Даниел Стийл
Собственост на благородница (21)

21

През следващите няколко седмици Валери планираше пътуването си и се опитваше да осмисли случилото се. Понякога й бе трудно да повярва, че всичко това е реално.

Отиде на гости на Фиона, за да й благодари. Тя изглеждаше сънлива и по-изморена от преди, макар да разсъждаваше съвсем трезво. Историята, която бе разказала на Валери при предишното й посещение, промени живота й завинаги. Беше странно на нейната възраст, но сега тя се чувстваше по-самоуверена и не се притесняваше от факта, че цял живот е била различна от роднините си.

Анджи и Том й изпратиха имейл, за да я поздравят с успешната продажба. Бяха прочели за нея и смятаха, че резултатите са отлични. Радваха се искрено за Валери и я молеха да ги посети отново. Споменаха и че възнамеряват да пътуват до Ню Йорк през есента за няколко дни. Казаха, че Уолтър се чувства добре, въпреки някои проблеми със здравето.

Джейн завърши дипломната си работа, след като се отказа от два уикенда на лодката. През юни Валери отиде на дипломирането й, както бе обещала, и се запозна с родителите й — изключително симпатични хора, много по-изискани, отколкото Валери очакваше. Често ходеха в Чикаго на театър, опера, балет, посещаваха Европа един-два пъти годишно. Майката на Джейн била психолог, преди да се омъжи, както и запалена скиорка, още се спускаше във френските Алпи всяка година, а и с хеликоптер в Канада. Беше привлекателна жена, с много енергия и разнообразни интереси. Бащата на Джейн работеше като изпълнителен директор на голяма застрахователна компания, интелигентен, интересен и хубав мъж. И двамата харесаха Филип и им бе приятно да се запознаят с Валери. Майката на Джейн сподели с нея, че се притеснява задето дъщеря й е прекалено отдадена на кариерата си и още не мисли за семейство. Джейн бе единственото им дете и те бяха съсредоточили цялото си внимание върху нея, което Валери разбираше добре.

— Трудно е седиш настрани и само да наблюдаваш, когато пораснат — каза Вивиан Уилоуби на Валери.

Вивиан беше хубава блондинка с великолепна фигура, дъщеря й приличаше на нея. Беше в началото на петдесетте, но изглеждаше поне десет години по-млада, също като съпруга си, Ханк. Той беше в отлична спортна форма, със загоряло и обветрено лице на моряк, тъй като прекарваше на лодката си всеки уикенд, независимо от времето. Беше привлекателен мъж. Всички прекараха чудесно, а Валери бе доволна от запознанството със семейство Уилоуби.

Джейн завърши с отличен успех и през седмицата я очакваха интервюта в три адвокатски кантори, една от тях бе тази на Пени. Филип се гордееше с нея и я препоръча на Пени. Предстоеше й да се яви на изпита за правоспособност през юли, но Филип бе убеден, че ще го вземе от първия път.

— Искахме тя да се върне в Детройт — сподели Вивиан с Валери по време на церемонията, на която Джейн изглеждаше много официална в черната си роба и студентска шапка. — Или поне в Чикаго. Но на нея й харесва тук. Предполагам, че ще си намери добра работа в Ню Йорк. А ако отношенията им с Филип станат още по-сериозни, никога няма да се върне при нас — каза тя тъжно. — Не е лесно да имаш само едно дете. Слагаш всичките си яйца в една кошница.

— Така си е. И Филип е само дете — усмихна се Валери. — Също и племенницата ми. Майка й още се тревожи за нея, а Пени е вече на четиридесет и пет, щастливо омъжена с три прекрасни деца, партньор в уважавана адвокатска кантора. Остават си нашите дечица завинаги, независимо на каква възраст са.

Валери бе по-спокойна от Вивиан и приемаше всичко, което синът й правеше.

Семейство Уилоуби поканиха на обяд в „Карлайл“ Филип и майка му, а също и Алекс, която бе дошла на дипломирането. Прекараха приятен празничен следобед по повод успешното дипломиране на Джейн. Сега й се виждаше лесна работа, но бе положила страхотни усилия. Знаеше, че предишния ден и Джон се беше дипломирал. Не го бе чувала откакто се изнесе от общото им жилище. Замисли се дали сега щеше да замине за Ел Ей с Кара. Не й липсваше, само й се струваше странно, че вече не поддържаше абсолютно никаква връзка с мъжа, с когото бе живяла три години. Оказа се, че наистина всяко зло беше за добро. Майка й не скри колко харесва Филип и Валери, след като те си тръгнаха.

— Той е чудесен човек — отбеляза Вивиан. — А майка му — страхотна. Каза, че заминава за Европа и възнамерява да обиколи Италия сама, а после да се върне тук за изложбата си. Щяла да гостува и на приятели или роднини в Калифорния и спомена, че може да се запише на курс в Лувъра през ноември. На всичкото отгоре участва в борда на Метрополитън. Невероятно жизнена и дейна е и ме накара да се почувствам като охлюв — призна Вивиан с възхищение.

Родителите на Джейн знаеха за търга и бяха впечатлени.

— И мен ме кара да се чувствам така — засмя се Джейн.

Въпреки всички вълнения и стрес покрай откритието за Маргарет, разправиите със съда, ДНК пробите и търга, Валери не се отпусна и за миг. Човек не можеше да не се възхити на това.

Джейн и Филип прекараха уикенда с родителите й. Изгледаха пиеса на Бродуей и вечеряха в „21“. Жените обиколиха магазините, а Филип и Ханк отидоха на изложба на лодки, където неуморно сравняваха новите модели с класическите. Говориха за хобито си през по-голямата част от уикенда и дори успяха да отидат за малко до Лонг Айлънд да видят „Сладката Сали“, която Ханк страшно хареса.

Всичко беше забавно и приятно, но Джейн бе по-спокойна, когато родителите й си заминаха. Гостуването им изискваше доста усилия — да се увери, че се забавляват, че харесват ресторантите, че не са прекалено изморени. Тя обичаше да ги вижда, но с радост се сбогува с тях и се прибра у дома заедно с Филип, където прекараха една кротка неделна вечер.

Любиха се, после огладняха и потърсиха някаква храна в хладилника. Джейн стоеше гола и хапваше остатъци от пиле, когато го попита за плановете му през седмицата.

— Надявам се, че ще правя любов с теб, ако продължаваш да се мотаеш наоколо така — засмя се той.

Тя също се усмихна, остави пилето и обви ръце около врата му.

— Най-доброто предложение, което някога съм получавала.

— Във вторник ще закарам майка ми до летището — каза той, като я целуна по врата, стиснал закръгленото й, стегнато дупе в ръцете си. — С изключение на това и работата, нямам планове. Защо?

— Искам да поуча за изпита тази седмица. Чудех се дали можеш да си вземеш свободен ден в петък и да прекараме три дни на лодката следващия уикенд. Мога да си взема учебниците.

Джейн се радваше, че дипломирането вече бе зад гърба й. Предстояха й интервюта за работа, но напрежението не беше толкова голямо. Беше постигнала основната си цел.

— Музика за ушите ми — каза той, после я вдигна и отнесе обратно в леглото.

В понеделник следобед Уини отиде да се сбогува с Валери преди заминаването й. Страдаше от сенна хрема, както винаги по това време на годината, и изглеждаше натъжена от заминаването на сестра си.

— Колко дълго ще отсъстваш? — попита тя унило.

— Не знам. Три седмици, месец, може би шест седмици. Искам да се помотая из Европа. Последните няколко месеца бяха доста стресиращи.

Това си беше чисто омаловажаване на случилото се. Уини все още бе разтърсена от събитията, особено от истината за родителите й, която се оказа доста болезнена за нея. Не беше се съвзела напълно, за разлика от Валери, която изглеждаше по-добре от когато и да било преди, сякаш случилото се й бе вдъхнало сила.

— Мисля, че те харесвам повече като моя леля — пошегува се Валери. — Караш ме да се чувствам по-млада.

Наистина беше така. Уини изглеждаше доста по-възрастна, макар че разликата им беше само четири години.

— Не го казвай. Още съм разстроена, че вече не сме сестри — каза Уини със сълзи в очите.

— Ще ме обичаш и като племенница — отвърна Валери, прегърна я и я целуна по бузата.

Всичко вече й се виждаше лесно и приятно. Яростта и обвиненията на Уини бяха забравени. Двете жени се сдобриха, най-вече благодарение на добрата душа и характер на Валери. А и историята имаше щастлив край.

— Защо не дойдеш по някое време в Европа? — предложи тя. — Ще ти се отрази добре.

— Не, няма. Мразя начина, по който пътуваш. Хвърчиш от място на място, променяш си плановете всеки пет минути, нанасяш се в хотел и веднага се изнасяш. Това направо ще ме подлуди. Искам да отида някъде, където да седна и да не мърдам. И определено не желая да си събирам багажа пет минути преди тръгване.

— Защо не наемеш къща в Хамптън? — предложи й Валери.

— Прекалено е скъпо — кисело отвърна Уини. — Не мога да си го позволя.

Валери я изгледа многозначително. Уини вечно хленчеше, че е бедна.

— Можеш да си го позволиш и го знаеш. Просто си прекалено голяма пинтия — обвини я тя и Уини се засмя.

— Вярно е — призна тя. — Пени наема къща в Мартас Винярд за лятото. Каза, че мога да отида там за уикенда, ако не се заяждам с децата.

— Ще успееш ли?

Валери не бе сигурна, че сестра й може да се въздържи, а и Уини също не бе убедена. Внуците я подлудяваха, а също и дъщеря й, която тя непрестанно критикуваше.

— Вероятно не — честно отговори Уини. — Просто са прекалено груби и се държат лошо, а и са много шумни. А Пени въобще не им се кара.

— Те са само деца и всъщност са доста добри. Не вършат нищо лошо, когато идват на гости в студиото ми.

Валери харесваше децата на Пени много повече от собствената им баба.

— Ти си по-добра с тях от мен. Забавно ми е да играя карти с тях, но като цяло ме изнервят. Движат се непрекъснато. И вечно се страхувам, че ще счупят или разлеят нещо. Пък и често го правят.

Валери я беше виждала с внуците й и бе съгласна с Пени — това бе съсипващо за всички.

— Ако направят бъркотия, просто я почистваш. Можеш да се настаниш в хотел в Мартас Винярд — предложи Валери, но Уини никога не търсеше решение на проблемите.

— Защо да харча толкова пари?

— Не можеш да си седиш в апартамента в Ню Йорк цяло лято — твърдо отсече Валери.

— Защо не?

— Потискащо е. Трябва да отидеш някъде, да правиш нещо.

— Не съм като теб. Щастлива съм и сама у дома.

Майка им бе същата, а това изглеждаше мрачно и зловещо за Валери, която искаше да е навън и да се запознава с нови хора. Нямаше търпение да потегли към Европа на следващия ден.

— Ще ми липсваш — меко каза Уини. — Обаждай ми се.

— Разбира се. Започвам с Рим, за да видя къде е живяла мама, преди да се върне тук. После ще отида в Неапол да разгледам замъка. Филип каза, че бил великолепен и идеално ремонтиран от новия собственик. Той не познавал мама, но Филип му изпрати няколко снимки, по негова молба.

Филип й даде адреса и телефона на Саверио Салваторе и я посъветва да му се обади, за да разгледа замъка. А и тя говореше достатъчно италиански, за да се оправи и по телефона, и ако се видят. Щеше да й е много по-лесно, отколкото на сина й, който успя да проведе някакъв разговор благодарение на слабия английски на Салваторе. Филип бе забелязал, че италианците говорят повече френски, отколкото английски, и майка му нямаше да има проблеми.

— Е, не забравяй да ми се обаждаш докато търчиш из Европа — напомни й Уини.

— Няма — обеща Валери.

Пени наскоро бе приключила с уреждането на наследството, Валери беше платила данъците и сега се чувстваше свободна като птичка.

— И настоявам да чуя, че правиш нещо повече от това да си седиш у дома и да играеш бридж — каза тя.

— Това лято ще участвам в турнир — оживи се Уини.

— Чудесно. Но направи и още нещо. Ще ти се отрази добре на здравето.

Уини кимна и искрено се натъжи от раздялата им. Струваше й се, че губи най-близката си приятелка, след като вече бе изгубила сестра си, когато научиха истината за Маргарет. От месеци страдаше по съсипаните си илюзии. Всичко изглеждаше различно. Валери и Пени бяха говорили за това и Пени смяташе, че майка й постепенно ще се приспособи. Валери обаче не беше толкова сигурна. Цял живот Уини усърдно защитаваше родителите си. Никога не ги критикуваше, не се съмняваше в правилността на решенията им. Доверяваше им се напълно. Истината бе доста тежка и тя изпадна в депресия, бе още по-унила и мрачна от преди. Поне двете се бяха сдобрили след яростните битки около родителите им. Уини все още бе склонна да ги оправдава пред дъщеря си, но вече не смееше да каже и дума пред Валери, която се оказа права.

Валери се надяваше, че Уини ще се оправи през лятото. Изпрати я до вратата и продължи да подготвя багажа си. Нямаше търпение да потегли на път.