Кити Кели
Вести от кралския двор (16)

15

Сара Фъргюсън беше пациентка, която не искахме да видим никога повече. Беше противна — груба, властна и вулгарна — разказва Стивън Мейтин, лондонски хомеопат. — Няколко месеца преди сватбата си дойде в клиниката ни на Виктория Стрийт, за да лекуваме затлъстяването й. Доведе я дизайнерката на сватбената й рокля, която отчаяно искаше да я вкара във форма.

„Дизайнерката Линдка Сиера изтърпяваше адски мъчения, опитвайки се да застави Сара да отслабне — и да се успокои. Лекувахме я в клиниката с игли и лекарства, а колегата ми се занимаваше с нея и в Бъкингамския дворец, където тя живееше. Но след няколко сеанса си измихме ръцете. Очакваше да й бъдем на разположение денонощно: ако гуляеше, от нас се искаше да зарежем всичко и да се заемем с нея. Ако беше напрегната, трябваше да я успокоим. Ако имаше махмурлук, налагаше се да я масажираме. Независимо дали ставаше дума за храна, секс или алкохол, апетитът й беше неутолим; прекаляваше с всичко — без изключение. Тъпчеше се с твърде много кокаин, амфетамини, шампанско. Храна, храна, храна и секс непрестанно.“

Пролетта на 1986 година е трудно време за Сара Маргарет Фъргюсън, двадесет и шест годишната жена, известна като Фърджи и сгодена за принц Андрю. „Сара определено се нуждаеше от помощ — казва Линдка Сиера — и аз се опитах да й я осигуря… Вкарвах я в клиниката през задния вход и я оставях да плаща чрез мен за лечението, така че никой да не разбере.“

Съобщението за годежа и предстоящата венчавка с Негово кралско височество принц Андрю е възбудило семейството й. Камериерът на принца Джеймс Бери си спомня реакцията на баща й, когато огласили новината официално. „Той подскачаше на един крак, невероятно щастлив, хапеше пръстите на ръката си и крещеше радостно.“

„Наистина го приехме много емоционално“, признава мащехата на Сара — Сюзън Фъргюсън, която месеци след това продължава да изпитва благоговение. Английският вестник „Соушълист уъркър“ е публикувал вестта под заглавието „Паразит се жени за авантаджийка“. Направеното през февруари съобщение неприятно изненадва прессекретаря на кралицата, който от месеци съветва репортерите да не придават особено значение на връзката, предполагайки, че темпераментната Фърджи ще остане просто едно от завоеванията на двадесет и шест годишния син на Нейно величество.

Андрю, създал си репутацията на ерген, който се ръководи от принципа „прелъсти я и я изостави“, изглежда предпочита актриси и манекенки, а луничавата Фърджи едва ли спада към тази категория.

„Спомням си как Майкъл (Ший) ни покани с още един колега на кралската яхта «Британия», за да ни осведоми за романа между Андрю и Фърджи — споделя Стив Линас, тогава репортер на вестник «Тудей». — Ший ни увери: «Няма шанс тези двамата да се сгодят.» Ние пуснахме съобщението. Но след няколко дни годежът беше обявен.“

Един карикатурист посреща новината, рисувайки Сара и Андрю като парцалените кукли Ан и Анди^[1]. Те стоят пред свещеника. „Ти, Похотливке, вземаш ли Похотливия Анди за свой законен…“

В редакцията на „Бъркс Пиъридж“, библията на аристокрацията, са ужасени, че принц Андрю, четвърти претендент за трона, е избрал жена като Сара Фъргюсън, „чийто личен живот е бил не само неортодоксален според схващанията на кралското семейство, но и добре документиран в националната преса… шест любовни връзки за шест години… далеч от викторианските разбирания“.

Бащата на Сара Роналд Фъргюсън, бивш майор от армията, сумти подигравателно. „Ако на двадесет и шест години няма минало — заявява той, — хората биха казали, че нещо не й е наред.“

Някои смяташ, че именно поради миналото си Фърджи е идеална за Андрю, който определя правенето на любов като „джогинг в хоризонтално положение“ и чиято представа за шега е да пусне жив омар в банския костюм на приятелката си. Буйното му поведение озадачава приятелите му. „Веднъж го попитах — разказва Ферди Макдоналд, познат на принца от ранните ергенски години — Сър, защо винаги поливате момичетата с вода и ги замеряте с разни неща?“ Той изглеждаше объркан. „На тях им харесва, не е ли така? — отвърна ми. — Когато ги поливам с вода, пищят. Това не означава ли, че им харесва?“

Фърджи също обича да си прави гадни шеги и да сменя любовниците си. Не се извинява за разпуснатия си любовен живот. „Аз съм съвременна жена“, заявява тя. Псува с лекота, пуши по една кутия на ден и си разменя мръсни закачки с момчетата. В едно от първите си телевизионни интервюта използва думата „кур“. Духовита и буйна, тя се държи като единствената дама, раздадена в игра на покер. Казва „аха“ вместо „да“. Когато един репортер на Би Би Си я пита какво е имала за закуска, тя отвръща саркастично: „Наденици и мигрена.“

Твърди, че страдала от тежки мигрени поради многобройните падания от понитата като дете. Безразсъдна атлетка, Фърджи печели шампионати по ски, плуване и езда. След като се състезава в среднощно конно надбягване с препятствия, е удостоена с почетно членство в Клуба на опасните спортове, което й позволява да носи значката му със златните патерици. Тя е единствената жена в надбягването. Никога не надраства буйното, палаво момиче, което се катери по дърветата и върши лудории. Ходи като каубой, с изкривени крака и широки крачки, и говори през ъгълчето на устата си.

Съученичките й от Хърст Лодж, пансион в Сънингдейл, Бъркшир, я помнят с чудесния й апетит. Наричат я „Допълнителното“, защото се нарежда по два пъти за всяко ядене. Експанзивна и ентусиазирана, тя също така е и щедра и понякога кара приятелките си да се чувстват неудобно, като им изпраща огромни букети и скъпи подаръци. За да се издържа, се захваща с какво ли не — става продавачка, куриер на пътнически агенти, сервитьорка, шофьор и екскурзовод. За да плаща ски ваканциите си в Швейцария, работи като камериерка и чисти хотелски стаи.

След гимназията се записва в Лондонския кралски колеж за секретарки. „Не й личи да е повлияна от образованието“, отбелязва един от учителите й. След като завършва последна по успех в класа, тя се хвали, че почти не умее да пише на машина. Вдига рамене щастливо и казва: „Харесва ми повече да яздя, отколкото да чета.“

Баща й също предпочита конете пред книгите. Когато майор Рон, както обича да го наричат, е обвинен, че използва годежа на дъщеря си, за да подобри общественото си положение, той изтъква, че няма нужда от социално издигане, особено пък чрез кралското семейство. „Моминското име на майка ми е Мариан Луиза Монтагю Дъглас Скот, дъщеря на лорд Хърбърт Монтагю Дъглас Скот, пети син на шестия херцог на Бъкли — казва той. — За моя изненада семейството на майка ми винаги е смятало Бъклинския си произход за по-високопоставен от този на Уиндзорите!“ Фъргюсън прави всичко възможно пресата да научи, че родословното му дърво включва четирима херцози и такива предци като крал Чарлс II и неговата любовница Люси Уолтърс. Майорът също така е братовчед на Робърт Фелоус, личният секретар на кралицата.

„Таймс“ пише, че Сара Фъргюсън произлиза от семейство на дребни благородници, по-скоро земевладелци, отколкото аристократи, които от поколения наред служат в кавалерията: „Мъжете от всички поколения, включително и баща й, служат като офицери в Лейбгвардейските кавалерийски полкове — отбелязва вестникът. — Това е род със стари пари, но не много.“

Търсенето на пари става необходимост през 1970 година, когато майор Рон приема да работи безплатно като поло-мениджър на принц Чарлс. След като пропада на изпита за полковник в Лейбгвардейските полкове, което слага край на издигането му в армията, майорът се оттегля от войската. Отваря офис в „Гардс поло клъб“ в Уиндзор и окачва на стената календар с хубави момичета. Дори като цивилен настоява да се обръщат към него с военния му чин. „Повечето хора ме наричат «майоре», заявява на един писател, който е използвал обръщението «мистър Фъргюсън». Озаглавява мемоарите си «Галопиращият майор».“

Принцът на Уелс е двадесет и една годишен, когато предлага на Фъргюсън почетната служба да организира мачовете му по поло, и майорът, който е страстен играч, приема с благодарност. Изнамира спонсори, като „Картие“ и „Ролекс“, които горят от желание да бъдат свързани с принца на Уелс, и ги моли да обезпечават турнирите по поло и да покриват разходите на Чарлс. Този изгоден патронаж включва също и хубави компенсации за мениджъра на принца.

„Роналд прие с възторг предложението на Чарлс — спомня си първата му жена Сюзън. — Това му позволяваше да прекарва много време с принца, а също така му даваше възможност да се потопи в света, който го интересуваше най-много, света на конете.“

Две години по-късно, през 1972-ра, майорът се разделя със съпругата си. Тогава Сара и сестра й Джейн са тийнейджърки. Роналд Фъргюсън споделя с приятели, че Сюзън е имала любовна връзка с принц Филип, докато двамата мъже играели заедно поло през шестдесетте години. Сюзън с дългата си коса и стройни нозе е толкова спортна и елегантна, че дизайнерът Ралф Лорен някога мислел да я помоли да позира за реклама на поло. „Тя определено беше от типа на Филип“, твърди дъщеря й. Публично майор Фъргюсън казва за Сюзън и принц Филип само това, че съпругът на кралицата „видимо харесваше компанията на жена ми много повече от моята собствена“.

Сюзън Фъргюсън отрича да е имала връзка с принц Филип по време на първия си брак и се кълне, че е била вярна на съпруга си. „Роналд беше този, който се виждаше с други жени — пише тя в мемоарите си — дори когато бях бременна… Флиртовете му ми причиняваха много страдания… Плачех непрекъснато.“

Но не разкрива нищо за връзката си с принц Филип след края на втория си брак. Дъщеря й Сара обаче често загатва за тайния им роман. Пред познати в Ню Йорк споменава, че майка й е била с Филип в Аржентина при една визита от името на Световната фондация за опазване на природата през ноември 1992 година. „Това беше вечерта на пожара в замъка Уиндзор, която съвпадаше също така с четиридесет и петата годишнина от сватбата на кралицата — спомня си един от доверениците на Фърджи. — Докато Филип беше в Буенос Айрес със Сузи, нейно величество беше сама и мъкнеше кофи в Уиндзор, опитвайки се да загаси огъня.“ Роналд Фъргюсън не е изненадан. „Винаги съм подозирал, че принц Филип харесва Сузи — пише той през 1994 година. — Разбира се, те си остават приятели и до днес.“

След шестнадесетгодишен брак Сюзън напуска Рон Фъргюсън заради друг мъж и губи правото на попечителство над децата си. Дъщерите й остават в Англия с баща си в селцето Дамър, Хемпшир, на шестдесет мили югозападно от Лондон. Щом бракоразводното дело приключва, Сюзън се омъжва за Хектор Барант, елегантния аржентинец, който е бил най-големият противник на Роналд Фъргюсън на игрището за поло. Двойката се премества в Буенос Айрес, където Барант отглежда и обучава едни от най-добрите понита за поло в света.

„Майор Рон изпитваше горчивина години наред — казва писателят Никълъс Монсън. — Все още страдаше от раздялата, когато го интервюирах през 1986 година и го попитах дали заради Фолклендската война Аржентина няма да може да играе поло срещу Англия. «По дяволите, не» — отвърна ми той. — Аржентина не може да играе тук, защото едно от онези копелета избяга с жена ми.“

Майор Фъргюсън признава, че е бил травмиран от развода. „Меко казано, беше страшничко за всички ни — споделя той, — защото в една уязвима възраст дъщерите ми останаха без майка, така че баща им пое нещата в свои ръце и направи най-доброто според силите си.“ Никога не прощава на съпругата си. „Тази жена, не бива да забравяте, изостави децата си“, казва пред познати. През 1976 година се жени повторно и създава ново семейство със Сюзън Дептфорд, дъщеря на богат фермер. Сара шеговито я представя на приятели като „моята зла мащеха“. Втората Сюзън Фъргюсън много скоро научава, че и тя ще трябва да търпи унижението, че съпругът й кръшка.

„Съвсем приемливо поведение за някои мъже“, заявява Роналд Фъргюсън, след като го хващат да посещава салон за масаж, в който работят проститутки. „Всъщност това е първото, което харесах в принц Андрю. Той си беше създал доста добра репутация на женкар, от което изпитах голямо облекчение. Значи беше един нормален млад моряк, имал множество приятелки; изглеждаше много здравословно от моя гледна точка.“

След станалата обществено достояние любовна връзка на Андрю с американската актриса Ку Старк принцът бива описван от пресата като „похотливия Анди“. Таблоидите публикуват голи снимки на Ку от най-касовия английски софтпорно филм, в който тя играе лесбийка. На тези фотографии се вижда как си взема душ с друга жена. След няколко месеца се появяват снимки на Андрю, който се къпе гол в Канада: „Сбогом на дрехите, когато голият принц Андрю лудува в реката.“ Едно жълто списание отпечатва снимката заедно куплетче:

Розата е червена,

а Ку — извратена.

Похотливец е Анди на всичко отгоре.

А Нейно величество какво може да стори?

Сатиричното телевизионно шоу „Спитинг имидж“ представя хубавия принц като гола кукла с чаша шампанско в ръка и наденици, увити около горната част на бедрата му. Дворецът заплашва да съди продуцентите на шоуто, но главният прокурор увещава кралското семейство да се въздържи от подобни действия. „Ако бях на ваше място — съветва той адвокатите на кралицата, — щях да забравя за това, защото заведете ли дело, те ще дойдат в съда с тази кукла.“ Дворецът отстъпва.

След няколко седмици „Фейбър енд Фейбър“, издателите на Т. С. Елиът, огласяват плановете си да публикуват книга със снимка на куклата, представляваща голия принц Андрю^[2]. Този път, вместо да заплашва с процес, Дворецът опитва тактиката на въздействие върху чувството за срам.

„Прессекретарят на кралицата ми се обади“ — спомня си Матю Евънс, управител на „Фейбър енд Фейбър“ — и ми каза: „Много сме разочаровани, че издателство от вашия ранг разпространява подобна безвкусна книга. Молим ви да не отпечатвате допълнителни екземпляри.“ Евънс моментално вдига тиража на петстотин хиляди бройки и книгата се превръща в национален бестселър.

„Кралицата побесня — разправя секретарят й. — Каза, че не вижда никаква разлика между престижния издател на Т. С. Елиът и жълтата преса на Мърдок.“

Преди време Нейно величество е съдила вестника на Мърдок „Сън“ за публикация, в която се твърди, че след като се забавлява с жени в личния си апартамент в двореца, принц Андрю имал навика да поръчва закуска в леглото. „Всички жени бяха млади и хубави — съобщава на таблоида бивш служител в кухнята на Двореца, — а Андрю винаги беше толкова сигурен в успеха си — толкова нагъл — че от вечерта поръчваше две порции яйца с бекон за закуска.“

Продавайки информацията, бившият служител нарушава декларацията за спазване на поверителността, която е подписал като условие за постъпването си на работа. Кралицата е по-разгневена тъкмо от този факт, отколкото от разкритията му. Но вестникът на Мърдок му плаща повече от половината (3500 долара) от заплатата, която е получавал за цяла година при Нейно величество. Така че бившият кухненски помощник изплюва камъчето. Казва, че любовницата на Андрю Ку Старк вилнеела из кухнята на двореца по къси поли и тесни тениски, като си слагала и яркочервените военни отличителни знаци, подарени й от Андрю след Фолклендската война. Четири години по-възрастната от него актриса дава нареждания на персонала, организира пикници за себе си и принца и си взема от любимите шоколадови бонбони на кралицата. Първата част на материала завършва с любопитен анонс: „Утре: «Когато босоногата Ди намаза препечената ми филийка с масло».“

Кралицата, която по това време е на обиколка, се свързва с адвокатите си в Лондон и за броени часове те издействат постоянно съдебно запрещение. Заглавието на следващия ден: „Кралицата запушва устата на «Сън». Тогава Елизабет предявява иск към Мърдок за щети и Дворецът подкрепя безпрецедентното действие на монарха със сбито съобщение“:

Служителят е нарушил декларацията за спазване на поверителността, която всички членове на персонала подписват. С нея те приемат да не правят никакви разкрития за работата си в Двореца. Това е официален документ според гражданското право.

„Може да въведем политика на санкции — предупреждава репортерите дворцовият прессекретар. — Трябва да се направи разлика между законния публичен интерес, който всички представители на кралското семейство разбират, и скверното ровене в личния им живот.“ На кралицата са признати щети за 6600 долара. „Сън“ се съгласява да изплати сумата на Вестникарския прес фонд, както и да поеме разноските на Двореца по делото.

Единбургският херцог се обажда на сина си и му заявява, че връзката му с Ку Старк е приключила. „Край, Андрю“ — отсича строго Филип. Двадесет и три годишният принц дори и не помисля да протестира. Твърде много се бои от баща си и достатъчно се страхува да не разстрои майка си. Влюбен, но парализиран от страх, той не знае какво да прави. Така че не предприема нищо. Въпреки че се е клел в любов на Ку и й е предлагал брак, сега се отдръпва. Изобщо не й се извинява, нито й дава някакви обяснения. Просто не я търси и не отговаря на нейните обаждания.

„Животът на Ку Старк бе провален заради Андрю“, казва приятелката й Луиз Алън Джоунс.

Макар и зашеметена и съкрушена, актрисата се оттегля елегантно и запазва дискретно мълчание. Няколко месеца по-късно се омъжва и се опитва да поднови кариерата си. Никога обаче не успява да се пребори с това, че я свързват с Андрю. Бракът й завършва с развод, но тя не вижда Андрю в продължение на години. Въпреки че се среща с други жени, той остава влюбен в Ку, докато принцесата на Уелс не решава да го обвърже с приятелката си Сара Фъргюсън.

Даяна се запознава с Фърджи на един мач по поло още преди да се омъжи и те бързо се сприятеляват. И двете са очаровани от астролозите, ясновидците и гадателите с карти „Таро“ и сравняват бележките си след всеки сеанс. По време на брака си Фърджи редовно се отбива в партерния апартамент на известната като мадам Васо, лечителка чрез вяра и молитви, която я слага под синя пластмасова пирамида и пее псалми, Фърджи казва, че мадам Васо я е пречистила, грижейки се за психическото й здраве.

Сара е присъствала на сватбата на Даяна и я посещава няколко пъти в Кенсингтънския дворец, като винаги успява да я разсмее, колкото и потисната да е принцесата. Тя е единственият човек, поканен на обяд в Бъкингамския дворец на двадесет и първия рожден ден на Даяна. „Много е забавна“, изтъква Даяна пред Андрю, който е нейният любимец от роднините на мъжа й. Подхвърля името на Сара на кралицата — като млада и неомъжена жена, която да бъде включена в списъка на гостите за партито в замъка Уиндзор по време на надбягванията в Аскот.

В онези дни Фърджи се надява да се омъжи за Пади Макнели, автомобилен състезател, с когото живее в непрекъснато сноване между Англия и Швейцария. По време на тригодишната им връзка няколко пъти му е отправяла подобно предложение, но Макнели, четиридесет и осем годишен вдовец с деца, продължава да отказва. Накрая тя му поставя ултиматум: или ще се ожени за нея, или тя ще си отиде. Той предлага да й помогне да си събере багажа.

„Мъжете са се държали отвратително с нея“, споделя приятелката й Ингрид Сюард, редактор в списание „Меджисти“.

Също както баща й е постъпвал с майка й, и Макнели често я докарва до сълзи, като открито преследва други жени. Сега с надеждата да го застави да ревнува Сара размахва поканата на кралицата за Кралските надбягвания в Аскот. Но той я окуражава да се възползва от възможността за сближаване с кралското семейство. Дори я закарва до Уиндзор за уикенда и я предава в ръцете на един кралски лакей. После весело й помахва за сбогуване и й пожелава приятно прекарване.

По време на обяда преди надбягванията Сара и Андрю се запознават. Или по-скоро отново се запознават: срещнали са се като деца, преди двадесет години, на един кралски турнир по поло. При тази нова среща той я тъпче със сладкиши, а тя го удря по ръката, заявявайки му, че от тях се дебелее. Той се опитва да й ги напъха в устата и тя шеговито го заплашва да го замери с храна. И двамата шумни и необуздани, те имат еднакво цинично чувство за хумор и страст към телесните звуци — оригване, хълцане и сумтене. „Тя се кикотеше и изразяваше без задръжки одобрението си на всичките му пръдливи майтапи — спомня си сервитьорът, който ги обслужва в замъка Уиндзор. — По-късно на шега му подари анатомически точно изработена кукла и той сложи гнусното нещо в апартамента си в Бъкингамския дворец.“

Невъзпитаният принц, който шумно оставя сребърните си прибори на масата и си взема от ястията, преди да е сервирано на останалите, е описан от някои свои познати като „типичен германец, с дебелашки обноски и фукльо, копие на баща си“. Други го аплодират като единственото дете на кралицата, „което върши истинска работа във флота“. Също така той учи фотография и играе голф като професионалист.

Подобно на прадядо си, дядо си и баща си Андрю се отказва от университетското образование, за да постъпи във флота. Когато отива да служи, той е втори претендент за трона, така че получава кралски привилегии. Не се храни с останалите офицери и настоява да му се сервира в личната каюта. Отпред на униформата му е пришит знак с „НКВ принц Андрю“. Прякорът му е „В“ от височество.

През 1981-ва сключва дванадесетгодишен договор с флота. На следващата година, по време на Фолклендската война, се отличава като пилот на хеликоптер. Когато през 1985-а среща Сара, той е лейтенант на борда на фрегатата на Нейно величество „Брейзън“. Няколко дни след кралските надбягвания в Аскот се връща на кораба си. Но преди това изпраща на Сара рози и подписва картичката с „А“.

Принцесата на Уелс помага за ухажването, като урежда да посети кораба на Андрю с четиригодишния си син принц Уилям. Кани Сара като своя придворна дама и пресата се появява в пълен състав, за да ги снима. Фърджи е изумена от медийната суетня.

„Божичко, за какво е всичко това?“, пита тя стреснато, когато фотографите ги притискат.

По-късно принцесата кани Сара и Андрю да прекарват усамотени уикенди в Хайгроув. Икономката си спомня как Фърджи си прибрала бланките за писма и поискала още. „Непременно трябва да напиша няколко писма върху бланката на Хайгроув — заявява тя, кикотейки се. — Обещах на един приятел, който ще бъде толкова ужасно впечатлен.“ Икономката й донася допълнителните бланки заедно с изпраните й дрехи. „Всеки път, когато идваше — спомня си тя, — трябваше да перем и гладим всичките й мръсни дрехи.“

Ухажването преминава най-вече в уединението на провинциалните имения на приятели, на чиито гости не убягва несъмненото физическо привличане между двамата, както и някои прекалено груби шеги. По време на един зимен уикенд през 1985 година, докато играят на „сляпа баба“, Андрю се скрива под една маса и Сара, със завързани очи, лази по пода да го търси. Когато го намира, ощипва го по задника — силно. „Престани! — виква той. — Не ти е позволено да стискаш кралския ми задник — все още“ Същата вечер й прави предложение.

Сара отвръща: „Като се събудиш утре сутринта, току-виж ми кажеш, че всичко е една голяма шега.“

На следващата сутрин Андрю потвърждава предложението си и й подарява рубинен пръстен за 37 000 долара.

Сара моментално се обажда на баща си. „Тате, той ме помоли да се омъжа за него — извиква тя. — Накарах го да ми направи предложението два пъти, просто за да съм сигурна.“ Предупреждава баща си да не казва нищо, докато Андрю не получи разрешението на кралицата.

Твърдо решена да се хареса на кралското семейство, Сара прекарва уикендите в Уиндзор, когато Андрю е в отпуск. Сутрин излиза да язди с кралицата — нещо, което Нейно величество никога не би могла да направи с Даяна, която се бои от коне. Като дете тя е била хвърлена от един кон и си е счупила ръката; оттогава не е яздила. За разлика от нея Сара умее да разиграва шаради и харесва всички игри на карти, които Нейно величество обича. „Сара шмекерува дори повече от майка ми“, казва кралицата на баба й. Елизабет се обръща към бъдещата си снаха с малкото й име. „Никога не я наричаше Фърджи — спомня си един прислужник, — винаги Сара.“ Нейно величество се радва на чудесната хармония между сина й и неговата годеница и наблюдава одобрително. „Този път си намери майстора.“ Докато си разменят остроумни реплики с принц Филип, Сара се смее гръмогласно на неприличните му шеги и го моли да я научи на любимия си спорт — надпреварата с открити карети. „Мисля, че тя ще бъде ценна придобивка“, отбелязва Филип пред пресата. Принц Чарлс се съгласява. „Толкова е смела, такава ентусиастка — превъзнася я той.“ „Възхитителна компаньонка. Направо невероятна.“

Андрю очевидно е безумно влюбен. „Знам, че бракът ни със Сара е и винаги ще бъде, най-доброто, към което някога съм пристъпвал или ще пристъпя през живота си“, заявява той. Чувства се особено уверен в това, когато тя го уведомява за намерението си да вземе четиридесет часа по пилотаж, та да може да сподели кариерата му на пилот на хеликоптер. „Ще бъде страхотна съпруга за флотски офицер“, казва той на семейството си.

В лицето на Андрю Сара най-после е открила мъж, който да се отнася с уважение към нея. „Най-важното нещо у него… е удивителната му способност да те накара да се чувстваш като дама, като жена… Просто не мога да забравя, че в моя страничен живот, както го наричам, има толкова много мъже, които се перчат и се мислят за страшно интелигентни, а се държат направо гадно с жените.“

Нетърпелива да се утвърди, Сара предлага да придружи Андрю при един от малкото му кралски ангажименти. Докато минават по коридорите на един санаториум, тя забелязва басейна, който се използва за физиотерапия, и лекомислено предлага на Андрю да се гмурне. Знае, че се страхува от водата и не се е научил да плува. Принцът се усмихва на забележката й, но изглежда леко притеснен. „О, Божичко — казва тя на един пациент, — той мисли, че съм твърде превъзбудена.“

Сара превъзнася пред баща си уикендите в замъка Уиндзор. „Или е влюбена в Андрю, или в кралското семейство — подхвърля майор Рон пред пресата, — но аз мисля, че е по-скоро второто.“ Кралското семейство приема на драго сърце Сара Фъргюсън в средата си, ала други хора се съмняват доколко е подходяща. Някои аристократи смятат, че тя ще донесе катастрофа за кралското семейство. „Запомнете думите ми — предсказва Рут Фърмой, придворна дама на кралицата-майка. — Нищо хубаво няма да излезе от едно обикновено момиче.“

Поне един редактор от флийт Стрийт се съгласява със суровата аристократка. „Фърджи ще съсипе династията Уиндзор“, пророкува Браян Вайн от „Дейли мейл“.

Изданията за мода атакуват Сара за това, че е „едра“, със „закръглена фигура“, „Рубенсов тип“. Един журналист я нарича „бъдещата херцогиня на Порк^[3]“. Друг пише: „Тя е налята и земна като домат.“

„Аз не съм дебела — брани се тя — и не пазя диети. Нямам такъв проблем. Жената трябва да има стегната талия, хубав «балкон» и достатъчно отзад, но не прекалено — сочна женствена фигура.“

Когато нейната е изложена в музея на восъчните фигури на мадам Тисо, скулпторът, взел мерките й, не желае да ги разкрие. Един вестник обаче радостно ги изчислява: 49-39-59^[4] и заявява: „Ето я булката, 41 инча^[5] широка.“ Веднъж, докато се качва с ескалатор, вятърът вдига полата над коленете, а фотографите щракат ли щракат. Снимката излиза със заглавието „Нейно кралско бедрочество“.

„Фърджи е едно весело дебеличко момиче — казва редактор от модно списание. — Полъх свеж въздух. Много енергия. Да, пращяща енергия. Отскача, като топка.“

Без грим и с вързана на опашка коса тя прилича на провинциалистка, загубила се в големия град. Модните дизайнери сноби я смятат за истинско бедствие — с луничките и ситно накъдрената й коса, — но публиката харесва свежестта й и приема широките й рокли и изядените й токове. Също и кралицата, чийто единствен съвет към бъдещата й снаха е да маха по-бавно. Фърджи имитира махането на Нейно величество, което нарича „завинтване на крушки“. Но тя е игрива като едноседмично кутре и никога не се научава на сдържаност. Вместо това се втурва към тълпите подобно на сърдечно ръкуващ се политик. „Здравейте, здравейте, здравейте“, повтаря, стиска ръце и събира букети.

По това време Даяна вече е станала любимка на английската модна индустрия и в дизайнерските си дрехи излъчва такъв кинематографичен блясък, че я наричат „лъскавата принцеса“. „Рийдърс дайджест“ я определя като „световна знаменитост номер едно“. Международно проучване на списанията през 1986 година показва, че лицето й е украсявало повече корици от това на която и да било друга жена, включително Жаклин Кенеди Онасис. Фърджи, с торбестите си пуловери и хоризонталните райета, е прикрепена към кориците на „Седъл ъп“ и „Уейт уотчърс^[6]“.

„Някои от дрехите, които носеше, бяха ужасни — признава баща й, — но Сара не слушаше никого.“ Естествено, тя е наранена от нелюбезните коментари на модните издания, особено когато я сравняват с принцеса Даяна. „Аз не желая да бъда втора Даяна“, негодува Сара.

„Няма причини за безпокойство“, отвръща й английският „Вог“.

Фърджи се опитва да се преструва, че изобщо не иска да бъде стройна и елегантна, но моли дизайнерката на сватбената си рокля Линдка Сиера да я направи да изглежда красива. Изпитва страх от петстотинте милиона души, които ще гледат церемонията по телевизията.

Сутринта в деня на сватбата, 23 юли 1986 година, кралицата удостоява сина си с титлите херцог на Йорк, граф на Ивърнес и барон Килили. Неговата булка Сара става Нейно кралско височество, херцогинята на Йорк. Титлата не е давана от 1936-а насам, когато предишната херцогиня на Йорк става кралица-консорт. Сега тя е кралица Елизабет кралицата-майка и на осемдесет и шест годишна възраст остава най-обичаната личност в страната. Внезапното издигане на Сара до кралска особа й предоставя правото да бъде наричана Ваше височество и да получава почтителен поклон от врата от мъжете и дълбоки реверанси от жените, с изключение на единствените три в кралството, които са по-високопоставени от нея — кралицата, кралицата-майка и принцесата на Уелс. Фърджи казва, че е „безкрайно щастлива“.

Педант по отношение на протокола, до дванадесетгодишната си възраст тя е изучила до съвършенство основните принципи на етикета и настоява баща й да уволни иконома, който не знае каква е разликата между къс голф и голфа „плюс четири“. В едно телевизионно интервю след огласяването на годежа й я питат дали чичо й, който работи като прислужник, ще бъде поканен на сватбата. „Разбира се — отвръща тя. — Ама че абсурд. Но той познава достатъчно добре етикета, за да не дойде.“ Коментарът й е изрязан от интервюто. Пред един писател смъмря принц Андрю за далеч не изискания му език. „Използва думи, които изобщо не отговарят на положението му — дразни се тя. — Сигурно ги е научил във флота: огледало вместо огледално стъкло; ще ти дрънна; клозет вместо тоалетна — поне не казва нужник!“

Като херцогиня на Йорк Сара очаква да бъде наричана Ваше кралско височество при запознаване. След това към нея трябва да се обръщат с „мадам“. „Римува се със салам“, шегува се тя.

Знаейки, че има право си поръчва герб с едра мъхеста пчела и магарешки бодил, като избира мотото „Ех Adversis Felicitas“ (Щастието идва от нещастие).

След женитбата си настоява семейството й да се държи с нея с дължимата почтителност, което означава, че баща й трябва да й се покланя, а сестра й — да прави реверанс. Освобождава приятелите си от тези задължения, но нарежда на прислугата да уведомява непознатите за кралския протокол. При пътуванията в чужбина, особено в Съединените щати, носи списък с инструкции, който се раздава на присъстващите, преди тя да се появи:

1. Не разговаряйте, освен ако не ви заговори.

2. Не й подавайте ръка, освен ако тя не ви подаде първа.

3. Не подемайте никакви теми за разговор.

4. Обръщайте се към нея с кралската й титла, която не е Ваше величество, а Ваше кралско височество.

Като херцог на Йорк Андрю получава увеличение на издръжката си по Цивилната листа, която става 100 000 долара годишно в добавка към годишната заплата от флота в размер на 20 000 долара. Също така има доходи от сложения от майка му под попечителство 1 милион долара. Но Фърджи запазва работата си в едно издателство със заплата 35 000 долара годишно. Кралицата плаща струващата 350 000 долара сватба и подарява на булката диамантена тиара, диамантена гривна и диамантена огърлица. Нейно величество подарява на младата двойка също така пет акра земя и плаща 7 милиона долара за сградата Сънингхил парк, тяхната къща с четиридесет и шест стаи, отдалечена на пет мили от замъка Уиндзор. „Направих го за Ан — казва кралицата. — Така че, разбира се, ще го направя и за Андрю.“ Несиметричната къща, наподобяваща ранчо, за която Сара и Андрю сами решават как да изглежда, има дванадесет спални, плюс басейн, противобомбено скривалище и средновековна менестрелска^[7] галерия. Също и две господарски спални и господарска баня с музикални поставки за тоалетна хартия, които пеят „Боже, пази кралицата“. Кръглата вана върху белия мраморен под е толкова голяма, че строителните работници я кръщават Нейно кралско височество Фърджи. Принц Филип казва: „Прилича на будоар на проститутка.“ Внушителната резиденция бива наричана подигравателно „петдесетстайна пицария“ и „Саутйорк“ по името на ранчото Саутфорк от сериала „Далас“, излъчван през осемдесетте години.

Сутринта в деня на сватбата тълпите започват да се събират отрано, за да наблюдават кралската процесия от каляски и знаменитости. Майор Фъргюсън се любува на хората, които на места са се струпали в редици по десетина. „Погледнете само това множество — сочи той, — дошло е да види моята миризлива дъщеричка.“

Първата дама на Америка Нанси Рейгън е съпроводена до Уестминстърското абатство от двадесет и двама агенти на американските тайни служби. Козметичното величие Есте Ааудер влиза заедно с кинозвездата Майкъл Кейн. Поппевецът Елтън Джон, с морави очила и опашка, маха на тълпите, както и принцът на Монако Албер. След броени минути пристига министър-председателката Маргарет Тачър, но тя е освиркана, тъй като е изпратила конна полиция срещу миньорска стачка.

Тълпите избухват в шумни приветствия при вида на червенокосата булка, която изглежда стройна и прекрасна във викторианската си рокля с цвят на слонова кост. Със сатенен воал, дълъг 5,33 м., украсен с котвички и инициала А, тя изкачва стъпалата към абатството. В миг спира, неспособна да помръдне. Обръща се и дърпа роклята си.

„Кой, по дяволите, е стъпил върху воала ми?“, извиква тя. Дизайнерката на сватбения тоалет коленичи и бързо пренарежда диплите. Булката продължава и хваща ръката на баща си.

„Хайде, татко — подканва го тя, — дай да им покажем как се прави.“

Майор Фъргюсън нервно тръгва по дългата пътека на построеното през XI век абатство с дъщеря си, която не спира да се усмихва. Прави физиономия на един от присъстващите, вдига палец към друг и пуска шеги за чуждоземните премени на някои от 1800-те гости.

Майор Фъргюсън е обезсилен. „Когато стигнахме до водещия към олтара свод, където стояха кралицата и принц Андрю и се взираха очаквателно в нас — спомня си той, — се наложи да кажа: «Хайде. Сега трябва да бъдеш сериозна.» Фърджи се опитва да се стегне, но напрежението й си личи. Пред олтара принц Андрю пристъпва напред с фолклендските си медали, окачени на гърдите върху униформата му на лейтенант от флота. «Изглеждаш прекрасно», казва той.“

„Благодаря ти, скъпи — отвръща тя усмихната. — Забравих да си взема четката за зъби.“

„Няма значение“, отговаря щастливият херцог.

Нейно величество, която на моменти поема дълбоко въздух, за да контролира емоциите си по време на службата, не е в състояние да свали очи от сина си.

Принцесата на Кент, омъжена за братовчеда на кралицата, е приковала поглед в булката. „Цялото това отвратително смигане, докато идваше по пътеката — отбелязва тя. — Толкова просташко.“

Принцесата на Уелс като че ли не забелязва. Седнала с кралското семейство на розово-златните столове, встрани от останалите гости, тя изглежда тъжна и разсеяна, вперила поглед в пространството. Лицето й се оживява само когато вижда сина си Уилям, един от четиримата малки шафери. Облечен в моряшко костюмче, четиригодишният принц дърпа шапката си, слага връзката й пред носа си, дъвче я като карамел и после изважда церемониалната си кама, за да закача шестгодишната шаферка, която стои до него.

След като е събрала Сара и Андрю, Даяна е чакала с нетърпение да има за етърва приятелка, с която да споделя „кралското бреме“, както тя го нарича. Но не е подготвена да раздели с нея всеобщото внимание. Внезапно насочилият се към Фърджи интерес на медиите неприятно изненадва Даяна, свикнала да бъде център внимание за пресата. Обаче временно минава на втори план. Опитва се да се пошегува с променената ситуация, като подмята на репортерите: „Сега няма да съм ви необходима. Имате си Фърджи.“

Сватбата на Сара и Андрю е описана най-забавно от един италиански вестник, миланския „Ил джорно“: „И в заключение, ако е вярно, както Флобер ни уверява, че, за да си щастлив, е необходимо да не си много интелигентен, да си малко арогантен и най-вече с добро здраве, тогава несъмнено бъдещето на Андрю и Сара ще бъде сред най-славните.“ И то е такова. Страхотно. За известно време.