Боб Шоу
Орбитсвил (6)

VI

За окото корабите бяха невидими. Но на детекторните екрани в „Бисендорф“ грееха като скупчени нагъсто звезди. Чувствителните радари, подпомогнати от останалите сензори, показваха изумителните разлики във формите и размерите на странните космически съдове. Огромна армада, струпана до една-единствена точка от загадъчната сфера.

— Да ми беше казал веднага, че не са на „Старфлайт“… — промърмори Гарамонд и пльосна в едно кресло пред пулта, без да отделя поглед от екраните.

— Извинявай, Ванс. Изобщо не ми беше до това. — Нейпиър му подаде мека колба с горещо кафе. — Щом видях, че липсва стандартната подредба в пространството, вече знаех — чужди са. А компютрите потвърдиха скоро след това с анализ на очертанията и вероятната маса на корабите. Не разпознахме нито един!

Вторият помощник Гънтър се засмя тихо.

— По едно време доста ни бяха настръхнали косите.

Гарамонд се ухили съчувствено.

— Представям си какво ви е било…

— После обаче се усетихме, че зяпаме колекция от безобидни антики.

— А уверихте ли се в това?

— Няма излъчвания от какъвто и да е вид, абсолютно никакви. В тези кораби няма живот, и то отдавна. — Нейпиър поклати глава. — Ванс, този полет е пълен с адски изненади. Първо сферата, а сега… Пък ние открай време се питаме защо тъй и не попаднахме на сагански кораби…

„Да, полет на адските изненади“ — мислено се съгласи капитанът. Умът му се мяташе безпомощно в стремеж и да осъзнае потресаващата нова находка, и да се справи някак с бурното пробуждане на надеждата. Гарамонд бе избягал от Земята като никому неизвестен капитан на крилолет. Но май му предстоеше да се завърне като най-прочутия изследовател на космоса след Лейкър, който откри Теранова, и Молино, натъкнал се на Сагания. Това щеше да затрудни сериозно Елизабет.

На практика тя стоеше над закона. Но дори за президентката на корпорация „Старфлайт“ имаше граници на допустимото, когато заставаше пред погледите на милиони хора. А Гарамонд щеше да се прочуе. Дори в предварително решен процес с лъжесвидетели, които биха се заклели, че той е погубил злонамерено Харалд, крайният изход нямаше да е толкова неизбежен както преди. Защото делото би приковало още повече вниманието към него, а и в най-лошия случай Елизабет щеше да се лиши от личното отмъщение, което тя винаги смяташе за свое свещено право. Значи й оставаше да се разправи с Гарамонд и семейството му чрез привидна злополука. А дори най-усърдно планираните покушения могат да бъдат осуетявани — ако не до безкрайност, поне години наред. Бъдещето още таеше сериозни опасности, но плътната тъма пред мисления му взор се разсея.

„Бисендорф“ се сближаваше с огромния флот със скорост към двеста хиляди километра в час. Корабът напусна плоскостта на екватора, зави в широк полукръг около мъртвата космическа армада и я доближи от другата страна, после внимателно зае стационарна орбита. Към края на маневрата Ямото установи, че няколко от огромните съдове в средата отразяват светлина. Предположи, че слънчеви лъчи излизат през дупка в повърхността на сферата. Скоро откриха и самата пролука — мъждива тънка ивица, която постепенно се превърна в тясна елипса пред погледите им.

В командната зала на „Бисендорф“ се събра необичайно гъмжило. И свободните от дежурство офицери измисляха какви ли не поводи, за да не се отделят от екраните. Всички чакаха първите изображения и данни от разузнавателното торпедо, което корабът изстреля без никакво бавене към изумителното струпване на останки от космическа цивилизация. В „Бисендорф“ цареше напрежение. Нямаше човек от екипажа, който да не разбира, че в момента се пише историята. В сравнение с тези открития досегашните пътешествия из галактиката бледнееха.

— Ама не съм свикнал с такива вълнения — прошепна Нейпиър. — По това време в предишните полети се усамотявах с някоя по-силна утеха — поне четиридесет и пет градусова. Почти ми дожаля за тогавашната скука.

— Не и на мен — натърти Гарамонд. — Положението се промени коренно в наша полза.

— Ей, шкипер, само се майтапя! А ти сети ли се да поумуваш каква може да е премията, ако някой от онези кораби още е годен за полети?

Капитанът се засмя. Довърши третата колба кафе и се наведе да я пусне в отвора за отпадъци. А Нейпиър зяпна екраните.

— Ванс, виж това!

Смаяни възклицания изпълниха залата, щом торпедото започна да предава отблизо. Виждаха грамаден сивкав кораб, разпорен по дължина като изкормена риба. Разкривените части от конструкцията му напомняха за вътрешности. По-плитки белези, които не бяха пробили корпуса, обезобразяваха цялата осветена страна на овалното туловище.

— Клиф, все едно великан го е нацепил с брадва.

— А погледни колко е останало от съседния…

Образът на екрана се промени стремително — разузнавателното торпедо не беше ограничено в маневрите си от крехкостта на човешката плът и профуча към втория кораб… По-точно половин кораб. Някакво невъобразимо оръжие го бе срязало по средата, от ръбовете стърчаха застинали струи и пръски метал. По-малък апарат с размерите на спасителните катери в земните крилолети висеше до кораба-майка, още закрепен с кабели или въжета към него.

Скоро всички се смълчаха, не можеха да осмислят сменящите се бързо картини на разруха. Цял час торпедото обикаляше останките в процеждащия се през дупката лъч светлина. После се понесе по разширяваща се спирала към другите кораби, като вече си помагаше и с прожекторите. Беше очевидно, че всеки междузвезден съд в огромния рояк е загинал в резултат на страшна катастрофа или сражение. За Гарамонд руините по края на това гробище, смътно откроени от прожекторите, бяха най-зловещи. Разкъсаните корпуси, сякаш изпълнени с черни съсиреци от мрак, му заприличаха на трупове на чудовища, застинали в последен гърч.

— Неприятен телеметричен сигнал — сепна го Нейпиър. — Повреда в прожекторите на торпедото. Да изстреляме ли още едно?

— Не. Засега се нагледахме на съсипани железарии. Пуснете го през пролуката в сферата. Сигурен съм, че Ямото ще иска да натрупа допълнителни данни за звездата вътре. — Гарамонд отметна глава на облегалката на креслото и се взря отдолу нагоре в помощника си. — Не мислиш ли, че е странно ние — представители на твърде войнствена раса, да не носим никакви оръжия?

— Никога не са ни били нужни в космоса. Пък и не знам защо ми се мярка идейката, че Линдстрьом не иска да се трепем взаимно или да се обединим в бунт срещу корпорациите. — Нейпиър се замисли и добави: — В краен случай можем да ударим доста страшничко с нашето йонизиращо оръдие.

— Но не така. — Капитанът кимна към екраните. — А и за да го насочим към някого, трябва да завъртим към целта целия кораб.

— Нима според теб тези отломки потвърждават хипотезата на Сера, че сферата е изградена за защита от някого?

— Знам ли… Няма как да проверим, преди да огледаме отвътре и да видим има ли какво да се пази.

— А защо изобщо очакваш да видиш нещо интересно?

— Ето защо.

Гарамонд пак посочи екрана. Тъкмо се появиха новите изображения, изпращани от торпедото. Пролуката в тъмната повърхност се оказа кръг с ширина около километър. Почти подобно на Слънцето жълто светило висеше в средата на екрана — апаратът бе насочил всички сензори към него. Но най-забележителна в гледката беше синевата. Зрителите в „Бисендорф“ не зърнаха очаквания от тях мрак, а небеса като земните през лятото.

Само след два часа Гарамонд наруши още правила — този път за безопасността на капитаните в крилолетите. Застана начело на малката експедиция, готвеща се да влезе в сферата. Катерът кацна до ръба, задържан неподвижно от двигателите си. Гарамонд се хвана за една от опорите и плъзна свободната си ръка през отвора. Твърдият ръб беше с дебелина само няколко сантиметра. Капитанът усети съпротива като от рехав сюнгер. Значи силово поле закриваше дупката. А след това напипа през ръкавицата… стръкове трева. Промуши се целият и се изправи на вътрешната повърхност.

И там, на брега на кръгло черно езеро, в което плуваха звезди, покрит целият с обвивка, която трябваше да го защити от смъртоносния вакуум, Гарамонд зърна за пръв път безкрайните зелени ливади на Орбитсвил.