Мари Лу
Warcross (20)

19

Утринта на първия ни официален мач започва с няколкократните сблъсъци между инвалидната количка на Ашър и вратата ми. Стряскам се и се будя, мрънкам и едва успявам да вдяна какво ми говори.

— Изкараха нивото! — вика той, щом тръгва на таран към вратата на Хамилтън. — Ставайте! На крак!

Изкарали са нивото. Клепачите ми хвръкват нагоре и подскачам в леглото. Днес е първият ден.

Ровя се из одеялата, докато си намеря телефона, а после набързо преглеждам съобщенията си. Имам само едно ново — от Хидео.

Желая ти късмет днес. Но надали ще ти е нужен.

Не мога да преценя дали бурята в стомаха ми е породена от ужаса от първия ми мач, или от неговите думи. От две седмици насам, след вечерята ни, си говоря с Хидео почти всеки ден. Повечето ни разговори са невинни, строго делови — но понякога, когато си говорим късно вечер, усещам тръпка и тя ми напомня за онзи миг, докато вечеряхме, когато той се наведе близо до мен.

Ще се видим на стадиона — отговарям. — И благодаря — късметът ще ми дойде добре, повярвай.

Струва ми се, че никак не ви вярвам, госпожице Чен.

Вие само ми се присмивате, господин Танака.

А, така ли му казвате?

А как да му казвам?

Морална подкрепа, може би?

Усмихвам се.

Моралната ви подкрепа само ще ме разсейва на Арената.

Тогава се извинявам предварително.

Поклащам глава.

Такъв си ласкател.

Нищо подобно не съм. Ще се видим на стадиона, Емика.

И нищо повече. Изчаквам за ново съобщение, но такова не идва, затова замятам крака през ръба на леглото и стъпвам на пода. Припряно навличам някакви дрехи, удрям една четка на зъбите си, свивам шарената си коса на небрежен кок и си слагам НевроЛинк лещите. За момент се вглеждам в отражението си в огледалото. Чувам пулса си в ушите. Представям си Кийра в Ню Йорк как ме гледа в игрите, сгушена на топка на дивана. Представям си как господин Арсол прави същото и не вярва на очите си.

Време е. Въздъхвам с трепет, обръщам гръб на огледалото и изтичвам навън.

Всички останали вече са в атриума, скупчени около Ашър, а той ни пуска сутрешната емисия. Отивам при тях и Хами ми кимва. Наблизо Уики търчи от един на друг и сервира на всеки любимата му закуска. За Хами — гофрета, залята със сироп и щедро отрупана с плодове и сметана, а за мен — тако с огромно количество гуакамоле отгоре. Рен, примадона съща, се суети над чиния яйчени белтъци и варен спанак, а Рошан само попийва от чаша чай с подправки и се мръщи на чинията, която Уики му поднася.

— Не днес — мрънка той.

Уики мига насреща му с най-жалния вид, който може да си придаде един дрон.

— Не желаете ли да размислите? Бъркани яйца с козе сирене са любимата ви…

Щом го споменава, Рошан позеленява.

— Не днес! — повтаря той и потупва Уики по главата. — Нищо лично.

— Яж! — подхвърля му Ашър над чинията си с бъркани яйца. — Днес трябва да хапнеш нещо, ако искаш мозъкът ти да работи!

Опитвам се да последвам съвета му, но успявам да погълна едва три залъка, преди да се откажа и да избутам чинията си настрана. Преяла съм с мисли.

Хамилтън размахва залък гофрета, набоден на вилицата й, и кимва към изображението във въздуха пред нас.

— Като че първата ни игра ще е бърза — казва тя.

Първото ниво, създадено от комитета на Хидео за нашия мач, изглежда като свят от блестящи ледове и извисяващи се ледници. Пред очите ни пейзажът се върти във въздуха и ни позволява да поогледаме какво ще представлява. Под него е изреден списък с правила.

Рошан ни ги прочита на глас, сбърчил съсредоточено чело.

— Това ще е ниво с гонитби — казва той, изчопля парче фурма от яйцата си и го налапва. — Всички постоянно ще хвърчат напред-назад на индивидуални ховърбордове. Ако съборят играч от ховърборда, ще бъде възкресен една пълна дължина зад останалите, на най-ниската възможна височина над земята.

Опитвам се да обхвана с очи целия терен, докато се върти, да го запечатам в паметта си.

Ашър отпуска глава на специалната облегалка и оглежда всички ни. Очите му се спират първо върху Рен.

— Време е да изпробваме уменията ти на боец — казва той. — Ти си плътно до мен, уайлдкард. — После поглежда мен. — Емс… — той кимва към въртящата се карта. — Ти стартираш от другата ми страна. Хами, ти се дръж малко по-напред от нея. Награби колкото можеш повече пауъръпи и й ги подавай. Рошан, ти се грижи за уайлдкард играчите и гледай да не изостават, ако ги убият рано. — Да победим! — казва той.

Споглеждам се с Рен. Както обикновено, той нищо не казва. Само кимва на Ашър, сякаш през цялото време е бил тук само заради победата, сякаш не е слизал в Тъмните светове, за да организира унищожаването на цялата игра. Ръката ми несъзнателно потрива китката, около която Хидео уви примката.

Тази игра се играе от двама.

 

 

Днес „Токио Доум“ е целият в цветове и гербове — нашите и на „Демоничната бригада“. През лещите виждаме изображението на ален феникс да се рее високо над арената редом до орда демони с качулки в черно и сребристо. Посочиш ли към стадиона, във въздуха изскачат куп статистически данни и за двата отбора. Демоните са спечелили два шампионата. Ние сме побеждавали само веднъж, но с победа над тях. Оставям мислите ми да се върнат към обидите, с които ме обсипваха Тримейн и Макс. Днешният мач се очертава интересен.

Отвътре арената изглежда още по-зрелищно. По време на Военния набор долната й част бе заета от насядали в кръгове уайлдкард играчи, очакващи да ги вземат в някой отбор. Но днес всичко това го няма и е заменено с гладък под, върху който в момента се върти изображение на феникс в червено и златно — той се издига на фона на слънцето и се разтваря сред завихрена из космоса галактика. На този под в кръг са подредени десет стъклени кабини — пет за нас и пет за демоните. При официалните мачове играчите влизат в тези кабини, за да е сигурно, че всичко е разпределено справедливо между двата отбора: еднакви температурни разлики, въздушно налягане, калибриране на линка, връзка с Warcross и т.н. Освен това така се пречи на играчите да подслушват командите, давани от противника.

Стадионът е претъпкан. Един вездесъщ глас вече извиква името на всеки от нас, щом влизаме на арената; гласът е плътен и кънтящ, щом извика някое име, то се завърта в центъра на арената, изписано с пламтящи букви. Ликуващите възгласи ме разтърсват, докато един по един заставаме по средата в очакване да ни отведат до кабините ни. В отсрещния край пристигат и демоните.

— Джена Макнийл от Ирландия, най-младият капитан в официалните игри! — извиква гласът. — Тримейн Блекбърн от Англия, нейният архитект! Макс Мартин от Съединените щати, боецът на демоните!

Те слизат и се нареждат в редица. Дарън Кини, щит. Зиги Фрост, крадец. Тя за кратко ме поглежда в очите, сякаш с извинение, но после изправя гръб и ми кимва решително. В отговор спокойно се взирам в нея. На Военния набор може и да сме си общували приятелски, но сега сме съперници.

Прехвърлям вниманието си върху Тримейн. Той ме гледа на кръв и решавам в отговор да му пусна ослепителна усмивка.

Гласът на стадиона обявява името ми. Хоровият писък на публиката ме оглушава. Над претъпканите редове размахват като бесни плакати с името ми. „Емика Чен!“ — пише на тях. — Отбор САЩ! Отбор „Ездачите на феникси!“ Мигам насреща, смутена от това зрелище. Някъде откъм най-горния край на арената гласовете на анализаторите току подхващат спор за днешния мач.

— Всички данни сочат — казва единият и гласът му проглушава цялата арена, — че ще видим как „Демоничната бригада“ разгромява „Ездачите на феникси“ — в момента този отбор е в дъното на ранглистата на шампионата!

— Но Ашър Уинг е един от най-талантливите капитани на игрите — спори друг. — Изборът му на уайлдкард играчи неизменно е изненадващ и загадъчен. Защо ги е избрал? Ще трябва да видим. Но недейте още да отписвате „Ездачите на феникси“!

Влизам в кабината си и я оставям да ме запечата вътре. Внезапно светът се смълчава, а ревът на публиката и гласовете на анализаторите утихват до приглушена врява.

— Добре дошла, Емика Чен! — произнася глас в кабината. Пред мен изниква червена сфера и увисва във въздуха. — Моля, погледнете напред.

Същото калибриране, през което минах за пръв път на борда на частния самолет на Хидео. Грижат се калибрирането на всеки един играч да е синхронизирано с останалите. Изпълнявам нарежданията на гласа, докато той осъществява процедурата докрай. Щом приключва, се оглеждам на двете страни през стъклото и виждам всеки от съотборниците ми в своята кабина. Сърцето ми думка оглушително в ушите.

В центъра на арената светлините отслабват. Гласът на коментатора гръмва в слушалките ми.

— Дами и господа! — възкликва той. — И така… Да започваме!

Арената около нас помръква и ни прехвърлят в алтернативен свят.

Студените лъчи на слънцето ме карат да примижа. Вдигам виртуалната си длан, за да затуля очи. После сиянието постепенно избледнява и се оказвам увиснала във въздуха над ширнал се безкрай от сини ледове и ледници със снежни върхове, които постоянно се менят и пращят под собствената си тежест. Снегът блещука под чуждото слънце — милиони светли точици. Небето сияе в лилаво, розово и златно, обкичено с грамадни планети, кръговете им се извиват оттатък хоризонта. Грамадни ледени монументи се извисяват сред пейзажа, изригват от ледниците на неравни промеждутъци. Монументите сякаш са изваяни от вятъра — прегърбени, надупчени и обветрени, полупрозрачни, те се издигат чак додето поглед стига. Дори и музиката, носеща се навсякъде край нас, звучи студено — синтетични камбанки и ехо на фона на вятър и плътен, кънтящ, ритмичен бийт.

Ала онова, което в действителност привлича вниманието ми, са извисяващите се и от двете ни страни канари от син лед. Вътре в този лед са замръзнали грамадни зверове. Полярна мечка колкото небостъргач. Едноок бял вълк със замръзнала озъбена паст. Змиеподобен дракон. Саблезъб тигър. Рунтав мамут. Потръпвам — тези грамади будят у мен страхопочитание. Сякаш всеки миг могат да изригнат от леда.

Щом дръзвам да погледна надолу, стомахът ми се свива. Облечена съм в яркочервения екип на архитект, ботушите и дебелата ми качулка са поръбени с алена кожа и стоя на нещо като летящ скейтборд, закопчан за краката ми. Два цилиндъра, прикрепени в основата му, изстрелват сини пламъци. Вляво от мен са Ашър и Рен, облечени в подобни червени екипи за сняг. И двамата се носят на скейтбордове във въздуха. Ще падне надпревара.

Вдясно от мен се появява противникът.

„Демоничната бригада“ е облечена изцяло в бляскаво сребристо. Джена се усмихва самодоволно на Ашър, а после подигравателно му козирува. Ашър само скръства ръце, все едно не я забелязва. Леденият поглед на Макс Мартин се плъзва по всички ни. Но този, който се е съсредоточил изцяло върху мен, е Тримейн, с неразгадаем израз в леденосините си очи. Нацелил е мен и си спомням как оттренирвах с другите неговите хватки, как Рошан ме предупреди за неговата приспособимост. Наблизо Рошан е стиснал зъби. Двамата дори не се поглеждат.

— Добре дошли на първия официален мач от шампионата! — се чува в слушалките. — Днес „Демоничната бригада“ се изправя срещу „Ездачите на феникси“ в Белия свят — пейзаж, за който са нужни скорост, хитрост и бърза мисъл! Няма да има нито време, нито място за колебания!

Артефактът на нашия отбор се появява над главата на Ашър — блестящ червен диамант. Сребрист диамант проблясва над главата на Джена. Десетки пъстроцветни пауъръпи изскачат из цялото ниво във въздуха, над монументите долу, на земята. Оглеждам ги и търся някой в обсега ми, който да си струва усилието.

— Еми! — чувам в ушите си гласа на Ашър по личната връзка на отбора ни. — Монументът най-близо до теб. Виждаш ли пауъръпа „Мълния“? Докопай го.

Мярвам кълбо в бяло и синьо, увиснало в центъра на дупка, зейнала в първата ледена структура.

— Ясно! — отвръщам.

— И какъв интересен избор на капитан Ашър! — разправят в момента анализаторите. — И от двете му страни стоят не един, а двама уайлдкард играчи в първия мач за сезона на „Ездачите на феникси“! Емика Чен и Реноар Те трябва да са го впечатлили по време на тренировките!

— Успех! — казва Рен, докато водещите четат правилника. Знам, че това е за мен, и както обикновено не мога да разбера дали го казва искрено, или злонамерено. Пускам му напрегната усмивка.

— Да ти се връща — казвам.

Когато говорителите приключват с правилника, всички играчи се удряме по два пъти с юмрук в гърдите в знак на съгласие. Светът замира. Чувам само тишина.

После прозвучава познатият рог, оповестяващ началото на играта.

— Готови… СТАРТ!

И светът край нас оживява. Пориви на вятъра раздухват сняг високо в небето. Пламъците, които моят ховърборд изпуска, се обръщат на деветдесет градуса и се изстрелвам нагоре като куршум. Инстинктите ми на скейтбордист моментално се задействат — докато другите край мен се олюляват върху своите машини, аз прикляквам в позиция с идеален баланс. Ашър ми хвърля изненадан поглед. Сняг връхлита в лицето ми и нищо не виждам. Мигам, за да го изчистя от очите си.

Ховърбордът ми вече набира скорост. Белият пейзаж профучава край мен, грамадите на ледените монументи са все по-близо. Ашър и Рен карат до мен. Ашър дръпва напред. Предпазливо изпробвам ховърборда си и разбирам, че и под двете ми пети има бутони. Щом натисна с крак отпред, ускорявам ход. Натисна ли с крак отзад, бия спирачки. Ще трябва да внимавам — ако ударя твърде силно спирачки, ще запецна във въздуха и ще се сгромолясам долу.

До мен Рен се откъсва от формацията по команда на Ашър. Скръцвам със зъби, но после решавам да не тръгвам след него засега. Рен чу инструкциите на капитана. Ако съм прекалено явна в преследването си, вместо да слушам Ашър, ще се усети, че съм намислила нещо.

Диамантът сияе над главата на Ашър. В центъра на зрителното ми поле има прозрачна кръгла карта, показваща шестте точки, в които се намират в момента всичките ни играчи. Без малко да загубя равновесие, когато върху ни връхлита нов порив на вятъра. Първият леден монумент стремглаво лети към мен.

— Сега, Еми! — изстрелва Ашър по нашия канал.

Поглеждам нагоре към пауъръпа „Мълния“, левитиращ насред грамадната дупка в леда. После измествам тежестта си върху задния крак. Ховърбордът ми литва нагоре. Привеждам се, докато почти се залепям за борда — промяната ускорява хода ми и политам като ракета към кълбото.

Сграбчвам го в движение и профучавам през дупката.

Споменът за триизмерната карта на света изскача в главата ми. Виждам структурата, през която преминавам, от всичките й страни, спомням си пукнатините и наклоните на терена. За част от секундата изчислявам как може да се срути тази ледена структура, ако сега я засегна. „Направи го!“, казвам си. Вадя пръчка динамит от колана си и я лепвам на стената, докато преминавам. После се втурвам надолу.

— Варда! — изкрещявам по защитения ни канал.

Зад гърба ми взрив разтърсва нивото. Сняг и ледени отломки прелитат край мен. Свивам се и се привеждам ниско на ховърборда. Взривеният от мен масив изстенва, стонът му отеква над пейзажа. Поглеждам през рамо и виждам как рухва и се люшва към нас. Предупредени от мен, останалите ездачи се разпръсват. И аз се стрелвам рязко встрани — толкова внезапно, че насмалко да загубя контрол и да се прекатуря. В същото време насочвам новопридобития си пауъръп към мястото, където са се групирали демоните. И го хвърлям. Мълнията ги уцелва всичките — с изключение на капитана, Джена, като осветява пространството в блестящо злато. За една-единствена безценна секунда демоните замръзват.

Джена успява само да мерне гигантската сгромолясваща се сянка, преди да изкрещи предупредително на съотборниците си:

— Мърдайте! По-живо!

Но мълнията ги е разсеяла. Играчите им се пръсват наляво и надясно, а структурата рухва сред взрив от разхвърчал се лед. Спасяват се на косъм — всички с изключение на Дарън Кини, щита им. Рухналата колона се стоварва мощно върху рамото му, той се завърта бясно, губи контрол и изчезва сред белите облаци. Лентата с живота му спада до 0.

Дарън Кини | Отбор „Демонична бригада“

Живот: — 100% | ПОВАЛЕН!

ЕМИКА ЧЕН поваля ДАРЪН КИНИ!

Регенерира се на цели петдесет стъпки зад мен с обновена лента на живота.

— Първи удар! — изкрещява водещият, а публиката реве като полудяла. — Бележи Емика Чен!

Хами надава радостен крясък в комуникатора, Рен изругава, а Рошан като че се стъписва. Най-сетне се чува гласът на Ашър.

— Другия път да ме предупредиш! — крясва той, макар и в гласа му да звучи възхищение.

Опитвам се да се съсредоточа върху главозамайващия пейзаж, профучаващ край нас. Артефактът на Джена блести в сребърно над главата й.

— Пак заповядай! — провиквам се в отговор. Навсякъде край нас ехтят писъците и ликуванията на невидимата публика.

— Не е за вярване! — реве анализатор. — Още един ранен ход на уайлдкард играч в първия мач на сезона, а и какъв ход само! Подценявахме Емика Чен! Голяма веселба ще падне!

Внезапно един от демоните прехвърча към мен, а после се завърта с борда си и застава с лице насреща ми. Тримейн. Усмивката ми рязко угасва, когато той се хвърля към мен и ме пронизва в гърдите с острие, вградено в предпазителя на ръката му.

Емика Чен | Отбор „Ездачи на феникси“

ЖИВОТ: — 40 %

Стрелвам се назад, ховърбордът ми се разтърсва и без малко не губя равновесие. Тримейн ми се нахвърля отново. Толкова е бърз, че виждам движенията му замъглени. Ако ме събори от борда, ще пропадна в небитието и ще се регенерирам далече зад всички. И дълго време няма да ставам за нищо. Ръцете ми трескаво търсят чука на колана.

Рошан изниква изневиделица от другата ми страна. Той присвива очи, издава ръцете си напред и ги кръстосва пред Тримейн. Движението активира протекторите на ръцете му — огромен сияен син щит излиза от тях и оформя идеален кръг, скривайки и двама ни зад себе си. Атаката на Тремейн се сблъсква с него, вместо с нас, запращайки искри навсякъде.

— Дундуркаш новия ви архитект? — присмива се той на Рошан.

— Не ревнувай — отвръща му Рошан.

Той разделя ръцете си, сваляйки щита за момент, и засилва юмрук към лицето на Тримейн. По-малък син щит блести около запратената му напред ръка. Той удря Тримейн достатъчно силно, за да го накара да се олюлее назад, и изстисква 15% от живота му. Тримата маневрираме надолу и навлизаме в долина от посипани с лед камъни, после в последния момент се издигаме, за да избегнем остра стърчаща скала. Завивам рязко настрана, а Рошан продължава да се бие с Тримейн — ала Тримейн завива заедно с мен, решен да ме повали.

Споменът за 3D картата на пейзажа отново пробягва пред очите ми. Използвам го, за да избегна сблъсъка с една канара.

Сега анализаторът говори толкова бързо, че едва успява да си поеме дъх:

— И демоните изпращат щита си подир Емика! Рошан се втурва да й помогне! Ако Тримейн спипа Емика при тези скали… — тя му избягва! На косъм! Сякаш познава терена! Рошан ни демонстрира защо е един от най-добрите щитове в игрите! Няма да позволи архитектът им да падне, каквото и да му коства това!

Край нас фучат пауъръпи. Хвърлям им едно око и откривам онова, което ми трябва — „Взрив от скорост“. Той сияе в златно и прелита покрай мен. Стисвам зъби и правя остър вираж към него. Протягам ръка. Едва успявам да го сграбча.

Начаса го използвам. Светът се втурва напред.

Светлината на нивото се изменя — златни лъчи огряват ледените монументи и прокарват дълги сенки напряко на ледниците. Канарите от син лед от двете страни на пътя ни придобиват по-тъмен, по-злокобен цвят, а замръзналите зверове вътре в тях сякаш оживяват. Струва ми се, че се размърдват. Чак след момент осъзнавам, че слънцето залязва. Ако продължава така, ще ни трябват пауъръпи, които да ни осветяват пътя. Оглеждам се напред за Рен. Ашър е предал нашия артефакт на Хами и тя изхвърча пред всички ни. Сега Ашър и Рен тръгват в комбина към Джена, прикрита от две страни между Тримейн и Зиги.

— Като че ли предстои първият двубой между капитаните! — крещи водещият.

Джена забелязва хода на Ашър. Тя прикляква на ховърборда си и се гмурва надолу. С нея надолу се устремяват и съотборниците й. Пропадат надолу и точно когато изглежда, че всеки миг ще се разбият в земята, завиват нагоре и се понасят ниско над ледника. Ашър и Рен също се гмурват надолу. Щом прелитат край нас, във въздуха изплющяват снежни дири.

Издигам борда нагоре. Пред мен Хами така рязко пришпорва своя, че се отклонява вдясно. Награбва още един пауъръп, яркосин, после и трети. След това започва да се промъква към Тримейн.

Пак поглеждам надолу, към групичката, летяща току над повърхността на ледника. Оттук до хоризонта има достатъчно формации, в които да ги вкарам в клопка, ако си свърша както трябва работата. Тримейн вероятно си мисли същото. Насочвам ховърборда си надолу и политам подире им ниско над земята.

— Еми — казва Ашър по защитения канал. — Виждаш ли онази арка отпред? Взриви я.

— Ясно!

— Ние с Рен ще се отклоним в последната секунда и ще минем зад Джена. Щом тя и екипът й се опитат да избегнат сипещите се пред тях отломки, ще ги изловим в гръб и ще й вземем артефакта.

Кимвам, макар и да знам, че Ашър не ме вижда.

— Споко. Ще я съборя, преди да са…

Думите замират на устните ми, когато от ледените канари край пътя ни с взрив изскача грамадна фигура.

Прилича на праисторическа бяла мечка, само че е висока колкото небостъргач, а челюстите й са разтворени широко и разкриват ред остри зъби, всеки колкото най-близката ледена кула. Очите й сияят в алено. Тя надава земетръсен рев, а после се хвърля към най-близкия играч.

Най-близкият играч съм аз.

Крайниците ми минават на автопилот. Натискам здраво с крак газта. Същевременно завивам с ховърборда вляво толкова рязко, че се завъртам на сто и осемдесет градуса. Бордът ме изстрелва обратно в посоката, откъдето дойдох. Зиналата меча паст се простира и от двете ми страни и челюстите тръгват да се затварят. Само още малко! Изстрелвам се навън точно когато челюстите се захлопват, а придружаващият ги вятър ме запокитва напред. Краката на мечката се приземяват тежко на земята, разтърсвайки целия свят.

Сред снежния прах изневиделица изниква Рошан и изхвърча в моя посока — като че ще се вреже право в мен. Инстинктивно вдигам ръце пред себе си. После завивам настрани в отчаян опит да се спася.

Избягваме сблъсъка на косъм. Щом прелита край мен, той ме сграбчва за китката и изхвърча нагоре точно когато мечката отново ни се нахвърля. Преди да успея да протестирам, той влага всичките си сили и ме мята към небето — аз политам към арката, която все така се извисява напред. Под мен челюстите на мечката се затварят около Рошан.

Рошан Ахмади | Отбор „Ездачи на феникси“

ЖИВОТ: — 100% | ПОВАЛЕН!

Наблизо още един огромен звяр се изтръгва от ледените канари. Едноокият бял вълк. Играчите се пръсват наляво и надясно, щом той залюлява глава и челюстите му защракват. Хваща Зиги. Тя изчезва в устата му и се регенерира на петдесет стъпки назад, заедно с Рошан. Рен се разклаща зверски и губи контрол над борда си, докато се опитва да избегне зяпналата уста на вълка.

Това е шансът ми да го спипам. Завивам в остра дъга и се спускам към Рен. Той ме вижда само миг преди да се забия силно в него, запращайки и двама ни в противоположна на вълка посока. Посягам да сграбча китката му и след кратка борба ръката ми най-сетне се затваря около нея.

Примката се активира. Виждам я как проблясва в златно, а после изчезва. Внезапно синьо сияние обвива Рен, а после се разтваря във въздуха. Миг по-късно в зрителното ми поле изскача нов файл. Ухилвам се. Пробихме.

— Махни се от мен — изсъсква Рен, докато се опитва да се освободи.

Движението му събаря и двама ни от ховърбордовете и политаме надолу към земята. Всичко пред очите ми потъва в ослепителна белота — само след секунда сякаш се регенерирам на цяла дължина зад останалите.

— Двамата уайлдкард играчи на ездачите правят аматьорска грешка — крещи анализаторът.

Когато се регенерира на няколко метра от мен, Рен ми хвърля убийствен поглед. Ашър ми се кара по вътрешната ни линия. Но не ми пука. Заложих капана на Хидео. Фокусът ми се измества от Рен обратно на играта.

Търся като луда с очи съотборниците си по картата. Най-сетне мярвам Ашър и Хами да се реят близо до центъра на арката — летят в стегнати кръгове, попаднали в капан между други два звяра. Няколко демона също се носят към тях.

Вадя динамита и изхвърчам към върха на арката. Щом го достигам, забивам пръчката в пукнатина най-отгоре на ледената структура. После се спускам в спирала надолу и се отдръпвам точно когато тя избухва. Последва нов земетръсен взрив — ударната вълна яростно разтриса борда ми, навсякъде край мен се разхвърчава сняг и присвивам клепачи, за да опазя очите си. Останала ми е една последна пръчка динамит.

Зад мен в мъглата се материализира Рен с Ашър и Хами по петите му. Нашият артефакт все още сияе над главата на Хами. Извиквам й, после вадя чука си от колана и й го хвърлям. Ръката й се изстрелва напред и тя го хваща, без дори да се обърне, намигайки ми през рамо за благодарност. Докато се отдалечава от най-близкия звяр, тя хвърля чука към окото му колкото е възможно по-силно. Той удря в десетката, карайки звяра да се отдръпне с яростен рев.

Демоните са над нас и ни гледат отвисоко. Сега те са с предимство и го знаят — дори и оттук различавам усмивката върху лицето на Джена. Техният артефакт е все още у нея, сияе в сребърно над главата й. Устните й мърдат — дава нареждания на отбора си.

— Хамс — казва Ашър по нашия канал, докато всички летим сред пейзажа, потъващ в мрак след залеза на слънцето. — Дай ми артефакта. Загаси си светлините на ховърборда. — Впил е поглед в Джена. — И вземи нейния.

Докато предава на Ашър нашия артефакт, Хами му намига. В здрача и нашият, и противниковият артефакт сияят с лесно забележим син ореол.

— Слушам!

— Рошан, пази й гърба. Рен, отрежи им достъпа. Еми…

Но така и не чувам какво иска от мен Ашър. Точно над монумента близо до нас отеква взрив и ни разпръсва на различни страни. Тримейн е метнал пръчка динамит наблизо. Размазано светлинно петно прелита край нас и се забива право в Рен. И той, и другият пропадат. Другият е Макс. Рен изръмжава ядно и отхвърля противниковия боец от себе си. Същевременно Хами изхвърча и се загубва от поглед, от ховърборда й се виждат само хвърчащите яркочервени искри от мотора, който я тласка напред. Нямам време да се замисля накъде отива, защото в следващия миг Джена полита надолу към нас като таран с Дарън и Зиги от двете й страни. Лети право към Ашър. Ашър се озъбва и се смее, после полита да я посрещне.

Погледът ми се отмества към ледника под нас. В подножието на скалите за живот се пробужда бял дракон, мощните му движения вече пропукват леда, който го държи в плен. Присвивам очи. Ако намеря начин да го контролирам… Ръцете ми посягат към въжето, увито около кръста ми, и когато Ашър и Рен атакуват демоните, аз се гмурвам към повърхността и се приближавам с бавен ход към дракона.

Докато се нося надолу, забелязвам, че ме следват светлини — нечий ховърборд се носи близо до земята в пълна тъмнина. Тримейн. И се приближава бързо. Имам време само колкото да погледна нагоре, преди да се стовари върху ми. И двамата се забиваме право в повърхността на ледника. И падаме от бордовете си.

Светът около мен се разпада и всичко, което мога да видя, е завихрен сняг и вечерно небе. След това всичко примигва — и в следващия миг двамата с Тримейн сме се регенерирали пълен ход зад другите.

Тримейн се обръща и забива в мен убийствен поглед.

Аз само му се ухилвам. „Взрив от скорост“, пауъръпът, който Хами ми подаде по-рано, още фигурира в инвентара ми — и сега го употребявам. Той блясва в ръката ми и изчезва. Светът се втурва напред и почти усещам как вятърът дращи кожата ми. В мига щом свалям въжето от пояса си, драконът най-сетне се изтръгва от леда и зиналата му паст с рев изскача на повърхността.

Мятам ласото си към върха на носа му. Един опит. Втори. На третия най-сетне успявам да надяна примката около муцуната на звяра. Драконът завърта глава в моя посока и надава яростен вой. От разтворената му паст изригва огнен стълб. Скръцвам със зъби, използвам инерцията от въжето и се мятам на главата му. Въжето ми се превръща в импровизирана сбруя. Долу под мен Ашър и Макс водят люта битка.

— Дръпни се назад! — казвам в комуникатора.

Ашър ме стрелва с очи. Друго предупреждение не му трябва.

Дръпвам главата на дракона надолу, а Ашър изведнъж се откъсва и се изстрелва назад. Звярът изревава гневно, а после се нахвърля върху най-близкият играч — Джена. Тя успява само да вдигне ръце, преди страшилището да я налапа.

Джена Макнийл | Отбор „Демонична бригада“

ЖИВОТ: — 100% | ПОВАЛЕНА!

Публиката изригва в превъзбуден хаос. Едва чувам гласа на коментатора сред цялата тази дандания.

Една обиколка зад нас Джена се материализира отново. Ашър вече я причаква. Щом тя се появява, той светкавично й се нахвърля и преди тя изобщо да зацепи какво става, дланта на Ашър се сключва около артефакта над главата й.

Край на играта.

Публиката избухва в бясно ликуване.

— Не е за вярване! — надвикват хаоса коментаторите, направо заекват от възбуда. — Всичко свърши! Джена Макнийл и нейната неудържима „Демонична бригада“ са повалени от „Ездачите на феникси“ с най-зашеметяващото обръщане на резултата, откакто изобщо се помним! Боже мой! Победа за „Ездачите на феникси“!

Ашър отмята глава, надава пронизителен вик и вдига юмрук във въздуха.

И тогава пак виждам черната фигура. Застанала е на върха на ледения монумент, в същата прилягаща черна броня, която бях видяла да носи в Тъмния свят. Нула.

Побиват ме тръпки. Защо го виждам? Защо е тук?

Светът край нас замира. Драконът, който се мъча да овладея, застива във въздуха, а после се разтваря в него. Пейзажът потъва в мрак. Примигвам, когато пред очите ми отново изниква „Токио Доум“, а петдесет хиляди зрители си дерат гърлата като бесни. И от двете ми страни съотборниците ми излизат от кабините.

— Аз толкова изкъртващ ход не съм виждал! — възкликва Рошан, който първи стига при мен и ме тупва здравата по гърба. Отварям уста да кажа нещо, но Хами се мята върху мен и ни притиска и двамата с Рошан в задушаваща прегръдка. Останалите от отбора се накачулват отгоре ни и ми запушват устата. Смачкват ме, смеят се, оплетени един в друг. Кръвта шуми оглушително в ушите ми. В другия край на арената демоните си крещят едни на други, а Тримейн се отдръпва от Джена, без да обръща и грам внимание на публиката.

Първата ми официална победа в мач от шампионата. Но мога да мисля само за това, че Нула беше там. Погледът ми се извърта към Рен. Той също се радва и се смее, но си личи, че е насила, преструва се. Очите му не се усмихват. Той поглежда през рамо, сякаш е зърнал нещо, което другите не виждат. После напрежението го отпуска и пак се ухилва и прегръща другите. И той е видял фигурата.

Докато продължавам да ликувам, изваждам файла, който успях да грабна през разбитите защити на Рен. Много е малък, сякаш съм го пуснала твърде рано и не съм успяла да сваля достатъчно данни. Ала все нещо съм успяла да докопам, нещо, което Нула вероятно е споделил с Рен. Името на една програма.

proj.ice.HT1.0

Какво? Намръщвам се, мислите ми препускат, опитват се да открият някакъв смисъл в името. proj.ice. Project Ice — Проект Лед. Това нещо общо с Белия свят ли има? HT. Хидео Танака. Проект Лед, Хидео Танака. Може да е нещо, свързващо Хидео с първия рунд от турнира. Или?

Лед, заледявам… И изведнъж разбирам. Сърцето ми примира от ужас. Боже господи!

Нула иска да убие Хидео.

И точно в този миг всички светлини на стадиона угасват.