Оноре дьо Балзак
Дребни буржоа ^[0] (18)

Осемнадесета глава
Дяволи срещу дяволи

Когато разкриваше тайната си, Теодоз се ръководеше от две съображения: да изпита Тюилие и същевременно да предотврати страшния удар, който можеше да му бъде нанесен в тъмната и зловеща борба, предвиждана отдавна. Нека се опитаме с две думи да си обясним ужасното му състояние.

В дните на най-жестока нищета единствен Серизе бе дошъл да го навести в ледената му мансарда, дето лежеше премръзнал в леглото. Останал бе само с една риза. От три дни живееше с един хляб, който режеше на тънки филийки, и се питаше: „Какво да правя!…“ И тъкмо в това трудно за него време излезе от затвора някогашният му покровител, когото бяха помилвали. Излишно е да говорим за плановете, които си чертаеха тези двама мъже пред горящите дръвца в камината, единият — завит в покривката на хазайката, другият — потънал в сметките си. На другия ден Серизе, който сутринта бе успял да се срещне с Дюток, донесе панталон, жилетка, палто, шапка и обуща, купени на вехто, и отведе Теодоз на обяд. Провансалецът се озова в ресторант „Пенсон“ на улица Ансиен Комеди и изгълта половината от обяда, който струваше четиридесет и седем франка. При десерта, между две чаши вино, Серизе каза на приятеля си:

— Ще подпишеш ли полица за петдесет хиляди франка, а аз ще те направя адвокат?…

— Но за това са нужни само пет хиляди — възрази Теодоз.

— Остави тази работа на мен, ти ще платиш петдесет хиляди; това е нашият дял, на господина, който току-що те нахрани, и моят в една афера, в която ти нищо не рискуваш, а в замяна на това ще получиш титлата адвокат, хубава клиентела и ръката на младо момиче с двайсет, че и с трийсет хиляди франка. Ни Дюток, ни аз можем да се оженим за нея, затова решихме да те облечем като хората, да те храним и поим, да ти плащаме жилището, да те поставим в подходяща за теб обстановка, с една дума, да те направим човек… Но ние се нуждаем от гаранции. Не е работата до мен, аз те познавам, но имам предвид човека, комуто ще бъда подставено лице… Стягаме те за поход, няма как, затова ще трябва да подпишеш веднага. Ако не пипнем тази зестра, ще потърсим нещо друго… Между нас казано, няма какво да се церемоним много, ясно, нали?… Допълнително ще ти дадем някои уточнения, работата не е чак толкова бърза… Ето, аз имам марки…

— Момче, перо и мастило — извика Теодоз.

— Такива хора обичам! — възкликна Дюток.

— Подпиши: „Теодоз дьо ла Пейрад“ и прибави: „Адвокат, улица Сен Доминик-д’Анфер“, ето тук, под думите „Приел за десет хиляди франка.“ Ние сами ще поставим датата и ще предявим иска, без да вдигаме шум, за да излезе заповед за задържането ти. Корабопритежателите трябва да подсигурят интересите си още докато капитанът и корабите са в морето.

На другия ден след постъпването на Теодоз в адвокатската корпорация приставът при мировото съдилище отиде, по молба на Серизе, късно вечерта при него и всичко бе уредено мирно и тихо. Търговският съд оформя стотици подобни решения в едно заседание. Уставът на корпорацията на парижките адвокати е известен със своята строгост и принципност. Тази корпорация, както и корпорацията на поверениците изискват строга дисциплина от членовете си. Адвокат, когото грози опасност да се озове за неизплатени данъци в затвора Клиши, незабавно се изключва от списъка на адвокатите. И тъй, посъветван от Дюток, Серизе предприе чрез подставено лице мерки, осигуряващи на двамата съдружници по двайсет и пет хиляди франка от зестрата на Селест. Теодоз мислеше, че с подписване на полицата си осигурява живота, както и възможност да упражнява професията си, но колкото повече хоризонтът пред него се проясняваше, колкото по-високо се изкачваше по социалната стълба, толкова по-горещо желаеше да се освободи от двамата си съдружници. И сега, искайки от Тюилие двайсет и пет хиляди франка, Теодоз възнамеряваше да се споразумее със Серизе и да откупи на половин цена полицата си.

Подобни срамни спекулации за съжаление не са рядкост. Под една или друга форма те се вършат твърде често в Париж и историкът, желаещ да нарисува точна и вярна картина на обществото, не бива да ги отминава.

Закоравелият развратник и куче от вертепите Дюток все още дължеше двайсет хиляди франка за своята длъжност и се надяваше, в случай, че планът им успее, да се освободи от дълговете си до края на 1840 година. Дотогава ни един от тримата съдружници не бе престъпвал споразумението. Всеки съзнаваше силата си и догаждаше опасността. Затова изпитваха еднакво недоверие един към друг, еднакво се шпионираха, еднакво бе привидното доверие, което си засвидетелствуваха, еднакво мрачни бяха мълчанието или погледите, когато взаимното подозрение проличеше в думите и жестовете им. Но от два месеца насам позициите на Теодоз укрепнаха и добиха внушителната сила на независима крепост. Дюток и Серизе обаче бяха струпали куп барут в подножието й, дето фитилът гореше непрекъснато; достатъчно бе вятърът да духне, за да отиде крепостта по дяволите.

Звярът, както знаем, е особено свиреп, когато се нахвърля върху плячката си, и ето това време бе настъпило за трите изгладнели тигъра. Понякога Серизе пронизваше Теодоз с бунтовен поглед, какъвто в това столетие народът два пъти бе отправил към владетелите си и с който му казваше: „Направих те крал, а сам съм нищо… Не си ли всичко, значи, си нищо.“

Завист като неудържима лавина се надигна в душата на Серизе. Дюток изцяло се намираше във властта на забогателия си експедитор. Теодоз на драго сърце би изгорил полицата на двамата си съдружници в някакъв инсцениран пожар, а заедно с нея и самите тях. И колкото по-ревниво криеха един от друг мислите си, толкова по-лесно ги отгатваха. Като душа, която предчувствува близката си гибел, Теодоз мислеше за козовете на противника, за недостойната си игра и за бъдещето си. Признанието пред Тюилие се бе изплъзнало от душата му в момент на отчаяние; надникнал бе във всички потайни местенца на този буржоа и бе намерил там само двайсет и пет хиляди франка.

„А след месец може би и нищо“ — си каза той, когато се прибра у дома си.

Обзе го дълбока омраза към семейство Тюилие. Но държеше Тюилие като с харпун чрез труда, озаглавен „За налозите и погашенията на дълговете“, в който свободната му мисъл намери нови форми за идеите, изложени в органа на последователите на Сен Симои „Глоб“, както и своеобразен, стегнат език, натрупващ плътни бои по картината и носещ поетичното дихание на южната душа. Практическите познания на Тюилие в тази област помогнаха много на Теодоз. Гъделичкайки честолюбието на наивника, тази необикновено чувствителна струна в човешката душа, Теодоз реши с това именно бедно оръжие да покори окончателно покровителя си. В зависимост от характера човешкото самолюбие е кораво като гранит или ронливо като пясък.

Когато поразмисли, Теодоз си даде сметка, че признанието му не бе погрешна стъпка.

„Виждайки, че му връщам петнайсетте хиляди франка в момента, когато сам се нуждая толкова много от пари — продължаваше да размишлява Теодоз. — Тюилие ще гледа на мен като на олицетворение на честността.“

Ето как Клапарон и Серизе бяха изиграли нотариуса в навечерието на деня, когато изтичаше срокът за допълнителното наддаване. Серизе, комуто Клапарон съобщи паролата и показа жилището на нотариуса, отиде при него и му каза:

— Един от приятелите ми, Клапарон, вие го познавате, ме помоли да намина да ви видя; той ви очаква вдругиден вечерта на уговореното място с десет хиляди франка; ще ви донесе документа, който искате от него, но и аз трябва да присъствувам при връчването на сумата, защото той ми дължи пет хиляди франка… И ви предупреждавам, драги господине, че името в дарителния документ още не е вписано.

— Ще отида — съгласи се нотариусът.

Бедният хитрец чака до зори и един от кредиторите му, с когото Серизе се бе споразумял за половината от получения дълг, задържа нотариуса и взе от него дължимите си шест хиляди франка.

— Ето ти хиляда екю — си каза Серизе, — достатъчни, за да се отърва от Клапарон.

А после отново отиде при нотариуса и му каза:

— Клапарон е негодяй! Той получи петнайсет хиляди франка от човека, който купи къщата, и по всичко изглежда, че ще я задържи окончателно… Заплашете го, че ще разкриете на кредиторите му мястото, дето се укрива, обвинете го в умишлен фалит и Клапарон ще ви даде половината.

Вбесен, нотариусът написа мълниеносно писмо на Клапарон, който в опасенията си да не бъде арестуван, помоли Серизе да му осигури задграничен паспорт.

— Ти ми създаде много неприятности — каза му Серизе, — но аз не съм като теб. Ето, имам всичко на всичко хиляда екю и съм готов да ти ги дам. Замини за Америка и опитай щастието си там, както аз моето тук…

Вечерта, предрешен с помощта на Серизе като старица, Клапарон отпътува за Хавър с дилижанс Серизе оставаше господар на петнайсетте хиляди франка, които Теодоз трябваше да заплати на Клапарон, и спокойно, без да бърза, зачака адвоката. Този човек, с рядко остра и будна мисъл, се бе договорил с едного от заемодавците, притежаващ полица за не повече от две хиляди франка, че ще излезе в най-изгодния момент с искане да се повиши цената на продаваната къща. Тази маневра бе всъщност идея на Дюток, която Серизе бързаше да осъществи. В нея той виждаше възможност да получи още седем хиляди франка, от които се нуждаеше, за да уреди друга една афера, досущ като тази с Тюилие и която измъченият от мизерия Клапарон бе подсказал. Касаеше се за къща на улица Жофроа-Мари, която се продаваше за шейсет хиляди франка. Вдовицата Поаре даваше на Серизе десет хиляди франка, толкова плюс облигации за други десет хиляди му предлагаше и кръчмарят. Тези трийсет хиляди франка, прибавени към шестте хиляди, с които разполагаше, и към парите, които разчиташе да получи, му позволяваха да опита щастието си, толкова повече, че смяташе за сигурни и двайсет и петте хиляди, дължими му от Теодоз.

„Срокът за допълнителното наддаване изтече — си каза Теодоз, когато отиваше да помоли Дюток да доведе Серизе. — Дали да направя опит да се освободя от моята пиявица?…“

— Най-добре е да поговорите по тази работа в дома на Серизе, защото там се крие Клапарон — отвърна Дюток.

И тъй, между седем и осем часа Теодоз се отправи към леговището на банкера на бедните, когото сутринта писарят бе предупредил за посещението на главния човек.

Серизе прие Ла Пейрад в ужасната кухня, дето се потулваха интриги, дето се готвеха човешки страдания и дето двамата приятели закрачиха като зверове в клетка, водейки следния разговор:

— Донесе ли петнайсетте хиляди франка?

— Не, но ги имам у дома.

— А защо не в джоба? — запита остро Серизе.

— Ще ти обясня — отвърна адвокатът, който, изминавайки пътя от улица Сен Доминик до Естрапад, бе обмислил решението си.

Печейки се на ръжена на двамата си съдружници, провансалецът внезапно бе осенен от добра идея. Опасността изостря сетивата ни. Адвокатът разчиташе на силата на откровеността, която покорява всички, дори и мошеника. Човек почти всякога изпитва уважение към противника си, който в дуела разголва гърдите си и не стреля навреме.

— Добре — каза Серизе със зъл глас. — Комедията започва!

Тези зловещи думи той произнесе под носа си, от което прозвучаха още по-заплашително.

— Ти ми създаде великолепно положение и аз никога не ще забравя това, приятелю мой — подхвана Теодоз развълнувано.

— О, какъв си мазен сега! — ухили се Серизе.

— Не ме прекъсвай; ти не се съмняваш в искреността ми, нали?

— Напротив, съмнявам се, и как още! — отвърна банкерът на бедните.

— Що думаш?

— Ти не искаш да изпуснеш от ръце петнайсетте хиляди…

Теодоз повдигна рамене и втренчено погледна Серизе, който недоумяващ мълчеше.

— Ако беше на моето място и живееше под постоянно насочено към теб оръдейно дуло, не би ли поискал и ти да излезеш от такова положение?… Изслушай ме добре. Ти се занимаваш с опасни търговийки и за теб не е излишно да си осигуриш солидна поддръжка в съдебните кръгове на Париж… Ако непредвидени обстоятелства не ме отклонят от моя път, до три години мога да стана заместник кралски прокурор, а може би и адвокат при кралския съд… Днес аз ти предлагам вярното си приятелство, което при всички случаи ще ти бъде полезно, а по-късно обещавам да ти издействувам някоя почтена служба. Това са моите условия.

— Условия! — извика Серизе.

— След десет минути ще ти донеса двайсет и пет хиляди франка, а ти ще ми върнеш всички полици на мое име…

— А Дюток? А Клапарон? — изсъска Серизе.

— Ти за тях не мисли — пошепна Теодоз на ухото на приятеля си.

— Много мило! — изсмя се Серизе. — И ти си измислил този номер, за да пипнеш петнайсетте хиляди франка, които не са твои!…

— Но нали добавям към тях още десет хиляди… Пък и добре се познаваме…

— Щом си успял да измъкнеш десет хиляди от твоите буржоа — прекъсна го живо Серизе, — нищо не ти струва да им поискаш двайсет… Срещу трийсет хиляди може да разчиташ на мен… Откровеност за откровеност.

— Ти искаш невъзможното — извика не на себе си Теодоз. — И трябва да знаеш, че ако имаше работа с Клапарон, а не с мен, нямаше да видиш тези петнайсет хиляди, защото къщата вече е собственост на Тюилие.

— Ще отида да му кажа това — заплаши го Серизе, като тръгна към стаята си, която Клапарон бе напуснал преди десетина минути, предрешен като старица.

Двамата противници, както читателят и предполага, разговаряха полугласно и когато понякога Теодоз повишаваше глас, Серизе с жест му припомняше, че Клапарон може да ги чуе. През петте минути, в продължение на които се вслушваше в брътвежа на двата мъжки гласа, Теодоз изпитваше тъмното и страшно безпокойство на човек, заложил в жестока игра живота си. Най-после Серизе се върна и се приближи към съдружника си; по устните му играеше усмивка, свирепите му очи светеха със сатанинско коварство, а по лицето му се бе появило странно оживление като на тържествуващ Луцифер.

— Аз съм бос в тия истории — захвана той, като вдигаше рамене, — но, виж, Клапарон си знае работата; той ненапразно е оправял сметки на големи банкери и сега, като му предадох думите ти, прихна да се смее и каза: „Така си и знаех!…“ Та гледай утре да ми донесеш двайсет и петте хиляди франка, които ми предлагаше, но полицата ще си остане у мен.

— И защо? — запита Теодоз, усещайки по гърба си остри тръпки, сякаш електрически ток му бе пронизал гръбнака.

— Къщата е наша!

— Но как?

— Клапарон е поискал да се повиши продажната цена от името на първия ищец, някаква дребна риба на име Совиню. Пълномощникът Дерош е изготвил иска и утре заран ще получите съобщение… Работата си струва Клапарон, Дюток и аз да се запретнем и да купим къщата за нас… Какво щях да правя без Клапарон? И ето защо аз всичко му простих. Да, простих му и може би няма да ми повярваш, но дори го целунах. Така че промени условията си…

Последните думи прозвучаха толкова по-страшно, тъй като бяха съпроводени с ужасната гримаса на Серизе, който с удоволствие разиграваше сцена от „Единствения наследник“^[1], наблюдавайки скришом поведението на провансалеца.

— О, Серизе!… — изпъшка Теодоз. — Аз, който съм ти мислил само доброто!…

— Знаеш ли какво, драги мой, между нас трябва да има ей това…

И той се потупа по сърцето.

— Ти нямаш сърце. Щом сметна, че си отишъл далеч, реши да ни смажеш… Аз те изтръгнах от твоята тиня, спасих те от ужасите на глада!… Щеше да пукнеш като последен глупак… Ние ти посочихме пътя към богатството, създадохме ти най-хубаво положение в обществото, поставихме те там, дето имаше какво да вземеш… и ето! Сега вече те познавам и ние винаги ще бъдем нащрек.

— Значи, война — извика Теодоз.

— Ти пръв стреля срещу мен — заяви Серизе.

— Но ако вие ме разнищите, сбогом надежди! А ако не ме разнищите, ще имате в лицето ми враг!…

— Това казвах вчера и аз на Дюток — отвърна студено Серизе. — Но какво да се прави, друг избор нямаме… живуркаме и действуваме според обстоятелствата… Ала аз съм добро момче — продължи той след малка пауза; — донеси ми утре в девет часа твоите двайсет и пет хиляди франка, и Тюилие ще има къщата… Ние ще продължим да ти служим всеотдайно, и ти ще плащаш. След всичко, което току-що стана, момчето ми, не можеш да отречеш, че постъпвам благородно.

И Серизе потупа Теодоз по рамото с цинизъм, далеч по-унизителен, отколкото бе някога клеймото на палача.

— Е добре, дай ми срок до обяд — отвърна провансалецът, — защото, както сам казваш, работата иска време!

— Ще се опитам да склоня Клапарон, а то той е много нетърпелив.

— И тъй, довиждане — каза Теодоз с вид на човек, взел внезапно някакво решение.

— Лека нощ, приятелю — отвърна Серизе през носа си, което лишаваше от очарованието й най-хубавата дума в езика ни.

„Ето един, който си намери майстора!“ — си каза той, гледайки от прозореца Теодоз, който вървеше из улицата като замаян.