Джесика Таунсенд
Изпитанията на Мориган Врана (11)

10.
Нелегална

Стая 85 на четвъртия етаж бавно се превръщаше в спалнята на Мориган. На всеки няколко дни момичето забелязваше нещо ново и чудесно, в което веднага се влюбваше. Като подпорките за книги с русалки, които се появиха един ден на рафта й, или черното кожено кресло с форма на октопод, което увиваше пипала около нея, седнеше ли да чете.

Една нощ преди няколко седмици простото бяло дървено легло се бе превърнало в легло с орнаментирана желязна рамка, докато тя спеше в него. Но явно „Девкалион“ реши, че е сбъркал, защото два дни по-късно тя се събуди в хамак.

Най-любима от всичко обаче й беше малка картина на яркозелена скулптура от желе, която висеше над тоалетката.

Първо Мориган си помисли, че Юпитер или Фен подменят скришом някои неща, за да изпробват наивността й. Докато веднъж посред нощ не влезе в банята да пие вода и видя със собствените си очи как на ваната й поникват четири ноктести сребърни лапи.

И което бе най-странно, размерът и формата на стаята се променяха. Там, където в началото имаше един-единствен квадратен прозорец, сега се издигаха три сводести. Един ден банята й бе с размерите на бална зала и имаше вана колкото басейн. На следващия бе не по-голяма от килер.

Скоро се появиха сандъчета с червени цветя на прозорците, закачалка като скелет със сива шапка неин размер и дебели ластари бръшлян, виещи се нагоре по каменната камина — и за първи път в живота си Мориган Врана почувства, че е точно на правилното място.

 

 

По средата на пролетта в хотел „Девкалион“ пристигна човек в калнокафява униформа. Мустаците му се извиваха нагоре чак до скулите, а на гърдите му блестеше сребърна значка. Той спря до регистратурата, хванал ръце зад гърба си, и огледа фоайето с нескрито презрение.

Кеджъри доведе Юпитер и Мориган от Пушалнята, където бяха седели в облак от горскозелен дим (розмарин: за изостряне на ума) и играли на карти. Никой от двама им не беше сигурен за правилата, но Франк нашепваше съвети в ухото на Мориган, а госпожа Чанда правеше същото за Юпитер, от време на време някой извикваше „Ура!“, а останалите се мръщеха или хвърляха нещо. Общо взето, Мориган смяташе, че това е приятен начин да прекараш следобеда.

И двамата се подразниха малко, когато Кеджъри настоя да дойдат бързо във фоайето, а Мориган се подразни още повече, като видя мустакатия мъж да се хили неодобрително на малкия безформен полилей, който още растеше.

„Колко грубо — помисли си тя. — Та той още не е готов!“

Полилеят крепнеше от ден на ден, но му трябваше още доста време. На този етап не можеше да се познае каква форма ще приеме. Фенестра беше организирала залагания. Франк се кълнеше наляво и надясно, че ще е великолепен паун, но Мориган още се надяваше, че може да е същият розов кораб, който Юпитер обичаше.

— Какво прави смрадливецът тук? — промърмори Юпитер на Кеджъри, който сви рамене и се скри зад регистратурата.

— Кой е смрадливец? — прошепна Мориган.

— Ъъъ… имах предвид невърмурската полиция — отвърна под нос Юпитер. — Ние, хм, вероятно не бива да ги наричаме смрадливци. Поне не и в лицето. Всъщност, остави говоренето на мен.

Юпитер се приближи до мъжа и стисна дружелюбно ръката му.

— Добър ден, господин полицай. Добре дошли в хотел „Девкалион“. Ще се регистрирате ли?

Мъжът се намръщи.

— Надали. Вие сте собственикът, прав ли съм?

— Юпитер Норт. Приятно ми е.

— Капитан Юпитер Амантиус Норт — уточни мъжът, като надникна в един бележник. — Високоуважаван член на Чудното общество, Лигата на изследователите и Федерацията на невърмурските хотелиери. Секретар на Комисията за правата на чуднивотните, доброволен книгоборец за Гоблианската библиотека и председател на Благотворителния фонд за бракувани робоикономи. Откривател на седемнайсет недокументирани преди царства и Шикозен мъж на годината на списание „Шикозен мъж“ четири години подред. Много впечатляващо, капитане. Пропуснах ли нещо?

— Освен това давам уроци по степ на онеправдани гангстери и съм в съдийската комисия на ежегодното състезание по печене на къпинов пай в Невърмурския рехабилитационен център със строг режим за психичноболни престъпници.

При тези думи Мориган се засмя на глас, макар да не беше сигурна, че Юпитер се шегува.

— Леле-мале, ама вие сте истински светец!

— Участвам само заради пая. — Той намигна на Мориган.

Полицаят се ухили презрително.

— Мислите се за много смешен, а?

— Често си го мисля, да. Мога ли да ви помогна с нещо, инспекторе?

Мориган проследи погледа на Юпитер до значката на мъжа, на която пишеше ИНСПЕКТОР ХАРОЛД ФЛИНТЛОК.

Инспектор Флинтлок си прибра шкембето и се опита да изгледа отвисоко Юпитер, което бе трудна работа, защото Юпитер беше малко по-висок от него.

— Идвам тук по анонимен сигнал. Един от твоите Чудни приятели те е издал на полицията, Норт, че подслоняваш нелегален бежанец. Това е голям проблем.

Юпитер се усмихна безгрижно.

— Със сигурност щеше да е, ако беше вярно.

— Тази година си издигнал кандидат за Чудното общество, вярно ли е?

— Да.

— И това е кандидатът, нали?

— Името й е Мориган Врана.

Инспектор Флинтлок изгледа с присвити очи момичето и се приведе към нея.

— И откъде си точно, Мориган?

— Нетивлиза — отвърна Мориган.

Юпитер прихна, но бързо се опита да превърне смеха си в кашлица.

— Иска да каже, че е от Седма област на Свободния щат, инспекторе. Просто… го произнася особено.

Мориган хвърли поглед към покровителя си. Той имаше същия спокоен и уверен вид, както и при разговора си с граничния контрол през първия й ден в Невърмур.

Инспектор Флинтлок плесна с бележника по дланта си.

— Виж сега, Норт. Свободният щат има строги гранични закони и ако подслоняваш незаконен бежанец, нарушаваш около двайсет и осем от тях. Сериозно си го загазил, синко. Нелегалните са чума и мой дълг е да пазя границите на Невърмур и да защитавам истинските му граждани от републиканския боклук, който се опитва да се вмъкне в Свободния щат.

Юпитер стана сериозен.

— Доблестна и благородна кауза, сигурен съм — каза той тихо. — Да пазиш Свободния щат от онези, които най-силно се нуждаят от помощта му.

Флинтлок се подсмихна и поглади навосъчения си мустак.

— Знам ги хората като теб. Вие, състрадателните души, бихте пуснали тук всеки, стига да ви дадем тази възможност. Но може би ще откриеш, че тази твоя нелегална отрепка ти създава повече проблеми, отколкото си струва.

Юпитер го погледна право в очите.

— Не я наричай така.

Тръпки плъзнаха по гръбнака на Мориган. Тя разпозна студения гняв в гласа му, леда в твърдите му сини очи. Флинтлок обаче не схващаше толкова бързо.

— Ще я наричам каквато е, тоест мръсна, смрадлива, скапана нелегална. Не можеш да ме забаламосаш, Норт. Или ми дай документите й — легитимните й документи за гражданство, или ще бъдеш арестуван, а тази мръсна нелегална — незабавно депортирана!

Думите на инспектора отекнаха във фоайето, резонирайки във високия таван. Няколко души от персонала влязоха, привлечени от повишения тон на Флинтлок.

— Всичко наред ли е, капитан Норт? — попита Кеджъри и излезе иззад регистратурата, за да застане до тях заедно с Марта.

— Каква ужасна гюрултия — оплака се госпожа Чанда, прегърна Мориган през раменете и се втренчи ядосано във Флинтлок.

— Някой повика ли охраната? — обади се Фенестра от стълбището, където седеше небрежно и чистеше огромните си нокти, все едно се готвеше да яде.

— Да го ухапя ли по коленете, Юпи? — попита Франк, вампирът джудже, като промуши глава между краката на Юпитер.

— Няма да е необходимо. Всичко е наред, благодаря ви. Можете да си вървите. — Те неохотно си тръгнаха, освен Фен, която остана на мястото си. Юпитер помълча известно време, докато Флинтлок мяташе нервни погледи към суперкотката.

Когато Юпитер най-после заговори, гласът му бе тих и равен.

— Нямаш право да искаш документите на някого, който се намира под юрисдикцията на Чудното общество, Флинтлок. Ние сами се оправяме с нашите нарушители.

— Тя не е от Обществото…

— Трябва да си опресниш наръчника с Чудзакони, Флинти. Член деветдесет и седми, алинея Е: „Дете, което участва във входните изпитания на Чудното общество, се смята във всякакъв законов смисъл за член на Обществото, докато траят въпросните изпитания или докато не бъде отстранено от тях“. Във всякакъв законов смисъл. Което означава, че тя вече е наша.

Облекчение заля Мориган. „Вече е наша.“ Тя вдигна очи към Флинтлок, окуражена от знанието, че Чудното общество е на нейна страна.

Лицето на Флинтлок стана първо яркочервено, после пурпурно, а накрая бяло, като се кривеше от гняв. Мустаците му трепереха.

— Засега. Тя е ваша засега, Норт. Но веднага щом се провали на изпитанията, ще чакам да видя документите й. — Той засука мустаци и изпъна калнокафявата си униформа, после изгледа Мориган все едно бе нещо гнусно, залепнало за подметката му. — Ще се върне в скапаната си република, преди да успееш да кажеш: „Моля ви, инспекторе, смилете се“. А ти, приятелю, ще се озовеш в такава каша, че дори скъпоценното ти Общество няма да може да ти помогне.

Флинтлок излезе от фоайето на „Девкалион“, спусна се по стъпалата към предния двор и изчезна. Мориган се обърна към Юпитер, стори й се по-напрегнат, отколкото го бе виждала някога.

— Могат ли наистина да ме изритат? — попита тя с буца в гърлото. Помисли си за ловците от дим и сенки, за черната им безформена маса, мержелееща се в мрака. Кожата на тила й настръхна и изстина. — Какво ще стане, ако бъда принудена да напусна Невърмур?

— Не говори глупости, Мог — отвърна ободрително Юпитер. — Това никога няма да стане.

И излезе от фоайето, без да я поглежда.

 

 

Същата нощ, когато Мориган си легна, хамакът й пак се беше променил, този път в дървено легло със звезди и луни, резбовани по краката му. Тя спа неспокойно и сънува Показното изпитание. В съня си стоеше мълчаливо пред старейшините, неспособна да проговори, докато накрая смрадливците я извлякоха и я предадоха на ловците, а публиката се смееше и я освиркваше.

На сутринта леглото й се бе превърнало във футон. Може би все пак „Девкалион“ още не бе взел решение относно нея.