Даниел Стийл
Собственост на благородница (15)

15

На сутринта Филип звънна на Джейн в службата. Той самият още си беше у дома.

— Как мина пътуването ти? — любезно попита тя, очевидно доволна, че чува гласа му.

Беше мислила за него сутринта.

— Много интересно — отговори той.

Звучеше сериозен и разсеян. Беше останал буден през по-голямата част от нощта, размишлявайки върху историята и какво да направи, за да помогне на майка си.

— Чудех се дали ще се съгласиш да обядваме заедно днес. Искам да обсъдя нещо с теб.

Джейн реши, че отново става дума за работа.

— Разбира се. Къде искаш да се видим?

Той й предложи друг ресторант близо до работата си. Не беше прекалено шумен и предлагаха хубави сандвичи, хамбургери и салати. Филип не искаше да се разсейва с изискана храна, прекалено любезни келнери или шумни клиенти. Разбраха се да се срещнат в дванайсет и половина и той вече бе там, когато тя пристигна. По очите му Джейн веднага разбра, че с него нещо не е наред.

И двамата си поръчаха сандвичи и решиха да си разделят една салата. Филип й разказа за пътуването си в Европа, за посещенията си в „Картие“ и „Ван Клийф“ и замъка в Неапол. Накрая реши да нагази в дълбокото и да сподели и останалото. Беше много лично и трогателно, но смяташе, че и тя трябва да знае истината.

— Джейн, майка ми също се захвана с детективска работа и откри впечатляваща информация. Оказа се, че тук има нещо повече от съвпадение в имената. Много повече.

Той й разказа какво бе научила майка му от Фиона.

— Струва ми се невероятно и странно, че ти звънна в „Кристис“ за оценката, а това доведе майка ми до истината за раждането й, за майка й и цялата загадка, която стоеше пред нас. По-необикновено е дори от художествена измислица. А най-странното е, че майка ми се оказа пряката наследница на Маргарет ди Сан Пинели, а графинята е моя баба. И това ако не е откачено… — каза той объркано.

Джейн беше като зашеметена. Докато слушаше историята на Валери, сходството с това, което я бе впечатлило в писмата, я шокира.

— Не съм сигурен как да действаме и как да докажем на съда, че майка ми е наследницата на Маргарет. Тя не може просто да влезе в съда и да заяви: „Здравейте, това е била майка ми“. А след като баба й и дядо й са подправили акта за раждане и са я вписали като тяхно дете, истината надали може да се докаже лесно. Да не споменаваме и факта, че търгът е само след два месеца. Убеден съм, че всичко ще си дойде на мястото накрая, но нямам идея какво да предприема и се нуждая от съвета ти. Какво мислиш?

Джейн замълча за момент, после инстинктивно влезе в ролята си на адвокат. Не се съмняваше какви трябва да са следващите стъпки.

— Трябва да се обадиш на адвокат. Колкото се може по-бързо. Не можеш сам да се оправиш с всичко. Трябва да съобщиш в съда, че е открит наследник, а майка ти да заяви официално коя е и да осигурите доказателства. Колко дълго ще отнеме и какви са етапите в процеса или какви доказателства ще искат, нямам представа. Но адвокатът ще знае. Между другото, как майка ти приема това? Вероятно е било ужасен шок да открие, че хората, които е смятала за свои родители, са й отнели истинската майка. Сърцето ти се къса, когато чуеш подобна история. Знам, че такива неща се случват, но сигурно се чувства зле — каза Джейн със съчувствие.

Трагичната история на Маргарет и майка му сега й се струваше съвсем реална и силно я трогна.

— Мама е разстроена и я разбирам. На този етап наистина не мисли за бижутата, а само за майката, която е изгубила. А доколкото разбрах, баба й никога не се е отнасяла добре с нея. Била е много студена жена и предполагам, че е ненавиждала мама заради обстоятелствата около раждането й, колкото и да е несправедливо това. Но въпреки всичко, трябва да оправим и проблема с бижутата. Не мога да бъдат продадени без изричното съгласие на наследницата им, а мама първо трябва да бъде законно призната за такава. Но нямам представа колко време ще отнеме това — дни или месеци — каза той тревожно.

— И аз не знам — призна Джейн. — Съдът не действа бързо, особено когато става дума за имоти на починали хора, които не могат да се оплачат.

— Не знам и дали леля ми Едуина няма да претендира за наследство. Маргарет е била нейна сестра и тя може да поиска някаква част.

— Веднага трябва да се обадиш на адвокат — повтори Джейн. — Мога да ти препоръчам, ако искаш.

— Имам някого предвид — тихо каза той.

— Обади му се още днес — настоя тя.

Филип кимна, плати сметката и й благодари за добрите съвети. Разговорът с нея наистина му помогна. А Джейн не спираше да мисли за случилото се — съдбата я бе накарала да се обади на Филип, а майка му се оказа момиченцето, за което Маргарет пишеше в писмата и по което бе тъгувала цял живот.

— Когато Хариет ме накара да прочета писмата, все още се надявах да намеря завещание. Нямаше такова, а само писма, но цялата история е в тях. Всичко, което чух от теб, е разказано от графинята. Как оставила „любимото си ангелче“ в Ню Йорк, как била принудена да изчезне и да пристигне в Лондон по време на войната, как се запознала с графа, омъжила се за него и как се опитали да вземат детето й, когато било на седем години. Направили всичко възможно, но родителите й им попречили и дори ги заплашили. Маргарет се опитала да се запознае с дъщеря си, когато тя навършила осемнайсет години. Видяла я само веднъж, от разстояние, но се уплашила да не й съсипе живота и се върнала в Италия, без да се запознае с нея. Накрая се предала. Писала й писма в продължение на повече от седемдесет години. Никъде не я нарича по име, но навсякъде твърди, че възнамерява да й остави бижутата. Канела се да напише завещание, но очевидно отлагала прекалено дълго. По писмата си личи, че накрая разсъдъкът й не е бил ясен, явно изгубена в миналото. Нищо в писмата не може да осигури адекватно правно доказателство, освен ако майка ти не успее да докаже, че е дъщеря на Маргарет. Но всичко е там, цялата тъжна история от начало до край, както и някои щастливи моменти. Маргарет е била щастлива с графа, но най-могъщата сила в живота й е била детето й. Все още пазя копия от писмата и ще ти ги изпратя. Тъжна история, но ще разкаже на майка ти колко силно я е обичала графинята и колко е страдала по нея.

Джейн предполагаше, че писмата ще са безценни за майката на Филип.

Той се трогна от думите й. А и за Валери щеше да е чудесно да узнае какво майка й бе изпитвала към нея.

— Ще ти бъда много благодарен, ако ми изпратиш копията. За майка ми няма да е лесно да ги прочете, но може да й подействат оздравяващо. Единственото, което знае сега, е чуто от други хора. Да го види в писмата на майка си ще е прекрасен подарък за нея.

— Радвам се, че ги прочетох — тихо каза Джейн.

Излязоха на улицата, все още под въздействието на разговора. Филип реши да я попита как вървят нещата с приятеля й, макар че не очакваше нещо да се е променило.

— Всъщност — каза тя усмихната, — случиха се някои неща. Напуснах го и тъкмо се нанесох в друго жилище.

— Все още ли се виждаш с него? — попита Филип с надежда.

— Не, всичко приключи — тихо отговори тя. — Изневеряваше ми и скоро научих за това. Трябваше да го напусна още преди месеци, когато отношенията ни се обтегнаха, но мислех, че ще се оправят. Не се получи, разбира се. А той се връща в Ел Ей заедно с новото си гадже.

Връзката й явно бе пълен провал, но Филип се надяваше краят да не е бил прекалено болезнен за нея. Джейн изглеждаше спокойна и философски настроена.

— Мога ли да те поканя на вечеря някой път? — попита той отново и тя кимна усмихната.

— Бих се радвала.

Той й обеща да я държи в течение за това, което смятаха да предприемат с майка му. Знаеше, че няма да е лесно. Джейн пък обеща следобеда да му изпрати копията от писмата. Филип също искаше да ги прочете. Изпитваше безкрайно състрадание към майка си.

— Ще ти звънна — каза той и я целуна по бузата, а тя му пожела късмет.

Филип забърза към кабинета си, искаше да звънне на братовчедка си Пени. Тя беше адвокатката, която имаше предвид. Работеше за известна кантора, самата тя беше партньор в нея и винаги му даваше добри съвети. Обади й се веднага след като се настани зад бюрото, а тя излезе от събрание, за да говори с него. Като братовчеди и единствени деца, те бяха много близки. Пени беше на четиридесет и пет и имаше трима тийнейджъри — син на тринайсет, дъщеря на петнайсет, която я подлудяваше, и осемнайсетгодишен син, завършващ училище. Внуците, от които Уини непрекъснато се оплакваше на сестра си.

— Какво става? Да не са те арестували? — попита тя весело и той се засмя.

— Още не, но работя по въпроса. Слушай, случи се нещо. Зашеметяващо. Мога ли да дойда да те видя в службата?

Пени работеше на Уолстрийт. Специалността й беше данъчно и семейно право, така че случаят бе точно за нея.

— Кога можеш да дойдеш?

— Сега? По-късно? След десет минути?

— Мамка му. Събранието ми е до шест и е важно. Ще помоля жената вкъщи да остане до по-късно и да нахрани зверовете.

— Ще ти бъда адски задължен, ако го направиш — каза той.

— Добре, ще се видим в шест. Нямаш неприятности, нали? Данъчна измама? Присвояване?

— Благодаря за доверието — ухили се той.

— Човек никога не знае. И по-откачени неща са се случвали.

— Не и по-откачени от това, което се случи. Ще се видим по-късно. Благодаря ти, Пени.

— Няма проблеми. Ще се видим в шест.

Налагаше му се да изчака три часа до срещата с Пени. Половин час по-късно Джейн му изпрати писмата по имейла и той прекара зад бюрото си цял следобед, вглъбен в тях, а по лицето му се стичаха сълзи. Истинска трагедия бе, че бяха лишили Маргарет от дъщеря й. А още по-тъжно бе за майка му, която нямаше представа какво беше пропуснала. Маргарет обаче знаеше какво точно бе изгубила и бе страдала по него цял живот.

Пени работеше в кантора с впечатляваща репутация и разполагаше с елегантен кабинет. Беше партньор от няколко години. Филип влезе в кабинета й и тя стана да го прегърне. Беше хубава жена с червена коса, великолепна фигура и съпруг, който бе луд по нея.

Пени седна зад бюрото си, а Филип се настани срещу нея и й разказа цялата история. Незаконното раждане на майка му, фалшифицирания акт за раждане, представящ баба й и дядо й за нейни родители, които прибрали бебето, прогонили голямата си дъщеря, обявили я за мъртва и държали детето й далеч от нея цял живот. После й каза за всички странни съвпадения — как бяха го помолили да направи оценка на вещите на Маргарет, починала без завещание, предположенията на Валери и информацията от бившата й гувернантка, която изглеждаше точна, но не бе официална. Спомена и за писмата на Маргарет, които потвърждаваха всичко.

— Как да действаме сега? Как да докажем, че мама е истинската наследница? — попита той накрая.

Пени се замисли и надраска нещо в бележника си. Нищо вече не можеше да я изненада, бе адвокат от доста години. Беше чувала и по-странни истории, макар тази на братовчед й да бе забележителна.

— Първо ще изпратим човек да вземе показания от гувернантката. Няма да се мотаем, тъй като вече е на деветдесет и четири. Ако умре в съня си довечера, цялата информация изчезва заедно с нея. Ще се опитам да изпратя някого там още утре. Мислиш ли, че тя ще се съгласи да ни сътрудничи?

— Доколкото си я спомням, е доста приказлива. А и е искала майка ми да научи истината. Не знам защо не й е казала по-рано. Но поне сега го е направила. Ако не бях се заел с оценката на бижутата, майка ми никога нямаше да види снимките и вероятно никога нямаше да научи коя е била истинската й майка.

— Неведоми са пътищата божи — заяви Пени. — Следващата стъпка може да се окаже нещо, което майка ти да не иска да направи, но ще опрости всичко. Искам да си направи ДНК тест. Ще се нуждаем и от разрешение за ексхумация на трупа на баба ти. Трябва да получим разрешение от съда за него. Не виждам причина да ни откажат, ако се съгласим да платим разходите — погледна го и той кимна. — Ако пробите съвпаднат, работата е опечена. Съдът ще потвърди майка ти за наследница и всичко е наред.

— Ами твоята майка? Тя също ли е пряка наследница, като сестра на Маргарет?

Пени се замисли за миг. Знаеше колко са непредвидими хората, когато ставаше дума за сериозно наследство, но пък смяташе, че познава майка си добре, както и финансовото й положение. Бащата на Пени бе оставил значително състояние, а родителите му бяха се погрижили за внучката си. Нямаше причина двете жени да се карат за пари.

— Тя определено може да претендира за наследство — призна Пени. — Но мисля, че трябва да оставим този проблем на сестрите. Да се разберат и споразумеят. Предполагам, че майка ми няма да иска нищо и ще се радва за сестра си. Ще разбере, че леля Валери заслужава да получи всичко, особено като се има предвид по какъв начин са я лишили от истинската й майка. Да видим как сестрите ще се разберат. Каква е стойността на бижутата?

— Според оценките ни, двайсет до трийсет милиона. Преди данъците, разбира се, които ще намалят сумата наполовина.

Сумата бе впечатляваща. Пени подсвирна изненадана.

— Сериозна сума.

Леля й щеше да е осигурена до края на живота си и то много по-добре отколкото със застраховката от съпруга си.

— Наистина забележителна история. Виждам пръста на съдбата в нея. Човек забравя, че добри неща се случват и на добрите хора, а не само на лошите. Това ще е чудесно за майка ти.

— Да, така е — съгласи се Филип.

— Е, да започваме. Утре ще изпратя човек при гувернантката. Пусни ми имейл с данните й. Помоли майка ти да си направи ДНК проба и й кажи да ми се обади. Аз ще изготвя молба за ексхумирането на Маргарет. Не е толкова сложно колкото изглежда. А ако няма възражения, че леля е истинската наследница, няма да има никакви проблеми.

Поне краят на историята щеше да е по-прост и щастлив от началото. Резултатът щеше да е добър за Валери, което бе известна утеха, макар че бижутата и парите не можеха да компенсират майчината обич.

В седем и половина Филип излезе от кабинета на братовчедка си и веднага щом се прибра у дома звънна на майка си. Разказа й за предложението на Пени и тя веднага се съгласи да си направи ДНК проба. После му продиктува адреса на старческия дом на Фиона в Ню Хемпшир и обеща да й се обади и да я предупреди, че някой ще отиде да вземе показанията й. Звънна й малко по-късно и Фиона каза, че с радост ще разкаже историята на когото трябва.

Валери очакваше с нетърпение резултатите от ДНК пробата. Възнамеряваше още на сутринта да се види с лекаря си. Изпитваше силна нужда да докаже, че Маргарет е истинската й майка, което вече никой не отричаше. Но тя искаше да потвърди факта официално, сякаш за да докаже на самата себе си, че е имала майка, която я е обичала.

Накрая Валери звънна на Уини. Искаше да я уведоми какво се случва. Уини я изслуша внимателно и отговори разтревожено.

— Такава бъркотия… Ексхумиране на трупове, ДНК проби. Иска ми се просто да забравим за всичко.

Но пък тогава щатът щеше да прибере приходите от бижутата на Маргарет, което също й се виждаше нередно. Уини просто мразеше бъркотията и мисълта, че родителите й бяха лъжци. Вече не беше ядосана на Валери, само й се искаше никое от тези неща да не беше се случвало или поне да не бяха научили истината. И беше малко ядосана на Фиона задето бе разказала историята на Валери. Цял живот Уини предпочиташе да си заравя главата в пясъка. По същия начин разсъждаваха и родителите й. За нея бе доста болезнено да признае, че са ги лъгали.

— Знам, че според теб правя всичко това заради парите — тъжно каза Валери, — но колкото и да ти е трудно да повярваш, не е така. Просто искам да докажа, че тя е била истинската ми майка. Винаги съм се чувствала като сираче.

Прекалено късно бе да промени нещо, а и на Уини желанието й изглеждаше детинско. Смяташе, че сестра й все пак е имала родители, макар да не са били истински. Въпреки това знаеше, че Валери няма да се спре. Кутията на Пандора бе отворена.

— Ти също имаш право на част от бижутата — каза й Валери. — Маргарет е била твоя сестра.

— Не искам нищо — категорично заяви Уини. — Хенри ми остави повече от достатъчно. Дори не зная какво да правя с парите. А родителите му се погрижиха за Пени. Тя има всичко, от което някога ще се нуждае, а също и децата й. Мисли за себе си и за Филип. Ако тя наистина е била твоя майка, така е редно.

Уини не беше човек с лесен характер, но бе честна и справедлива и не възнамеряваше да се бори с Валери за наследството й.

— Ако се окаже, че съм ти леля, а не сестра, може да ме заведеш на вечеря — каза тя усмихнато.

— Ако искаш, ще те заведа в Европа — обеща Валери. — Искам да видя къде е живяла Маргарет. Филип е посетил замъка в Неапол.

— Винаги ми прилошава в Италия — оплака се Валери. — Храната е прекалено силна. Последният път ми причини дивертикулит — каза тя и Валери се засмя.

— Добре, но все пак си помисли.

— Можеш да направиш снимки, които да видя — каза Уини.

Валери си помисли, че със сигурност ще й е по-лесно да пътува без Уини, но изпита благодарност към нея задето не възнамеряваше да оспорва наследството или да претендира за част от него. Това щеше да опрости нещата.

На следващия ден Валери си направи ДНК пробата, Пени попълни молба за ексхумация и за ДНК проба от Маргарет и изпрати лицензиран следовател да разпита Фиона в Ню Хемпшир.

Джейн влезе в кабинета на Хариет веднага след като пристигна на работа.

— Имаме наследник в случая на Пинели — заяви тя развълнувано и Хариет се ококори.

— Някой отговори на обявата? — учуди се тя, но изглеждаше доволна.

— Доста по-сложно… — отвърна Джейн и й разказа историята.

Два дни по-късно молбата за ексхумирането на трупа на Маргарет бе на бюрото й и тя незабавно я предаде в съда, за да улесни процедурата.

Когато излезе от кабинета й, Джейн си помисли, че ако беше получила друго стажантско място, никога нямаше да се запознае с Филип и майка му, никога нямаше да открие истината за собствената си история.

През уикенда Филип я покани на вечеря и да му гостува на лодката, когато време се оправи. Тя очакваше това с нетърпение. Животът й изглеждаше по-добър напоследък. И всичко това бе благодарение на Маргарет ди Сан Пинели и бижутата от изоставения сейф.

След като получи писмата от Джейн, още същата вечер Филип ги занесе на майка си. Някой ден тя щеше да получи и оригиналите, но той знаеше, че би искала да ги прочете веднага.

Обясни й внимателно, а тя се разплака още преди да ги извади от плика. Призна му, че предпочита да ги прочете сама. Подозираше, че ще са болезнени, но нямаше представа колко ще е мъчително да чете за страданията на майка си в продължение на години, за вечното й чувство за загуба и мъка. Валери плака през цялото време, но когато приключи, вече знаеше колко силно е била обичана. Искаше й се майка й да бе посмяла да се запознае с нея, когато бе на осемнайсет, а не да се страхува, че това би съсипало живота й. Искаше й се Маргарет да се бе свързала с нея, независимо кога. На всеки етап от живота си Валери би я приела с разтворени обятия, но всичко беше минало. Сега поне знаеше каква бе майка й и как я беше обичала, а това заздрави някои стари рани, отворени от липсата на майчинска любов. Никога не получи нежност от жената, която претендираше, че е нейна майка, собствената й баба. Беше я приела, за да избегне скандал, а не от топли чувства. Всъщност баба й я бе ненавиждала цял живот заради начина, по който бе зачената. И бе прогонила собствената си дъщеря. Изгубени бяха две дъщери, не една.

Валери не можеше да го проумее, но беше истина. Единственото, което искаше, когато свърши с писмата, бе да прегърне майка си и да си кажат колко се обичат. Би дала всичко за това. Но поне имаше писмата от майка си и знаеше, че Маргарет винаги я бе обичала безкрайно.