Джули Джеймс
Любов под прикритие (31)

31

Два часа по-късно обаче, Джесика определено беше на път да откачи. Както и всички останали пътници в самолета.

Още една буря се беше разразила в мига, в който се насочиха към пистата. Тъй като не искаше да изгуби реда си за излитане, пилотът беше задържал самолета на пистата, с надеждата да тръгнат веднага щом небето се проясни. Ала когато бурята се усили още повече, изпратиха всички самолети обратно на терминала.

— За съжаление, поради лоши метеорологични условия, от въздушен контрол отмениха всички полети до края на вечерта. — Служителката на авиокомпанията зад гишето имаше измъчен вид, докато повтаряше същото, което беше казала на петимата души на опашката преди Джесика. — Извинявам се за неудобството и на драго сърце ще ви запазя място за първия ни полет утре сут…

— Не, трябва ми полет тази вечер — настоя Джесика. — С която и да било авиокомпания. Няма значение. Колкото и да струва. Жизненоважно е да стигна в Чикаго.

Усилията на петимата пътници преди нея да си намерят друг полет се бяха увенчали с неуспех. Тя обаче имаше коз.

Извади значката си на федерален агент. Никога не бе използвала професията си, за да получи каквото и да било — нито дори за да се отърве от глоба за неправилно паркиране. Ала тази вечер, стига да помогнеше, щеше да се възползва от нея, за да се качи на някой самолет, и още как.

— Аз съм специален агент от Федералното бюро за разследване. Тази вечер трябва да бъда в Чикаго.

Служителката на авиокомпанията поклати глава, поглеждайки едва-едва към значката й.

— Наистина съжалявам. Ала не мога да направя нищо. Очаква се бурята да продължи поне още четири часа и всички полети от летището са отменени до края на вечерта.

— Добре. Тогава ме сложете на някой полет от Шарлът. Или Чарлстън. Мъртъл Бийч. По дяволите, ще излетя от Атланта, ако се налага. — Прозвуча мъничко отчаяна дори в собствените си уши.

— В Шарлът времето е същото, каквото е тук, и всички полети са отменени. А Чарлстън и Мъртъл Бийч са на повече от сто и петдесет километра оттук. Като се има предвид късния час, дори ако си вземете такси още сега, няма да успеете да хванете никой от полетите, излитащи тази вечер. — Изражението на служителката беше изпълнено със съчувствие. — Съжалявам, госпожо, ала се боя, че няма как да стигнете до Чикаго тази вечер.

За миг Джесика просто остана на мястото си.

— Но аз… непременно трябва да се прибера. Един приятел си заминава утре сутрин и трябва да го изпратя. Не знам кога отново ще го видя. Дали отново ще го видя.

Тя преглътна, изправена внезапно срещу тази действителност.

Изпъна рамене и посочи към компютъра.

— Опитайте всички връзки, които имате. Не ме интересува дали ще ме качите на някой товарен самолет. Просто намерете начин да ме върнете у дома.

Тази реч също не помогна.

Не помогна и петнайсет минути по-късно, когато я повтори пред служителя на гишето за обслужване на клиенти.

Беше в безизходица.

Прокара ръка през косата си, заповядвайки си да се успокои, преди да се обади на Джон.

— Полетът ти е отменен — тихо каза той, в мига, в който вдигна. — Вече видях.

— Всички полети са отменени. Не мога да си тръгна оттук тази вечер. — Тя поклати глава. — Джон… толкова съжалявам. Дори не знам какво да кажа… не мога да повярвам, че това се случва. Макар че вероятно не би трябвало да се изненадвам. — Тя прехапа устни, насилвайки се да се пошегува. — Ако някога си се питал как се стигна дотам, да се разведа, мисля, че загадката вече е разрешена.

— Недей — каза Джон. — Работата ни е такава, Джесика. Разбирам го.

Тя също го знаеше. Ала точно в този момент това изобщо не й помагаше да се почувства по-добре.

— Къде ще спиш тази нощ?

— Ще ида у брат ми.

Джесика кимна, не че той можеше да я види.

— Могат да ми намерят място в полет, който пристига в Чикаго в осем и половина сутринта. Знам, че искаше да тръгнеш рано, но ако можеш да задържиш дотогава, наистина бих искала да се сбогуваме лично.

— Е, не бих искал да си тръгна, без да си получа подаръка за довиждане. — Гласът му стана по-сериозен. — Мога да изчакам.

Няколко мига по-късно Джесика затвори и се загледа през прозореца към пистата навън. Беше проверила прогнозата — очакваше се да вали още няколко часа. Да, времето би трябвало да се оправи до сутринта, но тя бе пътувала достатъчно, за да знае, че когато става дума за авиокомпании, няма никакви гаранции. А едно забавяне на сутринта би означавало, че ще изгуби шанса си да се сбогува с Джон.

Не можеше да рискува това да се случи.

Дърпайки куфарчето след себе си, тя се отправи решително към ескалатора и слезе на долното ниво. Тъй като времето беше от значение, тя отиде при първото отворено гише за наем на коли и извади шофьорската си книжка и кредитната карта.

— Трябва ми кола — заяви на служителя зад гишето. — Както и адреса на най-близкия „Старбъкс“.

Предстоеше й да шофира повече от хиляда и двеста километра — очакваше я дълга нощ.

Междувременно, седнал самичък сред оживеното петъчно множество в „Шериданс“, Джон остави телефона си на бара, след като приключи разговора с Джесика.

Проряза го остро разочарование, но той побърза да го потисне дълбоко в себе си.

Може би така беше по-добре. През целия ден беше броил часовете, докато двамата с Джесика отново останат сами, а подобна привързаност беше опасна. Вероятно се беше сближил твърде много с нея и ако прекараха тази нощ заедно, на сутринта щеше да му бъде още по-трудно да си тръгне.

Време бе да започне да поставя разстояние между тях. За свое собствено добро.

Нейт се показа иззад бара, широко усмихнат.

— Доста унило изражение за човек, на когото предстои да прекара нощта с момичето на мечтите си.

Както винаги, брат му се появяваше в най-подходящия момент.

— Няма да прекарам нощта с Джесика. Тя е в Южна Каролина до сутринта.

Лицето на Нейт посърна.

— Мамка му, Джон. Нямах представа. Какво е станало?

Джон сви рамене.

— Лошо време. Отменили са всички полети. Може ли да пренощувам при теб?

— Естествено. — Брат му го погледна.

— Стават такива неща, Нейт. Не е нужно да го обсъждаме надълго и нашироко.

Джон отпи глътка бира.

Нейт като че ли се канеше да добави още нещо. После обаче въздъхна и просто кимна.

— Щом казваш.