Оноре дьо Балзак
Дребни буржоа ^[0] (16)

Шестнадесета глава
Как бе победена Брижит

Излишно е да описваме срещата на тримата съдружници, толкова повече, че всичко, за което се споразумяха, бе разказано от Теодоз на госпожица Тюилие; необходимо е обаче да подчертаем, че проявената от Ла Пейрад ловкост почти уплаши Серизе и Дюток. Още от тази среща у банкера на бедните се породи мисълта да излезе от играта, щом партньорът му се оказва такъв силен играч. Да спечели на всяка цена, да вземе връх над най-сръчните, дори и чрез измама, е честолюбив стремеж на истинските приятели на зелената маса. Ето откъде дойде ужасният удар, който впоследствие щеше да се стовари върху Ла Пейрад.

Впрочем той познаваше съдружниците си; ето защо, въпреки постоянното напрежение на умствените му сили, въпреки непрекъснатите усилия, които изискваше многоликата му роля, нищо не го уморяваше повече от играта с двамата му съучастници. Дюток бе голям мошеник, а Серизе някога бе играл в театър, така че разбираше чудесно условния език на позьорството. Маската на безстрастно лице а ла Талейран би ги накарала да скъсат с провансалеца, който бе в ръцете им, и затова той трябваше да играе роля на непринудено, открито, едва ли не наивно момче, а подобна игра изисква върховни усилия. Да създава илюзии в партера, може всеки свестен артист, но да заблуждаваш госпожица Марс, Фредерик Льометр, Потие, Талма Монроз е висше изкуство.

И тъй, след тази среща в ресторанта Ла Пейрад, както и не по-малко проницателният Серизе, почувствува страх, който сега, в последния период на голямата игра, вледеняваше кръвта му, стискаше го за гърлото и караше краката му да се подкосяват като на комарджия, наблюдаващ с крайчеца на окото си рулетката, дето е заложил последния си шанс. В такива напрегнати минути чувствата придобиват необикновена острота, а умът стига до свои прозрения, недосегаеми за човешката наука.

На другия ден след срещата със съдружниците си Теодоз отиде да обядва у Тюилие; под благовидния претекст, че трябва да посетят госпожа Дьо Сен Фондрий, съпруга на прочутия учен, с която искаха да се сближат, Тюилие взе жена си и остави Теодоз насаме с Брижит. Нито Тюилие, нито сестра му, нито Теодоз не се заблуждаваха относно истинския смисъл на тази постъпка, която някогашният красавец от времето на Империята наричаше дипломатическа.

— Млади момко, не злоупотребявай с невинността на сестра ми, внимавай — каза Тюилие тържествено, преди да излезе.

— Госпожице — захвана Теодоз, като притегли креслото си към дълбокото кресло, в което плетеше Брижит, — помислили ли сте, че трябва да се спечели разположението на търговците в нашия район към Тюилие?

— А как ще стане това? — запита Брижит.

— Но вие сте в делови отношения с Барбе и Метивие.

— О, наистина!… Честна дума, вие не сте вчерашен — каза тя след кратко мълчание.

— Когато човек обича хората, стреми се да им помага — отвърна Теодоз сдържано и същевременно наставнически.

Да спечели Брижит в тази продължителна битка, започнала преди две години, бе за него толкова важно, колкото Наполеон да овладее големия редут под Москва. Но той трябваше и да омагьоса Брижит, както дяволът според средновековното вярване е омагьосвал хората, и то така, че никога повече да не се опомни. От три дни вече Ла Пейрад обмисляше задачата си и добре разбираше всичките й трудности. Ласкателството, това сигурно оръжие в сръчните ръце, се оказа безсилно пред старата мома, простила се отдавна с всякакви илюзии. Но за човек с неотстъпна воля не съществуват непреодолими прегради и Ламарковци^[1] винаги ще съумяват да превземат своя Капри. Така че ще се опитаме да не пропуснем нищо от паметната сцена, разиграла се тази вечер; всичко в нея има своето значение — и мълчанието, и сведените очи, и погледите, и извивките на гласа, обхващащи сърцето като мрежа.

— Но — отвърна Брижит, — вие вече ни доказахте, че ни обичате много…

— Брат ви говорил ли ви е за това?

— Не, само ми подхвърли, че желаете да разговаряте с мен…

— Да, госпожице, защото вие сте главата на семейството, но като поразмислих добре, открих много рискове за себе си в тази работа; човек може да се излага така само за близки хора. Касае се за цяло състояние, за четиридесет хиляди франка годишен доход… и ни следа от каквито и да било спекулации… просто недвижимо имущество… Мисълта да се осигури за Тюилие състояние ме грабна от самото начало… Това бие на очи, аз вече му говорих… Защото всеки, освен ако не е глупак, с основание ще се запита: „Защо пък толкова много се грижи за нас?“ Но както обясних на вашия брат, действувайки в негов интерес, аз се лаская от надеждата, че действувам и в свой интерес. Ако той желае да стане депутат, две неща са абсолютно необходими: да се заплати цензът и по някакъв начин да нашуми името му. И ако аз, изхождайки от моите добри намерения, стигам дотам да желая да помогна на Тюилие да напише книга за държавния кредит, за каквото и да било… налага се да помисля и за състоянието му… А вие няма защо да му давате тази къща.

— На брат ми?… Че аз още утре ще я прехвърля на негово име! — извика Брижит. — Вие не ме познавате!…

— Вярно е, не ви познавам напълно — потвърди Ла Пейрад, — но зная за вас неща, които ме карат да съжалявам, че не ви казах всичко от самото начало, когато замислих плана, по който ще стане избирането на Тюилие за общински съветник. Но утре около него ще се появят завистници, предстои му трудна задача; трябва да внесем смут сред съперниците му, да ги обезвредим напълно!

— А деловият въпрос… — прекъсна го Брижит, — в какво се състоят трудностите, свързани с него?

— Госпожице, трудностите са от морално естество… и аз ще се осмеля да ви служа само след като поговоря с моя изповедник… Колкото до юридическата страна на въпроса, о, работата е напълно законна и аз, както знаете, членувам в корпорацията на парижките адвокати, а тя е строго принципна и аз никога в живота си не бих се заел с дела, които будят съмнение… Успокоява ме едно: че от всичко това за себе си не искам нито грош.

Брижит седеше като на жарава, лицето й гореше, късаше вълнения конец, отново го връзваше и не знаеше какво да каже.

— Днес — продума най-после тя, — недвижимият имот трябва да струва най-малко милион и осемстотин хиляди франка, за да носи годишен доход четиридесет хиляди…

— Аз ще ви покажа къщата, така че вие сама ще пресметнете приблизителния доход, и мога да ви гарантирам, че Тюилие ще стане собственик на сградата с петдесет хиляди франка…

— О, ако вие ни помогнете да я вземем — извика Брижит с дълбоко вътрешно вълнение, предизвикано от пробудилата се в нея алчност, — то тогава, драги мой господин Теодоз…

Тя се спря.

— Продължете, госпожице…

— Тогава, може да се окаже, че сте се трудили във ваш интерес.

— О, ако Тюилие е издал тайната ми, аз напущам този дом.

Брижит вдигна глава.

— Каза ли ви, че обичам Селест?

— Честна дума, не! — извика Брижит. — Но аз сама исках да ви говоря за нея.

— Да ми предложите ръката й?… О, Бог да ни прощава! Аз бих искал тя сама с родителите си да направи своя избор… Не, не, от вас искам само вашето разположение, вашата подкрепа… Обещайте ми, вие, както и Тюилие, като награда за усилията ми, вашето влияние, вашето приятелство; кажете ми, че ще се отнасяте с мен като с ваш син… И тогава ще ви поискам съвет… И ще постъпя така, както решите, дори не ще разговарям с изповедника си. Повярвайте ми, от две години вече наблюдавам семейството, в което бих искал да вляза, като донеса вместо състояние името си, енергията си… Защото аз ще преуспея!… И така аз виждам, вие притежавате морала на доброто старо време, здрави и непоколебими възгледи… Вие сте делови човек, а да наблюдаваш всички тези качества у близките си, е особено приятно!… С такава тъща като вас аз бих бил освободен от редица домашни грижи, които ни пречат да се отдадем на политиката, когато това се наложи… В неделя вечерта аз наистина се възхищавах от вас… О, вие бяхте просто прекрасна! Как бързо и неусетно се справихте с всичко!… За десетина минути трапезарията бе готова за танци. И без за миг да излезете от дома, съумяхте да намерите толкова напитки, да приготвите такива лакомства… „Ето — казах на себе си, — ето една образцова домакиня!…“

Ноздрите на Брижит се разтваряха от удоволствие, тя просто вдишваше думите на младия адвокат, а той скришом я наблюдаваше, доволен от победата си. Успял бе да докосне чувствителната струна в сърцето на старата мома.

— А — рече тя, — аз съм свикнала с домашната работа, познавам я добре!…

— Да докоснеш една чиста, спокойна съвест — промълви Теодоз, — о, това ми стига!

После стана от мястото си, отново седна и каза:

— Ето в какво се състои нашата работа, скъпа лельо… Защото вие все пак ще ми бъдете лелка…

— Млъкнете, негоднико! — сгълча го Брижит. — И говорете по работата.

— Аз ще бъда с вас съвсем откровен и знайте, че се излагам на риск, като ви казвам нещата такива, каквито са, тъй като това са тайни, които зная по силата на моето положение на адвокат… Ние с вас двама, може да се каже, вършим престъпление против служебната тайна. Един парижки нотариус се сдружил с някакъв архитект, закупили свободни терени и започнали да строят… Но претърпели крах… излъгали се в сметките си… но това нас не ни занимава… Между къщите, които тази незаконна компания (защото нотариусът не може да участвува в никакви сделки) е построила, има една, която не е завършена и затова ще бъде продадена за сто хиляди франка, макар теренът и строежът да възлизат на четиристотин хиляди. Тъй като къщата е почти готова, остават за довършване само някои вътрешни работи, много лесно е да се направят всички изчисления; материалите са на разположение у предприемачите, а те ще ги отстъпят на по-ниска цена, така че цялата сума няма да възлезе на повече от сто и петдесет хиляди франка. Къщата има много добро изложение и след заплащане на данъците ще започне да носи повече от четиридесет хиляди франка годишен доход. Цялата е от дялан камък, а вътрешните стени — от мек пясъчник; фасадата е украсена с разкошна скулптура за повече от двайсет хиляди франка; прозорците са с огледално стъкло, а дръжките им са някаква нова система от италианския град Кремона.

— Добре, добре, но в какво се състоят трудностите?

— Ето в какво: нотариусът е решил да запази за себе си този дял от голямата плячка, която се изплъзва от ръцете му, и в настоящия момент, скрит под името на свой приятел, е един от заемодавците, заинтересувани строежът да бъде продаден на търг. Но за да се избягнат излишни разходи, работата не стигна до съда, така че бе уговорено продажбата да се извърши на основата на взаимно съгласие. Решил обаче на всяка цена да тури ръка на строежа, нотариусът се обърнал към един от клиентите ми и го замолил да му стане подставено лице. А моят клиент е беден човечец и ми каза буквално така: „О, това е цяло състояние, ако успеем да го измъкнем под носа на нотариуса!…“

— В търговията стават такива работи — подхвърли живо Брижит.

— Ако беше само това — продължи Теодоз, — можеше да ви отговоря така, както е отговорил приятелят ми на един от учениците си, който се оплакал, че му било много трудно да създава шедьоври в живописта: „О, момчето ми — казал му той, — ако беше иначе, всеки лакей щеше да рисува картини…“ Но, госпожице, дано успеем да заблудим този ужасен нотариус, разорил вече множество частни имущества, защото той, уверявам ви, е много хитър и лесно няма да се остави втори път да го измамят. Когато недвижимото имущество се продава на търг, ако заемодавците не са доволни от получената сума, имат право в определен срок да предложат по-висока цена и по такъв начин да запазят имота за себе си. Ако ние не съумеем да го залъжем до изтичането на този срок, ще се наложи да прибегнем до нова хитрост. Но не излиза ли от рамките на закона подобна стъпка?… Мога ли да я предприема в интерес на семейството, в което желая да вляза?… Ето какво ме занимава от три дни насам…

Брижит, не може да отречем това, се колебаеше и тогава Теодоз пусна в ход последния си коз.

— Нощта е пред вас, помислете си, пък утре пак ще поговорим.

— Чуй, момчето ми — каза Брижит, като погледна адвоката с почти влюбени очи, — преди всичко трябва да се види къщата. Къде е тя?

— Близо до Мадлената! След десетина години там ще бъде центърът на Париж. И ако искате да знаете, за тези участъци се е мислело още в 1819 година! Богатството на банкера Дю Тийе произлиза от тази афера. Нашумелият банкрут на нотариуса Роген,^[2] банкрут, който предизвика навремето си такъв ужас в Париж, нанесе тежък удар върху престижа на нотариуската корпорация и причини гибелта на прочутия парфюмерист Бирото, е също свързан с нея. Малко се избърза със спекулациите по тези поземлени участъци…

— Спомням си това — отвърна Брижит.

— Къщата сигурно може да бъде завършена до края на годината и вече към средата на следващата година ще я дадете под наем.

— Може ли да я видим утре?

— Мила лельо, аз съм на услугите ви.

— О, пак ли!… Моля, не ме наричайте така пред хората. А колкото до нашата работа, нищо не мога да кажа, преди да съм видяла къщата.

— Тя е шестетажна, с девет прозореца на фасадата, с хубав двор, има четири магазина и е на ъгъл… О, нотариусът разбира от тия неща! Но стават неочаквани събития и държавните лихви и прочее ценни книжа отиват по дяволите. На ваше място бих продал всички свои облигации, както и всичко, което притежава госпожа Тюилие, за да купя за Тюилие тази красива къща. А после с бъдещите си спестявания ще възстановите дължимото на тази добра женица… Може ли да си представим по-висока държавна рента от днешната. Сто двайсет и два процента!… Просто невероятно! Трябва да се побърза.

Брижит облизваше устни; тя съзираше възможност да запази капиталите си и да обогати брат си за сметка на госпожа Тюилие.

— Моят брат е прав — каза тя на Теодоз, — вие сте рядък човек и ще отидете далеч…

— Той всякога ще върви пред мен — отвърна Теодоз с искреност, която трогна старата мома.

— Но вие ще станете член на семейството ни — произнесе в отговор тя.

— Предвиждам препятствия — додаде Теодоз, — госпожа Тюилие е малко налудничава, тя никак не ме обича.

— О, бих искала да видя ще посмее ли да гъкне! — извика Брижит. — Ние да си свършим работата — продължи тя, — ако само може да се свърши, а колкото до вашите интереси, предоставите ги на мен.

— Тюилие, член на генералния съвет, собственик на къща, носеща повече от четиридесет хиляди годишен доход, награден с орден, публикувал сериозен и важен политически труд… избран за депутат в 1842 година. Между нас да си остане, мила моя лелко, но такава обич човек може да изпитва само към своя тъст…

— Така е.

— Аз нямам състояние, но затова пък ще удвоя вашето; и ако работата мине тихомълком, ще потърся и нещо друго…

— Докато не видя къщата с очите си — отсече госпожица Тюилие, — нищо не мога да кажа…

— Тогава утре наемете файтон и ще отидем. Аз ще се погрижа за позволителното, което трябва да представим…

— До утре, към обяд — отвърна Брижит, като протегна ръка на Теодоз, за да я стисне в знак на съгласие. Но адвокатът положи върху нея най-нежната и същевременно най-почтителната целувка, каквато Брижит бе получавала в живота си.

— Сбогом, мое дете — каза тя, когато го изпрати до вратата.

Брижит нетърпеливо позвъни и на появилата се на прага прислужничка каза:

— Жозефин, веднага идете у госпожа Колвил и й кажете да дойде при мен.

След четвърт час Флави влезе в салона, дето Брижит се разхождаше, обзета от трескава възбуда.

— Мила моя, моля ви за голяма услуга, която се отнася и до нашата скъпа Селест… Вие познавате Тюлиа, танцьорката от Операта; навремето моят брат ми беше продънил ушите да ми говори за нея.

— Да, драга моя, но тя вече отдавна не е танцьорка, сега е графиня Дю Брюел. И ако не се лъжа, мъжът й е пер на Франция…

— А държи ли още на вас?

— От много години вече не се срещаме.

— Доколкото зная, богатият предприемач Шафару е неин чичо — продължи старата мома. — Той е богат и е стар. Идете да видите някогашната си приятелка и се постарайте да вземете от нея писъмце с няколко думи до чичо й, в което да му каже, че ще й направи неоценима услуга, ако склони да ви даде приятелски съвет, а ние с вас утре в един часа по обяд ще отидем при него. Но нека помоли чичо си да запази всичко в пълна тайна. Хайде, детето ми. Нашата скъпа Селест ще бъде милионерка и ще получи от ръката ми, разбирате ли, от моята ръка, съпруг, който ще я въздигне до небесата.

— Искате ли да ви кажа първата буква на името му?

— Кажете…

— Теодоз дьо ла Пейрад! И вие сте права. Този човек, подкрепян от жена като вас, може да стане министър!…

— Сам Господ го изпрати в дома ни — извика старата мома.

В същия момент господин и госпожа Тюилие се завърнаха от гости.