Санта Монтефиоре
Дъщерята на пчеларя (2)

Глава 2

Трикси Валънтайн стоеше само по ефирен прозрачен саронг пред стария навес за лодки на Джо Хорнби. Вътре любовникът й се излягаше в рибарската лодка, подпрял китарата си на коляно, и подрънкваше мелодията, която бе композирал тази сутрин. Той извърна очи към входа. Отначало една тънка бяла ръка се появи иззад стената и дълги пръсти се плъзнаха по дървото. След това я последва красиво изваян крак. Той се сви в коляното, наклони се по диагонал и насочи нежнорозовите си пръсти към земята. Трикси постоя така за драматичен ефект, преди да смени позицията, да се появи бавно и да се облегне на касата на вратата с един свит крак, протегнати назад ръце и опрени на стената длани. Гледаше го хипнотизиращо изпод гъстия изсветлял от слънцето бретон, подрязан в права линия точно над очите й. После раздели устни, разкривайки леко кривите си кучешки зъбки в изпълнена с обещания усмивка. Джаспър гледаше как тя дърпа възела на тила си и остави саронга да се зарее към земята, където образува купчинка в краката й. Тя застана гола, силуетът й се очертаваше на фона на океана, а извивката на талията й улавяше последната златиста светлина, отскачаща от водата.

Джаспър Дънклиф се взираше с възхита в нея. Всичко в Трикси му харесваше. Тя беше непредсказуема, спонтанна, дива и с вкус към забавленията. Освен това беше толкова красива, с големи тъмносини очи и извивки на правилните места. Тя се приближи, без да откъсва поглед от него, а той остави встрани китарата си и усети как джинсите му отесняват от желанието.

Трикси стъпи в лодката и тя се разлюля леко, но не достатъчно, за да я извади от равновесие. И двамата знаеха, че има опасност да ги открият, но за хора, които постоянно нарушаваха правилата, мисълта за риска само увеличаваше възбудата им. Тя го обкрачи и се хвана за бордовете на лодката, за да се задържи. После сведе лице и притисна устни в неговите, дългата й коса се спусна около тях като завеса с дъх на море.

— Сега си мой — прошепна Трикси и усети как той се усмихва. Вярно беше; той не можеше да помръдне, прикован към лодката. Плъзна ръце на врата й и погали с палци брадичката й.

— Можеш да ме имаш телом и духом, Трикси — прошепна той. — Винаги когато пожелаеш.

— Харесва ми как говориш, Джаспър.

— Защо? Нали каза, че родителите ти са англичани. — Той плъзна ръце към гърдите й и леко погали зърната.

Тя стаи дъх и изви гръб като котка.

— Но те не говорят като теб. На мен ми харесва как говориш ти.

Той придърпа главата й надолу и я целуна страстно. Нетърпелива да го усети в себе си, тя започна да разкопчава колана му, за да го освободи. Той изстена, когато бе погълнат от топлото й тяло. Тя започна да се движи необуздано над него, отмяташе глава, а косата й се люлееше, докато желанието нарастваше и тя потъваше в него. Той я държеше за хълбоците, но не успяваше да я контролира. Накрая сграбчи кичур от косата й и придърпа лицето й надолу.

— Не толкова бързо. Щом ще си отгоре, трябва да правиш каквото ти казвам.

— Харесвам вашата самоувереност, господин Дънклиф.

Той се засмя.

— Добре звучи.

— Кое? Господин Дънклиф? На мен ми се струва съвсем обикновено.

— Точно затова ми харесва. — Той притисна устни в нейните, преди да го е разсеяла още повече, и я целуна дълбоко.

Малко по-късно седяха в лодката и споделяха цигара марихуана. Вече се здрачаваше. Слънцето бе потънало зад хоризонта, а морето беше спокойно. Трикси се чувстваше приятно замаяна и отпусната.

— Обичам това време от деня, а ти?

— Да, красиво е — отвърна Джаспър. Тя му подаде цигарата и той дръпна дълбоко. — Не трябва ли да се прибираш?

— Още не. Вече и без това съм загазила, още малко няма да навреди.

— Какво ще й кажеш?

— На мама ли? — Сви рамене. — Тя е романтичка. Ще й кажа всичко за теб и това ще я разсее от факта, че я излъгах за уикенда със Сузи.

— Ти си на деветнайсет, Трикси. Имаш работа. Печелиш собствени пари. Ти си независима. Според мен можеш да правиш каквото поискаш.

— Така е, но тя е много консервативна. Израснала е в малко английско градче, влюбила се е в татко, когато са били съвсем млади, и са се оженили точно в началото на войната. Тя никога не е била с друг. Очаква същото и от мен, а виж ме какво правя — секс с рок звезда преди брака. Рок звездите не са онова, което повечето майки искат за дъщерите си.

— Рок звезда — изсмя се той скептично. — Ласкаеш ме.

В очите й гореше увереност.

— Ти ще станеш голяма звезда, Джаспър. Сигурна съм. Хубав си, талантлив и всички харесват музиката ти. Имам нюх за успеха и определено го надушвам в теб. — Тя дръпна пак от цигарата и му се усмихна през дима. — И аз ще съм там, ще ръкопляскам зад кулисите, защото ще те познавам отпреди да станеш милионер с хиляди почитателки, които крещят името ти и пеят песните ти, и преди да продаваш плочи по целия свят.

— Обичам ентусиазма ти, Трикси. Стараем се.

— Какво мислят за вас в Англия?

— Нищо особено.

— Затова ли дойдохте тук?

— Разбира се. Всички искат да успеят в Америка.

Тя се засмя.

— Не всички искат да успеят в Теканасет!

— Свързан съм с това място. Баба ми и дядо ми са имали къща тук. Преди много време. Стори ми се подходящо място за начало.

— А защо да не успееш първо в Англия, като „Бийтълс“? Не искаш ли да си голяма звезда в твоята страна?

Той въздъхна, изглеждаше огорчен.

— Защото майка ми ще ме убие заради този срам.

Трикси сбърчи нос.

— Шегуваш се, нали? — Той поклати глава. — Майка ти не одобрява?

— Разбира се, че не одобрява.

— А баща ти?

— Мъртъв е.

— О, съжалявам.

— Недей. Не бяхме особено близки. Той беше военен, като неговия баща. Не разбираше музиката, или поне моята музика.

— Колко тесногръдо! Трябвало е да се гордее с таланта ти.

— Той не виждаше талант в мен, Трикси. Но няма проблем. Аз съм втори син. Цялата отговорност пада на плещите на брат ми и за щастие той е достатъчно едър и обикновен, за да я понесе.

Трикси се засмя.

— Значи ти си свободен да бъдеш какъвто поискаш.

— Точно така — усмихна се той. — С когото поискам.

— С мен. — Тя го погледна кокетно изпод бретона си.

— С теб, скъпа — отвърна той.

— Знаеш ли? Един ден аз също ще успея — каза тя. — Но в друга област.

— И каква ще бъдеш?

Тя сви колене към гърдите си и ги прегърна.

— Редактор в известно списание.

— Като Даяна Вриланд^[1]?

— Тогава хората ще питат: „Коя е тази Даяна Вриланд?“, защото аз ще съм много по-известна от нея.

— Мисля, че скандално известна ще е по-точният израз — подразни я той.

— Е, ще работя в областта на модата. Обичам дрехите и смятам, че имам вкус. Няма да остана в Теканасет да сервирам по масите до края на живота си. Светът е голям и аз възнамерявам да го видя.

— Сигурен съм, че ще го видиш. Мисля, че можеш да постигнеш каквото решиш, Трикси Валънтайн.

— И аз така мисля. Ще обикалям всички модни ревюта. Ще опозная света. Ще движа с най-големите, като Анди Уорхол и Сесил Бийтън, и ще купонясвам в „Студио 54“ в Ню Йорк с Бианка Джагър и Ози Кларк. — Тя се засмя и огънчето на марихуаната затанцува в очите й. — Ще бъда кариеристка.

— Повечето момичета искат да се омъжат и да родят деца. Моите сестри също.

— Но аз не съм като повечето момичета. Мислех, че вече си го разбрал. Искам да бъда свободна, като теб, и да бъда каквато пожелая.

— Тогава го направи. Нищо не може да те спре.

— Само баща ми. — Тя въздъхна тежко. — Той иска да ида в колеж и да завърша образованието си, но се съмнявам, че може да си го позволи. Все казва, че няма нищо по-непривлекателно от глупава жена. — Засмя се и добави: — Аз съм много по-умна, отколкото предполага, но определено няма да ида в колеж. Искам да се махна оттук и да започна да живея. Това място е задушаващо и преди ти да дойдеш, беше смъртоносно скучно!

— А той ще те подкрепи ли?

— Ами той е дошъл от Англия само с ума си и е постигнал успех в бизнеса. Ако беше останал в Англия, съсипана от войната и без никаква работа, щеше още да е земеделски работник. Мисля, че ми се възхищава, задето искам да постигна нещо в живота си — нали това е Американската мечта, за която всички говорят?

— А майка ти?

— Мама ще ме подкрепи, каквото и да реша. Тя иска само да съм щастлива. Не е получила добро образование, но баща й е бил интелигентен човек и е изчел всичко. Образовал я е добре и, да ти кажа, няма книга, която да не е прочела. Както и да е, тя работи. Занимава се с озеленяване и е много добра. Не е като домакините, които не вършат нищо, освен да готвят и да клюкарстват по цял ден.

— Майка ти ми се струва невероятна.

— Такава е. Тя е нежна и мила, но знам, че ако се скараме с татко, тя ще подкрепи мен. Опре ли до детето й, става яростна. Повечето майки щяха да са съсипани от някои мои постъпки, но аз усещам, че мама тайно ми се възхищава, сякаш й се иска да е живяла като мен. Усещам нещо диво в нея. Не знам… — Гласът й затихна и тя извърна очи към нощта, където ярките звезди разкриха за един омагьосващ миг свят отвъд нашия. — Просто така ми се струва. Може и да бъркам.

Джаспър спря да свири и я притегли в прегръдките си.

— Студено ти е.

— Малко.

Целуна я по главата.

— Нека те изпратя до вас.

— Наистина ли?

— Разбира се. Може и да съм бъдеща рок звезда, но съм и джентълмен, и държа на маниерите.

— Майка ти не би одобрила това — рече тя, докато ставаше.

— Тя и без това нищо не одобрява.

— Мен няма ли да одобри? — Трикси беше изненадана от въпроса, който изскочи изневиделица от устата й. Наистина нямаше никакво значение какво мисли госпожа Дънклиф за нея, а и нямаше голяма вероятност да се запознаят. Но, странно защо, отговорът му й се стори много важен.

— Да — отвърна той, хвана я за ръка и й помогна да слезе от лодката. — Тя няма да те одобри.

— Защо? — Въпреки всичко се почувства засегната.

— Има ли значение?

— Не знам. Сигурно няма. Просто съм любопитна.

— Любопитството убило котката, а ти си много красива котка — каза той, вдигна брадичката й и я целуна.

— Е, тогава да не убиваме котката. — Но тя отчаяно искаше да разбере защо няма да е подходяща. Дали защото беше сервитьорка в крайбрежния ресторант „Капитан Джак“, или защото не беше представителна? Е, ако се налагаше, можеше да се облече подобаващо, с костюм и перли като Грейс Кели, и със сигурност нямаше да е сервитьорка до края на живота си.

Джаспър я изпрати до дома й на Сънсет Слип. Ароматът на розите, които пълзяха по фасадата на къщата, беше опияняващ — и за миг му напомни за градината у дома, в Англия. Той откъсна една роза и я закичи зад ухото на Трикси.

— Не ядосвай майка си — каза й и я целуна нежно.

Трикси се усмихна и се засмя дрезгаво.

— Ти дори не я познаваш.

— Но вече я харесвам.

— Тя би те одобрила — прошепна Трикси. — Мисля, че ще те хареса, въпреки че си рок звезда.

— Ще се видим утре, Деликси Трикси.

Тя се засмя на глупавото име.

— Знаеш къде да ме намериш — отвърна и отвори вратата. Той я изчака да влезе в къщата, преди да се отдалечи по пустата улица.

Джаспър се усмихваше на себе си, докато вървеше по дъсчената пътека през избуялите треви към плажа. Брегът беше озарен от ярка луна. Като че ли звездите се бяха посипали от небето във водата, където блещукаха още по-ярко. При мисълта за Трикси сърцето му преливаше. За първи път беше влюбен така. Да, имаше и други момичета. Много момичета. Но никога не бе изпитвал към тях това, което чувстваше към Трикси. Обичаше кривите й кучешки зъбчета, които й придаваха дяволит и весел вид. Обичаше непокорния й дух и жизнеността й, както и твърдата й вяра в него. Знаеше, че тя ще обиколи Америка с него, ако я помоли. Колкото повече мислеше за това, толкова по-привлекателна му се струваше тази възможност. Едно знаеше със сигурност, през есента нямаше да я остави на този бряг.

Господин Дънклиф. Харесваше му възхитата в гласа й, когато произнасяше това име. Харесваше и себе си, когато беше с нея. Тя го караше да се чувства добре. Нейната преданост беше като слънчеви лъчи, които прогаряха сенките на несигурността. Той започна да си тананика нещо. Докато вървеше, шумът на вълните му осигури усещане за ритъм и малко по малко мелодията преля в думи. Вдъхновен от топлината, събудена от мислите за Трикси, той седна с кръстосани крака на пясъка с китарата и превърна стиховете в акорди, които свиреше отново и отново, докато създаде и запомни песента.

Прегръщах те още секунда

и после гледах как си отиваш.

Внезапно ми се прииска

да се затичам след теб,

да те прегърна отново и

никога да не те пусна.

 

 

Трикси беше сигурна, че дочува от прозореца на стаята си далечен звук на китара, но можеше и да е само шепотът на морето. Постоя там за миг, като позволи на хладния вятър да погали лицето й. Взираше се в нощното небе. Вече беше тъмно, ако не се броеше лунната светлина и мистериозното блещукане на звездите. Долу градината бе притихнала. Птиците спяха. Пчелите се бяха върнали в своите лепкави килийки. Зайците се гушеха в дълбоките си дупки. В зловещата сребърна светлина храстите и цветята изглеждаха неземни. Сърцето й преливаше от тази красота и мисълта, че Джаспър е някъде там, само увеличаваше този разкош. Появата му в Теканасет промени начина, по който виждаше всичко. Светът изглеждаше много по-красив, защото той съществуваше.

След миг майка й почука тихо на вратата.

— Трикси, може ли да вляза?

— Здравей, мамо — отвърна Трикси, отстъпи от прозореца и плъзна ръце в ръкавите на дълга плетена жилетка.

— Трябва да поговорим — започна Грейс, като си спомни съвета на Голямата да бъде твърда.

Трикси побърза да се извини.

— Знам, че те разочаровах, и много съжалявам. — Скръсти отбранително ръце.

Грейс забеляза цветето в косата й и сериозното й изражение се разля в усмивка.

— Добре ли си прекара?

— Просто се помотах с групата. Всичко беше съвсем невинно, уверявам те. Със Сузи си имахме наша стая и бяхме гости на приятеля на Джо Хорнби, господин Липман, който е много важен човек в музикалната индустрия. Той твърди, че те имат голямо бъдеще.

Грейс седна на леглото и отпусна ръце в скута си.

— Много харесваш Джаспър, нали?

Трикси се усмихна, когато ентусиазмът й измести враждебността.

— И ти ще го харесаш. Той е истински джентълмен. Изпрати ме до дома. Не е каквото си мислиш.

— И какво си мисля?

— Ами, той ще става рок звезда. — Каза го, сякаш бе престъпление да си рок звезда.

— Няма нищо лошо в това да си музикант, Трикси.

— Дори собствената му майка не одобрява.

— Но не и аз. Ти можеш да обичаш когото решиш, скъпа. Определено не ме интересува какво мислят другите по въпроса.

— Тогава за какво искаш да говорим?

Грейс се поколеба, вече не така убедена.

— Искам да не напускаш острова до края на лятото — каза равно.

Трикси изглеждаше ужасена.

— Не говориш сериозно!

— Напротив, скъпа. Нали не очакваш да опростя постъпката ти.

— Аз съм на деветнайсет. Имам работа, за бога. Сама изкарвам пари. Аз съм възрастна. Би трябвало да мога да правя каквото поискам. Ти си се омъжила на моите години!

— Това няма значение. Ти си ми дъщеря и докато си под моя покрив и не си омъжена, имам право да знам къде си. С баща ти сме отговорни за теб. Постъпката ти е непростима, Трикси. Ами ако ти се беше случило нещо?

— С Джаспър бях в безопасност. Той е на двайсет и четири. Гостувахме на господин Липман, не съм му пристанала.

— Трябваше да ме попиташ за разрешение. Трябваше да ми кажеш честно къде отиваш.

— Ти сигурно нямаше да ме пуснеш.

— Да, вероятно — съгласи се Грейс.

— Е, точно затова не те попитах. — Трикси седна на табуретката пред тоалетката си, сви единия си крак и го прегърна. — Каза ли на татко?

— Още не. Исках да поговоря първо с теб. Предпочитам да му кажа, че всичко е уредено и няма нужда от повече обсъждане.

Трикси изглеждаше облекчена.

— Добре, обещавам да не напускам острова. Мисля, че и без това момчетата ще останат тук до септември. Правят албум при Джо.

Грейс също беше облекчена.

— Е, значи се разбрахме. Добре. Сега ми разкажи за него.

Трикси пусна крака си и започна да си реши косата. Тя беше гъста и лъскава като на майка й навремето.

— Той е много красив. — Лицето й омекна в усмивка.

— Сигурна съм.

— Има най-красивите очи. Сиво-зелени, като градински чай, и е забавен. Постоянно се смеем. Освен това е нежен и много мил.

— Англичанин е, нали?

— Да, говори като принц. — Тя си спомни за розата и я издърпа от косата си. — Разбира се, не е принц, но един ден ще бъде известен. Трябва да го чуеш как пее. Има най-секси гласът на планетата.

— Бих искала да го чуя — каза Грейс.

Трикси въздъхна щастливо.

— Е, може и да го чуеш. Може да ти изпее някоя от песните си. Мисля, че ще си впечатлена. Обича ме, не ме обича… — започна тя да къса листенцата на розата.

Грейс се засмя.

— От това, което чувам, мисля, че те обича.

Трикси й се усмихна доволно.

— И аз така мисля.