Джули Джеймс
Любов под прикритие (37)

37

Две седмици по-късно

Джон паркира на улицата, от двете страни, на която се издигаха дървета, и Джесика го погледна, преди да отвори вратата си.

— Готов ли си? — попита го.

Това официално щеше да сложи край на обиколката им за запознаване със семейство и приятели. След като напусна Отряда за спасяване на заложници и отново беше назначен като специален агент в Чикаго, Джон си събра нещата и се върна у дома. Джесика го беше помолила да се премести при нея и той бе приел. Никакво увъртане, никакво колебание — и двамата знаеха, че имат нещо хубаво, наистина хубаво и искаха да са заедно възможно най-много.

А после си дадоха сметка, че повечето от приятелите и роднините им дори не знаят, че се срещат.

Очевидно им предстояха обяснения.

Започнаха с тези на Джон, мислейки си, че така ще бъде по-лесно, защото семейството на Джесика (с изключение на майка й) нямаше представа за съществуването му. Запозна се с брат му и с приятеля му Уес в деня, в който Джон се върна в Чикаго. Тъй като този път сам плащаше разходите по преместването (и освен това трябваше да възстанови на Бюрото сумата за преместването във Вирджиния), имаше нужда от двама души, готови да му помогнат да разтовари камион в замяна на няколко студени бири.

Очевидно повече от готови, Нейт и Уес бяха цъфнали на прага на Джесика с широки усмивки.

— Забележителната Джесика Харлоу. Най-сетне се срещаме — каза Нейт.

— Толкова много сме слушали за теб. — Уес наклони глава на една страна и я огледа любопитно. — Ха. Джон е прав — на живо наистина изглеждаш по-висока.

— Преди да отпътува от Чикаго, брат ми се изфука с една твоя снимка от Академията — обясни Нейт.

— „Изфуках“ се? Едва ли бих го нарекъл така — заяви Джон, застанал до Джесика.

Нейт влезе в апартамента и потупа брат си по рамото.

— Нанасяш се при нея. Мисля, че вече всичко е ясно. — А после се обърна към Джесика и прошепна престорено драматично: — Ще ти издам нещичко: той те харесва.

Когато Джон вдигна очи нагоре и поклати глава, Джесика почувства, че тези двамата наистина щяха да й харесат.

Тази неделя с Джон отидоха на вечеря у баща му. Беше мъничко нервна, докато се приготвяше, което на Джон му се стори забавно.

— Просто искам да направя добро впечатление — каза тя, докато за втори път си сменяше тоалета.

Джон я гледаше как се съблича, застанал на прага на дрешника.

— Умна си, умееш да стреляш и имаш цял куп истории за това, как залавяш лошите. Кажи му, че си фенка на „Чикаго Къбс“ и на практика си неговата снаха мечта.

— Снаха? — Пулсът на Джесика прескочи един удар. — С теб все още не сме водили този разговор.

— В такъв случай вероятно няма да е лошо да се приготвиш.

Тя махна с ръка към себе си.

— Ще говорим за брак, докато съм по бельо?

— Това е най-доброто време да говорим. За каквото и да било. — С разгорещен поглед той пристъпи в дрешника и я притегли към себе си.

В крайна сметка закъсняха за вечерята у баща му с петнайсетина минути.

Ситуацията с колегите им изискваше повече финес. Тъй като не искаха другите да научат, че са започнали връзка, докато работеха заедно (нито пък изгаряха от желание историята как „Джон Шепърд се отказа от ОСЗ заради Джесика“ да се превърне в част от клюките в офиса), двамата измислиха план.

През втората му седмица обратно в офиса (след като беше прекарал първата, убеждавайки потресените си колеги, че не, не го бяха изхвърлили от ОСЗ, просто беше решил, че не е за него), Джон „случайно“ тренираше в залата с тежести, заедно с няколко от приятелите си от отдела, когато Джесика се появи, също толкова „случайно“.

Забеляза го и отиде при него.

— Чух да говорят, че си се върнал, Шепърд. Не можа да устоиш на изкушението на работата под прикритие?

При звука на гласа й, петимата му колеги начаса вдигнаха глави от уредите за тежести.

— Очевидно не — отвърна Джон, свивайки самоиронизиращо рамене.

— Или поне така разправя — обади се Джин, легнал на една пейка, за да поработи над прасците си.

— Смятат, че са ме изхвърлили — обясни й Джон.

— А. Е, сигурна съм, че си имал причини да напуснеш — каза тя, уж дипломатично. — О, тренажорът за крака се освободи.

— Хей, защо не излезем на кафе някой път? — подхвърли Джон, докато тя се обръщаше, за да си върви.

— Утре съм в офиса цял ден. Пусни ми съобщение, когато решиш да излезеш в почивка. — И тя се отдалечи с усмивка.

Джон нарочно я проследи с поглед, преди да се обърне към колегите си.

Които до един се бяха ухилили широко насреща му.

— Добър ход — отбеляза Джаред одобрително, докато правеше още една раменна преса.

— Просто кафе. — Джон хвърли още един поглед по посока на Джесика, а после изгледа лукаво колегите си. — Винаги ли е била толкова сладка?

Брандън изпръхтя.

— Чак сега ли забеляза?

Те отново се заловиха с тренировката си. Всички, освен Раян, който асистираше на Джон на уреда за раменни преси, и който го гледаше замислено.

— Повече от два месеца, откакто агент Харлоу е тук, нито веднъж не съм я виждал да тренира по това време. Колко любопитно, че се засякохме днес.

— Е, значи наистина уцелих времето — подхвърли Джон небрежно. Когато другият агент го изгледа още по-подозрително (По дяволите, Раян открай време беше най-проницателният от тях), Джон премина към план Б и понижи глас:

— Тя има приятелка, на име Тара, която е необвързана и изглежда досущ като актрисата, която играе зеленото момиче в „Пазители на Галактиката“. Ако си мълчиш, ще уредя да те запознае с нея.

Раян се усмихна.

— Дадено.

Джон посегна към задната седалка за цветята, които беше купил за майка й, и бутилката вино, която бе една от любимите на родителите й.

— Значи, имаме майка ти и баща ти; Фин, Ким, Чарли и Андрю; Мая, Камила и Оливър. Забравих ли някого? — попита той.

— Не, това са всички. — Джесика му хвърли кос поглед. — Не ми казвай, че сега ти си нервен. — Не беше вярвала, че е възможно.

— Просто се чудя какво ли си мисли семейството ти. Изобщо не са чували за мен, а сега, изведнъж, аз съм мъжът, нанесъл се да живее при теб.

Е, да, семейството й се беше изненадало, когато им съобщи новината. На родителите си беше обяснила по телефона, но просто за да се позабавлява, на Мая и Фин беше изпратила есемес.

Телефонът й не беше млъкнал цял час след това.