Кити Кели
Вести от кралския двор (21)

20

Принцесата на Уелс е застанала в средата на помещението с обувките и сочи трите реда с ниски токове. Махва с ръка към тях — носила ги е, за да не се извисява над съпруга си — и казва на своята гардеробиерка: „Можете да изхвърлите тези джуджета. Повече няма да имам нужда от тях.“ След броени дни си слага обувките с най-високите токове — онези с каишки около глезена и изрязани отпред, които нарича своите „проститутски крачета“. Заявлението на министър-председателя пред Камарата на общините й е донесло свободата:

От Бъкингамския дворец ни съобщиха, че принцът и принцесата на Уелс със съжаление са решили да се разделят. Техни кралски височества не възнамеряват да се развеждат и конституционното им положение остава незасегнато.

До това решение те са стигнали като приятели…

Макар и да са натъжени, кралицата и Единбургският херцог проявяват разбиране и съчувствие относно трудностите, довели до тази стъпка…

Докато прави съобщението, министър-председателят има вид на човек, натоварен да произнесе надгробно слово. Думите му са внимателно обмислени от адвокатите и придворните на кралицата, така че да предадат тъжната новина, без да разкриват истината. Въпреки уверенията пред обществото двойката възнамерява да се разведе, решението им не е приятелско и конституционното им положение е засегнато. Кралицата и Единбургският херцог не са натъжени, а разгневени. И не проявяват нито разбиране, нито съчувствие. Те са на мнение, че в името на монархията бракът трябва да бъде запазен, независимо че е непоносим.

На 9 декември 1992 година телевизионните станции нарушават програмите си, за да излъчат изявлението на министър-председателя, и когато той става да говори, в Камарата на общините настъпва странна тишина. След това буйният лейбъристки депутат Денис Скинър заявява: „Кралското семейство току-що натисна копчето, с което ще се самоунищожи.“ Моментално е прекъснат от възмутени викове. Но той продължава: „Време е да сложим край на шарадата да се кълнем във вярност на кралицата, наследниците и потомците й, защото понякога не знаем кои са те… Сегашната кралица може би ще е последната.“

Министър-председателят избухва. „Предполагам, че не говорите от името на нацията или на определена част от нея.“

Но министър-председателят греши. Според проучванията на общественото мнение след съобщението три четвърти от англичаните смятат, че династията Уиндзор се руши.

Кралицата, която е в Сандрингам, не гледа прякото предаване от Камарата на общините; тя разхожда кучетата си. Когато се връща, пажът й я чака, за да изрази своето съчувствие. Елизабет кимва бегло и казва: „Ще видиш, струва ми се, че това ще е за добро.“

Чарлс е по-словоохотлив със служителите си в Хайгроув. „Изпитвам невероятно чувство на облекчение“, признава им той. Вече е започнал преобразуванията в освободените от Даяна стаи. Нарежда всички нейни вещи, които не е взела, да бъдат изгорени, включително и някои от старите играчки на децата. Най-отгоре върху купчината е дървеното люлеещо се конче — подарък за рождения ден на принц Уилям от президента на Съединените щати и мисис Рейгън.

След съобщението на министър-председателя репортерите обграждат дома на Камила Паркър Боулс в Уилтшир, ала тя се преструва на безразлична към раздялата на принца и принцесата на Уелс. „Естествено, че им съчувствам за провала на брака им — заявява тя. — Но не знам нищо повече от който и да било случаен човек на улицата. Знам само онова, което чувам по телевизията.“ На петдесет мили оттам съпругът й излиза от лондонския си апартамент. Женени от деветнадесет години, те тихомълком са заживели отделно и се виждат рядко през някой уикенд. Когато репортерите го питат за реакцията му, Андрю Паркър Боулс продължава да върви. „Като на всички останали — отвръща той, — това натъжава човек.“ Дразни се от един репортер, който намеква, че съпругата му е изиграла решаваща роля за разрива.

„Не, не е вярно. Колко пъти трябва да го повтарям? Тези истории са пълни измислици.“

Някои от хората по улиците споделят с журналистите, че се чувстват предадени. „Предполага се, че кралското семейство трябва да е по-добро от нас — заявява една жена на средна възраст. — Предполага се, че те трябва да ни служат за образец на поведение. В противен случай за какво са ни?“

Реакциите разделят поколенията. Онези, които са прекарали детските си нощи, свити в лондонските подземия по време на Втората световна война, гледат на височайшите особи като на светини. Другите, израснали с музиката на „Бийтълс“, а не с рева на бомбите, смятат кралското семейство за отживелица. За следвоенните поколения, особено за закърмените с видеоигри, монархията изглежда направо глупава. Един деветнадесетгодишен студент от Ливърпул казва: „Просто шайка старомодни, тесногръди богаташи.“

Но роялистът Сейнт Джон, лорд на Фосли, не е съгласен. Според него кралската фамилия е емблематична за съвременното дисфункционално семейство. След Съединените щати Великобритания е втора по броя на разводите в западния свят, което рефлектира и върху нейните кралски особи. „През този век монархията е била пример за семейна стабилност — заявява той със сериозно изражение. — Е, това не може да продължава. Така че кралското семейство трябва да се приспособи към новите обстоятелства. В известен смисъл така, то ще е по-близо до хората, защото ще има същите семейни проблеми, пред които всички ние сме се изправяли.“

Никоя династия не е учила по-категорично поданиците си да се пазят от развода — и никоя не е давала повече поводи за това. През 1992 година всички женени деца на монарха са официално разделени с партньорите си и възнамеряват да се разведат. „Страхотните сватби — отбелязва писателката Валъри Гроув — явно не се отразяват добре на браковете.“

Половината страна сега вярва, че до края на XXI век с монархията ще е свършено и Англия няма да страда от това. Пресата отразява настроенията на обществеността. „Чарлс няма да бъде крал — предсказва «Сън», — Ди няма да бъде кралица.“ „Дейли мейл“ пише: „Последната кралска бъркотия е същинска подигравка с монархията. Ако не се вземат мерки, тази подигравка ще разруши самата монархия.“

Чарлс не е оправдал очакванията на хората и рейтингът му е паднал обезпокоително. Дори торите в парламента поставят под съмнение правото му да се възкачи на трона. Страхувайки се от конституционна криза, той се обажда на приятеля си лорд Арнолд Гудман за съвет. Видният адвокат го уверява, че разводът няма да му попречи да стане крал — но евентуален втори брак със сигурност. Затова Чарлс съобщава, че не възнамерява да се жени повторно, и твърдо заявява: „Аз ще бъда следващият крал.“

Раздялата има международен отзвук. В музеите в Германия восъчните фигури на Чарлс и на Даяна са поставени на приемливо разстояние. В Австралия правителството премахва от клетвата си за вярност текста, свързан с кралица Елизабет II. В Англия лейбъристкият депутат Антъни Бен внася законопроект за отменяне на монархията. Той предлага кралицата да се замени с пряко избиран президент, да се отдели църквата от държавата и Уелс и Шотландия да имат собствени парламенти. Законопроектът на Бен така и не влиза за обсъждане, но милеещите за монархията са разтревожени.

От Съединените щати някогашният холивудски прес-агент на Филип предлага услугите си. Хенри Роджърс от „Роджърс енд Кауън“ е ръководил рекламата на принца при пътуването му до Лос Анжелос през 1966 година. Двамата мъже са се срещнали по препоръка на холивудския приятел на Филип Франк Синатра, клиент на „Роджърс ендКауън“. Двадесет и шест години по-късно отеглилият се от активна дейност Роджърс е готов да се върне, за да помогне отново. Филип му благодари със саморъчно написано писмо от замъка Уиндзор:

Скъпи Хенри,

Животът, изглежда, се е променил до неузнаваемост. Който и да е казал „Злото никога не идва само“, е бил истински пророк!! Толкова неща се случиха наведнъж, и то за лош късмет, на мрачния фон на рецесията.

Въпреки драматизираното на ситуацията от страна на медиите, ние получихме невероятна подкрепа от най-различни хора, които ни писаха. Силно се надявам, че през тази година нещата ще тръгнат към по-добро.

Но все пак ти благодаря, че щедро ни предложи помощта си…

Кралското семейство изглежда спокойно и се опитва да се държи твърдо, особено кралицата-майка. Тя знае, че страната е преглъщала лоши крале, луди крале, слаби крале, глупави крале, хомосексуални крале и дори крале, родени в чужбина. На деветдесет и две години умът й не е толкова пъргав, както някога, но е решена да помогне на Чарлс, любимия си внук, да постигне онова, което тя вижда като негова съдба. А кралицата-майка умее да създава крале. Навремето е вляла стомана в гръбнака на слабия си съпруг и е направила така, че да изглежда силен в очите на поданиците си. Сега копнее да стори същото за своя изпаднал в беда внук.

Но тя се противопоставя на развода — до такава степен, че не позволява на Чарлс да се премести при нея след раздялата, докато чака да ремонтират апартамента му в двореца Сейнт Джеймс. Кралицата-майка е израснала във време, когато разводът е бил достатъчен повод за обществено презрение, и продължава да е убедена, че единствената истинска заплаха за монархията е именно разтрогването на брака. Тя приема всякакъв вид отклонения от общоприетото поведение в семейството си — от алкохолизъм до зависимост от наркотици. Но не подкрепя развода. Твърди, че това е смъртоносен удар по семейната стабилност, с която според нея династията Уиндзор трябва да бъде отъждествявана, за да оцелее. Отказва да присъства на втората сватба на принцеса Ан в Шотландия, защото не иска да поощри нов развод в кралското семейство. Въпреки предубежденията си накрая все пак отстъпва.

Отхвърля становищата, че монархията е в криза, щом кралските особи са слезли от пиедестала си, за да се оженят за простосмъртни като Сара Фъргюсън и Даяна Спенсър. Самата тя простосмъртна, кралицата-майка естествено не е съгласна. Твърди, че проблемът е разводът и че Сара и Даяна са „неподходящи“, защото са деца на разведени родители.

Майките и на двете са избягали от домовете си и са изоставили семействата си, за да търсят щастие с други мъже. Нито Сара, нито Даяна са видели брак, прераснал в партньорство за цял живот, което преодолява препятствията и скуката. Вместо това са наблюдавали как майките им поставят личното си удоволствие над дълга и отговорността. А за кралицата-майка тъкмо това са белезите на кралските особи. Сега дъщерите тръгват по стъпките на своенравните си майки, като престъпват брачните клетви. И с това предават короната и страната си.

„Вземи в дома си две момичета от разбити семейства — е казала кралицата, — и виж как ти се отплащат.“

Кралицата-майка е съгласна с нея. Особено остро обвинява Даяна, че е позволила на света да види „жалката“ същност на брака й. Кралицата-майка е използвала тази дума в разговор с внука си. Чарлс я е предупредил за „неуравновесеността“ на съпругата си и за нейната „ужасна неразумност“, но височайшата особа не е подготвена за отвратителните разкрития на Даяна.

„Булимията… историята с преяждането и повръщането след това напълно я отвращаваше — разказва една от приятелките й. — Образът на бъдещата кралица на Англия, яхнала порцелановата тоалетна чиния, бе, ами… Боя се, че не можеше да се отърси от представата за това как принцесата на Уелс се е свила над тоалетната чиния и се освобождава от пудингите.“

„В дома ни влезе предател“, казва кралицата-майка на своята придворна дама. Лейди Фърмой се съгласява, но с тъга — предателят е собствената й внучка.

„Твоята плът и кръв, семейството ти не означават много, когато си роялист“ — споделя една кръщелница на Рут Фърмой, — а Рут беше роялистка до мозъка на костите си. Обърна се срещу Даяна, след като тя се раздели с Чарлс, когото Рут направо обожаваше. Каза ми, че това бил най-тъжният ден в живота й. Въпреки писанията, че двете с кралицата-майка са уредили брака, Рут ми довери, че не е искала Даяна да се омъжи за Чарлс. Навремето я предупредила с какво ще се сблъска, когато стане част от кралското семейство. Но Даяна била безпомощно влюбена и уверила баба Рут, както я наричала, че желае да посвети живота си на Чарлс.

Даяна заглади положението малко преди Рут да умре — но не съвсем. Бях там, когато посети апартамента на Итън Скуеър за последен път, и ми стана мъчно за нея, като си тръгна, защото Рут ми призна, че въпреки всичко не й е простила за онова, което е сторила.

Ала същото важи и за майката на Даяна. Тя (Франсис Шанд Кид) ми каза, и това са точните й думи: „Знам, че Чарлс ужасно я е наранил, но аз го обичам и отказвам да взема страна.“ Представяте ли си, собствената й майка.

„А що се отнася до кралицата-майка… тя насъска кучетата си и от този момент нататък за Даяна настана истински ад.“

Пред хората кралицата-майка, която избягва всякакъв род неприятности, никога не напуска добрия тон, не се кара, не ръмжи. За тази цел тя „насъсква кучетата си“, т.е. своите емисари, предаващи мненията й на пресата. Подобно на дъщеря си настоява да поддържа мита, че никога не дава интервюта, макар и двете да говорят пред избрани писатели. След съобщението на министър-председателя за раздялата лорд Уайът излиза да коментира поведението на Уелската принцеса.

Той е представен като „близък личен приятел на кралицата-майка“, така че от читателите на „Сънди таймс“ се очаква да се досетят чие мнение изразява:

Принцеса Даяна никога не би могла да си спечели университетско място, но си спечели принц и не успя да го задържи. Тя е пристрастена към сценичните светлини, с които бракът я е дарил. Те са като наркотик; за да утоли жаждата си, не би се спряла пред нищо, дори ако се наложи да унищожи трона, който тържествено се е заклела да брани.

През следващите седмици Даяна е описана като жена, срещу която са извършени повече грехове, отколкото самата тя е сторила. На 12 януари 1993 година е публикуван интимен телефонен разговор между съпруга й и неговата любовница. Тайният запис, известен като „Камилагейт“, е направен на 18 декември 1989-а, няколко дни преди тайния запис на телефонния разговор между Даяна и Джеймс Гилби, известен като „Скуиджигейт“. И двата записа са дело на мъже — радиолюбители, които твърдят, че са засекли разговорите през свободното си време. Но склонните да търсят конспирации намекват за по-зловеща версия: че публикуването на записите три години след като са били направени, говори за нещо повече от съвпадение. Те смятат, че зад всичко това стоят английските секретни служби, МИ5, а целта е да се очерни кралското семейство и да се дестабилизира монархията. Очернянето е пълно. По думите на един писател обществеността е „силно и истински шокирана“ да чуе бъдещия глава на Англиканската църква да изповядва страстта си към съпругата на друг мъж. „Искам да те усещам, цялата, нагоре и надолу, вътре и вън… особено вътре и вън — казва Чарлс на Камила. — Просто ще живея в панталона ти или нещо такова. Така ще е много по-лесно…“

По време на среднощния разговор Чарлс предлага да живее вътре в Камила като „тампон“, което тя намира за страхотно. „О, каква чудесна идея“, възкликва. Той прави пауза. „И да имам късмет да бъда хвърлен в тоалетната и завинаги да се въртя на повърхността, никога да не потъна.“ Камила му казва очарована, че го желае ден и нощ… „отчаяно, отчаяно, отчаяно“.

В деня на публикацията репортерите обграждат дома й. Когато чува защо са там, тя е потресена. „Не мога да повярвам. Не мога да повярвам. Трябва да разговарям със съпруга си. Той е на път за вкъщи.“ После затръшва вратата и оставя телефона отворен.

„Шестминутният любовен запис може да коства на Чарлс трона“, крещи „Сън“, но „Лъндън ивнинг стандарт“ пита: „Че какво му има на един крал, който умее да говори мръсотии?“ Чарлс заявява, че е ужасен, и звъни на приятелите си да им се извини, задето ги е поставил в неудобно положение. Те порицават факта, че личен разговор е бил записан, размножен, продаден и огласен в писмен вид. „Можете да твърдите, че Чарлс и Камила заслужават неудобството — казва неговата биографка Пени Джунър, — но със сигурност не и децата им.“

За деветгодишния Уилс вече е съобщавано, че се е бил със съучениците си в училище, където пъхнал главата на едно момче в тоалетната чиния. Дълбоко потиснат от разправиите на родителите си, той седи заключен в банята с часове и оценките му се понижават. По-малкият му брат Хари е заловен да внася цигари в училище. И двете момчета си смучат палците и подмокрят леглата си. Томас Паркър Боулс, синът-тийнейджър на Камила и Андрю, е арестуван за притежаване на наркотици. Не е заплашен да бъде изхвърлен от Оксфорд, защото е бил извън района на учебното заведение, когато полицията го хваща с канабис и таблетки екстази. За да избегне подигравките на приятелите си, той започва да се нарича Том Боулс. Не признава, че второто му малко име е Чарлс в чест на кръстника му, принца на Уелс.

Въпреки че таблоидите заклеймяват Чарлс като негодник, той намира съчувствие на съвсем неочаквано място: Питър Маккий пише в „Лъндън ивнинг стандарт“, че шестминутният разговор е „глупав, трогателен и мръсен… но подобри мнението ми за Чарлс… В него той изглежда като отчаян романтик, който умира да скочи под юргана и много си пада по сексуалните шеги.“ Писателката Фей Уелдън казва, че намира записа за вълнуващ. „Какво общо има това с перспективата Чарлс да стане крал не ми е ясно. Мнението ми за него се подобрява, защото се вижда, че той изпитва съвсем нормални чувства…“

Но по-голямата част от хората са отвратени и при следващата си поява на обществено място принцът е освиркан. При един официален ангажимент мъж от тълпата извиква: „Нямаш ли срам?“ Проучванията на общественото мнение показват, че само един от трима англичани смята, че Чарлс има право да стане крал. Те — съвсем неправилно — го възприемат като политик, който може да бъде лишен от своя пост заради лошия си имидж. Неговият приятел и бивш флигел-адютант Никълъс Соумс бърза да напомни принципа на унаследяването. Той обяснява, че правото на Чарлс да се възкачи на трона не е свързано с популярността му: ако не абдикира или няма съответен акт на парламента, Чарлс е недосегаем. „Тронът е негов дълг, негова отговорност, негова съдба — казва Соумс. — Той не е нещо, към което Чарлс се стреми, а което му се полага по право… Хиляда и двеста години английска история няма да бъдат преобърнати с главата надолу от републиканската преса на мистър Мърдок, заела се да води вестникарска война. Престолонаследникът ще бъде следващият крал и точка.“

Друг негов близък приятел заявява: „Това беше ужасен момент, най-лошият в живота му… Той искаше да го приемат сериозно. Искрено вярваше, че има да казва важни неща. И с един шестминутен личен разговор, който не засягаше никого, освен него и жената, с която разговаряше, репутацията му беше съсипана… Чарлс наистина не заслужаваше да бъде унищожен така открито и толкова жестоко.“

Дори далечните острови Фиджи са разтревожени. Правителството обявява, че занапред рожденият ден на принца на Уелс не ще бъде национален празник, защото за тях той вече не представлява величие. В Австралия съпругата на министър-председателя отказва да му направи реверанс, а заместник министър-председателят предлага да не бъде поканен да открие Олимпийските игри през 2000 година. „Да извикаме принц Уилям да го направи — който и да било, но не и баща му.“

Нищо друго, сторено от Чарлс, освен може би блудство с дете, не би могло да настрои повече бъдещите му поданици срещу него. Чрез Фонда на принца той е основал една от най-големите благотворителни организации в страната в полза на онеправданите деца, но никакви дарения за бедните младежи вече не могат да го издигнат в очите на хората. Както казва биографът му Антъни Холдън: „Никой не слуша добродетелните проповеди на мъжа, изневеряващ на най-желаната жена в света.“

Потресен от реакциите, Чарлс извиква шестима приятели в Сандрингам, за да го съветват. След това един от тях е натоварен да заяви пред „Телеграф“, че принцът е готов да направи всякаква саможертва, за да си осигури възкачването на трона. На следващия ден заглавието на първа страница гласи: „Принцът на Уелс избира безбрачието“.

Опитите да си възвърне доверието на обществото са безплодни. Нищо не може да спре жилещите шеги. „Ето един пакет «Чарлис», подсмихва се лондонски продавач, размахвайки пакет дамски превръзки“. Един карикатурист рисува лицето на Чарлс като чашка за яйце, чийто жълтък се стича от носа му. Появяват се поздравителни картички с карикатурния му образ: „За рождения ти ден бих искал да вдигна наздравица с коктейл «Чък и Ди». Студен, заскрежен и с кубчета лед“^[1]. Накрая Дворецът се намесва, за да предотврати появата на плакат за безопасен секс по английските рекламни табла. Въпросният плакат представлява сватбена снимка на принца и принцесата на Уелс, които се целуват на балкона на Бъкингамския дворец пред огромна тълпа. Надписът гласи: „Външността понякога лъже. Използвай презерватив «Джони».“ Говорителката на Английския комитет за безопасен секс е подразнена от намесата на Двореца: „Наистина едва ли би могло по-малко да ни интересува какво мислят кралските особи“ — заявява Фиона Харкъм. — „Ползата е далеч по-голяма от обидата, която би могла да бъде нанесена на кралицата.“

Чарлс се чувства унизен. „Негово кралско височество не искаше да излезе от дома си — спомня си един от неговите телохранители, — но приятелите му го уговориха да не се крие. «Нека те видят как помагаш на хората», съветваха го те. Той обаче се боеше. Личеше си по очите му. Като заек, хванат в капан.“

Когато посещава мястото на причинен от танкер петролен разлив близо до Шетландските острови, Чарлс поставя условието „никакви деца“. Помощникът му обяснява: „Те имат навика да задават много неудобни въпроси.“ Принцът пристига с измъчен и тревожен вид. Оредяващата му коса е сресана така, че да прикрива плешивината, и той изглежда унизен и съсипан. Избягва пресата, докато обикаля подгизналите от петрол полета и се мъчи да води непринудени разговори с фермерите, чиито земи и посеви са погребани от разлива. По-късно на сутрешния прием отказва портокаловия сок и си поръчва уиски. „Помолихме НКВ Филип да посети петролния разлив като президент на Световната фондация за опазване на природата“ — казва бившият директор по комуникациите на фондацията, — „но служителите на Чарлс не го искаха… Те имаха нужда от положителни отзиви за принца на Уелс. Фондацията е най-престижната природозащитническа организация в света и нашето присъствие там беше наложително… Накрая направихме така, че и двамата да отидат и да следват отделни програми. Чарлс предварително съобщи, че няма да сътрудничи на пресата, докато Филип се съгласи да дава интервюта. Но още след първия въпрос загуби търпение.“ Един телевизионен репортер го пита дали посещението му не е затъмнено от заглавията, тръбящи за връзката на сина му с Камила Паркър Боулс.

„Двете нямат нищо общо — реагира рязко Филип. Вбесен, той се нахвърля върху представителя на медиите. — Трябваше да се досетя, че някой като вас ще ми зададе този въпрос. Кого представлявате?“

„Ай Ти Ен (Индипендънт Телевижън Нюз)“, отвръща репортерът.

„Ясно“, отсича Филип и обръща гръб ядосано.

Единбургският херцог се оплаква на директора по комуникациите на Световната фондация за защита на природата, че въпросите са били груби и дебелашки. „Репортерът на «Ай Ти Ен» не се държа непочтително, просто беше прям“ — казва служителят на фондацията. — Но неуважението, прокраднало се в тона му, не убегна на НКВ…

Пълната липса на коленопреклонна почтителност разтърсва страната през май 1993 година. Повече от петстотин души се стичат в Конферентния център на кралица Елизабет II в Лондон, за да слушат продължилите цял ден дебати между роялистите и републиканците за бъдещето на монархията. Събралите се на форума деветдесет говорители изразяват всеобщото безпокойство. Те обсъждат Короната и защо — или дори дали — тя има значение за Англия в XX век.

„Нещо умря — заявява професор Стивън Хеслър — и то е преклонението на британския народ пред монархията.“ Историчката Елизабет Лонгфорд е на друго мнение: тя се изказва в полза на това принц Чарлс да стане крал. Драматургът Дейвид Хеър обаче препоръчва да се премахне монархията, защото за него тя е първоизточникът на фалша и снобизма. Някъде по средата е лорд Рийс-Мог, бивш редактор на „Таймс“, който се нарича роялист, но признава необходимостта от конституционна реформа. Отбелязва, че институция, която е оцеляла от VI век насам, може да бъде премахната само чрез война или революция. И тъй като и двете възможности не са желателни за страната, той призовава аудиторията да повярва в способността на монархията да се приспособи.

Но кралицата е настъпателна като мъх. По-малко от три години, след като е обявила, че ще плаща данъци (върху обществения си доход, не върху личните си инвестиции), решава да лети с пътнически самолети. Като не използва никой от единадесетте реактивни кралски самолета, тя спестява на данъкоплатците около 3 милиона долара от едно пътуване. „Нейно величество откупи цялата първа класа — казва новозеландски стюард, — но така и трябваше да бъде. В края на краищата тя е кралицата на Англия, а не на някаква второстепенна монархия.“

Кралицата обаче лети с пътнически самолет само веднъж. За свое удобство предпочита кралските самолети. Така че вместо това решава да спестява чрез икономии в домакинството си. Получава 70 милиона долара годишно от бюджета за пътни разноски, разходи по охраната и поддържането на осемте си резиденции. Намалява разходите, като лишава служителите си от традиционните им привилегии: шофьорът й, който взема 9000 долара годишно, вече трябва сам да заплаща за поправка на обувките си. Прислужниците, печелещи по 8000 долара годишно, вече нямат право на безплатен сапун. А изкарващите по 60 000 долара на година придворни, които придружават кралицата при пътуванията й в чужбина, не бива да очакват безплатни апартаменти. „Вместо това ще им се дават пари в брой — обявява Дворецът. — Искаме да подобрим организацията и ефективността на работата.“

Все в този дух кралицата се отказва от първоначалното си намерение да даде парични награди на двестате служители в замъка Уиндзор, помогнали за спасяването на съкровищата й по време на пожара през 1992 година. Вместо пари тя им предлага безплатна обиколка из библиотеката на замъка. Малцина приемат.

Кралското семейство стои настрани от дебатите за неговото бъдеще. Бившият флигел-адютант на кралицата лорд Чартърис твърди, че идеята за република никога не е прониквала през стените на двореца. Лейди Лонгфорд, приятелка на кралицата, е на друго мнение: „Те бяха напълно отворени за нея“, заявява тя. Още от 1966 година, когато посещават Канада, височайшите особи обсъждат възможността Англия да стане република. Ако не друго, поне се отнасят към този въпрос спокойно. „Ще се оттеглим тихо“, казва кралицата. Филип се шегува, че можел да си стегне багажа за един ден, но на нея щели да й бъдат необходими няколко седмици. „С толкова много проклети кучета“, подкача я той. Когато един следобед влиза в кабинета й в Бъкингамския дворец, поглежда през прозореца и пита: „Приготвиха ли гилотината?“

Кралицата също проявява чувство за хумор на конференцията на Британската общност в Кийър. Пристигнала е там през есента на 1993 година на борда на кралската си яхта. След вечеря тя се отпуска с гостите си. Когато казва, че не би се обзаложила дали ще има подобна конференция на Общността след четиридесет години, те разбират, че е прегледала неотдавнашните проучвания на общественото мнение в Канада, Австралия и Нова Зеландия, сочещи нарастваща подкрепа на идеята за независимост от Короната. „Единственото сигурно нещо е, че ще има трима отсъстващи — принц Филип, «Британия» и аз — отбелязва спокойно кралицата. — Но човек никога не знае… Натрупала съм вече достатъчно опит, не само в конните надбягвания, за да се въздържа да заложа за това колко страни ще останат в Британската общност след четиридесет години, кои ще бъдат и къде ще се проведе срещата.“

Що се отнася до кралското семейство, Нейно величество не се нуждае от списък с данни за състезателите, за да разбере кой тича добре в калта и кой дава признаци за слаби колене. Тя чете резултатите от проучванията, които свидетелстват, че отчуждената й снаха печели надбягването, докато синът й все още е затворен в конюшнята. Чарлс се олюлява, опитвайки се да възстанови достойнството си, но дори и когато се насилва да се пошегува с положението си, думите му звучат по-скоро като самосъжаление, отколкото като самоирония. Слагайки автографа си върху футболната топка на младежите в един лондонски физкултурен център, той им казва: „Сега името ми е върху нея. Можете да го ритате колкото си искате.“ Отказва се изцяло от полото; реже ленти, полага венци, ходи във фабрики, посещава войските в Босна, отива в бивш концентрационен лагер в Полша.

Но не може да се мери със съпругата си, която блести в пресата, подобно на кинозвезда, издигнала се до ранга на светица. Както се казва в едно заглавие: „Принцесата се обгражда с ореол и казва сбогом на критиците си“. Обикаля приюти, домове за сираци, кухни на Червения кръст. В Индия докосва парии. В Непал прегръща прокажени. Отваря обятия за отхвърлените и сипва супа на гладуващите бежанци. Хората масово се стичат да я видят, омагьосани от топлотата й, от красотата й, от блясъка й.

Въпреки че Чарлс не привлича тълпи като Даяна, флигел-адютантът му твърди, че той се чувства добре, след като се е разделил с нея. Според него принцът е станал по-самоуверен, понеже вече се е освободил от бремето на принцесата и не му се налага „да се впуска в неискрени ръкостискания“. Вместо да охулва Даяна, флигел-адютантът му би сторил по-добре, ако беше съобщил, че господарят му се е проснал върху стъпалата на Кентърбърийската катедрала, за да изкупи прелюбодеянието си, както е постъпил неговият праотец, за да потърси опрощение за убийството на Томас Бекет^[2]. Обществеността обожава принцесата и тя се опива от вниманието.

Редовно я снимат как посещава приюти за бездомни и разговаря с малтретирани съпруги. Изглежда особено впечатлена от една жена, която признава, че е заляла съпруга си с бензин и го е подпалила, докато спял. Жената твърди, че той я е докарал до лудост, пледира, че не е виновна за убийството, и бива освободена. Принцесата я прегръща и изрича: „Проявили сте такава смелост“. По-късно, когато Чарлс отива в приют в бедняшки квартал, той се ръкува с жена от тълпата, която му казва, че се е запознала със съпругата му. Принцът прави гримаса: „Доживяхте да го разкажете, нали?“

Ако се съди по вестникарските материали, между Даяна и Чарлс не може да става сравнение. Една фирма за изследване на медиите измерва отделеното в пресата място на всеки от тях през първите шест дни на март 1993 година: на Даяна се падат 91 м текст срещу 6 за Чарлс.

Известната английска журналистка Линда Лий-Потър съветва принца да не обръща внимание на съпругата си и да се оттегли от състезанието. „Той не бива да се включва в играта на жена си — пише тя. — Трябва да запази търпение и достойнство.“ Изтъква, че Даяна е обявила открита война на съпруга си. „Тя желае да бъде напълно реабилитирана. Копнее да унизи принц Чарлс. Търси отмъщение, а не просто справедливост. Но продължителната публична битка, която планира, би могла да се осъществи само ако съпругът й и семейството му отвърнат със същото. Сторят ли го обаче, може и да загубят. Ако откажат да се бият, със сигурност ще спечелят.“

Но тогава срещу принцесата се изправя Дворецът. Придворните привидно подкрепят благотворителната й дейност, ала зад кулисите я саботират. Попречват й да стане президент на британския Червен кръст и не желаят да я препоръчат за ръководител на УНИЦЕФ. Позволяват й да изнесе няколко речи, но се мръщят, когато споменава за булимията и депресията. Придворните, все мъже на средна възраст, не приемат признанието й, че е жертва, като плюс за жена, чието ниско самочувствие някога я е карало да смята, че заслужава болестите си. Обявяват изказванията й за глупави самоизвинения.

Задавят се от негодувание, когато тя говори по въпроси, които според тях не са от нейната компетентност. Даяна не им обръща внимание. На една национална конференция по проблемите на СПИН заявява: „Ужасно трудно е да се бориш срещу СПИН-а в страна като Англия, където все още съществува значително нежелание да се водят откровени и открити дискусии по емоционални въпроси. Ние трябва да се научим как да преодолеем бариерата на задръжките…“

Когато принцесата получава от Би Би Си престижна покана да изнесе лекция и да изкаже възгледите си за болестта на века, придворните най-сетне преминават в настъпление. Поканата е оттеглена.

Онова, което не й отнемат те, взема й го Чарлс. Той иска тя да бъде прогонена от обществения живот, да й се забрани достъпа до кралските самолети, до кралския влак, до кралската яхта и до останалите привилегировани форми на транспортиране за височайшите особи. Всъщност желае да бъде лишена от всички кралски привилегии. Но кралицата се тревожи относно изолирането на Даяна и евентуалното му отражение върху разстроената й психика. Монархът изпраща министър-председателя в Кенсингтънския дворец, за да увери принцесата, че ролята й не е приключила. След това Нейно величество включва посещението му в Дворцовия циркуляр, така че и обществеността, и Даяна да останат с впечатлението, че на нея все още се гледа като на важна личност.

Придворните й разрешават да предприеме няколко пътувания на добра воля, но инструктирани от Чарлс й отнемат почестите, които някога е получавала. Повече никакви високопоставени лица и придворни дами. В самолета мястото й вече не е в първа класа, а в туристическата, Дворецът забранява да се свири националният химн при пристигането й в Непал. Таблоидите, които я обожават, съобщават за жалките обиди и в уводни статии призовават за по-достойно отношение към майката на бъдещия крал.

Но придворните спускат завесата пред звездата и лека-полека я избутват от сцената. Вече не я канят да присъства с кралското семейство на събития като тържественото посрещане на знамето. Когато през 1993 година Елизабет не й изпраща покана за кралските надбягвания в Аскот, Даяна отвежда момчетата си в „Планета Холивуд“. На следващия ден вестниците показват една всеотдайна майка по дънки, забавляваща се с децата си край снимка на кралското семейство, махащо от каретите си. Едно заглавие в таблоид улавя контраста: „Любвеобилната и Високомерните“.

Даяна не е поканена и на партито по случай рождения ден на кралицата-майка през август 1993 година. Така че тя извежда децата си на разходка с кабриолет. И отново снимката как се весели със синовете си се появява на първите страници. Когато кралицата заминава за Унгария, първото й посещение в посткомунистическа държава, Даяна отива в Париж да пазарува. Пресата отделя минимално внимание на пътуването на Нейно величество, докато Даяна отново е на челно място. В уводната си статия „Ивнинг стандарт“ подхвърля: „Дали няма да е уместно принцесата да бъде поставяна под домашен арест, когато обиколките в чужбина на по-висшестоящите от нея, но и по-малко интересни за медиите кралски особи са неизбежни?“

Държейки да я възприемат като ангел на милосърдието, Даяна иска да присъства на възпоменателната служба за двете деца, убити от бомба на ИРА в чеширския град Уорингтън. Но Дворецът казва „не“ и изпраща вместо нея принц Филип. Даяна дава да се разбере, че умее да играе и грубо: тя се обажда на съкрушените майки на жертвите.

„Искам да съм там, при вас, и да ви прегърна — казва им, — но не мога, защото изпращат свекъра ми.“

Дори критиците й отбелязват, че Дворецът изглежда жалък в злобата си.

Даяна съзнава, че кралското семейство взема страната на съпруга й и се настройва срещу нея. Той гледа на нещата по друг начин и заявява, че получава по-голяма подкрепа от своите приятели, отколкото от семейството си. Баща му поддържа връзка с него, като му изпраща съобщения чрез портативния си компютър, не всички, от които са приети с благодарност. „О, да, херцогът и неговите полезни бюлетини“, спомня си един от помощниците на Чарлс. Вдигнатите му вежди издават, че посланията не са били добре дошли. Помощникът не споменава нищо за кралицата, която се държи на хладна дистанция от наследника си. Понякога придворните на майката и сина се сблъскват като бойни петли.

„Едва не полудях, опитвайки се да им угодя“ — разказва декораторът Никълъс Хаслъм. — Състезанието между двете групировки е яростно и убийствено. Никакво зачитане на връзката между майка и син: абсолютно никакво. Това е остра борба: Нейно величество кралицата срещу принца-парвеню, който чака да стане крал…

Отидох в Бъкингамския дворец през 1993 година по покана на принц Чарлс, който искаше да направя украсата за вечерята в чест на Кралския Шекспиров театър. Огледах няколко стаи заедно с един от хората на кралицата и помолих да пренаредят столовете, за да стане обстановката по-приветлива и гостоприемна.

„В никакъв случай — рече служителят на кралицата. — Нейно величество няма да одобри.“

Поисках да преместим някои маси с аргумента, че принцът ще дава вечеря за триста души и ще ни е необходимо повече пространство.

„Нейно величество предпочита масите да си останат по местата.“

„Бях на ръба на отчаянието“ — продължава декораторът. — Изобщо не повдигнах въпроса за свещите, тъй като „Нейно величество не одобрява вечерите на свещи“.

„Беше кошмар да представляваш Чарлс в царството на майка му, но накрая успях да уредя нещата и той ми беше много благодарен. Каза ми, че Бъкингамският дворец никога не е изглеждал по-хубав. Разбира се, състарих се с петдесет години, докато се опитвах да се уговоря за приготовленията с всички служители на кралицата.“

Тъй като майка му отсъства през въпросната вечер, Чарлс издига флага на Уелския принц над Бъкингамския дворец. Той се харесва на гостите си със своите забележки след вечерята. „През последната година добре опознах творбите на Шекспир. Преживях «Веселите уиндзорки», «Напразни усилия на любовта» и «Укротяване на опърничавата»… Но вече е време за «Всичко е добре, щом свърши добре». Обира овациите.“

При случай Даяна също си прави шеги с положението си. Посещавайки едно лондонско общежитие за малтретирани съпруги, присъства на терапевтичен сеанс и слуша как жените говорят за преустройването на живота си. Когато я питат дали иска да се включи, тя подръпва блузата си и започва да си вее: „Усещам, че ме облива гореща вълна.“

Постоянният й ескорт от журналисти от таблоидите се радва на лукавите й забележки, особено ако са насочени срещу колегите им от официозите. „О, вие сте от «Файненшъл таймс» обръща се Даяна към един мъж. — У дома го получавахме. Да, струва ми се, че го слагахме в клетката на папагалчето.“ Един от постоянно следващите я репортери й прави комплимент за чудесната й форма. Тя изненадва групата, питайки дали си я спомнят като по-млада, с големи гърди.

„О, да, мадам, не беше ли хубаво в доброто старо време?“, шегува се любимият й фотограф Артър Едуарде. Той я снима от деветнадесетгодишна, когато е чакала предложението на Уелския принц. По онова време тя излязла през главния вход на дома си на Коулхърн Корт и избухнала в сълзи при вида на рояка журналисти, блокирали колата й. Едуарде разбутал тълпата, за да й помогне. „Не им позволявайте да ви виждат как плачете — посъветвал я той. — За вас залогът е да станете кралица Ди, а когато най-сетне получите поста, може би ще ме направите сър Артър!“

След този случай Даяна дарява фотографа с най-милите си усмивки. Когато му прилошава, тя му дава лекарство. „Нарича ме с малкото ми име, и то от самото начало — споделя той. — Принц Чарлс все още ми вика мистър Едуарде и е строго официален. Мисля, че в днешно време това е неуместно.“

Фотографът на „Сън“ не си прави илюзии за причините, поради които принцесата го ухажва. „Най-вероятно то е, за да могат тринадесет милиона читатели да я видят в най-страхотната й форма — казва той. — Колкото и да е странно, точно към вестниците с най-голям тираж Даяна е най-благоразположена.“

Винаги когато принцесата се появява в зашеметяваща нова рокля, фотографът подвиква одобрително: „Тази вечер изглеждате прекрасно, мадам.“ Ако е с нещо, което е обличала и преди, се цупи. — „О, не отново това.“

Тя му отвръща: „Артър, предполагам, че ти би предпочел да се появя гола.“

Той не: „Е, в този случай поне бих могъл да ви заснема и да отпечатам снимката във вестника.“

„Аз ще пускам шегите, Артър“, набляга тя укорително.

По-късно Едуарт използва отговора й за заглавие на книгата си със спомени за кралските особи. Даяна му дава да разбере, че не одобрява начинанието му. Въздържайки се от обичайната си усмивка, тя го пита: „Колко книги си продал, Артър?“

Той се усмихва смутено. „Аз смятам, че сте прекрасна, мадам. Никога не бих направил нещо, с което да ви навредя.“

Бащата на Даяна, покойният граф Спенсър, някога е казал, че отвътре тя е „истинска стомана“, и Артър Едуарде от време на време изпитва върху гърба си ударите й. Коментирайки новата й прическа, той подхвърля, че ако косата й е малко по-къса, би приличала на Шиниъд О’Конър, ирландската попзвезда, която бръсне главата си.

„Аз поне имам малко коса“, отбелязва Даяна и хвърля многозначителен поглед към плешивото теме на фотографа.

Щом се почувства обидена, репортерите усещат жилото й. Една млада жена бива подчертано пренебрегвана от принцесата, след като е писала, че Даяна е била облечена с удобни, но безвкусни дрехи по време на официално пътуване. Докато летят към дома, Даяна поглежда дългата до глезените пола на журналистката и поклаща глава: „Няма да я бъде дълго.“ Като чува принцесата да обсъжда плановете си за други презокеански пътувания, младата репортерка възкликва: „О, още пътешествия?“ Без да се усмихне, Даяна отвръща: „Още пътешествия и още безвкусни дрехи.“

Обикновено тя ухажва медиите, особено след раздялата, когато със съпруга си се състезават за вниманието им и ги използват, за да си нанасят удари. И двамата са вербували национални вестници, за да предадат всеки своята версия за брачните недоразумения. Материалите за нея са по-благоприятни, защото Даяна се държи приятелски с репортерите: дава коктейли за онези, които отразяват официалните пътувания, изпраща им бележки, когато е особено доволна от статиите им, и помни рождените им дни. Редовно осведомява кореспондента на „Дейли мейл“ Ричард Кий, който е сниман да си шепне с нея в една кола. Кани медийния барон Рупърт Мърдок на обяд в Кенсингтънския дворец и изпраща подобни покани до телевизионните знаменитости Опра Уинфри и Барбара Уолтърс. Всички те приемат. Спечелва си симпатиите на Катарин Греъм, председателка на „Уошингтън поуст къмпани“, като я посещава в Мартас Вайнярд^[3] и Вашингтон. Даяна присъства и на партита, спонсорирани от „Пийпъл“, „Харпърс базар“ и „Венити феър“. Позира за „Вог“. Толкова е благоразположена към фотографите, които я придружават на ски ваканцията с децата й, та поддръжниците на принц Чарлс я обвиняват, че използва синовете си, за да изглежда идеалната майка за негова сметка. Той й отвръща с екзотични ваканции с момчетата в Италия и на гръцките острови. Тя го сразява, като ги завежда в Дисни уърлд във Флорида. Чарлс обаче е твърдо решен да не се остави да бъде победен. Когато отива с тях в Балморал за Великден, той им подарява две футболни врати, екипировка за бадминтон, планински велосипеди, батут, пушки за лов на зайци и гарги и два минимотоциклета, всеки от които струва по 3000 долара. Но дори и аранжираните снимки със синовете му не могат да го направят популярен.

„Голямата беда на някои от кралските особи е, че се отнасят към представителите на медиите като към телеграфни стълбове — казва Артър Едуарде. — Минават покрай тях, все едно не съществуват. Това е една от причината за лошите отзиви, които получават… Даяна преодоля повече от половината път, за да предотврати това.“

Тя става най-сниманата жена в света и фотографите печелят хиляди долари благодарение на нея. Припомнено й е в каква ценна стока се е превърнала от лейди Елизабет Джонстън, приятелка на кралското семейство, която живее близо до Грейт Уиндзор Парк. Чула от фризьорката си, че Даяна тайно била заснета по време на седмичните й упражнения във фитнесцентъра. Лейди Джонстън я предупреждава, че именно собственикът на центъра е Дългоносият любопитко.

„О, Господи — възкликва принцесата. — В приличен вид ли съм?“

„Доколкото ми е известно, да.“

„Слава богу. Свекърва ми би получила удар.“

На следващия ден Даяна моли детектива си Кен Уорф да провери тази история. Той разговаря със собственика на фитнесцентъра „Ел Ей“ Брайс Тейлър, който отрича да е снимал Даяна.

„За бога — обижда се едва ли не Тейлър. — Та тя идва вече от близо три години. Вие винаги сте с нея. Някога имало ли е проблем със сигурността?“

Детективът се задоволява с обиколка из клуба. Не предприема щателна проверка на помещенията, но дори и да беше го сторил, би могъл и да не забележи пробитата в тавана дупчица.

Шест месеца по-късно на първата страница на „Сънди мирър“ се появява направена тайно снимка на Даяна по спортен клин и прилепнало тюркоазено трико. Вестникът се е съгласил да плати 250 000 долара за фотосите, на които тя вдига раменна преса с широко разтворени крака. Снимките не са ласкателни, дори и за млада жена, красива като принцесата, а безжалостните снимачни ъгли подчертават таза й, разкривайки всяка издутинка, извивка и сгъвка около ханша.

Като гледат воайорските снимки, мнозина имат усещането, че на една нищо неподозираща девица е бил изигран мръсен номер. Въпреки че е родила две деца и е имала любовници, Даяна си е запазила аурата на непорочност и невинност. Хората са виждали снимки на дълбокото й деколте и как подскача по сцената в ефирна сатенена рокля; виждали са я дори бременна по бански костюм от две части. Но никога не са я виждали да изглежда порочна.

„Това беше вулгарна снимка, гадна и долнопробна — възмущава се един редактор на списание. — Недостойна и отвратителна.“

Кралският биограф Браян Хоуи казва, че фотографиите никога е нямало да бъдат публикувани в Англия, ако Даяна не е била разделена е принц Чарлс. „Сега медиите я третират със същото неуважение и пренебрежение, с които се отнасят към кинозвездите или… към Фърджи.“

Даяна е оскърбена и обидена. „Избухнах в сълзи, когато видях тази снимка — не скрива тя. — Почувствах се засегната, унизена и опетнена…“

Дворецът и парламентът се обединяват в нейна защита, порицавайки грубото нахълтване в личния й живот. Съпругът й смята, че си е получила онова, което ексхибиционистите заслужават, но свекърът й я подтиква да заведе дело. Фурорът около публикациите занимава медиите дни наред, като политиците настояват за озаптяване на печата, а издателите протестират. „Мирър Груп“, собственик на вестника, поместил оскърбителната снимка, се оттегля от Комисията за оплаквания от пресата, а редакторът му признава, че е „задник“. Ала притежателят на фитнесцентъра не съжалява.

„Онова, което сторих, беше подло, подмолно и предварително замислено — заявява Брайс Тейлър. — Не се извинявам… Беше непочтено… Но ако ви кажа, че имам напълно законен план, който не вреди на никого и ще ви донесе милиони лири, не бихте ли отвърнали «да»?“

Той наема прес агент и сключва договор с една фотоагенция, за да пласира осемдесет и двете снимки на Даяна, които е направил. Адвокатите на принцесата издействат съдебна забрана и така замразяват парите, които Тейлър е очаквал да получи. С пълната подкрепа на кралицата Даяна съди вестника и фотографа. В официалните съдебни документи са записани думите й:

Останах шокирана, когато видях снимките от тренировките си в клуба, публикувани в „Сънди мирър“ на 7 ноември и в „Дейли мирър“ на 8 ноември 1993 година. Нямах представа, че се прави подобно нещо и никога не съм давала съгласието си да бъда фотографирана в клуба. Смятам поведението на мистър Тейлър за предателство спрямо доверието, което съм му гласувала.

Принцесата възнамерява да провокира в Англия приемането на закон за правото на личен живот и е готова да свидетелства в съда. „Ще сторя всичко необходимо, за да възтържествува справедливостта“, казва тя. Прави изявление, в което изразява благодарността си към всички, заклеймили действията на вестниците от „Мирър Груп“. За броени седмици опозореният собственик на фитнесцентъра фалира, опитвайки се да се защити. Но според английското законодателство сега той има право на експертни съвети, защото е лишен от средства ответник по дело, което преследва създаването на нов закон. Така че Тейлър подава молба до съда и съдията назначава за негов защитник един от най-известните адвокати в страната — Джефри Робъртсън от Кралския съвет.

И изведнъж делото, което е изглеждало почти спечелено от принцесата, се оказва сблъсък на равни сили. Робъртсън е достоен противник на умелия адвокат на Даяна, Антъни Джулиъс от правната фирма „Мишон де Рея“. Собственикът на фитнес центъра има късмет, тъй като Робъртсън е австралиец с републикански убеждения и не се впечатлява от кралските особи. За него принцесата на Уелс е само богата тъжителка на име Даяна Уиндзор. Официалните съдебни документи показват, че той говори за нея като за мисис Уиндзор; Антъни Джулиъс я нарича Нейно кралско височество принцесата на Уелс.

За броени дни защитническият екип на Робъртсън снема показания на служители, които се заклеват, че принцесата активно е насърчавала вниманието и интереса към нея в центъра, като е тренирала пред един прозорец, така че да даде възможност на публиката да я наблюдава. Неколцина заявяват, че е флиртувала открито с мъжете в клуба и се е обличала с предизвикателни, плътно прилепнали тоалети, подчертаващи тялото й. Не скриват, че им изглеждала като лесна плячка.

Адвокатите на Даяна отвръщат, че винаги е ходила в салона с подходящо за тренировки облекло, но независимо от дрехите тя има право на усамотение. Те представят писмо от Брайс Тейлър от 25 септември 1990 година, в което той обещава да я пази от пресата.

Неговите адвокати контрират, че щом е приела тригодишното членство като подарък, няма правата на онзи, който си е платил. Претендират, че възползвайки се от предложението за безплатно членство, доброволно се е лишила от привилегията да й бъде осигурявана дискретност, особено след като се е съгласила да я претеглят и да й снемат мерките. Прилагат собственоръчно попълнен от нея формуляр с личните й данни на името на бившата й секретарка Сали Хюс:

Кръвно налягане — 120/60

Ръст в сантиметри — 183

Тегло — 60,5

Мерки в инчове

Рамене — 40 (101 см)

Гръдна обиколка — 35 (89 см)

Дясна ръка — 91/7 (23 см)

Талия — 27 (68 см)

Дясно бедро — 22 (55 см)

Прасец — 13 1/2 (24 см)

Дворецът е изумен, когато се оказва, че някои от заявените под клетва твърдения на Даяна се разминават с тези на личния й детектив. След като е вписан като свидетел на защитата, Кен Уорф бързо е прехвърлен на друга служба. Шофьорът на Даяна пък решава, че иска да работи за принц Чарлс. Не е взето съгласието й нито за едно от тези премествания. Загубата на двамата мъже, които служат при нея от няколко години, силно я разстройва. Няколко часа, след като научава за това, тя се появява на едно театрално галапредставление със зачервени и подпухнали очи. Остава по-малко от час, после изтичва хлипаща навън. Дворецът обяснява поведението й с мигрена.

На следващия ден във вестниците излизат материали за „изтерзаната психика на принцесата“ и се правят догадки дали не страда от нов пристъп на булимия. Пресата тълкува преместването на служителите й като дворцов заговор за нейното дестабилизиране.

Три дни по-късно тя се опитва да изясни въпроса в реч пред представители на една благотворителна организация: „Дами и господа, имате късмет, че днес патронът ви е с вас. Предполага се, че трябва да стоя надвесена над тоалетната чиния почти през целия ден… И едва ли не в мига, в който изляза оттук, да бъда отведена от мъже в бели престилки.“

Аудиторията аплодира чувството й за хумор. „Ако нямате нищо против — завършва тя, — мисля да отложа нервния си срив за по-подходящ момент.“ И добавя с усмивка: „Невероятно е до какво може да доведе мигрената.“

Кралицата вече е променила решението си да подкрепи Даяна. Съмнява се, че емоционалната принцеса ще издържи на тежкия кръстосан разпит. Нещо повече, разтревожена е от новината, че бившият й любовник Джеймс Хюит гостува в дома на Джефри Робъртсън. Адвокатът намеква, че може да го призове за свидетел, за да покаже истинското отношение на принцесата към намесата в личния й живот. Кралицата е смутена от публикувания във вестниците отговор на Хюит на зададения от съпругата на Робъртсън Кати Лет въпрос що за човек всъщност е Даяна: „Тя има лош дъх — казва той, — и непрекъснато иска секс.“

Пресата не скрива радостта си от перспективата за процес и повече от деветстотин репортери са подали молби за акредитиране в съдебната зала със седемдесет и пет места. Кралицата е загрижена от международния медиен интерес и не желае член на кралското семейство да застане на свидетелското място. Препоръчва делото да се реши с извънсъдебно споразумение.

Отправено е предложение към Брайс Тейлър, но без процес, той не ще има право на юридическа помощ и ще трябва сам да заплати съдебните си разноски. Така че подобен вариант не е изгоден за него. Тъй като е банкрутирал, той разчита на сензационния процес, за да продаде в целия свят правата върху пикантните истории. По думите на прес-агента му: „За него всичко беше въпрос на пари — единствено на пари“.

Личният секретар на Нейно величество се свързва с лорд Питър Палъмбо, близък приятел на Даяна, за да му съобщи, че кралицата иска да спести на принцесата изпитанието да бъде призована на свидетелската скамейка. Лорд Палъмбо разбира. Макар че Даяна настоява да продължават битката, кралицата е против. Така че той преговаря с някои от замесените адвокати и изработва поверително споразумение, което устройва всички: принцесата изглежда като победителка; вестниците избягват ограничаващия ги закон; Дългоносият любопитко се отървава от нищетата. Основните пунктове:

1. „Мирър нюзпейпър груп“ се съгласява да отправи публично извинение, да внесе за благотворителни цели от името на Даяна 40 000 долара за нанесените й щети и да не пише за случая.

2. Брайс Тейлър се съгласява да даде на Даяна снимките и негативите и публично да й се извини. В замяна на уверението, че никога не ще обсъжда случая, всеки месец ще получава от таен фонд определени суми, възлизащи общо на 450 000 долара. Той не знае кой осигурява парите, но подозира, че това е крал Хуан Карлос, тъй като тайният фонд е регистриран в Испания. Последната вноска е направена през юни 1996 година. Фондът също така трябва да заплати данъците на Тейлър и съдебните му разноски.

3. Част от разноските на Даяна по делото следва да бъдат възстановени със замразените от съдебната забрана пари; а от останалата част, която не може да бъде покрита с тези пари, правната фирма на лорд Ми-шон се отказва.

4. Всички страни подписват споразумения за спазване на поверителността, с които се задължават да не разкриват подробностите.

След съобщението за помирителния протокол „Нюз ъф дъ уърлд“ въздиша облекчено: „Кралското семейство е в безопасност.“ В огромно количество материали останалите лондонски вестници погрешно ликуват за „Съкрушителната победа на Ди“.

„Предполагам, че можехме да спечелим — казва един от редакторите на «Мирър», — но би ни струвало твърде много. Не става дума за пари, а за омразата на обществеността, особено от страна на читателите на жълтата преса, които обожават Даяна.“

Макар че медиите я описват като победителка, тя съзнава, че е победена. Повечето от служителите й са напуснали — готвачът й, флигел-адютантът, гардеробиерката, шофьорът, детективът. Даяна отвръща на удара, като уволнява иконома си Харолд Браун, който служи при нея от началото на брака й с Чарлс и остава и след раздялата. Сега тя настоява той да напусне „колкото е възможно по-скоро“ и да освободи апартамента в Кенсингтънския дворец. Когато принцесата на Кент предлага да наеме високия, изискан иконом, работил през целия си съзнателен живот за кралското семейство, Даяна възразява.

Обезпокоен от поведението й, принцът на Уелс изпраща да повикаш мъжа. „Толкова съжалявам за онова, което тя ви причинява — подема той, — но не съм в състояние да се намеся… Не мога дори да ви наема аз. Искам обаче да знаете, че съм наясно какво става. Кралицата също е уведомена за постъпката на принцесата.“

Икономът в крайна сметка е нает от Маргарет, която му разрешава да запази безплатния си апартамент. „Принцесата на Уелс не би посмяла да казва на принцеса Маргарет кого да наема — заявява служител на Маргарет. — В края на краищата принцеса Маргарет е кралска особа по рождение. А Даяна е кралска особа само по силата на брака си. Има огромна разлика. Макар и Даяна да е по-високопоставена от Маргарет от гледна точка на протокола, то е само на хартия. Всъщност не е така. Принцеса Маргарет е сестра на кралицата и Даяна не може да се държи отвисоко с кралска особа по рождение, както си позволява да го прави с принцесата на Кент“.

По това време кралските задължения на Даяна са силно ограничени и съпругът й е отхвърлил предложението й за помирение. Той изтъква, че по-скоро би умрял, отколкото да живее отново с нея. Тя се чувства отритната от кралското семейство и преследвана от пресата. Така че решава да се оттегли от сцената. На 3 декември 1993 година, отново обляна в сълзи, открито заявява, че иска да я оставят на мира.

„Когато преди дванадесет години започнах публичните си изяви“, казва на обяда със служителите от Националната асоциация по лицево-черепни дефекти, — „си давах сметка, че медиите вероятно ще се интересуват от онова, което правя… но нямах представа колко потискащо може да стане това внимание, нито пък до каква степен то ще се отрази както върху обществения, така и върху личния ми живот, по начин, който е направо непоносим.“ И после хвърля бомбата: „Възнамерявам да сведа до минимум обществените ангажименти, които поемах досега.“

На следващия ден един таблоид излиза с тлъстото заглавие: „Аб-Ди-Кация“.

Почитателите й оплакват оттеглянето й като национална трагедия; хулителите й я очернят като умела актриса, търсеща съчувствието на обществеността. Решението й предизвиква множество коментари в пресата. Дори „Айриш таймс“ звучи нажалено. В Съединените щати журналистът Калвин Трилин я моли да размисли със следното забавно стихотворение:

„О, Ди“, жълтата преса шепти.

Ти греховете ни прости.

Не ще те черним с клевети,

тъй както правехме преди.

Нуждаем се от тебе, Ди.

Защо ли? — Принцът не блести

с това, с което караш ти

читателят да заламти

за вестника ни да плати.

Е, хайде, мила ти бъди.

Не ще те вкарваме в беди.

Не ще те папарак следи

да снима твоите гърди.

Нали не казваш сбогом ти,

а Ди?