Доминик Мезон
Пирът на зверовете (61)

60

Зацапаното от утринните мъгли слънце се изтръгва от оголените поля и докосва с лъчите си прозорците на фермата. Бледата виделина осветява неуютното помещение и разкрива мръсотията, която мракът свенливо е прикривал. Роси изгася полилея. Превърнал е масата в трапезарията във военна щабквартира, разпечатал е изгледите към имението от „Гугъл карти“, пътищата на областта, всички статии за двореца на нормандския милиардер и старателно е анализирал документи на утринната светлина. През нощта с Люси само бегло се засякоха. Когато той се събуди, тя зае мястото му в леглото. Под предлог, че трябва да се редуват на пост, за да надзирават пленницата и фермата, двамата избегнаха да отварят дума за извършеното от тях. Въпреки ранния час майорът остави кафето и рискува с бутилка калвадос, която намери в дъното на кухненския долап. Домашно приготвеното питие без етикет, произведено от местен пивовар, се оказва отлично. Вкусът на великолепно преработена ябълка, който се разлива по небцето му, е единствената хубава новина през прекараната от майора нощ.

Останалото — замъкът в Куртон и заобикалящото го имение, притеснява Роси. Паркът обхваща няколко хектара, въздушните снимки показват, че е прекосяван от частни пътища и една река, в него има езеро, ловни и рибарски хижи, конюшня, гараж, сграда за прислугата и пазачите, къща за гости, два тенис корта, закрит басейн, тропическа оранжерия… Всичко това е пръснато в парка около главното здание от деветнайсети век във формата на подкова, изцяло ремонтирано и увенчано със свръхмодерен стъклен покрив, дело на корейски архитект. Затруднен от лошото качество на разпечатките — компютърното оборудване на обитателите на фермата е в унисон с останалите им вещи, — майорът е прекарал цял час в идентифициране на постройките. Имението на Дантребер е опасано от дебела стена от дялани камъни с височина три метра. Затова пък Роси не смята, че достъпът до него е защитен с алармена система. Гората гъмжи от диви животни и глиганите, язовците, мишеловите, елените, та и обикновените безстопанствени котки биха я задействали непрекъснато. Също така, ако има кучета пазачи, то вечерта на приема сетивата им ще бъдат объркани от множеството разхождащи се из имението гости. И така, майорът смята, че е възможно да проникне вътре, без да вдигне накрак обитателите, но самият достъп си остава проблем. Ще трябва да провери на място, но се опасява, че стената е увенчана с шипове, което би направило изкатерването й невъзможно. Освен парадния вход, през който трябва да мине Люси — там се намира и сградата на пазачите, — има още един симетричен вход в другия край на парка. Ще отиде да го поогледа, както и двата служебни, разположени от двете страни на имението. Ще подбере каквото му се стори подходящо от инструментите в складовете на фермата и се надява, че когато се озове на място, решението само̀ ще дойде. Ако ли не — остава му само да се надява, че Люси ще се оправи без негова помощ.

Мобилният му телефон си стои изключен, оставил го е върху една карта. Не иска нито да го включва, нито да се свързва с Малик. Незаконните действия, които се кани да предприеме, предполагат пълна изолация, не иска да намесва лейтенанта. И без това вече прекалено го е отклонил от утъпканите пътища, ако го информира за лудостта, която се готви да извърши, ще го превърне в свой съучастник — най-малкото мълчалив съучастник. При това положение пълното прекратяване на комуникацията до края на експедицията му се струва най-доброто решение. Не се съмнява, че в Париж валят въпроси за местоположението му, но понеже е неделя, ще поеме риска поне веднъж да напусне бойния си пост. Имиджът му ще пострада, но по-лесно ще преглътнат един ден почивка в разгара на разследването, отколкото съучастничество в незаконното проникване на Люси у Дантребер.

В ума му отново изниква „анонимката“, която Льотерие му е дал да прочете в кабинета си. Роси си сипва още една чаша калвадос, за да разсее тревогата, породена от наученото. Масажира си врата — малко го наболява, няколко кафяви хематома свидетелстват за грубостта на снощната им игра. Буйността не му вдъхва доверие в младата жена, но го привлича. Опасността и рискът винаги са били част от живота му, той обича прилива на адреналин и се стреми към него от най-ранна възраст. Винаги е изпитвал потребност от изгарящ страх или гняв, за да се чувства жив. За него Люси въплъщава именно това усещане, съчетано с непреодолимо сексуално желание.

Според „анонимката“ на ГДВС общата им мишена е с такъв профил, че Роси не може да изключи хипотезата на Люси. Възможно е приятелката й наистина да е държана против волята си някъде в имението на стария олигарх. Тази констатация му помага да преодолее колебанията дали да помогне на съучастницата си за осъществяването на плана й.

Александър Дантребер дълго време се е появявал само на страниците на икономическите издания. До мимолетната му политическа кариера в средата на деветдесетте години на двайсети век единственият епизод, разбунил медиите, е смъртта на съпругата му — богата наследница, донесла на предприемача значително състояние. През една декемврийска вечер на 1988 г. Елиз Дантребер става жертва на трагична автомобилна катастрофа. Инцидентът поражда слухове за предстоящ развод, който рискувал да нанесе тежък удар на богатството на Александър Дантребер. След смъртта на жена си милиардерът влага голяма част от богатството си в изкупуване на вестници, радиостанции и един телевизионен канал. Станал е влиятелна и уважавана в политическите среди личност и накрая е избран за сенатор през 1992 г. Блестяща кариера за човек, започнал професионалния си живот през шейсетте като златотърсач по притоците на Амазонка и впоследствие учредил фирма — най-напред за внос на ценна дървесина, а по-късно и за производство на хартия, — която процъфтява благодарение на семейното богатство на жена му, от която е наследил и крупна строителна компания. След приключването на единствения му сенаторски мандат звездата му лека-полека помръква.

Медийният му залез започва покрай слуховете за корупция в обществени поръчки — статии в пресата го свързват с даване на подкупи, както и заради икономическите му връзки с най-дискредитираните диктатури и няколко съдебни дела. Собствените му медии минават в контраатака, но нещата се влошават все повече и повече. Заради арогантността и надменността му всяка негова публична изява заплашва да прерасне в скандал. Заради расистките и хомофобските си изказвания в крайна сметка дори е изключен от редиците на собствената си партия. От три години не се е появявал на публично място. Знае се, че преди две години е преживял инсулт и че оттогава наследниците му са започнали процедура за освидетелстването му. Делото се е превърнало в окопна война, изглежда, че се е издокарал безвъзвратно с децата си. В едно интервю за списание „Поан“ синът му заявява, че има подозрения относно смъртта на майка си. Всичко това е само официалната фасада на персонажа. Понеже е чел „анонимката“, Роси знае какво се крие зад тушираната биография.

Откакто наследниците са завели дело, властите, обезпокоени от влиянието на процеса над една от най-големите френски компании, са разпоредили Александър Дантребер, съветниците и наследниците му непрекъснато да бъдат подслушвани. От това, което разкрива въпросното незаконно — и следователно неизползваемо при евентуално следствие — подслушване, човек го побиват тръпки при мисълта за психическото състояние на стареца. Записите потвърждават, че Дантребер наистина е убил съпругата си, за да избегне нейни разкрития относно безчинствата му, сексуалните му мании и склонността му към насилие. Подобни разкрития биха представлявали страховити доводи при развода им и Дантребер е щял да загуби състоянието си. Предпочел е да спретне пътнотранспортно произшествие на съпругата си. Грубите инстинкти на милиардера продължават да се проявяват — нанасял е побои на всичките любовници, които е имал впоследствие. Две от тях са си замълчали за престоя си в болница в замяна на щедри обезщетения. Записите доказват и редовните му контакти с безскрупулни нигерийски сводници, доставящи му проститутки, с които необезпокоявано да утолява нагона си. Очевидно Дантребер оглавява списъка на заподозрените за изчезването на Роксана. Разбира се, той не убива, но в последно време обажданията му към сводниците са секнали. Или перверзиите му са затихнали, или е намерил нов начин да ги утолява…

Тръпки побиват Роси от тази констатация и той си сипва още една чаша с калвадос. Спира, преди да я изпие. Ръката му застива насред жеста, с който поднася чашата до устата си, усеща промяна във въздуха на помещението, някакво внезапно сгъстяване, някакво напрежение. Обръща се и без изненада открива Люси, забита като обсидианов нож в пода на фермата. Младата жена е гола и го гледа с присмехулна усмивка, склонила глава към рамото си. Желанието го прерязва през корема и го оставя без дъх. Промълвява смутено:

— Бих ти предложил чаша с калвадос, но сигурно предпочиташ кафе?

— Благодаря, не искам. Ябълките предпочитам да ги хрупам — казва тя глезено.

— Изпускаш, тия по-добре да продължат да правят калвадос вместо метамфетамин. Хубава им е пиячката — шегува се той, гаврътвайки чашата.

Люси се навежда и взема портокалов сок от хладилника. Роси въздъхва при гледката на задника й.

— Иди се облечи, ако обичаш, просто не мога да те гледам спокойно в този вид.

— Много ти е слаб ангелът! Опитай се да издържиш десет минути, току-що си направих утринната гимнастика и трябва да мине изпотяването, преди да припаря до душа в тая кочина — казва тя и забърсва с ръка тънкия слой пот, който покрива корема й.

Видението се отправя към масата, върти дупето си и изпива направо от бутилката портокаловия сок, който леко прелива и потича по бузите му. Промъква се зад гърба на Роси и полага длан на тила на майора, след което сяда срещу него. Той се взира в сексапилния й задник, достоен за рисунка на Манара^[1], както и извисяващата се над него татуировка, и пита както от любопитство, така и за да се опита да разсее желанието си:

— Татуировката ти е прекрасна. Знаеш ли, че те открихме благодарение на нея? Какво означава надписът на ствола на вишната?

— Направи ми кафе и ще ти разкажа. После ще ми разясниш бойния си план, генерал Патън.

След като си получава кафето, Люси става доста словоохотлива. Татуировката е знак за нейното прераждане, след като се е измъкнала от отровната семейна атмосфера, дошла е в Париж с парите си и е взела решение да не поглежда повече назад, да не съжалява за нищо и никога повече да не допуска да бъде жертва на когото и да било. Избрала е тази рисунка и си я е татуирала, за да отбележи новото начало в живота си. В Япония сакурата е символ на пролетта и възраждането. На ствола е накарала да гравират със стилизирани букви — почти нечетливи, ако човек не знае какво пише — една кратка максима: „Ще те убия, преди да стана твоя жертва“.

Войнственият девиз въобще не успокоява Роси, но точно това, което го плаши у Люси, още по-силно го и привлича. Не успява да се измъкне от този омагьосан кръг — това момиче изпуска отрова, чието въздействие парализира разума.