Санта Монтефиоре
Дъщерята на пчеларя (3)

Глава 3

Някога Фреди Валънтайн беше хубав мъж, преди половината му лице да бъде обезобразено от войната. Куршум отнесе едното му око, раздроби скулата му и разкъса плътта му. Раната заздравя, като всяка рана, но грозният белег остана да му напомня за деня, който промени всичко. Денят, в който светът се преобърна и го лиши от всичко скъпо. Превръзката, която носеше на окото си оттогава, беше символично напомняне за начина, по който се беше съвзел и бе продължил живота си. Под нея обаче болката никога не утихна.

На следващата сутрин той пристигна в Теканасет с лодка, изпълнен със задоволство след уикенд във фермата на своя шеф в Бристъл Каунти. През последните десет години управляваше фермата за боровинки в Теканасет, която обработваше повече от двеста акра тресавища, и постигна такъв успех, че господин Станли нямаше търпение да го наеме и в друга ферма на континента, където отглеждаха боровинки, малини и ягоди, както и добитък. Тези три дни Фреди се занимава с онова, което обичаше най-много, и господин Станли повиши заплатата му от благодарност. Фреди си тръгна оттам с повишено самочувствие и убеден, че разочарованията, с които се сблъскваше у дома, са добре компенсирани от удоволствието, което извличаше от работата си. За лош късмет, се натъкна на Бил Дърлакър при вестникаря, където спря да си купи цигари на път за дома, и тази среща угаси така сигурно останките от ентусиазма му като тор, хвърлена върху огън.

— Чух, че твоята Трикси добре е полудувала — каза Бил, като пъхна вестника под мишница и потупа Фреди с другата си ръка.

— За какво говориш? — попита Фреди невъзмутимо. Теканасетското общество смяташе резервираността му за типично английска, но Бил обикновено успяваше да го освободи от задръжките на игрището за голф или на чаша бира в клуба.

— Не искам аз да нося лошата новина — продължи Бил, доволен, че е именно той я носи.

— Най-добри ми я кажи, защото така или иначе ще я чуя скоро от Грейс.

— Избягала с едно момче от английската група, които са отседнали при Джо Хорнби. Той май си мисли, че може да ги превърне в „Ролинг Стоунс“. — Бил се изсмя невярващо. — Грейс сигурно не е на себе си. Евелин казва, че Трикси не се върнала цели три дни.

Фреди пребледня. Потърка наболата си брада, докато се чудеше как да се оправи с Бил Дърлакър. От неговата реакция зависеше колко дълго ще трае този скандал. Набързо взе решение.

— О, това ли? — рече небрежно. — Знам за това. — Изсмя се убедително. — Жалко, че тя не прилича на майка си. — Това хвана Бил неподготвен. За да не изглежда глупаво, и той се засмя.

— Те са добри момчета — продължи Фреди. — Ако търсех надежден придружител за дъщеря си, щях да избера точно него. Как му беше името…? — Престори се, че се замисля.

— Май че Джаспър — отговори Бил, видимо разочарован.

— Точно така, Джаспър. Добро момче е този Джаспър. — Потупа Бил по същия твърде свойски начин, по който Бил беше потупал него. — Радвам се, че те видях, Бил. Поздрави на Евелин.

Когато се прибра, чу Грейс да си тананика в барачката в края на градината.

— Грейс! — извика той с такъв тон, че тя забърза по градинската пътека с разбумтяно в гърдите сърце. Мислеше за Трикси и тревогата стягаше като скоба гърлото й. Съпругът й стоеше на верандата с ръце на кръста. Под шапката лицето му беше потъмняло от гняв.

— Защо трябваше да науча за Трикси и онзи Джаспър от Бил Дърлакър? — попита той. — Направи ме на глупак.

Тя отметна с опакото на дланта си кичурите коса от мокрото си чело.

— Извинявай, Фреди. Щях да ти се обадя.

— Няма ме един уикенд и се случва това! — Той закрачи по верандата.

— Всичко е наред. Аз говорих с нея и тя е наказана.

— Наказана! Трябва да бъде напердашена от тук чак до Тимбукту. Какво става, по дяволите?

Грейс се опита да омаловажи нещата.

— Отишла до Кейп Код с приятели да гледат как групата свири на частен концерт. Каза ми, че ще остане при Сузи и аз й повярвах. Все пак тя ходи при нея повечето уикенди и си помислих…

— Но е прекарала уикенда с онзи пройдоха Джаспър. — Той прогони подразнен една дръзка пчела, която бръмчеше твърде наблизо.

— Тя е била със Сузи. Отишли са заедно. Изглежда по-лошо, отколкото е в действителност.

— Тя те е излъгала, Грейс. Колко по-лошо трябва да бъде? Тя е на деветнайсет и е прекарала уикенда, забърквайки се в какво ли не, заедно с младеж, когото почти не познава. Това е срам! Кой е този Джаспър?

— Той е англичанин.

— Сякаш това подобрява положението. Той свири в група, за бога!

— Да, но е добро момче.

Фреди седна в люлката и извади цигарите от джоба на ризата си.

— Познаваш ли го?

— Не.

— Откъде знаеш тогава, че е добро момче?

— Вярвам на Трикси.

Той пъхна цигара между устните си и я запали.

— Имаш ли представа какъв живот водят тези хора? Имаш ли?

— Не всички са като Мик Джагър и Мариан Фейтфул.

— Наркотици, алкохол, секс. Наистина ли искаш дъщеря ни да се мотае с такива момчета? Грейс, не ставай наивна.

— Какво още ти каза Бил? — Опита се да овладее треперенето на гласа си.

— Не беше нужно да ми казва нищо повече. Мога да си представя какво говорят всички.

Тя седна до него и отпусна калните си ръце в скута си.

— Това ли те тревожи? Какво мислят другите?

Фреди я погледна през завеса от дим. Никотинът като че ли го успокои малко.

— Грейс, дойдохме тук преди двайсет и седем години и си изградихме нов живот. Тези добри хора ни приеха на острова си и ни накараха да се чувстваме у дома си. Но ние работихме здраво, за да го заслужим. Ти си спечели репутация на най-добрия градинар в областта, а аз спечелих уважението на хората, с които работя във фермата. Не беше лесно, като се има предвид външният ми вид, но те ни приеха и имаме добри приятели. Не искам всичко това да бъде унищожено за едно лято, защото Трикси се държи като курва.

Тази дума ужили Грейс като плесница.

— Как може да говориш така за дъщеря си, Фреди? Тя не е такава.

— Тя съсипва репутацията си, Грейс.

— Но тя е влюбена, Фреди — възрази страстно Грейс.

— Тя е на деветнайсет. Какво знае за любовта?

— Може ли да ти напомня, че една друга деветнайсетгодишна жена се омъжи за своята детска любов преди много години? — Усмихна се колебливо, но Фреди не се трогна.

Той дръпна пак от цигарата.

— Ние се познавахме цял живот. Родени сме на едно място. А аз не знам нищо за този Джаспър и се обзалагам, че и тя не знае. Наистина ли смяташ, че момче, което пътува с група, е добра партия за дъщеря ни?

— Трикси не е като другите.

— Ще й се, но е като другите. Забавно е да нарушаваш правилата, а лошите момчета винаги са били привлекателни за момичета като Трикси. Но той ще й разбие сърцето и тя е достатъчно обикновена, за да я заболи от това.

Грейс пребледня.

— Не говори така — рече тя тихо. От всички неща, които можеха да сполетят дъщеря й, разбитото сърце беше най-страшното.

— Казвам го още сега, за протокола. И знаеш, че съм прав.

— Нека се срещнем с момчето. Нека поне разберем що за човек е, преди да й забраним да се вижда с него.

Той се изправи и хвърли угарката в градината.

— Трябва да се връщам на работа. Ще си помисля.

Грейс също стана.

— Бъди добър с нея, Фреди — рече тя малко по-твърдо, отколкото възнамеряваше. — Не искам да те намрази, защото й пречиш да бъде с мъжа, когото обича.

Той се втренчи в нея. Окото му, обикновено така студено, внезапно се изпълни с болка.

— Ти така ли мислиш?

— Аз искам само да е щастлива — отвърна Грейс, лицето й се беше зачервило.

— Аз също. И като неин баща е мое задължение да я пазя от дупките по пътя. Какво ще има за вечеря?

— Пай с пиле.

Той кимна доволно. Въпреки че бе напуснал Англия преди двайсет и седем години, Фреди още предпочиташе простоватата английска кухня. Влезе вътре да си вземе сакото, после мина през предната врата, без да каже нищо повече.

Грейс остана трепереща на верандата. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, но усещаше вътрешностите си като разтопени. Беше готова да защитава Трикси като лъвица, но ако Фреди й забранеше да се вижда с Джаспър, тя щеше да е съсипана. Ами ако беше прав и Джаспър просто се забавляваше с една лятна авантюра с местно момиче, с което няма никакви намерения да се обвързва? Тя не искаше Трикси да се омъжва, още не, беше твърде млада — ако тя не се беше омъжила толкова млада, може би никога нямаше да си навлече онова, което я сполетя, — но тя не искаше и първата любов на дъщеря й да разбие сърцето й. Всичко друго, но не и това.

Грейс седна на стълбите и се загледа в пчелите, които бръмчаха около лавандулата. Тихото им жужене уталожи тревогите й. Винаги се ободряваше, докато ги гледаше как събират цветен прашец за кошера. В Англия баща й се грижеше за двайсет кошера, тя имаше само три. Не й стигаше времето за повече, пък и това беше хоби; тя беше пчелар любител. Не изкарваше пари от меда, за огорчение на Фреди, защото всичко, което печелеше в местните магазини, отиваше за ремонти и оборудване. Фреди беше опитал да я убеди да се откаже от тях, но колкото и мекушава да беше Грейс за много неща, опреше ли до пчелите, нищо и никой не можеше да я накара да се откаже от тях. По-скоро би изтръгнала собственото си сърце.

Тя тръгна към лавандулата и откъсна едно стръкче, върху което се угощаваше малка пчеличка. Усмихна се, докато я гледаше как забързано пълзи по малките цветчета, извличайки нектар. Не я забеляза, толкова концентрирана беше в мисията си. След миг пчелата тръгна по ръката й, гъделичкайки кожата. Грейс я погледа още малко, забравила за Трикси и Джаспър, усещаше как миналото я тегли през пукнатините в собственото й разбито сърце, които така и не се затвориха напълно. Двайсет и седем години изглеждаха много време и все пак за сърцето не означаваха нищо. Любовта не се износваше, не се разпадаше с годините, а сияеше като вечно слънце. Грейс вече караше петдесетте и определено тя самата започваше да се разпада, но само външно. Любовта, която носеше в сърцето си, сияеше като нова и щеше да остане такава, докато спомените я връщаха. А те я връщаха постоянно, с всяка малка пчела, която красеше в градината й.

 

 

Трикси приключи смяната си в „Капитан Джак“ в три и тръгна към къщата на Джо Хорнби. Не беше далече, минаваше се по плажа, а после по стръмна дъсчена пътечка се стигаше до къща с покрив от сиви плочи, която се издигаше царствено на върха на възвишението. Трикси тръгна към момчетата, които се излягаха край басейна, пушеха марихуана и разговаряха под слънчевите лъчи. Старият Джо спеше след обилния обяд в кресло от ракита, с шапка върху очите, а големият му корем се издигаше и спадаше под розовата тениска. Джаспър беше по червени плажни шорти, стройното му тяло бързо хващаше загар на следобедното слънце.

— Я вижте кой е тук — каза той и се усмихна. — Да поплуваме, красавице?

— Днес е много горещо — отвърна Трикси и остави чантата си на тревата. — Може да се разхладя.

— Ако облечеш бански, всички ще имаме нужда от охлаждане — каза Бен, който беше барабанистът на групата. Той отметна рошавата си коса от челото и отпи от бутилка бира.

— Виждам, че работите усилено — отвърна тя саркастично.

— Просто се молехме за вдъхновение — отговори Джаспър. — И ето те!

— Къде е моето вдъхновение тогава? — попита Джордж, изтягайки се лениво в шезлонга.

— Сигурно майка й не я пуска — изсмя се Бен.

— Да доведе и майка си — рече Джордж. — Харесвам опитни жени.

— За кого говори? — попита Трикси.

— За едно пиленце, с което се запозна в закусвалнята тази сутрин — информира я Бен.

— Луси в небесата с диаманти^[1] — пропя Джаспър.

— Не и Луси Дърлакър! — възкликна смаяна Трикси. — Повярвай ми, не искаш да се срещаш с нейната майка! Тя не би позволила на Луси да припари до теб. Би предпочела дъщеря й да лепне чума!

Джордж се ухили и сложи ръка на сърцето си.

— Забранен плод! Сега ми се струва още по-привлекателна. Умирам от любов към Луси Дърлакър.

— Повярвай ми, тя не е толкова трудна. Всеки глупак може да я спечели.

— Мяу, драскаш като котка! — подразни я Бен.

Джаспър хвана Трикси за ръка и я придърпа надолу, за да я целуне.

— Аз добре познавам ноктите ти — прошепна той. — Нося драскотините от тях по гърба си като медали.

Трикси се засмя гърлено.

— Ще се видим в басейна, господин Дънклиф!

Тя взе банския си и влезе вътре да се преоблече. Къщата беше красиво обзаведена и много подредена. Трикси намери тоалетна по коридора и се съблече. Докато обуваше банските, погледна към колажа от черно-бели фотографии на един по-млад и по-слаб Джо заедно с различни музиканти, които тя не разпознаваше. Той се усмихваше насред купони със смайващи млади мъже с фракове и бляскави жени с прически от петдесетте, на които майка й беше успяла да устои. После забеляза снимка на Джо с Елвис Пресли. Приближи се да я огледа по-добре. Определено беше Елвис. Това веднага я впечатли. Вероятно Джо щеше да превърне Джаспър и групата му в световен успех, също като Елвис. Тръпка на въодушевление мина през тялото й. Това беше ужасно вълнуващо. Спомни си за Мариан Фейтфул и мисълта да бъда гадже на рок звезда й се стори много привлекателна. Трикси тръгна с пружинираща походка през къщата към басейна.

Прекараха следобеда в плуване и слънчеви бани. Джо се събуди и Трикси установи, че е весел старец със сочен бостънски акцент и цяла съкровищница забавни истории от миналото му в музикалния бизнес. Той седеше като ленива жаба в креслото си, пушеше пура и не млъкваше. Явно се наслаждаваше на своята млада и възхитена публика.

— Не съм се въодушевявал така за група, откакто чух Джон и Пол — каза той важно, сякаш лично беше открил „Бийтълс“. — Тези момчета ще стигнат далеч. Помни ми думата. Музикалният свят гледа към Англия. Моментът е повече от подходящ. — Той изтръска пепел на тревата. — През есента тръгваме на турне, аз ще отворя тефтерчето си, едно от най-богатите в този бизнес, и няма да спрем, докато не стигнем върха.

Трикси се усмихна на Джаспър и той й се усмихна в отговор. В този момент бъдещето изглеждаше бляскаво като златна монета.

По-късно, когато Трикси се прибра у дома, въодушевлението й беше потушено от баща й, който я чакаше в кабинета си. Подразнена, че я кара да се чувства отново като ученичка, тя хвърли плажната си чанта на пода в коридора и влезе при него. Понякога имаше чувството, че той така и не е напуснал армията. Още носеше панталони с висока талия, седеше с изправен гръб, беше вманиачен по реда и имаше навика да й говори така официално, както офицер говори с подчинените си, а не баща с дъщеря си, освен това бе ужасно сериозен. Фреди Валънтайн беше човек, който рядко се смееше. Трикси искаше да се смее постоянно, освен сега, разбира се. Точно сега искаше да му се разкрещи.

— Искал си да ме видиш? — попита тя, щом застана на прага.

— Влез, Беатрикс — каза той. Наричаше я така само когато й беше ядосан. — Седни — изкомандва той. Трикси се смути. Нали майка й каза, че въпросът е приключен. Изпълни заповедта и седна на дивана, като много съжаляваше, че не е достатъчно голяма, за да се освободи от контрола на баща си. Втренчи се в масата за кафе, на която бяха наредени спретнати купчини големи и лъскави исторически книги за войните, и се приготви за сериозно конско.

— Много съм разочарован от теб — каза той тихо.

Не започваше добре. Сърцето й се сви.

— Вече казах, че съжалявам — прошепна тя.

— Говорих с майка ти.

— Тя ме наказа — добави Трикси с надеждата, че това ще е достатъчно.

— Знам. Но не съм доволен, че си излъгала, Беатрикс.

— Няма да се повтори, обещавам.

Той въздъхна.

— Не знам защо изпитваш нужда постоянно да нарушаваш правилата. За тях си има причини. За да си в безопасност. Да не пострадаш. Ако на бойното поле нарушиш правилата, умират хора. — Той пак въздъхна подразнен. — Ако искаш да успееш в живота, Беатрикс, трябва да се научиш на дисциплина. Всичко изисква дисциплина. Не мисля, че разбираш това.

— Напротив, разбирам — отвърна тя бързо. От опит знаеше, че няма смисъл да спори с баща си, това беше напразен разход на енергия и не водеше до нищо.

— Мислих за онзи младеж, с когото се виждаш. Какви са плановете му?

— Планове?

— Да, какво ще прави, когато лятото свърши?

Тя сви рамене.

— Не зная. Джо казва, че ще ги превърне в суперзвезди като „Бийтълс“.

Фреди извъртя очи.

— Джо Хорнби е по приказките. Аз не бих разчитал на него.

Това охлади ентусиазма на Трикси.

— Той се е познавал с Елвис Пресли — рече тя отбранително.

— Сигурно. И аз срещнах веднъж Марлон Брандо, но това не ме прави филмов продуцент.

Трикси изпухтя подразнено.

— И какво, ще ми забраниш да се виждам с Джаспър?

— Опитвам се да те предупредя, глупаво момиче. — Фреди стана и закрачи из стаята. — Мислиш ли, че ще ти остане верен, докато гради кариера като музикант? Не, той ще те изостави в края на лятото и ти ще останеш тук, с разбито сърце. Що за баща ще съм, ако не те предупредя?

— Колко пъти си ми казвал, че животът е път, който учи? Не е ли мое право да реша дали да рискувам да ми разбият сърцето?

Той я погледна замислено.

— Ти дори не го познаваш — прошепна тя.

— Познавам този сорт хора.

— Не мисля, татко. Ти познаваш само стереотипа.

Той отпи от кристалната чаша с джин с тоник на бюрото му.

— Не искам да се виждаш с него — каза после, но в гласа му се усещаше някаква слабост, за която Трикси веднага се хвана.

— Но няма да ме спреш.

— Ти си млада жена. Майка ти се омъжи на твоите години.

— Защо не се запознаете с него?

— Да, мисля, че няма да е зле.

— Сигурна съм, че ще го харесаш.

— Нека сам преценя това, Трикси.

Тя се усмихна, окуражена от факта, че вече я наричаше Трикси.

— Той е добър човек, уверявам те, и е много добре възпитан.

— Предполагам, че има шанс да се откаже от плановете си и да се захване с бизнес.

— Това ще е ужасно похабяване на таланта му, татко.

— Но за теб ще е по-добър вариант.

 

 

Трикси забърза по стълбите към горния етаж, за да се преоблече. В „Капитан Джак“ тази вечер имаше парти и тя щеше да се срещне там с Джаспър и момчетата. Вероятно дори щяха да посвирят, а тогава всички щяха да се убедят колко са талантливи. Едва сдържайки въодушевлението си, тя се изкъпа и облече минипола с бяло потниче с бродерия на цветя. Пусна косата си, но откъсна роза от предната стена на къщата и я закичи на ухото си. Откри майка си в кухнята, беше с готварска престилка.

— Отивам на купона.

— Не закъснявай твърде много — отвърна Грейс и погледна късата пола, но си замълча. Краката на Трикси бяха твърде дълги за такава миниатюрна пола. Предположи, че Евелин Дърлакър ще има много какво да каже по въпроса. — Забавлявай се — добави.

— Ще се забавлявам, мамо. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? Купонът е за всички.

— Зная, скъпа. Но баща ти е изморен. Работил е целия уикенд. Ще остана тук да му приготвя хубава вечеря.

Трикси сви рамене.

— Добре, но ще е забавно.

— Ти се забавлявай и се дръж прилично. — Грейс се опита да вкара малко твърдост в гласа си, но дори да успя, Трикси не забеляза.

— Как изглеждам? — Завъртя се като балерина. — Харесва ли ти?

Грейс не можа да не се усмихне на жизнеността на дъщеря си.

— Красива си, скъпа, макар че си също толкова красива и с по-дълга пола.

— О, мамо, много си старомодна! Не се тревожи за мен — засмя се Трикси. — Ще съм образцова! — Ухили се дяволито и изтича от къщата, като остави мрежестата врата да се затръшне след нея.

Грейс сложи пая с пиле във фурната, свали престилката и я закачи на вратата. Наля си чаша вино, после излезе на верандата да гледа залеза.

Вечерта беше златна, а светлината — мека и прашна, освен когато се отразяваше във вълните и сияеше перленобяла. Грейс си пое дълбоко дъх, за да се наслади на свежия морски въздух, който винаги й носеше удоволствие, дори след всички тези години, през които живееше до брега.

Отпи от виното и усети как се отпуска. Фреди беше в кабинета си и вероятно щеше да остане там до вечерята. Тя имаше време да поседи на люлката и да се наслади на самотата. Гледаше как пчелите жужат около саксиите с хортензии до нея и бавно, но с огромно удоволствие позволи на нежното им жужене да я върне в миналото.