Виктор Суворов
Изборът (25)

1

И се започна един гуляй. Един безкраен и безспирен гуляй. Върху френския ресторант се сгромоляса безумието на руската кръчма.

Руснаците черпеха. Черпеха наред — посетителите и оркестрантите, управителя на ресторанта и оберкелнера. Изпратиха такси да докара собственика на ресторанта. Естествено, той пристигна не с таксито, а със собствената си кола. А шофьорът на таксито влезе на пръсти в невиждания салон да докладва, че е изпълнил заръката. Руснаците черпеха собственика, жена му и дъщеря му, черпеха шофьора на таксито, повикаха от улицата личния шофьор и бодигардовете на собственика. Те през работно време не бива да пият. Но и тях ги черпеха. Те се съпротивяваха, но после под руския напор се предадоха и започнаха да приемат почерпките.

Редно е да кажем: на първо време в малки дози.

2

— Княже, ама излиза, че тя черпи.

— И какво от туй?

— Открай време се знае: който те храни, той ти е господар. Княже, тя да не вземе да те избута от командирското място?

— Сам ще й го отстъпя. Тя е дявол с рокля. Отдавна искам да се цаня за заместник на дявола.

3

Настя викна оберкелнера, пошепна си с него и след малко зад гърба й се появи суетлив чичко. Настя му кимна към княз Сагалаев, суетливият само с поглед взе мярка на Сагалаев и изчезна. После викна с пръст княза в съседния салон и не след дълго той се появи с костюм, с каквито малцина в Париж ходят.

И иззад завесите изскочи цяла орда парижки шивачи с ножици и игли. За нула време на дрипавите господа им взеха мерите и на всекиго направиха проба буквално в съседния салон. Там беше докарана камара готови костюми. Всичко вече е ушито, трябва само да се подгъне и натъкми. А обувки — колкото за една обущарска чаршия. А ризи, вратовръзки, копчета за ръкавели, чорапи — колкото ти душа иска. Жар-птицата подарява на всички ви парадно облекло.

А в оркестъра кой знае откъде се появиха балалайки и ето че вече танцуват цигани, бият дайрета.

Издокарай някого — и той ще се промени. Лицето му ще си възвърне загубеното благородство…

Княз Сагалаев огледа ордата си, оркестърът престана да свири, циганите млъкнаха.

— А Анастасия Андреевна като нищо можеше да не ни разбере. Тя ни облече, обу ни, нахрани ни, напои ни, зарадва слуха ни с балалайки, а очите ни — с танцуващи циганки. А ние?… Чувал съм, че славното име на Фаберже е живо, а делото му побеждава… Анастасия Андреевна, ние тук с господа офицерите се посъветвахме и решихме да ви наградим…

4

— Това е почетна задача, другарю Холованов.

Дракона е забил поглед в пода.

— Тази задача, другарю Сталин, няма да я изпълня.

5

Позасмя се княз Сагалаев, извади от джоба си гъвкава лента: върху бяло злато сложен орнамент — сини цветя от сапфири и бели листенца, обсипани с брилянти. Сапфирите са огромни, бистри, а брилянтите ситни като лунен прах. Затова брилянтите раздробяват светлината на един милион повърхности едновременно, затова лентата в ръката на княза грее като паднала от небето звезда, свети и трепка, сякаш не отразява светлината, а я излъчва като водопад. Лентата в ръката му се изви като змийче, лъсна като испански нож на лунна светлина. Такава лента може да се носи на врата и да бъде неземно красива огърлица. А може и да се върже около главата, така древните славянки са си връзвали косите с каишка. Ако е около главата — ще стане на диадема. Князът се позамисли, прецени двата варианта и изобщо не понечи да я окачи на врата, щракна скритата закопчалка, свърна лентата в кръг и предпазливо я сложи на главата на Настя като венче от глухарчета. Отстъпи крачка назад, за да я оцени отстрани, и му секна дъхът: беше намислил да украси главата й с нещо като скъпоценна каишка, а се получи блестяща корона. А короната по някаква причина превърна Жар-птицата в принцеса. Княз Сагалаев знае, че тя не е принцеса от дома на Романови, знае, че е дъщеря на граф Стрелецки, знае й родословното дърво чак до времето на цар Алексей Михайлович, само че… В нея и досега си личеше принцесата, но никой не беше го осъзнал. Случва се художник да не спи по цели нощи, да се измъчва, да прехвърля по сто варианта и пак нищо да не излиза. Но само след едно докосване с четката картината грейва отвътре, съживява се, болярката Морозова въздъхва, очите й светват, тя вдига ръка нагоре, шейната потегля, засилва се, снегът заскърцва под нея…

Само с един щрих… Ето го този щрих — над очите сапфири блясна сапфировата лента… И всички: а бе как можахме досега да не усетим принцесата в нея?!

Но княза го порази нещо друго. Схвана: короната диадема може да бъде свалена, но принцесата ще си остане.

6

— Няма ли да я изпълниш?

— Няма.

Сталин пречупваше характерите. Сталин караше всички да му се подчиняват. Никой не му се съпротивяваше. И ето ти бунт. Най-верният изпълнител…

7

Тази именно мисъл порази не само княз Сагалаев, а и всички господа офицери: на почетното място на трапезата седи неземно същество. Не, тя не е формално-официална принцеса от царско потекло, а същинска принцеса като от приказките, изпратена от някого на грешната земя да повелява.

Такива сме си, контрастите ни смайват: дрипаво момиче на почетното място на разкошна трапеза в компанията на изискано облечени мъже, момиче с огромни очи и с корона от тънка лента на главата.

Ротмистърът от лейбгвардейския Хусарски полк Игор Шевцов си разтърка очите и тихичко, за да не го чуят в отсрещния край, изрази учудването си по руски:

— Еба си майката!

А ротмистър Сиделников огледа всички с пияните си очи и забеляза несъответствието: тя всичките ги облече, всичките ги обу, а седи като просякинче. Стана ротмистърът, катурна стола си, олюля се, изхълца, хвана с огромните си ръчища пурпурната кадифена завеса със златно везмо и я дръпна към себе си, чупейки бронзовите халки.

Грабна завесата, поклони се и загърна Настя с мантията.

Тогава именно гуляят навлезе в решаващия си стадий.

8

— Виж какво, драги, ти ако не изпълняваш задачите, друг ако не ги изпълнява, тогава кой ще ги изпълнява? Жар-птицата все едно ще я убият. Щом съм заповядал. Разбираш ли това, другарю Холованов?

— Разбирам го, другарю Сталин. Знам, че ще я убият. Но аз няма да я убия.

9

Преди да се започне гуляй, трябва да се вземат мерки за изнасянето на телата. Предварително трябва да се избере място, където ще бъдат стоварвани телата, и да се отработи системата за евакуация.

Всичко е отработено. Всичко е предвидено. В едно парижко предградие, близо до Болонския лес, още преди гуляя Настя си бе харесала къща с тухлена ограда. Нямаше никакви мебели, но тъкмо това й беше предимството. При всички случаи й трябва база в Париж, а мебелите по-късно ще избере по свой вкус. Къщата е хубава: два етажа, таван, каменно мазе под цялата къща, занемарена градина. Трябва да се ремонтира, да се мебелира. Затова Настя нареди сега-засега да докарат само дюшеци, водка за разкарване на махмурлука и каче кисели краставички от полския магазин.

Призори с три таксита Настя докара вдигащите врява господа офицери в новата си къща и заедно с шофьорите на такситата ги натръшка по дюшеците. Близо двайсет години господа офицерите бяха гладували и търпели унижения. И ненадейно такава аванта…

Надвечер започнаха да се съвземат и когато се стъмни, бавно и неохотно взеха да си попийват за разкарване на махмурлука, неусетно навлизайки в нов гуляй.

— А какво ще заповяда нашата повелителка?

Това е казано полунашега, полунаистина.

— Повелявам да се формира офицерски полк.

Офицерите й отвърнаха с гръмовен рев.

— Полкът ще се командва от княз Сагалаев.

— Ще-с-старая! Благодаря за доверието!

— Структурата на полка е следната: командир, щаб, разузнаване и контраразузнаване, четири бойни батальона, тилови служби. Княз Сагалаев!

— Слушам!

— Ваше сиятелство, сам си назначете заместника, началник-щаба, началниците на разузнаването и контраразузнаването, командира на разузнавателната рота, командирите на батальоните и началника на тила. Единайсет души сте. Засега хора има за всички длъжности. И нека командирите на батальони още от утре заран започнат да вербуват хора и да формират подразделенията си. В Париж има цели орди бели офицери. Ако не стигнат, ще свирнем на нашите хора в Европа. На първо време в разузнавателната рота ще определим сто души, а в батальоните — по триста. Началниците на разузнаването и контраразузнаването незабавно да пристъпят към вербуване на агентура. Всеки от нас ще даде пари за формиране на полкова хазна. Началникът на тила да я приеме и да отговаря за опазването й с главата си. До няколко дена ще напълним полковата хазна. Имам варианти.

— А как ще наречем полка?

Настя се замисли.

— Първата ни победа е в Компиен. Затова повелявам полкът да се нарича лейбгвардейски Компиенски.

10

— Седни, драги, ето ти вода. Да не би да искаш водка? Или коняк?

Дракона изпи водата на един дъх.

— Искаш ли още?

— Искам, другарю Сталин. Като се напия, прави с мен каквото искаш.

— Защо не искаш да я убиеш, Драконе?

— Защото я обичам.

11

Ревнаха господа офицерите. Само княз Сагалаев не прояви радост:

— Господа, с това шега не бива. Лейбгвардейските полкове не се създават току-тъй, те служат на императора. А император нямаме.

И всички млъкнаха: така е.

— Или на императрицата — допълни Настя.

Князът се съгласи:

— Или на императрицата. — И повдига рамене: с какво променя нещата това допълнение, като си нямаме и императрица.

Настя се изправи над насядалите:

— Проблемът е изчерпан. Императрица ще бъда аз.