Кити Кели
Вести от кралския двор (17)

16

Уелският принц е убеден, че съпругата му има любовна връзка с бодигарда си. Бари Манакий, дружелюбен сержант от полицията, е назначен да охранява Даяна през 1985 година, когато бракът на принца и принцесата на Уелс започва да се разпада. Той я придружава навсякъде и тъй като Чарлс прекарва все повече време далеч от съпругата си, тя търси компанията на частния си детектив.

„Той беше като всички телохранители на кралски особи“^[1], казва бившият шеф на Скотланд Ярд, получил след пенсионирането си благородническа титла. — „Избираме ги заради деликатността и дипломатичността им. Те са много добри като телохранители и непрекъснато носят оръжие, но също така винаги трябва да се сливат с обстановката. Това изисква доста широк кръг от умения — да карат ски, да управляват яхта, да яздят, да ловуват, дори да управляват карета. Момчетата от кралската охрана имат скъпи прически и носят ризи «Търнбъл енд Асър». Те са хубави, чаровни и съблазнителни.“

Тридесет и девет годишният телохранител на Уелската принцеса е женен, с две деца, така че добре се разбира с тригодишния принц Уилям. „Бари беше толкова колоритен и непосредствен — спомня си домакинът на Хайгроув. — Много забавен и всички го обожаваха. Идеалният бодигард за принцесата… Тя жадно поглъщаше всяка негова дума, флиртуваше настървено и го потупваше по крака по начин, който издаваше близостта им. Имаше много слухове за връзка помежду им, но аз съм сигурен, че не отговарят на действителността. За Даяна Бари беше просто приятел, някой, на когото може да разчита и комуто да вярва.“

Детективът на принцесата я придружава при всичките й многобройни пазарувания и я извежда на дълги разходки с колата по хълмовете на Балморал, когато съпругът й отива на риболов сам и тя иска да избяга от кралското семейство. Обръща се към Манакий, щом е разстроена, а това се случва често 6 онези дни, и той й предлага утеха и силно рамо, на което да поплаче. Успокоява я в мигове на напрегнатост преди обществени ангажименти.

„Един път тя непрекъснато повтаряше, че не може да издържа повече, и направо се срути в ръцете ми — спомня си Манакий. — Прегърнах я и спрях сълзите й. А вие какво бихте направили на мое място?“

Полицаят става довереник на Даяна, с него тя споделя и своите подозрения относно съпруга си и Камила Паркър Боулс. Изразява пред Манакий убедеността си, че въпреки обещанията преди сватбата Чарлс се е върнал при любовницата си. Казва, че съмненията й са се потвърдили, когато пристигнала в Хайгроув един уикенд и него го нямало. Помощникът му я уведомил, че принцът е заминал броени минути преди пристигането й, отпрашвайки сам със спортната си кола. Не споменал къде отива, нито оставил номер, на който да го открият в случай на нужда.

Даяна влязла в кабинета му и натиснала запаметяващия бутон на мобифона, който позвънил в имението на Паркър Боулс. Когато икономът вдигнал, тя затворила. Проверила в личния календар на Чарлс и видяла на тази дата буквата „К“. Преровила чекмеджетата на бюрото му и, както споделила с бодигарда си, открила връзка писма от Камила. Някои били клюкарски, други — твърде интимни, адресирани до „моя любим“.

След този случай Манакий изпитва още по-голямо желание да закриля принцесата, която през сълзи го пита защо съпругът й се е отвърнал от нея. „Той е глупак — отвръща Манакий, клатейки глава. — Проклет глупак.“ Даяна е трогната от лоялността на детектива, а лондонският му работнически акцент я кара да се усмихва. Той става неин близък приятел и дори моден консултант. Обръща се към него така, както съпругата се обръща към съпруга си, търсейки одобрение. Прислужниците си спомнят много случаи, когато принцесата се обличала за публични изяви и излизала от стаята си да пита бодигарда за мнението му.

„Бари, как изглеждам? Мислиш ли, че тези обеци са подходящи?“

„Идеални са“, възкликва той. Тя се завърта пред него, приглаждайки вечерната си рокля и си слага още гланц за устни.

„Сигурен ли си? — критично се поглежда в огледалото. — Добре ли изглеждам?“

„Сензационно, както добре знаете — отговаря той през смях. — Аз самият бих ви харесал.“

„Но ти вече ме харесваш, нали?“, стрелва го тя закачливо.

Техните дружелюбни шеги тревожат Чарлс, който има двоен стандарт: споделя с градинаря си в Хайгроув, че бракът му е плачевно състояние, но не може да понесе това, че Даяна се доверява на бодигарда си. Обвинява я, че не спазва благоприличие и че държането й с персонала е недопустимо.

Смущава се, че брачните им кавги, които досега са протичали при затворени врати, вече се водят пред прислугата. Обвинява Даяна в открита война, защото е започнала да му отвръща. В началото на брака им тя е била твърде неуверена, за да го прави. Но постепенно е преодоляла болезнената си почтителност и когато самоувереността й нараства заедно с популярността й, не желае повече да отстъпва.

Обикновено сдържана на публични места, принцесата се освобождава от задръжките си насаме с Чарлс. Хули „раболепните“ приятели на съпруга си, отдадеността му на полото, вечерните му партита с „отегчителни старци, които вонят на пури“ и самотните му пътувания, за да лови риба, да рисува и да кара ски. Заявява, че екскурзиите му са само претекст да избяга от нея.

Принцът отвръща, че има нужда от тях, за да възстанови душевния си мир, след като е търпял невротичното й поведение. Подиграва я за проблемите й с храненето, заради които й прилошава на публични места. „Вечно ти се гади — казва Чарлс с отвращение. Защо не можеш да приличаш малко повече на Фърджи?“ На масата я подкача: „Дали това ще се появи отново по-късно? Какво прахосничество.“

Даяна отвръща на ударите му, като го обвинява, че е егоист и скръндза, а Чарлс й крещи, че е екстравагантна. „Колкото по-стиснат ставате той, толкова повече прахосваше тя — разказва декораторът Никълъс Хаслъм, близък приятел на кралското семейство. — Тази негова стиснатост я влудяваше, но кралските особи обичат да се правят на бедни. Камила е същата; не може да понася да харчи пари и Чарлс обожава това нейно качество. Те взаимно се възбуждат със скъперничеството си. Когато Камила вземе да се възмущава от цените на химическото чистене, Чарлс се разпалва и започва да се оплаква колко много плаща и той за същото. И двамата се надпреварват да се вайкат колко им струва да почистват дрехите си. Едва не се задушават от възмущение, че трябва да пилеят парите си за такова нещо“

Принцесата роптае, че стиснатостта му я лишава от тенискорт в Хайгроуа.

„Знаеш, че това е единственото нещо, което съм искала тук“, заявява му тя.

Чарлс отвръща, че не може да си позволи да даде 20 000 долара за построяването на тенискорта.

„Не говориш сериозно — реагира ядно Даяна. — Какво ще кажеш за хилядите, които хвърляш за безценната си проклета градина и всичко останало, което ти хрумне? Мисля, че не осъзнаваш усилията, които полагам, за да се съобразявам непрекъснато с прищевките ти. Ами моите желания?“

Той вдига рамене и напуска стаята. Даяна му крещи през затворената врата. Този ден не се появява за вечеря. Докато Чарлс седи в трапезарията и я чака, тя се храни сама в детската стая, където според думите й не й е необходимо да проси нечия любов.

По време на най-разгорещените им спорове те си разменят обиди и се замерват с предмети. След една бурна кавга Чарлс изхвърчава през вратата, скача в колата си и отпрашва от Хайгроув. Даяна отваря прозореца и изкрещява с всичка сила: „Ти си лайно, Чарлс, абсолютно лайно!“ По време на друг скандал го замерва с чайника, излиза от стаята и затръшва вратата, като едва не събаря един лакей.

Извиква през рамо: „Ти си шибано животно, Чарлс, и аз те мразя!“

Не след дълго Найджъл Демстър, водещият светската рубрика в „Дейли мейл“, който твърди, че общува с кралските особи, порицава Даяна във вестника. Нарича я разглезено, демонично чудовище, което превръща живота на принца на Уелс в „невероятен кошмар“.

Нарастващото й недоверие към Чарлс и ревността й от Камила Паркър Боулс я правят — в очите на съпруга й — неразумна. Чарлс очаква, че ще може да върши, каквото си поиска — без протести от страна на Даяна. Сълзливите й избухвания заради дългите му отсъствия само го убеждават в душевната й нестабилност. И нещо по-лошо, той е отегчен от нея. Презира интересите й — дрехи, танци, рокендрол — заради тривиалността им. Твърди, че посещенията й в болниците са показни, а чувството й за хумор, което някога го е забавлявало, сега му лази по нервите.

Университетски възпитаник с претенции за интелектуалец, Чарлс се смущава, че е обвързан с жена, незавършила дори и гимназия, за която той казва, че не прави разлика между Сахаров и Солженицин. Когато през 1986 година записват в Хайгроув едно интервю за телевизията, тя се самоиронизира за това, че е пропаднала на изпитите за колежа. „Мозъкът ми е колкото грахово зърно“, изчуруликва. Чарлс настоява забележката й да бъде изрязана. От своя страна Даяна иска да бъдат изрязани собствените му думи за това как разговарял с растенията в градината си в Хайгроув. „Много е важно да им се говори“, казва той на зрителите. „Хората ще си помислят, че превърташ“, заявява му тя. Това е последното телевизионно интервю, което двамата дават заедно.

Но Даяна е права. Репликата на Чарлс го прави ексцентричен, ако не и смешен в очите на хората. „Той наистина не е плещещият глупости откачен, за когото четете във вестниците“, твърди брат му Андрю.

„Понякога Чарлс се оплаквал пред приятели от грубия според него, ако не и вулгарен хумор на Даяна“ — пише журналистът Никълъс Дейвис. — Веднъж двойката обядвала със стария приятел на Чарлс, южноафриканския философ сър Лорънс Ван дер Пост. Двамата мъже водели сериозен разговор за проблемите на съжителстващите в Южна Африка чернокожи и бели, когато Даяна изведнъж ги прекъснала: „Каква е дефиницията за масово объркване?“

Те придобили озадачен вид.

„Денят на бащата в Брикстън (квартал в Лондон, населен предимно с чернокожи)“, заявила им весело тя.

„Не мога да повярвам, че каза подобно нещо“, поклатил глава Чарлс.

„О, добре, щом ви липсва чувство за хумор, няма да ви досаждам“, рекла Даяна, напускайки масата.

Нещастен, на 11 март 1986 година Чарлс пише на един приятел, че бракът му е „като да попаднеш в задънена улица, от която няма как да се измъкнеш“. Обръща се към поезията на Ричард Лавлейс (1618–1658), за да опише отчаянието си: „Стените каменни не са затвор, нито решетките са клетка…“ Претенциите на Даяна за внимание го изкарват от търпение и той няма желание да я насърчава преди всеки обществен ангажимент. В миналото й е цитирал Шекспировия „Хенри V“ и й е казвал да „стегне мускули, кръвта да разбунтува…“ Сега не я поглежда или й се сопва раздразнено: „Просто върви и приключвай с това.“ Оплаква се на биографа си от самовлюбеността и прекомерната й суетност и му доверява, че тя прекарва часове наред всеки ден да разглежда вестници и списания, за да види какво пише за нея.

Приятелката й Каролин Бартоломю я защитава пред писателя Андрю Мортън: „Как може да не си самовлюбен, след като половината свят следи всяка твоя стъпка?“

Чарлс, по-рано сдържан и любезен на публични места, сега губи самоконтрол. Скарва се с Даяна по време на един мач по поло, когато тя позира пред фотографите, седнаха на гюрука на неговия астън мартин, производство 1970 година. Редкият автомобил, струващ по това време 125 000 долара, е подарък за двадесет и първия му рожден ден от майка му.

„О! Какво правиш с прекрасната ми кола? — изкрещява той. — Как си позволяваш! Слизай! Каросерията ще се вдлъбне.“

Даяна е шокирана от избухването му. Бързо се плъзва по бронята и лукаво протяга крак, за да го ритне. Изненадан, Чарлс я сграбчва за ръката и започва да я притиска към колата, но тя се измъква и скача вътре. Той понечва да я плесне зад врата, ала осъзнава, че хората са взели да се трупат, и се отказва. Усмихва се леко, преструвайки се, че инцидентът е бил шега.

По време на друга разгорещена разправия Чарлс замерва Даяна с дървена обувалка. „Как смееш да ми говориш така? — крещи той. — Знаеш ли кой съм?“

В началото е отвръщал на избухванията й с мрачно мълчание. Сега се опитва да се владее, но невинаги успява. Веднъж излиза гордо от стаята, влиза в банята си и пред своя камериер Кен Стронах изтръгва порцелановия умивалник и го разбива в пода. „Трябваше да го направя — рекъл той, по думите на камериера. — Разбираш ме, нали? Нали?“ Ококореният прислужник кимва.

Въпреки свирепите си изблици Чарлс отрича някога да е удрял жена си. Всъщност обвинява нея, че е хвърляла лампи и е трошила прозорци. При едно свое посещение в Олторп, имението на нейното семейство, отсядат в току-що ремонтиран апартамент, който бащата на Даяна признава, че са оставили „леко повреден“. Едно старинно огледало е счупено, един прозорец е пукнат, един безценен стол — разбит. „Имаше грандиозен скандал — казва граф Спенсър, като бързо добавя, че всички семейни двойки се карат. — Но това не е нищо. Даяна все още е много влюбена в Чарлс.“

Тя престава да ходи в Олторп заради съпругата на баща си. Така че граф Спенсър трябва да пътува до Лондон, за да вижда дъщеря си и внуците. След сватбата на брат си Даяна заявява, че повече не може да издържа присъствието на „онази жена“ (мащехата й). Наблюдавайки как Рейн господства над семейния дом на Спенсърови по време на партито в чест на брат й, Даяна се разгневява. Приема го като оскърбление към майка си Франсис Шанд Кид. Неотдавна Франсис е била изоставена от съпруга си заради друга жена след деветнадесетгодишен брак. Макар да е напуснала Джони Спенсър, преди той да наследи Олторп, Даяна и останалите деца на Франсис смятат, може би неоснователно, че Рейн е узурпирала мястото, принадлежащо по право на майка им. Дори и като възрастни те продължават да хулят мащехата си.

По време на тържеството в Олторп преди сватбата на брат й Даяна гледа как мащехата й влиза в детската стая и любезно налива чай за внуците на съпруга си. След като излиза оттам и се насочва към голямото стълбище, Даяна тръгва след нея, в миг се хвърля напред и я блъсва с рамото си. Петдесет и осем годишната жена пада на колене, полита по стъпалата и се просва на първата площадка. Даяна минава покрай нея и без да каже нито дума, се присъединява към празнуващите.

Нападението стряска личната помощничка на графинята Сю Инграм. „Исках да изтичам по стълбите и да попитам Нейно благородие дали е добре, ала бях прекалено смутена, не само заради себе си, но и заради нея — казва тя. — И прислужниците, и аз се престорихме, че нищо не се е случило — просто извърнахме поглед.“

По-късно Рейн споменава за инцидента пред помощничката си. „Какво става с Даяна?“ — чуди се тя. „Защо такова поведение? Просто не го разбирам това момиче.“

Изтормозена от проблемите с храненето и от изневерите на съпруга си, Даяна е като вулкан, който често изригва. След една от безкрайните им кавги Чарлс я намира обляна в сълзи в спалнята да излива пред телохранителя своята мъка от среднощните разговори на съпруга си с Камила Паркър Боулс и необяснимите му отсъствия. Принцът е ужасен от недискретността й.

След броени дни детективът, пазил принцесата в продължение на година, внезапно е прехвърлен в Групата за охрана на дипломатическия корпус. Един от служителите на Чарлс казва пред репортер, че преместването се дължи на „прекалената фамилиарност“ между сержанта и принцесата.

„Той просто ме наказва“, горчиво споделя Даяна пред приятели.

„Бях преместен по семейни причини — признава Манакий пред пресата, — но не възнамерявам да ги обсъждам.“

Принцът, който се държи любезно, ала високомерно с прислугата, не одобрява фамилиарниченето на съпругата си със слугите. Той ги държи на разстояние и очаква от нея да прави същото. Тя обаче се отнася към гардеробиерката, бодигарда и иконома като към членове на семейството.

„Недейте да тълкувате превратно поведението на принца — казва един от флигел-адютантите му. — От него се излъчва подобаваща дистанцираност, която се дължи на това, че е отгледан като кралска особа.“

Даяна, която е чужда на подобна дистанцираност, се държи с прислужниците като с приятели. Тя няма нищо против да се храни в кухнята за персонала, където първият й въпрос след всяко пристигане в Сандрингам, Балморал или Бъкингамския дворец обикновено е: „Какво има за вечеря?“ Ходи на организираните от служителите партита, носи плочи и иска слугите да танцуват с нея. Съпругът й рядко отива на тези събирания, защото знае, че присъствието му ще наложи неподходяща официалност. И все пак смята, че поведението на жена му е съвсем неуместно.

Безразборните й прояви на привързаност също го дразнят. Казва, че тя целува всеки, когото срещне, дори и непознати. Не прави разлика между работниците по пътищата и държавните глави. На мачовете по поло целува майор Рон Фъргюсън. След сватбата целува лорд-чембърлейна, за да му благодари. По време на медения месец целува на сбогуване президента на Египет Ануар ал-Садат. В Нова Зеландия търка нос с маорските жени. При завръщането си у дома целува прислужниците си.

Когато семейството отива на бала, устроен за членовете на домакинството в Бъкингамския дворец, Даяна обикаля цялата зала с тиарата си, за да се ръкува с всички. Тя разбира колко много означава титлата й и колко се радват хората на присъствието й. „Виждах как Чарлс я следи с периферното си зрение — спомня си Уенди Бери, работила в Хайгроув. — Втрещи се, когато тя взе майката на един от слугите в обятията си и я разцелува сърдечно по бузите. Изражението на Чарлс издаваше едновременно ужас и изумление, че неговата жена може да се държи толкова непосредствено с обикновените хора.“

Осем месеца, след като Бари Манакий е преместен от Групата за охрана на кралското семейство, една кола блъска мотоциклета му и той загива. Новината незабавно е съобщена на Чарлс, който обаче изчаква двадесет и четири часа, преди да каже на Даяна. Докато пътуват към летището, за да отлетят за филмовия фестивал в Кан, той се обръща към нея мигове, преди тя да излезе от лимузината и да застане пред фотографите.

„О, между другото — подхвърля — вчера ми се обадиха от Групата за охрана, че горкият Бари е загинал. Някаква злополука с мотоциклета. Ужасна работа, нали?“

Даяна избухва в сълзи в момента, когато лимузината спира пред кралския самолет. Чарлс я побутва да слезе.

„Да вървим, скъпа — казва й саркастично. — Твоята преса те чака.“

Принцесата не вярва, че смъртта на Бари наистина е следствие от злополука. Убедена е, че бившият й телохранител е бил убит от хора на МИ 5 (британските секретни служби), подучени от ревнивия й съпруг. В крайна сметка Даяна приема факта, но никога не прощава на съпруга си жестокия начин, по който й е съобщил лошата новина. Разказва случая пред приятели, за да илюстрира безсърдечието му и да покаже какво сатанинско удоволствие изпитва да я мъчи.

В личен план вълшебната приказка е свършила, но публиката все още не вижда пукнатините зад фасадата. Завесата се повдига за първи път, когато след един мач по поло, който отборът му е загубил, Чарлс целува съпругата си пред стотиците хора; тя бързо извръща глава, сякаш току-що я е близнало лигавещо се куче.

„Сигурно трябваше да забележа, че нещо не е наред, когато през 1985 година интервюирах принц Чарлс във връзка с моята биография на покойния поет-лауреат Джон Бетджъмън“ — казва Бевис Хилиър. — Но аз не търсех пукнатини във връзката им. Прехвърлила съм петдесетте и съм израснала, пеейки „Боже, пази краля“. Сега пея „Боже, пази милостивата ни кралица“. Монархията е нещо като религия за мен и, колкото и абсурдно да звучи, искам да оцелее…

С принца разговаряхме в кабинета му в Кенсингтънския дворец, където часовникът бие на всеки петнадесет минути. Той беше много объркан — по пода имаше купища документи и из цялата стая бяха разхвърляни червени кожени кутии, украсени със златния герб на Уелския принц. Но Чарлс беше мил и едва ли би могъл да бъде по-приятен.

Зададох последния си въпрос: „Кое е любимото ви стихотворение от Бетджъмън?“ Той прелисти книгата и спря на едно, в което се говори за сексуалния нагон и възрастта. Прочете последната строфа:

Ний твърде дълго глезихме телата.

Сега сме отвратени

от мислите, които се роят в главата,

от тази похот ненавременна.

Усмихна се унило и каза: „Бих избрал «Закъсняла похот», но предполагам, че ще е по-добре да не го правя.“ Вместо това посочи „Игрите на закрито край Нюбъри“. „Принцът внимателно е подбрал стихотворението за децата, които се държат за ръце в килера.“

„Разбрах, че нещо не е наред през есента на 1986 година, след едно неофициално интервю с принц Чарлс в Хайгроув — спомня си шефът на лондонското бюро на «Таим». — Бях помолен да не задавам въпроси за семейството му. Разговаряхме в неговия кабинет, където имаше поне четиридесет снимки в рамки от чисто сребро — кралицата, кралицата-майка, Единбургския херцог, крал Хуан Карлос, Маунтбатън, Уилс и Хари, коня на принца, кучетата на принца. Но нито една снимка на съпругата на принца. Макар и Даяна да беше най-сниманата жена в света, фотографията й не можеше да се види в кабинета на съпруга й.“

Репортерите от таблоидите забелязват обтегнатите отношения между принца и принцесата и съобщават, че двойката е прекарала тридесет и седем поредни нощи в Англия, без нито веднъж да сподели спалнята. Отбелязват, че Чарлс се връща по-рано и сам от ваканциите и че дори когато с Даяна заминават за едно и също място, пристигат там поотделно. Тя посещава модни ревюта и рокконцерти в Лондон с други хора, докато той работи сам в градината си в Хайгроув, на сто и тринадесет мили западно от града. Когато той отива да лови риба в Балморал, тя остава в Кенсингтънския дворец с децата им.

Един норвежки производител натрупва пари от раздора, като превръща принца и принцесата на Уелс в символ на хора, които са твърде заети, за да си готвят. Рекламните табла в Осло показват как тъжните лица на Чарлс и Даяна се взират в консервите с макарони и телешко задушено с надпис „Middag for en“ — „Вечеря за един“. И все пак официозните английски издания не приемат сериозно слуховете за разрив. Отхвърлят писанията в жълтата преса като „долнопробни измишльотини“ и се обръщат към авторитетни личности като Харолд Брукс-Бейкър от „Дибретс Пиъридж“, за да разсее мълвата.

Почтителният монархист откликва с готовност: „Възмутително, направо възмутително — заявява той. — Тези приказки за брачен раздор петнят образа на кралското семейство и принизяват монархията. На това трябва да се сложи край. Никога няма да се стигне до раздяла между принца и принцесата на Уелс, и, разбира се, никога не ще има развод.“

Неговото опровержение не накърнява достоверността на таблоидите в очите на кралската прислуга. „По-голямата част от информацията беше точна и вярна“ — казва един от икономите на принцеса Маргарет с изумление. — Знаехме, че вероятно идваше от вътрешен човек. Някой от нас. Кралското семейство също го знаеше. Но не могат да направят нищо с прислужниците, които продават тайни от живота на височайшите особи, освен, разбира се, ако не ги хванат на местопрестъплението. Тогава може да бъдем уволнени, глобени или дори хвърлени в затвора.

„Единствените хора, които знаеха, че принцът и принцесата на Уелс вече не делят леглото, бяха личните им камериери. Нейно величество едва ли го знаеше. Нито пък искаше да го знае. Принцеса Маргарет често повтаряше, че сестра й трябва да чете вестниците поне, за да научава какво става в собственото й семейство. Грандиозните разправии между Чарлс и Даяна бяха известни на служителите им, а мълвата бързо се разнася из кралските резиденции.“

Икономът предлага обяснение за противоречието между официозната преса, която твърди, че бракът е здрав, и таблоидите, които го описват като разклатен. Казва, че един лакей в Хайгроув видял как принцесата замерва принца с чайник и избягва от стаята, обляна в сълзи. Няколко часа по-късно двамата са се успокоили и се появяват заедно на един бенефис. Усмихнатите им снимки в „Дейли телеграф“ правят инцидента с чайника в „Мирър“ да изглежда скалъпен. „Всъщност и двете истории бяха верни — казва икономът, — но таблоидите пускаха по-пикантните късчета.“

Даяна се дразни от предположенията за брака й в пресата, ала не знае какво да предприеме. „Това, че излизам без съпруга си — протестира тя, — съвсем не означава, че бракът ми е разбит.“ Принцесата е поела доста обществени ангажименти — 299 през 1985 година, със 70 процента повече от тези (177) през 1984-та — и в над половината от тях съпругът й не участва. Трогнат от нарастващата й всеотдайност към кралските задължения, принц Филип я съветва да не обръща внимание на слуховете и тя се опитва.

„В началото, след като се оженихме — споделя Даяна, — олицетворявахме всеобщата представа за идеалната двойка в света. Сега говорят, че водим отделни съществувания. Предполагам, че следващото, което ще прочета, е, че имам чернокож любовник католик.“

Неотслабващият натиск да се появява на публични места и да бъде любезна с пресата, която се държи като стрелкова рота, я изтощава. По време на посещението в една детска градина училищният инспектор я пита дали не иска да удовлетвори желанието на фотографите, които напират отвън.

„Не виждам защо трябва да правя нещо за тях — отбелязва тя. — Те никога не правят нищо за мен.“

На следващия ден „Сън“ отвръща на удара й с уводна статия: „Принцеса Даяна пита: «Какво са направили вестниците за мен?» «Сън» може да отговори на Нейна прелест с една дума — всичко! Превърнаха я в една от най-известните жени в света. Дариха я с аура от блясък и романтика. Без тях цялата династия Уиндзор скоро би станала толкова скучна, колкото са владетелите на Дания и Швеция.“

Бремето да си изгражда сияен обществен имидж изсмуква силите й. „Никой не ми помага да нося този товар“, оплаква се тя на придворната си дама. Подобно на съпруга й, и Дворецът очаква принцесата на Уелс да изпълнява дълга си без коментари: показвай се и си затваряй устата. Но Даяна има нужда от окуражаване. Без Бари Манакий до себе си тя няма на кого да се опре, няма кой да й дава съвети и да я обгражда с обич. Съпругът й е започнал да я възприема като глезла. „О, Господи, сега пък какво има“, дразни се той, когато тя се обръща към него. Даяна се чувства все по-изолирана сред кралското семейство и изпитва неудобство да се довери на сестрите си, особено на Джейн, която е омъжена за помощник-личния секретар на кралицата.

Трябва да внимава и със Сара Фъргюсън, която според нея гори от желание да се хареса на Чарлс. От друга страна, не желае да разочарова приятелите си, разкривайки, че приказният й брак е една лъжа, така че не отронва дума. Когато нейната бивша съквартирантка Каролин Прайд Бартоломю забелязва поразителното й отслабване, Даяна накрая доверява проблемите си с храненето и казва, че повръща по четири или пет пъти на ден, защото е ужасно нещастна. Принцесата споделя, че нейният принц вече не е чаровен^[2].

Когато в Австралия репортерите притискат мисис Бартоломю с въпроси за състоянието на брака на Даяна, тя отказва да коментира. Питат я за отделните квартири и самостоятелните ваканции на двойката и тя отново не отговаря нищо. Един репортер изтъква тринадесетгодишната разлика във възрастта и изказва предположението, че двадесет и шест годишната принцеса е отегчена от тридесет и девет годишния принц.

„О, не“, отвръща мисис Бартоломю.

„Е, какво общо биха могли да имат?“

„Ами… хммм… хммм… те… хммм… имат децата си.“

Даяна е най-уязвима през 1986 година, когато среща капитан Джеймс Хюит на един коктейл. Двадесет и седем годишният ерген знае как да флиртува с една принцеса, без да премине границата. Представен й е като умел ездач от Лейбгвардейската дивизия. Даяна му казва, че се бои от конете, откакто в своето детство е паднала от понито си. Споделя, че страхът й от ездата разочарова съпруга й и семейството му, което обича конете, и че иска да направи нещо в това отношение. Хубавият кавалерийски офицер се усмихва и й предлага помощта си. След два дни тя му се обажда за уроци по езда.

След като завършва частния колеж „Милфийлд“, Джеймс Хюит получава военното си образование в Сендхърст, постъпва в Лейбгвардията и посвещава живота си на армията. За него е чест да служи в елитната лична охрана на суверена. Когато не е с униформа, офицерът се носи като джентълмен с двуредни блейзъри, мокасини „Гучи“ и златни копчета за ръкавели. Слага копринени вратовръзки, играе поло и се учи на добри обноски. И слуша записките на изявленията на Уинстън Чърчил през войната, за да подобри образованието си. С чуплива червеникавокафява коса, пълни устни и лениви сини очи, той има магическо въздействие върху жените. „Всичко, от което разбирам — казва, — са конете и сексът.“ Години по-късно се хвали, че е споделил и двете с принцесата на Уелс.

Любовният им роман започва в конюшните на Найтсбриджкия гарнизон. През първите два месеца Даяна пристига всяка седмица за урока по езда, придружена от бодигарда и придворната си дама. Скоро придворната дама е оставена да чака. А бодигардът стои дискретно в казармата, докато принцесата и инструкторът й яздят сами по пътеките, смеят се и разговарят. „Конете им — спомня си конярят Малкълм Лийт — рядко бяха яздени.“ По-късно той продава спомените си на един вестник.

В лицето на Джеймс Хюит Даяна открива мъж на нейната възраст, който страшно харесва жените и се отнася към тях със същото внимание, с което се занимава с лесно възбудимите коне. Успокоява ги и ги утешава.

Принцесата на Уелс прекрачва класовите бариери, за да открие Хюит, роден в семейството на флотски капитан и зъболекарска дъщеря. Пред една приятелка Даяна го описва като „моята душа“ и споделя, че независимо от различния си произход много си приличат. И двамата са грациозни атлети, които се опиват от телата си, и са невероятно суетни по отношение на своята външност. Обичат да се издокарват и прекарват часове, за да се приготвят за излизане. И двамата са изкусители, които знаят как да използват чара си.

В по-дълбок план те са свързани чрез травмата от разводите на родителите си. Даяна заявява, че е твърдо решена да не позволи децата й да изстрадат същото детство като нейното. И все пак въпреки всичките си усилия, тя ги прави свидетели на същите жестоки кавги и мрачни взаимни обвинения, които е наблюдавала между родителите си. Хюит е избягнал опасността от подобни грешки, като не се е оженил. Той е единствен син и е разглезен от майка си и обожаван от двете си сестри, с които е все така близък.

За разлика от Чарлс Хюит жадно поглъща думите на Даяна. Слуша я внимателно, като му разказва за благотворителната си дейност и колко обича кралските задължения, когато „те“ (придворните) я оставят на мира, за дадената и от Бога способност да помага на болните и умиращите, която усеща в себе си. Казва, че това целебно докосване идва от „духовете“, които я напътстват. Така тя излиза извън рамките на церемониалната роля на принцеса, посещаваща болници. Вижда себе си като Майка Тереза с корона. Споделя, че се отъждествява с жертвите и усеща болката им. Макар да не разбира мистицизма й, Хюит я слуша с възхищение и не оспорва преценките й, за разлика от епископа на Норуич, който е стреснат от твърденията на Даяна. Когато ми казва, че е преродена душа, живяла и преди, той изглежда озадачен. А след като споделя, че е закриляна от душите на познати хора, които са починали, свещеникът, по думите й, бил ужасен. Но Хюит е обикновен човек, не особено религиозен, и мълчанието му я окуражава да продължава да говори.

Разказва му за децата си, които нарича „моите малки рицари в блестящи доспехи“, и споделя, че те са най-важното в живота й. В продължение на няколко седмици превежда Хюит през неволите на брака си и докато му разкрива мрачните си тайни — булимията, опитите за самоубийство, отделните спални и любовницата, — той вижда една страдаща, отхвърлена жена. Като повечето мъже, които се запознават с Даяна, и Хюит изпитва желанието да я закриля.

Но е достатъчно мъдър да я остави да предприеме първата крачка и тя го прави, като го кани на гости в Кенсингтънския дворец, когато Чарлс е в Хайгроуб. Даяна освобождава по-голямата част от персонала си и развълнувано посреща Хюит на вратата. Въвежда го в личната си дневна и му подава бутилка шампанско. Казва, че рядко пие, но поводът е специален. Той пълни чашите, докато тя седи на дивана на бежови и бели райета. Хюит оглежда стаята и се изкисква, когато вижда избродираното на една от разпръснатите възглавнички.

Ако мислиш, че парите не могат да ти купят любов, значи не знаеш къде да пазаруваш.

Той оценява умението й да пазарува в най-добрите лондонски магазини, защото е имал късмета да се облагодетелства от няколко такива щедри прахосвания. Казва й, че хората от полка му са били впечатлени от изпратените в казармата подаръци. Тя свежда поглед и се засмива.

„Независимо дали става дума за приятели, любовници или роднини, Даяна е много щедра — уверява декораторът Никълъс Хаслъм. — Неспособна е да не прави подаръци. Винаги пристига в апартамента ми с нещо прекрасно — вратовръзка, растение, книга. За разлика от останалите кралски особи тя умее да харчи пари за други хора.“

Сред подаръците, които Хюит получава от принцесата, има ръждивокафяв кашмирен пуловер от „Хародс“, четири копринени вратовръзки „Хермес“ и чифт ръчно изработени ботуши за езда за 1500 долара от „Лобс“, най-добрия производител на обувки в Лондон. Също и сако за езда от туид с велурени кръпки и кожени копчета, три ушити по поръчка костюма, десет ризи „Търнбъл енд Асър“ с подходящи вратовръзки, два блейзъра, златни копчета за ръкавели, инкрустирана с диаманти игла за вратовръзка и осемнадесеткаратов златен часовник от Аспри, кралския бижутер.

Ограничен от заплатата си — 50 000 долара годишно, кавалерийският офицер не може да си позволи да се реваншира по същия внушителен начин. „Вместо това й дадох дрехите от гърба си“, казва той весело. Тя го моли за тениската му, за да спи с нея, и за пуловера му за крикет, който да облича под грейката си за ски. Също така иска едно от плътните му якета, което често носи по време на разходки. Най-луксозният му подарък е чифт обеци с диаманти и смарагди, които й праща като награда, че не си е гризала ноктите.

След първата им вечеря в Кенсингтънския дворец Даяна му сервира кафе на дивана в дневната. Загасва настолната лампа, плъзва се в скута му и обвива ръце около врата му. Малко след това, както споделя той с биографа си, тя става и, без да каже дума, го въвежда в спалнята си.

През следващите осемнадесет месеца връзката им е страстна, пламенна и не особено дискретна. Посещават Олторп и по думите на Хюит се любят в закрития басейн. Отсядат при майка му в Девън и правят любов в градината й. Прекарват заедно вечери в Кенсингтънския дворец с децата на Даяна и уикенди в Хайгроув, когато Чарлс пътува. Младите принцове дотолкова свикват с присъствието на Хюит, че му викат „чичо Джеймс“. Той с часове ги учи да яздят. Води ги в казармата и те остават очаровани от мъжете с униформи. Обучава малките момчета да маршируват, да отдават чест и да държат пистолет.

В замяна Даяна кани бащата на Хюит и двете му сестри в Лондон на частна вечеря. Джеймс е споделил с тях за връзката им. Тя го придружава в Девън и прекарва дни наред с майка му, която ръководи училище по езда. „Винаги ми помагаше да изнасям съдовете след обяда“ — спомня си Шърли Хюит. — Миеше чиниите и веднъж дори ми помогна да почистя бюфета. Възкликна: „Какво е това? Отвратително е! — после извади всичко и го лъсна.“ При тези гостувания Даяна спечелва сърцето на мисис Хюит с момичешките си въпроси за детството на Джеймс. Заедно го закачат, докато разглеждат семейните албуми и се взират в бебешките му снимки.

Хюит казва, че не е имал намерение да се влюбва в принцесата, която описва като емоционално уязвима и нещастна. „Но — признава той свенливо, — това стана… Много разговаряхме какво би могло да ни донесе бъдещето. Мисля, че навярно се забавлявахме да си фантазираме и да вярваме в нещо, което по всяка вероятност нямаше да се осъществи… мечтата да можем да прекараме остатъка от живота си заедно.“

Шегува се нервно със закона за измяната от 1351 година и се чуди гласно дали няма да го изпратят в Тауър и да го обезглавят за това, че е спал с Даяна. Древният закон забранява прелюбодеянието със съпругата на престолонаследника, за да бъде сигурно, че всички наследници са законни. Когато Хюит разгласява връзката си с принцесата, а Даяна потвърждава думите му, някои кралски биографи забелязват поразителна прилика между меднокосия инструктор по езда и ръждиво косия принц Хари. Но Хюит отхвърля подобни намеци и твърдо заявява, че се е запознал с Даяна едва две години след раждането на втория й син. „Всъщност — твърди «Прайвит ай» — Хюит за първи път среща Даяна пет години по-рано — на един мач по поло през 1981-ва, още преди да се е омъжила.“

Принцесата не проявява благоразумие във връзката с кавалерийския офицер. Внимава да преправя гласа си, когато му се обажда по общия телефон в казармата, но не взема почти никакви други предпазни мерки. В известен смисъл смята, че е имунизирана срещу скандали, тъй като са свикнали да я виждат на публични места в компанията на майор Дейвид Уотър Хаус и банкера Филип Дън. Така че общуването й с други мъже вече не е нещо необичайно. Разчита на безкрайната добронамереност, на която се радва като Уелска принцеса, и знае, че повечето хора никога не биха я заподозрели в изневяра, особено с мъж, отговарящ за военните конюшни.

„Това беше направо немислимо — отбелязва една от най-близките й приятелки. — Дори след като призна по телевизията, че е вярно — че е изменила на съпруга си с този мерзавец, който натрупа пари от връзката си с нея, като написа книга — пак не можех да повярвам.“

Нито пък брат й Чарлс Спенсър, който, независимо от доказателствата за противното я защитава и реагира срещу приказките за разпуснатостта й. „С ръка на сърцето мога да заявя — казва той, — че сестра ми Даяна е спала само с един мъж през живота си и това е нейният съпруг.“

Някои от служещите в полка на Хюит подозират за връзката от самото начало, сбутват се и весело си смигат, щом се спомене за принцесата и инструктора й по езда, чието прозвище е Червения сетер. Но никой от тях не смее публично да загатне за нещо непристойно. „Дори когато ги видях да се целуват и да се натискат насред училището по езда, бях толкова шокиран, че не казах на никого, дори на жена си, в продължение на година и половина, докато не напуснах армията“, според бившия коняр.

Описва какво е видял: „Беше в средата на ноември 1988 година и Хюит беше прехвърлен в казармата на Комърмиър, недалеч от Уиндзор. Подготвих коня на принцесата за урока й в три и половина следобед… и го заведох в училището по езда, защото времето навън беше ужасно… Двамата се бяха срещнали вътре и аз останах до една преграда да ги наблюдавам. Видях как ръцете му се плъзнаха отзад под блузата й, която беше извадена над брича за езда. Тя го милваше навсякъде. Той я милваше навсякъде.“

С развитието на отношенията им Даяна привлича бившата си съквартирантка Каролин Бартоломю за своя довереничка, както и приятелката си Мара Берни, собственичка на ресторанта „Сан Лоренцо“ в Найтсбридж, където двамата с Хюит често обядват. Разчита също така и на бодигарда си Кен Уорф, който ги придружава, така че пътуванията им да изглеждат по-скоро като безобидни екскурзии, отколкото като романтични излети.

Даяна включва любовника си сред гостите на кралицата за официалния бал през ноември 1988-а в чест на четиридесетия рожден ден на принц Чарлс. Без да преглежда списъка на петстотинте души, знае, че Чарлс ще покани любовницата си. Така че добавя името на инструктора си по езда след това на своя любим дизайнер Брус Олдфийлд.

Всички членове на кралското семейство присъстват на бала в Бъкингамския дворец, с изключение на принц Андрю, който е на борда на кораба на Нейно величество „Единбург“ в австралийски води. Крал Хуан Карлос и кралица София долитат от Испания, за да се присъединят към краля на Норвегия, ерцхерцога на Люксембург, принца на Лихтенщайн и брата на София Константин, детронирания крал на Гърция. Херцозите на Нортъмбърланд и Уестминстър танцуват и пият шампанско до три часа през нощта с рокзвезди, дискожокери и индустриалци.

Чарлс е започнал деня си с посещение в бедняшките квартали на Бирмингам, северозападно от Лондон, където основаната от него през 1976 година благотворителна фондация намира работа на изпаднали в затруднение младежи. Той пристига сутринта със значка, на която пише „Животът започва на 40“ — подарък от децата му, и е посрещнат възторжено от тълпите, които в хор го поздравяват с „Честит рожден ден“.

„Кога ще станете крал?“, подвиква един механик.

„Де да знам — отвръща Чарлс. — Може да ме бутне автобус, преди да стигна до трона.“

Празненството в бедняшкия район не впечатлява председателя на Лейбъристката партия. „Така действа великодушната върхушка — изтъква Денис Скинър. — Хвърлят от масата си няколко трохи на бедните и онеправданите… за да успокоят съвестта си и да си създадат репутацията на човеколюбци.“

Партито в Двореца същата вечер предизвиква дори още по-силно възмущение. „За това празненство ще пропилеят толкова, колкото доста изнемогващи семейства не ще похарчат за цял живот — заявява Скинър. — Онези, привилегированите, трябва много да внимават да не се отнасят към бедните с презрение. Това парти е все едно да хвърляш пясък в очите на хората от дъното на социалната стълбица.“

Чарлс отговаря, че критиките няма да го спрат, особено след като идват от страна на мърморковци. „Сега, когато съм на четиридесет, се чувствам много, много по-уверен в това, което върша.“ Смята, че работата му в полза на онеправданите англичани е достойна за кралска особа, и изтъква, че покровителството на съпругата му над болните от СПИН е „неподходящо“ и че репортажите за визитите й на моменти са „сантиментални“ и „пресилени“. Заявява, че предвиденото й за след няколко месеца посещение в нюйоркската „Харлем Хоспитъл“ е напълно ненужно. След като отказва да я придружи в Харлем, столицата на черна Америка, тя отива сама. Тогава той определя пренебрежително снимката във вестниците, на която Даяна прегръща едно умиращо от СПИН чернокожо бебе, като „предвидима“.

Отговорът на принцесата е добре обмислен. Докато лети обратно към Лондон, разговаря с фотографа на „Дейли мирър“ за вихреното си пътуване и споделя с него колко напрегната се е чувствала, докато е прехвърчала от един ангажимент към друг. „Става ми много мъчно, като си помисля как държах онова момченце на ръце — подхвърля тя. — Толкова се трогнах. Може би защото съм жена, която пътува сама. Никога не ми е така тежко, когато съпругът ми е с мен.“

Дворецът тълкува коментара й като завоалирана атака срещу съпруга й и бърза да излъчи съобщение, в което се намеква, че е пренатоварена: „Посещението в «Харлем Хоспитъл» бе силно емоционално преживяване за нея. Тя работи непрекъснато в продължение на два дни и пълното въздействие на умората едва сега започва да се проявява.“ Това е първият куршум, изстрелян в медийната война между хитрите придворни и упоритата принцеса.

„Даяна играеше играта на превъзходство като виртуоз — казва лондонският журналист Рос Бенсън. — Когато с Чарлс посетиха един музикален колеж, го придумаха да изсвири нещо на виолончело. Това беше твърде добра възможност за нея, за да я изпусне. Докато той свиреше, тя прескочи сцената, седна до пианото, вдигна капака и подхвана началната фраза от «Концерт за пиано №2» на Рахманинов. Всички камери се завъртяха, за да я проследят, а Чарлс бе пренебрегнат и унизен.“

Въпреки възраженията му, Даяна настоява да придружи съпруга си на партито по случай рождения ден на Анабел Елиът, сестрата на Камила Паркър Боулс. Четиридесетте гости са част от хората, които пренебрежително нарича скучната хайгроувска група на Чарлс, така че никой не очаква тя да присъства. Но принцесата е твърдо решена да се изправи очи в очи с любовницата на съпруга си.

„Спомням си, че я срещнах на това парти малко след посещението й в Харлем — разказва лондонски адвокат, — и си помислих, че или е глупачка, или е преуморена, тъй като не можеше да проведе дори най-обикновен разговор. Непрекъснато наблюдаваше Чарлс, който я беше зарязал и цялата вечер стоеше в един ъгъл с Камила. Не схващах какво става, едва по-късно жена ми ми обясни всичко.“

Към края на партито Даяна отива при Камила и казва, че иска да говори с нея насаме. Изчаква, докато и последният гост излиза от стаята. После, гледайки съперницата си право в очите, заговаря без церемонии: „Защо не оставиш съпруга ми на мира?“ Хваната неподготвена, Камила понечва да протестира, но Даяна я спира с думите, че знае всичко за връзката им. Позовава се на телефонните разговори, на любовните писма, на лова на лисици, на посещенията в неделя вечер. Заявява й, че знае кой изпълнява ролята на домакиня в Хайгроув в нейно отсъствие и че присъствието на Камила в дома й никак не й е приятно. Обвинява я, че е откъснала Чарлс от децата и е съсипала брака им. След тази тирада Даяна излиза от стаята и заявява на Чарлс, че иска да се прибере у дома.

На следващата сутрин се обажда на Каролин Бартоломю и й разказва какво е направила. Звъни също и на Джеймс Хюит и споделя всеки детайл от сблъсъка, опивайки се от смелото си поведение. Твърди, че най-сетне се чувства свободна от лапите на Камила. „Защо, о, защо — възкликва пред него — не й наговорих тези неща много по-рано? Колко различно щеше да е всичко“.

Хюит й казва, че заслужава орден за храброст, и я пита за реакцията на Чарлс.

„Ледена като камък ярост“ — отвръща гордо тя — и „как изобщо съм могла.“

През май 1989 година бащата на Даяна кани двойката на партито по случай шестдесетия рожден ден на съпругата си. Но Чарлс е планирал обиколка в Турция и не желае да я отмени. „Ще пътувам“, съобщава той в бележка. Това е начинът, по който контактува със съпругата си, за да избегне разправиите. Тихомълком се е изнесъл от Кенсингтънския дворец и живее в Хайгроув, където децата го посещават през уикендите. Не казва на жена си, че ще замине за Турция с Камила Паркър Боулс и със съпруга й Андрю, но Даяна научава.

Когато разказва на Хюит за пътуването, тя заявява, че вече не й пука за Чарлс и Камила и „Андрю Парк-Йор-Болс^[3]“, прозвището на бригадния генерал Боулс, което е прочела в „Прайвит ай“^[4]. Хюит подозира обаче, че все още й пука, и още как, и независимо че го отрича, иска да възроди брака си. Но той не казва нищо и с готовност приема поканата да я придружи на устройвания от баща й бал. „Тъй като ще има петстотин гости, ще сме в безопасност“, уверява го тя.

Скоро след това Хюит получава заповед за преместването си в Германия, за да командва танков ескадрон. Развълнуван от повишението, той се тревожи как ще съобщи на Даяна, че ще изчезне от живота й за две години. По-късно споделя, че тя го е наругала, задето я изоставя и поставя кариерата си над връзката им. В продължение на месеци не отговаря на обажданията му и той заминава, без да я види.

В рамките на няколко седмици Даяна издирва мъжа, по когото е била увлечена като седемнадесетгодишно момиче. Този път Джеймс Гилби е много по-отзивчив. По време на обеди и тихи вечери той слуша почтително, докато тя му разправя сагата на нещастния си брак. И става неин утешител. Започнали са да се виждат отново след едно частно вечерно парти в дома на техни приятели — телевизионния водещ Дейвид Фрост и жена му Карина. Когато Даяна и Гилби си тръгват същата вечер, те са заснети пред дома на Фрост как се целуват за довиждане. Целувката е толкова страстна, че фотографът решава да заеме позиция край апартамента на Гилби на Ленъкс Гардънс, близо до универсалния магазин „Хародс“. След няколко дни е възнаграден със снимка на принцесата, напускаща апартамента в 1:15 през нощта. Гилби заявява, че са играли бридж, но добавя: „Предполагам, че не беше много умно да се срещаме с Даяна при тези обстоятелства.“

От този момент нататък принцесата действа много по-предпазливо. Вместо да посещава Гилби в жилището му, тя урежда да се срещат тайно в дома на Мара Берни, близо до ресторанта „Сан Лоренцо“. Купува уред за откриване на подслушвателни устройства за кабинета си в Кенсингтънския дворец. Използва пощенски кутии за личната си кореспонденция и говори закодирано по телефона. Предпочита мобифоните, защото ги смята за по-сигурни. Открива обаче, че съвсем не е така, и ги изоставя. Когато се обажда от телефоните в Кенсингтънския дворец, често затваря вратите на апартамента си и включва телевизора, та слугите да не могат да подслушват.

Въпреки усилията й да не бъде разкрита, телефонният й разговор с Джеймс Гилби от 31 декември 1989 година е подслушан и записан от неизвестен радиолюбител. Когато английските таблоиди публикуват текста три години по-късно, пропускат един красноречив десетминутен откъс, в който принцесата и любовникът й обсъждат мастурбацията. Разговарят също и за страховете на Даяна от забременяване. „Скъпа, това няма да се случи — уверява я Гилби. — Няма да забременееш.“ Тя споделя, че се е разтревожила, след като същия следобед гледала някаква сапунена опера, в която една от главните героини родила бебе. „Всички си мислеха, че е от съпруга й — заявява принцесата. — Но то беше от друг мъж.“ Двамата с Гилби се засмиват.

„Скуиджи^[5] (неговото обръщение към Даяна), целуни ме… О, боже. Толкова е прекрасно, нали, това усещане? На теб харесва ли ти?“

„Обожавам го, обожавам го“, отвръща тя.

Преди известния като „Скуиджигейт“ разговор да стане публично достояние, принцесата ще е паднала от пиедестала си в пропастта и ще се бори да не се удави в мръсотията.