Виктор Суворов
Изборът (4)

1

Професията му е интересна и рядка: палач кинематографист. Палачи на тоя свят дал Господ — повече са от бездомните кучета. И кинематографистите са горе-долу толкова. А палачите кинематографисти се броят на пръсти. И професиите уж са близки, и често се срещат палачи с кинематографски наклонности, както и кинематографисти с палачески, но все пак да намериш специалист, който еднакво да съчетава в себе си качествата на талантлив палач новатор и надарен кинематографист, хич не е чак толкова лесно. Затова палачите кинематографисти са тачени и ценени. Трудът им се заплаща щедро, оказват им се почит и уважение.

В тесни кръгове, естествено.

То се знае — никой никога не го е наричал палач кинематографист. Длъжността се именува „изпълнител“. По-официално — „изпълнител на присъди“. А съвсем официално: „изпълнител на присъди, кинематографист“. Със запетайка.

А за свои хора — Вася.

2

Втората работа в берлинските затвори е санитарната обработка. Да не би някой да вкара въшки в затвора. А първата е пердахът.

Блъснаха магьосника в голяма висока килия без прозорци. Стените — покрити с бели плочки като в операционна. А подът — циментен. Удобно е: след процедурата отвинтваш крана и измиваш кръвта с маркуча.

В ъглите са застанали четирима.

С тояги.

Но те не бяха взели под внимание два момента…

3

А за свои хора — Вася.

За по-младите — чичо Вася.

През последните няколко години чичо Вася работеше предимно по връзването, затова най-често го наричаха Вася връзвача. Не забравяше и кинематографската си работа, затуй му викат още Вася кинаджията.

Вася кинаджията се скапва от бачкане — в Москва арестите не секват. Арестът не е работа за палач, на палач виртуоз не му подобава да се захваща с такава недостойна работа. Но няма изход — Москва трябва да се прочисти. Затова палачите, които засега още не трябва да се разстрелват, другарят Сталин ги е хвърлил да арестуват палачите, които спешно трябва да бъдат разстреляни именно в дадения момент. Затова чичо Вася, палачът кинематографист, е прехвърлен на долна, мръсна, недостойна за високия му ранг работа — да арестува.

А на всичко отгоре започна конгресът на партията.

4

Те не бяха взели под внимание два момента.

Първо, магьосникът Рудолф Месер, докато го возеха, си поспа. Спа съвсем малко, но дори кратката почивка частично възстанови силите му.

Второ, тук нямаше куче…

Блъсваха магьосника към центъра на килията. Блъснаха го майсторски, с точност, която се придобива с дългогодишна практика: двама от коридора го блъскат през вратата, трети в килията му подлага крак и той полита през крака на бияча право натам, където подът се спуща надолу към покритата с решетка яма. И четирите тояги се вдигат високо.

Но магьосникът успя при падането да закрие лицето си с длан и да извика: „Не ме бийте!“

5

В Москва се провежда XVIII конгрес на ВКП (б) — Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Партията е съюз на съмишленици. Конгресът на партията е форум на най-личните хора на страната. Утрин. Кремъл. Ехтят камбаните. На най-личните хора на страната се оказва почит. То се знае — гарантира им се и тяхната безопасност. Без нея не може. Затуй за общото благо, за да не хвръкнат всички заедно във въздуха заради донесен от враг експлозив, всеки делегат индивидуално го обискират, учтиво, но старателно. Делегатите са предупредени да оставят всичко в хотела, да си носят в джоба само партийната книжка. Тези изисквания се изпълняват с ентусиазъм — правилно постъпва другарят Сталин, още не всички врагове са изкоренени и сред делегатите на конгреса може да се намери някой… ще внесе в залата автоматична писалка, а тя като гръмне — всички най-лични хора на страната ще експлодират накуп. А със страната какво ще стане тогава? Така че — само партийната книжка. В партийната книжка каквото и да правиш, каквото и да струваш, експлозив не можеш монтира, а дори и да монтираш, няма да е много мощен.

По принцип делегатът на партийния конгрес няма защо да носи каквото и да било в джобовете си, хранят го до насита, поят го обилно. Вечерно време — концерти. Всичко е безплатно. Можеш да се разхождаш с празни джобове. Като при комунизма.

При влизане в залата на всеки делегат се връчват луксозен бележник и автоматична писалка. Писалка мечта. Писалките са страхотни — червени и небесносини, избери си каквато ти харесва. И мастилата са какви ли не. Къде се е чуло и видяло писалка да пише в зелено?! И перата са всякакви: едни пишат тънко, други — дебело. И марките на писалките са различни: „Москва“, „Прогрес“, „Петилетка“, „Индустриализация“, и фирмите производителки — също: завод „Сталин“, „Парижка комуна“, фабрика „Горки“.

Радва се делегатът — конгресът ще приключи, а писалката ще си остане в джоба му. Цял Сибир има да му завижда. Бележникът — и той. И още нещо радва делегатите: скоро целият съветски народ ще пише с такива писалки — производството вече е усвоено, качеството е докарано, само дето писалките още не стигат за всички.

На страхотните писалки веднага им се намира приложение: за делегатите се знае всичко, но преди да влезеш в залата, бъди любезен, другарю делегат, да попълниш формуляра още веднъж, та да може мандатната комисия да обобщи резултатите и да обяви при приключването на конгреса колко са били сред делегатите мъжете, колко — жените, колко — работниците, колко — селяните, а колко от прослойката — от трудовите интелигента. С гордост ще обяви мандатната комисия на конгреса, а после на цялата страна, на целия свят колко измежду делегатите са участници във Великата октомврийска социалистическа революция, колко са участниците в щурма на Зимния дворец и колко — в гражданската война, колко са орденоносците, колко — членовете на партията с предоктомврийски стаж, колко — със следоктомврийски.

Във вестибюла се завързват интересни познанства, водят се оживени разговори. Съветската власт е издирила овчар от надоблачните висини. Овчарят е по антерия. Докарали са го в Москва с носията му. Делегат като останалите. Човекът никога не е слизал от своята планина. Никога не е виждал облаците отдолу, винаги ги е гледал само отгоре. Тъкмо такъв се търси. Издирила го родната ни власт, смъкнала го от планините. На руски бъкел не разбера. Няма страшно. В нашата многонационална страна можеш да говориш на какъвто си щеш език. Който трябва, ще те разбере. Делегатът от планините е измежду най-личните, затова е редно той да решава държавните проблеми. Да вдига ръка. Заедно с всички. Овчаря са го наобиколили командири от Червената армия и слушат на неразбираем език как се гледат овце.

6

Магьосникът викна да не го бият. И не го биха.

Седна магьосникът на пода, разтърка натъртения си лакът, огледа изпохапаната си от кучето ръка и заповяда:

— Доведете лекар.

7

В Големия кремълски дворец ехтят песни, туркменски другар удря дайре, моми памукоберачки с шалвари танцуват азиатски танци, из залата сноват журналисти, припламват магнезиеви светкавици, жужат кинокамери, успокояват, приспиват…

Пълна демокрация. Чак прекалена. Изборите на новия състав на Централния комитет са абсолютно тайни. На всеки делегат е даден списък на кандидатите. От списъка можеш да задраскаш когото и да е. Нещо повече — вместо задраскания можеш да впишеш всеки, който ти харесва. Когото си поискаш. Не просто можеш, ами си длъжен да впишеш в списъка свой избраник. Ако задраскаш едно име, а вместо задраскания не впишеш никого, бюлетината се брои за недействителна: защото всички могат да бъдат задраскани, тогаз кой ще управлява страната? Така че задраскаш ли един, длъжен си да впишеш друг.

Младо чекистче, перспективен кадър от Тайшетлаг, застъпващо интересите на сибирските болшевики, недоверчиво опипва кабинките за гласуване: къде ли са скрити фотоапаратите? Ако всеки вземе да задрасква когото му хрумне и да вписва когото си поиска, къде ще му излезе краят? Нима другарят Сталин не контролира процеса на изборите? Нима не е загрижен за бъдещия състав на Централния комитет? Нима е отпуснал юздите?

Опипва чекистът кабинките, мераклийски са изработени, но го учудва: фотоапарати наистина липсват. Няма къде да ги завреш. Кабинките са от полирани летви и червен сатен, той прозира отвсякъде, фотоапарат не може да се скрие. От друга страна, червеният сатен закрива задраскващия и вписващия. Така че… Влизай в кабинката и задрасквай когото си искаш… Вписвай… Ум да ти зайде…

8

Завтекоха се да търсят лекар. Изпратиха да повикат дежурния надзирател. Кола замина да докара директора на затвора.

Магьосникът седеше вече не на пода, а на донесено от някого столче и командваше.

— Викнете онзи с кучето.

Викнаха го.

— Убий кучето. И се върни тук.

— Слушам!

Четиримата с тоягите не стояха без работа — магьосникът им заповяда да обработят онзи, който в камионетката се престара и го цапардоса по черния дроб. Четиримата с тоягите уточниха: как да го бием? Отговори им: както всеки път обработвате новопристигналите. Усъмниха се: ама това е зверство! Магьосникът ги успокои: нищо, разрешавам…

И водача на кучето, дотърчал да докладва, че е изпълнил заповедта, магьосникът го даде на четиримата с тоягите, като им заповяда да бъде обработен в съответствие с общоприетия стандарт: кратко, интензивно и усърдно.

Сума заповеди издаде магьосникът. Подчинявайки му се, тъмничарите отключиха следствения блок и започнаха да хвърлят в пламъците на огромните пещи на парното на затвора дебели папки. Подчинявайки се на заповедта му, главният надзирател, дрънчейки с ключовете, отваряше килиите, а външната охрана — тежката порта. Вярно, затворниците не бързаха да се възползват от свободата си. Такива са си комунистите: ако са им дали свобода, но не е получена заповед да се възползват от нея — не се възползват. И комунистите останаха в килиите си. Социалдемократите — също. Германската дисциплина не позволява на един социалдемократ да забегне от хитлеристки затвор. Ала берлинските криминални не чакаха да ги молят, веднага загряха, че Месер преподава урок на берлинската полиция. Същината на урока е: друг път недейте хвърля в затвора магьосници, хипнотизатори и фокусници, скъпо ще ви струва. А най-добрият начин за преподаване на такъв урок е да се отключат килиите и портата. Затова, щом из сънения затвор плъзна новината, че са заловили Месер, аверите се сепнаха, захвърлиха картите и се струпаха пред вратите на килиите, очаквайки да задрънчат ключовете и вратите. Наложи им се да чакат съвсем малко: ключалките щракат, резетата скърцат, думкат вратите и арестантските токове.

Докато се разбягаха, берлинските и общогерманските авери не пипнаха и с пръст надзирателите, нито пък тръгнаха да подпалват затвора, а си плюха на петите, защото не се знаеше кога ще бъде затръшната портата. Затова — грабвай някое палтенце от склада за дрехи или надзирателски шинел, та да си прикриеш тигровите райета по гърба, и дим да те няма по тесните улички, в сутерените и свърталищата. Важното е да сколасаш, преди да се съмне. А после ония нека гонят Михаля… Но докато притичваха край канцеларията, аверите, усещайки с шестото си чувство, че Месер е някъде наблизо, му крещяха благодарности и приветствия; „Магьоснико! До гроб ще те помним! Магьоснико, ако искаш да теглим ножа на някого, само се обади!“

9

Партийният конгрес си има видима страна, фасадна, тъй да се каже, и невидима страна — организационна. Трудно се организира конгрес. Що работа трябва да се свърши! За всяка дреболия да се сетиш. Автоматичните писалки, да речем. Откъде да набавиш такива? Само от гнилия Запад. Засилваме хора в Лондон, те поръчват каквото трябва. Буржуите, то се знае, се опъват, не могат да схванат поръчката. Те могат да ти продадат писалки с всякакъв цвят, с всякаква форма и в каквито щеш количества. Ама за тях е важно на писалката да пише „Parker“, а на нас тъкмо това не ни отърва, ние искаме на писалката да се чете „Източна зора“. Буржуите се опъват: тяхното производство е серийно, на всяка писалка при изработването й слагат своя щемпел, а пренастройването на производството ще излезе скъпичко. „Нищо — им казват нашите, — плащаме си за пренастройването. Колкото и да струва.“ Пак се опъват: ние произвеждаме най-качествените писалки на света и не можем да допуснем нашето изделие да се продава под друга марка. А нашите отговарят, че трябва съвсем малка бройка, че от великата работническо-селска страна тия писалки никога няма да излязат. Отговарят нашите, че в областта на ширпотреба не сме им конкуренти, все едно вашият „Паркер“ никога няма да се продава у нас. Добре, казват буржуите, само че скъпичко ще ви излезе…

Това е съвсем друг въпрос! Няма да се пазарим.

Но това не е всичко. След като получиш въпросните писалки, трябва на всяка да й заведеш картон, на всяка да й дадеш пореден номер, да вземеш характеристиките на всяка една: напълнена със зелено мастило, яркост на мастилото… дебелина на перото… микроскопични дефекти на перото… и т.н, и т.н. После тази писалка ще бъде връчена на някой делегат, задраскай, драги другарю, когото си искаш от списъка. Можеш и другаря Сталин да задраскаш дори, ако другарят Сталин не ти допада, а експертизата ще установи, че великото име е било задраскано с писалка номер 1241.

И за да не стане грешка, организирана е най-строга отчетност: на кого коя писалка е била дадена (своя делегатът си няма, за това са се погрижили при обискирането). Отчетността е организирана така: пръв, да речем, се е регистрирал делегатът Кружкин, ето ти, другарю Кружкин, писалка № 1. На Кружкин и през ум не му минава, че писалката си има номер в общия каталог. И добре, че през делегатската глава не минават такива мисли. И кинокамера фиксира на кого коя писалка са дали. Жужи си радостно кинокамерата. И кинооператорът — радостен, и пратеникът на народа — горд: току-що са го увековечили за историята, в момента на регистрирането на делегатите на историческия конгрес.

Ясно е, че в кадрите на кинопрегледа трудно могат да се различат подробности, но все пак неслучайно са закупени писалки с двайсет и седем различни форми. После ще съпоставят кадрите от кинопрегледа и каталозите на писалките, та да не стане някоя грешка. И всички дреболии, всички подробности ще влязат в работа…

10

Магьосникът седеше вече не на столче, а на креслото на директора на затвора, слушаше тракането на арестантските налчета и благодарствените вопли и блажено се усмихваше, докато даваше кратките си нареждания:

— На Химлер недейте докладва за мен.

— Слушам, няма да му докладвам.

— Не, не. Не ви заповядвам. Просто не е редно да бързате — ще му докладвате, че сте ме заловили, а после ще стане голяма излагация. А аз, както разбирате, няма да ви гостувам дълго, ще си похапна, ще си изсуша дрехите и ще си тръгна. Между другото, къде е обядът ми?

11

Но делегатите могат и да си разменят писалката! Един се порадва на приказната си писалка и друг се порадва на своята. „Я да се трампим!“ — казва първият.

Какво ще стане, ако делегатите, понеже не разбират великия смисъл, вземат да си трампят писалките?!

Не се бойте. Предвидено е. Кинокамерите не дремят, фиксират. И между делегатите щъкат сума съмнителни лица, уж също делегати, ама върви го разбери кой е делегат, а кой не е. И там, където кинокамерата не може да надникне със зоркото си око, в дамската тоалетна, да речем, там девойка-узбечка-памукоберачка с шалвари пред огромното огледало преплита сто и десетте си плитчици…

И всичко вижда.

Не току-тъй са й измислили толкова плитчици. И огледалото колкото цялата стена също не е случайно…

Но в края на краищата и това не е най-важното. Графологичната експертиза е главният коз. Задраскай, другарю делегат, когото си искаш от списъка. И впиши когото си искаш в него. Не е важно кого ще впишеш, ако щеш — можеш дори другаря Троцки, важното е да го направиш собственоръчно. Впиши когото си искаш, оставяйки по този начин своя автограф, а юнаците от Института за световна революция ще те надушат. Образци от почерка на всеки са събрани отдавна, на всичко отгоре при регистрацията всеки собственоръчно е попълвал формуляра си уж за мандатната комисия. На Холовановите юнаци им остава само да сравнят почерка, с който си добавил гадното име, и почерка от формуляра ти. А графолозите си разбират от работата. Няма да сбъркат.

Издирването на задраскалите се извършва по много линии едновременно: експертите по писалките си дават заключението, експертите по почерка — също, има и други експерти… Всяка група работи независимо от останалите. После резултатите ще бъдат съпоставени, ако възникнат противоречия, работата ще продължи. Има си методи…

И недейте си мисли, че издирват само задраскалите името на другаря Сталин. Далеч не е така. Всички се проверяват. Да речем, някой е задраскал името на новия началник на НКВД другаря Берия. Кой е посмял да направи такова нещо? Посмял  е не друг, а любимецът на Лаврентий Павловия Берия, сегашният директор на Норилския полиметалургичен комбинат на НКВД на СССР другарят Завенягин. Брей че интересно! Когато са заедно, минават за първи приятели, за дупе и гащи, но стигне ли се до тайно гласуване… Другарят Сталин чак подскочи, когато научи за това. Сега най-важното е другарят Берия случайно да не надуши какво представлява неговият любимец. Нека си останат приятели.

И на Завенягин се прави характеристика: старият чекист Завенягин е минал през всички чистки, през всички проверки и, не щеш ли — повярвал в демокрацията, загубил бдителността си, решил да се възползва от правото си да задрасква… Големи глупаци имало на тоя свят! Те трябва да бъдат пазени. И слагани на нужни постове.

А може тази стъпка да не е продиктувана от глупост? Какво е това, отчаяние ли? Или предсмъртен протест? Или пресметливост? Пресметливост, целяща какво?

12

Баните в берлинските затвори са приказни. Чистотата ослепителна, светлината мека, въздухът свеж, жегата по мерак. Първо — мощен душ, после на магьосника му направиха хубав масаж, още веднъж го тикнаха под душа, след това — огнедишаща суха парилка. С бира. Бирата е в малки зелени бутилчици, бутилчиците са в дървено каче, в лед. Много бутилчици.

За да не бъда криво разбран, ще уточня: такава баня не е за всекиго. Дори не за всички надзиратели. Банята е за вишестоящото ръководство — за директора на затвора и за онези, които са упълномощени да го инспектират. Банята е сместена между външната стена и огнярското отделение. Зад външната стена не минава берлинска улица, а има още един затвор. Женски. Това са наглед два различни затвора, но под обща администрация, с общи за двата затвора домакински служби, та да не се поддържат две перални или два рентгенови кабинета. Затова тук, в района на свряната между другите постройки командирска баня, двата затвора като да се сливат в едно цяло.

Тъкмо тук бе се озовал нашият магьосник. По неизвестни причини на бърза ръка го бяха прехвърлили от категорията на арестантите в категорията на инспектиращите. В Берлин редът е на високо равнище — инспектиращите могат да довтасат по всяко време от денонощието. Затова по всяко време от денонощието въпросната баня (не чак скришна, ала невключена в официалния опис на помещенията) се намира в десетминутна готовност да приеме всякаква комисия. Портата още се отваря, колите на комисията още влизат в двора на затвора, а тук в банята бързо вдигат парата до съответното равнище. В банята са подготвени в изобилие и какви ли не атракциони. И сума разнообразни удоволствия могат да се вкусят в тази баня…

Но магьосникът бързаше. Ограничи се с бирата. И пи съвсем малко. Колкото да си утоли жаждата. И си повтаряше мислено: „Не заспивай! Не заспивай! Не заспивай!“

13

Ами ако някой делегат на конгреса, възползвайки се от правото си на тайно гласуване, задраска великото име от списъка, а не впише друго, ако не си остави автографа? Все пак една черта не може да се смята за автограф, дори експертите по почерците няма да помогнат. Само на изводите на онези, които ще търсят микродефектите на писалките, ли трябва да се разчита?

Не, другари. Експертизите са няколко. И най-важната (от нея отърване няма) е експертизата на пръстченцата. Списъкът на кандидатите е на великолепна хартия. Хартията е внесена от Швеция. Много специална хартия: измежду стотиците видове висококачествена хартия са избрали такава, на която пръстченцата най-добре се отпечатват. Като на стъкло. Но нали в печатницата, докато са печатали списъците… Пак не познахте. В Специална печатница са печатани списъците. Печатали са ги умната. И в Кремъл са ги докарали умната. И са ги подреждали на масичките също много предпазливо. Така че до момента на връчването му на делегата по списъка няма никакви отпечатъци. Теоретично върху списъка могат да се открият само пръстченцата на делегата — получаваш списъка, задраскваш един, вписваш друг и пущаш листа в урната. В чужди ръце той няма да попадне. И пред изборните урни съответни другари много внимават да не се нарушава редът. Най-важното е чужда ръка да не барне листчето.

А веселото момиче с парашутистка значка, което раздава листовете на делегатите, неговите пръстчета също ли ще останат?

Този момент е взет под внимание. Обяснявам: първо, момичето е свой човек. Дори и да му се отпечатат пръстченцата, лесно може да се направи разлика: ето нейните пръстченца, а ето ги твоите, другарю делегат. Но момичето не оставя отпечатъци. Възглавничките на розовите му пръстченца са намазани с прозрачния лак „S–4“. Лакът е внесен от Франция. Момичето работи без ръкавици, но отпечатъци не оставя.

Така че ако някой отскорошен големец бъде обзет от хлапашко желание да направи магария, ако драсне по великото име, без да остави автограф, все едно не може се измъкна: няма да стигне до родния си Сибир. Натам ще засилят шифрована телеграма: тъй и тъй, като перспективен кадър, като делегат на конгреса вашият боен другар получи ново назначение на поверителна работа, та да се сетят, че ще го правят шпионин.

Само че той ще се озове не в школа за шпиони, а на друго място. Потокът на живота ще го понесе в съвсем друга посока.

И надали е чак толкова правилно да го наричаме поток на живота.