Марк Хименес
Отвличането (109)

7:27 ч. тихоокеанско време
Бонърс Фери

Директорът на ФБР Станли Уайт обожаваше да лети из страната с осемстотин километра в час със самолета на Бюрото „Гълфстрийм“ — само най-доброто за държавния служител на САЩ. Обожаваше кожените седалки, ламперията от бряст, модерната авионика, високата почти два метра кабина, която беше предостатъчна за ръста му от сто седемдесет и три сантиметра.

Тази сутрин, вместо да се върне във Вашингтон от Чикаго, Станли Уайт се беше отправил към Бонърс Фери, полет от 2400 километра, който щеше да им отнеме три часа заедно с кацането в Де Мойн, за да вземат агент Девро. В момента Девро седеше на седалката зад Стан. Отношението му не се беше променило след последния им разговор.

— Пригответе се за кацане, шефе — каза пилотът по високоговорителя.

Стан погледна през прозореца на изток. Спускаха се в долина, заобиколена от планински хълмове, към летище „Баундъри“, на север от Бонърс Фери, щата Айдахо. Точно в този момент една от планините избухна като вулкан.

— Мили боже!

Целият връх беше погълнат от огромно огнено кълбо червено-оранжеви пламъци, каквито Уайт беше виждал само веднъж по-рано, когато армията беше демонстрирала пред отряда за борба с тероризма на ФБР разрушителната мощ на напалма.

Гласът на Девро долетя от задната седалка:

— Второто пришествие, Стан.