Джули Джеймс
Любов под прикритие (4)

4

Джон Шепърд.

Не можеше да отрече, че срещата им в кабинета на новия й шеф я беше хванала неподготвена. Като за начало, той би трябвало да е в Куантико като част от Отдела за спасяване на заложници и в този момент да участва в някое бойно учение с истински патрони или пък да се катери по обгърната в пламъци десететажна сграда. Вероятно надолу с главата, държейки се за тухлите само с кутретата на краката, просто за допълнителна доза адреналин.

И освен това, леле, изглеждаше различно от последния път, когато го беше видяла.

Преди шест години Джон Шепърд се беше появил в Академията на ФБР, изглеждащ досущ като бивш рейнджър. С войнишки късата си коса, кобалтовосини очи и близо сто деветдесет и пет сантиметра железни мускули, той сякаш въплъщаваше американския идеал.

Ала мъжът, застанал пред нея сега, изглеждаше… по-корав. Нямаше я войнишката подстрижка — наситенозлатистата му коса падаше небрежно на пластове, малко по-дълги от обичайното. Нямаше я и самобръсначката му, поне ако се съдеше по небръснатата сякаш цяла седмица брада, която покриваше силната линия на челюстта му.

Не носеше вратовръзка, забеляза тя. Само разкопчана на врата риза под сакото. Строго погледнато и двете бяха в разрез с дрескода на ФБР.

Не че искаше да каже нещо.

— Ама че съвпадение! — каза тя, съвземайки се от първоначалната изненада, и си лепна усмивка заради новия си шеф, докато влизаше в кабинета.

Ник посочи между тях двамата.

— Познавате ли се?

— С Джесика бяхме в един и същи клас в Академията — обясни Джон. Ако се съдеше по безгрижния му тон, той също нямаше намерение да остави главния агент да научи за сблъсъка им на характери.

— Колко интересно. Малък свят, а? — каза Ник.

— Определено.

— И още как — съгласи се Джесика в същия миг.

Двамата се спогледаха и се засмяха, сякаш всичко това беше толкова забавно. Ха, ха, ха, каква приятна изненада… да, истинско чудо би било, ако успееха да довършат разследването, без да се хванат за гушите.

— Е — плесна с ръце Ник. — След като вече се познавате, смятам, че можем да започваме. Джесика, ако си имала възможност да прегледаш случая, защо не запознаеш Джон с него?

— Разбира се.

Тя потисна не съвсем дружелюбните си чувства към човека, седящ до нея, и се залови за работа. Все пак беше професионалистка и на всичкото отгоре — опитен агент под прикритие. Можеше да се преструва на мила не по-зле от когото и да било.

Макар че, нямаше как да не отбележи наум, този адски секси, движа-се-със-съмнителни-типове вид, който Джон имаше, определено не навеждаше на мисли за дялово финансиране.

Отбеляза си също така колко бе доволна, че бе отбелязала само наум това, че Джон Шепърд изглежда адски секси.

Както и да е.

— Обект на разследването е Патрик Блеър, кмет на Джаксънвил, Флорида — започна тя. — Син на гимназиална учителка и лейтенант от флота, Блеър следва право в университета на Флорида и на двайсет и шест години става най-младият градски съветник в историята на Джаксънвил. В доклада, който колегите ни изпратиха, няма снимка, така че тази сутрин свалих една от интернет. — Тя я подаде на Джон. — Направих копие и за вас, агент Шепърд.

В отговор на сладкия й тон той я стрелна с толкова мрачен и навъсен поглед, че Джесика почти очакваше да чуе гръмотевичен тътен.

Вярвай ми, здравеняко. Чувството е взаимно.

— Четири години по-късно, Блеър се кандидатира за кмет и губи само с три хиляди гласа от пенсиониран съдия, явил се като независим кандидат — продължи тя. — След четири години участва в следващите избори с кампания, наблягаща на опита му като градски съветник и фокусирана върху икономическия растеж на Джаксънвил. Печели и става вторият най-млад кмет на един от двайсетте най-големи града в Щатите. Популярността му продължила да расте, особено след като подкрепил приемането на закони, целящи да съживят ключови квартали с помощта на частни инвеститори, и по-рано тази година бил преизбран за втори мандат с впечатляващите осемдесет и пет процента от гласовете на избирателите. Очевидно е харизматичен и особено популярен сред женския електорат. — Джесика се усмихна. — Сигурна съм, че няма нищо общо с това, че е необвързан и наскоро бе включен в класацията на списание „Пийпъл“ за „Най-секси съвременни политици“.

Джон изпръхтя и запрелиства папката в скута си.

— Е, къде е проблемът?

— Проблемът е, че златното момче на Джаксънвил си има страничен бизнес: приема подкупи в замяна на политически услуги — обясни Джесика. — Разследването започнало преди осемнайсет месеца, след като един местен лобист се свързал с агенти от джаксънвилския офис с информация, че друг лобист, Антъни Морано, уреждал подкупи за кмета. Информацията се оказала вярна и след като двама агенти посетили Морано у дома му и си поприказвали с него за преимуществата на това да сътрудничи на ФБР, след като е бил хванат в опит да извърши престъпление, той се обърнал срещу Блеър и се съгласил да носи скрит микрофон. Благодарение на него джаксънвилските агенти научили, че Блеър взема подкупи от няколко строителни предприемачи. И не говорим за дребни сумички — тези типове му плащат от порядъка на петдесет хиляди всеки път, когато се нуждаят от съдействие за получаването на всякакви разрешения за отреждане на терени и райониране. Симпатична уговорчица — стига цената да е достатъчно добра, Блеър се обажда на един-двама приятели от Комисията за контрол върху използването на земята и като с магическа пръчка всички пречки, с които един предприемач би се сблъскал обикновено, изчезват.

— Разполагаме ли с някакво доказателство, че другите общински служители също вземат подкупи? — попита Джон, срещайки очите на Джесика.

Тя не отговори веднага, върнала се шест години назад, към многобройните пъти, когато бе виждала същия този съсредоточен, решителен блясък в сините му очи. Само дето, когато тя беше наблизо, този поглед обикновено бе съпътстван от раздразнено стисната челюст.

А, да. Ето я и нея.

— Това бе един от въпросите, които зададох на агент Лийвит от Джаксънвил, когато тази сутрин му се обадих, за да се запознаем — отговори Джесика. — Каза, че доколкото им е известно, единственият корумпиран е Блеър. Няма никакви доказателства, че останалите общински служители дори подозират, че той печели от тази схема — според тях просто помагат на кмета, когато ги помоли за услуга. Чисто и просто са политици.

— Имат ли представа колко пари от подкупи е прибрал Блеър досега? — попита я Ник.

— Около петстотин хиляди. Според прокуратурата проблемът е там, че досега всички, които знаят за подкупите от първа ръка (Морано и предприемачите), също са част от тази схема. Когато дойде време за арести, знаем как ще се развият нещата — те до един ще се обърнат против Блеър в замяна на споразумение за намалена присъда. Което, макар и полезно, ги оставя уязвими по време на кръстосания разпит — могат да бъдат обвинени, че просто казват онова, което обвинението иска от тях, за да спасят собствената си кожа.

— Проблем, който би ни притеснявал далеч по-малко, ако прокуратурата разполагаше и с показанията на двама агенти под прикритие, притежаващи непосредствено знание за схемата — допълни Ник.

— И тук се появяват двамата „съмнителни предприемачи от Чикаго“ — каза Джон.

Именно.

— Всички детайли са вътре. — Джесика посочи папката в ръцете му. — С теб ще се престорим на партньори от успешна инвеститорска компания от Чикаго, която иска да отвори ресторант в Джаксънвил. Морано ще ни уреди среща с кмета, под претекст, че искаме да обсъдим няколко проблема с разрешителните за строеж и райониране, на които сме се натъкнали с имота, който сме си харесали. Оттам продължавате сами.

Ник облегна ръце на бюрото.

— Вече информирах офиса в Джаксънвил за ограниченото време, с което разполагаш — каза той на Джон. — Увериха ме, че няколко пътувания ще ви бъдат достатъчни, за да приключите разследването. Честно казано, Блеър или ще се налапа въдицата, или няма.

— Веднага ще се заема със създаването на образа си — рече Джон.

— Чудесно. — Ник се усмихна широко. — Между другото, когато говорих с колегата от Джаксънвил, той спомена, че като част от прикритието ще ви настанят в някакъв адски шикозен хотел на плажа Понте Ведра. Така че, докато отпивате от коктейлите си на брега на океана и с умиление си спомняте доброто старо време, не забравяйте на кого сте задължени за това назначение.

Джесика и Джон се засмяха, сякаш наистина беше страшно забавно. Ха-ха… доброто старо време в Академията.

Да, определено го бяха закъсали.