Виктор Суворов
Изборът (28)

1

Той вече не заобикаля локвите.

Няма защо. Вятърът отдавна е отвял меката му шапка, а дъждът го е намокрил до последното копче, до последната обущарска клечка в подметките му. Намокрил го е през шлифера и сакото. Намокрил го е така, че трябва да изцежда и носната кърпа в джоба си.

И да заобикаляш локвите, и да не ги заобикаляш — все тая. Той върви от мрака към мрака. Върви изгърбен, сгушил глава в яката. Яката му е натежала. Прогизнала е. От яката в пазвата му се стичат тънки струйки. Ако си притисне врата към яката, няма да му е толкова студено. Затова си притиска врата към яката.

Капките снежинки шляпат ли, шляпат по черните прозорци на къщите. А когато попаднат под ходилата му — капките шумолят, хрущят. И едва след като се просмучат в обувката и се постоплят, тези капки се превръщат в обикновена вода и мляскат в обувките като в амортизирани помпи. Тежките прогизнали крачоли се лепят за краката му. Водата от крачолите се стича на ручейчета — едно се излее в обувката, друго я подмине. А от мрака в него са се вторачили страшни очи: „Съветските илюзионисти са най-добрите в света! Побързайте да видите: Рудолф Месер отново е в Москва!“ И от друга стена, от мрака, прогизналия го гледат същите очи. И от трета. В тази страна не признават магьосничеството. Официално. Затова Рудолф Месер тук го наричат просто илюзионист фокусник. От всички стени на Москва очите на фокусника пробиват мрака. Афишите са три етажа високи. Дъждът плющи по тези афиши. Вятърът грабва водните потоци от покривите, разпилява ги и ги запраща в очите на фокусника, но магнетичните очи на мътната светлина на фенера гледат през водата, пронизват я.

2

— Макар, спиш ли?

— Спя бе, разкарай се!

— Макар, аз чак сега схванах защо другарят Сталин уреди на всичките тия крале и кайзери маскен бал.

— Защо?

— Всичко е просто. Другарят Сталин обявява най-важните си планове пред цял свят и тогава никой не му вярва. И тоя път той ги събра всичките на едно място, всеки от тях има феноменална памет, всеки е запомнил всички останали. Та ако един забегне и разкаже Сталиновия план, няма да му повярват и ще го тикнат в лудница. Прекалено много знае. Това е изненадващо. А да проверява такава фантастична версия, на никого няма да му мине през ум.

— Тогава излиза, че са ни изпратили тук за оня, дето духа. Ако тя се раздърдори, все едно няма да й повярват.

— Не, не са ни изпратили за оня, дето духа. Щом другарят Сталин е заповядал някой да бъде ликвидиран, значи за това си има основание.

3

Елегантният, младият, красивият и якият се поклони и се представи:

— Джон Хасъл. Съветник-посланик на Държавния департамент на САЩ.

Настя подаде ръка за целувка и също се представи:

— Анастасия.

Напоследък неизвестно защо й е приятно да се представя именно така: без фамилно име, без звания и титли — просто Анастасия. Така се представи и на Джон Хасъл. Той е от Лондон. По-точно казано, от Вашингтон. В Лондон е бил на конференция. А оттам пристигнал със самолет в Палма. Отседнал е в най-добрия хотел на Балеарските острови, в Испания и по цялото Средиземноморие — в „Сон Вида“. Идвал е тук и по-рано. Отсядал е тук още преди 18 юли 1936 година, преди деня, когато радиостанциите в Мадрид и Барселона предали условния сигнал: „Над цяла Испания небето е чисто.“ Гражданската война в Испания назрявала отдавна, след този сигнал войната се разразила. Гражданската война е време за правене на пари. Джон Хасъл направил пари. Но войната приключила. Не толкова красиво, колкото той се надявал. Хасъл се надявал, че през войната банка „Балеарика“ ще фалира. Но банката не фалира. Банката оцеля, съвзе се и има сведения, че се замогва. Тъкмо това не допада на съветник-посланика на Държавния департамент. Той пристигна за три дена и можа да свърши доста работа. Най-важното беше: да подмине старите ръководители на банката, които го познават, да разбере кои са новите, да установи отношения с тях. Хасъл научи: ръководният състав, общо взето, е на предишните си места. Нови хора в ръководството няма. Впрочем там се е появила някаква сеньоритка, както изглежда, тя не заема официална длъжност, но е близка до ръководството и май знае това-онова. А как се казва тя? Анастазио. А къде може да я срещне човек?

Най-важното е да имаш сигурни източници на информация, да поддържаш приятелство с осведомени хора. Подсказаха му: целият хайлайф на Балеарските острови вечерно време се събира в „Сон Вида“. И тя се мярка там от време на време. И ето че Хасъл е в „Сон Вида“. Посочиха му я с кимване: оная там, със сапфирите. И ето че тя вече е в ръцете му, той я върти в танца, изпраща я до масата й. По склона се спускат пътечки. От двете страни на пътечките сред водопадите и буйните гъсталаци от палми и палмички, орхидеи и рози, под разноцветните фенери има маси.

Той е дипломат, той е учтив, хитър и напорист.

— Сама ли сте днес?

— Винаги съм сама.

4

Спи Макар. Защо пък да не спи? Неговата е лесна: трябва да се грижи за изправността на СА, да пие и да плюска, да спи и, то се знае, да си пази нервите, да не се вълнува, а в определения момент да гръмне точно.

А на Ширманов и цялата останала група работният им ден е по осемнайсет часа.

Жар-птицата трябва да бъде издирена. Издири я, ако можеш. Изобщо не е ясно тук ли е тя или в Париж. Или е духнала от Хавана. И е престанала да се появява от укрепленията си. Единственото изключение е „Сон Вида“. Но как предварително да разбере човек, че тя ще дойде тук?

5

— Ще ми позволите ли?

И вече сяда до нея и започва да й разказва за живота във Вашингтон. Разказва й смешки и тя се смее.

Целта му е дискретно да си изясни защо „Балеарика“ не е рухнала. Джон Хасъл подозира най-лошото: ръководителите на банката са сменили политиката си, вече не разпращат писма с настояване за връщане на дълговете, а са хванали с желязна ръка длъжниците си за гръцмулите и изобщо за всички други неща, които могат да се хванат. Затова за него е важно да научи на какво се дължи оцеляването на банката. Не бива да чака някой ден във Вашингтон насред шумния бал да го спипат някакви веселяци… Той трябва да действа. Хасъл още не знае как именно да действа, но непременно трябва да установи връзки с някого от ръководството на банката, нужен му е източник на информация.

Провървя му. В ръководството влиза едно младо момиче, от това по-хубаво не може да се измисли. В ръководството седят идиоти: как може да се допуска до банкерските работи такава мацка? Ясно е, че тя не може да знае кой дои длъжниците, но все нещо трябва да знае… Тъкмо тя е нужна на Хасъл. За един красавец не е трудно да завербува младо момиче, те сами тичат подир него…

Тя е толкова млада, толкова откровена…

Джон Хасъл й разказва за себе си и за своя живот…

Би могъл да не го прави. И би могъл да не й се представя: сеньорита Анастазио познава клиентите си.

6

Ако проникването на определен обект е невъзможно, трябва да се търсят съседни обекти. На скалата няма как да се промъкнеш — ще те застрелят, а трупа ти ще хвърлят на акулите. Но там, на непристъпната охранявана скала се извършва грандиозно строителство. Кой е предприемачът? Кой е архитектът? Къде живее? Кой е главният инженер? Къде може да бъде срещнат? Кой доставя цимента, стъклото, бетонното желязо? Кой доставя строителната техника и я обслужва? Хората трябва да бъдат хранени. Кой доставя месото? Кой — рибата? Кой — плодовете? Кой — зеленчуците? Кой — цветята за трапезата на стопанката? Ако на някой от бодигардовете трябва да се направи спешна операция, в коя болница ще го закарат? Кой и къде ремонтира лимузините? Колко са тия лимузини? Кой ги шофира? Кой доставя бензина и в какви количества? Има ли яхта? Къде е тя? Кой охранява тази яхта? Откъде се доставят мебелите за двореца? Има ли обитателката на двореца приятели? Имат ли те достъп до двореца на скалата? Кои са тези приятели? С какво се занимават? Къде живеят? Ако нямат достъп до скалата, къде ги посреща тя? Кой доставя водата, газа, електричеството? Колко телефонни линии свързват скалата с останалия свят?

Могат да се зададат още милион въпроси и да се получат милион отговори.

Ширманов задава въпросите. На крак е вдигната цялата агентура. Събрано е какво ли не, но работата не ще и не ще да помръдне напред. За да извършиш покушение, за да направиш един-единствен успешен изстрел от огромно разстояние, трябва да знаеш точното време и място, където ще се появи тя. Трябва да знаеш плановете й.

Само че как?

7

Сеньорита Анастазио познава клиентите си. Хасъл отдавна виси на стената в подземния й кабинет, забоден с кабарчета. Тя знае как е натрупал пари Хасъл: дребният чиновник от Държавния департамент имал достъп до малко късче информация: в Испания скоро ще започне война. И толкова. Довтасал в Палма, изфукал се с принадлежността си към Държавния департамент и срещу огромни лихви взел заем от „Балеарика“. Парите вложил в кариерата си. Настя знае колко високо се е възнесъл. Петима човека в света го знаят: той е таен съветник на президента Рузвелт. В тези петима човека влизат президентът Рузвелт и самият Хасъл. В този списък Настя Жар-птицата е петата. Хасъл смята, че тайната се знае само от него, от президента и от още двама души. Хасъл не си дава сметка, че четвъртият, също длъжник на „Балеарика“, тъй като няма пари, плаща с тайни. Настя знае, че и Хасъл не може да върне дълга си; профукал си е парите съветникът на президента. Вложил ги в рискова сделка, рискът не се оправдал. Това й го докладва агентурата от Вашингтон. Във Вашингтон тайния съветник вече го чака групата на ротмистър Сиделников, Иска да си поприказва с него. А междувременно тайният съветник лично пристигна тук.

Че Хасъл е в Палма, на Настя й съобщиха в момента, когато той показа дипломатическия си паспорт на граничния контрол.

Че той се интересува от ръководството на банка „Балеарика“, на Настя й докладваха в момента, когато такъв интерес бе проявен. Хасъл се интересува не от ветераните в ръководството на банката, а от новите хора. И това й бе докладвано.

Щом той търси среща… моля…

— Знаете ли, мис Анастазио, нужна ми е вашата помощ.

— Всичко, което съм в състояние.

— Имам известно количество пари, които просто ми е неудобно да влагам в Съединените щати, бихте ли ми подсказали…

— Ще ви подскажа. Съществува една великолепна банка. Казва се „Балеарика“…

— „Балеарика“?

— О, да.

— Чух, че „Балеарика“ е фалирала.

— Неправилно са ви информирали. „Балеарика“ процъфтява.

— Какво говорите?! Не може да бъде. Просто не е за вярване.

— Но действително е така.

— Как е могло да се случи това?

— Вие като че ли искате да научите тайната на успеха на „Балеарика“.

— Би ми било интересно.

— Знаете ли, Джон, ако ми обещаете, че това ще си остане между нас, в най-скоро време ще ви разкрия тази тайна.

8

Щирманов подскочи, както си лежеше на кревата.

Ние виждаме фрагментите поотделно. А трябва да ги виждаме заедно… Три късчета информация се сляха в едно.

Първо, тя обича да се предрешва.

Второ, под контрол са взети безброй съседни обекти, но под контрол трябва да бъде взет още един обект — ателието, едно от най-добрите на острова или просто най-доброто, в което си поръчва тоалетите богата, твърде богата жена.

Трето, плановете й не са известни, но е известен планът на любимия й хотел. В „Сон Вида“ се организират балове, конференции, карнавали.

Карнавал! Това е! Карнавалът! На 13 април! Начало в седем часа вечерта!

9

Групата на ротмистър Сиделников е информирана: кога ще се завърне мистър Хасъл във Вашингтон, кога и под какъв предлог да го посрещне.

На ротмистъра му е интересно как ли ще се държи тайният съветник на президента на САЩ, ако му натикат граната РГД–33 в гащите.

10

Ширмановите момчета тъкмо заспаха — ставайте, диванета!

— Спешно да се набавят сведения за петте най-добри шивашки ателиета в града!

— Слушаме!

— Да се надуши всичко за поръчаните напоследък карнавални костюми: кой си е поръчвал, кога и на кого.

— И последно… Да се изпрати шифрограма за Москва. Да попитат в кремълското шивашко ателие какъв костюм са й шили за маскения бал, с всичките мерки…

11

В Москва е дълбока нощ. В Москва вали тежък дъжд.

Дъжд със сняг. По-точно казано — не дъжд, не сняг, а нещо средно между тях: капки с кристалчета отвътре.

Той можеше да спре която си поиска кола… Можеше просто да телефонира на Сталин. Но му се налага да мисли. А най-добрите идеи му идват в главата, когато върви. От няколко дена насам той изведнъж бе престанал да вярва в силата си. Сталин излезе прав. Какво ли го прихвана в берлинския цирк? От къде на къде Хитлер ще тръгне на изток? Хитлер няма да тръгне на изток. Сталин е прав. Но ако е така… Ако Месер също може да греши… тогава трябва да се проверят и други негови изводи.

От няколко дена насам не му даваше мира Жар-птицата. Тя се присънваше на Месер и му говореше нещо хубаво. Може би и тук Месер е допуснал грешка? Нощем ученичката на магьосника установяваше контакт. Докладваше му. И той й се усмихваше насън, хвалеше я. Събуждаше се и нищо не помнеше. А тя му докладваше нещо много важно.

12

Тук искам специално да подчертая, че за жените карнавалът не е просто предрешване. Карнавалът е възможност да се озовеш в мечтата си. Затова жените с устойчив вкус имат също толкова устойчива склонност на маскарадите да се издокарват с костюми, различни по цвят и форма, но еднакви по замисъл. Тези сведения са от елементарната психология.

На Ширманов му докладваха колко женски маскарадни костюма са поръчани в най-добрите шивашки ателиета на славния град Палма, докладваха му от кого са поръчани костюмите.

Липсва яснота само около един разкошен тоалет. Това е костюмът на шамаханската царица. От кого е поръчан, не се знае. Ако се съди по размера, с него ще се издокара дребна, тънка и стройна жена. Мерките й са на хартийката.

Ширманов взе листчето, отиде до прозореца, свери цифрите с обратната шифрограма от Москва…

И грейна…

13

Горе на скалата се издига старинен замък. От него е тръгнала „Сон Вида“ — достроили към замъка разкошни сгради, разстлали градини. А наоколо е долината на милиардерите. Като подкова я ограждат диви планини. Тук не пускат кого да е. Затова е охраната в ждрелото край моста, на единственото място, откъдето може да се влезе в долината. А освен туй тук има полицейски постове през всеки сто метра, кръстосват патрули с кучета: нека разните милионерчета треперят от страх, а действително богатите, хората с милиарди да живеят спокойно. Заслужили са го. Плащат за сигурността си. Затова ги охраняват. Бдително. Затова тук по пришълците се стреля без предупреждение. На месо! Затова глутниците ротвайлери се насъскват срещу всеки неканен. За да го разкъсат!

В зелената долина се виждат бели дворци. Там има небесносини басейни. Има лимонови градини и палмови горички. През гъсталаците от цветя откъм планините се спускат чисти реки. Край самото море лъщят солени блата, обрасли с тръстика. Оттам, отдолу се разнасят кучешки лай и викове на потерята. Охраната е надушила някого и няма да миряса, докато не простреля главата на нарушителя. Кучетата няма да се укротят, докато не разкъсат нарушителя на парчета.

Далеч около планината със замъка и хотела, около милиардерската долина се издигат мрачните гребени на полугол хребет. Хребетът образува почти пълен пръстен. Там, където кръгът на далечните планини се прекъсва, блести морето. Край морето е градът. Оттук той се вижда като от самолет. И широкият залив: върху лъскавото огледало като ленив морски звяр лежи британски линеен кораб със свитата си.

А далеч от суетата, на върха на скалата на сенчестата тераса на „Сон Вида“ е започнал маскеният бал. Всички са тук. Липсва само една много важна гостенка. То се знае, всички са с карнавални костюми — не можеш ги позна. Но нея я познават. По почерка. Стига да се появи… Ето я! Вижда се отдалеч. От терасата на „Сон Вида“. Далеч в ждрелото край моста иззад полицейския кордон се появяват великолепно облечени ездачи. Двама голи до кръста мускулести виолетови арапи сдържат със сребърни вериги готовия да се изправи на задните си крака вран жребец. Длъжен съм да отбележа, че породистият арапин е черен със син примес. А за случая бяха намерили не черни, а сини с виолетов примес. На извезаното със сърма седло — повелителка персийка: под копринената, украсена с перлени нанизи чалма през прозрачния воал се виждат капризно присвити очи. Зад нея е кавалкадата на блестящата й свита…

14

Макар нагласи оптиката. Освен с прицела и мощните бинокли групата е снабдена с германски зенитен оптически далекомер.

— Ждрелото е много далеч. Нека прекоси долината и се изкачи на скалата до хотела, ще я уцелим точно пред входа на терасата.

— Разбрах.

— Каква е далечината?

— Четири хиляди сто и десет.

Групата за ликвидация се е скрила между два огромни камъка, на скалния корниз.

Около долината има само скали. Кой ще се досети, че човек може да бъде улучен от такова разстояние?

— Целта е жената с чалма на врания кон.

— Виждам целта. Разбрах ви.

— Сега погледни насам.

Ширманов сложи пред Макар голяма снимка.

На Макар чак му се сви сърцето. Това е същата, която тревожи Макар в сънищата му.

— Нали веднъж са я убили?!

— Не, Макар. Веднъж са я проверявали. Уредили са й контролен разстрел. А сега трябва наистина да я убием. Готов ли си?

— Готов съм — отговаря Макар, без да му трепне лицето.

— Гордей се, Макар: другарят Сталин лично на теб възложи тази работа. Не знаеш ли защо върху теб падна Сталиновият избор?

— Не знам — гласът му е дрезгав.

— Ще ти кажа. На това момиче му уредили контролен разстрел. Както си му е редът, филмирали контролния разстрел. Чичо Вася го заснел. После ти си въртял лентата на другаря Сталин. На другаря Сталин му направило впечатление неравнодушието ти. След това, Макар, ти си я викал насън. Много пъти. Записите на твоите викове са подшити в папките. И насаме си въртял филмчето. За себе си. Двеста четирийсет и един пъти. Тогава бе решено да ти я покажем отдалеч, на спецучастъка. Ти я позна. Трепна. Но не повярва, че това е тя. Помисли, че просто прилича на нея. Така ли беше, Макар?

— Така — хрипти Макар.

— А сега избирай: ти ли ще я убиеш с един изстрел, или ще отстъпиш почетната работа на мен?

15

Реве бурята над Москва, огъва голите дървета, шиба с клоните стените и прозорците. Студено е в Москва. Противно. А в кремълското жилище на Сталин е топло и тихо. Спи Москва. Сталин не спи. В ъглите на кабинета се спотайва мрак. Но топъл мрак. Добър. Приветлив. На бюрото има зелена лампа и на малката масичка — също зелена лампа: две островчета от зелена светлина в приветливия мрак. И вечеря за двама. По ергенски. Бутилка вино с ръкописен етикет. Наименованието е една дума с химически молив, с грузински завъртулки. Шишчетата са лютиви.

Разговорът тече като горски ручей по камъчета.

— Да ви налея ли още, другарю Холованов?

— Не. Благодаря ви, другарю Сталин. За днес ми стига толкова.

— Тогава да преминем към работата. Бяхте обещали да ми разкажете за Жар-птицата нещо интересно, нещо, което още не знам.

Холованов изпъшка шумно. Опита се да сдържи шума. Не можа.

— Днес присъдата й ще бъде изпълнена. Тя ще бъде убита — погледна си часовника — след седем минути.

16

Ширманов се позасмя и бутна Макар по рамото:

— Зареждай!

Макар изхлипа. А Ширманов е весел.

— Не забравяй старото правило: натискай плавно, не дишай, дръж равна мушка. Спри си дъха и плавничко…

17

Сталин стана, отиде до прозореца и дълго гледа капките с кристалчета.

— За всички участници в изпълнението на присъдата представете предложения за награждаване.

— Слушам!

— Когато се завърнат, да бъдат посрещната като герои. Да им се даде банкет. Награждаването да е тържествено… После Макар да бъде арестуван… и ликвидиран.

— По кой параграф?

— Не знам. Измислете нещо. Стига да има човек, параграф ще се намери. Лепнете му който щете.

— Може ли и Ширманов?

Сталин млъкна. Внимателно погледна Дракона в очите:

— А Ширманов за какво?

— Навремето бях му наредил да открие Месер. Ширманов не изпълни заповедта…

Сталин пак погледна Дракона в очите:

— Добре. Може и Ширманов. Само че преди това да бъде награден.

18

Двамата дълго мълчаха.

— Добре направихте, другарю Холованов, че не се съгласихте да убиете Жар-птицата. Знаех, че между вас е имало нещо, и ви направих контрол, другарю Холованов. Тя е враг. Но ако бяхте я убили, първо щях да ви наградя…

Сталин пак млъкна. И мълча дълго.

— Жалко за Жар-птицата, другарю Холованов. Месер беше прав. Не биваше да я изпращаме на такава работа. Трябваше да я оставим тук. Под контрол. Можеше да ни бъде много полезна. Не послушах Месер… Между другото, къде е той? Домъчняло ми е за него.

— Тук съм, другарю Сталин. Извинявайте, че без покана, без да почукам. Току-що влязох…

Чак сега го видяха Сталин и Холованов.

— Леле колко си мокър, разбираш ли. Изсуши се.

Сталин налива „Хачкавари“:

— Пийни си, стопли се, драги. Толкова ми е зле без теб, разбираш ли.

Холованов дотичва с пешкир, със Сталиновия халат, с одеяло: седни до огъня.

Сталин му налива още:

— За теб си приказвахме. Ти излезе прав. Не биваше да я изпращаме с такава задача.

— Другарю Сталин! Пристигнах със самолет от Сибир, за да…

— Убихме я.

— Не знаех, но предчувствах бедата. Не е трябвало да я убивате.

— Тя излезе изпод контрол.

— Отсекли сте дръвче, което можеше да роди златни ябълки.

— Какви ябълки бе?

— Разбирате ли какво извърши тя?

— Нищо не е извършила!

— Тя блестящо проведе излизането си.

— Тя забягна.

— Кой ви каза? Тя проведе легализация. Проведе я образцово. След време ще я даваме за пример: испанската, френската и швейцарската полиция нямат въпроси… а ако възникнат, тя има какво да отговори.

— Тя не установява връзка…

— Ние така сме я учили: 93% от провалите на агентурното разузнаване стават при връзката. Затова в самото начало — залягане ниско в траншеята и никакви ненужни контакти. Връзка — само в краен случай, ако й дотрябва помощ или ако се е сдобила с информация за предаване. Помощ не й трябва. Никаква. Тя сама си е осигурила документи и пари, изключително широкомащабните си операции е готова да финансира без наша помощ, и то много щедро. Успехи в набавянето на сведения засега няма…

— И не се очакват…

Месер чак се задъха:

— Ама не е така, другарю Сталин! Тя проведе подготвителна работа, както никой не я е провеждал: получила е достъп до списъците на длъжниците на най-големите банки в Испания и Франция. Всички изпитват недостиг на пари. Тя има достъп до списъците на хиляди длъжници по всички континенти, включително и на длъжници във Вашингтон. Човек, който страшно се нуждае от пари, е почти ваш. Трябва само да му предложите тези пари, умело да му ги предложите. А тя тези неща ги умее. Тя може да оплете с шпионска паяжина столиците на Европа, а може би — и Вашингтон. Остава й само да избира от списъка на длъжниците като от серкме най-едрите риби. Сред длъжниците има голям брой мижитурки. Но в същото време задлъжняват и големи хора. Те крият финансовия си крах и за пари са готови на всичко. Не знам кои хора фигурират в тези списъци, но сред тях може да се окаже дори и съветник на самия Рузвелт…

Месер се запъна, защото разбра, че е вдигнал мерника твърде високо.

— Е, ако не съветник на президента на САЩ, то най-малкото някой заместник-министър, шифровач на Пентагона, секретар на директора на федералното бюро, началникът на полицията на столицата, дявол да го вземе. Остава й само да избере кого да завербува.

— Тогава излиза, че тя не е забягнала, така ли?

— Не, разбира се. Криво сме я разбрали. Тя се маскира.

— По доста необичаен начин…

— Тя е моя ученичка. Аз й заповядах да търси необичайни пътища. Най-необичайните. Такива, по които никой досега не е минавал. Такива, на които никой няма да заподозре, че тя е сталинска разузнавачка.

— Тя е нарисувала абстрактна картина!

— Вие какво искате? Да не се отклонява от каноните на социалистическия реализъм ли?

— Озовала се е в обятията на белогвардейците!

— В испанската комунистическа партия ли да постъпи?

— Сближила се е с банкерите и е влязла в техния кръг!

— А какво искате? С организирането на колхози ли да започне?

— Месер, нямам какво повече да ти възразя.

— Виж какво, Сталин, в някои отношения тя е надминала и теб.

— Мен?!

— Ти си ограбвал банки, а тя е решила, че банките не трябва да се ограбват. Те трябва да се охраняват, да се вземат под закрила. Бях против нея. Аз загубих баса. Свикай политбюро, ще се провра под масата и ще кажа, че съм пръч.

— Няма нужда, Рудолф. Всички загубихме. Подценихме нашата Жар-птица. Излиза, че тя е работила за нас така, както никой не е работил. Точно е изпълнявала инструкциите и не е нарушила нито една от тях. Това ние не го разбрахме. Но стига сме говорили за нея. Нищо не може да се промени. Тъкмо в този момент я убиват.

19

Пръсна се главата на ориенталската повелителка, на шамаханската царица. Метна се конят, обезумя. Безглавото тяло се свлече от седлото. Наоколо се разпищяха. Паниката истерика, умножена по неразбирането, потисна всички на терасата на „Сой Вида“…

Някъде много далеч в чистото небе се разнесе тътен. Това се случва в Испания. Понякога. И наоколо се развикаха и разпищяха: „Убиха Птицата на огъня! Птицата на огъня е убита!“

Хората не разбраха какво е станало. И полицията не разбра. Ясно беше, че не става дума за експлозия. Но не е било и куршум. Куршумът прави дупка, а не попилява главата на отвратителни сиви пръски. А и няма откъде да долети куршум. Отдолу, откъм долината на милиардерите не може да е долетял — траекторията не позволява. И от съседните планини — също: далеч са. Затова изобщо не възникна версия за куршум. По-вероятно беше, че главата е пръсната от небесна сила…

Такъв извод трудно се оспорва. Всичко е ясно. На когото не му е ясно, нека си търси друга версия.

20

Далеч долу, в долината, кучетата се задавят от лай. Някой бяга от преследвачите си. А тук на корниза между камъните е тихо. Прикладът блъсна Макар в рамото. Звукът на изстрела бе деформиран от заглушителя и запратен към небето. От този звук една змия между камъните трепна и гущерите се стрелнаха към сянката.

Групата няма закъде да бърза. Може да се порадва на работата си. Човек обича, след като е изпълнил тежка задача, да се порадва на резултатите от труда си. Не бе лесно да издирят Жар-птицата. Издириха я. Не е лесно с един изстрел да й попилееш главата. Попиляха я. И са готови да изпълнят всяка задача на партията и правителството!

През прицела, през биноклите, през оптичния далекомер групата оглежда резултатите от работата си. Край „Сон Вида“ цари паника. Там никой нищо не разбира…

Ширманов тупна Макар по рамото:

— Юнак! Да знаеш, че ако беше отказал да стреляш, на място щях да те убия с ей тоя „Люгер“. А така ще получиш орден. За „Ленин“ не съм сигурен, но „Червено знаме“ си го заслужи. Аз също.

Макар помилва пушката със странното наименование СА. Сериозно оръжие. Затворът изригна гилзата. От гилзата се разнася тънко пушече и горчива миризма, която ти се иска да вдишваш. От отворения магазин излиза горчивата миризма на изгорял барут и смазка…

Тъкмо тогава на Макар му просветна. Той отгатна смисъла на тайнственото съкращение СА: Сталинов аргумент.

Епилог

Над цяла Испания небето е чисто.

Тук, в Испания, няма тежки многодневни дъждове. Още по-малко — дъждосняг с хрупащи капки кристали. Много рядко — навъсена гадост. Във вид на изключение. А повечето пъти падат топли средиземноморски проливни дъждове: потоци чиста небесна вода от прозрачното небе внезапно се стоварват върху земята и скалите, върху моретата и пристанищата, върху мостовете и пътищата, върху мелниците и кръчмите, върху димящите локомотиви и бягащите пешеходци. Водата внезапно препълва сухите корита на рекичките и реките с ревящи мътни потоци, влачещи към морето могъщи камънаци и изскубнати от корен дървета, и мръсотиите от канализацията на градовете, и каруцата на зазяпал се търговец, трошейки и размесвайки я с парчетиите от гранитните скали. Водата от небесата секва внезапно и цялата едновременно. И ечи тропически тътен, и мълнии разсичат звънтящото небе, и през бурята грейва неудържимо радостно слънце, оцветявайки небето с небивали дъги. И всичко разцъфва, и капките още дълго блестят и трепкат по широките листа.

Но отново дошлата от Африка жега обгръща Испания, изсушава земите, блатата и коритата на реките, хвърля прекрасната страна в тежък лепкав следобеден сън с кошмарни видения.

Под слънцето на Испания, под нейното пронизано от лъчи небе, по горещите отвесни скали през бодливия трънак като златно гущерче безшумно се провира един гъвкав мърляв и дрипав момчурляк. Напред и нагоре. Към върха. Към старинния замък. Към прекрасния хотел „Сон Вида“. Тук няма място за дрипльовци. Тях тук не ги пускат. Затова е сложена охрана в ждрелото край моста, до единствения проход към долината на милиардерите. А освен нея тук има полицейски постове, кръстосват патрули с кучета. По непознатите тук стрелят без предупреждение. Стреляха и по нашия дрипльо и глутница кучета насъскаха срещу него. Но дрипльото е минавал и през по-страшни кордони. Свикнал е. Измъкна се от кучетата. Заплете дирите си. Сега — нагоре. Все по-нагоре и по-нагоре. Долу е зелената долина с приличащите на кибритени кутийки бели дворци. Долу са небесносините басейни. Долу са лимонените градини и палмовите горички. През гъсталаците на цветята от планините ромолят чисти реки. Край самото море лъщят обраслите с тръстики солени блата. Оттам, отдолу, се разнася лаят на кучетата и виковете на потерята. Бодигардовете няма да мирясат, докато не прострелят главата на нарушителя. Кучетата няма да се укротят, докато не разкъсат нарушителя на парчета. Прекрасна Испанийо, нека ти отдадем дължимото: от липса на жестокост не можеш да се оплачеш. Притежаваш я даже в излишък. По-добре е да не ти попада човек в ръцете. Затова дрипавият драсна към блатото. През остриетата на тръстиковите листа, през неспирния звънтеж на комарите, през мляскането на тинята стигна до сухите прашни келяви горички и сега запъхтян, бършейки киселата пот от лицето си с ръкав, се оттегля натам, където появата му най-малко може да се очаква: към върха на скалистата планина, към „Сон Вида“, там, където кучетата са повече, където охраната е по-свирепа, където маскеният бал е в разгара си. Тук са се събрали всички, които управляват Испания и Европа.

Далеч около планината със замъка и хотела, около милиардерската долина се виждат сивите гребени на планински хребет. Хребетът е извит подковообразно, почти в кръг. Там, където кръгът на далечните планини е прекъснат, блести морето. Край морето е градът. Оттук той се вижда като от самолет. И широкият залив: върху блестящото огледало като ленив морски звяр се е излегнал британски линеен кораб със свитата си. Това, естествено, е самият „Нелсън“. И шестте съпровождащи го миноносеца. „Нелсън“ има съвсем необикновен силует. Прав нос. Нисък борд. Но това е илюзия. Бордът изглежда нисък, защото корпусът на линейния кораб е с исполинска дължина. И със също толкова исполинска ширина. От носа почти до средата на корпуса горната палуба е гола като на самолетоносач. И едва почти до центъра е първата оръдейна кула на главния калибър, тежка хиляда и петстотин тона, с три чудовищни оръдия. Зад нея и малко по-горе е втората също такава оръдейна кула. Още по-назад — третата. Надстройките, мачтите, коминът, оръдейните кули с универсален калибър, спасителните лодки, катерите, зенитните батареи — всичко това е изтикано към кърмата. С какво можеш да сбъркаш такъв силует? В света има само още един кораб с точно такъв силует — британският линеен кораб „Родней“, от една и съща серия с „Нелсън“. Но всеки, който се интересува, знае, че в момента „Родней“ се намира в Сингапур. Така че „Нелсън“ няма с кой да бъде сбъркан.

Ако започне война, не ще е зле човек да има нелегална резидентура тук, на Балеарските острови. Гибралтар е съвсем наблизо. И Барселона. И Африка. И Франция, и Италия… Морето не току-тъй се нарича Средиземно. Тук при всякакво съотношение на силите ще се завърже възел. Както и да се развият нещата, откъм Балеарските острови ще се разкрива божествена гледка към стратегическата ситуация…

Но хората не виждат приближаването на войната. Не усещат дишането на наближаващата война нито моряците от „Нелсън“, нито техните командири, нито журналистите на брега, нито депутатите в парламента, нито дипломатите в посолствата, нито генералите в щабовете, нито банкерите в канторите, нито министрите в правителството. Приближаването на войната го долавят само разузнавачите и магьосниците. Най-проницателните. С шестото си чувство. Също както лястовиците предчувстват приближаването на катастрофа.

Мърлявият дрипльо се катери все по-нагоре и по-нагоре. Той е от онези, за които началото на Втората световна война изглежда естествено и неизбежно като слънчево затъмнение в точно изчислен момент.

А на международната публика, която сега се весели под палмите на широката тераса на „Сон Вида“, приближаването на войната не й се присънва дори в кошмарните испански сънища. На тези хора не им е до война. Те са заети. Те танцуват. Те се смеят. Те пият разхладителни напитки. Пият и сгряващи. Целуват се. Днес те имат маскен бал. Днес тук, в „Сон Вида“ ще дойде най-разкошната жена на острова, може би и в цяла Испания — сеньорита Анастазио де Стрелеза, Птицата на огъня.

Островът обича тази птица. Птицата на огъня носи на острова богатство и процъфтяване. Островът говори само за нея, слуховете изпреварват появата й: известно е дори с какво ще бъде издокарана днес сеньорита Анастазио — тя ще се появи с костюм на ориенталска повелителка. Ето я! Двама голи до кръста мускулести виолетови арапи сдържат със сребърни вериги готовия да се изправи на задните си крака вран жребец. На извезаното със сърма седло е повелителката персийка: изпод копринената, преплетена с бисерни нанизи чалма, през прозрачния воал се виждат присвитите й очи. Зад нея язди кавалкадата на блестящата й свита…

Ето че тя наближава сенчестата тераса на „Сон Вида“. Тъкмо в този миг се пръсна главата на повелителката. Конят се метна, обезумя. Безглавото тяло се свлече от седлото. Разпищяха се, развикаха се наоколо. Паниката истерика, умножена по неразбирането, веднага потисна всички на терасата…

Някъде много далеч в чистото небе се разнесе тътен. В Испания това се случва. Понякога. И се развикаха, разпищяха се наоколо: „Убиха Птицата на огъня! Птицата на огъня е убита!“

Хората не разбраха какво е станало. И полицията не разбра. И малкият дрипльо, спотаен на корниза зад парче от скала, също нищо не разбира. Но неговото неразбиране идва от другаде. Ясно му е, че не небесна сила е нанесла удара, а кремълската. Ясно му е, че е приложено страшното оръжие Сталинов аргумент. Ясно му е, че в цял свят разрешение за прилагането на това оръжие може да даде само един човек. Но, дявол да го вземе, с каква цел? Защо? Какво е виновна тя?

Агентурното си излизане Настя проведе така, както никой не го е провеждал. Това излизане някой ден ще влезе в учебниците по шпионаж. А легализацията й! Нейната легализация не може да се оцени по никакви световни стандарти. Тя стои с много степени над тях.

За съвсем кратък срок Настя разгърна вербовъчна база с потресаващ обем. Всичко е готово да заработи. Вербува най-ценна агентура на цели батальони, включително съветници на американския президент. Освен това е създадена неизчерпаема финансова база. Разузнавачите обикновено крънкат пари от Центъра, парите все не достигат. А Настя е готова да вербува със спечелени от нея пари, ако се наложи, може да пусне нещичко и на Центъра. Настя Жар-птицата дори излезе далеч извън рамките на инструкциите: осигури безопасността си почти по сталински, защото безопасността на всяка организация или държава започва от безопасността на шефа й. Именно в безопасността тя вложи много пари и много хитрост. Тя беше не само ученичка на магьосника и ученичка на укротителя на магьосниците, освен това беше и ученичка на великия Макиавели. А италианският хитрец преди много векове ни е учил: „Добри, сигурни и ефикасни са единствено онези мерки за безопасност, които зависят от самия теб и от собствените ти способности.“ В нашия свят всеки сам си изгражда система за безопасност. И с никого, дори и с бодигардовете си, не споделя своите тайни. В съответствие с този завет Жар-птицата създаде собствена система за кралска защита. Тя още не е кралица, но направи така, че системата за защита да действа още преди тя да е провъзгласила намерението си да възстанови испанската монархия и да поеме тежкото бреме на властта. И е създала не една, а няколко различни системи, които да действат едновременно, да се допълват и подсилват взаимно… Освен с всичко друго Жар-птицата се прикри и с нещо, с което са се прикривали всички велики управници: с двойничка.

Да намериш в Париж или на Лазурния бряг тъничко момиче, което прилича на теб, не е проблем. Редно е на двойника да му се плаща за риска. Това струва съвсем евтино. Впрочем понятията за скъпо и евтино напоследък загубиха смисъл за Жар-птицата. Съвсем доскоро скъпо й се струваше дори малкото жилище в Париж, на авеню „Фош“, жилище само от двайсет и седем стаи и четири салона на три етажа, жилище с шест малки балкона, със скромна градинка и с басейн на покрива. А сега такова жилище не й се струва скъпо. Жилището си е жилище. Двойничката също не е нещо скъпо за жена, която може да си намери млада дубльорка. Толкова ли е сложно да й се доизрисува муцунката? За това си има кинематографски гримьори. Съвсем прости стават нещата, ако младата дубльорка трябва да иде на маскен бал, ако са я облекли като персийка: тюрбан на главата, лицето й е закрито с воал, загърната е с пурпурно наметало. Инструктирана е да се усмихва надменно и да не си отваря устата…

На Настя и през ум не бе й минавало, че подлага дубльорката си на Сталиновия бронебоен куршум. През ум не бе й минавало, че на Сталин неизвестно защо му е дотрябвал животът на испанската престолонаследничка. Настя Стрелецкая още не е заела испанския трон, още не е предявила претенции към престола, още дори не се с провъзгласила официално за испанска инфанта, затова смяташе, че сега-засега няма врагове, затова смяташе, че няма от кого да се страхува. Беше изпратила двойничката си на маскения бал не защото очакваше покушение, не защото смяташе покушението за възможно. Просто нямаше време за маскени балове, а трябваше да превземе пресата. Как се управляват тълпите без пресата? И радиото трябва да се води на синджирче. Под топлото й крилце. Затова Настя си гледа работата, а на маскените балове изпраща вместо себе си двойничката. Това на всичко отгоре беше и отработване на елементи от бъдещата система за безопасност. Същевременно — и шега: ще се досетят ли на маскения бал, че на вран жребец може да се появи не съвсем истинска сеньорита Анастазио?

Настя изпрати вместо себе си младата дубльорка на маскения бал. И ненадейно я повика нечий беззвучен благ глас. И ненадейно с нечие чуждо знание Жар-птицата разбра, че и тя самата също трябва да е там — на карнавала, в долината на милиардерите, на върха на планината, в сенчестата градина край „Сон Вида“. Там ще се реши съдбата й. Там я чака смъртта. Там сега ще убиват. Настя повика смъртта със сладка тъга: ела при мен! Към смъртта я влечеше същата непреодолима сила, която милиони години подред хвърля ята от благородни моруни към каменистите горни течения на реките, която кара самците и самките да надвиват с адски усилия водопадите, да превъзмогват хиляди опасности по пътя към смъртта! Настя дойде на себе си. Бързо се облече. Предреши се като дрипаво хлапе. Не можеше да се промъква към смъртта си през кордоните и засадите с пола!

Покана за маскения бал бяха й изпратили. Но тя даде поканата си на младата дубльорка. За фалшифициране на нова покана няма време. Тя трябва да бърза. Смъртта не чака. Затова тръгна през кордоните. Както бяха я учили. Човек, който е научен да минава незабелязан през сталинска Москва, може да ходи през всички останали градове и страни. Без да се озърта. Мина, промуши се, изплъзна се. Жалко, че охраната е снабдена не с немски овчарки, а със свирепи ротвайлери, черни с рижава козина на гърдите и под опашката. Когато наблизо има ротвайлер, особено женски, Настя не може да работи. Кой знае защо. Затова от ротвайлерите й се наложи да се изплъзне не като ученичка на магьосника, баламосвайки охраната, а така, както се изплъзва обикновен диверсант — през вода, през гъсталаци и режещи тръстикови листа. И отново — през блатата и калта. Сърчицето й тупка. Разликата по принцип не е голяма — презрени капиталистически кучета ли те гонят или наши родни комунистически песове. Все едно те е страх…

Изплъзна се от кучетата. Чуждото знание й подсказа, че същинската опасност е там, на върха, на терасата край „Сон Вида“. Ето къде я чака смъртта. И тя се запъти право натам. Магьосникът беше я учил да върви право към опасността. И тя тръгна. Нагоре. Нагоре. Нагоре. Настя се катери по склона сред скали и трънаци, а по серпантините на шосето на вран жребец с арапите и свитата към върха тържествено и с достойнство се изкачва двойничката й. Също към смъртта. На Настя Жар-птицата й е интересно: само нея ли ще я убиват, или и младата й двойничка я очаква същата съдба?

Настя се изкатери до върха. Изтегли се на ръце. Иззад отломка от скалата, през гъсталака от рози оцени маскарада. Все пак добре си живеят хората. Какви тоалети! Какъв блясък! Колко брилянти по гостите! Тъкмо тогава лилавите негри тръгнаха по терасата под палмите. Тъкмо тогава бронебойният куршум пръсна дублиращата глава…

Ето това е неразбираемото. Настя Жар-птицата сама бе тръгнала към съдбата си. Но съдбата нанесе удара си покрай нея, както юмрукът на Родриго великолепни. И удара го нанася не съдбата, а другарят Сталин.

Защо? За какво?

Впрочем въпросът „за какво“ не я измъчва дълго. Има ли значение за какво е решил другарят Сталин да я убие? Има ли значение за какво убива хората си? За едното нищо! Щом убива, значи трябва. Причината не е важна. Важно е друго: какво да прави тя оттук нататък.

Ако стават чудеса, ако тя се измъкне оттук, тогава какво? Тогава я чака втори изстрел с дяволското изделие, наречено СА. Щом другарят Сталин е заповядал, неговите момчета ще си довършат работата докрай. Съмненията са излишни. Тогава какво да прави? Да се върне в Москва и да моли другаря Сталин да преразгледа делото й? Може да се окаже, че са се опитвали да я убият по погрешка. Че някой не е разбрал нещо в действията й… Случва се.

Може да направи същото, но да не моли за преразглеждане, а да се яви при Сталин: „Вашите загубеняци убиха дубльорката ми, но ако имате претенции към мен, ето ме, убийте ме…“

Наистина, може и да не се връща в Москва. В Москва сега я водят за убита и никой никога няма да я търси. Още повече че войната наближава. Втората световна. Няма да се сетят за Жар-птицата. Затова Настя може просто да изчезне. Безследно. Хубаво е да те водят за мъртвец, тогава никой никъде не те чака и не те търси. Южна Америка е огромна и прекрасна. Да изчезне в разкошните квартали на столицата на Аржентина или на Бразилия… Да промени съвсем малко външността си… Настя е обучена да си набавя паспорти и да съставя легенди… А и без легенда ще й дадат паспорт на която и да е страна: богатите навсякъде ги обичат… Освен това тя сега знае начини за изкарване на пари в неограничени количества.

Или пък да избяга оттук и да стане велика художничка: да нарисува картината „Третата световна война“ — три червени линии, пресечени с три черни. Тя ще й донесе много пари и зашеметяваща слава: Втората световна война още не е започнала, а тя вече е изобразила Третата! Ако си напрегне въображението и се преизпълни с вдъхновение, може и Четвъртата световна да си представи в целия й ужас и да я изобрази на платно.

А може тайно да прехвърли офицерския полк в Америка и да разгърне истински голям бизнес по прибирането на дългове от нередовни платци…

Впрочем за какво й е това? Пари и бездруго има толкова, че ще й стигнат за цял живот, както и да ги пилее… Ако, разбира се, й провърви и се измъкне оттук.

Има и още една възможност… Сега слухът за загадъчното убийство мигновено ще се разнесе из цялата страна. Птицата на огъня е известна личност на Балеарските острови и в цяла Испания. И във Франция. Затова, ако се измъкне по някакъв начин, после може да възкръсне! Не веднага. След четирийсет дена… В Испания това ще го оценят.

Ще го оценят, то се знае, че ще го оценят. Настя се е вкопчила в пукнатината, само на това се крепи. Дълго няма да устиска — пръстите й посиняват, губят чувствителност. А по ръката й се плъзва болка. От болката й призлява. От болката получава видения в главата. Мислите й са откъслечни, една не продължава друга. Треперенето на пръстите й преминава по ръцете към раменете и гърдите. Може да ги отпусне лекичко… Пръстите си. Тогава няма да има повече проблеми в живота. Тогава ще отпадне необходимостта да направи мъчителния избор… Отпускаш си пръстите и политаш като птица над пропастта. Нали е птица? Или не е?

Неизвестно защо й се мярна мисъл за Дракона. Интересно кое е по-силно: любовта или смъртта?

Саша Драконе, къде си? Защо не спасяваш Жар-птицата, която виси на ръба на скалата? Ти сега сигурно инструктираш някъде момичетата от френската група. Ти, Драконе, сигурно ги усъвършенстваш в изкуството да се целуват. Ти си кадърен инструктор…

Ледена ревност препълни Настя и я опари. Ревността — самият Дракон беше й го казал — е най-силното от всички наши чувства. Ревността води както към смъртта, така и към живота. Най-великото, създадено от човечеството през хилядите години на кървавата му история, е сътворено в пориви на ревност.

Затуй… Трябва да направи нещо напук на Дракона… Може да умре напук. Жалкото е, че той няма да научи за това. Той си мисли, че главата й вече е пръсната с бронебоен куршум по заповед на другаря Сталин. Затова Дракона никога няма да научи, че тя се е хвърлила в пропастта напук на него. Затуй няма защо да умира. Напук на него трябва да оцелее.

Нашата съдба е в нашите ръце. На всеки от нас му е даден в живота момент, когато трябва да направи избора си. От този избор зависи животът, а може би и нещо повече. Моментът на избора настъпва внезапно и решението трябва да се вземе без дълги съмнения. Такъв именно момент преживяваше Настя Жар-птицата. Тя бе тръгнала да мре, а се озова на местопрестъплението, на мястото, където бе убита дубльорката й, над пропастта, на ръба на скалата.

Точно над нея са лъснатите обувки на бодигарда, който бдително оглежда подстъпите към „Сон Вида“. Бодигардът е готов да пререже с автоматен откос всяко храстче, което шавне.

Под нея са обраслите с трънаци нажежени сиви скали, още по-долу са разярените бодигардове и свирепите кучета, които вършеят из околността, които жадуват да я разтерзаят.

А пред нея е изборът, широк колкото небето над Средиземно море.

Първо, може да слезе долу. Жалко, че охраната там е освирепяла. Жалко, че кучетата не са немски овчарки.

Може да дочака нощта тук, на скалата. Но се случиха наведнъж две събития, горе, на скалата пред хотела — необяснима смърт, а долу, в долината, за пръв път от много месеци насам е констатиран нарушител, който сега-засега не е заловен. Тези две събития непременно ще бъдат свързани и тук ще довтаса сума полиция. Ще започнат да претърсват местността… А и тя няма да се удържи дълго тук. Стои на крайчеца на корниза и половината й ходило не е стъпило на него. Държи се само с пръсти, с връхчетата им — за пукнатината…

Затова трябва да избере третия вариант: просто по работническо-селски да се изтегли на ръце и да се озове на терасата сред блъсканицата и паниката, сред всеобщото объркване и недоумение, сред истеричните вопли и глупавото суетене. Ходът е добър, но можеш да получиш автоматен откос в главата още преди бодигардът да те е попитал как се казваш. Бодигардовете сега са много изнервени. Но дори да не получиш десет куршума между очите, и тогава появата на окаляната дрипава Жар-птица до обезглавената й двойничка не е най-доброто решение. Тя непременно ще бъде изтълкувана неправилно. Слухът за убийството на двойничката ще обиколи острова и цяла Испания и кой знае как ли ще изтълкува тълпата появата й на мястото на убийството… Кой знае как ще изопачи и изврати народната мълва непонятните й съвпадения.

Не, нагоре път няма.

Избирай, Жар-птицо: надолу не бива, нагоре не бива, а и да останеш тук не можеш.

Минутите на слабост отминаха. Тя се почувства смела и силна. За пръв път се осъзна не като грозното пате и дори не като пухестата кучка с небесносини очи, а като гъвкава, горда хищница; очарователна злодейка, млада самка на ягуар, още недоузряла напълно, но вече усетила вкуса на топлата кръв, вкуса на властта. Дори не и така. Тя не е хищница от котешката порода. Какво може един котарак? Котаракът може да се из катери на телеграфен стълб. А човекът? Човекът е способен да извърши нещо повече. Всеки от нас е способен да извърши невъзможни неща. Всеки от нас може да се изкатери по стъклен небостъргач, вкопчвайки се в стъклото само с нокти. Трябва просто да повярваш в себе си. Съдбата дава на всеки точно толкова, колкото той поиска от нея. Трябва само да повярваш в щастливата си звезда, а тя ще те измъкне от всякаква беда, ще те възнесе на всякакви висини. На висините, които пожелаеш, на висините, които поискаш от съдбата си.

Настя се усети същинска Жар-птица: изящна, дръзка, неукротима, свободна и волна в действията и мислите си.

Всеки от нас в живота има избор: ИЛИ ЩЕ ТАКОВАШ, ИЛИ…

И тъй, надолу или нагоре?

Нагоре! Само нагоре! Право към опасността. Пред цевта на автомата! Нали е ученичка на магьосника и ученичка на укротителя на магьосниците, техния гениален укротител. Досега тя нито веднъж не се е възползвала от наученото по време на трудните уроци по правене на чудеса.

Часът удари. Нагоре!

А после?

После…

Защо да не стане истинска кралица? Повелителка на милиони. Тайна или явна. По-добре — тайна.

Като всичко в живота… това е толкова просто.

Само да повярваш в себе си.

Само да поискаш.

Изпод обувката й се откърти камъче и се търкулна надолу, звънтейки и повличайки след себе си други камъни. Бодигардът над нея изкрещя лудешки и издърпа затвора на автомата…