Кити Кели
Вести от кралския двор (25)

Бележки

В продължение на четири години повече от хиляда души дадоха своя принос за създаването на тази книга. Много от предоставилите информация са цитирани вътре в текста и в предисловието. Следното резюме, което по никакъв начин не може да се нарече всеобхватно, отразява някои аспекти от изследователската работа при подготовката на книгата.

1

По традиция кралските особи се приемат като златен еталон, според който останалите трябва да живеят. За илюстрация може да послужи един епизод от романа на Лайън Юъръс „Екзодус“, когато датският крал изпраща посланието си до всички датчани във връзка със заповедта на нацистите датските евреи да носят звездата на Давид:

„Кралят заявява, че всички датчани са еднакви. Той самият пръв ще си сложи звездата на Давид и очаква всеки лоялен датчанин да стори същото.“

На следващия ден жителите на Копенхаген се събират на градския площад с ленти със звездата на Давид на ръкавите. И германците отменят нареждането си.

Впечатлена от възхитителната смелост на краля, аз се обърнах към двореца в Дания с желанието да получа потвърждение за историческия случай и да науча повече за благородния монарх, проявил подобна доблест. Той е пример за това как трябва да се държи една кралска особа. Тъй като пишех за кралски особи, исках да дефинирам техните облагородяващи добродетели.

Когато обаче пристигна отговорът на датския лорд-чембърлейн, ми се искаше изобщо да не бях отправяла запитване. Затова пък получих добър урок относно фактите, легендите и измислиците около кралските особи:

Във връзка с описания от Лайън Юъръс в „Екзодус“ (1958) случай можем да ви предоставим следната информация за отношението на крал Кристиан X Датски към евреите:

1. През 1933 година, след преврата на Хитлер, кралят присъства на служба в синагогата.

2. През 1941 година, след германската окупация, кралят изразява в лично писмо съболезнованията си на еврейската общност за опожаряването на синагогата.

3. През октомври 1943 година в лично писмо до Рибентроп кралят го предупреждава да не интернира датските евреи.

Крал Кристиан никога не е носил звездата на Давид и няма сигурни доказателства, че е заплашвал да го направи…

Писмото му до мен завършваше почти извинително: „Историята е много разпространена и е използвана от доста датски и чуждестранни автори.“

2/3

Информацията за връзките между САЩ и Обединеното кралство е получена по силата на наредбата за свобода на информацията от президентската библиотека на Франклин Д. Рузвелт; от свързаните с кралското семейство документи на американското Министерство на вътрешните работи за периода 1940–1945 г. Дипломатическите каблограми показват трудностите, които двете страни са имали в отношенията си с Уиндзорите. Ето една телеграма от 20 юли 1940 година, изпратена от американското посолство в Лисабон до министъра на вътрешните работи:

Херцогът и херцогинята на Уиндзор са недискретни и открито говорят срещу английското правителство. Присъствието им в Америка може да бъде смущаващо и конфузно. Твърдят, че възнамеряват да останат в Съединените щати, независимо дали на Чърчил това му, харесва или не, и очевидно желаят да пропагандират мир. Ако министерството прекрати визите им, те биха могли да се прехвърлят на Бермудите, а оттам на Бахамите. Визите са им дадени от Генералното консулство.

Интервюта: с Робърт Лейси (18 април 1995 г.); с Майкъл Торнтън (13 ноември 1993 г.); с Никълъс Хаслъм (30 март 1994 г.); с Бевис Хилиър (16 април 1994 г.); с Фльор Каулз (8 ноември 1993 г.); със Сю Таунзенд (19 април 1994 г.); с Майкъл Блоч (14 април 1994 г.).

Книги: „Хроника на кралското семейство“ от Рей Бостън; „Кралската династия Уиндзор“ от Елизабет Лонгфорд; „Крал Джордж V“ от Кенет Роуз.

Статии: „Нещастен и безславен“ от Ричард Томлинсън, „Индипендънт он сънди“, 12 юни 1994 г.; „Портрет“ от Анабел Голдсмит, „Дейли мейл“, 4 август 1994 г.

Относно: Връзките на кралското семейство с херцога и херцогинята на Уиндзор.

„Спомням си, когато Филип Циглер получи разрешението на Двореца да напише официалната биография на крал Едуард VIII“ — разказва един редактор в „Уилям Колинс сънс и Ко“. — Кралицата трябваше да одобри ръкописа, защото позволи на Циглер достъп до документи в архивите на замъка Уиндзор. Той го предаде в Двореца и височайшата особа направи бележките си в полетата. Текстът не му беше върнат. Вместо това един от флигел-адютантите й го извикал и му казал: „На страница еди-коя си Нейно величество смята, че информацията може да бъде по-добре поднесена, а на страница еди-коя си информацията може да бъде премахната…“

В един момент флигел-адютантът се засмял и рекъл: „Тук Нейно величество е написала в полето: «Поведението им наистина е отвратително, нали»?“

Кралицата дава на майка си резюме на ръкописа и тя извиква автора в Кларънс Хаус, след като прочита за кръвната вражда между нея и херцогинята на Уиндзор. „Тогава кралицата-майка беше на деветдесет години — спомня си редакторът. — Циглер пристигнал и тя му казала много мило: «Откъде ви хрумна, че съм мразила мисис Симпсън? Че защо, аз съм се срещала с нея само веднъж» Както споменах, тогава тя беше на деветдесет години и Циглер нямаше намерение да я въвлича в спор за ревизирането на историята.“

4

Документи: Общественият архив в Лондон; библиотеката на Франклин Д. Рузвелт — личните документи на президента и архивите на обществената служба към Белия дом, свързани с посещението на крал Джордж VI и кралица Елизабет в Съединените щати; Дъглас Феърбанкс (писмо от 1 ноември 1995 г.); Британската библиотека във връзка с порнографската колекция на маркиза на Милфорд Хейвън; непубликувани дневници на покойния вицеадмирал Харолд Том Бейли-Гроумън.

Статии: поредица публикации от Филип Циглер (19 февруари 1996 г.); „Лайф“, 3 август 1953 г.; „Тайм“, 28 октомври 1957 г.

Интервюта: с Пинелъпи Мортимър (9 май 1995 г.); с Фиамета Роко (22, 24 ноември 1993 г.).

Книги: „Кралицата“ от Ан Мороу; „Ф.Д.Р.^[1] — биография“ от Тед Морган; „Великобританците“ от Харолд Оксбъри „Оксфърд Юнивърсити прес“, 1985 г.; „Малката Глория най-сетне щастлива“ от Барбара Голдсмит.

5

За периода 1945–1947 г., включително кралската сватба на Елизабет и Филип, са използвани няколко източника.

Интервюта: с Лари Адлер (24 май, 22 ноември 1993 г.; 10 януари 1995 г.); с Гант Гийтър за любовта на Филип към Кобина Райт младша; със Сара Морисън (8 април 1994 г.); с Хю Байгот-Уеб (4 май 1995 г.); Норийн Тейлър (4, 5 май 1995 г.).

Относно: Данните за Маунтбатън в „Кой кой е“, както следва:

Флотски адмирал Луис Франсис Алберт Виктор Никълъс Маунтбатън, граф Маунтбатън на Бирма, барон Ромзи, КЖ (Кавалер на ордена на Жартиерата), ТСК (Таен съветник на краля), ОВЗ (Орден за военни заслуги), ПКЗИ (Почетен кавалер на Звездата на Индия), ПКИИ (Почетен кавалер на Индийската империя), ПКВО (Почетен кръст на Викторианския орден), ПККВО (Почетен кавалер на Кралския викториански орден), ООЗ (Орден за особени заслуги), ЧКО (Член на кралското общество), Почетен ДГП (Почетен д-р по гражданско право), Почетен ДП (Почетен д-р по право), Почетен ДНк (Почетен д-р на науките), АЧИЕИ (Асоцииран член на Института на електроинженерите), АЧКИКС (Асоцииран член на Кралския институт на корабостроителите).

Объркана от множеството абревиатури в гореизложеното, писах на графиня Маунтбатън с молба за разяснения. В писмо от 30 март 1995 година помощникът й ми отговори:

Тя съжалява, че сте срещнали такива затруднения да откриете какво означават тези главни букви след името на лорд Маунтбатън. Всъщност всички те са обяснени в главата „Абревиатури“, в началото както на „Кой кой е“ така и на „Дибретс Пиъридж“!

Лейди Маунтбатън ме помоли също да ви обърна внимание по повод на Почетен ДНК. Би трябвало да се изписва „Почетен Днк“ и означава не Почетен кръст за заслуги^[2], а Доктор на науките, а който няма почетно членство. Освен това ме помоли да обясня, че в „Кой кой е“ изреждат различните степени на Викторианския орден заедно с датите, на които са връчени, просто за сведение. По принцип след името му трябва да се спомене само най-високата спепен.

Относно: Купонната система по време на войната.

Д-р Ина Цвайнигер-Баргеловска от Университетския колеж „Ейбъристуид“ в Уелс проучва Обществения архив в Лондон, за да документира, че по време на Втората световна война кралското семейство е получавало значително повече купони за облекло от поданиците си. Тя публикува данните в „Хистъри тудей“ през 1993 година; Филип Циглер, биографът на крал Джордж VI, нарича съобщението „пълни глупости“.

6

Кореспонденция с личния секретар на кралицата Чарлс Ансън и с неговата помощничка Пени Ръсел-Смит (27 януари 1995 г.); интервюта с Роланд Фламини (15 декември 1994 г.; 19 април 1995 г.); с Найджъл Демстър (23 май 1993 г.); с Антъни Холдън (25 март, 15 април 1994 г.); Портрет на крал Джордж VI от У. Ф. Дийдс, „Дейли телеграф“, 14 декември 1994 г.; кореспонденция с Норман Барсън (1 декември 1995 г.; 31 януари 1996 г.) относно работата му в кралското домакинство; телеграми на Външното министерство, свързани с кралската обиколка в Канада през 1951 година.

Библиотеката на Хари С. Труман ми предостави собственоръчно написано от президента писмо до крал Джордж VI след посещението на Филип и Елизабет в Белия дом през ноември 1951-ва. Труман го изпраща до английския посланик във Вашингтон с бележка. „Моля ви да препратите едно лично и поверително писмо до краля.“

Писмото:

5 ноември 1951 г.

Ваше величество,

Току-що ни посетиха една прекрасна лейди и нейният красив съпруг — техни Кралски височества принцеса Елизабет и Единбургският херцог.

Те покориха сърцата на всички граждани на Съединените щати. Опитахме се да ги направим щастливи тук.

Казвам ви го като баща на баща — ние можем да се гордеем с нашите дъщери. Но вие сте по-щастлив от мен — защото имате две!

Надявам се, че сте се възстановили бързо и напълно. Моля Ви, предайте благодарностите ми на Нейно величество кралицата за добротата й спрямо моята Маргарет.

Искрено Ваш, Хари С. Труман

На 3 ноември 1951 година Единбургският херцог изпраща благодарствено писмо до мисис Труман, изпълнено с удивителни знаци:

Скъпа мисис Труман,

Пристигнахме в Монреал в невероятна снежна буря! Сега сме в една хижа в Лореншън Маунтинс под почти два фута сняг! Мисълта за два дни спокойствие е „добре дошла“ — надявам се, че не ви карам да ни завиждате!

Не мога да намеря думи да ви благодаря за любезността и грижовността, с които ни дарихте в Блеър Хаус.

В иначе твърде мъглявите спомени за препускането ни из Вашингтон гостоприемството и дружелюбността на вашия дом и семейството ви изпъкват съвсем ясно.

Надявам се, че телевизионното шоу на Маргарет върви добре, без да влиза в конфликти с мистър Дюрант! Въпреки всичко сигурен съм, че ще се успокоите, когато тя замине на концертното си турне. Надявам се да бъде изключително успешно.

Много съжаляваме, че престоят ни беше толкова кратък, но вие ни отворихте апетит и ние със сигурност ще дойдем да ви видим отново, независимо дали в Белия дом или в Мизаура!

Искрено ваш

Филип

7

Кореспонденция с кралското Министерство на външните работи в Осло; интервюта с Филип Найтли (9, 19 ноември 1993 г.) и Морис Уийвър (3 март 1994 г.).

Книги: „Кралското семейство“ от Пиер Бертон („Алфред А. Нопф“, Ню Йорк, 1953 г.); „Тайният архив на Уиндзорския херцог“ от Майкъл Блоч, 1988 г.

Статии: „Принц Филип: най-неразбраният мъж в Англия“ от Кен У. Парди, „Лук“, 7 април 1964 г.; „Нюзуик“, 22 март 1954 г.; „Ивнинг стар“, 11 октомври 1957 г.; „Човекът сам по себе си, ограничен от прецедента“ от Робърт Т. Елсън, „Лайф“, 6 март 1964 г.

Относно: Почитта на кралица Елизабет II към кралица Виктория.

„Тя ще се опита да скрие всичко, което смята за негативно в образа на кралица Виктория“ — казва бившият редактор на „Прайвит ай“ Ричард Инграмс (24 ноември 1993 г.). — Моят дядо, сър Джеймс Райд, е бил лекар на кралица Виктория и е взел участие в погребението й. Изпълнявайки нарежданията й, той спазва списъка от неща, които трябва да се сложат в ковчега й според традицията. Кралските особи да се съветват с някой селянин, така че Виктория е имала един шотландец от работническата класа, Джон Браун, за когото се говори, че й е бил любовник. Тя се разпорежда определени неща да бъдат погребани с нея и едно от тях е снимката на майката на Джон Браун. Това се опитваше да прикрие Елизабет. Тя е настроена подчертано закрилнически спрямо кралица Виктория.

Открихме колко силно се противопоставя на публикуването на тази информация, когато съпругата ми Михаела се срещна с принцеса Маргарет на едно светско събиране. Принцесата казала: „Нямахте право да включвате това в книгата си. То принадлежи на сестра ми.“

„Принцесата била разстроена, защото кралицата се разстроила, а за Маргарет това е достатъчна причина да повдигне въпроса, след като е вече свършен факт. Майка ми писа на принцеса Маргарет, питайки я какво я интересува нея… И това сложи край на темата.“

Много историци са забелязали маниакалната привързаност на кралица Елизабет II към кралица Виктория. Стенли Уайнтроб, професор по изкуство и хуманитарни науки в Пенсилванския държавен университет, изтъква в една своя лекция, че Елизабет до такава степен брани образа на своята предшественичка, та не би открила „Голямата Венера“ в Лондон през 1993-та, ако знаеше, че закръглената статуя пародира Виктория. Едрата кралица, която, вече на години има талия метър и тридесет, е известна сред африканските си поданици като Великата слоница отвъд Големите води.

„Това е лична шега на скулптора с кралица Виктория в пълния й разцвет“, твърди професор Уайнтроб.

Не е така, отрича Ферднандо Ботеро, най-знаменитият жив латиноамерикански творец. В писмо до автора Ботеро пише: „Тази творба всъщност борави с най-известната и разпространена тема в скулптурата: полегналата женска фигура… Но съм сигурен, че заради огромната деформация статуята може да бъде предмет на различни интерпретации, включително и кралица Виктория в разцвета на силите й.“

8

По време на своята обиколка из Британската общност през 1956 година Филип пропуска деветата годишнина от сватбата си, осмия рожден ден на сина си и първия му учебен ден извън Двореца. Консултирани източници: „Ню Йорк мирър“, 18 октомври 1957 г.; „Таим“, 12 октомври 1957 г.; списание „Ню Йорк таймс“, 3 февруари 1957 г. относно завръщането му: „Сънди експрес“, 17 февруари 1957 г., плюс записките на Сидни Смит, който пътува с Майкъл Паркър от Гибралтар до Лондон.

Въпросът за другите жени в живота на Филип става международна новина през 1957-а, когато „Балтимор сън“ помества статия, намекваща, че съпругът на кралицата има извънбрачна връзка. Три десетилетия по-късно личният живот на Единбургския херцог продължава да предизвиква интерес, но английските издатели се въздържат от публикуването на материали, които биха могли да се тълкуват като неуважение към монарха. Докачливи спрямо намеците за връзките на Филип с други жени, те цензурират части от книги и статии, позовавайки се на английския закон срещу клеветите. В „Елизабет и Филип“ от американските автори Чарлс Хайъм и Рой Моусли („Дабълдей“, Ню Йорк, 1991 г.) се споменава за „тайнствените жени в живота на Филип. Една от тях е известна певица и танцьорка, друга е актриса, живееща над магазин за цигари, трета — гръцка кабаретна певица, а четвърта — някоя си «мисис С.», която, твърди се, е посещавал в апартамент в Челси“. В английското издание абзацът е цензуриран от адвокатите.

В добавка към личните спомени на дипломати и репортери, отразяващи Суецката криза, направих справки в „Оксфордска илюстрована история“; „История на модерния свят“; „Оксфордска илюстрована енциклопедия на световната история“.

Интервюта: с Уорън Роджърс, „Асошиейтид прес“ (март 1995 г.); с Лари Адлер (29 ноември 1993 г.); с Кристофър Силвестър (29 ноември 1993 г.; 27 юли 1995 г.).

Относно: Принц Чарлс като ученик.

Интервюто му пред Ей Би Си (6 декември 1984 г.), плюс личните спомени на съучениците и учителите му. Младият принц е запомнен с неговите „интересни“ възгледи. Един преподавател по история е изумен, че принцът защитава Джордж II, монархът с умствено разстройство. Но за момчето предшественикът му е достоен за възхищение, защото „е обичал изкуството и е бил страхотен като човек“. Чарлс заявява: „Аз пък одобрявам, ценя и подкрепям много от нещата, които е правил и е харесвал. За мен той е човек, когото бих се радвал да срещна в коридора. С удоволствие бих си поговорил с него. Бил е чудесен ексцентрик.“ Преподавателят отбелязва, че Джордж III е разговарял с дърветата в Хайд Парк, а Чарлс говори с растенията в Хайгроув.

9

Документи: личните записки и дневници на приятели на кралското семейство. Меморандум от „Дибретс Пиъридж Лимитид“ относно създаването на титла за по-голямата дъщеря на граф Маунтбатън на Бирма.

Статии: „Ньозуик“, 9 май 1960 г.; „Тайм“, 30 март 1962 г.; „Пари-Мач“; „Франс диманш“; „Дейли мейл“, 5 май, 1 ноември 1960 г.; „Дейли телеграф“ и „Морнинг поуст“, 4 май 1960 г.; „Дъндън таймс“, 27 февруари, 7 май 1960 г.; „Таймс“, 13 януари 1960 г.

Интервюта: със Сара Морисън (8 април 1994 г.); с Каролин Таунзенд (9 април 1994 г.); със съученик на Антъни Армстронг-Джоунс (9 април 1994 г.); със сър Озбърт Стъбс (20 юли 1995 г.).

Относно: Кралските портрети.

Кралските особи прекарват голяма част от времето си, позирайки пред художници. „Кралската поръчка би могла да означава много за един творец“, изтъква Норман Дъглас Хътчинсън, рисувал кралицата, кралицата-майка и Единбургския херцог. „Това не е привилегия — обясни ми той на 29 ноември 1993 година, — но е много добра възможност… защото може да увеличи броя на поръчките ти. Глупаво е наистина, ала някои хора ще платят скъпо и прескъпо, за да бъдат нарисувани от художника, избран от кралска особа.“

Талантливият творец, описващ себе си като копелето на графа на Дъглас, рисува кралицата с воал и черната рокля, с която е облечена по време на срещата си с папата. „Исках да я изобразя представляваща поданиците си католици и бях остро критикуван за това.“

Художникът моли принц Филип да облече за портрета синята кадифена мантия на ордена на Жартиерата. „Накрая той се съгласи, но спореше с мен непрекъснато. Противопоставяше се на много неща. И искаше да обсъждаме всичко. «Защо ме рисувате в профил? Този портрет е за военните. Трябва да бъда във военна униформа», заяви ми той. Той е упорит човек, труден и крайно неприятен… Казах го на кралицата-майка, докато я рисувах, и тя се съгласи. «Понякога Филип може да бъде доста досаден», рече ми.“

За художника сеансите с кралицата-майка са най-приятните. „Тя е страхотна“ — възкликва Хътчинсън, — много мила, деликатна, очарователна. Всъщност направо ме впечатлиш. Наистина. А аз съм старо куче. Не е лесно да ме омагьосаш. Но бях зашеметен, изпълнен с благоговение към нея. Всяка година й изпращам цветя за рождения й ден… а придворната й дама ми благодари с писмо от името на кралицата-майка…

Дойде на първия сеанс с тиара и много бижута. Очакваше да я нарисувам като предвзета и повърхностна лейди. Но аз й казах, че я искам с обикновена, проста рокля, за да мога да се съсредоточа върху милото й лице. Тя отиде и се преоблече. Когато се върна, рече: „Това е роклята, с която върша домакинска работа.“

10

Документи и архиви от президентската библиотека на Линдън В. Джонсън във връзка с погребението на Чърчил; документи от библиотеката на Джон Ф. Кенеди относно посещението на семейство Кенеди в Лондон през 1961 година; визитата на мисис Кенеди през 1962 година; Ранимид, май 1965 година; изваден от дневниците на американския посланик Дейвид Брус относно вечерята, която кралицата дава в чест на президента и мисис Кенеди.

Книги: „Кралският занаят“ от Дъглас Кий; „Показвайки посоката“ от Харолд Макмилан, „Харпър енд Роу“, Ню Йорк, 1972 г.; „Кралска енциклопедия“, под редакцията на Роналд Алисън и Сара Ридъл, „Макмилан прес“, Лондон, 1991 г.

Статии: „Трябва добре да се вгледаме в настоящето“, „Буенос Айрес хералд“, 24 март 1962 г.; „Последното кралско семейство на Англия“ от Малкълм Магъридж, „Диз уик“, 20 октомври 1963 г.; „Кралската пресслужба: в услуга на публиката или в услуга на публичността?“ от Кати К. Димърест, „Джърнълизм стъдис ревю“, юли 1980 г.; „Подобаващ имидж“ от Рой Стронг, „Сънди таймс“, 30 май 1993 г.; „Ползотворна среща между Кенеди и Макмилан“ от Дру Мидълтън, „Ню Йорк таймс“, 6 юни 1961 г.; „Малко досадност в полза на благотворителността“, „Дейли телеграф“, 8 март 1968 г.

Интервюта: с Хенри Роджърс (19 август 1994 г.); с Еванджелин Брус (2 ноември 1995 г.); с Джоди Джейкъбс (4 юни 1995 г.) за партито на Мерл Оберон, на което присъства и принц Филип.

Относно: Отношението на кралицата към студентските вълнения.

„Тя посети университета Уоруик през юни 1970 година по време на една студентска демонстрация“, спомня си Лила Пенънт (25 април 1995 г.). Кралицата пристига около обед, докато студентите правят седяща стачка пред кабинета на ректора. Тя е била предупредена за вълненията, но остава невъзмутима… Избутва цивилните полицаи встрани, отказва определеното за нея място и се настанява до четирима студенти, с които би могла да разговаря. Телохранителите й треперят в далечината, ала Нейно величество е напълно спокойна. Тя е жива, внимателна и заинтересувана. Обсъжда се и Виетнам, но големият въпрос за повечето студенти е движението „Освободете Мандела.“

11

Статии: „Майката на всичките ни беди“ от Саймън Хогарт, „Гардиън“, 20 април 1996 г.; „Бедите на една принцеса“ от Ан Стийчи и Джеръми Харт, „Маклиънс“, 9 ноември 1987 г; „Прайвит ай“, 10 август 1973 г., 2 юли 1971 г., 5 декември 1969 г.; „Кралският Черен кораб“ (материал в две части) от Андрю Дънкан, „Лук“, 19 май 1970 г.; „Вог“, май 1993 г.; Портрет на кралицата в две части от Антъни Бейли, „Ню Йоркър“, април 1977 г.; бележки в „Спектейтър“; „Таймс“, 18 декември 1967 г.; „Предизвиквайки традицията“ от Хауъл Рейнс, списание „Ню Йорк таймс“, 21 февруари, 1988 г.

Интервюта: с Лестър Хаймън (25 юли 1995 г.); с Каролин Таунзенд (9 април 1994 г.); със Стивън Бирмингам (14 юли 1994 г.); с таен източник (8 април 1994 г.);с Бевис Хилиър (20 април 1994 г.); с Уилям С. Брюър (1 януари 1995 г.); с Фелисити Грийн (10 април 1994 г.); с Одри и Тони Чарлс (10 април 1994 г.); с Джеймс Уитакър (5 май 1995 г.); с Антъни Холдън (5 май 1995 г.); с Роджър Лоу (10 март 1996 г.).

Относно: Годежа на принцеса Ан с Марк Филипс.

Художественият директор на една лондонска рекламна агенция си спомня, че е бил принуден да се откаже от проекта за привличане на офицери, върху който са работили в продължение на цяла година, заради чувствителността на Двореца. Рекламната кампания трябвало да започне в деня, след като кралицата обявява годежа на дъщеря си с капитан Филипс. На една от снимките неколцина офицери стоят до танкове. Но не фотографията предизвиква тревогите, а съпровождащият я текст: „Някой ден, момчето ми, всичко това може да бъде твое.“

12

Статии: „Позор и богатство“ от Анджела Левин, „Дейли мейл“, 12 юни 1993 г.; Портрет на кралицата от Греъм Търнър, „Дейли телеграф“, 19 март 1996 г.; „Тайм“, 1 декември 1980 г.; „Таймс“, 26 ноември 1980 г.; „Принцеса Даяна“ от Джорджина Хауъл, „Вог“, май 1993 г.; „Англия отдава почит на лорд Маунтбатън“ от Бони Анджело; „Тайм-Лайф нюз сървиз“, 5 септември 1979 г.

Интервюта: с Джон Берът (21, 22, 23 ноември 1993 г.); с Каринтия Уест (14 април 1994 г.); с Адам Шанд Кид (19, 21 април 1994 г.); с роднина на семейство Спенсър (9 март 1996 г.); с лейди Колин Кембъл (10, 11 май 1995 г.).

Относно: Отношението на Даяна към пресата.

По време на ухажването й от Чарлс лейди Даяна Спенсър иска да помогне на Джеймс Уитакър да спечели благоразположението на Уелския принц. Тя съветва репортера да напише съболезнователно писмо във връзка със смъртта на коня му Алибар. На 24 февруари 1981 година принцът е достатъчно трогнат, за да му отговори:

Скъпи мистър Уитакър,

Останах много трогнат от милото ви и изпълнено със съчувствие писмо. Наистина ми беше много тежко, защото силно се бях привързал към този стар кон, а и перспективите за бъдещето бяха толкова вълнуващи.

Съдбата обаче се намесва по странни начини.

Много ви благодаря за писмото.

Искрено ваш

Чарлс

Относно: Предполагаемата девственост на Даяна и физическата й способност да роди наследник.

Найджъл Демстър съобщава в „Дейли мейл“ (февруари 1981 г.), че Даяна е минала през медицински преглед в Двореца, за да се установи дали може да ражда деца. „Беше обявена за физически годна.“ Дворецът твърди, че историята е „нелепа“. Същото казва и Даяна. Пет години по-късно, докато работи заедно с Питър Евънс върху книга за „Г. П. Путнамс сънс“, Демстър потвърждава историята. Във факс до съавтора си пише:

„Като се има предвид, че както Даяна, така и Сара Фъргюсън твърдо отричат да са били подлагани на тест за плодовитост и че ти директно споменаваш името на Пинкър, кралския гинеколог, който е в правото си да направи опровержение, би ли изменил пасажа, тъй че да включиш историята като носещ се по онова време слух, но после да споменеш, че Даяна или Сара са били скандализирани или ужасени от подобно предположение. Би могъл да намекнеш, че тази мълва е била пусната от старите, недоволни привърженици на принц Чарлс като опит да се дискредитира Даяна или нещо от този род.

Трябва да внимаваме да не предизвикаме представител на семейство Спенсър, който в такъв случай би могъл да бъде изкушен от конкурентен вестник да очерни книгата.“

Относно: Тайнствената жена, качила се на кралския влак броени дни преди сватбата на Чарлс и Даяна през юли 1981 година.

„Седяхме в Найтсбриджката казарма, когато сензацията гръмна — спомня си Робин Найт-Брус (11 май 1995 г.). — Андрю Паркър Боулс влезе и ние разбрахме, че Чарлс е бил с Камила, а не с Даяна в кралския влак. Започнахме да тропаме по масата. Той се разгневи. Лицето му почервеня. Взе си чиния с храна и ядосано напусна помещението. Всички се разсмяха…“

Статии: „Принцесата“ от Робърт Лейси, „Гуд Хаускипинг“, септември 1982 г.; „Нашата принцеса“, „Дейли експрес“, 28 октомври 1981 г.; „Тайм“, 3 август 1981 г.; „Нова принцеса на Уелс тръгва по кралските стъпки“ от Антония Фрейзър, „Лайф“, април 1981 г.; „Нюзуик“, 18 май 1981 г.; „Айриш индипендънт“, 9 май 1981 г.; „Как Даяна ще съсипе Уиндзорите“ от А. Н. Уилсън, „Ивнинг стандарт“, 2 март 1993 г.

Интервюта: Джон Пиърсън (13 февруари, 30 април 1995 г.); Джон Тийнън (25 април 1994 г.); Филип Бенджамин (26 април 1994 г.); Дейвид Хюм Кинърли (25 март 1996 г.); Виктория Мадър (26 март, 12 юли 1994 г.); Таки Теодоракопулос (2 ноември 1993 г.); Ричард Далтън (17 януари 1997 г.).

14

Документи: Лични писма, огласени от президентската библиотека на Роналд Рейгън: в писмо до кралицата и Единбургския херцог от 18 юни 1982 година Рейгън им благодари за гостоприемството по време на посещението му в замъка Уиндзор и изразява подкрепата на САЩ за настъплението на Обединеното кралство срещу Фолклендските острови.

„Новината за победата ви в Южния Атлантик бе приета тук с радост и облекчение. Доволни сме, задето потвърдихте принципа, че въоръжената агресия не може да успее, а също така и от факта, че младите мъже на Обединеното кралство и Аржентина няма повече да бъдат под огън.“

Статии: „Америкън спектейтър“, май 1992 г.; „Файненшъл таймс“, 11 ноември 1985 г.; Перегрин Уорстърн, „Спектейтър“, 5 декември 1987 г.; „Британците се приземиха и Вашингтон е завладян“, от Франсис К. Клайнс, „Ню Йорк таймс“, 10 ноември 1985 г.; „Треска в събота вечер“, от Синди Стайвърс, „Ю Ес“, 16 декември 1985 г.

Интервюта: с Гордън Греъм (18 април 1994 г.); с Роберта Клайн (20 април 1994 г.); с гостите на официалната вечеря в Белия дом; Кристофър Оугдън (30 октомври 1993 г.); с любовницата на Вик Чапмън (9 април 1994 г.).

15

Статии: „Тайм“, 1 ноември 1982 г., 4 август 1986 г.; „Пийпъл“, 4 август 1986 г., 21 септември 1987 г.; „Лайф“, септември 1986 г.; „Таймс“, 13 август 1990 г.; „Нюзуик“, 22 юли 1991 г.; „Нюз ъф дъ уърлд“, 23 юли 1986 г.; „Един кралски наблюдател от таблоид отвръща на ухапването на дворцов пудел“ от Джеймс Уитакър, „Таймс“, 6 декември 1992 г.; „Буенос Айрес хералд“, 18,19,20, 21, 22 ноември 1992 г.; „Дейли мирър“, от Хауърд Саунс, 17 април 1996 г.; „Андрю и Фърджи“ от Дъглас Кий, „Гуд Хаускипинг“, април 1987 г.; Джефри Леви, „Дейли мейл“, 13 октомври 1989 г.

Интервюта: с Никълъс Монсън (1 май 1995 г.); с офицер от Колдстрийм Гардс (2 май 1995 г.); с Дейм Барбара Картланд (1 май 1995 г.); с Джослин Грей (11 май 1993 г., 14 април 1994 г.); със Стивън Мейтлин (27 ноември 1993 г.); с Линдка Сиера (29 ноември 1993 г.); със Сю Таунзенд (19 април 1994 г.); с Питър Казарис (31 март 1993 г.).

Относно: Ареста на Сара Фъргюсън в Ню Орлеанс.

Талбът Чърч, който казва, че е провел множество неофициални интервюта с херцога и херцогинята на Йорк във връзка с книгата си „Кралските влюбени птички“, пише за пътуването на Сара до Съединените щати с Шарлот Идън. Според неговия разказ младите жени са заловени при полицейска проверка в един бордей в Ню Орлеанс.

„Бяхме измъкнати от леглото посред нощ от двама огромни мъжаги в униформи и отведени в полицейското управление, където ни снимаха и ни снеха отпечатъците — разказва спътничката на Сара пред автора. — Аз бях онемяла, но Фърджи беше страхотна и накрая успя да ги убеди, че са направили ужасна грешка. Въпреки всичко унизително е да знаеш, че физиономията ти ще остане завинаги в архивите на полицейското управление в Ню Орлеанс. Както и тази на бъдещата снаха на английската кралица.“

През 1995 година детектив от Групата за борба с порока в ню орлеанската полиция твърди, че такива проверката били „рутинни“ и срещу младите жени не са били повдигнати обвинения. Документите от ареста са били унищожени.

16

Статии: „Икономист“, 27 април 1996 г.; „Принцът на Гнева“ от Линда Лий-Потър, „Дейли мейл“; „Красивият коняр“, „Ху“, 14 септември 1992 г.; „Маклиънс“, 9 ноември 1987 г.; „Разклатена любов“, „Пийпъл“, 29 юни 1992 г.; „Уошингтън поуст“, 2 март 1993 г.; „Гардиън“, 2 август 1994 г.; Портрет на Елизабет Лонгфорд от Ан дьо Курси, „Дейли мейл“, 30 март 1993 г.

Интервюта: с Уна Мери Паркър (7, 11 април 1994 г.); с шефа на Скотланд Ярд (22 април 1994 г.); с Никълъс Хаслъм (7 април 1994 г.); с Рос Бенсън (22 март 1994 г.); с Норийн Тейлър (5 май 1995 г.).

17

Статии: „Палм Бийч дейли нюз“, 2 март 1988 г.; „Пийпъл“, 21, 30 март 1988 г.; „Интернешънъл експрес“, 14–20 септември 1994 г.; „Дейли мейл“, 2 февруари 1991 г.; „Ти Ви гайд“, 3 ноември 1995 г.; „Прес асосиейшън рипортс“, 24 юни 1992 г.; „Херцогинята говори за приятели-наркомани“ от Лин Дженкинс, „Дейли телеграф“, 24 ноември 1988 г.; „Мейл он сънди“, 8 януари 1996 г.; „Есента на династията Уиндзор“ от Стюърт Райд, „Америкън спектейтър“, май 1992 г.; „Адът на Даяна“ от Джорджина Хауъл, „Венити феър“, септември 1988 г.

Кореспонденция с Норман Мейлър (24 октомври 1994 г.); Джейн Муър, юрисконсулт на „Рийд интернешънъл букс“ (6 юли 1995 г.); Сара Фъргюсън в Националния пресклуб, 7 декември 1994 г.; поверително интервю с личния съветник на Сара Фъргюсън (24 март 1993 г.); Таки Теодоракопулос (12 ноември 1993 г.); Кристофър Гълкин, 3 февруари 1997 г.

18

Статии: „Не стреляйте по херцогинята“ от Вики Удс, „Харпърс енд Куийн“, 1993 г.; „Джон Браян, херцогинята и аз“ от Елизабет Кий, „Ескуайър“, юни 1995 г.; „Приятел на Фърджи арестуван“ „Дейли експрес“, 12 май 1994 г.; „Ню Йорк обзървър“, 10 август 1992 г.; „Дейли мирър“, 20, 21, 25 август, 10 декември 1992 г.; „Ю Ес Ей тудей“, 22 юни 1992 г.; „Смисълът на монархията“ от Мег Грийнфилд, „Уошингтон поуст“, 13 декември 1992 г.; „Прес асосиейшън“, 19 август, 1992 г.; „Хелоу!“, декември 1994 г.; „Пийпъл“, 30 октомври 1995 г.; „Таймс“, 17 април 1996 г.;

Интервюта: със Сара Фъргюсън, Ей Би Си в Праймтайм лив; с Роузи Бойкот (27 април 1993 г.; 25 април 1995 г.; 31 май 1995 г.).

19

Статии: „Пийпъл“, 17 юни 1991 г.; Портрет на Единбургския херцог от Гленис Робъртс, списание „Телеграф сънди“; „Нюзуик“, 23 август 1993 г.; „Ивнинг стандарт“, 6 юни 1992 г.; „Ху“, 14 септември 1992 г.; „Нешънъл ревю“, 14 септември 1992 г.; „Сънди таймс“, 29 ноември 1992 г.; „Annus Horribilis“, от Алън Хамилтън, „Лъндън нюз“, 1993 г.; Макс Хастингс, „Спектейтър“, 19 септември 1992 г.; „Ню Йорк таймс“, 30 юли 1991 г. и 2 юни 1992 г.; „Как да създадем по-добър принц“, Уилям Тоуи, списание „Лос Анжелос таймс“, 6 май 1994 г.

Интервюта: с Джон Берът (23 ноември 1993 г.); с Франсис Уийм (23 ноември 1993 г.); с Кристофър Хитчънс (23 ноември 1994 г.); с Робин Найт-Брус (11 май 1995 г.); с Майкъл Кол (15 ноември 1993 г.); с Андрю Нийл (12 септември 1994 г.); с Таки Теодоракопулос (12 ноември 1993 г.); с таен източник от групата на Филип във Фондацията за защита на природата (15 март 1996 г.).

Относно: Мерките за сигурност по отношение на кралското семейство.

„Стана въпрос за това — казва шефът на групата за охрана на кралските особи и дипломатите — през юли 1982 година, когато Майкъл Фаган влезе с взлом в Бъкингамския дворец и стигна до спалнята на кралицата.“ Нарушителят се покатерва през оградата, изкачва се по петдесетфутова водосточна тръба и влиза през прозореца на спалнята. „Това беше провал за охраната. Несъмнено. След този случай трябваше да огледаме в домовете на всички кралски особи в цялата страна и докладът беше обсъден в парламента… Няма съмнение, полицията не си гледа работата както трябва… Великодушното предположение, че никой не би поискал да причини зло на «скъпата ни кралица», обяснява слабата охрана. Постегнахме дисциплината, но никога няма да стигнем до мерките, които американците предприемат за опазване на Белия дом, със стрелци по дърветата, реагиращи на топлина сензори и детектори за метал. Дворецът не разполага с подобни съоръжения и никога няма да ги има.“

Човекът, изпратен от полицейска група за охрана да прецени мерките за сигурност, казва, че е разговарял с кралицата за инцидента през 1982 година. „Не можеш да разпитваш монарха — обяснява почтително. — Просто задаваш няколко въпроса.“ Признава, че не е попитал кралицата къде е бил съпругът й по време на взлома. „Въпросът не беше необходим“, добавя той.

Дори когато е повикан на помощ, персоналът не се появява незабавно. „Трябваше да се преоблечем и да се срешим — казва член на кралското домакинство. — Би било нередно да се появим в неугледен вид пред монарха.“

Относно: Отношенията между кралското семейство и английската преса.

Следният забавен списък е публикуван за сведение на референтите:

„Таймс“ Чете се от хората, които управляват страната.

„Дейли мирър“ Чете се от хората, които си въобразяват, че управляват страната.

„Гардиън“ Чете се от хората, които смятат, че те трябва да управляват страната.

„Морнинг стар“ Чете се от хората, според които друга страна трябва да управлява нашата.

„Дейли мейл“ Чете се от съпругите на хората, които управляват страната.

„Файненшъл таймс“ Чете се от хората, които притежават страната.

„Дейли експрес“ Чете се от хората, които смятат, че страната трябва да се управлява както някога.

„Дейли телеграф“ Чете се от хората, които смятат, че все още е така.

„Сън“ Чете се от хората, които не ги е грижа кой управлява страната, стига да има големи цици.

20

Статии: „Дейли мейл“, 22 октомври 1994 г.; „Пийпъл“, 30 ноември 1992 г., 6 декември 1993 г.; „Нейшън“, 27 декември 1993 г.; „Пъзелът Уиндзор“ от Антъни Хедън-Гест, „Ню Йорк обзървър“. 24 май 1993 г.; „Най-тъжният човек в света“ от Пени Джунър, „Йвнинг стандарт“, 13 януари 1993 г.; „Ройтерс“, 9 март 1996 г.; „Принцесата се обгражда с ореол и казва сбогом на критиците си“ от Робърт Хардмън, „Сънди телеграф“, 7 март 1993 г.; „Икономист“, 11 декември 1993 г.

Интервюта: с Питър Маккий (11 ноември 1993 г.); Джералдин Шарп-Нютън (18 март 1994 г.); с Шийла Хейли (18 март 1994 г.); поверително интервю с един адвокат (16 март 1994 г.); с Хенри С. Роджърс (19 август 1994 г.); с роднина на семейство Спенсър (9 януари 1993 г.).

21

Статии: „Гардиън“, 29 август 1996 г.; „Дейли телеграф“, 22 ноември 1995 г.; „Дейли мейл“, май-юни 1994 г., 11 януари 1995 г.; поверителни архиви на „Тайм“: 1991 г.; „Дейли телеграф“, 1992 г.; „Сънди таймс“, 28 август 1994 г.; „Ню Йорк таймс“, Уилям Е. Шмид, 28 август 1994 г.; „Таймс“, 19 октомври 1994 г.; „Икономист“, 22 октомври 1994 г.; „Дейли нюз“, 31 октомври 1994 г.; „Прямотата плаши приятелите на Чарлс“ от Уилям Рийс-Мог, „Таймс“, 17 октомври 1994 г.

Интервюта: с Антъни Холдън (7 април 1994 г.); с Джослин Грей (11 май 1993 г.); записът на интервюто на Виктория Мадър с херцогинята на Йорк (юни 1994 г.); с роднина на Хоур (6 март 1995 г.); с таен източник (31 май 1994 г.); с Дейвид Кенъдин, лекция в Смитсъновия институт, 1 декември 1994 г.

Относно: „Британия“ като плаващ дворец.

„Кралицата и принц Филип използваха кралската яхта за приемането на държавни гости“ — казва Филип Бенджамин (26 април 1994 г.), един от дванадесетте моряци, назначени да обслужват кралското семейство. — Най-паметната официална визита беше тази на краля на Мароко, който пристигна с пълен сандък бижута за кралицата. Сандъкът тежеше толкова много, че трябваше да го носят четирима мъже. Беше претъпкан със скъпоценности… Спомням си една златна камила колкото стол върху зелена мраморна основа, с палмови дървета и с кокосови орехи, изработени от рубини с големината на юмрук. Освен това имаше диаманти, сапфири и смарагди… Същинско чудо… сигурно струваха 10 милиона долара… Бих бил щастлив да имам само един от тези камъни. Щях да си живея щастливо до края на дните си, сигурен съм.

Кралицата подари на краля сложена в сребърна рамка снимка с автограф, на която бяха двамата с Филип. Направо нищожно в сравнение с онова, което получаваха в замяна, но на Нейно величество не й пукаше. Беше ядосана на краля, защото закъсня за вечерята. Чака го четиридесет и пет минути да се качи на борда, така че не възнамеряваше да му направи удоволствието да се впечатли от подаръка.

Бяха ни изредили признаците, по които да познаваме кога кралицата е раздразнена. Първо, потропва с крак и се оглежда. После се появява пудриерата. Това са първите два знака… В Двореца тя има звънец под бюрото си. Ако някой я отегчи, тя натиска бутона, разнася се тих звън отвън и пажът влиза, за да прогони посетителя. Но на борда на „Британия“ нямаме подобен звънец.

„По време на визитата на официални гости от Саудитска Арабия един от принцовете им пристигна със златни часовници «Ролекс» за всички. Нейно величество разреши на личните си служители да приемат подаръците, но ние, от кралската флота, трябваше да ги върнем. Кралицата отново поднесе сложена в сребърна рамка снимка, на която бяха с Филип…“

22

Статии: „Лайф“, 10 април 1950 г.; „Ню Йорк таймс“, 25 август 1996 г.; „Икономист“, 25 ноември 1995 г.; „Прес асосиейшън“, 16 октомври 1996 г.; „Дейли мейл“, 20 август 1996 г.; „Шпионска видео мистерия“, „Ивнинг стандарт“, 8 октомври 1996 г.; „Проклятието на реверанса“, от Едуард Пиърс „Дейли мейл“, 19 юли 1996 г.

Относно: светските умения на Даяна.

Бившата секретарка в Белия дом Гал Бърт твърди, че съпругът й Ричард, бивш посланик в Германия, бил очарован от Уелската принцеса. Срещнал я в дома на шефката на „Уошингтън поуст“ Катарин Греъм през октомври 1994 година. „Откакто ви видяхме за последен път, ни се роди момиченце. Много е красиво“, казал той на Даяна.

„Сигурно е наследила вашите гени“, отвърнала дяволито принцесата.

Бърт споделил с жена си, че Даяна е най-великият дипломат, когото някога е срещал.

Обикаляйки света с мисии на добра воля, произнасяйки речи и срещайки се със знаменитости, Даяна доказва, че е най-умелият британски пратеник. Тя кани Леа Рабин, вдовицата на убития израелски министър-председател Ицхак Рабин да я посети в Кенсингтънския дворец. Мисис Рабин й отговаря: „Чувствам ви много близка, защото ние с вас сме двете най-трагични фигури в света. Само че вие имате бъдеще, а аз — единствено минало.“

Относно: Отношението на кралицата към вероизповеданията.

Макар да е аплодирана за посещението си в римокатолическа църква, през 1996 година я критикуват заради речта й в парламента във Варшава, в която изобщо не споменава за страданията на полските евреи по време на Втората световна война. Служителите й бързат да поправят пропуска, който е възприет като проява на безчувственост и недипломатичност. „Това се дължи на човешка грешка, за която съветниците на кралицата изцяло поемат вината“, заявява един говорител. Твърди се, че в речта е трябвало да присъства изречението: „Нито пък някога ще простим страданията на полския народ под нацистка окупация.“ Говорителят й добавя: „Изречението е изпуснато съвсем неумишлено. Нейно величество възнамеряваше да го каже.“ Придворните бързо уреждат кралицата да положи венец пред Еврейския мемориал във Варшава.

Погрижват се също да отдаде дължимата почит и на ролята, която евреите играят в живота в Англия, когато през февруари 1997 година посреща първия президент на Израел, направил официално посещение в страната. Вдигайки чаша към Езер Вайцман, кралицата завършва словото си с един от най-популярните еврейски тостове: „Лехайим — казва тя. — За живота.“

Относно: Всеотдайността на кралицата към трона.

Веднъж е мислила за абдикация. През 1965-а, когато принц Чарлс е на седемнадесет години, тя се среща със съветниците си, за да обсъди бъдещето на своя син. Заявява, че иска да избегне „ситуация в стил Едуард VII“, нейния прадядо, наследил трона от кралица Виктория на петдесет и девет годишна възраст. Дотогава е прекарал по-голямата част от живота си, отпивайки шампанско в обятията на любовниците си. „Може би ще е по-мъдро — отбелязва кралицата според биографа й Робърт Лейси — да абдикирам, когато Чарлс ще е в състояние да се справи по-добре.“

Съпругът й се шегува: „Вероятно си права. Докторите ще те поддържат жива достатъчно дълго, за да дочакаш този момент.“

Но до 1991-ва кралицата е променила намерението си. В коледното си обръщение тя казва на своите поданици: „С молитвите ви и с вашата помощ, както и с любовта и подкрепата на моето семейство, аз ще се старая да ви помагам през годините, които ни предстоят.“

Елизабет II като че ли е предопределена да изпълни пророчеството на сър Джон Колвил, който е бил личен секретар на Уинстън Чърчил и е участвал в обучаването й за височайшата роля: „Вярвам, че кралицата ще управлява достатъчно дълго, за да отпразнува през 2002 година от новата ера златния си юбилей като монарх — петдесет години на трона.“