Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Turnaround, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мина Койнова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- raglub (2022)
Издание:
Автор: Милош Форман; Ян Новак
Заглавие: Повратна точка
Преводач: Мина Койнова
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Издателство „Анубис“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: мемоари/спомени
Националност: американска
Редактор: Андрей Андреев
Художествен редактор: Михаил Руев
Технически редактор: Павлина Стоименова
Художник: Петър Стойнев Петрунов
Коректор: Татяна Джунова
ISBN: 954-426-119-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17867
История
- — Добавяне
Част пета
Чешките филми
Манифест със задна дата
Връщайки се към ранните си филми, мисля, че в тях през повечето време се набляга върху опита да се види истината за света наоколо. Тогава не го осъзнавах, но предполагам, че съм реагирал подсъзнателно на високостилизирания, театрален, богат стил на Алфред Радок. Неговото изкуство блестящо включваше в себе си словото, музиката, сценографията, балета, най-модерната сценична технология. Радок сякаш те взема със себе си на пътешествие до Луната: изживяването ти спира дъха, не прилича на нищо друго, което си изпитвал дотогава, но ако поискаш да го придружиш, трябва да понесеш и доста голямото натоварване от ускорението. След пътешествията с Радок изпитвах желание просто да се поразходя из квартала, да погледна още веднъж старата махала и да я видя такава, каквато е.
Още докато следвах във филмовата академия, забелязах, че когато става въпрос за старите неми филми, гледах с интерес само комедиите и старите документални ленти. Единствено киноисторикът би имал търпението да изгледа всички тези сериозни кинодрами от нямата ера, повечето от които ми се струваха изкуствени, нелепи и смешни, докато простичките документални кадри — на улица в големия град, на жена, която кърми бебето си, на мъж, който си чисти лулата през 1899 година! — просто ме очароваха и можех да ги гледам с часове.
Още тогава реших, че ако някога правя собствени филми, ще се опитам да ги приближа колкото е възможно до действителността. Героите ми щяха да говорят, да изглеждат и да се държат точно както истинските хора около мен. Парадоксът е в това, че тъкмо тази идея ме накара да се отдалеча от правенето на чисто документални филми. Камерата почти винаги променя ситуациите, които запечатва. Хората или се сковават, или се надуват, или се държат приповдигнато, поставят си маска, фукат се, плащат се, изведнъж се оказват пълни със задръжки и затова не можеш просто да уловиш ежедневния живот, като го документираш. Трябва да го пресъздадеш.
И още нещо ми липсва в истинските документални филми — сюжетът, историята. Вярвам, че ние дешифрираме непоследователния поток на живота чрез историите. Те може и да не допринасят кой знае колко, може да завършват внезапно или да продължават да се развиват според някаква тайнствена логика, но в моя вид филми винаги трябва да съществува някаква история.