Джон Р. Р. Толкин
Берен и Лутиен (5) (Под редакцията на Кристофър Толкин)

Куента Нолдоринва

След „Митологична скица“ този текст, който тук ще наричам „Куента“, е единственият пълен и завършен вариант на „Силмарилион“, създаден от баща ми — написан на машина през (както по всичко личи) 1930 г. Не са оцелели предварителни чернови или планове, ако такива изобщо е имало, но е ясно, че през по-голямата част от работата му „Скицата“ е лежала пред него. Този ръкопис е по-дълъг от скицата и в него очевидно личи „силмарилионският стил“, но все пак си остава концентриран подробен преразказ. В подзаглавието се казва, че това е „кратка история на Нолдолите или Гномите“, извлечена от „Книга на изгубените легенди“, написана от Ериол [Елфвине]. Разбира се, по това време дългите поеми вече са налице, внушителни, но предимно недовършени, и баща ми все още работи по „Балада за Леитиан“.

В „Куента“ изниква основното преобразяване на легендата за Берен и Лутиен с появата на Нолдорския принц Фелагунд, син на Финрод. За да обясня как е могло да се случи това, ще дам тук откъс от този текст, но е необходима бележка за имената. Водачът на Нолдорите във Великото пътешествие на елфите от Куивиенен, Водата на пробудата в далечния изток, е Финве; тримата му синове са Феанор, Финголфин и Финрод, който е баща на Фелагунд. (По-късно имената се променят: третият син на Финве става Финарфин, а Финрод е името на сина му; но Финрод е също и Фелагунд. На езика на джуджетата това име означава „Господар на пещерите“ или „Дълбаещият пещери“, защото той е основателят на Нарготронд. Сестрата на Финрод Фелагунд е Галадриел.)