Доминик Мезон
Пирът на зверовете (41)

40

Люси е обронила клюмналата си глава в ръцете на майора. Младата жена току-що е припаднала. Роси се пита дали не е прекалил. Сега не е моментът да проявява слабост, но има чувството, че се държи като най-долен мръсник. Подпира главата на Люси на радиатора — диша и изглежда дълбоко заспала. Майорът се чуди какво да предприеме — да я остави да си почине или да продължи да я притиска? Още не е решил, когато Малик позвънява на вратата и влиза в апартамента. Лейтенантът наблюдава сцената с явно учудване, взирайки се в младата жена, която спи, завързана за радиатора и заляна с повръщано. Младежкият му вид и русата коса му придават изражение в стил „Тинтин в страната на мъченията“, което извиква усмивка у майора. Роси му махва да седне, подава му една „Цингтао“, а той самият си отваря последната бутилка.

— Ама, Пол — вразумява го лейтенантът, — тя е жертва на нападение, не можем да я оставим така!

— Ако играем по правилата, ще влезе в болница за три дни, после ще трябва да я задържим, адвокатът й ще цъфне и ще пропилеем още два дни в юридически игри на котка и мишка. Нямаме време, Малик. Налага се да проявим творчество.

— Пол, съдебният следовател ще ни направи на нищо. Нямаме никакви доказателства, само смътни показания от участниците в партито на Делоне и телефонни обаждания от уличаващо място. Ако на всичкото отгоре нарушаваме правата й и застрашаваме здравето й…

— Ако се стигне дотам, ще отричаме всичко — отсича майорът и яростно потропва с показалец по масата. — Нашата дума срещу нейната. В толкова деликатно разследване най-важни са резултатите, това ти го гарантирам. А ако те мъчи съвестта, не забравяй, че й спасихме хубавото задниче. Не знам къде са искали да я закарат ония тримата, но мисля, че с нас й е по-добре. Трябва да я накараме да проговори. Аз играх лошото ченге, така че ти играй доброто, докато се върна. Но няма да я пуснем, преди да измъкнем от нея всичко, което знае за Жудекс… Ако ония са искали да й затворят устата, значи има какво да каже и искам да го чуя.

След всичките години, през които е бил помощник на майора, лейтенантът е научил, че няма как да го накара да размисли. Предава се и го осведомява за пожара. Пораженията са ограничени до партера, но умишленият палеж няма да убегне на експертите и с разследването ще се заеме полицейското управление на Осемнайсети район. Льотерие е уверил лейтенанта, че ще изиска документите по случая. Юридическата схема няма да им позволи да стигнат до истинските собственици на бара и апартамента, тъй като нищо не задължава люксембургската адвокатска кантора, която ги стопанисва, да съобщи сведенията, с които разполага. Слабо вероятно е да отбележат напредък в тази посока, но пък името на куфарчето им разкрива нова.

Хюсеин Ибрахим Салех ал-Малики има дебело досие в архивите на ГДВС. Така де, образно казано дебело, защото е вкарано в компютър, но безспорно е доста пространно. Ал-Малики дълго време е бил основна грижа на френското контраразузнаване и писанията, посветени на деянията му, могат да запълнят няколкотомна енциклопедия. Роден в Мосул през 1936 година в семейство на сунитски големци, забогатели от нефтени залежи по време на британския протекторат, Ал-Малики е сред първите членове на баасистката партия, основана от Саддам Хюсеин през 1960 година. Учен по образование и доверен съветник на Хюсеин, той е сред ръководните кадри на режима през мрачните години на войната с Иран и репресиите срещу кюрдското малцинство. Ал-Малики има основна заслуга и за изковаването на френско-иракските приятелски връзки, определящи за външната политика на Франция в Двуречието през осемдесетте години на двайсети век чак до избухването на първата война в Залива. Франкофил и голям любител на Бургундия и нейните вина, Ал-Малики е притежавал замък в областта Кот де Нюи, където редовно е прекарвал лятната си почивка — далеч от пещта в Багдад. Като приятел на Франция, се е ползвал с особени прояви на внимание и по време на престоите си е бил непрекъснато охраняван и наблюдаван от френското контраразузнаване. Участвал е в сключването на многобройни договори за продажба на оръжие с режима на Саддам Хюсеин, в замяна, на което е финансирал френски политически партии в периода 1980–1990 година — факт, който не се споменава в досието. В хода на предприетата кампания срещу режима на Саддам Хюсеин американците го обвиняват в престъпления срещу човечеството и след началото на първата война в Залива Ал-Малики е обявен за персона нон грата на френска територия. Имуществото и авоарите му са иззети и връзките му с Франция официално са прекъснати.

След тази дата събраните за него сведения стават по-оскъдни. Роси предполага, че щом досието вече не засяга вътрешната сигурност, то е било прехвърлено на външното разузнаване. Последните отбелязани сведения обхващат изчезването на Ал-Малики. Изпарил се е през 2003 година по време на нахлуването на американците в Ирак и събарянето на баасисткия режим. Ал-Малики е сред най-издирваните представители на режима, чиито ликове фигурират в прословутите тестета карти, изготвени от американските военни^[1], но изчезва безследно и до днес никой няма и най-малката представа къде се укрива гонещият осемдесетте сунит. Освен ако смъртта окончателно не го е отървала от човешкото правосъдие…

Списъкът с военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, заради които Ал-Малики е трябвало да бъде изправен пред Международния съд в Хага, впечатлява майора. Ал-Малики е сред главните виновници за избиването на цивилно кюрдско население и е ръководил програмата за разработване на химическо оръжие в разгара на конфликта с Иран. Роси ядно изпухтява, щом установява, че въпросните факти няма как да са убягнали на властите, посрещали го гостоприемно през осемдесетте в името на някаква мерзка „реална политика“. Майорът споделя мрачните си размисли с Малик.

— Съществува още една възможна връзка между случая „Жудекс“ и този франкофилски химик — отбелязва Роси, след като връща листовете на лейтенанта.

— Да — мосулският сироп, който уби Льо Морван, и неизвестната киселина, използвана за ликвидирането на Делоне — отвръща Малик, който вече се е досетил за същото.

— Точно така. Ще ни трябва помощта на външното разузнаване, сигурно знаят още за Ал-Малики. Лабораторията, бактериологичните оръжия на Жудекс и това куфарче ме карат да мисля, че може би презреният старец не е изчезнал напълно безследно…

— Да помолим ли директор Бониперти да поиска сведения от разузнаването? — пита Малик с недоверчива гримаса.

— Ще се съгласи. По-добре обаче да разчитаме на неофициални източници. Ако разузнаването е съдействало за бягството на престъпник, търсен по цял свят от нашите съюзници, никога няма да го признае открито. По-скоро ще се доверя на личните си връзки, за да разбера нещо по въпроса.

— Напаснахме още едно парченце от пъзела — въздиша лейтенантът, докато Роси се отправя към вратата на апартамента.

— Ако ни свалят превръзките от очите, накрая ще успеем да го сглобим целия — предрича Роси и хваща бравата. — Ами добре, оставям те в хубава компания. Приятно прекарване и не бъди прекалено груб с нея — като се събуди, няма да се чувства добре, а и когато се върна от скривалището на сенатора, вторият рунд ще бъде кървав.