Марк Хименес
Отвличането (111)

9:40 ч. централноамериканско време
Далас

Специален агент на ФБР Джан Йоргенсон открехна тежката врата на католическата църква. Църковните пейки бяха претъпкани с хора. Тя зашари с поглед сред богомолците, но не видя мисис Брайс.

Тръгна по пътеката между пейките.

Краката й трепереха, а в очите й напираха сълзи.

След нея се обръщаха глави; тя осъзна, че още е облечена с полицейското яке със златистия надпис ФБР на гърба. Продължи напред и видя мисис Брайс, седнала на втората пейка откъм олтара, до пътеката. Момченцето на семейство Брайс и бабата седяха до нея. Джан се приближи към мисис Брайс и застана до нея. Сега сълзите потекоха по лицето й.

* * *

Погледът на Елизабет беше прикован в голямото разпятие над олтара, когато осъзна, че свещеникът е прекъснал литургията. Тя извърна очи към него. Той гледаше право в нея. Момичетата до олтара също я гледаха. Всички я гледаха. Елизабет се обърна към Кейт, която беше притиснала длан към устата си и с разширени очи гледаше в нейна посока; но всъщност гледаше някого зад нея.

Елизабет рязко се извъртя и видя агент Йоргенсон, по чието лице се стичаха сълзи. Сърцето на Елизабет замръзна от ужас. Тя се изправи. Йоргенсон избърса лицето си и се усмихна.

— Грейси е добре.

Елизабет падна на колене. Очите й се наляха със сълзи. Тя отново погледна разпятието. Връзката им със злото беше прекъсната.