Кити Кели
Вести от кралския двор (22)

21

Членовете на английското кралско семейство все повече заприличват на самозванци: носят бижута, обличат се в златоткани дрехи и се возят в каляски. Ала не се държат като кралски особи.

Опитват се да изглеждат смели и искрени, но не са дори добросърдечни. Не разбират кралското задължение да постъпват честно, да вършат добро, да служат за пример. Кралските традиции, предавани през годините от литературата и изкуството, като че са им чужди. Забравили са легендите за крал Артур и неговите славни Рицари на Кръглата маса.

Много от лоялните им поданици, някога запленени от тях, са се разочаровали. Някои са безразлични, други имат леко негативно отношение, а трети са категорично враждебни. Едновремешното уважение и дори благоговение на обществото пред Короната сериозно е ерозирало. Преклонението вече не е разбиращо се от само себе си. Само кралицата-майка с перата и воалите си като че е в състояние да предизвиква истинска обич.

Нейно величество, която неохотно се е съгласила да плаща данъци, да ореже Цивилната листа, да отвори Бъкингамския дворец и да се откаже от „Британия“, едва-едва е удостоявана с обичайните любезности. В разрив с нормите на вежливостта, мнението й не е поискано, когато Британският национален център по кръводаряване маха короната от емблемата си. В Нова Зеландия представителят й е подигран от един протестиращ маор, който разголил татуирания си задник и се изплюл на земята. А правителството на Южноафриканската република я е помолило да върне кълинанските диаманти, подарени на прадядо й Едуард VII.

Кралското семейство затъва в собствената си кал и проблемите им будят неприятни усещания, наподобявайки гниещ опосум пред парадния вход на страната. Пресата започва да се пали. Лондонският „Сънди таймс“ става трибуна за анти роялистки настроения: „Отнесени от Уиндзорите“^[1]. „Ню Йорк таймс“ е не по-малко остроумен: „Уинрзори и губещи“^[2].

Монархистите търсещите рецепти за поведение в театъра „моралите“^[3], се оказват натикани в сензационна сапунена опера, изпълнена с незаконен секс, с телефонен секс, и по думите на камериера на Чарлс с градински секс. Служителят, продал новината на един таблоид, твърди, че е намерил изцапаната от тревата пижама, с която принцът бил облечен, докато лудувал с любовницата си в градината на Хайгроув

Някога послушни слуги на монархията, сега медиите са се превърнали в господари. Носят се толкова много слухове, че Дворецът нарушава обичайната си поза „Без коментар“ и започва да отговаря и на най-пикантните клюки. Когато мълвата за здравето на принц Андрю става упорита, придворните отричат, че е серопозитивен.

„Винаги сме имали твърда позиция спрямо слуховете — заявява официален представител на Двореца пред кореспондента на «Сън». — Намеците, че херцогът на Йорк е болен от СПИН, са пълни глупости… Той командва военнослужещи и не биха му разрешили да продължава да изпълнява задълженията си, ако съществуваха някакви съмнения относно здравето и формата му.“

Мълвата тръгва, след като съпругата на Андрю Сара Фъргюсън три пъти си прави тест за СПИН. Това, че е употребявала наркотици и е имала чести сексуални контакти с наркомани, буди тревога дали не е заразила съпруга си. Най-близките му приятели се безпокоят, но не му споменаваш нищо. „Не бихме посмели — признава негова приятелка. — И определено не бихме казали нещо обидно за Сара. Той не даваше да се изрече и дума срещу нея.“

Четири месеца, след като Дворецът отрича, че е болен от СПИН, Андрю напуска флота под предлог, че като самотен баща трябва да прекарва повече време с децата си. Други предполагат, че капитанът трети ранг се оттегля след седемнадесетгодишна служба, защото няма необходимата квалификация, за да се издигне до командващ на флотилия. Флотът бърза да заяви, че Андрю е „високо компетентен и благонадежден офицер“.

По традиция военната служба потвърждава мъжествеността и патриотизма на мъжете от кралското семейство. Тридесет и четири годишният херцог е постъпил в Кралския флот подобно на баща си, заслужил морски ветеран от Втората световна война, и на дядо си принц Алберт, който взема участие в битката за Ютландия през Първата световна война и по-късно става крал Джордж VI. Андрю се е отличил като пилот на хеликоптер по време на войната на Фолклендските острови. Той е последен принц с кралска кръв в армията на Нейно величество.

По-малкият му брат Едуард постъпва във флота, но след деветдесет дни в униформа напуска. Решението му силно разстройва семейството. Майка му го умолява да размисли, изтъквайки, че вече няма да му бъде позволено да носи военна униформа на официални церемонии. Сестра му Ан се бои, че ще му лепнат клеймото на кръшкач и слабак. Но Едуард, тогава двадесет и две годишен, заявява, че не може да продължи суровото обучение. Баща му, почетен генерал-полковник от Кралския флот, му крещи да се вземе в ръце и да спести на семейството срама. Младият принц рухва и плаче часове наред. Но на следващия ден напуска службата. Заглавието в „Ню Йорк поуст“ е „Ревльото на Уиндзор“.

Принц Филип пише до командващия флота, изразявайки раздразнението си. „Това, естествено, е голямо разочарование — посочва той, — но не мога да се отърся от чувството, че пламъкът на публичността не прави нещата по-лесни за него. Мисля, че сега той ще трябва да се изправи пред тежкия проблем на приспособяването.“

Когато личното писмо на Филип е публикувано, кралицата осъжда вестника за нанесени щети, но страната вече знае за рухналите надежди на бащата по отношение на сина. Един комедиант съобщава по английската телевизия: „Носят се упорити слухове, че принц Филип е създал нежелан син, който заплашва да го кара да се черви до края на дните му. (Дълга пауза.) Неговото име е Едуард.“

След като младият принц решава да стане актьор и се включва в театралната трупа на Андрю Лойд Уебър, отново го осмиват. Журналистът Таки Теодоракопулос отбелязва в „Спектейтър“, че на Едуард „му се плаща от обществената кесия, за да преследва театрална кариера и подбрани ергени“. Намекът за хомосексуалността на принца, за която дотогава само се е шепнало, сега излиза в пресата. Медиите подигравателно го охарактеризират като „най-младият син на кралицата, заклет ерген“. Сексуалните подмятания прозвучават и в шеговития диалог от австралийския филм „Присила, кралицата на пустинята“, когато един травестит пита друг травестит:

„Може ли детето на стара кралица да се окаже нормално?“

„Ами да, виж принц Чарлс.“

„Да, но все пак стои въпросът за принц Едуард.“

Независимо дали е оскърбителна клевета, или иронично подхвърлена истина, загатването за хомосексуалността на принца се приема като факт. Когато принц Уилям постъпва в Итън, директорът цензурира една статия в училищното списание, в която се твърди, че кралското семейство е „пълно с хомосексуалисти“. Мотивира се с това, че не иска да разстройва младия принц. Но намекът се появява отново в „Ню Йоркър“, където писателят Джулиан Барне посочва, че „както изглежда, невъзможно е принц Едуард да бъде оженен“. В своя лекция, изнесена в Смитсъновия институт, историкът Дейвид Кенъдин изразява мнението си: „Кралицата се безпокои, че Едуард не е разведен. Тя смята, че той не е нормален.“ Писателят Кристофър Хитчънс казва в едно интервю: „Хомосексуалните ми приятели наричат принц Едуард Дорис Парцала. «Сваляйте полите» — подвикват те, — идва Дорис Парцала“. Гор Видал по-късно поправя Хитчънс: „Той не е Дорис Парцала, а Дорис Докерката.“ След като Найджъл Демстър, водещият светска рубрика в. „Дейли мейл“ разкрива, че Едуард има „трогателна дружба“ с един актьор, младият принц най-сетне отвръща сърдито на предизвикателствата: „Аз не съм гей“.

Когато тридесет и една годишният син на кралицата започва да излиза със Софи Райс-Джоунс, романът им е определен от един вестник като „прах в очите на обществото“. Таблоидите изказват предположението, че високият рус принц и красивата му приятелка са примамки, заложени от Двореца, за да се отвлече вниманието от останалите членове на кралското семейство. Едуард, който винаги е докачлив спрямо критиките, изпраща факс до лондонските новинарски агенции, в който изисква репортерите да „оставят мен и приятелката ми на мира и да не се бъркат в личния ни живот“. Кралицата му помага, като дава да се разбере, че е позволила на Софи да прекарва нощите със сина й в апартамента му в Бъкингамския дворец. Архидяконът на Йорк порицава Нейно величество, че разрешава на двойката да живее в грях. „Ние все още очакваме от кралското семейство да служи за пример“, казва той, призовавайки династията Уиндзор да се върне към правилото „никакъв секс преди брака“. Кралицата не обръща внимание на свещеника, а принц Филип го нарича надуто магаре.

През юни 1994 година принцът на Уелс дръпва едно конче и наблюдава невярващо как старинният гоблен на монархията започва да се разплита. Той признава пред телевизията, че не е бил верен на своята съпруга. Но твърди, че въпреки изневярата си ще бъде следващият крал. „Цял живот съм бил възпитаван да… изпълнявам дълга си.“

Проведеното от Джонатан Димбълби телевизионно интервю е замислено от принца като „око за око, зъб за зъб“ по отношение на принцесата. Гръмогласният лай на неговия прочут журналист ще заглуши тихото ръмжене на нейните таблоид ни кутрета. Ако книгата на Андрю Мортън е поразклатила шатрата, то тази на Джонатан Димбълби направо я срутва. Представяйки своята версия за брака си, Чарлс е пренебрегнал мъдрата поговорка: „Който гроб копае другиму, сам в него пада.“

Той не се съобразява със съветите на семейството си, на приятелите и на любовницата си, които го предупреждават, че откровенията му няма да доведат до добро. Любимата му баба заявява, че не желае да има нищо общо с начинанието. Но личният му секретар, рицарят Ричард Айлард, е погъделичкал гордостта и суетата му с довода, че принцът трябва да възстанови доброто си име. „Покажете своята гледна точка, сър“, съветва го той. Убеждава го, че ще е най-добре да сътрудничи на журналиста и да му предостави безпрецедентен достъп до личната кореспонденция и до дневниците си. Ревностният флигел-адютант е твърдо решен да помогне на господаря си да отмъсти на принцесата. Според него Димбълби ще бъде идеалното средство за това — и всеотдаен васал. Айлард си представя сензационния проект така: първо — ласкателен документален филм: „Чарлс: човекът, общественикът“, после — хвалебствена книга: „Принцът на Уелс“.

В телевизионното интервю Чарлс се опитва да докаже качествата си на държавник, засягайки щекотливите въпроси из религията, политиката и секса. Представя се като достоен да бъде крал-философ: с диплома от Оксбридж, художник, капитан на миночистачен кораб, фермер по природа, бизнесмен, филантроп, спортист, посланик, хуманитарист.

Оплаква се от медиите и от степента на намесата им в живота му — „досадни, натрапчиви, заядливи, надути, критикуващи, изследващи, непрестанно измислящи сапунени опери, опитващи се да превърнат всекиго в знаменитост“.

Споменава също и за ролята на монарха като Защитник на вярата и казва, че би предпочел да представлява не една, а по-скоро всички религии. Най-запомнящо се обаче е признанието му в изневяра.

„Да си оближеш пръстите“, не скриват задоволството си таблоидите, след като чуват принца на Уелс да говори открито за прелюбодеянието си по телевизията. Докато те го порицават, поддръжниците му го хвалят. Историчката Елизабет Лонгфорд аплодира честността му, но повечето хора са направо ужасени. „Сън“ провежда телефонно допитване „Вие сте съдниците“ и съобщава, че две трети от обадилите се не желаят Чарлс да става крал — никога. „Дейли мейл“ пуска уводна статия, в която се заявява: „Той далеч не е първият мъж с кралско потекло, който е бил неверен. Но е първият, появил се пред 25 милиона свои поданици, за да си го признае.“.

Асоциацията на скаутите обмисля дали да не бъде изменен обетът им за вярност към Бога и монархията. „Ние ценим честността, искреността и светостта на брака“, казва нейният говорител. — „А принц Чарлс не въплъщава тези добродетели.“ Джонатан Димбълби го защитава по радиото като дълбоко духовен човек. „Той коленичи за молитва всяка вечер“, изтъква биографът. Това не трогва един слушател, който се обажда, за да подчертае, че да коленичиш за молитва е лесно. „Трудното е да се изправиш и да се държиш достойно.“

Кралицата е настояла да види интервюто предварително. Тя се безпокои какво ще каже Чарлс по телевизията, особено след забележката му няколко седмици преди това, че скандинавските монархии са „по-величествени, по-помпозни и по-труднодостъпни от нас“. Сега Нейно величество гледа продължаващия два часа и половина документален филм без много коментари. Хвърля на флигел-адютанта поглед, когато Чарлс препоръчва Англия да дава под наем войската си на други страни като „ченгета под наем“. Вдига вежди, чувайки го да се оплаква, че персоналът му го претоварва, и въздъхва, когато охулва нейните служители. „Те ме влудяват“, казва Чарлс за придворните на кралицата.

Говори се, че Филип избухнал, след като гледал филма. „О, Господи“, викнал той и измърморил нещо от рода, че чавка е изпила мозъка на сина му. После добавил саркастично: „Може би той е «липсващото звено».“ Филип има предвид неразгаданата мистерия на Пилтдаунския човек, смятан за неизвестната връзка между хората и маймуните.

„В онзи момент“ — отбелязва един от присъствалите в стаята, — не беше подходящо да припомним на херцога някогашните му думи: „Всяко поколение получава точно онова младо поколение, което заслужава.“ Той е свикнал с избухванията на Филип. За да го защити, добавя: „Има една поговорка, че когато единственото ти оръдие е чукът, всичко ти прилича на пирон.“

Кралицата не скрива, че според нея интервюто е „необмислено“. Ясно показва неодобрението си спрямо интерпретацията на Чарлс относно ролята на монарха като „Защитник на вяра“ вместо „Защитник на Вярата“. Според престолонаследника липсата на определителен член допуска и други религии, не само протестантската. „Аз принадлежа към наследствена монархия“ — подчертава той. „Разбирам ограниченията, но съм готов от време на време да ги поразтегля, тъй като държа на някои неща.“ Майка му, която му е забранила да присъства на литургия на папата по време на визита в Рим, се тревожи от странното отношение на сина си към Англиканската църква. Баща му пък е убеден, че четиридесет и пет годишният му син току-що е поставил рекорд по глупост.

Дворецът не коментира интервюто, но почти всички останали го правят. „Таим“ му лепва заглавието „Невярното сърце на Чарлс“, а „Нюзуик“ определя деня на излъчването му като „ден на лошия престолонаследник“. Също така сравнява документалния филм с „неуспешен секс: болезнено отегчителна любовна игра, последвана от светкавична кулминация“. „Дейли мейл“ озаглавява материала си: „Чарлс: когато бях неверен“, докато „Сън“ напомня: „Ди ти го каза“. Един карикатурист рисува принца на Уелс в леглото, усмихнат глупаво, с килната настрани корона. Седнал е между две жени и ги е прегърнал. Текстът отдолу гласи: „Кралят-лъжец^[4]“. Друга карикатура го изобразява застанал пред скрижалите с Десетте Божи заповеди как зачертава шестата — „Не прелюбодействай“.

Бившият личен секретар на кралицата въздъхва. „С времето ще се забрави — твърди лорд Мартин Чартър пред писателя Норийн Тейлър. — Хората ще му простят. Може много да се каже за честността.“ Придворният тъжно добавя, че не за първи път монархията е изправена пред трудности. „Но кралицата е достатъчно голяма реалистка — додава той, — за да осъзнае, че няма какво друго да се направи, освен да се изчака отгласът да стихне.“

Изчакването е нейна специалност. Така че тя чака седмици, ужасявайки се от биографията, която трябва да излезе след телевизионното интервю на сина й. За нещастие книгата се появява в навечерието на заминаването й за Русия. Това е първото посещение на английски монарх там след визитата на Едуард VII през 1908-а. Десет години по-късно, когато дядото на кралицата Джордж V отказва да изпрати флота да спаси братовчедите му, болшевиките убиват царя и неговото семейство по особено жесток начин. След Руската революция английското правителство отказва всички покани за държавно посещение в Москва с аргумента, че комунистите са унищожили царската фамилия. Впоследствие някои членове на кралското семейство все пак отиват в Съветския съюз, но правителството не позволява на кралицата да го стори. До този момент. Кабинетът най-накрая й дава позволението си след трудното отърсване на Русия от комунизма. Тя гледа на това пътуване като на най-важната визита по време на управлението й. Но докато стои на Червения площад, протягайки ръка за приятелство, у дома получава удар от страна на сина си — чрез онази дълго чакана книга.

С помощта на одобрения от него биограф Чарлс представя кралицата като студена и безразлична майка. Казва, че е израснал „емоционално пренебрегван“ и копнеещ за обич, която тя „или е била неспособна, или не е искала да му даде“. Обрисува баща си като човек с остър език, педантичен по отношение на дисциплината, а учителите си в „Гордънстаун“ като тирани. Описва съпругата си като самовлюбена невротичка с неуравновесена психика. Твърди, че тя е болезнено ревнива и природно „избухлива“, „истерична“, „вманиачена“ и освен това склонна към „внезапни промени на настроението“, „черни периоди“ и „пристъпи на депресия“. Признава, че се е оженил за нея само защото баща му го е притиснал. Принцът, вече на средна възраст, звучи като нещастния момък в датския балет „Младежът трябва да се ожени“, който е принуден от семейството си да се обвърже и се оказва сгоден за момиче с три глави. Чрез Димбълби Чарлс дава да се разбере, че Даяна не е нищо повече от утроба под наем.

Степента на презрението му разочарова хората, очакващи от бъдещия си крал да бъде благороден и с голямо сърце. С помощта на автора Чарлс се опитва да лансира каузата си и да поправи истинските и въображаеми злини, които според него са му сторени. Но изглежда жалък и дребнав, обижда съпругата си, родителите си, сестра си, братята си, децата си. Успява да нарани дори любимата си кинозвезда Барбра Стрейзънд, която някога е описвал като „единствената актриса, чийто плакат имам… поразително привлекателна и с огромен сексапил“.

Няколко месеца преди това звездата му е направила серенада пред дванадесет хиляди свои фенове на лондонския стадион „Уембли“, нейният първи публичен ангажимент от двадесет и осем години. Изпява „Някой ден моят принц ще дойде“ и споделя с английската си публика, че особено обича песни за измислени принцове. „Онова, което прави събитието твърде специално, е, че тази вечер сред публиката има един истински принц“, казва тя, гледайки закачливо към кралската ложа, където седи принц Чарлс. Той се усмихва весело. Барбара си спомня първата им среща и признава, че не е била много любезна. „Кой знае, ако се бях държала мило, може би щях да бъда първата истинска еврейска принцеса — принцеса Бабс!“

Импровизира относно заглавията във вестниците, които вероятно биха съпътствали романа им: „Подпийналата принцеса преобръща Двореца“ и „Барбра забива нокти в принца на Уелс“. Чарлс се смее с всички останали и изглежда доволен, когато тя изпява: „Като че ли никога не сме си казвали «сбогом».“ „Публиката пощуряла и две минути я аплодира на крака. Барбра събира повече от 250 000 долара за Фонда на принца. И все пак в книгата на Димбълби Чарлс споменава, че нейната «привлекателност малко е намаляла».“

Изкупва вината си пред примадоната, като няколко месеца по-късно я кани за едно денонощие в Хайгроув. Обаче едва не оттегля поканата си, когато секретарката й се обажда, за да уточни предварително подробностите. Тя заявява на Уелския принц, че звездата иска само бели цветя в спалнята си, а за закуска — омлет от белтъци. Чарлс се оплаква на приятеля си Джефри Кент. „Струва ми се, че не е много наред.“ Но цяла нощ седи със Стрейзънд, която по думите му пристигнала с осем куфара. „Разговаряхме за философия“, споделя с приятели.

В книгата на Димбълби Чарлс описва своята бавачка и любовницата си с едни и същи думи — „любяща“, „топлосърдечна“, „мила“, „нежна“ и „грижовна“ — определения, които едно дете би използвало, за да обрисува майка си. Също така си признава за три любовни периода с Камила: първия, преди тя да се омъжи през 1973 година, втория — след като ражда децата си, и третия — през 1986-а, когато според твърденията му неговият брак с Даяна бил „непоправимо съсипан“.

Родителите му са силно смутени. „Те нямаха представа какво възнамерява да каже — спомня си техен приятел, прекарал един уикенд с кралицата и принц Филип по-рано същото лято. — Не ще навлизам в подробности, защото и те не го правят — никога… Просто споменаха между другото безпокойството си относно една книга — това е всичко. Една книга. Предположихме, че става дума за ужасно недискретните разкрития на Джеймс Хюит… — Приятелят на кралицата махва пренебрежително с ръка, за да се разбере, че става дума за книгата «Влюбената принцеса», която подробно разказва за петгодишната любовна връзка на Хюит с Уелската принцеса. — Но кралицата като че не беше особено развълнувана от дрънканиците на майор Хюит. Тревожеше я онова, което Чарлс възнамеряваше да каже…“

Разкритията на принца се оказват също толкова скандални, колкото продадените от служителите му тайни. Нарушавайки сдържаността на кралските особи, той изумява дори онези, които са свикнали с пошлите сензации. „Глупава и жалка официална версия“ — е мнението на „Гардиън“. Ляво ориентираният вестник скоро се обявява за републикански, същото прави и „Индипендънт он сънди“. Умереният „Икономист“ нарича монархията „идея, чието време е отминало“. Дори консервативният „Дейли телеграф“ упреква принца. Журналистът Джон Джунър го критикува като „злонамерен“ и предполага, че сигурно има наклонности на „самоубиец“. „Уошингтън поуст“ го кръщава „Принцът на Плача^[5]“ за това, че е забравил основното правило на монархията: „Синът никога не злослови срещу Британската империя“.

Единбургският херцог също изразява презрението си — публично. „Никога не съм обсъждал лични въпроси, не мисля, че и кралицата го е правила“, заявява той пред репортерите, които го питат за реакцията му спрямо книгата на неговия син. „За четиридесет години не съм коментирал нито един член на семейството и нямам намерение сега да започвам.“ Братята на Чарлс и сестра му го критикуват, че е използвал книгата, за да хули родителите им. Но самосъжаляващият се принц не вижда нещата по същия начин. Той смята, че на неговата възраст има право на известно щастие. Добавя, че е искал да изповяда всичко. „Ще видите — предсказва. — Накрая ще излезе, че е било за добро.“ Ала не за първи път се оказва, че е сгрешил.

На настрадалия се съпруг на неговата любовница му е дошло до гуша. Години наред Андрю Паркър Боулс стоически е търпял клюките в своите среди за страстта на принца към жена му. „Всъщност някои хора смятаха, че на него му е приятно — казва Джослин Грей, близка приятелка на принц Андрю. — Апетитът на бъдещия английски крал към съпругата ти носи известен престиж… в определени кръгове.“ Едва сдържайки усмивката си, английският писател Антъни Холдън обяснява по американската телевизия, че някои старомодни англичани смятат за чест да споделят съпругите си със своя монарх. „Което идва от френското право на феодала да прекара първата брачна нощ с булката на васала си, както и от това, че господарят на дома спи с прислужниците си…“

Когато Андрю Паркър Боулс се вижда подигравателно описан в пресата като „мъжа, пожертвал съпругата си за родината“, той побеснява. Две години по-рано се е отказал от развода само защото Чарлс го е помолил да изчака. По думите на принца след собствената му раздяла монархията едва ли би могла да издържи на още един семеен скандал. „Боя се, че малко обърках нещата“, казва Чарлс извинително. Така че съпругът на любовницата му, който е и негов приятел и бивш помощник, се съгласява да не предприема официални постъпки за развод, понеже това би могло да постави кралското семейство в неудобно положение.

Като подполковник, командващ личната кавалерия на Нейно величество, Андрю Паркър Боулс заема почетния пост на висш придворен офицер, което му дава право да придружава кралицата на официални церемонии, когато тя открива парламента, той я води, като върви пред нея заднишком и носи сребърен жезъл. Дори и след любовната си връзка с принцеса Ан през 1970 Година Боулс остава близък с кралското семейство, особено с кралицата-майка. Но след като Чарлс го прави рогоносец известен на цялата страна, той разбира, че няма избор. „Не мога да продължавам да живея нечий чужд живот“, заявява. Въпреки че е ревностен католик, решава да поиска развод.

Предишната година Андрю и Камила Паркър Боулс са отпразнували двадесетата годишнина от сватбата си с голямо парти в провинциалното си имение. Някои от поканените са им осигурявали дискретното си гостоприемство, когато единият или другият е искал да се позабавлява. Същите тези приятели, част от ловната група на Чарлс, сега се правят на изненадани от намерението им да се разведат. „Отдалечили сме се един от друг до такава степен… че между нас не съществува почти никакъв взаимен интерес“, пише в заявлението на двойката. Получават развод през януари 1995-а и по-малко от година след това Андрю Паркър Боулс се жени повторно. Камила продава къщата им и си купува друга, по-близо до Чарлс.

Даяна изглежда безразлична към развода на любовницата на съпруга си. Усмихва се на фотографите, докато отива рано сутрин в друг фитнесцентър. Но далеч от камерите цялата кипи. Споделя с репортера на „Дейли мейл“, че приема раздялата на Паркър Боулс като част от „големия план“ да я прогонят от обществения живот, в който постепенно си е извоювала място. Тревожи се за влиянието на Камила над децата й. Бълнува за „врагове“, които се опитват да се докопат до нея. „Те“ искат да й навредят. Бои се, че телефоните й в Кенсингтънския дворец се подслушват, така че вика хора да „прочистят“ линиите по електронен път. Говори за „кампания чрез слухове“, провеждана от приятели на Чарлс, като Никълъс Соумс, и членове на персонала му в двореца Сейнт Джеймс.

Даяна е поканила кореспондента на „Дейли мейл“ на тричасова аудиенция. Слага си слънчеви очила и бейзболна шапка, когато отива да се срещне с него в лондонския Уест Енд, където той се качва в колата й, за да разговарят. При всичките им срещи тя говори свободно и журналистът я цитира като „приятел на принцесата“. Той публикува толкова много специални материали за нея, че става известен като неин неофициален говорител. Колегите го подкачат, че е „устата на мадам“. Репортерът Джеймс Уитакър, помогнал при ухажването на Даяна, се жалва, че е бил „предаден“. Реалистично и без злоба той обяснява защо е бил подменен като неин любим репортер: „Дейли мейл“ е вестникът на нейния кръг. Това четат. По-престижен е от моя таблоид.

В действителност всеки ред за Уелската принцеса, излязъл изпод перото на Ричард Кий, се смята за идващ директно от нея. Той е съобщил, че тя категорично отрича да е имала връзка с Джеймс Хюит. „Ние никога не сме били любовници“, заклева се Даяна пред репортера, макар и по-късно да признава по телевизията, че е извършила прелюбодеяние с Хюит. Опровергава пред Ричард Кий и твърденията за историята й с Джеймс Гилби, въпреки че записаният телефонен разговор между тях разкрива страховете й от забременяване. Отхвърля също и намеците за връзката й с капитана на отбора по ръгби Уил Карлинг, независимо от публичната заплаха на Джулия Карлинг да назове Даяна като „другата жена“ в бракоразводното дело поради изневяра.

„Виждал съм принцесата да вкарва мъже през задния вход на Кенсингтънския дворец — казва един иконом в кралското домакинство, — защото ги превеждаше покрай моя апартамент… Нямаше как да не забележка, тъй като тя трябваше да мине пред прозореца ми.“

Пикантните подмятания за принцесата вдъхновяват груби шеги в сатиричните предавания късно вечер. В Щатите „Дана Карви шоу“ загубва двама спонсори след излъчването на един скеч, в който комикът играе ролята на префърцунена църковна деятелка и кудкудяка неодобрително, че Даяна е „мръсница“. В шоуто „Тунайт“ Джей Лено се шегува: „Днес принцеса Даяна претърпя злополука, но бързо се възстановява. Скоро ще излезе от болницата и отново ще легне по гръб.“

В повечето от специалните материали на Ричард Кий принцесата бива представяна като образец на съвършенство. Когато му разказва как нейното телефонно обаждане е спасило живота на давещ се човек, Кий пише драматично: „Тя се втурнала към водата и помогнала да изтеглят загубилия съзнание скитник на брега, където му било направено изкуствено дишане уста в уста.“ Щом споделя, че е завела децата си на тайно посещение в един приют за бездомни, за да видят как живеят непривилегированите, Кий пуска статия, изпълваща цялата първа страница: „Принцовете и просяците“.

Даяна се опива от ролята си на майка и се чувства заплашена, след като Чарлс наема Александра Лег-Бурк, за да организира дейностите на момчетата, когато са с него. Бившата учителка в детска градина, известна като Тиги, постъпва на работа при принца няколко месеца след раздялата му с Даяна. Постепенно тя се сближава с децата, които се забавляват от шумния й ентусиазъм. Принцесата признава, че „стомахът й се свил“, когато за първи път зърнала как Тиги се втурва да прегърне момчетата и ги нарича „моите бебчета“. Чувства се засенчена като майка, виждайки снимките на двадесет и девет годишната помощничка, която кара ски с децата в Клостерс, Швейцария, ловува с тях в Сандрингам и дебне елени в Балморал. Цитирани са думите й: „Аз давам на момчетата онова, от което се нуждаят на този етап: чист въздух, пушка и кон.“ Принцесата беснее. „Тя разваля момчетата ми“, твърди. Оплаква се от страстта на Тиги към цигарите и заявява, че не желае младата жена да пуши пред децата. „Какво става с Чарлс, който претендира, че ненавижда пушенето и пристрастените към цигарите жени?“, пита тя, намеквайки за Камила Паркър Боулс, която също пуши по пакет на ден. Когато обаче прочита в пресата, че Тиги е „нежна и весела“ и „прекрасна заместник-майка“, Даяна избухва.

Кисело изтъква пред Ричард Кий, че ако тя наеме „заместник-баща“, ще я разкритикуват като лоша майка. За разлика от своя съпруг, който взема Тиги със себе си на празненства в училищата на момчетата и на ваканциите с децата, Даяна подчертава, че не изпитва необходимост да води мъж, когато посещава синовете си или отива на почивка с тях. След като на три пъти се появяват снимки, на които Чарлс прегръща Тиги и я посреща с целувка по устните, принцесата подхвърля, че принцът „вероятно има връзка с малкото слугинче“.

Целувката поражда въпроси от страна на репортерите, но рицарят Айлард омаловажава демонстрираната публично привързаност на Чарлс. „Тиги е член на домакинството — казва Айлард — и стара приятелка на семейството.“ Той добавя, че майка й е придворна дама на принцеса Ан, леля й е допълнителна придворна дама, а брат й е бил почетен паж на кралицата. Когато по-късно принцът и принцесата започват да водят преговори за развод, помощничката нарича себе си „Тиги по средата“.

По това време Даяна се чувства изместена като майка, така че изстрелва директиви към съпруга си във връзка с ролята на Тиги в живота на децата. Принцесата забранява достъпа на младата жена в спалните и баните на момчетата. Добавя, че тя не трябва да се набива в очи в случаите, в които те се появяват на публични места. „Не е нужно нито да се вози в тяхната кола, нито да бъде фотографирана близо до тях.“ Настоява, когато момчетата й се обаждат от Сандрингам по Коледа, да разговарят с нея насаме. „Никой друг, никакви слуги и служители не бива да присъстват по време на разговорите ни.“

Даяна публично възстановява образа си като майка на бъдещ крал в разговор с Ричард Кий за първородния си син.

Хвали се, че на тринадесет години той е „по-висок от баща си… и толкова различен“. Тя принизява Чарлс, като издига Уилям: синът е „решителен“; синът е „разумен и чувствителен“; синът „приема хората по това какви, а не кои са“. Синът е хубав, а не „обременен“ с щръкнали уши. „Кажете му, че е хубав“ — пише Ричард Кий след посещението си при Даяна, — „и Уилс ще ви отвърне, че не може да е така, защото това би го направило суетен.“ За разлика от баща си грижовният син закриля майка си. След като Уилс вижда в жълтата преса писание за увлечението на Даяна по Том Хенкс, когото според вестника бомбардирала с телефонни обаждания, тя казва на сина си, че е готова да го отмине със смях, но той настоява да пусне опровержение. „Както ядосано заявява на свой приятел от училище: «В този материал майка ми изглеждаше като проститутка».“

На 20 август 1994 година, събота, принцесата се обажда на репортера ужасно разстроена. „Някой някъде иска да ме изкара луда“, хлипа тя. Току-що е научила за намерението на вестниците на следващия ден да съобщят, че от осемнадесет месеца засипва артдилъра Оливър Хоур с анонимни телефонни обаждания. Подозират я, че непрекъснато звъни в дома на Хоур и затваря, когато съпругата му вдигне телефона. Понякога обаждащият се държи слушалката, без да каже нито дума. Даян Хоур се оплаква на съпруга си от мълчаливите атаки, които й играят по нервите. След като мистериозната жена изкрещява порой от обидни думи, Даян Хоур настоява съпругът й да уведоми полицията. Отначало артдилърът, специалист по ислямско изкуство, се страхува, че семейството му е заплашено от терористи. Така че настоява той да вдига телефона. Ала когато злокобните мълчаливи обаждания продължават, си дава сметка, че онзи, който го прави, просто иска да чуе гласа му.

„Държах се любезно и казвах: «Ало, кой е? Кой е там»? — споделя той. — Но от другата страна имаше само мълчание. Беше зловещо.“

След като започва да подслушва телефона на Хоур, полицията проследява обажданията по личните телефонни линии на Даяна и Чарлс в Кенсингтънския дворец, по мобифона на Даяна, по телефона на сестрата на Даяна в дните, когато тя й е на гости. Следователят от Групата за борба с телефонния тероризъм предполага, че принцесата е използвала различни телефони, за да не могат да я хванат.

„Мистър Хоур пребледня като платно, щом видя доклада ни — разказва служителят. — Дори и в най-необузданите си мечти не си беше представял, че Даяна може да е човекът, който му се обажда.“

Семейство Хоур са близки приятели на принц Чарлс и познават принцесата от началото на брака им, така че му показват полицейския доклад, в който е отбелязан часът на всяко обаждане. Една поверителна извадка от 13 януари 1994 година гласи следното:

8:45 сутринта. Телефонът звъни. Хоур натиска полицейския код. Номерът, който излиза, е на частен кабинет в Кенсингтънския дворец.

8:49 сутринта. Телефонът звъни. Хоур: „Кой се обажда?“ Кодът показва личния телефон на Даяна.

8:54 сутринта. Телефонът звъни. Мълчание. Кодът показва служебния телефон на Чарлс в Кенсингтънския дворец. (Чарлс вече нито живее, нито работи в Кенсингтънския дворец.)

2:12 следобед. Телефонът звъни. Мълчание. Кодът показва кабинета на Чарлс в Кенсингтънския дворец.

7:55 вечерта. Телефонът звъни. Мълчание. Кодът показва телефона на Чарлс в Кенсингтънския дворец.

8:19 вечерта. Телефонът звъни. Мълчание. Кодът показва телефона на Чарлс в Кенсингтънския дворец.

Принцът поклаща тъжно глава и изразява загриженост за децата си. „Те ще пострадат от това и ще изживеят всичко отново, когато се върнат в училище“, безпокои се той. Семейство Хоур се отказват да заведат дело, но някой от Скотланд Ярд разправя историята на пресата и Даяна изглежда жалка. Хората започват да се съмняват в нормалността й. „Дали принцесата на Уелс не полудява?“, пита авторът на една уводна статия. „Тя е истеричка, която очевидно е на ръба на нервен срив“, пише друг журналист.

Нейните терапевти определят предполагаемото й патологично поведение като типично за страдащ от булимия, който се чувства самотен и изолиран. „На жена, на която й е трудно да се изправи срещу хората и която се бори за контрол — обяснява един специалист, лекувал Даяна, — телефонният тормоз създава усещането за власт. Това е безопасен начин за отмъщение.“

След това стават известни някои пикантни подробности. Артдилърът, красив женен мъж и баща на две деца, очевидно е предложил приятелството си на разстроената принцеса и тя се е превърнала във вманиачена натрапница. Но това не е съвсем вярно, подхвърля шофьорът на Оливър Хоур, Бари Ходж. Той проговаря, след като Хоур го уволнява по неизвестни причини. Шофьорът твърди, че Даяна и артдилърът са имали връзка. Добавя, че двойката си е свила „любовно гнездо“ в Пимлико, където са се срещали по три-четири пъти седмично в продължение на почти четири години. Шофьорът заявява, че Хоур, който не искал да напуска своята богата съпруга аристократка, е бил доста увлечен по принцесата. Разкрива също, че тайно са вечеряли в домовете на приятели като Лусиа Флеча де Лима, жена на бразилски дипломат. Додава, че принцесата „понякога се обаждаше (в лимузината) повече от двадесет пъти на ден“.

Когато публикуват версията на Ходж, Даяна се свързва с Ричард Кий, който пише, че по думите на очевидци „твърденията на шофьора са накарали принцесата на Уелс да се залива от смях“.

Оливър Хоур признава, че се е срещал с Даяна няколко пъти, но само за да й дава съвети и да я утешава във връзка с брака й. И все пак съпругата му настоява за раздяла, така че той се премества в едностаен апартамент в Пимлико. Няколко месеца по-късно те се сдобряват и артдилърът се връща у дома.

„Знаем само, че мистър Хоур не желаеше да заведе дело срещу принцесата на Уелс — казва следователят от лондонското полицейско управление «Метрополитен». — Той се съгласи да оттегли жалбата си и заяви, че ще разговаря с дамата лично.“

Даяна отрича да го е тормозила по телефона. „В това няма абсолютно нищо вярно“, цитира я Ричард Кий. Тя му показва извадки от календара си, за да докаже, че е обядвала с приятели или е била на кино по времето, когато са засечени някои от обажданията. „Опитват се да изкарат, че съм имала връзка с този мъж или че съм била фатално привлечена от него… Това просто не е вярно и е толкова нечестно… С какво съм го заслужила? Усещам, че искат да ме унищожат.“

Кий я слуша със съчувствие. Когато признава, че с Хоур са били „приятели“ и че „от време на време“ са разговаряли по телефона, той я пита дали някога не му се е обаждала отвън.

„Едва ли говориш сериозно — реагира тя възмутено. — Аз не знам дори как се използват апаратите за паркиране, какво остава за телефонна будка.“

Отговорът й кара Джеймс Хюит да се усмихне мрачно. Той си спомня как Даяна винаги променяла гласа си, когато го търсела в казармата. Споменавала му, че звъни отвън, така че обаждането й да не попадне в преглежданите от Чарлс телефонни разпечатки. „Изпитах съжаление към нея — казва Хюит. — Огромно съжаление.“

Не такива чувства обаче вълнуват карикатуристите, които я осмиват безжалостно. Един от тях рисува принцесата на телефона да изрича: „Момент. Някой звъни на вратата…“ През прозореца се виждат двама мъже в бели престилки с мрежи и белезници. На друга карикатура една възрастна жена вдига телефона. Като не чува нищо, освен тежко дишане, тя се обръща към съпруга си. „Мисля, че те търси принцеса Ди.“

Чарлс се възползва от разклатеното положение на съпругата си. Преди това я е обрисувал като интелектуално ограничена и телевизионна маниачка, а сега твърди, че единствената й цел в живота е да изпразни бутиците на „Шанел“ и да натъпче гардеробите си за негова сметка. На едно лондонско вечерно парти разпалено се оплаква от разходите й за пътувания и облекло и заявява, че му струва 13 900 долара месечно за „разкрасяване“. Когато чува за забележката му, Даяна е раздразнена: „Разкрасяването ми не струва и половината от онова, което харчи за проклетите си понита за поло.“ Няколко дни по-късно на хората е предоставена възможност сами да си съставят мнение, след като годишните й разходи за „разкрасяване“ се появяват във вестниците:

$25 000: маникюр и педикюр

$24 000: прическа — боядисване, подстригване и всекидневно фризиране.

$7000: фитнесинструктор.

$4300: колонна иригация^[6].

$4290: рефлексотерапия^[7].

$10 400: масажи.

$3800: ароматерапия, плюс домашни посещения.

$1000: акупунктура.

$2000: хипнотерапия.

$65 000: астролози, медиуми и наставници.

$20 000: психотерапия.

Даяна отново се обажда изумена на Ричард Кий. „Това е явен опит да бъда дискредитирана“, подчертава тя. Не отрича терапиите, нито цените им. По-скоро твърди, че „някой“ в Двореца иска да я изкара поклонничка на Ню Ейдж, която всяка седмица си прочиства червата, защото е обзета от манията да бъде слаба и няма какво друго да прави с времето си или с парите на своя съпруг. Репортерът цитира „приятел на принцесата“, който рекъл: „Ако принцът не се беше държал с нея толкова отвратително, нямаше да й се налага да се обръща към скъпоплатени терапевти.“

Нейната етърва херцогинята на Йорк й се обажда да споделят болката си. Тя също се чувства преследвана от дворцовата машина.

„Наумили са си да ни съсипят — особено Белоус, — казва Фърджи, използвайки прозвището на личния секретар на кралицата, сър Робърт Фелоус, който е зет на Даяна. — Първо мен, сега — теб… Ние сме лошите момичета и трябва да бъдем наказани.“

По време на продължителните бракоразводни преговори Фърджи е обвинена от Двореца в „безумно разточителство“ заради разходите й, възлизащи на 3 милиона долара разходи. Подробности за разноските й — 6500 долара за двадесет чифта обувки и 85 000 за дванадесет рокли, стигат до пресата. След публикуването им Дворецът обявява, че кралицата няма да плати сметките на херцогинята. Един от говорителите заявява: „Тя живее по-разкошно, отколкото позволяват средствата й — и нашите също.“

Фърджи признава, че е станала „параноичка“ по отношение на придворните. Започва да носи със себе си апарат за унищожаване на документи при всичките си пътувания. И престава да си води дневник от страх, че някой може да разгласи личния й живот. „Андрю ми пишеше прекрасни писма от кораба, но не съм ги запазила — споделя тя със своя приятел, телевизионния журналист Дейвид Фрост. — Известно време ги държах в банката, после обаче си рекох, че и банката може да бъде обрана.“

Даяна, която също използва такъв апарат за кореспонденцията си и слага противоподслушвателни устройства на телефоните си, подкрепя конспиративната теория на Фърджи. И тя не вярва на придворните, включително на зет си, и е убедена, че се опитват да я дестабилизират. „Като начало ни смятат за луди — шегуват се с Фърджи, — но не бяхме откачени, докато не се омъжихме в това семейство…“

След разделите със съпрузите си младите жени се консултират с психотерапевти и пият антидепресанти. Измъчени от наложените им като височайши съпруги ограничения, и двете са имали любовници, които са ги предали за пари. Сега, емоционално раними и изплашени за бъдещето си, те се обръщат към своите астролози, нумеролози и спиритуалисти за помощ. Но много от тези гуру на знаменитости също ги продават. След като научава, че козметичката, хиромантът и зонотерапевтът й пишат книги, Даяна престава да се вижда с тях и споделя с приятели, че не може да разчита на никого от заобикалящите я. „Тя е сама и е толкова нещастна — казва петдесет и три годишната Лусиа Флеча де Лима, която се е сближила с принцесата след посещението й в Бразилия през 1991 година. — Не знае на кого би могла да вярва.“

Фърджи наема адвокати, за да предотврати публикуването на книги от страна на бившия й готвач, бившия й медиум и бизнеспартньора на бившия й любовник. Но не е в състояние да попречи на бившия си иконом да продаде спомените си за това как тя и Джон Браян са се плискали заедно във ваната. „Когато правеха любов във ваната, винаги бяха много шумни — разкрива икономът. — Фърджи пищеше пронизително.“

По-късно херцогинята и принцесата обединяват силите си, за да се справят с пресата. След като вече не са членове на кралското семейство и не получават пари от държавата, те се борят за правото си на личен живот.

Подават жалба в съда и искат съдебна забрана срещу фотографите, които навлизат в частен имот на френската Ривиера, за да ги снимат по време на ваканцията им. Наемат адвокати, за да уведомят британската Комисия за оплаквания от пресата, че повече няма да търпят натрапничество в личния си живот, и Даяна получава съдебно разпореждане срещу един папарак на свободна практика, за когото твърди, че я преследва. Тя подава клетвена декларация в съда, в която пише: „Той като че ли знае всяка моя стъпка. Ставам жертва на неприемлив психологически натиск, който ще ме разболее.“

Тъй като се чувстват предадени от всички, двете жени следят нападките в печата и съставят списък на репортерите, на които може да се вярва — кратък списък. Звънят си по телефона, когато се появяват отрицателни материали, и обсъждат своята тактика, Фърджи обикновено е за преки действия и се обажда директно на засегналия я автор.

„Тя ми телефонира от Лондон — разказва журналистката от «Ню Йорк поуст» Синди Адаме, — за да ме наругае, загдето съм писала, че е закъсняла при последната си визита“.

В този случай обаждането има резултат. При следващото си пътуване до Ню Йорк херцогинята кани Синди Адаме на чай и журналистката е поласкана. Съобщава на читателите си: „Останах очарована… от Нейно стройно височество.“

И все пак списъкът на заслужаващите доверие автори непрекъснато се смалява. Даяна, която някога е направила комплимент на Линда Лий-Потър от „Дейли мейл“ за проницателните й статии, я нарича продажна, след като журналистката пише, че принцесата е пристрастена към хвалбите.

„Тя отпада от списъка“, отсича Даяна. Зачертава също и Криси Айли от „Манчестър ивнинг нюз“ за това, че се присмива на тайните й среднощни посещения в болниците, за да успокоява страдащите и умиращите. Журналистката е обидила принцесата, като я е нарекла „супермъченица“ и „крадла на съпрузи“. Когато Норийн Тейлър публикува есе, озаглавено: „Даяна: влюбената… в себе си принцеса“, също отпада от въпросния списък. Норийн Тейлър изразява учудване защо след разпадането на брака си Даяна е дала да се разбере, че обикновено прекарва Коледа сама. Отбелязвайки, че тя има майка, две сестри, брат и безброй приятели, журналистката задава въпроса: „Дали това не е още един зов за вниманието на публиката, която принцесата смята за безумно влюбена в нея?“

Даяна се обажда на Фърджи, за да й се оплаче.

„Жените са най-лоши — простенва херцогинята. — Такива кучки са.“ Изключва Ингрид Сюард, редакторката на списание „Меджъсти“. „Ингри е свястна, а съпругът й (журналистът Рос Бенсън) изглежда божествено.“ Даяна не споделя ентусиазма на Фърджи спрямо Бенсън, защото той се е обявил твърдо на страната на Чарлс във войната му с нея. Двете са единодушни, че мъжете журналисти се отнасят много по-добре към тях, отколкото жените, с изключение на водещите светски рубрики, като Найджъл Демстър. Но и Даяна, и Фърджи го отхвърлят като „стара баба“.

Когато журналистката от „Дейли телеграф“ Виктория Мадър описва Фърджи в една от „прословутите й впити в задника рокли на цветчета“, тя отново вдига телефона да протестира.

„Обажда се херцогинята на Йорк — обявява важно, — и бих искала да разговаряме за вашите прибързани преценки.“

„Добър ден, Ваше височество“, отвръща журналистката и включва касетофона си.

Фърджи пита: „Защо написахте тази злостна статия?“ И без да чака отговор, продължава: „Разбирам, че журналистиката — че трябва да си вършите работата, — но да се обсъжда теглото на хората… размерите на задниците им и роклите на цветчета… е толкова долно… толкова жалко… Аз все още върша толкова добра работа… толкова добра работа… Никой не знае колко добра работа върша…“

Репортерката слуша почтително, докато херцогинята изглежда готова да ревне. Тя нарежда все в този дух още двадесет минути: „В днешното време, когато цяла Босна е пълна със слепи деца и слепи възрастни, вие падате дотам да се нахвърляте върху някого и да говорите, че има голям задник. Искам да кажа, че това е напълно нелепо… може би трябва да дойдете с мен в Босна… и да видите какъв е истинският свят и какво представлява истинският живот. Искам да кажа, на кого му пука дали някой носи номер четиринадесет или номер осемнадесет? Наистина е жалко…“

На Фърджи обаче й пука и още как. Тя опитва всичко, за да отслабне — хапчета, диети, хипноза. „Дори преминах от бяло вино на червено — споделя със свой приятел, — за да намаля пиенето.“ Накрая открива един „алтернативен лечител“, който й дава напътствия как да се храни и й помага да преодолее пристрастеността си към хапчетата за отслабване. След като сваля деветнадесет килограма, тя излиза от клиниката му — една колиба в полето на Съри — и съобщава за намерението си да стане професионален фотомодел. „Когато съм слаба, като сега, краката ми са по-хубави от тези на Уелската принцеса“, заявява доволно. Наема агенция за връзки с обществеността и позира пред фотографите. Снимката й, показваща една нова — слаба и блестящо направена — Фърджи, се появява на корицата на „Пари Мач“. Но лондонският „Сънди таймс“ не е впечатлен: „Малко повече спирала на очите — напада я вестникът, — и китайците ще започнат да изпращат в Лондон панди за чифтосване.“

Критиките от страна на пресата настройват Фърджи отбранително и предизвикателно. „Тук може да ни мразят — казва тя на Даяна, — но в Америка ни обичат.“ И двете жени с радост пътуват до Съединените щати, където ги третират като кралски особи, а не като кралски отпадъци. Даяна, която редовно се появява в Обединеното кралство с блузи, на които пише „U. S. А.“, кара ски в Колорадо, пазарува в Ню Йорк и ходи на почивка в Мартас Вайнярд. Но Фърджи отива в Щатите да търси злато.

След като продава правата за „Бъджи“ на един консорциум в Ню Джърси за 3 милиона долара, тя учредява недоходоносна благотворителна фондация в Манхатън. С „Шанс за децата, инк.“ се опитва да се наложи като хуманитаристка. Изтъква, че фондацията е основана, за да й даде възможност да изпълнява хуманната си мисия в Америка. За една година корпорацията похарчва 89 384 долара и дава 62 295 долара на нуждаещи се деца. Бедната компания с малкия си бюджет, стаята под наем и секретарката на половин щат не изглежда подходяща за набирането на значителен капитал. Но дава на Фърджи извинение — законно — да търси средства там, където иска да си създаде връзки: Ню Йорк, Кънектикът, Флорида и Калифорния. Тя подчертава, че й допада да върши добро, когато и на нея това й се отразява добре.

При посещение в Гринуич, Кънектикът, се появява на един прием с шампанско и вечеря, за който гостите са платили по 500 долара. Докато обикаля залата, трите й асистентки вървят по петите й с екземпляри от „Виктория и Алберт: семейният живот в Озбърн Хаус“ и питат: „Искате ли да купите книгата на херцогинята? Струва 100 долара. Тя ще ви я надпише!“

Фърджи твърди, че парите са й необходими, за да издържа себе си и децата си. Както казва пред Националния пресклуб във Вашингтон: „Не е вярно, че съм богата… Не мога да си позволя да си купя къща… Наела съм имение в Съри и не е изключено да ме изгонят оттам с едномесечно предизвестие… Съпругът ми поема само училищните такси. Всичко останало трябва да плащам аз… Аз съм Нейно кралско височество херцогинята на Йорк, но не и милионерка.“

Тя роптае срещу критиците, които не одобряват плановете й за печелене на пари, включително и аванса от 2 милиона долара от един американски издател, за да напише ръководство за самотни работещи майки. „Истината е, че аз съм разделена със съпруга си майка на две деца и съм отговорна за финансите на своето семейство — заявява. — Така че голяма част от времето ми трябва да бъде, трябва да бъде заето с комерсиални дейности. Независимо дали вярвате, или не, това е истината.“

Неоспоримата истина е, че Фърджи приема щедростта на богати приятели и пламенни поклонници. Нейното обяснение: не може да се издържа сама. Така че иска хонорари, за да присъства на благотворителни изяви и да участва в предавания. Получава 75 000 долара, за да отлети за Сидни и да лансира платената телевизионна мрежа на Рупърт Мърдок. Остава в Пекин на откриването на струващ 8 милиона долара ресторант, защото собственикът й е платил. Даяна е по-дискретна, но и тя не страда от предразсъдъци и не отказва паричните подаръци, които получава като кралска особа. И двете жени са приятелки на екстравагантния основател на империята „Върджин“ Ричард Брансън и се радват на безплатни пътувания с „Върджин атлантик еъруейс“ и на безплатни почивки в хотелите „Върджин“, като предпочитат остров Некер в Карибскo море, където престоят струва 15 000 долара седмично. Фърджи и Даяна се отплащат на Брансън, като му дават кралската си подкрепа. Присъстват на промоциите му, позират с него за снимки и се появяват на обществени места, облечени с тениските на компанията му.

Приятелите на Даяна, които предпочитат връзката й със светицата Майка Тереза, я предупреждават относно имащата лоша слава херцогиня. „Авантаджийката Фърджи е най-неподходящата приятелка“, пише Джон Джунър, но принцесата смята, че етърва й е единствената й съюзничка. „Тя е минала през същите перипетии“, казва Даяна за Фърджи.

В миналото двете са имали обтегнати отношения. Разделени от съревнованието и завистта, те са се избягвали и са се нападали взаимно пред приятели. В записания разговор с Джеймс Хюит Даяна презрително нарича Фърджи „червенокосата“, която се опитва да се възползва от добрия й имидж. От своя страна херцогинята смята имиджа на Даяна за манипулиран и незаслужен. По време на експедицията си до Еверест тя пита фотографите кой би искал да я снима до едно маркировъчно колче: „Нали не изглежда нагласено? Не е като онези снимки пред Тадж Махал, нали?“

След разпадането на браковете им двете млади жени се вкопчват една в друга като единствените оцелели след корабокрушение. Отхвърлени от кралското семейство и „извън мрежата“, както се изразява Даяна, търсят спасение една в друга. Усещат, че никой не разбира проблемите им така добре, както те биха могли да се разберат. Постоянно разговарят за дворцовата машина, която ги смила. Взаимно се подкрепят, за да се противопоставят на придворните, превърнали се в техни врагове.

След две години официална раздяла и двете могат да подадат молби за развод, но никоя от тях не желае да изглежда като агресор, слагайки край на брака си.

„Няма хляб в тази работа“, отсича Даяна, която с нокти и зъби се стреми да запази образа си на онеправдана съпруга.

„Особено без подписано финансово споразумение“, отвръща прагматичната херцогиня, която иска обезщетение от 10 милиона долара. Освен това се надява да запази статута си на Нейно кралско височество. Фърджи без титла е като Саудитска Арабия без петрол.

Даяна също е твърдо решена да се бори за привилегиите си, но адвокатите й я съветват да остави своята приятелка да мине първа през лабиринта на развода. Те наричат херцогинята „жълтото канарче“ (имайки предвид птичката, която миньорите вземат под земята, за да проверяват за смъртоносен газ; ако канарчето умре, те излизат навън).

Макар че и двете жени тайно преговарят за финансови споразумения, публично се правят твърдо на омъжени. „Между съпруга ми и мен никога не е ставало въпрос за развод“, заявява Даяна пред Ричард Кий през есента на 1995 година. По това време принцесата се старае да създава впечатление за добродетелна. Наречена „разрушителка на семейства“ от съпругата на Уил Карлинг, тя е обвинена, че е съсипала брака й за по-малко от година. „Правила го е и преди — твърди Джулия Карлинг, която изглежда като по-младо, по-русо копие на Даяна — и човек може единствено да се надява да престане, но очевидно ще го стори. Този път обаче е избрала неподходяща двойка, защото всичко това само ще ни направи по-силни.“

Ала след броени дни семейството се разделя, за което Джулия Карлинг обвинява принцесата. Заявявайки пред репортерите, че съпругът й е имал връзка с Даяна, тя казва: „Винаги съм смятала брака си за най-важното и святото в живота. Боли ме, че трябва да загубя съпруга си заради нещо, което е извън моя контрол.“

Връзката на Даяна с капитана на отбора по ръгби инспирира „Нюз ъф дъ уърлд“ да излезе със заглавието „Тайните срещи на Ди с Карлинг“. Тя мигновено са обажда на Ричард Кий и го уверява, че „невинната й история“ с Карлинг е започнала само защото синовете й са луди по ръгбито. Извиква главния редактор на „Нюз ъф дъ уърлд“ в Кенсингтънския дворец и го умолява да престане. Свързва се също и с „Дейли мирър“ и настоява, че приятелството й с Карлинг е платонично. Вестникът я цитира: „Аз нямам нужда от любовник.“ Изпаднала в беда, звъни на приятелите си — „непрекъснато“, спомня си една жена, която накрая изгубва търпение спрямо принцесата. Даяна също така се консултира и с психотерапевтката си Сюзи Орбах, която започва да я приема всекидневно.

„Чрез тези сеанси Нейно кралско височество реши да поеме контрола над живота си“, обяснява един приятел, разговарял с Даяна през този период. Думите звучат премерено, сякаш са били написани предварително. „Накрая поиска да се изправи пред уважаван форум, за да покаже, че не е нито разстроена, нито психически неуравновесена… Тя разбираше, че трябва да отговори на критиците си, да потвърди устойчивостта си и да докаже силата си…“

Докато две години по-рано е молила да я оставят да живее спокойно, сега Даяна търси изяви на световната сцена. Решава, че единственият начин да се пребори с образа си на психически лабилна жена е да даде телевизионно интервю. Окуражена е от Фърджи, една от малцината, на които се доверява и която й казва, че тя е спечелила, като се е появила на екрана и е признала грешките си. Така че подтиква Даяна да стори същото. Фърджи приема, че предварително „Панорама“, спечелила награда за умело поднасяне на злободневни проблеми, е подходяща трибуна, за да бъде възприета сериозно. Но предупреждава Даяна да пази плана си в тайна, защото ако кралицата научи, ще попречи на интервюто. Принцесата се вслушва в съвета й.

Подкована от психотерапевтката си и уверена в умението си да се държи подобаващо пред телевизията, на 5 ноември 1995 година тя се среща тайно с Мартин Башър от Би Би Си и екипа му в Кенсингтънския дворец, за да говори за себе си, за съпруга си, за брака си и за живота си в кралското семейство. Не е поискала разрешение от Двореца. И информира кралицата дни, преди предаването да бъде излъчено. Би Би Си обявява „специалното интервю“ няколко часа, след като е излъчен националният химн в чест на четиридесет и седмия рожден ден на принц Чарлс. Прессекретарят на Даяна, който не е бил уведомен за намеренията й, е толкова бесен, че на следващия ден си подава оставката. Личният й секретар, също толкова неподготвен и ядосан, изчаква още няколко седмици, преди да напусне. От своя страна кралицата проявява дребнава злоба и си отмъщава, като слага край на шестдесетгодишния монопол на Би Би Си по отношение на коледното й обръщение. Тя дава правата на една частна телевизия за две години, като казва, че след изтичането на този срок двете телевизионни мрежи ще се редуват в излъчването му.

Вечерта на 20 ноември 1995 година повече от двадесет и два милиона британци сядат пред телевизорите си да гледат представлението на принцесата. „И това наистина беше представление — изтъква кралската биографка Пени Джунър. — Брилянтно изпълнение — напълно правдоподобно. Чар, скромност и уязвимост… но само изпълнение — играене на роля.“

Електроинженерите прибягват до допълнителна електроцентрала, за да посрещнат очакваната свръхупотреба на електричество след 9:40 вечерта; те изчисляват, че мегаватовете, надхвърлящи обичайното потребление, се равняват на едновременното включване на триста хиляди чайника. Излъчено по-късно в цял свят, шоуто е гледано от около двеста милиона души в сто страни.

Спокойно и уравновесено Даяна описва своята следродилна депресия, опитите си за самоубийство, пристъпите на плач и булимията си. Казва, че е страдала, защото съпругът й я е карал да се чувства безполезна и нежелана — пълен провал. Добавя, че си е намерил любовница и после е обвинил нея, съпругата си, задето е разстроена. Той твърди, че тя е срам за кралското семейство, а приятелите му, „кръгът, в който се омъжих“, я смятат за достатъчно неуравновесена, за да бъде настанена в психиатрична клиника. Изтъква, че съпругът й ревнува, „защото медиите винаги са ми обръщали по-подчертано внимание и защото моята работа е повече и за нея се говори в много по-голяма степен, отколкото за неговата“. И все пак тя заявява, че не иска развод.

Признава, че не е била вярна съпруга. Отрича да е имала връзка с Джеймс Гилби или Оливър Хоур, но не крие, че е била влюбена в Джеймс Хюит. „Да, аз го обожавах. Ала много се разочаровах.“ Не е споделила с децата си за Хюит, казала им е за изневярата на баща им с Камила Паркър Боулс. „Но го направих внимателно, без злоба или гняв.“

Вини пресата за нахалството й. „Никога не съм окуражавала медиите. По-рано между нас съществуваше определена връзка, но сега не мога да ги толерирам, защото започнаха да се държат оскърбително и да ме тормозят.“

Допускайки, че никога няма да стане кралица на страната, тя моли вместо това да я приемат за кралица на човешките сърца. „Бих искала да бъда посланик“, заявява тя.

Интервюиращият пита: „На какво основание смятате, че имате правото да мислите за себе си като за посланик?“

Даяна отвръща: „Бях в привилегировано положение в продължение на петнадесет години. Натрупала съм огромни познания за хората и умея да общувам, така че искам да използвам това.“

След няколко минути я питат дали мисли, че съпругът й някога ще стане крал. Тя вдига гримираните си очи към камерата и: „Струва ми се, че никой от нас не е в състояние да отговори на този въпрос. Кой знае какво може да поднесе съдбата, кой знае до какво могат да доведат обстоятелствата?“ Изразява надеждата, че измъченият й съпруг ще намери спокойствие на духа. Без да каже нито една обидна дума, не премълчава съмнението си в способността му да управлява. „Смятам, че тази най-висша длъжност, както аз я наричам, ще му донесе огромни ограничения и не знам дали той ще успее да се приспособи.“ Може би, завършва тя, поради „конфликта“ около възможността да стане крал, би трябвало да се откаже от трона и да разреши короната да премине направо във владение на сина им, принц Уилям, когато стане пълнолетен.

„Човек почти можеше да чуе дружното ахване на страната“, казва телевизионният коментатор в късните новини.

На следващия ден абсолютно всички английски вестници посвещават първите си страници на Даяна. Всеки аспект от интервюто е щателно разнищен: облеклото (шит по поръчка тъмносин блейзър, непрозрачен черен чорапогащник), осветлението (силно), поведението (сдържано), речника (впечатляващ, според „Тайм“, който докладва, че е използвала „при все че“ пет пъти и „обезкуражаващо“ или „обезсърчаващо“ четиринадесет пъти).

Малцина я критикуват, но Никълъс Соумс, приятелят на Чарлс, е вбесен. Атаката му придава правдоподобност на отправените от нея обвинения. „Принцът беше оклеветен“, кипи Соумс. Той обявява представянето й за „отвратително“ и добавя, че тя е в „първата фаза на параноята“.

Но работническата класа е във възторг от принцесата. Проучванията на общественото мнение показват, че подкрепата за нея е достигнала до 85 процента. Журналистът и историкът Пол Джонсън я обявява за героиня. Прощава й сексуалните прегрешения, защото е била „целомъдрена, когато принцът е започнал изневерите си“. В защита на Даяна той цитира думите на Джейн Остин за кралица Каролин, нелюбимата съпруга на Джордж IV: „Тя бе лоша, но не би станала толкова лоша, ако той не грешеше постоянно.“

Лагерите на Чарлс и на Даяна се оформят по класов признак. Възрастните благородници тори и протестантските епископи поддържат принца, докато мнозинството от работниците и католиците подкрепят принцесата. Емоциите и от двете страни разделят страната. Вестниците умоляват принца и принцесата да сложат край на нещастния си брак. Торите в парламента отправят молба към министър-председателя да се консултира с кралицата относно развод. „Превърнахме се в международно посмешище — негодува един депутат. — В зрелище.“

Броени часове след интервюто на Даяна „Олимпъс“ е подготвил реклама на цяла страница, за да лансира новия си фотоапарат. Рекламата представлява снимка на принцесата, кацнала скромно на стола си в Кенсингтънския дворец, отрязана от шията нагоре. Текстът: „Попречете на роднините на вашия партньор да ви отрежат главата тази Коледа.“

В Съединените щати „Омнипойнт комюникейшънс“ искат Даяна да лансира новата им мобифонна мрежа. „Идеята ми“ — казва президентът на компанията — тя да държи един дигитален телефон и да заяви: „Ако имах такъв, можех да стана кралица.“

В Норвегия една реклама на презервативи използва снимката на Даяна точно в мига, в който признава изневярата си. Текстът: „Отвън е трудно да се разбере дали някой е имал случайни сексуални връзки.“

Кралицата е готова да послуша министър-председателя. Той пристига за седмичната им среща, осигурил си подкрепата на бившия премиер Джеймс Калахан и на архиепископа на Кентърбъри. Изтъква пред кралицата, че несигурността около брака на принца и принцесата на Уелс пречи на бизнеса в страната. Англия се излага и монархията е унизена. „Аз съм само съветник на Ваше величество“, добавя почтително Джон Мейджър. След това препоръчва кралицата да се намеси и да предотврати хаоса.

На 17 декември 1995 година тя пише на Чарлс и Даяна, като им препоръчва в името на децата да разрешат проблемите си „приятелски и цивилизовано“. Моли ги да се съгласят на развод и да й съобщят решението си възможно най-бързо. Казва, че очаква с нетърпение традиционното семейно събиране за коледните празници, и ги уверява в привързаността си и в искрената си подкрепа в трудни моменти. Изпраща писмата по куриери и два дни по-късно упълномощава Двореца да потвърди връчването им.

Даяна е шокирана от публичното разкритие на кралицата и чувства, че то я тласка към развод, който тя не желае. Обажда се на адвокатите си, които я съветват да не взема прибързани решения. Те имат нужда от време, за да преговарят. Принцесата сърдито се отказва от намерението си да се присъедини към кралското семейство за Коледа.

В деня, в който пристига писмото на кралицата, Даяна получава известие и от адвокатите на Тиги Лег-Бурк, младата помощничка, планираща излетите и заниманията на Уилс и Хари. Тя иска Даяна да се отрече от „голословните си твърдения“ по неин адрес и да признае, че онова, което е казала няколко дни по-рано на коледното парти на персонала, е „напълно невярно“. Принцесата е пристигнала в „Лейнсбъро Хотел“ за годишния празничен обяд на служителите на семейство Уелс. Вместо да се направи, че не забелязва застаналата до входа Тиги, Даяна отива при нея и я напада.

„Толкова съжалявам за бебето“, подхвърля й презрително.

Младата жена е стресната. После осъзнава, че подигравката се базира на слуховете, че е забременяла и е направила аборт. Съкрушена от обвинението на Даяна, Тиги изтичва в една усамотена стая, където камериерът на принц Чарлс я утешава. Тя се връща на партито, но споделя обидата с рицаря Айлард, който съобщава за това на Уелския принц. Чарлс я съветва да се свърже с Питър Картър-Рък, един от най-известните адвокати по дела за клевети в Англия.

Два дни, след като уведомява принцесата, адвокатът разпраща до вестниците писма, в които ги предупреждава, че подмятанията на Даяна са голословни. „До нея (Тиги) и семейството й е достигнала информация, че в пресата циркулират множество злостни клевети, които петнят моралния облик на нашата клиентка. Тези твърдения са абсолютно безпочвени.“

С пълната подкрепа на Чарлс Тиги е готова да съди Даяна за репликата й. Но приятелите го предупреждават, че принцесата няма да отстъпи и дори ще се зарадва на възможността да вкара кралското семейство в съдебна битка. Чарлс се съгласява и след дълги разговори с адвокатите си Тиги решава да не се стига до съд.

Непочтената атака на Даяна е извършена броени часове, след като принцесата е била обявена за Хуманитарист на годината. Тя отива на коледното парти на персонала след завръщането си от Ню Йорк, където е получила престижната награда „Юнайтид Серибръл Ползи“ от бившия държавен секретар Хенри Кисинджър. Седемдесет и две годишният държавник изглежда омагьосан от принцесата с дълбоко изрязана рокля и наднича в деколтето й като гимназист. В прочувственото си слово той нарича Даяна символ на състраданието и загрижеността за човечеството.

„Тя е тук като член на кралското семейство, с което САЩ поддържат традиционни отношения на сътрудничество, приятелство и партньорство — заявява Кисинджър. — Но тази вечер ние награждаваме принцесата за личните й заслуги, за това, че се е посветила на болните, страдащите и онеправданите.“

Седемстотин души плащат по 1000 долара, за да присъстват на вечерята, и аплодират Даяна, когато тя тръгва към микрофона, блестейки с диамантите си. Говори трогателно за това, че мислите й винаги са с родителите, бдящи до леглата на фатално болните си деца, които може и да не доживеят до сутринта.

Тогава една жена от публиката се провиква: „Къде са вашите деца, Даяна?“

„В училище“, отговаря принцесата, почти без да вдигне поглед. И продължава словото си. Когато свършва, хората стават на крака и я аплодират, сякаш за да заличат впечатлението от грубото прекъсване.

След това един репортер се приближава до жената на средна възраст и я пита защо е креснала на Уелската принцеса, учуден, че някой изобщо си е позволил да вика на кралска особа. Без да се извини, жената отвръща: „Не обичам да ми се четат лекции по човеколюбие.“