Марк Хименес
Отвличането (102)

5:09 ч. тихоокеанско време
Бонърс Фери

Тихо накъсано жужене изтръгна Бен от мислите му.

— Сателитният ми телефон — каза агент О’Брайън. — В раницата ми е. Това е ръководителят на отряда. Ако не отговоря, ще изпратят артилерията.

Бен кимна. Извади телефона от раницата на О’Брайън и му го подаде.

— О’Брайън.

— Пийт?

— Кой се обажда?

— Джан.

— Джан, откъде знаеш този номер?

— Рей ми го даде.

— Защо?

— В Бонърс Фери ли се намираш?

— Да.

— В планина на име Ред Ридж?

— Да.

— Пийт. Става въпрос за нещо много важно. Бивш полковник от армията на име Бен Брайс и синът му са…

— Точно тук.

— Така ли?

— Да. И аз в момента отговарям на заповедите на полковника, ако разбираш какво искам да кажа.

— Мисля, че те разбирам. Дай да говоря с полковник Брайс.

Настъпи кратка тишина. След това се чу глас:

— Брайс.

— Полковник, аз съм агент Йоргенсон от ФБР.

— Спомням си.

— Грейси е жива.

— Знам.

— И се намира в тази планина.

— Знам и това.

— Похитителят й е Чарлс Удроу Уокър Джуниър — синът на майора.

Полковникът замълча.

— Полковник?

— Не знаех това. Значи синът е решил да си отмъсти за бащата?

— Да, сър, но не е заради войната. Планират да убият президента Маккой. Когато Маккой е бил директор на ФБР преди десет години, Уокър е бил арестуван. Хората му са взели за заложник федерален прокурор. Маккой освободил Уокър заради нея.

— Елизабет.

— Да, сър. Тогава Маккой наредил да убият Уокър. Хванали са го в Мексико. Сега синът му иска президентът да умре.

— Но защо са отвлекли Грейси?

По линията имаше статично електричество.

— Полковник, сателитната връзка се губи, затова чуйте ме добре, важно е. Директорът лети към вас в този момент. След няколко часа в тази планина ще гъмжи от агенти на ФБР. Той ще пожертва Грейси, за да хване тези мъже.

— Няма да има възможност.

Отново пращене.

— Полковник?

— Чувам ви.

— О’Брайън е добър човек и отличен стрелец. Позволете му да ви помогне.

— Защо са отвлекли Грейси?

— Полковник, още нещо: не вземайте пленници. Убийте тези мъже, всички до един, и изгорете всичко до основи.

— Защо?

— Просто го направете. Заради Грейси.

Връзката прекъсна.

Бен пусна телефона в раницата на агент О’Брайън.

— Били сте полковник от армията? — попита О’Брайън.

Бен кимна.

— Какво каза Джан?

— Че планират да убият президента.

— Знаех, че е нещо голямо.

— И че вашият директор ще пожертва Грейси, за да се добере до тях.

— Кучият му син. — О’Брайън поклати глава. — Полковник, нека ви помогна. Стрелям добре.

— Така и чух. — Бен се вгледа в очите на агент О’Брайън и видя в тях нещо, което навремето хората виждаха в очите на Бен Брайс. — Това би означавало да нарушиш заповедите отгоре.

— Полковник, записах се във ФБР, за да спасявам хора като Грейси.

Бен извади ножа си и сряза тиксото, омотано около ръцете на О’Брайън.

— Заеми позиция на запад от лагера и остани там. — Бен се обърна към сина си и му подаде пистолета си. — Джон, ти остани тук. Натисни детонатора, когато видиш сигналната ми ракета, и се прикрий. Когато всичко това се взриви, ще валят камъни. — Той погледна сина си в очите. — Каквото и да се случи, Джон, не мърдай от това място, разбра ли?

Джон кимна.