Даниел Стийл
Собственост на благородница (5)

5

Във вторник сутринта Джейн пристигна в банката преди Филип. Валеше проливен дъжд, а чадърът й се обърна, когато излезе от метрото, и тя бе подгизнала. Чувстваше се като удавен плъх. Филип не изглеждаше по-добре. Беше забравил чадъра си в таксито и закъсня с десет минути заради ужасните задръствания.

Джейн го видя да се оглежда из фоайето на банката, докато говореше с Хол Бейкър. Незабавно забеляза Филип в тъмния му костюм и шлифер от „Бърбъри“. Беше висок и изглеждаше делово. Приличаше повече на банкер, отколкото на аукционер. Беше забравила, че веднага след оценката в банката му предстоеше търг. Тя носеше ботуши и пухено яке, което бе поело водата като гъба, черни джинси и дебел пуловер. Навън бе ветровито и мразовито въпреки дъжда. Пролетта изглеждаше ужасно далеч, Ню Йорк бе студен, влажен и сив.

— Госпожица Уилоуби? — попита Филип неуверено.

Джейн се усмихна, кимна, ръкува се с него и го представи на Хол Бейкър. Филип й се стори приятен и учтив.

— Съжалявам, че ви доведох тук в това кошмарно време — извини се Джейн. — Но мисля, че си струва. Бижутата са наистина прекрасни.

Последваха Хол надолу към сейфовете. Този път не се нуждаеха от нотариус, тъй като официалната работа бе свършена, а инвентаризацията — заверена. Сега трябваше само да решат как да действат. След обявите не бяха се появили наследници, което натъжаваше Джейн.

Хол отключи сейфа, а те го последваха в същата стаичка, където Джейн видя съдържанието за първи път. Той положи кутията на масата и ги остави сами. Джейн извади кутийките една по една и ги подреди на масата. Филип започна да ги отваря. Първата беше с брошка с диаманти и сапфири от „Ван Клийф“. После видя пръстена с рубина. Извади бижутерска лупа от джоба си и го разгледа отблизо.

— Това е „Гълъбова кръв“, рубин от Бурма — заяви той. — Най-високо качество и цвят.

Филип свали лупата и погледна Джейн сериозно.

— Предполагам, че е около двайсет и пет или трийсет карата. Рядко може да се намери рубин с толкова превъзходно качество в такъв размер. Фантастичен е и струва цяло състояние.

После огледа пръстена с изумруда, който бе с почти същия размер и обяви, че и той е първокласен. Върна го грижливо в кутийката и отвори онази с диаманта, който бе още по-голям. Този път Филип се усмихна.

— Уха! — възкликна той като дете и Джейн се засмя.

— И аз реагирах така, когато го видях — призна тя, после каза смутено: — Изпробвах го.

— Как изглеждаше? — подкачи я той.

И двамата се забавляваха. Бижутата бяха великолепни, а и ако съдът ги продадеше чрез „Кристис“, търгът щеше да е впечатляващ.

— Изглеждаше страхотно. Надали някога вече ще се приближа до такава рядкост — усмихна се Джейн. — Колко е голям?

— Вероятно около четиридесет карата, но това е само предположение.

Филип бе станал добър в преценяването на размера и качеството на скъпоценните камъни през двете си години в бижутерския отдел, а и бе посещавал специален курс, но досега не бе виждал толкова прекрасни бижута.

Той разгледа огърлицата и обиците със сапфири от „Ван Клийф“, после и естествените перли, които бяха невероятно скъпи, широката огърлица с перли и диаманти от „Картие“ и бижутата от „Булгари“. Огледът отне около час и когато свърши, Филип вдигна очи към Джейн.

— Преди да видя снимките, смятах, че тук има само боклуци. После осъзнах, че бижутата са качествени, но не очаквах нищо подобно. И не се появиха никакви наследници?

— Абсолютно никой — тъжно потвърди Джейн. — Искате ли да видите снимките на графинята? Била е много красива жена.

Джейн ги извади и ги разгледаха заедно. Филип посочи онези, на които графинята носеше бижутата, а Джейн отново се впечатли от това колко щастлива изглеждаше младата жена с красивия граф и колко силна бе любовта им.

— Той май би могъл да й бъде баща — отбеляза Филип.

— Бил е трийсет и осем години по-възрастен — отговори Джейн.

— Кои са те?

— Граф Умберто Виченцо Алесандро ди Сан Пинели. Нейното моминско име е Маргарет Уолъс Пиърсън, а после — ди Сан Пинели, след като се оженили. Тогава тя била на осемнайсет, а той — на петдесет и шест.

Джейн се натъжи и Филип я изгледа изненадан.

— Името е често срещано. Моминското име на майка ми също е Пиърсън. Може да са били далечни роднини или нещо такова, макар да смятам, че е само съвпадение. Не съм чувал за Маргарет. Трябва да кажа на майка ми. Е, не твърдя, че тя е наследница — притеснено добави той. — Просто странно съвпадение на имена. Тя никога не ми е споменавала за роднина, която да се е омъжила за италиански граф, а и графинята е била почти цяло поколение по-възрастна от мама. Може да е била далечна роднина на баща й, а най-вероятно въобще да нямат родствена връзка.

Но името беше възбудило интереса му, макар и не толкова силно, колкото бижутата и страхотния търг, който щяха да направят. Филип не беше виждал подобни предмети откакто работеше в „Кристис“, макар да бяха продали доста красиви неща през последните две години.

— С кого да говоря за търга? — попита той.

— С шефката ми, Хариет Файн. Аз съм само стажантка. Завършвам право през юни.

— Нюйоркския университет? — заинтересовано попита той.

— Кълъмбия. Трябва ми стаж в съда, за да се дипломирам. Досега никак не беше забавно — призна тя, когато Хол Бейкър се върна и отнесе сейфа, а те го последваха навън. — Всички места за стажанти, които исках, бяха заети, затова се озовах там — усмихна се тя.

— Бижутерският отдел в „Кристис“ не е много по-добър. Прехвърлиха ме от художествения преди две години и имам чувството, че излежавам присъда. Но трябва да призная, че този търг ще бъде страхотен. Говорят ли и за други фирми? — попита той, а Джейн поклати глава отрицателно.

— Не, само за вас. „Кристис“ беше първият избор на шефката ми. Тя ми нареди да ви се обадя. Радвам се, че харесваш бижутата на графиня ди Сан Пинели. Смятам, че са изключително красиви.

— Повече от красиви са. Най-високото възможно качество. Рядко е да видиш бижута с такива размери и камъни. Графът и графинята сигурно са водили бляскав живот.

— Така изглежда от снимките — тихо промълви Джейн.

— Чудя се какво ли е станало след това — любопитно каза той.

— Иска ми се да знаех. Изглеждат много щастливи заедно, макар че тя има тъжни очи.

— Така ли? Не забелязах. Бях прекалено разсеян от камъните — усмихна се той.

Филип беше изненадан от Джейн и реши, че е интересна жена. Беше очаквал да се запознае с досадна и банална чиновничка, но тя бе съвсем различна.

— Какво ще стане сега? — попита Джейн във фоайето на банката.

— Шефът ми ще говори с твоя — обясни Филип. — Ще изготвим оферта, ще договорим таксата ни и ще обсъдим каталога. Ако ни одобрят, ще ни дадат бижутата на консигнация, а ние ще ги включим в следващата разпродажба „Фантастични бижута“, вероятно през май, септември или декември, точно преди празниците. Ще напишем кратка история за живота на графинята, придружена от някои от снимките, и ще се опитаме да я направим романтична и привлекателна. После ще продадем бижутата, ще си вземем нашата сума и ще прехвърлим останалите пари на щата. Лесна работа, освен ако не се появи наследник, но съдейки по думите ти, смятам, че това едва ли ще стане.

Джейн му беше разказала за старческия дом и стария апартамент на графинята в града, докато той снимаше бижутата. Смяташе да покаже на шефа си каква интересна история могат да пуснат в каталога, макар никой да не бе чувал за Маргарет ди Сан Пинели. Но „графиня“ звучеше атрактивно, а бижутата говореха сами за себе си.

— Вероятно никое от тези неща няма да се случи, преди да се върна в училище — каза Джейн замислено. — Ще трябва да следя кога ще бъде назначена разпродажбата. Или пък някой би могъл да ме уведоми за това.

Очевидно Джейн се интересуваше от развръзката.

— Може да дойдеш на търга. Мисля, че разпродажбата ще е изключително вълнуваща.

— Ти ли ще си аукционер? — полюбопитства тя.

— Съмнявам се. Този търг ще е прекалено важен. Ще бъде част от по-голяма продажба, но определено ще е най-вълнуващата част. Прочути бижутери и колекционери ще наддават по телефона от целия свят, а някои от тях ще присъстват и в залата. Ще бъде страхотно преживяване за теб да станеш свидетел на това.

Джейн се поколеба, преди да отговори.

— Мисля, че това ще ме натъжи.

Филип се трогна от думите й. Джейн наистина държеше на тази жена, макар никога да не я бе познавала.

— Струва ми се толкова потискащо, че си е отишла от този свят сама, без никакви близки около нея.

Филип кимна. Не знаеше как точно да отговори. Излязоха от банката заедно, дъждът най-после бе спрял.

— Мога ли да те закарам до някъде? — попита Филип, като махна на такси.

— Не, благодаря. Ще се прибера в службата с метрото. Ще кажа на шефката ми, че „Кристис“ се интересува от продажбата на бижутата. Сигурна съм, че тя ще ви се обади.

— Ако не го направи, аз ще й звънна. Май бездруго трябва да го направя. Не бихме искали този търг да бъде поет от друга фирма.

— Благодаря, че дойде — учтиво каза Джейн, а той се усмихна, затвори вратата на таксито и й махна.

Беше зашеметен от всичко, което видя тази сутрин — и от бижутата, и от момичето.