Даниел Стийл
Собственост на благородница (20)

20

В съботата преди търга в „Кристис“ Филип и Джейн излязоха с лодката. Беше великолепен майски ден, а на следващия бе Денят на майката. Филип планираше да го прекара с Валери, която най-после бе споделила идеята си с тях. Беше купила голям парцел в красиво гробище в Лонг Айлънд и бе уредила да погребат Маргарет там. Един последен жест на обич и уважение. Валери каза на сина си да доведе Джейн на погребалната служба. Уини също щеше да присъства заедно с Пени, а после щяха да отидат на обяд. Само Пени щеше да си тръгне веднага, защото трябваше да се върне при съпруга и децата си за Деня на майката.

Филип и Джейн се наслаждаваха на хубавото време и лекия ветрец на лодката, когато той й каза, че му се налага да замине за Хонконг през септември, за да участва в продажбата на великолепни нефрити. Попита я дали иска да го придружи. Пътуванията му до Китай винаги бяха интересни и забавни.

— Ако още не работя — отговори тя. — Ако съм започнала работа, вероятно няма да мога да си взема отпуск. Но ще го имам предвид — обеща тя.

Предстояха й две интервюта, а през следващата седмица — още едно. После идваше дипломирането. Тя вече се готвеше за изпита за правоспособност и се надяваше да го вземе от първия път. Това не се случваше често, но щеше да е срамно да се провали. Филип бе впечатлен от усърдната й работа, макар да отнемаше от времето им заедно, но пък нямаше да е завинаги. Изпитът беше през юли. А след това Филип възнамеряваше да я заведе на почивка. Обсъждаха дали да отидат да поплават в Мейн, което звучеше чудесно и за двамата. Джейн беше първата жена в живота на Филип, която напълно споделяше интересите му.

Погребалната служба, организирана от Валери в Деня на майката, бе кратка, почтителна и трогателна. Парцелът бе великолепен, с две огромни дървета и надгробна плоча от бял мрамор, на която пишеше: „Любяща майка“. Следваха името на Маргарет и датите на раждането и смъртта й. След церемонията Валери остана сама за няколко минути до гроба и пожела на майка си да почива в мир.

Пени се върна при семейството си в града, а останалите отидоха да обядват в близък ресторант с пищна градина и после също поеха обратно към Манхатън. Поговориха за предстоящия търг. Филип им съобщи, че интересът бил невероятен и очаква страхотно наддаване по телефона. Някои от най-важните им клиенти вече бяха представили началните си оферти. Колекцията на Маргарет бе предизвикала нечувано вълнение, а посветената на нея секция в каталога била впечатляваща и елегантна, със заглавие „Собственост на благородница“.

Филип уведоми „Кристис“, че е внук на графинята, и те решиха да му позволят да работи по търга, но главният аукционер щеше да е друг. Филип щеше да приема наддаванията по телефона. Валери пък покани Джейн да я придружи на търга.

В деня на търга Валери пристигна малко по-рано в тръжната зала — просторна, с безукорно подредени редици от столове. Филип й беше запазил място на втория ред до пътеката, откъдето можеше да наблюдава и аукционера, и дългата маса с телефони. Валери беше избрала семпла черна рокля и малкия медальон и златен пръстен на майка си. Мъжете от „Кристис“ бяха облечени в тъмни костюми и вратовръзки, а жените — в черни костюми или подходящи строги рокли. Жените от публиката носеха скъпи дрехи и бижута. Елитна група. Присъстваха и няколко известни бижутери. Тук беше цялото висше общество на Ню Йорк, заедно с европейски купувачи, бижутери, знаменитости.

Бижутата на Маргарет бяха гвоздеят на програмата. Хората с любопитство разглеждаха каталога със снимките на бляскавата графиня и нейния съпруг, заедно със снимките на бижутата. „Кристис“ си бяха свършили работата безукорно. Възбудиха интереса на обществеността със загадъчната Маргарет, без да опростят историята със сензации или нещо вулгарно. Всичко бе изпипано до най-малкия детайл. Никой не можеше да подозира, че ще се получи такова впечатляващо събитие, когато Джейн се обади на Филип за оценката и той пристигна в банката да огледа съдържанието на изоставения сейф.

Джейн се появи секунди преди началото на търга, настани се до Валери и се извини за закъснението си. Беше в бледосин копринен костюм в цвета на очите й и изглеждаше невероятно красива. Валери й се усмихна мило. Имаше чувството, че тази вечер отдаваха почит на майка й. Беше леко притеснена дали търгът ще мине добре. Трудно бе да си представиш обратното след всички положени от „Кристис“ усилия и грижи. Беше тъжна, защото трябваше да се раздели с бижутата, които очевидно бяха означавали много за майка й, но пък нямаше смисъл да ги пази. Не бяха подходящи за живота, който имаше, макар майка й да бе изглеждала зашеметяващо с тях преди повече от половин век в един друг свят. Тя се запита кой ли щеше да ги купи и дали щеше да държи на тях така, както Маргарет. Всяко едно от тях бе подарък, направен с любов от съпруга й.

Валери потупа нежно ръката на Джейн и хвърли поглед на Филип, който й се усмихна. Искаше му се да е до нея, за да я подкрепя. Майка му бе поканила и Уини, но тя каза, че вълнението от наддаването щяло да я изнерви. Предпочиташе да чуе за търга и да научи резултатите на следващия ден. Типично за Уини. Валери се замисли дали и тя бе натъжена задето вещите на сестра й щяха да изчезнат. Уини никога не бе познавала голямата си сестра. Историята на Маргарет се оказа съвсем различна от онази, с която ги бяха залъгвали.

Том и Анджи Бабкок звъннаха на Валери предишната вечер, за да й пожелаят късмет. Беше им изпратила каталога, а Том го показал на Уолтър. Анджи каза, че той разгледал всички снимки внимателно и признал, че Маргарет била още по-красива отколкото била като момиче. Разбрал, че впоследствие се е омъжила, но не се разстроил. Било нормално за такава красавица. Съжалявал само, че животът й се развил по този начин и изгубила малкото си момиченце.

Валери се замисли какъв ли щеше да е животът им, ако родителите на Томи и Маргарет им бяха разрешили да се оженят. Майка й е щяла да овдовее почти веднага, но поне щеше да остане в Ню Йорк с дъщеря си. И животът на Валери щеше да е различен с истинската й майка, а детството й — по-щастливо. Но тази вечер беше посветена на Маргарет и графа, който я обсипвал с бижута и бляскав живот в продължение на повече от двайсет години.

Аукционерът беше висок, сериозен мъж, с дълбок глас, добре известен на важните клиенти, и от „Кристис“ знаеха, че си вършеше работата добре.

Наддаването започна точно в седем и петнайсет. Първото бижу от колекцията на Маргарет бе номер 156. Филип им обясни, че ще стигнат до него след около два часа. Преди това предстоеше да продадат други сто петдесет и пет предмета. След това щяха да останат около дузина, най-вече необковани камъни, както и два великолепни пръстена с диаманти, за които очакваха да докарат по около милион всеки. Бижутата на графинята бяха в добра компания тази вечер. Валери внимателно следеше наддаването и коментираха тихо с Джейн от време на време, ако имаше нещо красиво, което да ги впечатли. Джейн сподели с нея, че очевидно по-хубавите предмети докарват около четири пъти повече от очакваното, а едно-две от тях бяха продадени за шест пъти повече, което беше добре и за продавачите, и за „Кристис“. Цените на бижутата на Маргарет бяха доста високи, със силни резерви, което означаваше, че не могат да бъдат продадени за по-малко от определена сума. Бяха ги обсъждали дълго и ги определиха според бижутерите, размерите и цените на камъните, които бяха с изключително качество и размери, каквито трудно можеха да се намерят в наши дни. Бижутата на графинята бяха изключително редки и ценни. Ако беше продала едно-две от тях, можеше да живее луксозно до края на живота си, но бедната жена ги беше пазила за дъщеря си.

Предметите се продаваха един след друг, а монотонният глас на аукционера продължаваше да ги хипнотизира. Последва ожесточено наддаване между известен бижутер и частен купувач, който просто не искаше да изгуби битката. Бижутерът се отказа след като качи цената, а купувачът плати десет пъти повече от очакваното, но изглеждаше доволен.

И накрая, в девет и половина, стигнаха до номер 155. Валери затаи дъх, когато за сапфирен пръстен от Хари Уинстън чукчето падна на триста хиляди долара, малко над оценката. Беше купен от бижутер, който щеше да го продаде за два пъти повече на Мадисън авеню.

Дойде и техният ред. Джейн стисна ръката на Валери, когато показаха диамантената брошка от „Ван Клийф“. Две жени незабавно вдигнаха табелките си. Както Джейн вече беше забелязала, известните бижутери не вдигаха табелки, а правеха деликатни, почти невидими жестове, за да обозначат офертите си, а аукционерът знаеше номерата им наизуст. Но частните колекционери използваха табелки, с редки изключения. Няколко от знаменитостите в публиката също не вдигаха табелки — всички ги познаваха. Човек трябваше да се вгледа внимателно, за да види кой участваше в състезанието. Бижутерите оставяха първо колекционерите да се борят, после се намесваха. Още трима се присъединиха в борбата за диамантената брошка. Валери и Джейн наблюдаваха развълнувани. Някои очевидно бяха бижутери, но една от жените отказваше да се предаде. Накрая мъжът до нея, вероятно съпругът й, дискретно вдигна ръка, аукционерът го видя и кимна. Неговата оферта бе най-високата, но тъкмо преди чукчето да падне, един от бижутерите отново се намеси. Жената изглеждаше силно разочарована и съпругът й наддаде отново с решително изражение. Този път чукчето падна и бижуто беше за нея. Целуна мъжа и се усмихна широко и победоносно. После предложиха диамантената брошка от „Картие“. Всички изгубили предишното наддаване се включиха от самото начало. Експертите от „Кристис“ бяха подредили сцената идеално, за да подтикнат клиентите към истинска битка.

Наддаването за брошката от „Картие“ мина бързо и свирепо. Беше продадена за два пъти по-голяма сума от тази на „Ван Клийф“. Снимката на следващото бижу се появи на огромен видеоекран. Валери погледна Филип, но той бе зает с трите телефона пред него. Залата жужеше от вълнение. Първите две бижута бяха най-безинтересните в колекцията на Маргарет, но въпреки това донесоха високи суми, много по-добри отколкото дори Филип очакваше. Той хвърли поглед към майка си и й кимна доволно.

Дойде ред на тигровата гривна от „Картие“. Филип беше обяснил на Валери, че подобни гривни бяха мечта за колекционерите, а специално такива като тази не бяха изработвани от „Картие“ от повече от четиридесет години, така че бяха невероятно ценни и редки. Гривната бе класически образец на изделията на „Картие“. Наддаването бе светкавично и разгорещено, най-вече сред бижутери. Участваха и няколко частни клиенти. Чукчето падна малко под милион и гривната бе продадена на прочут колекционер, който живееше в Хонконг. Той я купи за съпругата си, която вече притежаваше доста от тигровите бижута на „Картие“. Те бяха любимите и на херцогинята на Уиндзор, описани в много книги.

Последва широката огърлица с перли и диаманти, която не беше сред фаворитите на Валери, но бе много красива, притежаваше старинна елегантност и изящност. Огърлицата стана повод за истински дуел между двама прочути бижутери, които търгуваха с антикварни бижута на астрономически цени, и бе продадена за възможно най-високата сума.

После дойде ред на бижутата на Маргарет от „Бошерон“. Частни колекционери платиха зашеметяващи суми, за да се сдобият с тях — повече заради изработката им, отколкото заради стойността на камъните.

След това се върнаха към сапфирените обици и огърлица от „Ван Клийф“. Филип очакваше висока цена. Бяха изключително фин образец на прочутата им техника за почти невидим обков, а огърлицата бе голяма и стоеше прекрасно. Продадоха се почти за милион долара. Валери беше притихнала, а Джейн не сваляше очи от подиума и аукционера, развълнувана от екшъна. Човек трябваше да оглежда залата внимателно, за да види кой наддава. Някои от офертите бяха деликатни, с леко кимване, изражение, един пръст или едва вдигната ръка.

Дългият наниз естествени перли предизвика нова страстна битка. Ценителите бяха наясно със стойността на перли с такива размери и качество, от вид, който вече не можеше да се намери. Валери остана изумена от последната предложена сума — два милиона и половина долара. Филип се усмихна широко. Огърлицата бе купена от една от клиентките му по телефона и тя бе страшно доволна от покупката. Жената се обаждаше от Лондон и бе останала будна до три сутринта, за да наддава.

После се появиха сапфиреният пръстен и гривна от „Ван Клийф“, продадени за космически суми на известни бижутери от Ел Ей и Палм Бийч, които знаеха, че веднага ще намерят купувачи за тях. И двамата бяха стари клиенти на „Кристис“ и аукционерът ги познаваше.

Следващите бижута в списъка бяха италианските — две от „Булгари“, продадени на изключително високи цени, и други, от непознати бижутери, които също докараха солидни суми. Гривната с изумруди и диаманти беше най-впечатляващата сред тях и се продаде за петстотин хиляди долара, а диамантената гривна, която приличаше на дантела — за два пъти по-висока цена от оценката на известен италиански купувач, добре познат на „Кристис“. Обикновено се предпочитаха изделия от прочути бижутери, които бяха и добра инвестиция, но понякога клиентите се влюбваха и в не толкова известни предмети.

Наддаването отне по-дълго време от обичайното, защото конкуренцията в залата беше невероятна, а и телефоните не спираха да звънят. В единайсет без петнайсет бяха останали само пет бижута — старинната френска диамантена диадема и четирите фантастични пръстена от „Картие“, които бяха гвоздеят в програмата. Аукционерът започна с диадемата, която бе продадена на търговец на антики от Париж. Трийсеткаратовият изумруден пръстен бе първият от последната група и напрежението в залата растеше. Валери хвана ръката на Джейн и я стисна здраво. Предстоеше й да се раздели с единствените вещи на майка си, но за солидно състояние, което един ден щеше да остави на сина си. Наддаването започна бавно, но на висока цена — петстотин хиляди долара, които се удвоиха за минути. После отново се удвоиха, а след това цената започна да нараства с по сто хиляди. Чукчето падна на три милиона. Пръстенът бе купен от частен клиент от Дубай — симпатичен арабин с три съпруги, към които бе доста щедър. Едната от тях се бе влюбила в огромния изумруд.

Последва пръстенът с двайсет и пет каратовия рубин със забележителен цвят. Той докара пет милиона и Филип не се изненада. Купувачът също бе добре познат на „Кристис“. Бижутерите спряха да наддават за последните бижута, защото частните клиенти качиха цените до небето.

На екрана се появи пръстенът с четиридесеткаратовия диамант. Изглеждаше умопомрачително. Беше цвят „Д“, възможно най-хубавият и чист, без абсолютно никакви дефекти, което още повече щеше да качи цената. Тя бързо стигна до девет милиона долара и остана там за минута, докато аукционерът оглеждаше залата и проверяваше с представителите на „Кристис“, отговорни за телефоните. Тъкмо когато се готвеше да удари чукчето, цената скочи на десет, после на единайсет милиона и накрая на дванайсет. Чукчето падна и всички в залата въздъхнаха, сякаш облекчени от края на наддаването. Това беше любимото бижу на Валери. Въпреки това не искаше да го задържи, предпочиташе да инвестира парите, които синът й щеше да наследи някой ден. А и купувачите трябваше да платят допълнителни двайсет процента на фирмата за комисионната им за предмети под милион долара и дванайсет процента за над милион, което добави още милион четиристотин и петдесет хиляди към окончателната цена. В крайна сметка, цената на диамантения пръстен се оказа тринайсет и половина милиона, което бе нечувано.

Последното бижу бе петдесет и шест каратовият жълт диамант. Цветът му бе категоризиран като „луксозно наситен“ и също нямаше никакви дефекти. Разрази се люта битка между двама частни купувачи, а в последната секунда се намеси Лорънс Граф, легендарният лондонски бижутер, и плати за него четиринайсет милиона с непроницаемо изражение, което не издаваше дали за него цената бе добра. Граф купуваше най-хубавите камъни в света и очевидно знаеше, че камъкът ще му докара още по-висока сума след като го използва в уникално бижу. След добавката на комисионната той плати почти шестнайсет милиона долара.

С жълтия диамант продажбата на бижутата на Маргарет приключи. Общо за четиридесет и един милиона долара. Филип бе прогнозирал между двайсет и трийсет, но от „Кристис“ се справиха с търга толкова елегантно, че получиха много повече от очакваното. Това бе страхотен успех за фирмата, а също и за Валери като единствена наследница на бижутата. Тя трябваше да плати десет процента на „Кристис“, което означаваше, че за нея оставаха тридесет и седем милиона. Половината от тях щяха да отидат за плащането на наследствения данък, но за инвестиране й оставаха осемнайсет милиона, които някой ден щяха да са за Филип. Но тук ставаше дума за нещо повече от пари. Търгът бе една голяма емоция за Валери и тя бе изключително благодарна на майка си за това, че бе запазила всичко въпреки затрудненията си. Маргарет беше осигурила на дъщеря си сигурност и удобства за последните й години, каквито самата тя никога не бе имала.

Останалите бижута в търга след тези на графинята се продадоха бързо. Всички цветни диаманти попаднаха отново в ръцете на Лорънс Граф. Двата розови диаманта бяха забележителни, както и един светлосин. А двата солидни диамантени пръстена в края на продажбата докараха много по-ниски цени от тези на Маргарет.

Търгът приключи двайсет минути след продажбата на бижутата на графиня ди Сан Пинели. Беше единайсет и половина, разпродажбата продължи четири часа и половина. Валери се изправи, беше изтощена. Не се чувстваше нещастна, задето се отказа от бижутата, а по-скоро облекчена заради сумата, която бяха получили. Тя бе божи дар за нея, а и за Филип. Валери го прегърна щастливо, когато той се присъедини към тях. Джейн беше като омагьосана — от красивите бижута, интересните купувачи, вълнението и напрежението в залата.

— Имах чувството, че участвам във филм — каза Валери с треперещ глас.

През цялото време беше под напрежение. В един момент дори си помисли, че никое от бижутата няма да бъде продадено, макар Филип да я бе уверил, че такава опасност не съществува. За Джейн преживяването също бе нещо съвсем ново и зашеметяващо.

— Отлична разпродажба! — каза Филип като прегърна и двете. — По-добра и от най-големите ми очаквания. Хайде да го отпразнуваме!

Вечерта бе особено изтощителна за него, тъй като трябваше през цялото време да е концентриран и да внимава да не пропусне офертите на купувачите по телефона, да не ги обърка или да не разбере правилно какво му казваха, особено хората със силен акцент или слаб английски. Обажданията се записваха, за да бъдат прослушани по-късно, ако някой оспореше търга, което понякога се случваше. Ставаше дума за огромни суми пари и хората побесняваха, ако изгубят наддаването заради небрежността или некомпетентността на човека, който приема офертите. Всички сетива на Филип работеха на пълни обороти тази вечер. Сега се радваше и за клиентите си, и най-вече за майка си.

Филип им предложи да се отбият в „Шери Нидерланд“ и те се съгласиха.

— Не знам защо твърдиш, че продажбите на бижута са отегчителни — каза Валери в колата. — Цяла вечер сърцето ми беше в гърлото. Мисля, че ако Уини беше дошла, щеше да получи инфаркт.

Засмяха се на думите й.

— Трябва да призная, че тази вечер определено не беше отегчителна, но пък разпродажбата наистина бе специална. Бижутата бяха невероятни, а и имаха голямо значение за мен заради теб. Но при повечето търгове не е така — усмихна й се той. — Подобно нещо се случва рядко, дори само веднъж в живота ти. Някои от големите търгове на картини приличат на този. Е, съгласен съм — добави той весело, — че наистина беше интересно и ми достави удоволствие.

А резултатите надминаха всичките му очаквания. Сега трябваше да помислят как най-разумно да инвестират парите.

Валери искаше да се обади на Уини и да й разкаже за търга, но вече бе твърде късно и тя сигурно спеше.

Останаха в бара до два часа, бъбриха си за търга и се опитваха да се успокоят. После Филип и Джейн оставиха Валери пред дома й и се прибраха в неговия апартамент.

Валери се радваше на връзката им и на това, че всеки уикенд бяха на лодката. Джейн имаше още един месец училище, а после й предстоеше дипломирането. Тя покани Валери на церемонията и й каза, че иска да я запознае с родителите си. Валери подозираше, че отношенията им са доста сериозни, макар да излизаха едва от два месеца. Но пък Джейн бе точно онова, от което синът й се нуждаеше, и тя се надяваше, че е достатъчно умен да го разбере. Джейн беше чудесна и го правеше щастлив. Валери си обеща да отиде в Европа за един-два месеца. Искаше да посети Рим и да види къде е живяла майка й след смъртта на Умберто, а също и замъка в Неапол. Пътешествието щеше да е нещо като поклонение за нея, искаше да разгледа също Флоренция и Венеция. Вече можеше да прави каквито си поиска планове до края на живота си. Благодарение на Маргарет.

Валери заспа докато още мислеше за търга. Каква великолепна вечер!