Виктор Суворов
Изборът (21)

1

Манекенът с олющен нос е вързан за стол. В гащите на манекена е напъхана граната РГД–33. За халката е вързан канап. Първа проба. Резултат: така няма да стане. Както казват испанците, no passaran. Преведено на руски, номерът няма да мине. Няма да мине, защото като дръпнеш канапа иззад ъгъла, няма да изтеглиш халката с предпазния шплент, а ще катурнеш манекена заедно със стола. Ами сега?

— Я, господа офицери, да наредим около краката на стола тежки камъни!

Наредиха. Опитаха още веднъж. Резултат: ако дръпнеш канапа, ще изтеглиш халката с предпазния шплент. А столът с манекена ще си останат на мястото. Точно това се иска. Княз Сагалаев се подаде навън да види няма ли някой наоколо. Няма. И пак се върна в мазето. Всички зад ъгъла! Всички да си запушат ушите! А сеньор Червеза князът лекичко го бодна с ножче в хълбока: дръпни канапчето, сеньор.

2

Руди Месер си представи, че точно между тези черни очи има точица. Докато тя крещеше, Руди гледаше към пода. Но тя млъкна за миг, за да си поеме дъх и да глътне въздух, Руди си вдигна очите, отвори ги широко, внимателно разглеждайки несъществуващата точка между веждите й, и я помоли меко:

— Не крещи.

3

Зад ъгъла изтрещя. Изтрещя така, че от тавана на мазето се посипа вековна мръсотия. Мислеха, че и камъни ще се посипят, размина им се. Добре са зидали през шестнайсети век сводовете на мазетата във френските имения. Когато се разсеяха прахът и мръсотията, надникнаха иззад ъгъла — екстра работа! Няма ги нито стола, нито манекена с олющения нос — само парченца по пола и парцалчета се сипят като московски сняг. Въртеливо.

Дайте сега втория стол! Опитът е голямо нещо: веднага наслагаха тежки камъни около краката на стола. За непоклатима устойчивост. Сега, сеньор Хуан Червеза, дойде твоят ред. Сядай. Вместо манекен. Ще те стегнем с жица. В гащите ще ти напъхаме съвсем същата граната. РГД–33. Надяваш се, че само яйцата ли ще ти откъсне? Надявай се. А господа гвардейските офицери се надяват, че експлозията ще ти откъсне не само яйцата. Ще те попилее като манекена. Ще те попилее така, че полицията никога няма да идентифицира тленните ти останки. Хубаво ли си седнал? Това е добре. С канап трудно ще ти вържем гранатата за корема. По-добре ще е с бинт. Казваше ти: върни си дълга. По човешки ти казвахме. Само че ти не разбираш по човешки. Жалко. И за нас е зле. И за теб е зле. Заради някакви въшливи пари живота си даваш, а господа офицерите и тяхната очарователна предводителка си рискуват живота, може да се каже, подлагат си вратовете под гилотината. С огромно удоволствие бихме те пуснали, но не бива — ще хукнеш в полицията да се оплакваш. Затова непременно трябва да те ликвидираме. Така да те ликвидираме, че да не остане нищо за идентифициране освен размазаните ти по стените изпражнения.

Тъй… Металните мустачки трябва да се стиснат, за да излезе лесно предпазният шплент подир халката, освобождавайки лоста на предпазителя… Канапчето е вързано. Всички зад ъгъла…

Разбираше ли сеньор Хуан Червеза какво си мърмори дрипавият княз? Явно разбираше. Дори без да знае руски, все едно разбираше. От експлозията на първата граната той беше оглушал: всички си бяха запушили ушите, а той дърпаше канапчето, затова нямаше с какво да си ги затисне, затова е зашеметен и почти не чува. Но все едно разбира. Какво има за разбиране? Като не си си платил дълга, на ти РГД–33 в гащите. Заповядай, драги. Заслужаваш си я. Тия руски варвари провериха с манекена: всичко работи, сега е твой ред. Та и след теб парцалчета от гащите ти да се разхвърчат под тавана като перушинки…

Последното ти желание? Какво ти се иска, преди да умреш, сеньор Червеза? Да изпушиш цигарка? Цяла няма да ти дадем, окъсняхме, трябва да си обираме крушите, преди да са ни спипали, но да дръпнеш един-два пъти може. Май искаш и да си пийнеш? Също не е забравено, сръбни. Какво си въртиш мутрата? Не ти ли харесва руската водка? Извинявай, братле, друго нямаме.

Сега сбогом, сеньор.

4

От този ден нататък фрау Бертина престана да му крещи. Но и не го викаше в кабинета си за екзекуция. На него изобщо не му се искаше да го бият с линийка по дланта. Просто му беше интересно: а какво става после, след боя?

И пак умната му главица роди красива мисъл. Дочака нощта, тихото скръцване на съседната врата. Фрау Бертина беше повела хленчещия дългуч Фридрих към кабинета си.

А Руди — след тях.

Срещна вбесените й очи, представи си точицата между веждите й, разгледа я внимателно и тихо съобщи:

— А мен ме няма тук.

И на Фридрих също: няма ме.

5

Всички зад ъгъла! Запушете си ушенцата! Князът задърпа канапчето. Халката се надигна и тръгна подир канапа. А зад халката е шплентът. Шплентът е сгънато на две телче, промушено през дупка. През ухото на шплента минава халката, а от другата страна двете крайчета са подгънати в срещуположни посоки. Князът ги събра заедно, сега тегли иззад ъгъла канапа, канапът тегли халката, а халката — въпросното телче. Когато минават през отвора, металните опашчици се приближават още повече една до друга.

Сеньорът писна.

6

На масата пред себе си Николай Иванович Ежов видя пълен комплект инструменти за изтезания. Изработени в Германия. Задигнати от неговата тайна килия за изтезания.

Кой е посмял да се вмъкне в неговите скривалища? Кой е посмял да посегне на най-святото, на частната му собственост?

И страховита мисъл порази мозъка му: ами че и него, Коленка, любимеца на цялото прогресивно човечество, също могат да го изтезават.

Безумна мисъл, от тази мисъл — безумен вик.

И веднага след това смях! Че кой ще посмее да го изтезава?! Та той е Ежов! Та той е Николай Иванович! Никой не ще посмее с пръст да го бутне…

Опита се да помръдне дясната си ръка…

Не, онези, които го стегнаха с ремъците, разбират от изтезания. Психологическите изтезания са по-жестоки от физическите. Усети цялото си тяло чак до връхчетата на ноктите на краката. Осъзна в цялата й дълбочина пълната си безпомощност. Ръцете му са стегнати с ремъците така, че може да си мърда само пръстите. И краката му са стегнати така, че може да мърда само пръстите им. Вратът му е стегнат така, че може само да си върти очите. Като махало. Надясно. И наляво. Ако на лицето му кацне муха, няма как да я отпъди…

Ако го измъчваха, ако го изтезаваха, тогава… Не знаеше добре ли щеше да е това. Но бяха го оставили сам в подземие, явно предназначено за изтезания. Той не знае от колко време чака. Тук няма дневна светлина, тук няма никакви шумове. По-добре да бяха дошли вече!

Но те не идват. Колко ли седи така? Час? Два? Или само двайсет минути?

Зажумя и писна, приканвайки палачите да не се бавят и да не го тормозят повече.

7

Не бяха предвидили само една дреболия. А изобщо бяха предвидили абсолютно всичко. В един горски резерват в Компиен откриха изоставено имение. Огледаха го. Претърсиха околностите. Сложиха постове. Решиха: експлозията на гранатата дълбоко в подземието отвън няма да бъде чута. А и да бъде чута, звукът ще е глух и непонятен за чуждо ухо. Огледаха сводовете на мазето — няма ли да се срутят? Изразиха надежда: ще издържат. Набавиха си стоманен тел за връзване на клиента и здрав канап за издърпване на халките от гранатите. С манекен лесно се снабдиха. В Париж манекените са повече от живите хора. И парижките манекени непрекъснато ги подменят. По-бързо от поколенията на истинските хора. Затова на парижките сметища има цели планини от бракувани манекени, мъжете манекени и голите жени манекени са нахвърляни размесени. На камари. Слой върху слой. Около Париж манекените образуват същински ръкотворни планини, нещо като табаните от пляка край каменовъглените мини в донецката степ.

С гранатите също няма проблеми. Гражданската война в Испания току-що заглъхна. На две крачки оттук. А след война, особено след гражданска, то се знае, неизползваното оръжие плъзва по всички съседни страни: не ви ли трябват патрони за германската картечница МГ–34 и двигател за руския изтребител И–16? Къде да се дява оръжието сега, след приключването на Гражданската война? Войната приключи с пълен разгром на комунистите. Опитът на другаря Сталин да възпламени Европа откъм Испания се провали в началото на текущата славна 1939 година. Въпреки лозунга на комунистите: no passaran, те, демек, няма да минат, няма да пропасаранят, минаха. На всеки, който що-годе разсъждава, трябва да му е ясно: още през тази, 1939 година, другарят Сталин ще се опита да подпали Европа от другия край. Но малцина в този свят разсъждават… Нямат време да разсъждават. Трябва да се прави бизнес: та ще вземете ли патроните? Не, имаме си патрони. Гранати ни трябват. От тази стока имаме колкото искате. От всякакви модели, от всякакви страни, във всякакви количества. Спряха се на съветската РГД–33. Наглед не е много елегантна, но работи както трябва и от опит се знае, че откъсва не само яйцата.

Така че всичко бяха предвидили, всичко бяха подготвили. Бяха забравили само да вземат резервни гащи за сеньора.

Щом се опъна канапът, щом повлече след себе си халката и изтегли шплента, сеньорът писна. Зарита с вързаните си крака, задърпа вързаните си ръце, все едно че искаше да литне като лебед към облаците, от нето се разнесе вопъл с писък и воня. Но беше късно: халката с шплента е изскубната, предпазният лост под действието на бойната пружина отхвръкна настрани и ударникът под действието на същата тази бойна пружина, която вече нищо не спира, удари капсул-възпламенителя. Сега започва да тече закъснението — четири секунди и половина до експлозията. Понякога закъснението е малко по-голямо — това зависи от точността на производството, от дозирането на възпламеняващия състав. На сеньора закъснението преди експлозията се удължи с трийсетина секунди. През тези секунди той крещя така, че сам си повреди слуховите нерви, очите му се наляха с кръв, защото капилярите тук-там се напукаха от викането. Мутрата му — в цвят бордо като залез над океана.

Иззад ъгъла излиза грамадният руснак с брада чак до очите:

— Какво стана, сеньор, насра ли се? Стига си викал. Първата граната избухна както трябва. А във втората не сложихме капсул-детонатора. Недей крещя. Направихме ти контролно изпитание. Да видим добре ли си с нервите. Слаби са ти сдържащите центрове, сеньор. Сега как ще те караме посран в Париж? Това е световен културен център. Там не обичат посраните сеньори.

8

— Не крещи. Какво си се разкрещял?

Точно иззад гърба на Ежов излезе едра пълна спокойна жена с великолепни златни зъби.

Седна до масата.

— Ежов ли се казваш?

— Ежов.

— Да го запишем: Е-жо-ов. А аз, мамка ти, съм Иванова. Следовател Иванова. Не ваш следовател, не от НКВД. Аз съм от Саша Холованов. Познаваш ли го Саша? Какъв мъж! — Следователката Иванова чак примижа. Усмихна се. Беше си спомнила нещо. — Както и да е. Мен, Коля, отдавна са ме сложили да ти водя неофициално следствие, само че ти дълго не ме забелязваше. Сега ще ми обърнеш внимание. Ти, Коля, имаш гениална глава. Сега двамата с теб ще поработим.

Иванова прокара силната си ръка по лъскавите триончета, по излъчващите студена светлина пинсети. Лека тръпка раздвижи чувствените й ноздри. Като на породиста кобила преди рекордно надпрепускване:

— Еба си майката! Какви инструменти! Такива няма ни в Лефортово, нито в Суханово. Туй се казва качество! Европа! А ние, Коля, знаеш ли с каква допотопна техника работехме? Германците, да опустеят дано, имат висока култура на изтезанията! Къде ще се мерим с тях?!

9

Фрау Бертина не всяка вечер вика в кабинета си момчета за екзекуция. Руди Месер определи, пресметна: екзекуциите са само 23% от нощите.

Любопитството, проклетото любопитство. Руди Месер реши да разбере с какво се занимава тя през другите, свободните нощи. Простата мисъл, че фрау Бертина нощем може да спи, не му мина през ум: той вече знаеше за нея достатъчно много.

10

Който мами другите, който се прехранва с измами, никога няма да е щастлив. Има такъв принцип. Хитростта и измамата непременно ще ти излязат през носа. А освен това онзи, който мами, винаги е страхливец. И спрямо него няма смисъл да се прилагат изтезания. Трябва само да го сплашиш и той ще се съгласи. Но не бяха предполагали господа офицерите, а и Настя не бе предполагала, че сеньор Хуан Червеза може да се уплаши чак толкова. Уплахата му се оказа гадничка, доста вонлива и отвратителна. Наредиха на сеньора да се подмие и да си изпере гащите в близкия ручей.

Сега сеньор Червеза е сломен. Готов е да подпише всякакви книжа и да даде всичко. Но никой не му иска всичко. Трябва само да си плати дълга. Освен това да си плати възнаграждението за работата с него и лихвите, които са се натрупали, докато не е плащал.

Тук възниква проблем.

Проблемът е, че парите са много, затова никоя банка не ще поиска да се раздели с тия пари. Ако сеньорът подпише чек на името на мадмоазел Стрелецкая, директорът на банката ще телефонира в полицията и в присъствието на полицията ще й зададе въпроси. Най-простият въпрос ще бъде: защо богаташът сеньор Червеза плаща на някаква дрипла огромни суми? За какви заслуги? А освен това банката може да изиска потвърждение на валидността на чека. Пак проблем: цялата мутра на сеньора е насинена. Сякаш са го били три дена и три нощи. А никой не го е бил. Просто от крещенето капилярите по мутрата му са се напукали. Да чакат, докато се оправи? Само че сеньорът сега изобщо изглежда малко не на себе си. И завинаги ще си остане такъв. С едно око да го зърне полицай, ще схване, че работата е съмнителна…

Дали да не организират с него съвместна фирма? Сеньор Хуан Червеза внася капитала и дава писмено разрешение на съдружниците си да се разпореждат с тези капитали. Добра идея. Но тогава имената на съдружниците ще бъдат зарегистрирани някъде. Това е съвсем излишно. А и разрешението за ползване на капиталите той трябва да даде лично, в присъствието на юристи…

11

Руди си отспа през деня. Отдавна никой не го закача. Знаят: фаворит е. Той е единственият в цялото училище, на когото фрау Бертина не крещи. Може да не влиза в час и да прави каквото си иска. Разправят, че дори ако му хрумне да подпали училището, и тогава тя няма да го хока…

Затова Руди си спи посред бял ден, никой не го безпокои. Той се е научил да заспива там и за толкова, където, когато и колкото му е нужно. Заспива, без да се върти в кревата и да се прозява. Ляга и заспива. Беше се научил и да се събужда точно в определения преди да заспи момент.

Вечерта си облече топли дрехи, взе си шлифера. Отсега знаеше, че му предстои да ходи някъде.

След единайсет почука на вратата й. Тя му отвори. Руди я погледна вторачено в несъществуващото петънце между очите й и привично съобщи, че го няма.

Тя се съгласи с това и престана да му обръща внимание.

Явно се стягаше за някъде. Дълго се стяга. Боядисваше си лицето с невероятно бял цвят, устните — с невероятно червен. Изля върху си кажи-речи цяло шише парфюм. Руди чак кихна. Но тя беше толкова вглъбена в себе си, че не го чу. Фрау Бертина се любуваше на отражението си и не можеше да му се нагледа. Честно казано, имаше на какво да се любува. Беше облякла странен тоалет, който накара сърцето на момчето да тупка така, че сигурно се е чувало зад стената. И тогава тя се съблече. И облече друг тоалет. Тя обичаше да се издокара, да се гледа в огледалото в различни варианти. Пак се съблече. И се облече. С всеки нов тоалет изглеждаше по-красива отколкото с предишния.

Той седи в ъгъла, кръстосал крака, подложил длани по бузите, чака да види какво ще стане по-нататък.

Най-сетне тя стана, наметна се с черен широк дълъг плащ, който я скри цялата, върху лицето си спусна капюшона. Така никой няма да я познае. С дълъг бронзов ключ отвори в спалнята тайна врата, загаси лампата. И тръгна в мрака.

12

Разбирам, че сега е натрупан огромен опит в прехвърлянето на пари от сметката на длъжника към заинтересованите структури. Разбирам, че всеки, който работи в благородния бизнес, свързан с принудително събиране на дългове, ще ми подскаже сто метода, кой от кой по-добри, но работата е там, че няма защо да ми ги подсказва. Да можеше някой да подскаже на Настенка. На нея й липсва опит и няма кой да й подскаже. А тя може здравата да загази: стига да влезе в банката, стига банковите служители да разгърнат пред нея сто хартии… Когато представа си нямаш в кой ъгъл трябва да се разпишеш… Проклет капитализъм! Да опустее дано! В банката има пари и сеньор Червеза е готов да ги даде… Само че как да се вземат? А сеньора не бива да го пускат в банката. Докато не му заздравее мутрата… А и ако вземе да се разплаче в банката, тогава какво? И господа офицерите не могат да подскажат на Настя решение. Те са воювали в тайгата с червените. Имат друг опит. Ако някой не е запознат със сибирския опит, пояснявам. Първо трябва да хванеш комунист. След това да разцепиш от единия край пън с клин. Желателно е пънът да бъде пресен. Боров. Смолист. Караш комуниста да възседне без гащи пъна. После избиваш клина. Този човек вече никога на никого нищо няма да разкаже. Ще изквичи и ще се пръсне отвътре. Но за останалите е демонстрация. Другите, присъстващите на демонстрацията, веднага всичко ще си признаят, с всичко ще се съгласят.

Действени са методите на сибирските атамани. Само че в Париж тия номера не минават. Това е културна страна. Трябва да се пипа деликатно…

Настя спи. Господа офицерите са й освободили едно стайче под самия покрив. Спи, търси решението насън.

13

Фрау Бертина вижда в тъмното като кукумявка. Неслучайно очите й са толкова огромни. Руди подтичва след нея. В тъмното ритна някаква кофа, тя издрънча, фрау Бертина само се сепна, ослуша се за миг и продължи напред също толкова устремно и уверено, без да осветява пътя си с фенерче. По подземния коридор от спалнята — през някакви празни стая, след това към улицата, към дъжда. Врътна ключа в ръждивата брава, отвори желязната врата в каменната стена и двамата се озоваха на уличката. Свиха зад ъгъла, зад следващия. И тогава пред тях грейна нощният живот на столицата на великата империя…

14

— Ще ти разкажа. Всичко ще ти разкажа, другарко Иванова. Какво искаш да научиш?

— Злато криеш ли, Коля?

— Крия.

— Скъпоценни камъчета?

— И скъпоценни камъчета.

— И валутчица на швейцарски сметки…

— Всичко ще ти разкажа.

— И за ръководните другари си събирал компромати…

— Да.

— Имаш ли материалчета?

— Имам. За кого ти трябват?

— Ах, Коля, скучно се работи с теб. Поне за нещо се опъни, че да имам основание да ти приложа следствен спецметод–12… Но бъди спокоен, ще измисля основание.

15

Пред тях грейна улицата на червените фенери. Хората са весели, развълнувани, бодри, сякаш не е нощ. Върволици и в двете посоки. Вратите са широко отворени. Ечи музика, виенската бира се лее, смях се разнася на талази. Отдясно и отляво — улички. Там е още по-весело.

Фрау Бертина сви във втората лява уличка и почука на една едва забележима врата. Вратата се отвори веднага, сякаш зад нея стоеше някой. Беше тежка, но се отвори леко, без скърцане. Зад вратата — пикантна дама, черни чорапи чак до пресечката на краката й, накичена с щраусови пера. Фрау Бертина и дамата с перата се разцелуваха, а Руди доверително съобщи на дамата, че го няма тук.

И тя му повярва.

16

На Настя й се присъни Месер. Строг и сух. Добре му е на Месер, влезе в някоя банка: дайте ми три куфара пари! Жалко, че Настя не е магьосница, а само ученичка на магьосник. Освен това е ученичка на укротителя на магьосници, на техния повелител. Но още е начинаеща ученичка.

Отвори си очите. Долу шуми нощният Париж. Настя гледа стената, изрисувана с виолетова, дошла отвън светлина. Какво да предприеме? Обръща се на другия хълбок и пак заспива. Днес не й се присънва голямата бяла пухкава кучка. Присънват й се вълци. Вълците я гонят през гората. Главният вълк има човешка глава. Това е самият другар вълк Сталин. И веднага след това Сталиновата приемна. И вълците вече не я преследват. Тя седи и чака да я повикат. Сталиновият секретар другарят Поскрьобишев колекционираше Сталиновите драскулки… Да имаше сега Настя на разположение Сталинови драскулки… Вълци и дяволчета… Би ги продала на търг… В живописта Сталин, честно да си кажем, не е Пикасо, но за Сталиновите драскулки биха платили пари… А ако имаше картина от Пикасо…

О-о-о! Сънят отскочи като предпазен лост на гранатата РГД–33 под действието на бойната пружина. Настя чак рипна на стария скърцащ креват: решението е открито! Всъщност по какво отстъпва тя на Пикасо?

17

Зад незабележимата врата имаше тъмен тесен коридор, още една врата, завой и стълбище нагоре, и още една врата. Зад тази врата — лабиринт от червено ламе, златни пискюли, турски кожени дивани и мек червен мрак. Неизвестно защо в своето разпалено въображение Руди си представяше тъкмо така харема на турския султан.

Тук веднага загубваш ориентировка. Тук няма прозорци, няма прави ъгли. Тук от един овален салон се преминава в друг, а от него тръгват коридори, водещи кой знае закъде. Тук всичко е меко, полегато, заоблено, тук великолепните драперии и сребърните килими заглушават смеха и стоновете, фрау Бертина влезе в една стая, която очевидно беше нейна. Това изобщо не е стая, това е огледален салон с червено осветление и с наистина императорски креват по средата, креват със сърмен балдахин, креват-дворец, отразен в огледалата неизброимо количество пъти.

Тя хвърля наметалото, поглежда се още веднъж в огледалото и си се усмихва. Обръща към огледалото десния си хълбок. Левия. Обръща се гърбом и си се любува през рамо…

18

По скърцащото стълбище надолу, надолу, надолу. Изпод самия керемиден покрив — чак до каменното мазе. Изгревът току-що е оцветил парижкото небе в зелено, затова господа офицерите още не са си лягали.

— Знам какво трябва да измислим!

— Кажете, госпожо.

— Ще продадем на сеньор Хуан Червеза произведение на изкуството. Ще му го продадем публично. Ще му го продадем на търг. Пред очите на цял Париж.

— Не е зле.

— Разбирате ли? Ние продаваме — той купува. Нищо криминално. След това отиваме с чека в банката: дайте си ни парите.

— Той трябва ли да присъства на търга?

— Там е работата, че не трябва. Богатите хора закупуват шедьоври чрез подставени лица.

— А цената?

— Ще разположим в залата наши хора, те ще надуят цената тъкмо до сумата, която трябва да смъкнем от сеньора.

— Всичко е много добре. Но има една съвсем малка спънка: откъде ще вземем шедьовър, който може да се продаде за милиони франкове?

В отговор Настя се усмихна толкова щастливо, сякаш в очите й пламтеше северно сияние:

— Шедьовър да искате. Аз ще го сътворя.