Марк Хименес
Отвличането (62)

11:05 ч.

Едрият мъж на име Джако разказваше:

— Помня как веднъж двамата с майора взехме двама виетконгци в хеликоптера, на сто и петдесет метра височина. Майорът ги разпитва — къде е базовият ви лагер, колко хора сте и тъй нататък. Единият от тях непрекъснато повтаряше „Доо Моми“, което на виетнамски значи: „Върви на майната си“. Е, майорът най-накрая се вбеси, хвана жълтия дребосък и го изхвърли през вратата. Чувахме го как пищи чак докато се размаза долу. Тогава майорът хвана другия и копелето се напика от страх. И се разприказва — даде ни координатите на лагера. На следващата сутрин извикахме момчетата с Б-52. Те направо изтриха лагера и около петстотин жълти муцуни от лицето земята.

Джако се усмихваше, все едно си спомняше последния си рожден ден.

— Какво направихте с другия виетнамец? — попита Джуниър.

— О, изхвърлихме го и него. Сто и петдесет метрово гмуркане в оризовите ниви.

Лицето на Джако доби отнесено изражение, като на Силвия, когато разказваше за страната си.

— Най-добрите години от живота ми. Убийства, поркане и чукане. За пич от Оклахома Виетнам не беше война, а страхотна ваканция. — Той поклати глава. — Политиците прецакаха една доста добра война.

Седяха в колата пред прозорчето за автомобили на „Макдоналдс“ и чакаха поръчката си.

— Ох, как обожавам тези историйки — възкликна Джуниър.

— Естествено — продължи Джако, — когато Макнамара и Джонсън изпратиха новобранците и тук войната се превърна в шибано телевизионно шоу, разбрах, че екзотичната ми ваканция е приключила. Но не знаех, че със службата ми в армията е свършено, когато отряд „Пепелянка“ навлезе в провинция Куанг Три онзи ден през 68-а, нито пък когато се изнесохме оттам през нощта. Просто последвах майора, когато очистихме няколко дръпнати. Още един ден в рая. Но армията пожертва отряд „Пепелянка“ заради тълпата. — Той дръпна от цигарата, издиша дим и заключи: — Защото лейтенант Бен Брайс не можеше да държи шибаната си уста затворена.

— Но защо майорът не е убил Брайс, след като ви е изпортил?

— След военния съд ЦРУ ни нае в Камбоджа. На тия от ЦРУ не им пука за политиците. — Той се изхили. — Докато бяхме в отряда за специални операции, майорът рапортуваше на президента. При ЦРУ не рапортуваше на никой. Както и да е, по онова време Брайс се беше превърнал във виетнамец, живееше си с гадовете в планините. А след войната просто изчезна.

Джуниър подаде една бяла торбичка на Грейси. Беше си поръчала „Биг Мак“, пържени картофки и мляко. Майка й не й разрешаваше да яде такава храна.

— Къде живееше дядо ти? — попита Джако.

Грейси помисли, че ако им каже истината, може да обърнат колата и да отидат в Таос, което щеше да бъде за предпочитане пред всеки друг маршрут. Но тя знаеше, че Бен не е в хижата.

— В Таос.

— По дяволите, какви ги върши в Таос?

— Прави мебели — люлеещи столове, маси, бюра. Страхотни са. Филмовите звезди си ги купуват.

На Джако това му се стори смешно.

— Зелена барета прави люлеещи столове за филмови звезди.

— Като например кой? — попита Джуниър.

Грейси не му отговори, но предложи:

— Хайде да отидем в Таос, ще ви заведа до хижата му.

Джако изсумтя:

— Предпочитам да изчакам той да дойде при мен.

— Страх те е, а? Май е по-добре да ме пуснете още сега, преди да ви е хванал.

— Я млъквай, малка карачке!

Грейси не беше сигурна какво точно означава думата, но знаеше, че не е комплимент. Преди да успее да се защити, Джуниър се намеси:

— Не я наричай карачка! Тя не е уличница!

— Тя започна! — злобно изсъска Джако. — Кажи й да млъкне! Нали искаше жена в живота си — ето какво получи! Една голяма уста, дето не ще да се затвори!

Грейси извади обяда си от пликчето и започна да си пее:

— Майки, не позволявайте дечицата ви да се превърнат в кретенчета…

— Видя ли? — възкликна Джако, сочейки я с един пържен картоф.

Грейси извади млякото от плика и видя на кутията снимката си под надпис ИЗЧЕЗНАЛО ДЕТЕ.