Марк Хименес
Отвличането (86)

8:52 ч.

Бен разкопча колана си и скочи от хеликоптера, преди той да докосне пистата. Наведе се, за да не го ударят въртящите се перки, и изтича до колата на шерифа. Разгъна картата на задния капак.

— За колко време се стига до този лагер? — попита той шерифа.

— Предполагам, за около час, зависи колко разкалян е пътят. Видя ли нещо?

Бен кимна.

— Желязо за жигосване до вратата на една от хижите.

— Желязо за жигосване?

— Отрядът на зелените барети носеше същото това желязо, с формата на змия.

— И?

— Виетконгците бяха будисти и конфуцианци. Вярваха, че ще прекарат вечността с предците си, но при условие че получат подходящо погребение. Ако не бъдат погребани или телата им са осакатени, няма да има среща с предците. Затова специалните отряди отрязваха ушите им или други части на тялото, белязваха ги по някакъв начин. Отряд „Пепелянка“ жигосваха челата им. Психологическа война.

— По дяволите — изсумтя шерифът. — А как са нагорещявали желязото насред джунглата?

— Запалвахме няколко експлозива С-4. Не избухват без детонатор.

Шерифът се облегна на колата, свали шапката си и прокара ръка през косата си.

— Чувах за такива извращения, но реших, че са просто слухове.

— Вярно е. — Бен се обърна към картата. — Аз бях в отряд „Пепелянка“.

Шерифът помълча, но накрая отсече:

— И все пак, полковник, ще ми е нужно нещо повече от желязо за жигосване, за да издействам заповед за арестуване.

— Не ми трябва заповед — отвърна Бен.