Кити Кели
Вести от кралския двор (13)

12

Чарлс е в Исландия на риболов, когато на 27 август 1979 година му се обажда британският посланик. „Ваше кралско височество — казва той, — боя се, че имам трагични новини… Лорд Луис е бил… Сър, толкова съжалявам… Граф Маунтбатън е мъртъв.“

Чарлс е прекалено зашеметен, за да заплаче. Заеквайки от изумление, пита за подробности, но посланикът заявява, че знае само онова, което е чул в извънредното съобщение на Би Би Си. Така че Чарлс се обажда на майка си в замъка Уиндзор. Тя му казва, че „чичо Дики“, на ваканция в Ирландия, е бил убит от бомба на ИРА.

Седемдесет и девет годишният Маунтбатън е на борда на своята яхта заедно с дъщеря си Патриша, съпруга й Джон Брабърн, четиринадесетгодишните им близнаци Никълъс и Тимъти и възрастната майка на лорд Брабърн. Тръгнали са да ловят омари в пристанището на Малъмур, когато бомбата се взривява. Експлозията мигновено убива Маунтбатън, внука му Никълъс, и едно ирландско моряче, наето в екипажа. Лорд Брабърн е сериозно ранен, а съпругата му едва не умира. Прекарва дни на животоподдържащи системи и е подложена на няколко операции, за да бъде спасено зрението й, а после остава седмици наред в интензивното отделение. Синът им Тимъти изпада в безсъзнание, но се възстановява; осемдесет и три годишната майка на лорд Брабърн издъхва на следващия ден.

Принц Чарлс е съкрушен. Телеграфира на личния секретар на Маунтбатън: „Това е най-лошият ден за мен. Не мога да си представя живота без него.“ През нощта излива мъката си в своя дневник: „Изгубих един безкрайно скъп на сърцето ми човек. Животът никога вече няма да бъде същият, след като него го няма…“

Няколко дни по-късно Чарлс се среща с майка си и баща си на обяд в Броудландс, за да обсъдят погребението на Маунтбатън. Все още съсипан, той се съмнява дали ще е по силите му да изтърпи церемонията, без да рухне.

„Него вече го няма, Чарлс — леко изрича баща му. — Ще трябва да свикнеш с това.“

Уелският принц заплаква и излиза от стаята. Кралицата не реагира и продължава да се храни. Пуска късчета от пилето на пода, за да храни кучетата си. Принц Филип хвърля салфетката.

„Надявам се, че сега поне Чарлс няма да пролива сълзи на публично място“, казва той. Кралицата отпива от водата, без да продума.

„Звучи жестоко — спомня си Джон Берът, — но Единбургският херцог бе твърдо решен да накара сина си да се стегне. Нейно величество не даваше пет пари. Горкият Чарлс беше съсипан. Той бе в такава зависимост от Маунтбатън. Разговаряха всеки ден и си пишеха веднъж седмично. Лордът беше всичко за Чарлс — изпълняваше ролята на дядо, на баща, на учител и на най-добър приятел.“

Макар и понякога да се дразни от тази близост, Филип страда за смъртта на чичо си и никога не прощава на Ирландската републиканска армия. Две години по-късно, по време на едно пътуване в Австралия с кралицата, той минава край група демонстранти на ИРА. Елизабет не им обръща внимание и гледа право пред себе си; Филип вдига ръка като за поздрав и им показва среден пръст.

В деня на траурната церемония Чарлс тъжно се качва на подиума на Уестминстърското абатство, за да прочете молитвата, избрана от лорд Луис години по-рано, когато е планирал държавното си погребение. Уелският принц е закачил на военноморската си униформа всички негови отличия и медали, защото, както споделя със своя камериер, така би желал Маунтбатън. Потупвайки гърдите си, той заявява: „Ако ИРА иска да ме простреля тук, ще трябва доста да се потруди.“

С треперещ глас Чарлс чете 106-и псалм в памет на адмирала от флота: „Ония, които тръгват по море на кораби… виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините…“ Мъчи се да запази самообладание, но когато тръбачите изсвирват за последен път, не издържа и избърсва една сълза.

Емоционалността му рязко контрастира със самообладанието на майка му, която седи на няколко крачки от него, невъзмутима като камък. В деня на експлозията, десет дни преди погребението, Дворецът съобщава, че Нейно величество е „дълбоко потресена и натъжена“, ала тя не написва съболезнователно писмо до дъщерите на Маунтбатън, които са й братовчедки и най-близки приятелки от детинство. Нито пък прекъсва ваканцията си в Балморал, където на следващия ден към нея се присъединява дъщеря й принцеса Ан за пикник. Кралицата е видяна да разхожда кучетата си в градината и да играе с двегодишния си внук Питър.

Тези обикновени занимания непосредствено след трагедията потрисат един репортер, който наблюдава сцената през мощния си бинокъл. Твърди, че е бил изумен, като съзрял кралицата да подскача и да се смее, сякаш е най-безгрижният човек на света. „Беше в деня, след като взривът разкъса Маунтбатън на парчета — спомня си той, — а аз не бях виждал Нейно величество толкова спокойна и щастлива^[1] през целия й живот.“ Неизменно лоялен поданик, журналистът публикува във вестника си съобщението, че смазаната от мъка кралица се разхожда в градината на Балморал самотна и тъжна.

Чарлс скърби за смъртта на Маунтбатън месеци наред и се обръща за напътствие към Лорънс Ван дер Пост, писателя, служил като помощник на дядо му в Индия. Чарлс е възхитен от възрастния мъж, който сега замества Маунтбатън като негов гуру, духовен наставник и политически съветник. Ван дер Пост, приятел и биограф на шведския психоаналитик Карл Густав Юнг, разисква с Чарлс концепцията за колективното подсъзнание, изразявано чрез митовете и мечтите. Насърчава го да вярва в свръхестественото и да бъде открит за света на духовното. Придружава принца в пустинята Калахари в Югозападна Африка, за да общува с духовете на бушмените. Чарлс е очарован от възрастния мистик и скоро започва да търси утехата на пророци, медиуми и ясновидци. Занимава се с паранормалното, участва в сеанси и се консултира с медиуми, за да контактува с починалия Маунтбатън.

„Чарлс се опита да извика сянката на лорд Луис на масичката за спиритически сеанси — казва Джон Берът, — но когато пресата научи, Дворецът го накара да отрече, защото изглеждаше откачено.“

По това време принцът се влюбва в красивата актриса, родена в Индия, която е била любовница на холивудския режисьор Джон Хюстън. Зое Салис, която през 1962 година ражда на Хюстън син, е будистка, поклонничка на индуиските идоли. Влиянието й върху принц Чарлс тревожи Двореца. Тя изповядва трансцендентализъм^[2] и доктрината за множество божества, което е несъвместимо с англиканската вяра във всемогъщия Бог.

Чарлс е запленен от новата си любовница, която е с десет години по-възрастна от него, и започва да практикува онова, което тя проповядва. Дала му е книга, озаглавена „Пътят на учителите“, и твърди, че мисията й е да го накара да повярва в прераждането. За изумление на служителите му успява. Той все по-често говори за превъплъщенията на душите и размишлява каква форма би приел лорд Маунтбатън, когато се върне на земята.

Личният секретар на принца Едуард Адийн се тревожи от неразбираемото за него бръщолевене. Адвокатът реалист, чийто баща сър Майкъл Адийн е бил личен секретар на кралицата, очаква от бъдещия крал на Англия повече, отколкото Чарлс демонстрира. Адийн е слисан от отшелническия манталитет, от поученията „прави добро“ и търсенията в алтернативната медицина. И най-вече е загрижен за отношението на Чарлс към религията. Опитва се да го върне към общоприетите постулати на Англиканската църква. Набляга върху отговорността на несъмнения престолонаследник към бъдещите му поданици, но Чарлс остава неподатлив. Той е прекалено очарован от идеята за нирвана. Под влиянието на новата си любовница става вегетарианец и е твърдо решен (временно) да спре да убива животни. „Искам да се пречистя — заявява — и да постигна единение с всички религии.“

„На това трябва да се сложи край“ — отсича Адийн пред останалите членове на персонала. Отстоявайки позицията си, личният секретар се мъчи да внуши на принца, че връзката му с красивата будистка е потенциална опасност за монархията. Адийн чувства, че въздействието на по-възрастната жена изкривява светогледа на Чарлс. Изтъква, че Уелският принц е предопределен да стане Защитник на Вярата, а не — защитник на много вери. Препоръчва на Чарлс да прекрати връзката, но той отказва — докато Адийн не го заплашва, че ще разговаря с кралицата. Тогава Чарлс отстъпва. На тридесет и една години той все още се бои от майка си.

Чарлс се мята между случайни връзки и момичета за една нощ и търси кратки романи с високи, руси красавици, чиито бащи са богати земевладелци. „Толкова лесно се влюбвам“ признава пред репортерите, опитвайки се да оправдае присъствието на множеството жени, влизащи и излизащи от живота му. Два пъти прави предложение за женитба — на Давина Шефийлд и на Анна Уолас — но и двата пъти то бива отхвърлено, и двете блондинки изпадат в немилост, когато пресата разкрива миналото им.

„О, Господи — оплаква се Чарлс на камериера си, — никога ли няма да намеря жена, която наистина да си струва?“

Един ден през лятото на 1980 година той се озовава седнал на една бала сено. Свежата и хубава деветнадесетгодишна лейди Даяна Спенсър изглежда твърде млада и твърде невинна, за да има минало. Чарлс, който е тринадесет години по-възрастен, я забелязва по време на уикенд с приятелите си Филипа и Робърт де Пас. Принцът се е запознал с Даяна през 1977-а, когато за кратко се е срещал с по-голямата й сестра Сара и е прекарал един ловен уикенд при Спенсърови в Олторп, семейното им имение в Нортамптъншир, на около седемдесет и пет мили северозападно от Лондон. Така че тя не му е непозната, когато я вижда три години по-късно. Той забелязва колко е пораснала в сравнение с шестнадесетгодишното момиче, което помни. „Вече я няма пухкавата пълнота“, отбелязва Чарлс.

Даяна се изчервява и свежда поглед към дългите си нозе. „Просто сега съм по-висока — шегува се тя. — Надраснах пухкавата пълнота.“

Развеселен от самоиронията й, принцът се разсмива и сяда да си поговорят. Бъбрят за сестра й Сара, която неотдавна се е омъжила за Нийл Маккоркъдейл, бивш офицер в Колдстрийм Гардс. Чарлс не крие колко е радостен, че се е откъснал от кралските си задължения, за да се забавлява с приятели. („Нямащото край проклето“ бреме да бъде Уелски принц ще се превърне в постоянен рефрен през следващите няколко месеца.) Даяна го слуша със съчувствие и го уверява, че той изпълнява задълженията си прекрасно. Споменава му колко трогната е била, когато го е гледала по телевизията на погребението на Маунтбатън.

„Изглеждахте толкова тъжен, докато вървяхте по пътеката между пейките. Това беше най-трагичната гледка, която съм виждала. Сърцето ми кървеше за вас. Помислих си: не е честно. Вие сте самотен. Трябва да има някой, който да се грижи за вас.“

По-късно тя предава този разговор на съквартирантките си и споделя, че е говорила на принца така, сякаш е един от малчуганите в детската градина. Добавя, че той се присламчил до нея също като питомците, за които се грижела в „Йънг Ингланд“. Чарлс, който си тръгва по-рано, я моли да пътува с него до Лондон, но тя отклонява поканата с извинението, че би било неучтиво спрямо домакините.

„Това беше добър ход от нейна страна — казва една от приятелките й. — Не би искала да изглежда невъзпитана, а и определено не би желала да бъде твърде въодушевена.“

За Даяна ухажването е започнало. Тя се вълнува, че принцът на Уелс я е забелязал, и споделя, че ако й излезе късметът, няма да се отнася с него толкова пренебрежително, колкото сестра си Сара, която заявява пред пресата: „Гледам на принца като на по-голям брат, какъвто никога не съм имала. Наистина ми е приятно с него, но не съм влюбена. А аз не бих се омъжила за човек, когото не обичам, независимо дали е боклукчия или кралят на Англия. Ако ми направи предложение, ще му откажа.“ Даяна, която е чела любовните романи на Барбара Картланд, си е фантазирала, че ще се омъжи за принц. Тя никога не би му отказала.

БЕДИТЕ НА ПРИНЦЕСА ДИ (ОТПЛАТА) от Калвин Трилин

О, Ди. За твоите беди кой би забравил,

когато изброяват се събития трагични.

Какви ли не тегла животът ти е предоставил:

с принца, здравето и с любовника обичен.

 

Сега кълнеш се някак тъй да стане,

че Уилям да е крал, а не бащата.

Добре, ако с това ще свърши циркът странен,

то нека ден по-скоро си осъществиш мечтата.

Доверява своите мечти на съквартирантките, които започват да ровят из гардеробите си, за да й намерят подходящи дрехи за срещите с принца. Те никога не виждат бъдещия английски крал, защото той никога не посещава апартамента на Даяна. Нито пък идва да я вземе, когато излизат. „Нямаше и много подаръци — спомня си една от тях. — Книга за Коледа, акварел, който бе нарисувал в Балморал, един букет, след като се сгодиха, донесен от камериера му с картичка, и малка зелена пластмасова жаба, която Даяна държеше на таблото на колата си. Тя се беше пошегувала с Чарлс, че няма да й се наложи да целува повече жаби, защото накрая е намерила своя принц. Предполагам, че той се е съгласил.“

По време на шестмесечното ухажване Чарлс рядко се обажда на Даяна и разчита на адютанта си да отправя поканите в последната минута. От нея се очаква сама да отиде до мястото на срещата, където и да е то. „Наричахме принца «сър» — казва една от съквартирантките й, — защото в началото Даяна трябваше да се обръща така към него… Ние й помагахме да разработва стратегията си. Беше много забавно и нещо като игра.“

Младите жени, които Чарлс нарича „глупавите съквартирантки“ на Даяна, делят апартамент на Коулхърн Корт №60 в Лондон, близо до универсалния магазин „Хародс“. Тя е купила тристайното жилище с наследените от прабаба й пари. „Това беше подаръкът за пълнолетието ми“, обяснява Даяна. Също като двете си по-големи сестри тя получава парите (75 000 долара) на осемнадесетия си рожден ден. Майка й я съветва да ги инвестира в недвижим имот в Лондон и Даяна го прави. За да плаща ипотеката, взема наем от три приятелки и изготвя график за почистване. „Честно казано, Даяна вършеше по-голямата част от домакинската работа — споделя една от тях. — Обичаше да чисти. Гордост от жилището и така нататък.“

В юношеската си възраст Даяна е най-педантичният член на семейството. Прекарва часове в лъскане, търкане, пренареждане на чекмеджетата и окачване на дрехите си. Сортира обувките си по цветове и оправя леглото си всеки ден, внимателно подпъхвайки ъгълчетата. Постоянно минава с прахосмукачката и се научава да пере, защото по думите й обичала миризмата на току-що изгладени ризи. Същинска Пепеляшка, тя с радост работи като прислужница при по-голямата си сестра, която й плаща по 2 долара на час, за да поддържа лондонския й апартамент. Години по-късно Даяна казва пред приятели, че психиатърът й обяснявал тази страст към чистенето като опит да въведе ред в хаоса около себе си. Давайки си сметка за своята склонност към мании, тя избягва успокоителните от страх, че ще се пристрасти.

Семейството й е разстроено от развод, алкохолизъм и изблици на жестокост. През първите десет години от брака баща й е обвинявал майка й, че не е родила мъжки наследник. „Това е бил ужасен период за родителите ми и вероятно — основата за развода им — твърди братът на Даяна, Чарлс, — защото не мисля, че съумяха да го преодолеят.“

Бащата на Даяна Едуард Джон Спенсър е известен неофициално като Джони Спенсър. Като виконт Олторп той е наследник на голямо състояние и на имение от тринадесет хиляди акра — Олторп Хаус, придобито от предците му през XVI век. Бивш флигел-адютант на крал Джордж VI и на кралица Елизабет II, той е предопределен да стане осмият граф Спенсър, когато наследи титлата, и има нужда от син, на когото да я предаде. През 1954 година се оженва за Франсис Рош, красивата руса дъщеря на четвъртия лорд Фърмой. Преместват се в Парк Хаус в Норфолк, в имението Сандрингам. Първото им дете Сара е родено на следващата година, а две години по-късно, през 1957-а, се сдобиват с още едно момиченце, Джейн. Джони Спенсър иска момче и настоява жена му да бъде прегледана от специалисти. Готова да опита отново, Франсис забременява през 1958-а и ражда момче през януари 1959-а. Бебето е кръстено Джон, на името на баща си. „Така и не го видях. Не го взех на ръце — споделя Франсис. — Той беше 3,5-килограмово момченце с увреждане на белите дробове, което означава, че не можеше да оцелее“. Десет часа след раждането си бебето умира, Франсис опитва отново и осемнадесет месеца по-късно, на 1 юли 1961 година, ражда трета дъщеря, която наричат Даяна Франсис. „Аз трябваше да бъда момчето“, казва тя след години.

Джони Спенсър започва да прекалява с пиенето и да обижда жена си. Изпраща я отново при специалистите на Харли Стрийт в Лондон, за да разберат какво не й е „наред“. Три години по-късно, когато е на тридесет и осем, ражда син. „Най-накрая изпълних дълга си“, отдъхва си тя. Кралицата е поканена за кръстница.

Наследникът Чарлс Едуард Морис Спенсър е известен като Почитаемия Чарлс Спенсър, докато дядо му, граф Спенсър, е жив. След смъртта на графа през 1975-а Джони Спенсър наследява бащината си титла и синът му Чарлс, тогава деветгодишен, става виконт Олторп.

„Едно вечно очакване да си получи наследството“, с нотка на горчивина описва Франсис живота на съпруга си, преди да наследи титлата на своя баща. По това време тя вече се е влюбила в динамичен женен мъж, който според нейните думи й вдъхнал желание да живее. Макар Питър Шанд Кид, четиридесет и две годишен, да няма титла, той е богат и бляскав и притежава невероятно чувство за хумор. За разлика от Джони Спенсър — придворен, благоговеещ пред кралските особи, Кид не се впечатлява от тях. След една вечеря с кралицата казва на децата си, че Нейно величество е била „скучна, както винаги“, а „Бъкингамският дворец е нещо като дяволска къща на мечтите“.

Кид е наследник на богатство, натрупано от продажба на тапети, и бивш морски офицер, притежаващ земи в Англия, Шотландия и Австралия. Баща е на три малки деца.

„Това не спря Франсис — разказва един от синовете му. — Тя е жестока — истински хищник. След като си набеляза баща ми, майка ми нямаше никакъв шанс.“

Даяна е на шест години през 1967-а, когато майка й напуска баща й и се премества в апартамент под наем в Челси, Лондон, за да бъде по-близо до своя любовник. Франсис заявява на съпруга си, че иска развод, и очаква да получи родителските права над децата им. Пияният Джони я нарича „предателка“ и в гнева си я набива. След като изтрезнява, плаче и я умолява да се върне у дома. Тя прави опит да се помирят, но решава, че това е мъчение, напуска Парк Хаус и се връща в Лондон.

Малко след това мисис Питър Шанд Кид подава молба за развод и посочва Франсис като виновница. Джони Спенсър се чувства толкова унизен от прелюбодеянието на съпругата си, че я съди за родителските права. Подкрепя го майката на Франсис лейди Рут Фърмой, придворна дама на кралицата-майка. Тя свидетелства под клетва, че децата на Спенсърови изглеждат по-щастливи с баща си, отколкото с майка си. Също така заявява, че никога не е виждала Спенсър да излиза от кожата си.

„Рут беше заклета роялистка — от скромен шотландски род, но невероятна снобка — и е била в кралските среди през целия си живот — твърди член на семейство Спенсър. — Обожавах я и тя се държеше прекрасно с мен, ала трябва да призная, че отношението й към собствените й деца беше отвратително, особено към Франсис. В борбата за родителските права Рут застана на страната на Джони, защото, както ми довери и както свидетелства в съда, в действителност никога не го била виждала да удря Франсис. Тя не беше присъствала на пиянските побоища, затова можеше без угризения да се закълне, че не е ставала свидетел на физическа жестокост от страна на Джони. А Франсис никога не би споменала на майка си за отношението на съпруга си; първо — не бяха толкова близки, а и в онези дни тази тема не се обсъждаше свободно.

Рут никога не би подкрепила някого — дори собствената си дъщеря, — който поставя в неудобно положение придворен на кралицата. Но истинската причина да се опълчи срещу дъщеря си беше желанието й да предпази внуците си. Не искаше те да живеят с простосмъртен, когато можеха да живеят с аристократ. Франсис така и не прости на майка си. Не си говориха в продължение на девет години, а и след това — съвсем рядко.“

Писателката Пени Джунър потвърждава. „Лейди Фърмой наистина не можеше да повярва, че дъщеря й ще напусне истински граф заради един търговец.“

Съдът решава делото в полза на виконт Олторп, тъй че Даяна и брат й, които са се преместили в Лондон при майка си, се връщат обратно в Парк Хаус, за да живеят с баща си. Двете им по-големи сестри Сара и Джейн остават в училищния пансион. През същата 1969 година Франсис се омъжва за Питър Шанд Кид, който е толкова разстроен от мисълта, че е изоставил децата си, та едва не се отказва от брака. „Никога не преодоля чувството за вина — казва един от най-близките му приятели, — и това заедно с пиенето по-късно вероятно доведе до развода с Франсис през 1990-а.“

Дете от разпаднал се брак, Даяна трудно се научава да чете. Брат й я дразни, че е бавна и тъпа, защото едва успява да преминава от клас в клас. Единствената награда, която получава, е „Палмър къп“ за домашен любимец заради грижите за морското си свинче. Тя обича да танцува и прекарва часове пред огледалото, упражнявайки пръсти-пети и балетни стъпки, но с ученето не се справя. Така че напуска училище на шестнадесет години и баща й, който се безпокои за образованието й, я записва в швейцарско девическо училище (института „Алпин Видеманете“ в Гщаад). Тя постъпва там неохотно и изучава без желание готварство и френски. Прекарва по-голямата част от времето си в каране на ски. След три месеца заявява, че й е прекалено мъчно за вкъщи. Измолва позволението на баща си да се прибере у дома, а след смъртта на дядо й това е огромното имение Олторп от епохата на крал Джеймс I.

Баща й продължава да се тревожи за нейното бъдеще, но Даяна е равнодушна. След като прочита в „Дейли телеграф“ статия за провалили се в учението хора, които по-късно са постигнали огромни успехи в живота, тя я изрязва и я мушва под вратата му. После започва да му вади душата да й позволи да се премести в Лондон. Иска да си купи апартамент, като по-големите си сестри.

„Не можех повече да понасям Олторп — заявява тя. — Валеше силен Дъжд^[3]“.

Дъждът е дъщерята на известната Барбара Картланд. По-смирена от майка си, четиридесет и седем годишната Рейн след брака си е известна като лейди Дартмът. Тя е последователка на торите, по примера на Маргарет Тачър. Среща Джони Спенсър на местно политическо събрание и го кани на вечеря в лондонския си апартамент, докато съпругът й отсъства. Спенсър, толкова самотен след развода си, разцъфва от вниманието й. Привлечен от силата й, той търси нейните напътствия особено относно управлението на Олторп. Тя го съветва да обнови имението и да заплати за това, като продаде някои от семейните си реликви, включително три картини на Ван Дайк. Предлага му да опъне в градината гигантска палатка, да я изпълни с огромни букети изкуствени цветя и да сервира чай в пластмасови чашки на посетителите срещу заплащане. Препоръчва му да превърне конюшните в магазин за подаръци и да продава сувенири. Дори му прави списък на нещата, които биха се харесали на туристите, в това число полицейски свирки и романите на майка й.

Децата на Спенсър са ужасени. „Никак не я харесвахме — спомня си Чарлс. — Децата по интуиция усещат някои неща, а нея аз наистина инстинктивно не приемах.“

Даяна е по-малко откровена от брат си, но също толкова враждебна. Зад гърба на Рейн тя се подиграва на претенциозните й бални рокли, взети, както казва, на заем от филмовите студии. Нарича я Графиня Ела-да-танцуваш след един филм на Британската телевизия за балните зали. Сестра й Джейн се отнася с Рейн като с мебел, но Сара е по-открита.

„След като дядо ми почина и се преместихме в Олторп — казва тя на една приятелка, — лейди Дартмът започна да ни посещава твърде редовно.“ Когато един репортер се обажда, за да говори с новия граф Спенсър, Сара отвръща директно: „Баща ми е в леглото с лейди Дартмът^[4] и не бих си и помислила да ги притеснявам.“

Даяна тича из коридорите на Олторп с брат си, припявайки детското стихче „Дъжд, дъжд, върви си“. Наричат любовницата на баща си Киселинен дъжд и се цупят в нейно присъствие. Чарлс отказва да разговаря с нея, а Даяна я тормози с анонимни злобни писма и й звъни, след което затваря телефона — тактика на сплашване, която се твърди, че е използвала и спрямо други хора години по-късно. Щом Рейн настоява да бъдат облечени официално за вечеря, децата идват на масата по джинси.

Подобно на Франсис Шанд Кид Рейн е все още омъжена, когато започва любовната си връзка. Тя също е опозорена от обвинението в прелюбодеяние в молбата за развод на съпруга й и губи попечителство над децата си. „Беше много тежко време за всички ни — по думите на един от синовете й. — Баща ми никога не й прости.“

Съпругът на Рейн Джералд Лег — граф на Дартмът — е толкова засегнат, че наема един художник да я заличи от семейния портрет; замества я с дърво.

По това време Рейн се е преместила в Олторп с куфарите си. Децата на Спенсър го молят да я отпрати, но той е омагьосан. През 1976 година те се оженват и тя става графиня Спенсър^[5]. Никое от децата им не присъства на гражданската церемония.

„Не бяхме поканени — казва Сара пред един репортер. — Не сме достатъчно важни.“

„Намекът е безпочвен — реагира рязко Барбара Картланд. — В края на краищата дъщеря ми се отказа от един шестнадесети граф заради осми граф. Това едва ли би могло да се нарече издигане в социалната стълбица.“

На Рейн й допада титлата на Спенсър, богатството му и имението. Всъщност обича всичко в новия си брак, освен децата. „Направо ми се гади от мита за «злата мащеха» — казва тя години по-късно. — Никога няма да успеете да ме изкарате човешко същество, защото на хората им харесва мисълта, че съм майката на Дракула, но в началото наистина беше ужасно… Сара се дразнеше от мен, дори от мястото ми начело на масата, и даваше нареждания на слугите през главата ми. Джейн не ми проговори две години, даже и когато се сблъсквахме в коридора. Даяна беше сладка, винаги се занимаваше със своите си работи… а Чарлс, е, той беше направо непоносим.“

Рейн е по-злопаметна в първите месеци на брака си. „Сара е невъзможна, а Джейн е поносима, стига да продължава да ражда деца. Май само за това я бива. Що се отнася до Даяна, как можеш да проведеш интелигентен разговор с някого, който няма нито една отлична оценка? Ако споменеш пред нея «Афганистан», тя ще си помисли, че е някакво сирене.“

Враждебността между мащехата и заварените й деца се разгаря още по-буйно през септември 1978 година, когато Джони Спенсър едва не умира от мозъчен кръвоизлив. Остава в кома в продължение на два месеца и лежи в болницата още толкова. Рейн го посещава всеки ден и седи до леглото му, пуска му плочи с оперни арии и се моли да оздравее. Разправя се с децата му за лечението и им забранява да го виждат, докато е в кома. Заявява, че не желае да изцеждат жизнената му енергия, която според нея му е необходима, за да се възстанови. Лекарите се опитват да я подготвят за смъртен изход, но тя не желае да приеме диагнозата им. Настоява, че съпругът й ще живее, стига да бъде лекуван с едно силно ново немско лекарство (аслоцилин), все още нелицензирано в Англия. Позовавайки се на законовите забрани, медиците са категорични, че не могат да му предпишат препарата, дори и да го намерят. Така че Рейн премества съпруга си в друга болница и използва своето влияние, за да бъде внесено лекарството за експериментиране. Успява и — както предрича — граф Спенсър се съвзема и възстановява, но не напълно. Мозъкът му е частично увреден, което се отразява на речта и подвижността му.

„Бих могла да спася живота на съпруга си още десет пъти и да изхарча всичките си пари за тази цел — споделя тя с един писател, — ала това с нищо не би променило отношението на децата му към мен.

Но аз съм от победителите, а хората го забравят в моменти на изпитания. Гръбнакът ми е от чиста стомана. Никой не може да ме сломи и никой няма да сломи Джони, докато аз съм до леглото му… и вливам своята жизнена сила в него.“

Рейн оценява възможността за социално издигане и приветства връзката на Даяна с Чарлс. А баща й е поласкан, че любимата му дъщеря е привлякла погледа на Уелския принц. Майка й обаче е обезпокоена. Франсис Шанд Кид е свидетелка как по-голямата й дъщеря е била пометена от кралската метла и си спомня смущението на Сара, след като я изхвърлят от списъка с гостите на кралското семейство. Сара, която се бори с анорексията^[6], докато се среща с Чарлс, високо е ценила поканите му и е наела новинарска агенция да й изпраща всичко, публикувано за тях двамата. Гордо започва да попълва албум с изрезки, показващ я като една от малкото избраници. След интервюто за „боклукчията“ обаче няма повече нито статии, нито покани. Сега ги получава по-малката й сестра.

Принц Чарлс е достатъчно заинтригуван от разговора с Даяна по време на уикенда през юли, за да я покани на опера. Прави го чрез секретаря си — в последната минута. Но Даяна не я е грижа: тя е във възторг. Приема и се преструва, че споделя възхищението му от музиката на Верди. По-късно Чарлс я поканва да го гледа как играе поло в Каудри, да го гледа как стреля в Сандрингам, да го гледа как язди в Лъдлоу. Даяна приема — и го наблюдава с обожание. „Най-вече — доверява тя на майка си — просто ми е приятно да съм с него.“

Даяна се качва с Чарлс на борда на кралската яхта „Британия“, за да гледа регатата в Кауз, и седмица по-късно приема поканата му за вечеря в Бъкингамския дворец в тесен кръг. Признава, че се страхува от такива негови приятели като Никълъс (Шишко) Соумс, който е много по-възрастен, но успява да спечели благоразположението им и да намери мястото си сред тях. Те особено ценят младежкото й обожание спрямо принца. „Тя определено беше решена да го спечели и ентусиазирана от връзката им — спомня си Пати Палмър-Томкинсън, съпругата на един от най-близките приятели на Чарлс, — и много силно го желаеше.“ Години по-късно биографът на Даяна Андрю Мортън ще го каже направо. „По време на странното ухажване тя е вярното кученце, което застава на задните си крака, щом той му свирне.“

Даяна е разкрита от пресата едва през есента на 1980 година. Тогава мощният бинокъл на репортера Джеймс Уитакър и неговия фотограф Артър Едуарде я засича през дърветата, седнала до Чарлс на брега на река Дий, да го гледа как лови риба. Когато вижда, че я наблюдават, Даяна дискретно се оттегля. Те я проследяват до Лондон и след няколко дни „лукавият мистър Уитакър“, както тя шеговито нарича лидера на репортерите от таблоидите, запознава читателите си с „лейди Ди“.

„Беше хубава, но не и главозамайваща — спомня си той. — Притежаваше чар, но не и магия. И все пак пред очите ми извърши чудо и се превърна в най-пленителната жена на света, боготворена от медиите и публиката“.

Елегантният репортер, носещ копринени кърпички в джобчето на блейзърите си със златни копчета, става за Даяна онова, което е вълшебницата за Пепеляшка. Уитакър замахва с магическата пръчка на рекламата и статия след статия я представя като „най-подходящия избор за наша бъдеща кралица“. Хвали „невинността“ й и „приятния й чар“, „благословената й скромност“. Славослови „невероятната й свежест“ и „царственото й поведение“. Колегите му следват неговия пример с различни вариации.

В разстояние на два месеца сладката графска дъщеря е завладяла кралството, което не иска за неженения си принц нищо повече от една красива руса принцеса. Даяна е идеална за това. Повече англичанка от Чарлс, който й е шестнадесети братовчед по линия на крал Джеймс I, тя е аристократка от петото поколение потомци на Чарлс II. „Също така е в родствени отношения с практически всички френски аристократи — подчертава Харолд Брукс-Бейкър, редактор на «Дибретс», библията на генеалогията. — Роднина е дори с брата на Наполеон и с осем американски президенти, включително и с Джордж Вашингтон.“

И най-важното, лейди Даяна Спенсър е протестантка без минало. Девствеността й я превръща в най-подходящата кандидатка за кралица и майка на престолонаследника. Дори принц Филип я одобрява. „Тя може да подобри поколението“, заключава той, сякаш говори за разплодна кобила.

Британската преса е също толкова омагьосана, колкото и обществеността, и не може да се насити на младата жена, която прославя като „скромната Ди“. Отпечатват снимката й на първите страници на вестниците със свенливо наклонена настрани глава или скромно сведени надолу очи. „Тя е на деветнадесет и е истинска английска роза“, възхищава се „Сън“. В набраните си блузи е символ на ученическата невинност. „Дивна“, превъзнася я „Мирър“. Репортерите я дебнат на всяка крачка, преследват малката й червена кола и се катерят по покривите, за да я снимат. Чакат я всеки ден долу на улицата пред дома й, обаждат й се по телефона, изпровождат я до работата й.

„Скъпа, как се оправяш с тези проклети създания“, пита я принц Чарлс.

„Обичам да работя с деца и съм се научила да бъда много търпелива с тях — отвръща Даяна. — Държа се с представителите на пресата все едно са хлапета.“

Любезно сгълчава фотографите, станали прекалено фамилиарни. „Здрасти, Ди — подвиква й един. — Завърти се наляво.“

Тя се усмихва мило. „Казвам се Даяна“, отвръща спокойно. Никога не спира да се усмихва.

В началото непоклатимо сдържана, тя избухва в сълзи, когато няколко репортерски коли едва не изхвърлят автомобила й от пътя. При друг случай разкаялите се журналисти оставят на предното стъкло на колата й бележка: „Не искахме да стане така. Приемете искрените ни извинения.“ Съгласява се да позира за снимка едва след като един фотограф изплашва децата от детската градина, в която работи, като се покатерва през прозореца на тоалетната с дрънчащата си апаратура.

„Разполагате с две минути“, казва му строго. Той заснема четири пози и стряска двете деца, които са се вкопчили в нея, търсейки закрила. Снимките дават за първи път възможност на света да я види и оставят най-трайното впечатление за привлекателната красавица. Притиснала единия малчуган до тялото си и хванала другия за ръка, тя не съзнава, че слънцето минава през тънката й пола прозира и разкрива онова, което принц Чарлс доволно описва като „чифт страхотни крака“. Снимката е „неволната грешка на лейди Даяна“. Британските вестници призовават Чарлс да направи простодушието момиче бъдещата кралица на Англия.

„Сънди таймс“ я определя като идеална за целта: „сериозна, но не скучна; сладка, но не сладникава; забавна, но не глупава; спортна, но не груба; и секси, без да е безсрамна“.

„Казаха ми, че е идеална — споделя Найджъл Демстър от «Дейли мейл». — Обявиха, че е физически годна за раждане на деца.“

След години Даяна отрича, че е трябвало да се подложи на медицински преглед от посочени от Двореца лекари.

Едно заглавие съветва: „Чарлс, не се колебай^[7]“. Друго крещи: „Ние сме за Ди“.

Пресата очаква принцът да направи предложение на тридесет и втория си рожден ден през ноември 1980-а, когато Даяна прекарва уикенда с него и кралското семейство в Сандрингам. Така че репортерите обсаждат имението в очакване на съобщението. Наблюдават пристигането на избраницата в петък и заминаването й в неделя. След отпътуването й Чарлс минава покрай тях, разхождайки кучето си.

„Защо не се приберете у дома при съпругите си? — пита ги той. — Знам, че очаквахте новини в петък и ми е ясно, че сте разочаровани. Но много скоро ще бъдете известени.“

Към принца е оправен упрек в уводна публикация на „Гардиън“: „Дворцовият циркуляр, разпространен от Бъкингамския дворец снощи — пише вестникът, — е дълбоко разочарование за нацията, която, обременена от икономически и политически противоречия, за кратко повярва, че злокобният им тътен ще бъде заглушен от звъна на камбаните за кралската сватба.“

Любовният роман едва не приключва, когато на 16 ноември 1980 година „Сънди мирър“ отпечатва на първа страница статията „Кралски влак на любовта“. Вестникът цитира анонимен полицай, според когото лейди Даяна е прекарала тайно две нощи с принц Чарлс в кралския влак. Влакът, с неговата изискана кухня, дневна и спалня, се използва само от членове на кралското семейство при официални пътувания. Авторът твърди, че Чарлс прекарал нощта във влака след ангажимент в херцогството Корнуол и извикал Даяна, която била тайно преведена през полицейския кордон. Текстът под снимката на уединения влак в Уилтшир е: „Любов в черния коловоз“.

„Абсолютно мерзко и напълно невярно — заявява прессекретарят на кралицата. — Нейно величество е силно оскърбена.“ Дворецът настоява за опровержение и извинение, но редакторът Робърт Едуарде не отстъпва. Твърди, че притежава клетвена декларация от очевидец, според когото две нощи подред във влака се качвала жена, прекарвала по няколко часа с принца в спалнята му и си тръгвала крадешком. Редакторът обаче допуска една грешка: приема, че блондинката е Даяна.

„Това беше Камила Паркър Боулс“ — казва Джон Берът. — „Тя възобнови връзката си с Чарлс след смъртта на Маунтбатън, когато се обади да поднесе съболезнованията си. Знам, защото по това време опаковах разни неща в Броудландс и бях в постоянен контакт с принца. Той не криеше факта, че мисис Паркър Боулс се е върнала в живота му. Споделяше, че му помагала да се справя. Прекарваха часове заедно — яздеха, ловуваха, стреляха. Тя изпълняваше ролята на домакиня, когато той устройваше партита, организираше обеди, уикенди, и, естествено, определяше списъка на гостите. Чарлс я наричаше своя «предана помощничка».“

„Беше идеална за него — едра и сговорчива. Чарлс е като всички мъже от династията Уиндзор, тук включвам и лорд Луис и принц Филип. Те обичат мъжки тип жени. Дълги крака в жокейски бричове. Искат жените им да приличат на кобилите им. Жените на Маунтбатън, на Филип, на Чарлс — всички сякаш са излезли от един калъп, като се започне със Саша (херцогинята на Абъркорн), която е братовчедка на кралицата. Тя беше любовница на Маунтбатън, преди да я прехвърли на Филип, защото така правят в тяхното семейство. Лорд Луис и Филип деляха и онова същество без брадичка (Берът визира съпругата на един от най-близките приятели на Филип), което Чарлс също наследи. Камила беше различна. Тя не мина през Маунтбатън и Филип, преди да стигне до Чарлс. Беше негова от самото начало.“

Уелският принц продължава да се вижда с Камила, докато съпругът й, подполковник Андрю Паркър Боулс е в Родезия (днешно Зимбабве)^[8], за да помогне на бившата британска колония да се преустрои като независима държава. Жена му не го придружава отвъд океана.

„Чарлс заяви, че не може да понесе заминаването й, така че тя остана — казва приятелка, чиито коне биват отглеждани заедно с тези на Камила. — Съпругът й не страдаше от отсъствието й, защото вече имаше връзка с друга жена.“

Даяна не си дава сметка за трудностите, пред които е изправена. Знае, че Камила е постоянното присъствие, накъдето и да се обърне, и се чуди откъде по-възрастната жена е толкова добре осведомена за връзката й с Чарлс. Ала все още не се чувства достатъчно уверена, за да разпитва принца за бившата му любовница. Споделя съмнението си със съквартирантките и сестра си, но не отронва дума пред Чарлс. Гневът му след инцидента с кралския влак донякъде я успокоява; той се нахвърля върху представителите на пресата и ги нарича „проклети лешояди“. След като редакторът отказва да се извини и да отрече публикуваното, Чарлс настоява Дворецът да пусне второ опровержение.

Няколко дни по-късно заминава за Индия — пътуване, планирано преди месеци, и Даяна го придружава до летището, за да се сбогува. Когато той равнодушно изтичва по стълбата към кралския самолет, без да се обърне назад, тя се облива в сълзи.

Журналистите следват Чарлс при посещението му в Тадж Махал и го питат какво мисли за величествения паметник на любовта, издигнат от моголския владетел в памет на жена му. „Прекрасна идея — отвръща принцът, — да построиш нещо толкова красиво за човек, когото някога страстно си обичал.“ Един индийски репортер се интересува как самият принц гледа на перспективата да си намери съпруга и Чарлс го зашеметява със странния си отговор: „Успокоявам се с мисълта, че ако стана мюсюлманин, ще мога да имам много съпруги.“

Британските кореспонденти се споглеждат неловко, чудейки се дали принцът се шегува. Никой от тях не го цитира дословно. Дори и след пристигането на австралиеца Рупърт Мърдок^[9] и таблоидите му британските репортери остават почтителни към кралските особи. Както винаги са смекчавали материалите си за кралицата и наследника й, пропускайки някои струващи си огласяването подробности, и в този случай не цитират многозначителния отговор. Вместо това пишат като покорни слуги на Нейно величество. Интерпретират репликата на Чарлс така: „Мога да разбера любовта, накарала един мъж да построи Тадж Махал за съпругата си. Някой ден бих желал да доведа жена си тук.“

В Англия отгласите от историята с кралския влак продължават да тормозят Даяна, която изпада в истерия, когато прочита в „Сънди таймс“ съобщението за „жалкия инцидент“. „Независимо какво очаква от нея обществото“ — пише вестникът на 30 ноември 1980 година, „монархията трябва да съхранява репутацията си неопетнена. До голяма степен лейди Даяна е подходяща именно поради факта че — ако използваме евфемизма на Флийт Стрийт^[10] — е «момиче без минало», тоест без предишни любовници.“

До този момент Даяна е оставала на своя пиедестал. Всяка дума, написана за нея, е била хвалебствена. Сега тя е изплашена и се обажда на майка си, обляна в сълзи. Разстроена и ядосана, Франсис Шанд Кид изпраща писмо до „Таймс“, осъждайки „злонамерените лъжи“ и „измислените истории“, които вестниците разпространяват за дъщеря й. Настоява репортерите да престанат да тормозят Даяна и писмото й подтиква шестдесет членове на парламента да напишат обръщение, „осъждащо начина, по който медиите третират лейди Даяна Спенсър“. „Гардиън“ публикува уводна статия, озаглавена „Деветнадесетгодишна под обсада“, в която заявява, че тийнейджърката заслужава да бъде подложена на това изпитание.

Страхувайки се, че майка й може да е прекалила, Даяна се обажда на Джеймс Уитакър в „Дейли стар“, за да се разграничи от писмото. Тя изтърва, че не възнамерява да враждува с пресата, но трябва да защити невинността си.

„Даяна не искаше нищо, освен да стане съпруга на Чарлс — спомня си Уитакър. — Всички го желаеха, включително и кралицата. Даяна ми се обади, за да отрече участието си в инцидента с кралския влак. «Моля, повярвайте ми. Никога не съм стъпвала в този влак. Дори не съм го и виждала.» Пуснах статията и цитирах уверенията й, че цяла вечер е била вкъщи със съквартирантките си и е гледала телевизия.“

Повечето хора, вероятно с изключение на мащехата й, вярват, че Даяна е чиста като Порция^[11]. Тя никога не е разтръбявала девствеността си — директно, — но години по-късно биографът й Андрю Мортън го прави вместо нея. Той твърди, че дори като малко момиче е усещала предопределеността си за бъдещия брак. „Знаех, че трябва да се пазя неопетнена за онова, което ме очакваше.“ Мащехата е на друго мнение. Рейн подозира, че Даяна е изгубила девствеността си през 1978 година, когато се е срещала с Джеймс Гилби — член на богатата фамилия Гилби, производителка на джин. Лейди Спенсър чула разговори между седемнадесетгодишната си заварена дъщеря и закачливия лондонски ерген, който от време на време я пренебрегва, за да излезе с друга. Даяна си го връща с таен среднощен набег до дома му. Заедно със съквартирантката си намазват паркираната му отпред кола със смес от брашно и яйца.

Рейн наблюдава с неодобрение как Даяна всяка седмица взема мръсното пране на Гилби, изпира и изглажда с любов ризите му и ги отнася на закачалки в апартамента му. При едно предишно увлечение е правила същото за Рори Скот, лейтенант в шотландската гвардия.

Тревогата за опетнения в пресата имидж на Даяна споделя и майката на Рейн Барбара Картланд, която е натрупала милиони, разбирайки предимството на сладката лъжа пред суровата истина: едното възпламенява фантазията, докато другото разбива сърцето. Тя приема негласното споразумение между кралските особи и простосмъртните: те се правят на по-висши същества, а ние се преструваме, че им вярваме. Така че осемдесетгодишната писателка се облича в розов пух от марабу и вика в дома си един репортер, за да потвърди невинността на Даяна. Дава интервюто в леглото си, заобиколена от пет пудела с каишки от изкуствени диаманти.

„Принц Чарлс трябва да се ожени за невинна млада жена — казва Барбара Картланд. — Не мисля, че Даяна някога е имала приятел. Тя е непокварена като героините ми. Това е прекрасно. Направо идеално.“

Рейн съзнава, че е необходимо нещо повече от страстните твърдения на майка й. Съветва се с адвокат, тъй като е разтревожена и от слуховете, че в пресата могат да се появят голи снимки на Даяна. „Особено се страхуваше от «Прайвит ай» по думите на адвоката. Рейн си спомнила как Даяна се кикотела по телефона с приятелки за някакви снимки, направени й край швейцарски басейн, където свалила банския си костюм. Адвокатът успокоява Рейн, че може да се издейства съдебно разпореждане, забраняващо публикуването на подобни фотографии. След това я съветва да се обърне към някой аристократ, който публично да потвърди доброто име на Даяна. Така че Рейн се свързва с вуйчо й лорд Фърмой и го моли да защити семейната чест. Страдащият от маниакална депресия благородник, който четири години по-късно ще извърши самоубийство, с готовност се съгласява да даде изявление в пресата.“

„Мога да ви уверя, че Даяна никога не е имала любовник — казва той пред един репортер. — Невинността се котира на висока цена в момента, когато се обсъжда вероятната кралска невеста на принц Чарлс. След една-две от неотдавнашните му приятелки този факт не ме учудва. Доколкото ми е известно, Даяна никога не е била свързана по такъв начин с когото и да било. Това е хубаво.“

„Така важното целомъдрие е непокътнато“, заявява „Нюзуик“. Репортажите за любовната история се нажежават, докато усърдните репортери следват Уелския принц навсякъде и го тормозят с въпроси за намеренията му. През януари 1981 година кралското семейство има усещането, че е под домашен арест в Сандрингам заради струпалите се отпред журналисти и фотографи.

„Прилича на дяволско бдение“, казва принц Филип на помощника си, поглеждайки през прозореца.

Кралицата се оплаква, че не може да отиде да язди, без подир нея да се втурне „цялата сган от репортери“.

„Една сутрин Нейно величество се държа като рибарка и, с извинение, ми рече да «си го начукам» — споделя Джеймс Уитакър, който си спомня инцидента в Сандрингам, сякаш е било вчера. — Тогава написах, че кралицата е казала: «Махайте се. Не можете ли да ни оставите на мира?» Но тя беше далеч по-категорична.

Бях с двама фотографи, когато излезе от конюшнята, яхнала един от кралските коне. Отиде дотам с кола, за да избегне представителите на пресата, и после се появи на коня си, ала ние бяхме достатъчно близо, за да се доберем до нея. Бяхме трима: фотографите Лес Уилсън и Джими Грей и аз. Кралицата се втурна в галоп към нас, погледна право към мен и изсъска: «Разкарай се, шиб…» Отдръпнах се, преди да успее да довърши изречението.“

„Мадам — рекох, — готвя се да направя тъкмо това. Да се махна.“ Хукнах и извиках през рамо на двамата фотографи да действат. Единият замръзна, другият отстъпи назад. „Ако си мислиш, че ще отклоня шибаната кралица от шибания й път, за да й направя шибана снимка — каза той, — значи си шибан откачен. И също побягна. Никой от нас не беше достатъчно смел, за да отрази сцената.“

Когато по-късно същия ден репортерите се обръщат към принц Филип, за да му честитят Новата година, той е не по-малко вулгарен. „Майната ви“, изръмжава. Навежда глава и минава стремглаво през групата репортери, продължавайки да ги псува.

Една журналистка от „Сън“ казва, че ловната група, включваща Филип и принц Чарлс, обсипала колата й със сачми. А един фотограф на „Дейли мирър“ бил посъветван от шестнадесетгодишния принц Едуард да се махне от общественото шосе близо до семейното имение. „Аз не бих стоял тук — рекъл му принцът. — Може да ви застрелят.“

Чарлс е разгневен от преследването и при среща с репортери му е много трудно да се държи любезно. „Мога ли да се възползвам от възможността да пожелая на всички ви щастлива Нова година — процежда през зъби, — а за издателите ви дано да е особено гадна.“

Даяна пристига няколко дни по-късно и предизвиква вълнение сред фотографите, които блокират входовете на Сандрингам, опитвайки се да направят снимки. С изчерпано търпение кралицата заявява на сина си: „Идеята тази връзка да продължи още една година е неприемлива от всяка гледна точка.“ Принц Филип е по-ясен. Той казва на малодушния си син, че трябва да вземе решение, независимо какво ще бъде то, преди да е съсипал репутацията на Даяна.

Филип, винаги по-внимателният от двамата родители, наблюдава жените, с които Чарлс се среща. Не одобрява слабостта на сина си към тъмни жени и се прави, че не забелязва връзката му с един от моделите за плакат на „ПентХаус“. Знае за историята му с Камила Паркър Боулс и го предупреждава, че подобна незаконна авантюра може да застраши монархията. Подтиквайки го към брак, той е загрижен за жената, която Чарлс би избрал за съпруга, защото която и да е тя, представлява бъдещето на Фирмата. Филип е инвестирал живота си в монархията и възнамерява да брани своето вложение. След като Чарлс навършва тридесет години^[12], баща му става особено бдителен и не се колебае да отсъди коя е подходяща и коя — не. Докато се среща със Сабрина Гинъс от занимаващия се с банково дело клон на една пивоварска фамилия, Чарлс я кани на парти у приятели на кралското семейство. Пресата научава, което предизвиква порой от предположения за новата жена в живота на Чарлс. „Той отново ли е влюбен?“, гласи едно заглавие. Това толкова разгневява Филип, че той се обажда на домакините и им нарежда да оттеглят поканата си към младата жена. За да бъде сигурен, че ще го сторят, споменава, че ще пристигне към пет часа следобед същия ден.

Покрусени, приятелите постъпват както им е наредено и съобщават на мис Гинъс, че „ще е добре да си тръгне“ навреме, „за да избегне неудобството“ при посещението на принц Филип.

Той обаче пристига по-рано и среща младата жена тъкмо когато тя е на вратата. Нарежда й да го последва в дневната. Няма нито престорени любезности, нито дори бегло „добър ден“. Неумолим като гилотина, Филип й заповядва да изчезне от живота на сина му. Заявява й, че не желае повече да вижда името й, свързано с това на принц Чарлс. Накрая направо я приканва да се измита от къщата. Тя побягва, обляна в сълзи.

Филип разговаря със сина си по същия груб начин за брака с Даяна Спенсър. Не го насилва да се ожени за нея, а просто да вземе решение. „Приключи с това, Чарлс“, казва му той.

„Разликата между бащата и сина — обяснява един от секретарите на кралицата — е, че Чарлс е колеблив, а Филип хваща бика за рогата.“

Чарлс прекарва следващите четири седмици, измъчвайки се над дилемата дали да се ожени за Даяна, или не. Излива „объркаността и тревогата си“ в своя дневник и се съветва с любовницата си Камила Паркър Боулс. Тя му казва, че би одобрила подобна стъпка, и описва Даяна пред приятели като „мишка“. В писмо до свой приятел Чарлс споделя: „Цялата работа е, че трябва да се хвърля в нещо непознато, и тази мисъл непрекъснато ме тревожи, но предполагам, че в крайна сметка това ще се окаже правилното решение… Всичко изглежда толкова нелепо, защото на мен наистина много ми се иска да направя онова, което ще бъде добро за тази страна и за семейството ми — ала понякога се ужасявам от възможността да се обвържа с обещание, за което после бих могъл да съжалявам.“ Години по-късно обвинява баща си, че го е принудил да се реши на брак, който той е приел неохотно.

И все пак въпреки съмненията си на 6 февруари 1981 година Чарлс прави предложението в апартамента си на третия етаж на Бъкингамския дворец по време на вечерята за двама. Даяна приема с готовност и той се извинява, че няма пръстен, който да й подари. Няколко дни по-късно се свързва с „Гарардс“, кралските бижутери, които пристигат с няколко черни кадифени подноса, отрупани с пръстени. Даяна се спира на шесткаратов сапфир, обточен с осемнадесет диаманта. Цена: 50 000 долара. „Очите на кралицата се ококориха, когато избрах най-големия — казва тя през смях, — но на мен ми харесва.“

Годежът на Уелския принц с лейди Даяна Спенсър е официално обявен на 24 февруари 1981 година. „Не бих могъл да се обвържа с жена, която английският народ не би харесал“, заявява Чарлс. По-голямата част от страната се присъединява към радостта на кралското семейство. Но майката на Даяна Франсис Шанд Кид се бои за дъщеря си.

„Плаках в продължение на шест седмици — признава тя пред свой роднина. — Имах ужасни предчувствия за онова, което ще се случи с Даяна, когато се омъжи в това семейство.“