с акценти като напр. „антистареене“, „здравословно“, „ЕКО и БИО“ в хранителната, фармацевтичната, козметична индустрия и в широката гама на услугите и туризма.

Обвързването на богатите лечебни природни територии с т.нар. „фабрики за здраве и красота“ и с местния високоподготвен медицински и туристически персонал е основна предпоставка за стимулиране развитието на този вид специализирани туристически услуги.

В областта на здравеопазването България се нарежда на едно от първите места в ЕС по брой практикуващи лекари и лекари по дентална медицина. При средно 330 лекари на 100 000 души население в ЕС, водеща позиция има Гърция с 612 лекари, следвана от Австрия с 468 и на трето място е България с 369 лекари.

7 хил. от общия брой лекари са по дентална медицина, които работят в модерни дентални кабинети, отговарящи на всички критерии в световната медицина.

На едно от първите места в ЕС е страната ни и по брой лечебни заведения за болнична помощ с 4,64 бр. на 100 000 души, което ни нарежда след Финландия с 5,45 бр. при средно 3 болници на 100 000 единици в ЕС.

52,4% от болниците в България са многопрофилни. Освен с 14 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, българското здравеопазване разполага и с 22 специализирани болници за рехабилитация.

Българските лекари и медицински специалисти получават също много добро образование в 5-те медицински университета, в които се обучават ежегодно около 15 000 студенти. От тях и 12-те медицински колежи в страната всяка година се дипломират около 800 лекари, 460 медицински сестри, 200 кинезитерапевти, 70 акушерки, 200 фармацевти, 60 лекари по дентална медицина.

С целия огромен ресурс от минерални води, лечебна кал, климат, море, планини и природни красоти, съчетан с модерни хотелски бази, както и добре обучен медицински персонал, България дава сериозна заявка да се превърне в „Център на здравето“ в Европа, чрез увеличаване броя и разширяване капацитета на съществуващите специализирани медикъл центрове, даващи възможност да се съчетае преживяването с лечението в едно. В тези центрове ще се провеждат процедури по SPA (Sanux per Aqwa — здраве чрез вода), Welnes (Уелнес — здраве), Antiage (Антиейдж — антистареене), Балнео, Beauty (Бюти — красота), както и предоставяне на здравословна „ЕКО и БИО“ храна, козметика и фармация.

Туризмът оказва стимулиращо влияние на развитието на редица свързани с него сектори в икономиката и по-конкретно на транспорта, съобщенията, търговията, селското стопанство и хранителната промишленост, строителството, производството на стоки за бита и сувенирни стоки, здравеопазване, образование и др. Така че ефектът от туристическата дейност частично се мултиплицира и в свързаните с него сектори, а освен това има и важна социална роля, изразяваща се в поддържане и увеличаване заетостта на населението.

Не по-малко важна е и ролята му за развитие на селските райони. Около 40% от общините в тях имат добро развитие на туризма, като използват своите територии за културен, приключенски, развлекателен, ски, балнеолечебен, селски и друг тематичен вид туризъм. Но като цяло потенциалът не се използва напълно поради слабо развитие на регионалните туристически продукти, неразвити публично-частни партньорства, недобра туристическа инфраструктура и достъпност до част от територията, неразвити атракции и отсъствие на обучен и квалифициран персонал.

Балнеология

Балнеологията е раздел от курортологията, изучаваща произхода и физикохимичните свойства на минералните води и влиянието им върху организма при различните заболявания, разработване на показания и противопоказания за приложението им с лечебна и профилактична цели, както и самите методи на лечение, профилактика и възстановяване на нарушените функции на организма с минералните води както при външното, така и при вътрешното им приложение. Курортите, в които балнеотерапията се явява основен метод за лечение, се наричат балнеологични.

Тенденцията в Европа към все по-застаряващо и интензивно работещо население е причина за засилващия се интерес към оздравителен туризъм, съчетан с балнеологията.

Най-популярна е балнеотерапията в Италия, която се провежда в 240 балнеокурорта и 340 балнеозаведения за повече от 2 млн. лекуващи се [М. Караилиева (24)]. Във Франция в над 100 действащи балнеоложки центрове се извършват балнеоложки услуги за около 20% от целия европейски пазар в този сегмент, а по линия на здравната каса се лекуват над 500 хил. човека. Особено развита е балнеологията в Германия, в чиито 265 центрове, лекуващите лица са около 6 млн. годишно с тенденция за увеличение. В балнеоложките центрове на всеки работещ или пенсионер, се осигурява средно 2-седмично лечение, като разходите се покриват от здравната каса.

България разполага с 58 балнеоложки курорта, но като се има предвид богатите ресурси на минерални води, с които разполага страната, балнеологията има голям потенциал за развитие.

SPA туризъм

SPA туризмът и в центровете за извършването на този вид туристически услуги в най-голяма степен се доближават до Уелнес туризма, тъй като в тях се извършва лекуване и поддържане на ума, тялото и духа, като етап от стремежа на човека към съвършенство, към постигане на физическо, духовно и емоционално здраве.

В СПА центровете се предлагат традиционни и модерни, от Изтока и Запада, най-различни техники на масажи, акупунктура, таласотерапия, аромотерапия, медитация и много други в съчетание и с използване лечебните свойства на минералните води.

Още в древността траките са изграждали селища по нашите земи в близост до минералните извори, оценявайки лечебните свойства на водите им. По-късно римляните също ползват тези минерални извори, оставяйки следа чрез множеството изградени от тях терми в страната.

Наличието на природни богатства — минерални води, лечебни калонаходища и умерен климат с четири характерни сезона, както и изградените съвременни балнео, СПА и Уелнес центрове към нашите хотелски комплекси, са предпоставка България да се превърне в център на здравето в Европа. Важно е да се отбележи, че по-голяма част от минералните извори се намират в екологично чисти райони и природни паркове, разположени в красивите планински местности в Родопите, Пирин и Рила в близост до известните ски курорти в Банско, Боровец и Пампорово, по Черноморието, в Розовата долина, по течението на реките Струма и Места, в Софийското поле, в плодородната Тракийска низина. Практически почти навсякъде в страната.

СПА процедурите в хотелските комплекси се извършват от квалифицирани рехабилитатори, кинезитерапевти, лекари, които са запознати с лечебните свойства на водата и осъществяват непрекъснат контрол за физиологичното състояние на почиващите. За качествено изпълнение на всички процедури, комплексите са осигурени и със специални помещения, съоръжения и апаратура.

Най-известните балнеоложки и за SPA туризъм центрове в страната са в: София (кв. Овча купел и Княжево), Банкя, Сапарева баня, в околностите на Костенец (Долна баня, Момин проход и Пчелин), Кюстендил, Баня Разложко, Сандански, Вършец, Велинград (с общо 80 минерални извора), Девин, Наречен, Хисаря, Павел баня, Св. Св. Константин и Елена.

Освен изброените дотук населени места, минерални лековити води, захранващи хотели, почивни станции, оздравителни и рехабилитационни центрове има и в селищата: Панчарево, Белчин баня (Самоковска община), Рударци, Банкя (Трънско), Благоевград, Добринище, Рупите, Симитли, Бързия, Белово, Брацигово, Варвара (общ. Септември), Ракитово, Стрелча, Карловски бани, Старозагорски бани, Сливенски бани, Хасковски бани, Меричлери, Айтос, Бургаски бани, Поморие, Слънчев бряг, Варна, Девня, Зл. пясъци, Балчишка тузла, Полски Тръмбеш, Павликени, както и на още около 25 други населени места в България.

Wellness туризъм

Понятието Уелнес обикновено се свързва с почивка и релакс, но то не покрива всички значения, които съдържа, защото Уелнес е философия за хармоничен живот и според определението, което [Джон Травис (50)] дава, Уелнес е:

Избор — вземане на лично решение за постигане на оптимално здравословно състояние.

Начин на живот — творческо осмисляне на проекцията на живота на всеки човек в бъдеще за достигане на неговия максимален капацитет за добро здраве и пълноценен живот.

Процес — осъзнаване на факта, че в жизнения процес край не съществува, а здравето и щастието са напълно постижими във всеки един негов момент.

Балансиране на енергийните потоци — като всеки жив организъм, човек се разглежда като отворена система, която приема енергия от околната среда, трансформира я и оказва влияние на околната среда, връщайки я.

Постигането на единство между ума, тялото и духа — осъзнаване на факта, че всичко онова, което човек прави, мисли, чувства и вярва има своето отражение върху неговото лично здраве и върху здравето на околните.

Отговорност и обич към себе си — да канализираш енергията на живота си и да живееш в хармония със себе си.

Едно също достатъчно пълно и многомерно определение на модела Уелнес дава и Националният Уелнес Институт, което обхваща:

• физическо (комбинация от спортни упражнения и добри хранителни навици);

• духовно (търсене на смисъл и цел в живота);

• интелектуално (творческо приложение на умствената дейност);

• социално (помагащо околната среда и общността);

• емоционално (осъзнатост и приемане чувствата на другите);

• професионално (личното удовлетворение и обогатяване на живота чрез работата)

и към което състояние, е необходимо да се стреми всеки човек, запознат с теорията на Уелнес философията.

В случая Уелнес философията е насочена към вземане на превантивни мерки вместо излекуване на конкретни заболявания чрез осигуряване на хармония в психическото, физическото и духовното или биологичното здраве, на отделния човек.

Авторът Джон Травис демонстрира балансиране на енергийните потоци чрез Колелото на Уелнес, в което включва сегментите: отговорност и обич към себе си, дишане, сетивност, хранене, движение, чувства, мислене, игри и работа, общуване, секс, намиране смисъл на живота, отвъд реалното. Един от сегментите, а именно храненето, има голямо значение за доброто здравословно състояние и самочувствие на човек. Чрез храната организмът се снабдява с необходимите му витамини и елементи от природата, като се допуска и допълнителен прием на витамини и мултивитамини. За най-успешно представена хранителна пирамида, авторът възприема разработената от проф. Уолтър Уилет — Декан на факултета по храната в Харвардския университет.

Къде има по-добро място, ако не в България, за използване на възможностите, с които страната ни разполага от природни и минерални води, климат и природа, планински и морски въздух и биохрани, плодове, зеленчуци и млечни продукти, необходими за балансиране на енергийните потоци в човешкия организъм, за укрепване на духовното и физическо здраве и хармоничен начин на живот. Разбира се, за развитието на Уелнес туризма в България, е необходимо да бъде разработена стройна система за обучение на кадри, способни успешно да провеждат Уелнес философията както за българските, така и за европейските граждани.