Марк Хименес
Отвличането (92)

23:03 ч.

Джон шофираше ленд роувъра. Бен беше на задната седалка с онзи пън от „Ръстис“. Истинското му име беше Арчи, но всички му викаха Буба.

Буба беше мъртво пиян, когато най-накрая си тръгнаха. Бен беше успял да налее цяла бутилка текила в гърлото му, но самият той не беше близнал и капка. Буба нямаше къде да преспи освен в бара, така че Бен му предложи да дойде в хотелската им стая. Буба прие и се качи в роувъра. Сега отпусна глава назад и захърка.

Час по-късно стигнаха моста над река Мойе, простиращ се над дълбоката клисура, която сутринта бяха видели от хеликоптера.

— Отбий — каза Бен.

Джон спря колата и изключи двигателя. В този час на нощта по пътя нямаше други коли. Бен излезе, заобиколи откъм Буба и отвори вратата. Той зашлеви спящия, за да го събуди, и го изкара навън.

— Стигнахме ли? — попита Буба.

— Трябва да си проясня главата — отвърна Бен. — Ами ти?

Буба изсумтя. Джон заобиколи, докато Бен прикрепяше Буба да стигне до парапета на моста. Буба разкопча ципа си и започна да пикае върху крака си. Издаде въздишка на облекчение. Пенливата вода се разбиваше в скалите и искреше на лунната светлина.

— Какво правим… тук?

Студеният въздух съживяваше остатъка от мозъка на Буба.

— Какви оръжия имате в лагера? — попита Бен.

— Стингъри… гранатомети… напалм… — Буба говореше бавно и завалено и леко се поклащаше.

— Как е осигурен периметърът? С ровове?

Главата на Буба се килна и той се изсмя.

— С експлозиви… бодлива тел…

— Момичето в лагера русокосо ли е?

— Аха, истинска красавица.

— Защо му е на Джуниър?

— Казва, че тя… е негова… казва, че е негова… — Буба привършваше с пикаенето. — Но тя е само една… — Той се изсмя с пиянски глас. — И аз се опитах да намажа, ама… малката кучка ме изрита право в… шибаните топки.

Той се обърна, очите му бяха като цепки в тлъстото лице; хилеше се и държеше в ръка члена си.

— Джуниър я иска само за себе си, но старият Буба също ще намаже.

— Мисля, че не.

С едно рязко движение Бен заби юмрука си в адамовата ябълка на Буба и го метна върху парапета. После сграбчи краката му, повдигна го и го хвърли от моста. Ченето на Джон увисна, докато наблюдаваше как едрото тяло на Буба прелита сто и трийсет метра и изчезва в разпенената вода.

— По дяволите, Бен! Ти го уби!

Бен погледна надолу и кимна.

— Освен ако не тренира воден скок.

— Трябва да се обадим на ФБР!

— Намесим ли ги тях, Джон, онези мъже ще я убият. Или пък ФБР ще я убият, докато се опитват да ги ликвидират. — Бен вдигна поглед от клисурата и каза: — Синко, ФБР няма да спаси Грейси. Ние ще я спасим.

Джон се помъчи да се успокои. Бен си знаеше работата.