Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Обществено достояние)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
mitashki_mitko (2022)
Допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: М. Николски

Заглавие: Жанъ Батистъ Люли; Вениаминъ Франклинъ

Преводач: Н. Николаевъ

Издател: Книгоиздателство „Сполука“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1929

Тип: Сборник

Печатница: Печатница и книгоиздателство „Изгрѣвъ“ — ул. Владайска № 7 — София

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16523

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

VII. Мишелъ

— Ще дойде ли довечера у насъ Мишелъ? — питаше херцогиня Монпансие единъ велможа, който й се покланяше низко.

— Азъ го видѣхъ днесъ, и той се обеща да дойде непремѣнно до шесть часътъ.

— Но сега е вече седемь, — каза нервно херцогинята.

— Кой е този Мишелъ? — попита херцогъ Гизъ, който се приближи до разговарящитѣ се. — Идейки отъ Италия, все за него слушамъ да се говори.

— Чувалъ ли сте, какъ пѣе той?

— Не, — отговори херцогътъ, но въобразявамъ си…

— Вий не можете си въобрази, — прекѫсна го херцогинята — който не е чувалъ Мишеля, той нищо не знае! Азъ ще бѫда въ отчаяние, ако той не дойде.

— Той нѣма да се осмѣли да пренебрегне заповѣдьта на ваше височество…

— Вий го не знаете, тогава, — отново заговори херцогинята; — той е способенъ да иде съ първия, който го повика въ нѣкое кафене и ще забрави не само моята покана, но и кральтъ да би го поканилъ, все едно му е.

— Иде, иде! — извика младиятъ велможа, който гледаше, отъ угода къмъ херцогинята, изъ прозореца, очаквайки пѣвеца.

— Тогазъ, кажете ми по-скоро, преди да е дошълъ, кой е той? — питаше херцогинята сѫщия велможа: — азъ нищо не зная за него, освенъ това, че той пѣе възхитително.

— Мишель Ламбертъ се е родилъ въ Пуату, въ селцето Вивонъ, презъ 1610 г., — начена разказвачътъ. — Майка му, бедна жена, страстно обичала музиката и ходѣла по манастиритѣ. Синътъ наследилъ отъ нея любовьта къмъ музиката и взелъ да пѣе на клироса, скоро той се прославилъ съ своя чуденъ гласъ; хора идѣли да го слушатъ отдалечъ; придворниятъ капелмайсторъ, като го слушалъ веднажъ, поканилъ го тука: туй бѣше началото на неговото музикално поприще.

— Но защо не иде той! Вий, навѣрно, сте се излъгали.

— Не е чудно да е вече долу, дето го слушатъ слугитѣ; той увѣрява, че само простиятъ народъ умѣе да цени музиката и изказва одобрението си отъ душа, безъ да се стѣснява.

— Послушайте, какъвъ е тозъ шумъ? — попита херцогинята, като се ослушваше.

— Като че е звукъ на камбана!

— Нищо не може да се разбере!

— На какво свирятъ? То е нѣщо непознато!

— Чувате ли? Чувате ли? — попита пакъ херцогинята.

Тукъ се раздаде нѣкакъвъ пресипналъ гласъ:

— Тенджеритѣ ми! Готваче! Ти пакъ си взелъ моитѣ тенджери!