Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (89)

Представата за дом

Премиерата на „Валмон“ се състоя на 17 ноември 1989 г. Филмът се оказа финансов провал, което сигурно щеше да ме накара да остана на легло с месеци. Но на същия този ден в другия край на света се случиха събития, които прогониха болката. В Прага една студентска демонстрация докарала изнервеното комунистическо правителство до паника и то изпратило горилите си от службите за сигурност срещу няколкото хиляди студенти. С тази демонстрация, разпръсната по доста брутален начин, започна Нежната революция, а водач й беше моят стар съученик от Подебради.

След две седмици комунистическото управление в Чехословакия бе вече в историята. А в Ню Йорк, вместо да изпадам в униние от рецензиите за „Валмон“ и да се кося над мрачните статистически сведения от класациите за посещаемост на филмите във „Варайъти“, аз четях въодушевяващите новини от Прага по всички по-големи вестници и превключвах каналите на кабелната телевизия, за да уловя и най-дребното късче информация оттам. Телефонът ми непрестанно подскачаше от вилката си заради обажданията с последните новости за преврати, контрапреврати, интервенции, политически убийства. Сред всички чехи и словаци най-разпространената реакция на бързото сгромолясване на комунистическата власт бе чувството, че всичко това се случва насън. Същото чувство прорязваше и мен, но Нежната революция, както и при другите в моето положение, напълно измени гледната точка върху целия ми живот. Жилещият самочувствието ми провал на „Валмон“, високомерието, което бях проявил при търсенето на старите си спомени от книгата, отхвърлянето им от страна на публиката — всичко това ми се струваше дребно и незначително.

В края на декември 1989 г. Хавел бе избран за президент на Чехословакия, и то от старото, комунистическо народно събрание. Гласуваха за него със стиснати зъби, но го направиха, защото за тях бе немислимо, че може да се гласува по друг начин, освен с мнозинството.

Гледах по телевизията в моята ферма в Кънектикът официалното встъпване на Хавел в длъжност. Той обеща на страната свободни избори — първите от четиридесет години насам — и нова конституция. Заяви, че Чехословакия отново ще стане държава с истински закони и ще започне преходът на икономиката й от старата командно-административна система към свободния пазар.

Много се гордеех със старата си родина и нейния президент Вацлав, толкова се гордеех, че се хванах да си задавам въпроса: какво ме накара да мисля за стария хамбар в Кънектикът като за свой дом?

Измислил бях една много практична дефиниция на „дома“. Дом беше мястото под някакъв покрив, където подслонявах своя куфар. Домът също така бе мястото, където ми бе най-удобно да работя — а бе много по-удобно да правиш филми от другата страна на Атлантика, отколкото в Централна Европа или където и да било другаде.

Но сега, след Нежната революция, осъзнах, че когато енергията започне да отслабва, когато работата вече няма да е най-важното нещо в живота, както видях това да се случва с Джеймс Кагни, тогава може би центробежната сила на живота ми ще ме тласне обратно към мястото на моята младост, на моето детство, там, където спомените притежават най-ясни очертания.

Може би, но кой знае?