Марк Хименес
Отвличането (10)

11:13 ч.

Миналогодишните листа и пръчки шумяха и пукаха под краката му, докато тичаше през гъстата гора към лаещите кучета. Мислите на Бен обаче бяха в друго време и на друго място, когато беше тичал през гъста гора.

Тя е дванайсет-тринайсетгодишна. Бяха я завлекли в близката гора. Той чу приглушените й викове и затича натам. „Махни се от нея!“ — крещи той и забива ботуша си в ребрата на войника, изритва го от тялото й. Другият войник се хили и сочи Китайската кукла. „Давай, лейтенанте, позабавлявай се и ти.“ Той поглежда към обезумялото момиче и после обратно към захиления войник. Вдига пушката си и я насочва в челото на войника. Усмивката пада от лицето му. Желанието да натисне спусъка е непреодолимо. Той обаче обръща пушката и забива приклада й в челото на войника, който пада в безсъзнание. Двамата войници щяха да бъдат съдени от военен съд, ако не бяха загинали същия следобед, когото попаднаха на противопехотни мини. Предсмъртните им викове ехтяха над гъстата тръстика, докато те умираха от кръвозагуба в горещината на делтата на Меконг.

Тичащата пред него Елизабет се спъна и падна. Бен спря да й помогне. Токчето на едната й обувка се беше счупило, тя захвърли и другата, отблъсна ръцете му и продължи да тича с изкривено от ужас лице.

Най-отпред тичаше шефът на местната полиция, следван от агент Девро, Джон, Елизабет и Бен. Навлязоха още по-навътре в гората. По неспирния тътен от автомобили разбраха, че наблизо минава път. На трийсетина метра пред тях униформени полицаи и агенти на ФБР стояха мълчаливо в кръг със сведени глави, сякаш в молитва. Началник Райън и агент Девро стигнаха първи, рязко се обърнаха и спряха Джон. Бен видя как синът му се отпуска и пада на колене и се затича по-бързо. Сърцето му щеше да изхвръкне.

Агент Девро се опита да попречи на Елизабет.

— Мисис Брайс, не трябва…

Тя го изблъска и си проправи път в кръга от полицаи. Изпищя и ръцете й се стрелнаха към устата. Краката й се подкосиха и тя се свлече на земята. Дрехите й бяха разкъсани и покрити с кал и изсъхнали листа. Ръцете, краката и лицето й бяха изподрани.

Бен застана запъхтян над нея и погледна надолу. Той преглътна болката и я погреба дълбоко в себе си при всичката друга болка, стискайки зъби. Гората беше злокобно притихнала, сякаш животните в нея съзнаваха насилието, на което само те бяха станали свидетели.

Елизабет пролази напред и сграбчи сините шорти и бялата маратонка, които лежаха на земята.