Виктор Суворов
Изборът (17)

1

Звездите в небето са леден огън. Небето е черно, морето е черно. В небето — звезди, в морето — звезди. Вълните плискат. Отпред по курса няма звезди. От това произтича, че или има облаци, или високи скали затулят небето. Ето че се чу и прибоят. Прибоят трополи със ситните камъчета. Време е. Дракона порна гумената лодчица с нож, разпра я от двете страни и откъм дъното, студената полегата вълна ги пое. Морето повдигна Дракона и Жар-птицата и ги спусна, после пак ги повдигна. Дострашава те в черното небе, в черната вълна. Пак ги повдигна и ги спусна и усетиха дъното под краката си. Вълната без прекалена свирепост ги тласка към брега. Изплуваха. Някъде далеч „Амурлес“ оставя диря по фосфорното море, отдалечава се от острова. Топло е там, има горещ душ, хубава храна, топло легло, коридори със синьо успокояващо осветление, каюти, които те мамят да си отпочинеш, и умни книги, и програми по всички радиоканали според всеки вкус. А тук е студено. Ако не се къпеш през нощта в морето, изтрайва се. И ако има къде да се скриеш от пронизващия вятър и от студената мъгла, пак бива. А така изплуваха двамата на безлюден, непосещаван от курортисти плаж — нито палатка, нито одеяло, нито някаква пелерина. Ако се заяде полицията: къпем се нощем, редуваме къпането с любов. О, не, не сме търговци на стока от категорията на наркотиците. Опазил ни Господ. Нито сме шпиони. И пари нямаме в себе си. Нищо работа. Копейки. Пезети, както им казвате вие. А паспортите ни — ето ги, френски, в гумен плик, за да не се намокрят. И една сребърна манерчица. Нищо друго. Романтици, с една дума. Руснаци. От Париж. Белогвардейци. Татковците и майките ни забегнали от проклетите болшевики, да опустеят дано. А ние сме разхайтени, безгрижни младежи. Не се интересуваме от политика. Нощем не ни свърта вкъщи.

Но наблизо нямаше брегова полиция. Дракона разтри Настя. Тя тракаше със зъби.

Дебаркирането засега върви без гафове. В Средиземно море „Амурлес“ се отклони от маршрута си, загаси ходовите си светлини в тъмното и без да хвърля котви, просто спря двигателите си край Балеарските острови, близо до най-големия от тях, край остров Майорка. На екипажа бе заповядано: да не се показват, да не крещят, да загасят осветлението. И бе пуснат таен слух: извършват се секретни хидрографски снимки край фашисткия бряг.

В тези минути на спиране магьосникът стисна ръката на Настя: внимавай да не те хванат! Прегърна Дракона: пази я!

Нощта все едно че някой я бе поръчал за дебаркиране. Тъмно, духа вятър, има вълни, звездите блестят, но явно скоро вятърът ще докара облаци и ще завали дъжд. Вярно, вълните тук далеч не са като в Норвежко море. Нито като край Архангелск. Вълните са по-меки и е по-топло. Ако имаш одеяло. Просто в плана им всичко бе предвидено: дебаркираме в полунощ, чакаме на брега, заранта се качваме на първия автобус. Всичко бяха предвидили освен студа. Настя трепери, все едно дали я разтриваш със спирт, или не я разтриваш. Дракона й даде да си сръбне. Кажи-речи, не помага. Успокои се за малко и пак се разтреперва. Кой знае защо такава й е реакцията сега. Веднъж й се случи да преплува Волга през октомври. Нощем. А през октомври Волга не е курорт. Не е Средиземно море. Дракона повъртя глава, засмука с нос въздуха като същинско куче, надуши миризмата на пресен асфалт. Какво мажат край морето с асфалт? То се знае, рибарските лодки. Напред, инфанто!

Мислеха си, че ще са съвсем наблизо, но извървяха по брега най-малко един километър. Вървяха, вървяха, но все пак намериха лодките. Онези, които са прясно асфалтирани — не ги интересуват. Ще те заболи глава. А и край новите лодки може да има пазачи… Защо да стряскат хората? Там, където от векове се лови риба, близо до новите лодки трябва да има и стари, изоставени. Дракона вижда в тъмното като котарак. И подритва лодките. Намери една. Лодката е встрани от другите, преобърната, стара, вмирисана на сол, с пробито дъно.

— Пъхай се под нея. Топли се. Под лодката си като в къщурка, вятърът не те тормози.

Настя се мушна под лодката, сви се на кълбо, прегърна коленете си. Ако можеше сега да стъкне огън както са я учили, без кибрит, само че не бива да привлича вниманието. Налага се да мине без огън. Дракона се изгуби за няколко минути. Върна се с огромно платно. Това ще ти е и юрган, и възглавница, и дюшек.

2

Пред очите му пак се мержелее огромният дюдюкащ, ръмжащ, ревящ берлински цирк… Магьосникът величаво спуща ръка и едновременно с нея се спуща тишината, обгръщайки всичко и покорявайки всички. Последният въпрос от програмата. Хиляди ръце. Магьосникът е докарал публиката до ръба на безумието. Между него и нея сякаш прескачат, провисвайки, чудовищно силни разряди като между небето и земята, озарявайки всичко наоколо и съкрушавайки всичко, което им се изпречи… И тъй последният номер от програмата, последният въпрос в последния номер… Въпросът вече е зададен. Въпросът е прост: за великото бъдеще на Германия, ръководена от великия й син Адолф Хитлер. Тълпата предварително знае отговора. Тълпата вече е зинала, готова да ревне. Тълпата вече е раздалечила длани, готова с гръмовните си овации да издъни прозорците и вратите на цирка. Отговорът ще хвърли цирка в неистов, кипящ, клокочещ възторг… Магьосникът насмалко не изкрещя този бодро-ликуващ отговор, но се позамисли.

— Не, не, чакайте да си помисля… Да си помисля…

Тълпата се разшава. Зашепна.

Магьосникът объркано се озърта насам-натам. Някакво чуждо знание му подсказва: не всичко е чак толкова лъчезарно в бъдещето на Германия…

— Навлязохме в 1939 година. Тази година ще донесе на Германия големи победи…

Отведнъж гърлото на магьосника се стяга. В гласа му не се долавя триумфална радост.

— Текат последните месеци на мира. През тази година ще започне война. Голяма война. Най-голямата от всички войни. За Германия тя ще започне добре. Но ще завърши зле.

Магьосникът гледа към пода. Магьосникът говори бавно и тихо. Чуват го всички.

— Адолф Хитлер ще тръгне на изток… И там ще си строши врата.

3

Дъждът трополи по дъното на лодката, сякаш 4-та пролетарска кавалерийска дивизия „Ворошилов“ минава по главната улица на Киев.

Жар-птицата трака със зъби в такт с дъжда. Дракона — също. Сега е моментът да се сгушат в платното, да се завият с него, да се стоплят. Дрехите по тях са съвсем малко, но са прогизнали от морската и дъждовната вода. Веднага ще намокрят платното.

— Виж какво, маце, изпълняваме спецзадача. Хайде не се стеснявай. В тъмното все едно не те виждам. Съблечи се съвсем. Ще изцедя дрехите ти, а и моите. Ти се топли в платното. И на мен ми стопли място.

4

— Адолф Хитлер ще тръгне на изток… И там ще си строши врата — неизвестно защо повтори магьосникът.

Тълпата мълчи с буреносно мълчание.

Магьосникът се озърна някак притеснено, поклони се на публиката с полупоклон, сякаш се извиняваше за не дотам приятните си думи, и в потискащата тишина се скри зад кулисите.

Мина край пошашавения полицай с палка. Полицаят се стъписа, защото не знаеше какво трябва да прави… Тълпата зад магьосника мълча най-малко цяла една минута. През тази минута Рудолф Месер откачи от гвоздея палтото и шапката си и се запъти не към артистичния изход, а към централния. Там го настигна дивият рев и тропот.

5

Настя се притисна до него, голия, тя трепереше.

И той я прегърна. И на двамата им стана по-топло.

Той: „Заспи.“

Тя: „Устните ти са солени. И моите ли са?“

6

Сам ли се досети магьосникът, или някой свише му подсказа, но той взе, че зарева яростно, стисна юмрук и хукна пред ревящите, крещейки проклятия. А срещу тълпата в тръс, който преминаваше в галоп, препусна конна полиция. Вече цепят ушите полицейски свирки, сирените на колите заливат улиците, арестуват този-онзи, налагат с палки.

— Къде е той?! — крещи тълпата.

— Къде е той?! — крещи Месер.

Законопослушните бюргери се озвериха, изпотрошиха всичко, което им се изпречеше. Съвсем наблизо набедиха някого и тутакси го заудряха и заритаха. И над мястото се разнесе вопъл:

— Мамка ти, Месер!

А Месер го хвана за ръкава някакъв светлокос хубавец и вече зина за крясък. Но още не крещи. Не крещи, защото още не е повярвал в сполуката си на откривател. На всеки откривател му трябват пет секунди, за да може първо той да се наслади на откритието си, та чак тогава да го възвести на цял свят. Месер би могъл да се защити с магьосничеството си. Но в този миг той бе забравил за магьосническите си наклонности. Не беше обаче забравил за юмрука си, не кой знае колко голям, но все пак тежък. И докато хубавецът се опияняваше от откритието си, докато разтваряше челюсти за триумфалния вопъл, Месер го цапардоса не по магьоснически, а по работническо-селски. Между веждите. Така го цапардоса, че за миг се озари и изсветля небето над столицата на Третия райх. От удара хубавецът се преви, тръгна заднешком и се олюля. И веднага над него се размахаха юмруци и чадъри:

— Мамка ти, Месер!

Магьосникът нито нахлупи шапката си до веждите, нито скри нос в яката си, а се развика по-гръмогласно от другите:

— Ето го Месер! Бийте го! Заведете го в полицията! Ето още един!

После се заредиха дълги дни и нощи. Гадният студен дъжд със сняг. Шляпащите капки-снежинки. И арестуването.

Магьосникът ясно видя ъгъла на мократа къща и ротвайлерката, но не можеше да мълчи повече, — викна, запищя.

И се събуди…

Сърцето му думка, зъбите му тракат, дъхът му секва.

Магьосникът потисна страха си, огледа се предпазливо, ослуша се. Къде ли се намира?

Тъмно е. Дъждът трополи както тогава в Берлин. Мъждука синя светлина. И в Берлин беше така. От полицейските автомобили. И зелено мъждукане имаше. От светофара. И беше студено. А тук е топло и сухо. Някъде вълните се блъскат в желязо: бубум. И дъждът трополи не по ламаринените табели, а по палубата. Това е „Амурлес“. Това е коридор „А“. Магьосникът бе изпроводил Дракона и Жар-птицата. Сега е сам в коридор „А“. В каютата си.

Къде ли са сега Настя и Дракона?

7

Настя започва да се стопля. Заедно с топлината по цялото й тяло бавно, а после все по-бързо се разлива познато непреодолимо желание за нещо. Желание да хапе, да целува и да драска омразния човек, който я прегръща. И тя го целува по устните. И ги хапе.

8

Не може да заспи магьосникът. Седна. Включи осветлението. Подложи си възглавници под гърба.

Пресегна се към рафта с книгите: отдавна не беше вземал в ръце „Майн кампф“. Магьосникът бе прочел много книги. Четеше ги бързо и ги запомняше завинаги. Но имаше няколко книги, които четеше бавно и по стотина пъти. Това бяха или най-любимите му, или онези, които не можеше да разбере. Разгръщаше такава книга на която и да е страница и започваше от изречението, което първо му се мернеше пред очите. Вникваше. Авторът на тази дебела книга, Адолф Хитлер, шашваше магьосника с единайсетата глава на част втора. Тя уж беше написана от Хитлер, но явно дяволът е стоял зад неговия гръб и му е местел ръката. Главата е написана свръх човешките възможности. Написана е от човек, надарен със сатанинско знание, който познава душата на тълпата, умее да манипулира тълпите и изпитва върховна наслада от това. Тази глава магьосникът винаги препрочиташе с възторг и с благородна завист. Останалите глави Месер знаеше наизуст, но не смяташе, че ги разбира докрай. Бе дошло време сериозно да се заеме с тази книги. Няма къде да бърза. Скоро ще пристигнат в Неапол. След Неапол дълго ще се прибират в Архангелск. Никой не гони магьосника. Никой не му пречи. Взе от килера един вкоравен по време на дългото пътуване крайшник хляб, неизвестно защо помириса голямата сочна глава лук, отвори кутия с шпроти, наряза си на тънки розови филийки парче сланина, сложи отпреде си бутилка „Перцовка“ и руска дебелостенна водна чаша. Наля си. Пийна. Изсумтя. Замези си. Разгърна „Майн кампф“.

И се вглъби.

9

Дракона не оказва съпротива. Настя натисна лекичко рамото му и го обърна по гръб. Така й е по-удобно да го целува. Той не се противи. Но и не отвръща на целувките й.

10

Капитан Александър Иванович Юрин имаше заповед да се отклони от маршрута и да спре дизелите в определено време в определена точка. И на него бяха му обяснили: хидрографски изследвания. Кой провежда тези изследвания и защо, не му обясниха: прави каквото ти се заповядва! Капитанът отброи заръчаните минути, върна се на мостика с щурмана и кормчията и без да пали ходовите светлини, насочи кораба към правилния курс.

Само след няколко часа капитанът по показанията на брояча за топлата вода си направи сметка: кораба са напуснали трийсетина тайни пътници. Разходът на топла вода се прекрати напълно.

Голямо нещо е любопитството. Дали да не слезе скришом през нощта в коридор „А“? По най-незначителни признаци ще Може да се определи кой е бил там и с каква цел…

11

Обзе я злоба, свирепата първобитна злоба на пухкавата полярна кучка. Едва сега тя разбра причината за тази свирепост: бялата кучка е искала любов. И Настя иска същото. Трябва й не част от Драконовата любов, не парченце, не фракция, той й трябва целият и завинаги. Затова започна да го целува уж нежно, но бързо стигна до озверяване. Той я стяга в прегръдките си, сдържа я. И стиска устните си. За да не отвърне на нейните целувки. Знае, че първо трябва да я докара до полуда. Той обича да докарва партньорките си до полуда. И умее да го прави.

Има и още една причина да не отвръща на целувките й: Дракона разбра, че тя просто не умее да се целува. Никой не я е научил. Човек винаги трябва да се учи да целува. Целувката е изкуство. Трябва цял живот да овладяваш това изкуство и да го шлифоваш. И колкото и да се учиш, винаги съществуват неизчерпаеми възможности за безгранично усъвършенстване. Той знаеше, че тя е способна ученичка. Знаеше, че тя ще овладява техниката по-бързо от всяка друга, на която Дракона бе преподавал този изключително сложен предмет. А бе го преподавал на безброй жени. Учеше се от всяка и учеше всяка. Но неумееща, която трябва да обучава от самото начало, от нула, срещаше за пръв път. Тъкмо това го възбуждаше.

И той проточваше удоволствието, опиянявайки се от неумението й.

12

Строго секретно съвещание. Темата е: „Как да бъде убит Троцки?“

Председател: народният комисар на вътрешните работи и генерален комисар на Държавна сигурност другарят Берия. Присъстват още трима: заместник народният комисар на вътрешните работи и началник на Главното управление на лагерите на НКВД, комисарят от Държавна сигурност първи ранг другарят Завенягин, началникът на спецгрупата за ликвидации в чужбина старши майорът от Държавна сигурност другарят Серебрянски и бившият началник на Чуждестранния отдел на ОГПУ комисарят от Държавна сигурност втори ранг другарят Трилисер.

Всеки гледа останалите. От какво е продиктуван този избор? Защо Сталин Ваксата заповяда да се съберат тъкмо те? Присъствието на Берия е обяснимо. А какво търси тук Завенягин? Какво отношение към убийството на Троцки може да има началникът на ГУЛАГ? Впрочем той е заместник на Берия. А какво търси тук Трилисер? Защо ненадейно го повишиха? Впрочем и четиримата съвсем доскоро се разхождаха подръка с безносата смърт. Ако Ежов се бе задържал на власт още една-две седмици, сега нямаше да го има Лаврентий Павлович Берия, а щеше да има светли спомени за него. А Завенягин едвам се отскубна от лапите на смъртта вече след Ежов. Ситуацията на Трилисер и Серебрянски е още по-смешна: обвиненията им не са свалени и присъдите им не са отменени.

И тъй… Та как да унищожим Троцки, другари?

13

Морето побесня. Вълните блъскат брега. Вятърът свири. От небето се изливат същински водопади… А те се стоплиха. Чак им е горещо под платното. Озверяло като бурното Средиземно море, момичето прегръща, обхваща Дракона с горещите си крака, страстно го притиска, отпуща го сякаш без желание и отново го стисва като обезумяло.

Дракона отвърна едва-едва на ухапването му и разбра: време е.

14

На езерото Селигер хубавото му е, че неговите брегове са превърнати в резерват. Красотата е неописуема. Идеално е за маскировка. Макар кинематографистът сглоби оптиката, бавно извади от калъфа новеничката противотанкова пушка тип СА.

До него стои командирът на спецгрупата Ширманов. С мощен немски бинокъл.

— Всичките ли ги виждаш?

— Виждам ги и четиримата.

— Познаваш ли ги?

— Берия, Завенягин, Трилисер и Серебрянски.

— Да не би да сгрешиш?

— Няма.

— Увери се още веднъж. — Ширманов нареди пред Макар снимки на четиримата: фас и профил. На Макар те не му трябват. Той е подготвен за извършването на експеримента.

— Няма ли да ги объркаш?

— Няма.

— Тогава зареждай.

15

С дясната си ръка той стисна бузите й и нейните устни се разтвориха широко. Стисна я до стон. Тя възприе това като защитна хватка на самбист срещу ухапванията й. Грешеше. Той й подготвяше друго. И в същото време тя не грешеше. На него наистина му бяха омръзнали нейните неумели целувки и напълно умели ухапвания. Можеше да се защити от настойчивостта й само с целувка. Природата бе го надарила с безгранична щедрост. Той умееше да подарява. Подаряваше целувки.

Тя изведнъж хлътна в пропаст. Като умел танцьор той я повлече след себе си. Повлече я в целувката като в танц. И тя смело тръгна след него както вървят след майстор, доверявайки се на изкуството и опита му. Той й подаряваше целувка, която ще се помни. Даваше й я с царска щедрост. И от благодарност за подаръка й се искаше да вика, искаше й се да сподели с него, да му разкаже колко й е хубаво, тя трябва да му разкаже, че във филмите се целуват съвсем другояче, че изобщо не е предполагала, че това може да е така… Не знаеше как. Нямаше думи да изрази възторга си. И разбираше, че думите все едно няма да й стигнат, затова реши просто да му каже, че й е хубаво, че той го прави фантастично и нека продължи. Но и това не можа да стори — устата й е препълнена от целувката, от целувката, която няма край. И тогава тя изрази всичко наведнъж с един дълбок вътрешен стон.

16

Той я събуди на разсъмване.

Бяха спали едва трийсет минути. Тъкмо заспаха прегърнати — трябва да стават. Той сам се събуди. Винаги се събуждаше на минутата точно в момента, който си бе определил, преди да заспи.

Тя също си е изградила такава способност. Но не се събуди сама, защото на заспиване направо бе забравила и за секретната си задача, и за това, че се намира на чужд, вражески бряг, изобщо всичко бе забравила. Не се събуди, защото не си бе определяла никакво време за събуждане. Ако не беше Дракона, би спала в изнемога чак до вечерта. Тя тъкмо се бе унесла, тъкмо се бе гмурнала в съня. Дракона я буди, а тя се дърпа и го отбутва:

— Стига бе, Сашенка! Остави ме на мира… Хайде…

Дракона я разтърсва за раменете: стига си спала, време е да се махаме, докато не са ни спипали.

Тя се събуди. Тежко й е. Да можеше сега да си отспи. Да можеше да се озове в каютата на „Амурлес“. И по дяволите уроците на магьосника, все едно всичко не се научава. Да постои под душа един-два часа и да спи, да спи, да спи…

— Събуди се де.

Тя надникна изпод лодката: гадна действителност, а в съня й беше толкова хубаво. Редно е да кажем, че и на средиземноморските острови времето понякога е отвратително. Рядко, но се случва. Небето е ниско. Облаците са дрипави. Вятърът е студен. Дъждът е гнъсен. Вълните се блъскат в брега.

А Дракона се усмихва:

— Стръвна си в любовта, Настенка.

— И ти, Саша, не си ангелче.

Засмяха се и двамата.

— Благодаря ти, Драконе, за дебаркирането, за тази нощ, за това, че осигури безопасността ми. Трябва да те наградя с нещо. Само че с какво?

Инфантата обходи с поглед безлюдния плаж. Трябва й оръжие. Меч. Но тук няма оръжие. Не се виждат мечове по белия пясък. Виждат се само преобърнати лодки. Нейсе. Вдигна една тривърха ръждясала котва: три стоманени пръта, заварени заедно, със закривени навън остри краища. По нашенски това се казва котка.

— Тук няма меч. Както и да е. Ти се отличи, Драконе, осигури безопасността ми на морското поприще, стовари ме на моите земи. Затова коленичи.

Дракона нищо не разбра. Но се подчини. Дали на шега, дали на сериозно. Отпусна се на едно коляно. Грамаден мъжага, той и коленичил е по-висок от Настя.

Настя сложи трикраката котва на дясното му рамо, премести я на лявото и пак — на дясното. Ако някой ги видеше отстрани, нямаше да разбере какво става тук: мокри дрипльовци с котва под проливния дъжд, под неспирния вятър.

— Дарявам те, Драконе, с рицарско звание и баронска титла. Повелявам занапред да те наричат барон… Как се казваха островите? Балеарски ли?… Да те наричат барон Балеарски. Тук ще са владенията ти. Целувай ръка, бароне.

17

Оттам нататък всичко вървеше като по вода. Заранта ги взе дрънкащият с всичката си железария автобус и ги откара в Палма — напоен с романтика град. Той я хвана за ръката и я поведе по паяжината на уличките. Тези улички са широки три, а понякога и два метра, и по тях магазин до магазин. Редно е да кажем добра дума за тези магазини. В тях има всичко. Изкарано е на показ и ви чака. Вярно, безплатно не дават. Чуйте един полезен съвет: най-добре е в тези магазини да ходите с пари. Без пари само ще си късате нервите. В един момент от черна завист можете да се превърнете в комунист. А лекарство за превръщане на комунистите в нормални хора за съжаление още не е измислено. За цял живот ще си останете комунист.

Испанската инфанта и барон Балеарски нямат пукната пара. Но е насрочена агентурна среща. Чекистите наричат тези срещи моментални. Във военното разузнаване ги именуват мигновени.

Най-важното е някой предварително да подбере добро място за такава среща. Там, където се провежда мигновена среща, трябва да има много хора, да има часовник на стената, за да могат двамата участници да се ориентират по един и същи часовник. Оттам нататък всичко зависи от точността и дисциплината на двамата.

Мястото е подбрано добре: входът на огромния магазин „Гаран“. Вратите му се отварят точно в девет и всмукват тълпата. Над входа има часовник. Срещата е в девет нула две. Дракона се помота малко на входа, изчаквайки минутната стрелка да докосне втората чертичка, и се шмугна в тълпата. Тълпата пресова стотици хора в една буца и веднага след това ги разпръсва настрани и по етажите. Дракона позяпа презморските стоки и излезе през резервния вход.

При дебаркиране човек не бива да има в джобовете си нищо излишно. Идеалният вариант е: спипва бреговата полипия през нощта на безлюдния плаж полугола двойка, а тя няма в джобовете си нищо освен паспортите… Това наистина също е подозрително: разхождат се посред нощ по плажа с паспорта; но все пак е за предпочитане, отколкото ако ги арестуват без тях. Виж, ако в тях се намерят много пари, възникват усложнения. Не, патрулът няма да помъкне подозрителните към полицейския участък, съвсем не. Всичко е по-просто: ще им прострелят тиловете, ще им вържат по един камък за краката и ще ги изхвърлят в морето. А паричките ще си разделят по братски. Времената в Испания са тежки. На полицията по половин година не й дават заплатите. А полицаите също донякъде са хора. И на тях им се яде…

С оглед на това обстоятелство се препоръчва дебаркирането да бъде извършвано без пари. Но когато дебаркирането мине успешно, когато успееш да се промъкнеш незабелязан в гъмжащия от хора град, тогава ще ти потрябват пари. Спешно. В големи количества. За целта предварително се вербува спомагателна агентура. Спомагателният агент може да сложи парите в тайник, а може да ги предаде и при мигновена среща. 93% от провалите в агентурното разузнаване стават при връзката. При контактите. Затова контактът трябва да е такъв, че никой да не го засече. Дори хората наоколо.

Дракона нахълта в огромния магазин заедно с тълпата. Нахълта с празни джобове, а излезе с облекчена душа и натежал джоб. А кой в девет часа и две минути насред човешкото стълпотворение му мушна в ръката дебел портфейл, представа си нямам. На куково лято някой ще засече мигновения контакт на две ръце в тълпата, когато всички са притиснати един до друг като сардели.

Вторият етап също мина без фалове.

Докато Дракона извършваше мигновения контакт, Жар-птицата го чакаше зад ъгъла.

Сега — да изпият по чашка кафе, да даде на Жар-птицата паспорта и парите, да й пожелае успех и да я остави сама.

Ресторантчето е съвсем мъничко. Масичките са на тротоара досами улицата. Покрай тях хората минават на върволица. Испанската полиция изобщо не обръща внимание на дрипавите чужденци край кръглата масичка на евтиния ресторант. Полицията си има свои грижи. На полицията й е заповядано да оцелее.

— Засега всичко върви добре, инфанто.

— Благодарение на вашата защита, бароне.

Настя се усмихва широко и радостно. Дракона й подари една нощ, за каквато бе мечтала хиляди нощи. В действителност Дракона се оказа дори малко по-добър, отколкото в мечтите й. Затова Настя докосна ръката му уж случайно, стисна я и я пусна. И той докосна с ръка мъничката й длан, стисна я мощно и нежно. Настя знае: той си има много момичета по спецгрупите, много — извън спецгрупите, много — по чуждите посолства, и по далечни страни — също много. Ала разбира не с разума, а със сърцето си, че Дракона е налапал въдицата. Нека ходи с дипломатически германки, с парашутистки и диверсантки, с бъдещи кралици и царици. Нека. Но на нея Дракона никога вече няма да й се изплъзне.

И той разбира това. Сега ще потегли за Марсилия. После за Париж, а оттам за Москва през Берлин. Много неща трябва да свърши по пътя. И много жени го чакат в Марсилия, в Париж, в Берлин. И в Москва. И в Подмосковието.

Тъжно му е на Дракона. От толкова години се познават с Жар-птицата, а откри експлозивния й любовен темперамент едва сега, когато дойде време да се разделят. Много му бяха минали през ръцете, но такава не бе срещал. Цял живот я бе търсил, а тя била до него.

— Никога няма да те забравя.

Той помълча и каза нещо, което никога на никоя не бе казвал:

— Обичам те.

Настя сведе очи: да повярва ли на думите му?

— Не се разделяме задълго. Аз много шетам по света, от време на време ще те навестявам, Жар-птицо.

Настя му стисна ръката:

— Няма да чакаме кой знае колко. Скоро ще започне Световната революция. Скоро нашите танкове ще дойдат във Франция и в Испания. Аз ще стана кралица. Ще те направя херцог, до никъде няма да те пускам сам.

Той се позасмя:

— Стига за тези работи. По-добре се връщай по-скоро. Ще те чакам, Жар-птицо.

Очите й потъмняха. Така понякога сините сапфири потъмняват до пълна чернота:

— Бароне, не разбрах… Да се връщам ли? Къде да се връщам?

— В Съветския съюз.

— Никъде нямам намерение да се връщам, бароне. Кралството ми е тук. Скоро Испанската социалистическа република ще влезе в състава на Съветския съюз, а после само ще сменим табелите: Испанско кралство в състава на Световната империя!

— Настя, прекалено сериозно възприемаш нещата.

В очите й засвятка неукротима ярост. И тя му изтърси…