Доминик Мезон
Пирът на зверовете (56)

55

Не по-малко от четири коли без обозначителни знаци са паркирани на булевард „Волтер“. Средствата, мобилизирани от майор Лувион, може и да изглеждат прекомерни за арестуването на един-единствен тийнейджър, но той трябва да има предвид всички възможни сценарии, дори и най-неочакваните. Сгушен на предната седалка на сивото рено „Меган“, Малик вяло дъвче сандвич с масло и шунка, купен от бистро в съседство с магазина за видеоигри. Последният удар на Жудекс се е оказал в негова полза. Тъй като ситуацията става все по-напечена, антитерористичното подразделение е удовлетворило молбата му да участва в засадата. Лейтенантът познава Юго по-добре от хората на Лувион, разпитвал е баща му и е проучил всички следи, които тийнейджърът е оставил след себе си. Фактът, че е наясно със ситуацията, може да бъде от полза. И все пак, ако не беше последната проява на Жудекс, отделът за вътрешни разследвания и Лувион никога нямаше да се съгласят да го включат в преследването. Страхът от провала ги е подтикнал да споделят отговорностите и те неохотно са възстановили оперативния статут на Малик. Само дето Лувион пренебрежително му отказа да го вземе в челната кола и го набута в автомобила на двама ефрейтори новаци.

Звездата на лейтенанта свети по-ярко, отколкото допреди няколко часа, но, уви, не достатъчно, за да се съобразят с мнението му за провеждането на операцията. Малик би предпочел малобройно и дискретно присъствие. Като се имат предвид източниците на Жудекс, няма никаква вероятност той да не е запознат с методите за следене. Лейтенантът не е включил отново служебното си „Блекбери“ както за да избегне недискретни уши, така и за да се спаси от тормоза на бившата си жена, но се страхува, че Жудекс отлично знае какво се готви и ще предупреди съучастника си, преди онзи да си е показал носа. Категорично е убеден в това — шансовете им да заловят Юго биха били много по-големи, ако се бяха придържали към пълна дискретност и малобройно присъствие.

Тази сутрин невидимият им враг е излязъл на арената на медийния цирк. Не пряко, а посредством перото на Луи Видал — един от най-страховитите журналисти във френската електронна преса и вероятно един от най-независимите. В днешната си уводна статия главният редактор на „Медияпарт“ съобщава, че е получил писмо от Жудекс, в което той поема отговорността за убийствата на Маркиони, Делоне и Льо Морван. Видал твърди, че не може да пренебрегне слуховете, които циркулират в Мрежата след смъртта на Маркиони. Според него полученото писмо съдържа конкретни, фактологични доказателства, достатъчно смущаващи, за да оборят официалната теза за смъртта на тези трима души. Фитилът е запален — колкото и да са мразени от повечето си събратя, Видал и екипът му са разгласили един от най-големите скандали за последните десет години. В гласа на този журналист се вслушват, повтарят казаното от него и той дава тон на останалата преса, която е принудена да потвърждава, коментира или оспорва разкритията и позициите на „Медияпарт“. Засега издателят проявява предпазливост, не иска да става рупор на някакъв терорист, затова не изнася с подробности обвиненията на Жудекс, докато неговите сътрудници съпоставят сведенията и извършат съответните проучвания. Видал обаче се възползва от трибуната си, за да изисква истината относно разследването на властите с твърдението, че официалната версия е напълно дискредитирана и дава храна на всевъзможни слухове и признания на самозвани извършители. Ако ситуацията не се промени, Видал си запазва възможността да публикува доказателствата в подкрепа на компроматите, които Жудекс твърди, че притежава и които скоро ще огласи в публични писма.

Ще се наложи министърът на вътрешните работи да реагира публично на тази статия — натискът над разследването достига връхната си точка. Благодарение на изпратения от Роси есемес, Малик е успял да предизвика обрат в ситуацията. Предвид обстоятелствата, Лувион не може да си позволи да отхвърли дадена следа или да се изложи на риска да я компрометира, дори и да я дължи на своя конкурент за званието „най-добра полицейска хрътка на Франция“. В отговор на есемеса лейтенантът се е обадил на Роси, за да го попита докъде е стигнал с проследяването на Люси, но явно майорът е изключил мобилния си телефон веднага след като е изпратил есемеса, за да не го проследят.

Двамата ефрейтори го наблюдават скришом като някакво странно животно и отклоняват очи, щом погледите им се срещнат. Слуховете за смъртта на Маркиони са стигнали до тях и неприязънта между лейтенанта и Лувион не може да им е убягнала. Вследствие на това в реното цари атмосфера с топлотата на надгробна плоча. Малик няма нищо против и си седи, вглъбен в мислите си или заслушан в кратките новини по радиото. Няма никакво желание да води разговор с двамата новобранци, чиито мозъци са промити от прибързаните оценки на оня грубиян Лувион. Радиото пращи на равни промеждутъци. Всички тийнейджъри си приличат като две капки вода и многобройните лъжливи тревоги следват ритъма на влизащите и излизащите посетители на големия магазин, чиято витрина е отрупана с гигантски плюшени играчки, изобразяващи известни герои от видеоигри.