Ричард Дейна
Две години в кубрика (21)

Глава XXI
Калифорния и нейните жители

Ние поддържахме постоянна връзка с укреплението и към края на лятото бях доста обогатил речника си, освен че се бях запознал с почти всички хора в градчето и бях придобил известни познания за нравите и обичаите на жителите, както и за законите, които властвуват над тях.

Калифорния е била открита в 1534 година от Хименес^[1] или през 1536 от Кортес^[2] — не мога да установя от кого точно, — а след това е била посещаваща от много други авантюристи, както и от пътешественици, изпратени от испанската корона. Те открили, че е населена от многобройни индиански племена и че земята в много нейни части е извънредно плодородна; към това, разбира се, се добавили и мълви за златни мини, лов на бисери и т.н. Още щом като се научили за ценността на страната, йезуитите взели разрешение да се настанят в нея, за да покръстят и обучават индианците. Към края на седемнадесети век те разположили своите манастири в различни части на страната и събрали туземците около тях, като ги покръствали и учели на изкуствата на цивилизацията. За защита на йезуитите и техните мисии и в същото време да поддържат властта на короната над цивилизованите индианци били построени две укрепления с гарнизони — едното в Сан Диего, а другото в Монтерей. Те били наричани президиос^[3] и си поделяли управлението на цялата страна. Оттогава насам укрепления се появили в Санта Барбара, Сан Франциско и на други места, които разделят страната на големи области, всяка със свое укрепление и управлявана от комендант. Войниците в по-голямата си част се оженили за покръстени индианки и по такъв начин около всяко укрепление постепенно израснало по едно малко градче. С течение на времето в пристанищата започнали да идват кораби да търгуват с манастирите, а в замяна да получават кожи и така се сложило началото на голямата търговия с Калифорния. Почти целият добитък в страната е принадлежал на манастирите и те са използвали индианците, които фактически са се превърнали в техни крепостни селяни, да пасат огромните им стада. В 1793 година, когато Ванкувър^[4] посетил Сан Диего, манастирите били достигнали голямо могъщество и богатство и ги обвинявали, че омаловажават значението на страната пред краля, само и само да могат да запазят владенията си. С изгонването на йезуитите от испанските колонии манастирите минали в ръцете на францисканците, но без никаква съществена промяна в тяхното управление. С получаването на независимост от Мексико манастирите започнали бързо да западат, като най-накрая бил прокаран и закон, който им отнел всички владения и ограничил свещениците само до духовните им задължения, обявявайки всички индианци за свободни и независими скотовъдци. Промяната в положението на индианците, както и може да се предполага, е била само в името — в действителност те са си останали същите крепостни селяни, каквито били и по-рано. Ала в манастирите промяната е пълна. Сега свещениците нямат никакви права освен от духовен характер и обширните владения на манастирите са оставени на милостта на хищниците от гражданската власт, които се изпращат тук в качеството на администратори. Те идват да оправят манастирските сметки, но обикновено за няколко години натрупват огромни състояния и оставят поверените им имоти по-разорени от преди. Властта на духовниците е била много по-приемлива за народа и фактически за всички, свързани със страната по търговски или други пътища, отколкото тази на администраторите. Духовниците били свързани главно с един манастир и чувствували необходимостта да поддържат неговия финансов престиж — затова всички дългове на манастирите били редовно изплащани, а с хората повечето от тях се отнасяли добре и те от своя страна се привързвали към онези, които прекарвали целия си живот сред тях. Ала администраторите са непознати хора, изпратени от Мексико, които никак не се интересуват от благото на страната, нямат никакви близки връзки със своите подчинени и повечето са хора в отчаяно положение — пропаднали политици и военни, чиято единствена цел е да възвърнат предишното си състояние в колкото се може по-кратко време. Промяната е била извършена само няколко години преди нашето идване по крайбрежието и все пак в този кратък срок търговията намаляла чувствително, финансовото състояние на страната се разклатило, а вековните манастири съвсем западнали. Външно политическата картина не се е променила. Има четири-пет укрепления, които държат под своя закрила различните манастири, както и градчетата, създадени от гражданската власт, около които няма манастири или укрепления. Най-северното укрепление е Сан Франциско, следващото е Монтерей, после Санта Барбара заедно с тамошния манастир, Сан Луис Обиспо и Санта Буенавентура, за чийто манастир казват, че бил най-хубавият в цялата страна, с най-плодородна почва и най-хубави лозя. Последното и най на юг е Сан Диего, също с манастир, а освен това Сан Хуан Капистрано и Пуебло де лос Анхелес — най-големият град в Калифорния — със съседния манастир Сан Габриел. Свещениците са подчинени по духовните въпроси на архиепископа на Мексико, а по гражданските — на генерал-губернатора, който е върховният граждански и военен глава на страната.

Правителството е създадено върху принципа на произволната демокрация, без да съществува някакво обичайно право или нещо, което бихме могли да наречем съдопроизводство. Единствените закони се създават или отменят по прищевките на законодателната власт и са толкова променливи, колкото и самата тя. Те се прокарват посредством изпращането на представители до Конгреса в Мексико, но тъй като са нужни няколко месеца за път дотам и обратно и съобщенията между столицата и тази далечна провинция са много слаби, членовете на правителството остават там за постоянно, знаейки много добре, че в родината им ще станат революции, докато пишат и получат отговор.

Революциите са нещо често срещано в Калифорния. Те се предизвикват от окаяници, намиращи се на най-долното стъпало на политическата стълба, също както у нас може да се създаде някоя нова политическа организация. Единствената цел са, разбира се, хлябът и рибите^[5], а вместо фракционерство, вестникарски статии, клевети, банкети, обещания и лъжи те се хващат за мускетите и щиковете, завземат укреплението и митницата, поделят си плячката и обявяват новата династия. Що се отнася до правото, те не признават нищо друго освен насилието и страха. Един американец, който се бил заселил тук, станал католик и се оженил, си седял вкъщи в Пуебло де лос Анхелес с жена си и децата си, когато местен жител, с когото имал някакви неприятности, влязъл в къщата и пред очите на цялото семейство го пробол с нож в сърцето. Убиецът бил заловен от неколцината американци, които се били заселили там. Изпратили изложение за целия случай до генерал-губернатора. Той отказал да се занимава с това и сънародниците на убития, като видели, че няма никаква надежда да намерят правото си, обявили, че ако нищо не бъде направено, сами ще съдят този човек. Така се случило, че по това време имало група от тридесет-четиридесет трапери и ловци от Западните щати с карабините си, които се били настанили в Пуебло. Те заедно с местните американци и англичани — между двадесет и тридесет на брой — завзели града и се заели да съдят мексиканеца съгласно обичаите на собствената си родина. Били назначени съдия и съдебни заседатели и той бил съден, намерен за виновен и осъден на разстрел и изведен със завързани очи вън от града. Имената на всички мъже били сложени в шапка и когато всички се заклели, че ще се подчинят на жребия, изтеглили двадесет имена. Тези, на които се паднало, застанали по местата си с карабините, стреляли по даден знак и прострели мъртъв убиеца. След това той бил прилично погребан, а градът върнат тихомълком на редовните власти. Един генерал с достатъчно титли, за да бъде идалго, се намирал в Сан Габриел и издал прокламация, дълга колкото марсовото въже на фокмачтата, заплашвайки бунтовниците с унищожение, ала не се помръднал от своето укрепление, защото четиридесетина ловци от Кентъки и дузина американци и англичани са достоен съперник на цял полк гладни, разпуснати и мързеливи индианци. Тази случка стана, докато бяхме в Сан Педро (пристанището на Пуебло) и узнахме подробностите от тези, които са били на самото място. Няколко месеца по-късно друг човек бе убит по пътя между Пуебло и Сан Луис Рей от собствената си жена и мъжа, с когото тя избягала. Според един разказ чужденците ги преследвали и ги застреляли и двамата. Според друга версия нищо не било предприето, тъй като и от двете страни били туземци, а за убиец посочиха един човек, когото често бях срещал из Сан Диего. Може би ставаше дума за два различни случая.

Когато индианец извърши престъпление, законът — или по-скоро отмъщението — не е толкова муден. Един неделен следобед, когато бях в Сан Диего, някакъв индианец седеше на коня си и внезапно един друг, с когото той си бил имал разпра, се приближи към него, извади дълъг нож и го заби право в сърцето на коня. Индианецът скочи от падащия кон, извади ножа си и го заби в гърдите на другия индианец, като замахна през рамото му и го простря мъртъв на земята. Човекът бе заловен веднага, хвърлен в местния затвор и задържан там, докато се получи отговор от Монтерей. Няколко седмици по-късно видях този нещастник седнал на голата земя пред затвора, прикован с верига към един стълб и белезници на ръцете. Знаех, че за него има малка надежда. Макар деянието да бе извършено в състояние на възбуда, все пак той си оставаше индианец и това бе достатъчно. Около седмица по-късно разбрах, че го разстреляли. Тези няколко примера могат да дадат, известна представа за правораздаването в Калифорния.

В семейните си отношения калифорнийците не са по-добри, отколкото в обществените. Мъжете са прахосници, горделивци, чудаци и са твърде пристрастени към комара, а жените са малко образовани, но много красиви и моралът им, разбира се, не е от най-образцовите. Все пак случаите на невярност са много по-малко, отколкото човек би предположил на пръв поглед. В действителност срещу един порок се възправя друг и така се постига нещо като равновесие. Ако жените не са много добродетелни, то ревността на съпрузите им е извънмерна, а тяхното отмъщение — смъртоносно и почти напълно сигурно. Няколко инча студена стомана са били наказанието за много непредпазливи мъже, които може би са нямали друга вина, освен че не са си държали устата затворена. В по-горните класи трудностите при ухажването са многобройни, а последиците от разкритието фатални. С неомъжените жени също така се спазва строга бдителност. Главната цел на родителите е да намерят добра партия, а за тази цел е нужно неопетнено име. Острите очи на duena-та^[6], готовите оръжия на бащата или брата са защита, която нравите на повечето от тях — мъже и жени — в никакъв случай не правят безполезни, защото същите тези мъже, които биха дали живота си, за да отмъстят за безчестието на своето семейство, биха рискували същия този живот, за да докарат безчестие на други.

За бедните индианци се полагат много малко грижи. Наистина, свещениците по манастирите казват, че ги държали много строго и кметовете обикновено установяват известни правила за наказване на техните прегрешения, но все пак това е твърде малко. В действителност, за да се види пълната липса на някакво чувство за морал или семейни задължения сред тях, мога да кажа, че често съм виждал индианец да доведе жена си, с която е законно свързан в църквата, на плажа и да я отведе обратно, като дели с нея парите, които е получила от моряците. Ако кметът разбереше, че някои от момичетата водят открито разпуснат живот, заповядваше да бъдат бити с камшик, да метат площада на укреплението и да носят кал и тухли за строежите; обикновено обаче можеха да бъдат откупени срещу няколко реала. Алкохолизмът също така е често срещан порок сред индианците. Мексиканците напротив, са въздържатели и аз не си спомням да съм виждал някога пиян мексиканец.

Такива са хората, които населяват страната, обхващаща четири или петстотин мили от морския бряг, с нейните хубави пристанища, гъсти гори на север, реки, пълни с риба, и равнини, покрити с хиляди стада добитък, благословена с климат, от който не може да има по-хубав на света, лишена от всякакви болести, било то епидемични или ендемични, и с почва, на която зърното се умножава седемдесет до осемдесет пъти. Ние сме пример за това каква страна може да стане тя в ръцете на един предприемчив народ. И все пак колко дълго може той да остане? Американците (както наричат тези от Съединените щати) и англичаните, които бързо пълнят главните градове и вземат търговията в ръцете си, са наистина по-работливи и преуспяват повече от мексиканците, но все пак децата им получават мексиканско възпитание в повечето отношения и ако „калифорнийската треска“ (мързелът) пощади първото поколение, вероятно е да нападне второто.