Е. Е. Док Смит
Първият ленсман (12)

Глава 12
Схватка в пространството

Когато малкият разузнавателен съд на Симс се приближи до Кавенда, ленсманът изключи атомните генератори и настрои локатора на ултравълни. Този път корабът му беше преоборудван със спомагателен реактивен двигател, който не излъчваше практически нищо. Той не създаваше смущения, които да бъдат засечени от радара, тоест, един такъв двигател можеше да бъде открит единствено по слабосветещите, нагрети от топлината дюзи. Такава вероятност съществуваше, но беше чисто теоретическа, защото тогава наблюдателят трябваше да се намира близо до разузнавача на Симс, поне на половин миля, а това беше твърде нищожно разстояние по космическите мащаби.

В настоящия момент пространството беше пусто. Локаторът фиксираше следи от много силно лъчение на планетата, която се намираше точно на курса им, но Първият Ленсман не се впечатли чак толкова. Контрабандистите, занимаващи се с преработка на наркотици, несъмнено имаха ядреноенергийни установки в заводите си, а освен това, на Кавенда можеше да има и транспортни кораби.

Той включи спомагателния двигател, който придаваше една доста добра скорост на малкото корабче, при включен неутрализатор на инерцията, разбира се, — и насочи кораба към спътника на планетата. Това беше неголямо небесно тяло, четири пъти по-малко от Луната, но прикрит зад него, Симс можеше необезпокояван да наблюдава. Той не се съмняваше, че околното пространство щателно се следи, и въпреки че едва ли някой би могъл да забележи следите от дюзите му от сто хиляди мили разстояние, ленсманът предпочиташе да работи на сигурно.

Кацането се оказа доста трудно, и когато корабът докосна почвата, Симс беше на края на силите си и в отвратително лошо настроение. Само едно нещо беше наред — повърхността на планетоида изглеждаше още по-неравна, камениста и изровена от пукнатини и кратери, отколкото тази на земната Луна. На фона на такава местност щеше да е напълно невъзможно да се забележи дори и движещ се кораб — особено ако той се движи бавно и не използва атомните си генератори.

Серия от кратки, предпазливи импулси, скоростта и положението на всеки от които се коригираха от ленсмана, му позволи да завърти кораба си така, че огромния диск на Кавенда надвисна точно над главата му. Симс с облекчение въздъхна и изключи двигателя. Енергията в заредените докрай акумулатори щеше да стигне, за да функционират локаторите. Сега вече можеше да види всичко, което виждаше и следящия лъч.

Екраните му показваха, че на диска на планетата има само една активна точка. Той включи радарите и се опита да определи колкото се може по-точно координатите й. После, като намали мощността на лъча почти до минимума, започна внимателно, ярд след ярд, да се приближава към заинтригувалото го място. Стоп! Той беше почти убеден, че там има производствен блок — огромен, близо две мили в диаметър. Тази точка щеше да виси още около три часа над главата му, докато не се скриеше зад планетата.

Симс извади телескопа — това бе много по-точен прибор, отколкото следящите екрани на разузнавателния кораб. Тъй като силата на тежестта на повърхността на спътника беше малка — една двадесета част от земната, — той без проблеми издърпа масивния инструмент извън кораба, разпъна триножника му и го монтира. Но даже и с телескопа, той не можеше да види добре подробностите. Спътникът се намираше твърде близо до Кавенда, по астрономическите мерки, но оптическите прибори от по-висш клас бяха твърде огромни и нетранспортируеми. Това, което успя да види, приличаше на завод. Напрягайки очи, Симс различи малко по-встрани от тях приличащ на остър зъб обект, който при достатъчна доза въображение можеше да се приеме за контрабандитски кораб. На Кавенда нямаше нито градове, нито други селища, а също и нормално изглеждащ, със съответното оборудване астропорт.

Симс разглоби телескопа, натовари го обратно на кораба, настрои следящите системи и се приготви да чака дълго. На няколко пъти задремваше, но не се притесняваше, че ще пропусне нещо интересно. Той беше нагласил локатора така, че при всяка промяна да го събуди. И когато транспортния кораб на търговците на наркотици излетя от Кавенда, Първият Ленсман напусна спътника на планетата също толкова незабележимо, колкото и беше пристигнал.

Стратегията на проследяването отдавна беше изпипана до съвършенство. Използвайки реактивната тяга и неутрализатора на инерцията, Симс се движеше зад кораба на бандитите с максимално възможната за допотопния си двигател скорост. През това време успя да установи приблизително курса на кораба им. Сетне ленсманът включи генераторите, работещи с активирано желязо и се приближи към контрабандистите, стараейки се да не попадне в обхвата на локаторите им. После, без да бърза, запълзя напред. Можеше да поддържа такъв режим колкото си пожелае, и единствено при крайно нещастно стечение на обстоятелствата враговете можеха да го открият.

На пръв поглед изглеждаше, че този план щеше да е успешен. Знаеше се, че МКП използва за тъмните си сделки обикновени пътнически лайнери или товарни кораби. А разузнавачът на Симс развиваше малко по-голяма скорост от тази на кой да е транспортен съд. И дори противниковият кораб да се окажеше по-бърз, отколкото се очакваше, все едно той щеше да остане в зоната на локаторите на преследвача си, дотогава, докато не пристигнеше до местоназначението си.

Тази стратегия изглеждаше направо безупречна, но, както съвсем скоро стана ясно, Симс все пак не бе отчел всички вероятности.

Корабът, който преследваше, беше бърз, много бърз. Ярката точка на локаторните екрани постепенно започна да избледнява и ленсманът разбра, че вече няма да може да я догони, дори и да пуснеше атомните генератори на пълна мощност. Все по-мрачен, Симс гледаше как блестящата точка бледнееше, размиваше се и накрая съвсем изчезна от следящите монитори. Свръхскоростният звездолет бе погълнат от тъмнината.

* * *

След няколко часа Симс стъпи на борда на „Чикаго“, отиде до мостика и извика там Киннисон. Когато адмиралът застана редом с приятеля си, компютрите вече изчисляваха предполагаемия курс на пиратския кораб.

— Най-вероятното направление е Еридан, — отбеляза той, сравнявайки резултатите от изчисленията с картата. — „Превозите“ властват над тази система чрез една от дъщерните си компании. Там са едни от най-богатите уранови залежи. Ще проверяваме ли?

Симс прекара няколко минути в дълбок размисъл.

— Не… все още не. Твърде малко знаем.

— Тогава защо не? Тъкмо ще си изясним това-онова, — възрази Киннисон. — Ние предполагаме, че свръхскоростния кораб, който носи тионит на борда си, ще кацне на Еридан. Това е най-горещата следа от всички, на които сме попадали до момента! Ще заповядам да обкръжат планетата и няма да позволя на никой нито да влезе, нито да излезе, докато не открием това, което търсим. Все някой там ще разполага с необходимата ни информация! А пък и ние си имаме начини да го накараме да проговори.

— Прибързвате, Род. Нали разбирате, че няколко дребни рибки няма да ни свършат работа. Трябва да се целим много по-нависоко.

— Но за това ни трябват сведения, — измърмори Киннисон. — А ние знаем дяволски малко, Върджил!

— Да, така е, — съгласи се Симс. — От трите най-важни направления сме наясно само с политическия аспект. За наркотиците знаем, откъде се взема тионита и къде се обработва, а Еридан може да е само разпределителна станция. Събрали сме достатъчно данни за разпространителите на тревата, знаем малко и за средното звено, и почти нищо за тези, които са най-отгоре. За пиратите пък знаем още по-малко. Легендарният Мъргъртройд може да се окаже несъществуващ, а кодовото име — нещо от сорта на „Звилник“ или „Боском“…

— Тогава какво смятате да правите с Еридан?

— Засега нищо. Но Набос и Дал-Налтел ще трябва да проучат транспортните кораби на МКП, превозващи уран от Еридан до Слънчевата система.

— Хубаво, нека ги проверят. Сега вече ми е ясно защо спретнаха въртележката Земя-Марс-Венера-Земя! Искали са да ни насочат по грешна следа! Можехме години наред да преследваме едни и същи товари с наркотици напред-назад, докато ъглите на кутиите не се протъркат.

— Е, в крайна сметка, доста бързо се ориентирахме този път, Род. Но с операция „Боском“ нещата хич не вървят.

— Отвратителна работа, — беше принуден да си признае Киннисон. — Имате ли някакво предложение?

— Наистина имаме твърде малко данни, но аз забелязах, че определени видове суровини и материали са особено привлекателни за крадците. Дори и най-сигурната охрана не можа да опази някои видове товари и ценно оборудване. Те просто изчезваха! Охраната, между другото, също… — Симс замълча, а после замислено изрече: — Но ако изхождаме от тези факти, бихме могли все пак и да организираме нещичко. Да речем, следното…

* * *

Търговският кораб, обтекаем, с удължен корпус и сферичния боен крайцер се носеха през мрака на междузвездната пустош. Транспортният съд носеше в трюмовете си баснословно ценен товар. Това не бяха златни слитъци, скъпоценни камъни и дори не и контейнери с уран, а много по-важни предмети: фини стругове, най-съвършените оптически и електронни прибори, както и прецизна измервателна техника. Освен това, на борда му се намираше Първият Ленсман Върджил Симс.

Родерик Киннисон, адмиралът на въоръжените сили на Патрула, беше на ескортиращият транспортния кораб крайцер.

На значително разстояние от тази двойка се носеха шест огромни капковидни кораба — новите супердреднаути, за съществуването на които не подозираха нито земното правителство, нито ръководството на колониите. Това бяха най-бързите и най-смъртоносните съдове, създавани някога от човешка ръка — първата успешна реколта от операция „Бенет“. На борда им също имаше ленсмани — Костиган, Джек Киннисон и Нортроп, ригелианеца Дронуир, Фред Родбуш и Кливланд. Не им трябваха нито предаватели, нито приемници. Менталната връзка здраво и неразривно обединяваше всички в едно цяло.

„Внимание! — стигна до тях спокойната мисъл на Симс. — Минаваме на няколко светлинни минути от необитаема звездна система. Мястото е подходящо за засада. Всички да се настроят към Киннисон! Поемете командването, Род.“

Пространството продължаваше да изглежда празно, но в следващия момент на екраните светнаха три блестящи точки. Те, стремително излетяха откъм една от по-външните планети, пресичайки пътя на малкия керван кораби. Събитията се развиваха малко по-различно, отколкото се очакваше. Симс се надяваше, че ще ги атакуват само един-два бандитски кораба. По принцип, толкова бяха напълно достатъчни, за да се справят с охраната и да завземат товарния кораб. Впрочем, появата на три вражески супердреднаута нямаше да промени плановете му кой знае колко.

В следващия миг, а всеки ленсман можеше да види това, което виждаше Родерик Киннисон, още шест ярки точки заблестяха на екраните на адмиралския крайцер и търговския кораб, който използваха за примамка на пиратите.

„Джек и Мейс, заемете се с водача! — мислено заповяда адмиралът. — Дронуир и Костиган за вас е десният кораб, а Родбуш и Клив да поемат левия. Действайте, момчета!“

Защитните екрани на пиратските кораби просветнаха, превръщайки околното пространство в гъста каша от смущения, през която едва ли можеше да премине дори и сигнал за помощ. Два от дреднаутите атакуваха крайцера, а един — търговския кораб. Първата двойка естествено очакваше да срещне съпротива — военните кораби на Патрула бяха достатъчно мощни, и достатъчно добри както за нападение, така и за отбрана. Никой във Вселената не се съмняваше, че на борда им се намират истински мъже. Но капитанът на пиратите, атакувал транспортния кораб, беше неприятно сюрпризиран. Първият лъчев удар, насочен право насреща му, направо опустоши защитните му полета. Почти всички носови сектори, включително и рубката за управление, бяха направени на пух и прах, превърнаха се в разтопен метал и пламтящ газ. Но не се случи нищо повече — транспортния кораб се оказа много по-костелив орех, отколкото пиратите очакваха.

Екраните, пазещи този космически съд, пък и самия Първи Ленсман Върджил Симс, не бяха съвсем обикновени. Спрямо цялата маса на кораба теглото на генераторите, поддържащи защитните полета, беше два пъти по-голямо от останалата част на оборудването му. Разрушенията, дължащи се на пиратския лъчев удар, не бяха особено сериозни, той просто не успя да проникне достатъчно дълбоко в защитната система на кораба. И макар че атакуващите бяха поразени от това обстоятелство, те продължаваха да увеличават все повече и повече мощността на лъчите, но единственият резултат си оставаше само яркото проблясване на защитния екран на земния търговски съд.

А след няколко секунди командирите на другите два пиратски кораба, атакували крайцера, бяха не по-малко учудени. Неговите екрани удържаха дори и на обединените сили на двата им дреднаута! Крайцерът не отвърна на удара. Той беше обгърнат изцяло от защитното поле. Но още преди изумените бандити да са осъзнали цялата сериозност на положението си, те вече се бяха превърнали от ловци в дивеч. Шест нови, могъщи кораба, много по-бързи и мощни, отколкото техните, се стовариха отгоре им, прекъсвайки всички канали за връзка толкова ефикасно, както и те самите го бяха сторили преди няколко секунди.

Стремително излизайки на разстояние за стрелба, без да имат намерение да вземат пленници, четирите кораба на Патрула се устремиха към двата пиратски кораба, безрезултатно обстрелващи крайцера. Те се разположиха около тях във върховете на въображаем тетраедър и удариха с чудовищна сила, превръщайки вражеските дреднаути в облак газ. Едва ли някоя друга космическа битка е била по-кратка от тази — тя свърши за броени секунди.

След първия съкрушителен залп четворката кораби се присъедини към онези два съда, които се занимаваха с последния пиратски кораб. Той напрегнато се бореше да не попадне в плен. Но да се бориш с шест дреднаута, всеки от които има по-голяма мощност от теб, не беше по силите на бандитския кораб. Сега всички го атакуваха, подредени във формата на правилен октаедър, а бандитите бяха точно в геометричния му център. Той беше обкръжен отвсякъде, или ако използваме разработената при подготовката на тази операция терминология, — „натикан в миша дупка“.

В момента пиратът щеше да бъде унищожен много лесно, но ескадрилата на Патрула преследваше съвсем друга цел, Симс се нуждаеше от информация. Затова и цялата шесторка само блъвна лъчи към защитните екрани на пирата, и то така, че те присветнаха от усилието и изведнъж угаснаха. В същия момент дойде редът и на деструкционните лъчи-игли. Първо пострада машинното отделение на врага — стофутова цепнатина зейна в корпуса, след което цялото жизненоважно оборудване на кораба излезе извън строя. После енергийните ножове, невъзпрепятствани вече от нищо, отрязаха първо носовата, а после опашната част, гърба и корема, левият и десният борд; а после продължиха да режат ъгълчетата на безформената буца, която представляваше вече кораба, дотогава, докато сектора за управление заедно с няколко съседни на нея помещения не остана напълно открита.

Тогава бойците на Патрула се втурнаха в последен щурм, начело с ригелианеца Дронуир, Костиган, Нортроп и Киннисон-Младши, които го следваха по петите. В крайната фаза на тази битка участваше група отлично подготвени космически рейнджъри.

Симс и още двама ленсмани-учени не участваха в тази схватка, но не съжаляваха много-много. Киннисон-Старши също не участваше, но не можеше да остане безразличен. Той жестоко страдаше, че на него, адмирала, ръководителя на цялата операция, му се наложи да остане встрани и, при все това, беше принуден да го стори. А пък Дронуир, който водеше атаката, изобщо не обичаше да се бие. Дори и мимолетната мисъл за яростна ръкопашна схватка го караше да потреперва от отвращение. Но за сметка на това ригелианецът притежаваше огромни преимущества в боя — физическа сила, удивителни сетива, за които всяко едно материално образувание не представляваше никаква преграда, невероятна скорост на реакциите и ментална мощ, позволяваща му да нанесе удар по съзнанието на противника си — където и да се намира той.

По-голямата част от пиратите бе загинала още по време на разпарчетосването на кораба им. Оцелелите се бяха събрали в рубката за управление. Нападателите се втурнаха вътре през многобройните отвърстия, пробити от деструкционните лъчи, и през следващите няколко минути преплетени в яростна схватка фигури се мятаха в безтегловността, а в пространството около тях проблясваха пламъците на левистоните, куршуми дум-дум и облачета газ, изхвърчащи от пробитите скафандри.

Ригелианецът Дронуир за миг замря на прага на рубката. Никога досега днешния случай също не беше изключение, не му се беше случвало да бъде разгневен или възбуден. Подобни емоции за него съществуваха само на теория. Той никога не беше участвал в такива битки! Затова и му трябваха две-три секунди, за да проанализира ситуацията и да определи собствения си, най-оптимален начин на действие. В крайна сметка той отпусна две от четирите пипалца, с които стискаше оръжието си, протегна се към шиите на двама от пиратите и здраво стисна. Миг и шлемовете им се пръснаха като орехи. Двете фигури безсилно увиснаха и се строполиха на пода. Дронуир протегна ръцете, си към следващите две жертви, после още към две, и още, и още… Спокоен и безстрастен, той не направи нито едно излишно движение, не загуби и секунда, а унищожи в крайна сметка повече врагове, отколкото всичките бойци на Патрула, взети заедно.

„Костиган, Нортроп, Киннисон — внимание! — повика изведнъж мислено Дронуир ленсманите. — Нямам намерение да си губя повече времето с такива глупости. Предводителят на враговете умира от раната си. Мисля, че сам си я е нанесъл. Трябва да се заема с нещо по-важно. Моля ви, наглеждайте останалите живи, за да не ми попречат.“

Дронуир се вмъкна в разума на умиращия главатар на пиратите и се съсредоточи. Дори и пред лика на смъртта, капитана на пиратския кораб се опитваше да се съпротивлява, но ригелианецът вече не се мъчеше сам. Настройвайки се към съзнанието му, делейки с него силата и знанията си, които нито един ригелианец нямаше как да притежава, още цели два мозъка — най-мощните мозъци на Земята — този на Родерик Киннисон, с невероятната му воля и неистовата му страстна натура, и студеният, спокоен, твърд като скала мозък на Върджил Симс, Първия Ленсман.

„ГОВОРИ! — с чудовищна сила изискваше утроеният разум, с такава сила, че беше невъзможно да устоиш. — ГОВОРИ! ОТКЪДЕ СИ? БЕЗПОЛЕЗНО Е ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАШ; ОНЕЗИ, НА КОИТО СЛУЖИШ, ВЕЧЕ НЕ МОГАТ ДА ГО ОЦЕНЯТ, ГОВОРИ! ОТКЪДЕ СИ? КОЙ Е ШЕФЪТ ТИ? ГОВОРИ! ГОВОРИ!“

Изпод този, съкрушаващ всичко натиск се появи съвсем смътно и мъгляво, без намек дори за име или пространствени координати образът на някаква планета, много приличаща на онази, която Патрулът използва при операция „Бенет“. После…

Все още като през мъгла, но вече много по-отчетливо, се появиха лицата и имената на двама души, пробягали в угасващото съзнание на умиращия. Единият беше Мъргъртройд, главатарят на пиратите, съвършено непознат и за Киннисон и за Симс. Редом с него обаче и двамата познаха Големия Джими Таун.