Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Юел Гюстафсон (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Skuggorna växer i skymningen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
art54 (2023 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2023 г.)

Издание:

Автор: Хенинг Манкел

Заглавие: Сенките растат със здрача

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: шведска

Излязла от печат: 06.12.2013

ISBN: 978-954-357-244-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19505

История

  1. — Добавяне

12

На следващата вечер Юел тръгна по следите на Черната пантера — тя съществуваше само в неговото съзнание.

Черната пантера обитаваше хралупа под железопътния мост. Когато по моста защракаше влак, тя надаваше страховит рев…

В деня след отмъщението Юел се превърна в най-внимателно слушащия ученик в целия клас. Само веднъж едва не прихна, защото си спомни как видя госпожа Недерщрьом да тича през градината на Ундер, и пак си я представи да прескача оградата с вълнения си клин и дълга рокля. В гърлото му се надигна буря от смях, но учителката го изгледа строго и той успя да потуши бурята, преди да се е разразила.

Стараеше се всячески да не се отличава от другите си съученици. Не искаше да бие на очи, нито да го възприемат като момчето, преживяло чудо. Предпочиташе да бъде един от многото.

Вечерта отиде да вечеря у Сара. Уж случайно я попита за какво са си говорили днес пияниците в бирарията.

— Ако ги слушам какви ги дрънкат, всеки ден щяха да ме болят ушите — махна с ръка тя. — Стига ми, че от тичане напред-назад ме болят краката.

— Все нещо са обсъждали — запъна се Юел. Гризеше го силно любопитство да разбере.

— Снощи някакъв откачен звънил по домовете на хората. Не е ясно как е успял. Според мен Аста от пощата е прекалила с портвайна и не помни нищо…

Юел се сгорещи. Значи всичко това наистина се беше случило и той се бе вмъкнал незабелязано в телефонната служба!

— Звучи странно — отбеляза предпазливо той, докато дъвчеше телешката пържола.

— Какво му е странното? Нали ти казвам, Аста не знае какви ги върши…

Юел се прибра в приповдигнато настроение. Най-сетне ще се върне към обичайното си ежедневие. Седна до кухненската маса, отвори дневника и написа от вътрешната част на корицата:

Тайното общество „Подземния повелител“ изпълни задачата си. Човека-хайвер е победен.

Нямаше повече място за писане.

Трябваше да си купи нов дневник. Там ще записва всичко, което още не се е случило!

„Съвсем скоро ще навърша дванайсет — помисли си и застана пред пукнатото огледало. — До петнайсетия ми рожден ден ще останат само три години.“

Струваше му се, че изглежда по-голям от предния ден. Очите му не гледаха широко разтворени. Косата му се бе укротила.

— Слязох в подземния свят — оповести той пред огледалото. — И победих Човека-хайвер.

После излезе и се втурна към дома на Йертрюд. Докато топуркаше с крака по моста като локомотив, Черната пантера не се осмели да изреве. Кой би се осмелил да изреве срещу героя, сразил мерзавец с прозвището Човека-хайвер?

Юел спря да си поеме дъх чак пред портата на безносата си приятелка. Готвеше се да й разкаже цялата история — от началото до края. Не се страхуваше от реакцията й. Беше убеден, че тя ще го изслуша и после двамата ще се смеят. А онова, което Юел бе направил в телефонната централа, щеше със сигурност да я впечатли силно.

Юел изобщо не се съмняваше как ще го посрещне Йертрюд.

Вдигна очи към звездите. От небето проблясваха милиони котешки очи. Зави му се свят, като си представи колко ли са звездите във Вселената. Дали е истина, че са повече от мравките в един мравуняк?

През тази септемврийска вечер цареше почти тържествена атмосфера: скоро идваше краят на месеца и той никога повече нямаше да се върне. А през октомври се очакваше първият сняг.

Преди да се е стопил, Юел щеше да навърши дванайсет. Дванайсет години. Като дванайсетте часа на циферблата.

Обзе го странно чувство на тържественост. Все едно бе настигнал бъдещето…

В далечината пърпореше камионът на Симон Вихрушка.

Юел отвори портата, влезе в дома на Йертрюд и й разказа цялата история…

Край