Лайза Клейпас
Докато свят светува (13)

Глава 13

Настроението на Хелън се оправи, когато се озова във веселия хаос на приемната. Уест и близначките седяха на килима, разопаковаха кошници и кутии, а Катлийн преглеждаше кореспонденцията на писалището в ъгъла.

— Винаги съм си мислел, че не харесвам ухажванията — рече Уест, докато преглеждаше съдържанието на една кошница, изпратена от „Уинтърборн“. — Но се оказа, че просто не съм се намирал на правилната страна. Ухажването е една от онези дейности, в които е по-добре да получаваш, отколкото да даваш.

Уестън Рейвънел приличаше много на по-големия си брат, красив и със сини очи, със същата мускулеста фигура и неоспорим чар. През последните няколко месеца той се беше заел да научи колкото се може повече за земеделието и млекопроизводството. Някогашният развратник се чувстваше най-щастлив, след като бе прекарал деня в компанията на арендаторите, обработвайки земята, и се беше прибрал у дома с изкаляни ботуши и бричове.

— Случвало ли се е да ухажваш някоя жена, братовчеде Уест? — попита Пандора.

— Само ако съм сигурен, че дамата е твърде разумна, за да ме приеме. — Уест се изправи с лекота, щом видя влизащата в стаята Хелън.

— Значи не искаш да се ожениш? — попита весело тя, като седна на едно незаето диванче.

Уест постави с усмивка една плоска синя сатенена кутия в скута й.

— Как бих могъл изобщо да се задоволя само с един сладкиш от цялата кутия?

Хелън повдигна капака и се ококори, когато откри в кутията истинско съкровище от карамелени и желирани бонбони, захаросани плодове и маршмелоу, всичките увити във восъчна хартия. Изуменият й поглед се плъзна към близката планина от натрупани вкуснотии… пушена уилтшърска шунка и бекон, кутия със сушена сьомга, бурканчета с вносно датско масло, консервирани момици и чувал с големи лъскави фурми. Имаше и кошница с парникови плодове, рула сирене „Бри“ увити в бяла хартия, симпатични малки сиренца, обвити в мрежички, буркани с гъста смокинова паста, мариновани пъдпъдъчи яйца, бутилки с плодов ликьор, който трябваше да се пие от малки чашки, и златиста тенекия с какаова есенция.

— Какво си е мислил господин Уинтърборн? — попита тя със смутен смях. — Изпратил е храна за цяла армия.

— Очевидно ухажва цялото семейство — каза й Уест. — Не мога да говоря от името на другите, но аз определено се чувствам ухажван.

Откъм ъгъла се разнесе изпълненият с копнеж глас на Катлийн:

— Аз бих могла съвсем сама да изям всичката шунка.

През последните няколко дни беше започнала да изпитва неутолим апетит в един момент и зараждащо се отвращение в следващия.

Уест се ухили. Стана на крака и й поднесе стъклен буркан с бадеми.

— Това ще свърши ли работа?

Катлийн отвори капака и изяде един бадем. Когато го схруска между зъбите си, звукът отекна в цялата стая. Очевидно й хареса, защото бързо погълна още няколко.

Уест изглеждаше едновременно развеселен и леко разтревожен.

— Не толкова бързо, скъпа, ще се задавиш. — Той отиде до скрина, за да й налее чаша вода.

— Умирам от глад — възрази Катлийн. — А тези бадеми се оказаха точно нещото, за което копнеех, само че досега не го знаех. Дали господин Уинтърборн не е изпратил още един буркан?

— Сигурна съм, че ще изпрати, ако го помоля — предложи Хелън.

— Дали? Защото… — Катлийн внезапно млъкна и се вторачи в писмото, което държеше в ръката си.

Хелън почувства как я полазват тръпки по гърба, предупреждение, че нещо ужасно се е случило. Видя как тесните рамене на Катлийн се напрегнаха, сякаш се опитваше да се защити от него. Тя протегна слепешком ръка, за да остави буркана на писалището, но го постави твърде близо до ръба. Той падна на пода. За щастие се приземи върху килима и стъклото не успя да се счупи. Катлийн като че не го забеляза, цялото й внимание беше съсредоточено върху писмото.

Хелън тръгна бързо към нея и успя да я стигне преди Уест.

— Какво има, скъпа?

Лицето на Катлийн беше пребледняло като тебешир, дишането й беше плитко и учестено.

— Баща ми — прошепна тя. — Успях да прочета само първата част. Не мога да мисля. — Тя безпомощно подаде писмото на Хелън.

Новините не можеха да са добри. Приблизително месец по-рано бащата на Катлийн, лорд Карбъри, беше претърпял инцидент на хиподрума в Гленгариф, където конят му се изправил на задните крака и при падането мъжът ударил главата си в една подпорна греда. Макар Карбъри да беше преживял удара, здравословното му състояние се беше влошило.

Уест подаде чашата с вода на Катлийн.

— Изпий това, скъпа — каза тихо той. Загриженият му поглед срещна този на Хелън. — Ще доведа Девън. Сигурно е някъде наблизо. Има среща с един дървар, който трябва да отсече дъба от източната страна.

— Не е нужно да го прекъсваш — каза Катлийн с неестествен, но спокоен глас. — Това може да почака, докато не приключи. Добре съм. — Тя вдигна чашата към устните си и пресуши половината вода на мъчителни глътки.

Хелън погледна над главата й към Уест и му каза беззвучно: „върви“. Той отсечено кимна и излезе.

Хелън насочи вниманието си към писмото.

— Починал е преди два дни — промърмори тя, докато погледът й пробягваше по изписаните редове. — Управителят на фермата пише, че след инцидента лорд Карбъри е бил измъчван от главоболие и припадъци. Една вечер отишъл да си легне рано и починал в съня си. — Тя нежно отпусна ръка на рамото на Катлийн и почувства лекото потреперване от сдържаните чувства. — Ужасно съжалявам, скъпа.

— Той ми беше почти непознат — рече тихо Катлийн. — Отпрати ме надалеч, за да ме отгледа някой друг. Не знам какво да чувствам съм него.

— Разбирам.

Катлийн притисна студените си пръсти към устните си.

— Знам, че разбираш — каза тя със слаба, бледа усмивка.

За миг останаха така. Пандора и Касандра се приближиха колебливо.

— Можем ли да направим нещо за теб, Катлийн? — попита Пандора, като коленичи до стола й.

Катлийн погледна искреното лице на момичето, поклати глава и посегна да я привлече към себе си. Касандра коленичи от другата й страна и прегърна и двете.

— Няма защо да се тревожите — каза Катлийн. — Ще се оправя. Как няма да успея, като имам най-милите сестри на света? — Тя затвори очи и опря чело в главата на Пандора. — Заедно преживяхме толкова много за толкова кратко време, нали?

— Това означава ли още една година траур? — попита Пандора.

— Не и за теб — успокои я Катлийн, — само за мен. — Тя въздъхна. — Наедряла от бременността и сновяща наоколо в черно — ще приличам на онези баржи, които натоварват с отпадъци и ги пращат в морето.

— Твърде дребна си за баржа — каза Касандра.

— Ще бъдеш влекач — додаде Пандора.

Катлийн се засмя сухо и ги разцелува. Лицето й бе възвърнало част от цвета си. Тя стана от стола и приглади полата си.

— Толкова много неща има за вършене. Погребението ще бъде в Ирландия. — Тя погледна стреснато към Хелън. — Не съм била там от дете.

— Не е нужно още сега да вземаш решение — каза Хелън. — Може би първо трябва да се качиш горе и да полегнеш.

— Не мога, трябва да свърша… — Катлийн млъкна, когато в стаята влезе Девън.

Напрегнатият му поглед се плъзна към нея и се спря върху пребледнялото й лице.

— Какво има, любов моя? — попита нежно той.

— Баща ми е починал. — Тя се опитваше с всички сили да говори с равен тон. — Това, разбира се, не е изненада. Знаехме, че не е добре със здравето.

— Да. — Девън се приближи, прегърна вцепенената й фигура и я притисна към себе си.

— Напълно съм спокойна — рече тя.

— Да. — Девън я целуна по слепоочието. Лицето му беше загрижено, сините очи бяха замъглени от нежност.

— Няма да плача. — Гласът й прозвуча равно. — Той определено не би искал сълзите ми.

Девън я погали по косата.

— Тогава ги дай на мен — рече тихо той.

Катлийн скри лице в ризата му и слабичката й фигура сякаш се стопи. След няколко секунди се чу тих, накъсан плач. Съпругът й допря буза към главата й и я притисна успокояващо към силното си тяло.

Хелън осъзна, че всички присъстват на един много личен момент и даде знак на близначките да излязат от стаята заедно с нея.

След като затвори вратата, тя предложи:

— Да отидем в библиотеката и да си поискаме чай.

— Ще ми се да бяхме взели сладките с нас — ядоса се Пандора.

— Хелън, какво ще стане сега? — попита Касандра, докато вървяха през фоайето. — Наистина ли Катлийн ще отиде в Ирландия за погребението?

— Мисля, че ще го направи, стига да е възможно — отвърна замислено Хелън. — За нея е важно да се сбогува с него.

— Но баща й няма да разбере — отбеляза Пандора.

— Не заради него — промърмори Хелън, хвана сестра си за ръката и я потупа нежно. — Заради себе си.