Доминик Мезон
Пирът на зверовете (8)

7

С прецизните и пестеливи движения, присъщи на многократно повтарян ритуал, Люси се намазва с чудодейното блестящо олио за тяло. Набляга на деколтето, плъзга длан между гърдите си, за да създаде зрителна илюзия за обемност, и леко погалва раменете си. Приготвя се в още замъглената от пара баня, където звучи плътният глас на Ленард Коен. Спокойствието и величието на стария канадски мъдрец са неделима част от това мигновено безвремие. Люси си тананика, докато си мие ръцете:

There ain’t no cure,

There ain’t no cure.

There ain’t no cure for love^[1]

С ефирно изящество Люси отваря чекмеджетата на тоалетката, взема серума за блясък и с леки потупвания го нанася по лицето и шията си. После изважда хидратиращ дневен крем с хиалуронова киселина и го втрива в същите участъци. Следва околоочният крем, който нанася с масажни движения отвътре навън, за да стимулира циркулацията на лимфата — това предпазва от образуване на торбички под очите. Има още десетина години пред себе си, но внимава с крайчеца на очите — там, където след трийсетгодишна възраст се образуват ситни бръчици. Накрая намазва устните си с балсам, за да ги хидратира и да ги подготви за гримиране. Въздъхва, развързва кърпата, омотана около дългата й черна коса, и си запалва една цигара. Необходимо е да почака двайсет минути, преди да започне да се гримира, кожата й трябва да попие току-що нанесените мазила.

There ain’t no cure,

There ain’t no cure.

There ain’t no cure for love.

Мелодията неусетно процежда сладката си отрова в ума на Люси. Мислите й се отплесват към забранената тема. Люси не се бори, никога не надделява в тази битка. Всичко в жилището й напомня за Роксана, а песента само засилва процеса. Тя затваря очи, изпуска дима и за частица от секундата се връща в мърлявото корейско ресторантче, където се срещнаха за първи път преди шест месеца, преди цял един живот. Отново вижда паянтовите маси и облицования с дърво тезгях, зад който се суети Фан — винаги забързан, винаги усмихнат, никога любопитен. Почти надушва мириса на къкрещия бибимбап^[2]. От кулинарна гледна точка не беше паметно преживяване, ала заведението на Фан работеше цяла нощ, всеки ден, и той никога не си позволяваше и най-малката забележка относно облеклото и външния вид на клиентките си. Затова ресторантът бе станал спокоен пристан за всякакви нощни труженички — танцьорки, стриптийзьорки и проститутки, оживен като кипяща китайска супа, но не по-малко питателен и здравословен.

I see you in the subway and I see you on the bus

I see you lying down with me, I see you waking up

I see your hand, I see your hair

Your bracelets and your brush

Двете нощни птици неколкократно се бяха засичали там, бяха си разменяли съзаклятнически погледи и уморени усмивки. По онова време Люси работеше в кабаре с бурлеска спектакли, но номерът, който изпълняваше, се оказа прекалено шокиращ за клиентелата на заведението. Роксана работеше като хостеса в един бар на площад „Бланш“, но я уволниха заради пристрастеността й към хероина. Допадаха си взаимно, но Люси не знаеше как да я заговори. Младата румънка направи първата крачка, под предлог, че се интересува от татуировката й. Няколко дни след това блондинката с вид на паднало от гнездото птиче се нанесе у Люси. Тук изкараха шест вълшебни месеца, от време на време помрачавани от борбата с полицията, която искаше да експулсира Роксана, с нейния сводник, от когото тя искаше да се измъкне, и с хероина, който искаше да я съсипе. Но за младите жени неприятностите нямаха никакво значение в сравнение със страстта им. Люси се влюби в тази дрогирана курвичка, която се бе вкопчила в нея като в последната си надежда да се измъкне от блатото.

It’s written there in blood

I even heard the angels declare it from above

There ain’t no cure,

There ain’t no cure,

There ain’t no cure for love

Снагата на Роксана, нейният дъх, ръцете й, вкусът й — всичко това ужасно липсва на Люси, която прехапва устни и започва да се гримира, за да пропъди напиращото желание и тъгата, която я обзема. След като внимателно е намазала лицето си със слой лека натурална основа, Люси нанася розово-бежовия фондьотен отвътре навън с четчица „кабуки“. Роксана изчезна преди два месеца, след поредната караница заради наркотиците. Събра си нещата и затръшна вратата на жилището. Бяха преживели и други подобни кризи, но след няколко сълзливи телефонни обаждания всичките бяха приключили с извинения и горещи прегръдки. Не и този път, въпреки че от последния им разговор ставаше ясно, че Роксана смята да се върне. Тогава румънката скиташе по пътищата на Нормандия, откъсната от лошите си навици — наркотиците и тротоара.

Надигащият се гняв смущава приготовленията й. За миг Люси затваря очи, успокоява се и започва да изписва веждите си с четчица. Съсредоточава се — извивката трябва да бъде подчертана и същевременно да запази първоначалната си форма. После се облакътява на ръба на тоалетката, за да си сложи черната очна линия със специалната четчица. Изисква се хирургическа точност — ръката не трябва да трепери, за да не изкриви линията. Това занимание отклонява мислите й от Роксана. Очертава дебела линия, която да не се губи, след като си сложи изкуствените мигли.

Жандармеристите пет пари не дават за молбите на Люси. Издирването на скитаща наркоманка не им е приоритет. Наложи се да ходи няколко пъти до Лизийо, където обиколи всички барове, хотели и паркинги и разлепи листовки „Търси се“ с описанието на изчезналата по уличните стълбове. Няма да се откаже, безразличието на властите я влудява, ще открие Роксана, готова е на всичко. Слага малко бяло лепило върху плоската страна на изкуствените мигли, подухва отгоре му, за да не се разтече, после си слага миглите, започвайки от средата на клепача и стигайки до самите ресници. Продължава с външния край и завършва с вътрешното ъгълче, като лекичко притиска изкуствените мигли с крайчеца на една четчица, за да прилепнат по-добре. Щом изсъхне, лепилото става прозрачно. От началото на издирванията си е успяла да събере малко сведения, но се нуждае от помощ. Жандармеристът от Берне, който се бе съгласил да предприеме някои стъпки, изведнъж реши, че няма да й помага повече. Странното му оттегляне от случая събуди любопитството й. Надява се, че новите й съдружници ще удържат на думата си. Изложи се на голям риск заради тях, от любов към Роксана.

Преминава към ружа „Дезер роз“, започвайки от скулите в посока към слепоочията. Намазва бузите си обилно — очертава се дълга и оживена вечер в садо-мазо клуба, където ще работи. Не обича да изпълнява ролята на строга господарка по разни клубове, но спектаклите и манекенството не стигат, за да си плаща наема, затова не може да си позволи да откаже на някой богат и щедър кандидат-роб. Слага си червило с четчица — наситеночерно червило. Доволна от резултата, Люси няколко секунди се любува на отражението си в огледалото на тоалетката. Накрая напръсква лицето си с фиксиращ спрей, за да не се разтече гримът.

В спалнята, където от леглото вече не се разнася мирисът на тяхната любов, Люси отваря гардероба. Латексовите й дрехи са старателно подредени — обърнати наопаки и поръсени с талк. Изважда един корсет, който се закопчава отпред с връзки и токи, и колан за жартиери с шест закопчалки, за да държи здраво латексовите чорапи в телесен цвят и с черен ръб. Напръсква всичко със спрей, от който латексът засиява в пълния си блясък. Въпреки студа отваря прозореца, защото спреят може да е токсичен. Нахлузва пеньоар и си запалва още една цигара, докато нещата й изсъхнат.

Накрая навлича грижливо избрания костюм. Латексът обгръща кожата й като броня и малко по малко студентката Люси изчезва, отстъпвайки място на нощното си Аз — властната повелителка Люси Марвел. Придава си строг вид, стиска челюсти и се изплюва презрително. Овладява гнева си — възмущението и бунтарството, които я изпълват още от юношеските години, й помагат да играе ролята си. Яростта й върши чудеса и оправдава изключително ласкателната й репутация на доминираща строга господарка. Връща се на тоалетката, капва малко парфюм на шията си, от вътрешната страна на китките и между гърдите.

Таксито скоро ще дойде. Хвърля последен поглед на шифрованите си имейли в криптираната поща, за да види дали Юго си спазва обещанията. Гарантирал й е, че ще проследи дирята на Роксана. Хлапака страшно го бива — ако някой може да научи какво крие жандармерията относно изчезването на Роксана, то това е именно той. Люси е изпълнила своите задължения по договорката — не че й беше неприятно, но се изложи на голям риск. Телефонът й звъни. Таксито пристига, тя облича дългото черно манто и взема черната кожена пътна чанта. В нея са бичовете, камшиците, изкуствените фалоси, щипките, черните свещи, белезниците, аналните играчки с различен размер, кучешките нашийници, каишки и панички — цялото снаряжение, без което Люси не може да работи. Отправя се към вратата точно когато Ленард привършва последната песен.