Даниел Стийл
Спомен (14)

14.

Сватбената церемония на следващата сутрин в малката черква по-надолу на Авеню Ош беше кратка и очарователна. Серена беше със същата бяла рокля, която бе носила предния ден, а Мари-Роз й бе намерила по чудо няколко бели рози и тя ги държеше в ръка, докато минаваше по пътеката между пейките: качулката на тъмното самурено палто скриваше златната й коса. Изглеждаше невероятно хубава, когато се обърна към Бред и отново му се врече, този път пред живописния олтар. Слънцето струеше през прозорците и дребният възрастен свещеник се усмихна на младоженците и ги благослови, обявявайки ги за мъж и жена. Кумуваха Мари-Роз и Пиер. Би Джей не бе стоял достатъчно дълго в Париж и все още нямаше близки приятели тук, а искаше сватбата да бъде в интимен кръг. През следващите няколко дни през коледните празници той щеше да разведе Серена из Париж и да я представи на всички като своя съпруга.

— Е, госпожо Фулъртън, сега чувстваш ли се омъжена? — Би Джей й се усмихна и държа ръката й по време на краткото пътуване с колата обратно до дома, а Пиер и Мари-Роз седяха на предната седалка до шофьора.

— Определено да. Два пъти повече, отколкото вчера. — Беше невероятно, като си помислеше, че за по-малко от двайсет и четири часа след пристигането си в Париж тя вече бе съпруга на Би Джей. Изведнъж си спомни за Марчела, прииска й се да й съобщи и си обеща още същата вечер да й напише писмо.

— Щастлива ли си, скъпа?

— Много. А вие, полковник? — Серена се усмихна, навеждайки се да го целуне нежно по устата, с лице, почти скрито в огромната самурена качулка, и с очи, които блестяха като изумруди на зимната светлина.

— Никога не съм бил по-щастлив. Обещавам ти един чудесен меден месец. — Но той бе съвсем отскоро в Париж, за да иска по-дълъг отпуск. Не че това бе от значение за Серена. Времето, което бяха прекарали заедно, беше като меден месец. Никога преди не беше изпитвала такова чувство за пълнота. — Може би през коледните празници ще се разходим с колата из провинцията. — Би Джей я погледна замечтано. Всъщност никъде не му се отиваше. Искаше му се да остане в леглото с нея през следващата седмица и да се любят. Тя се засмя, когато го погледна, сякаш четеше мислите му. — Какво е толкова смешно?

— Ти.

Серена се облегна на него и му прошепна в ухото:

— Не вярвам на нито една думичка от това, което разправяш. Въобще не мисля, че ще ме разхождаш из провинцията. Кроиш заговор да ме държиш заключена в нашата стая.

— Откъде разбра? — прошепна й Би Джей. — Кой ти каза?

— Ти. — Тя отново се засмя, а после приглади самуреното палто върху коленете си и се опита да го погледне сериозно. — Само че, Бред, трябва да изляза и да понапазарувам за Коледа.

— В деня на сватбата ни? — сбърчи чело той изненадан.

— Днес или утре. Нямаме друго време.

— Но какво ще правя аз?

— Можеш да дойдеш с мен или поне да ме придружиш за някои покупки. — Серена се засмя весело и отново сниши глас. — Искам да вземем нещо. — Тя посочи с поглед предната седалка, където Пиер и Мари-Роз бъбреха оживено с шофьора, и Би Джей поклати одобрително глава.

— Това е добра идея. — Той погледна часовника си и се намръщи. — Следобедът бих желал да телефонирам на родителите си. — Серена мълчаливо кимна. Притесняваше се, но знаеше, че рано или късно ще трябва да се срещне с тях. И щеше да е по-лесно, ако преди това е разговаряла с тях по телефона. Ала всеки път, щом си помислеше за близките му, в паметта й изплуваше Пати Атертън и всичко, което бе казала в гнева си на балкона в онзи ден… „Ти и твоята малка италианска прислужница… италианската ти курва…“ Серена почти трепна, когато думите отново прозвучаха в главата й, а Бред се пресегна и взе ръката й в своята. — Не бива да се безпокоиш, Серена. Те ще свикнат. По-важно е, че аз те обичам. А после — той се усмихна при мисълта за семейството си — ще се запознаеш и с двамата ми братя. Ще ги обикнеш и тях. Особено Теди.

— Най-малкият? — Тя радостно погледна съпруга си в очите, опитвайки се да забрави тежките обиди на Пати.

Може би в крайна сметка братята му ще я харесат.

— Да. Теди е най-малкият. Грег е средният. — Лицето му за миг се помрачи. — Грег е… какво да ти кажа… различен е. Той е по-тих в сравнение с нас. Той е… не знам, може би повече прилича на баща ми. Някак си като че ли върви по свой път и е странен, на него можеш да му повлияеш по-лесно, отколкото на мен или на Теди. Ние двамата сме по-упорити, ала въпреки това, когато си науми нещо, което му харесва, става като истинско муле. — Би Джей се извърна към нея развеселен. — Но Теди… той е геният на семейството, неговият елф… Той е по-свестен от нас двамата, взети заедно, и е по-талантлив. Теди — той се замисли за дълго — има душа… и чувство за хумор… и мъдрост… и излъчване.

— Чакай, може би аз съм взела не този, когото е трябвало?

Би Джей я погледна съвсем сериозно.

— Може би. И определено на възраст той ти подхожда повече от мен, Серена. — А после настроението му бързо се оправи. — Да, моето момиче, но аз ти се паднах, така че трудно ще се отървеш от мен. — Ала по всичко личеше, че с по-малкия му брат го свързва нежност, която докосва дълбините на душата му. — Знаеш ли, казва, че когато завърши Принстън, сега през юни, ще отиде да следва медицина. И, по дяволите, обзалагам се, че ще го направи и ще стане страхотен лекар. — Той отново я погледна с широка усмивка, а тя се наведе и го целуна.

В къщата на Авеню Ош отвориха още една бутилка шампанско и го изпиха с Пиер и с Мари-Роз, после икономът и съпругата му отидоха да приготвят обяд, а Би Джей и Серена се качиха горе отново да отбележат медения си месец. И когато Мари-Роз им позвъни един час по-късно, те неохотно се облякоха и слязоха долу.

Този път Серена беше със сива пола и сива блуза, със същия наниз перли. Когато тя излезе от банята, Бред забеляза, че тоалетът й е доста отрезвяващ.

— Какво стана с бялата рокля? — Той я бе харесал много, талийката й изглеждаше толкова тънка и в бяло тя бе очарователна. Сивото някак си внушаваше тъга, не подхождаше за такъв щастлив ден. Но това бе най-хубавата пола, която имаше, а блузата беше от кашмир, рядкост в нейния гардероб. Серена почти нямаше дрехи, освен донесеното от манастира и онова, с което бе работила в двореца. Знаеше, че след като вече му бе жена, трябваше да си купи повече неща и възнамеряваше да похарчи още от парите, които й бяха останали. Не искаше да го засрамва с грозните подарени й дрехи, а те бяха почти всичко, което имаше.

— Не се притеснявай. Ще си купя някои нови неща. — После сведе очи смутено. — Това… много ли е грозно? — Погледна се в огледалото и видя колко мизерно изглежда. Нямаше го блясъка, който й придаваше бялата рокля и взетото назаем палто от самур. Тя леко се изчерви, а той се приближи и отново я взе в прегръдките си.

— Ще те обичам, дори и да си обвита в одеяло, глупачето ми. Нищо не може да бъде грозно, щом ти си го облякла. Ти просто беше заслепяваща в бяло… и в самура. Защо не отидем този следобед и да ти накупя красиви нови тоалети? Моят коледен подарък за теб.

Преди Серена да е възразила, а Бред знаеше, че ще го направи, той я прегърна през рамо и двамата слязоха долу, където ги чакаше пищен обяд. Мари-Роз бе надминала себе си в тяхна чест. Имаше деликатно подправена домашна кремсупа от зеленчуци, вкусен пастет с пресен хляб, чудесни печени пилета и пюре от сърцевината на артишок, което Би Джей особено много обичаше. Също и салата, сирене „Бри“ и круши, които Мари-Роз бе кътала с дни за този обяд, а за десерт бе направила шоколадово суфле с ванилов крем и отгоре с бити белтъци.

— Боже мой, мисля, че повече никога няма да мога отново да се движа. — Серена го гледаше с удивление. — Никога през живота си не съм яла толкова много.

— Господи, беше чудесно. — Би Джей изглеждаше като напомпан, когато след кафето в салона Пиер му предложи малко бренди с пура. Младият мъж отказа и двете със съжаление.

Щом Пиер си излезе, Би Джей се изправи и се протегна срещу топлите слънчеви лъчи, които струяха през високите френски прозорци, после се приближи до Серена и леко разтри раменете й със силните си ръце, а тя отпусна глава назад и го погледна.

— Здравей, любов моя. Щастлив ли си толкова, колкото и аз?

— Много повече. И по-дебел. Господи, след този обяд надали някога ще успея да вляза в униформата си.

— Добре, че не бях с бялата рокля от Марчела. Щях да експлодирам и да я пръсна на парченца. — Той се засмя, като си представи гледката, отдръпна стола й назад и тя бавно стана и също се протегна. — Никак не ми се ходи на пазар, ала няма как.

— Най-напред — Би Джей погледна часовника си — трябва да се обадим до родителите ми. Може би ще се наложи да почакаме малко, докато ни свържат, но е важно. Искам да ги представя на съпругата си. — После я целуна и отидоха в библиотеката, където той вдигна слушалката на телефона върху бюрото, набра централата и заговори на лош френски, за да каже номера в Ню Йорк.

— Да го направя ли вместо теб? — прошепна му Серена и Би Джей също шепнешком й отвърна:

— Чувствам се компетентен, когато успявам да ги накарам да ме разберат на френски. — Но той знаеше, че френският му бе почти непоносим, а Серена свободно го говореше, и въпреки всичко той се справи. След като предаде цялата информация на телефониста, затвори слушалката.

Пиер бе запалил огъня в камината преди обяда и сега той пращеше силно. Би Джей отиде и седна пред камината, като махна мълком на Серена, тя пристъпи, сгуши се до него и хвана ръката му. Изглеждаше разтревожена и той нежно я погали по косата, сякаш се надяваше, че това ще я успокои.

— Смяташ ли, че ще се разсърдят много, Бред?

— Не. Може би ще се изненадат.

Докато се взираше в огъня, си мислеше за майка си.

— Но ти ми каза, че те знаят, че ще се жениш.

— Да, помня. — Тогава се обърна към нея със спокоен поглед, бе съвсем сигурен в това, което правеше. В такива моменти тя отново и отново долавяше силата му. Бред винаги изглеждаше напълно уверен в онова, което вършеше. Именно това му качество го бе издигнало в службата, то му помагаше и в личния живот. Когато постъпи в Принстън, стана капитан на футболния отбор, постигнал го бе със същата тиха самоувереност. Тя караше всички начаса да се съобразяват с неговата дума, и в отбора, и извън него, и въпреки притесненията на Серена сякаш й олекна. Просто тонът му звучеше окуражително. — Помня, че така ти казах, Серена. Ала не съм им се обаждал. Нямаше причина да го направя. Това бе мое решение, наше решение. Исках да изчакам, докато се оженим.

— Но защо? — Тя бе шокирана от това, че бе почувствал необходимост да я излъже предния ден.

Би Джей въздъхна дълбоко, погледна към огъня, а после пак към нея.

— Защото майка ми е изключително силна жена, Серена. Тя обича нещата да стават така, както тя иска, и понякога си мисли, че знае кое е най-доброто за нас. Но невинаги е така. Ако можеше, би избирала вместо нас. Аз никога не съм й давал тази възможност. Баща ми винаги й е позволявал. И тя е взимала някои дяволски добри решения вместо него. Но аз никога не бих го допуснал, Серена, никога. — Изглеждаше така, сякаш докато й говореше, претегляше целия си живот. — Помислих си, че ако й бях казал по-рано, тя щеше да се опита да поеме всичко в свои ръце, да долети и да се срещне с теб. Или Бог знае какво. Сигурно щеше да ме убеждава, че съм тръгнал да се женя за хлапачка. И най-вече не желаех да притесни теб. Достатъчно си преживяла, исках да опростя, а не да усложнявам нещата за теб, Серена. Какъв смисъл щеше да има да я предизвикам да дойде да те оглежда, да ми заявява, че си страхотна, и да те изплаши до смърт с приказките си. Реших, че е по-добре да си устроим сами живота, а после да й съобщим при свършен факт. — Той почака един миг, а после я попита: — Прощаваш ли ми?

— Мисля, че да. — Имаше смисъл в думите му, но безпокойството не слизаше от очите й. — Ами ако това я вбеси и тя ме намрази?

— Не би могла, скъпа. Как би могла да те намрази? Трябва да е луда. Майка ми може да е всичко друго, но не и това. — А после, сякаш като по команда, телефонът иззвъня, обади се телефонистът и каза, че има презокеанска връзка. От другата страна носов глас съобщи, че ще го свърже веднага. Вдигна най-малкият брат на Би Джей, който направо изрева в слушалката.

— Как си, по дяволите, старче, и, за бога, как е Париж? Ужасно ми се иска и аз да съм там.

— Остави това. Как върви училището?

— Както обикновено. Адски тъпо. Но вече завършвам, слава Богу, и ме приеха да следвам медицина в Станфорд. — Гласът му беше като на развълнуван ученик и Би Джей се усмихна.

— Страхотно, хлапе. Хей, мама там ли е? — Рядко търсеше баща си. Баща му бе невидимият мъж в продължение на цели трийсет години. В някои неща той и средният му брат много си приличаха. Господин Фулъртън беше някак си по-предприемчив от Грег, в края на краищата бе изкарал един мандат в Сената, но бе успял най-вече благодарение на семейния престиж, на стабилните връзки и на многото пари, пръснати в изборната кампания, а не на личния си чар. В интерес на истината, по-скоро Маргарет Фулъртън бе призвана да се занимава с политика. Би Джей обичаше да се шегува, казвайки й, че трябва да стане първата жена президент. И тя би станала, ако имаше начин. Но Маргарет бе приела да тласка съпруга си, движейки се в средите, към които принадлежаха личности като Елеонор Рузвелт.

— Да, тук е. Добре ли си, Бред?

— Великолепно. А вие? Грег, татко?

— Грег се уволни преди няколко седмици.

Това не можеше да развълнува никого, защото, както всички знаеха, Грег изкара цялата си военна служба на едно бюро във форт Дикс в Ню Джърси и почивните дни прекарваше у дома или в Саутхамптън през лятото. Той се чувстваше страшно виновен за това и го беше споделил с по-малкия си брат. Но тъй като Би Джей побърза да си уреди да го изпратят в чужбина и на няколко пъти бе участвал в опасни операции, родителите му успяха да задействат връзките си, та поне само едно от децата им да бъде изложено на риск. В Ню Джърси нищо не застрашаваше Грег през цялото време. А Теди, разбира се, влезе в колежа през 1941-ва с категоричното намерение да се присъедини към армията веднага щом завърши.

— А сега какво ще прави?

— Защо не попиташ него? — рече Теди с едва забележимо колебание, после добави: — Татко ще го вземе в адвокатската фирма. А ти, Бред? Няма ли да си дойдеш вкъщи?

— Може би. Още никой тук не ми е споменавал за такова нещо.

— Готов ли си вече да се върнеш у дома? — В гласа на Теди се прокрадна особена въпросителна нотка и Бред изведнъж се запита какво ли знаеше брат му.

— Май не. Тук е дяволски хубаво, Тед. Слушай, ако съм още в Париж идната пролет, защо не дойдеш, когато завършиш, да ни… да ме видиш… — Той бързо се поправи и бегло погледна към Серена, застанала от другата страна на бюрото.

— Възнамеряваш дотогава да си още там? — Теди не скри разочарованието си. — По дяволите, няма ли все пак да се измъкнеш от армията, Би Джей?

Настъпи кратка пауза.

— Не, Тед. Армията ми харесва. Никога не съм го предполагал, но мисля, че мен ме устройва. И… — Той отправи нежен поглед към Серена. Искаше му се да каже на Тед за нея, ала смяташе, че е редно да съобщи най-напред на майка си. — Виж какво, ще си поговорим по-късно. Извикай мама, Тед. И слушай — добави Би Джей — не им казвай нищо. Мама ще получи удар, като научи, че оставам в армията.

— Бред… — В гласа му отново се появи онази странна нотка. — Аз мисля, че тя знае. — Прозвуча, като че предупреждаваше по-големия си брат за нещо.

— Какво имаш предвид? — Бред изведнъж стана напрегнат.

— Нищо. — Скоро щеше да разбере. — Ще отида да извикам мама.

Майка им беше в трапезарията с Грег и Пати Атертън, която бе поканена на специална предколедна закуска със семейството. Когато Тед се подаде на вратата и кимна на майка си, тя се разбърза с разтревожено лице.

— Нещо лошо ли има, Тед?

— Не, мамо, Бред е на телефона. Обажда се да ни пожелае весела Коледа. — И при тези думи изпита желание майка му да направи така, че наистина да бъде весела.

Тя пое слушалката от най-малкия си син, приглади с ръка снежнобялата си коса и бързо седна на стола зад бюрото. Беше в елегантен черен костюм „Диор“, който стоеше изключително добре на още приятно закръглената й младежка фигура. Беше на петдесет и осем, но лесно можеше да скрие десет-дванайсет години, ако пожелаеше, макар че не го правеше. Имаше същите тъмносиви очи като Би Джей, а и чертите бяха почти същите, но докато у Би Джей всичко изглеждаше добродушно и спокойно, у нея напираше едно вечно напрежение. Човек оставаше с впечатление, че се вслушва в нещо, нещо свръхчовешко, някакво извънземно стенание, което само тя чува. У нея винаги се спотайваше някакъв електрически заряд и като че ли непрекъснато бе готова да нападне, което често се случваше — предимно съпруга си, а нерядко и синовете си. Беше жена, с която хората разговаряха крайно предпазливо, и се отнасяха към нея с изключително внимание, за да не я възпламенят или да я „задействат“, както казваха най-близките й. „Не задействайте майка си, момчета“, умоляваше синовете си господин Фулъртън. И за да не го направи самият той, почти не приказваше, само кимаше одобрително. Когато бяха по-малки, децата често го имитираха, а Би Джей беше усъвършенствал постоянното бягство на баща си от поемане на ангажимент, което се изразяваше в едно механично „Хмммм“.

— Здравей, мамо. Как са нещата в Ню Йорк?

— Интересни. Много интересни. Елеонор беше тук на обяд вчера. — Ставаше дума за госпожа Рузвелт. — Политическите новини непрекъснато се променят тези дни. Времената са трудни за нея, всъщност за всички ни. Доста неща се преустройват след войната. Но да оставим това, Бред, скъпи. Сега на въпроса ти как си? — Специално наблегна на „ти“, което преди десет години би го изнервило. Но вече отдавна не се стряскаше от майка си, още от мига, когато се отказа от работата във Вашингтон и се премести в Питсбърг, правейки това, което се харесваше на него. Тя бе страшно против, а той за пръв път в своя живот си каза твърдо, че нейното мнение няма да промени решението му.

— Добре ли си, скъпи? Здрав ли си? Щастлив ли си? Връщаш ли се у дома?

— „Да“ на първите три въпроса и „не“ на четвъртия. Поне за момента няма признаци да връщат някого в Щатите. Но съм добре, всичко е наред. — Би Джей забеляза как очакващите очи на Серена се бяха приковали върху него и за пръв път от дълго време той разбра, че се бои от майка си. Но сега трябваше да се изправи срещу нея не само заради себе си, а и заради Серена. Това му даде допълнителен кураж и Би Джей се впусна смело. — Имам добра вест за теб.

— Ново повишение ли, Бред? — По гласа й се долавяше, че е доволна. Колкото и да ненавиждаше факта, че синът й е в армията и че той самият настояваше да бъде там, честите му повишения я усмиряваха и престижът му й доставяше удоволствие.

— Не съвсем, мамо. Всъщност нещо по-хубаво. — Преглътна с усилие, осъзнавайки какво бе направил. Серена беше права. Трябваше преди това да й се обади. Господи, да й го каже, когато всичко е свършен факт! Усети как го избиха ситни капчици пот около косата и се молеше Серена да не ги забележи. — Току-що се ожених. — Искаше му се да затвори очи и да поеме дълбоко въздух, ала нямаше как, не и пред тези пронизващи и тревожни зелени очи, вперени в него. Вместо това се усмихна и направи знак, че всичко върви добре.

— Какво си сторил? Шегуваш се, разбира се. — Настъпи мълчание, но преди това се прокрадна напрежение в гласа й. Можеше да си представи как лицето й се стяга, тонът й му го подсказваше. Как елегантната, почти кокалеста ръка с тежки диамантени пръстени стиска слушалката. — За какво ми говориш?

— За една чудесна млада жена, която срещнах в Рим. Оженихме се тази сутрин, мамо, в англиканската черква тук.

Последва безкрайна пауза, през която той чакаше. На другия край на телефона лицето й изведнъж се смрачи и очите й придобиха цвета на Атлантическия океан преди ураган.

— Има ли някаква достатъчно задоволителна причина, за да го направиш тайно, Бред?

— Не. Просто исках да бъде изненада.

Гласът на майка му се вледени.

— Предполагам, че е бременна.

 

 

Бред бавно започна да кипва. Нищо не се бе променило. Колкото и да бяха пораснали, тя пак се отнасяше по същия начин. Като с малки, непослушни, малоумни марионетки. Точно това го бе тласнало надалеч още преди години. За известно време като че ли го беше позабравил, но сега осъзна, че всичко си е постарому.

— Не, грешиш. — Заради Серена продължи, сякаш всичко бе наред. — Казва се Серена и е руса и много красива. — Реши, че е луд, докато изричаше това, и единственото, което му се искаше, бе да тръшне слушалката. — И сме много щастливи.

— Колко вълнуващо. — Думите на майка му отекнаха като куршуми. — Очакваш да ръкопляскам ли? Да не е момичето, за което Пати ми разказа през ноември? — Тонът на майка му бе в състояние да разцепи и мрамор. — Струва ми се, тя спомена, че била прислужница там, където си живял. Или е някоя друга?

„С какво право питаш, по дяволите!“, щеше му се да й извика, но се сдържа, колкото можа, да не кипне.

— Не бих искал да обсъждам сега това с теб. Мисля, че когато Пати беше в Рим, реагира с предубеждение.

— Защо? — прекъсна го майка му. — Защото е развалила годежа?

— Тя това ли ти каза?

— Не е ли станало точно така?

— Не съвсем. Казах й, че нещата са се променили и че желая да отменя годежа.

— Не заради това, което чух. — По гласа на Маргарет Фулъртън се долавяше, че не вярва на сина си. — Пати ми довери, че си имал някаква любовна история с момичето, което ти мие пода, и когато ви хванала, тя ти върнала пръстена и си пристигнала обратно.

— Хубав малък стегнат разказ, мамо. Единственият му недостатък е, че не е верен. Единственото вярно в него е — Би Джей осъзна, че е разумно да признае това на майка си, в случай че по-късно чуе нещичко — че Серена работеше в двореца. Той е принадлежал на родителите й преди войната. Но баща й е бил един от аристократите, които се обявили против Мусолини, така че и той, и майка й са били убити в началото на войната. Това е дълга история и сега няма да ти разказвам всички подробности. Тя е принцеса по рождение и е прекарала войната в един манастир в Щатите. Когато пристигнала в Италия миналото лято, узнала, че всичките й близки са починали, нямала нищо и никого, върнала се в двореца, водена от спомените и болката, и една от прислужниците я приютила. Преживяла е много трудности, майко. — Би Джей се усмихна на Серена. — Но всичко това вече е отминало.

— Просто затрогващо. Малка подходяща партия. Войнишка булка. — Тонът й бе жлъчен. — Мило мое момче, ти нямаш и представа колко много нищожества сега се разхождат из Европа, преструвайки се, че някога са били принцове, графове и херцози. Господи, те го правят дори и тук. В клуба на баща ти има един сервитьор, който твърди, че е руски принц. Може би — със сладък глас предложи майка му — ще искаш да го представиш на булката си. Сигурна съм, че той ще й бъде по-подходящ компаньон от тебе.

— Това, което наговори, е отвратително. — Очите му пламнаха. — Телефонирах, за да ти съобщя новината. Мисля, че засега си казахме достатъчно. — Бегло поглеждайки към Серена, видя, че очите й се напълниха със сълзи. Тя бе разбрала всичко и това късаше сърцето й. Искаше му се час по-скоро да успокои жена си и хич не го интересуваше какви ги приказва майка му. — Дочуване, мамо. Скоро пак ще ти се обадя.

Маргарет обаче продължи:

— Преди да затвориш, вероятно би желал да узнаеш, че брат ти Грег току-що се сгоди.

— Наистина ли? За кого? — Но всъщност не това го занимаваше в момента. Беше толкова вбесен от поведението на майка си и от начина, по който реагира на новината за сватбата му със Серена. Само едно нещо му се стори странно и това беше фактът, че Тед не бе споменал и думичка за Грег.

— Сгоди се за Пати. — Произнесе го с удоволствие, граничещо с ликуване.

— Атертън? — Би Джей бе смаян.

— Да, Пати Атертън. Не ти писах, защото не бях сигурна и не исках да ти причинявам излишна болка. — Дрън-дрън. Тя искаше да подсили шока до максимум. Би Джей добре познаваше майка си. — Започна да излиза с него почти веднага щом се завърна от Рим.

— Страхотно. — Не можеше да се начуди каква хитра и амбициозна малка кучка е Пати. Поне този път бе пипнала подходящия брат. Грег щеше да играе по свирката й. Бе направила сполучлив избор за себе си. Ала Би Джей се замисли дали тази жена няма да съсипе живота на брат му. Щеше му се да не се окаже прав, но бе почти сигурен, че тя ще го стори. Изгаряше от желание да попита Тед той на какво мнение е, ала знаеше, че сега не би могъл отново да говори с него. — Кога ще се женят, мамо?

— През юни. Точно преди Грег да навърши трийсет години.

Колко трогателно. А Пати ще бъде на двайсет и четири и ще е безупречна булка в бяла дантелена рокля. Изведнъж почти му прилоша от картината, която си представи. Брат му, разнищен от тази кучка.

— Сигурна съм, че ще бъде болезнено за теб, Бред. Но мисля, че трябва да присъстваш на сватбата.

— Разбира се. За нищо на света не бих пропуснал. — Сега вече се почувства малко по-уверен в себе си, ала все още под влиянието на респекта, който внушаваше майка му.

— И можеш да оставиш войнишката си булчица у дома.

— Въобще не се надявай, мамо. Ще чакаме с нетърпение да ви видим всички, а сега весела Коледа. Не ми се иска в момента да говоря с Грег, но му предай моите най-добри пожелания. — Нямаше никакво желание да се чува с Грег. Никога не са били близки, а сега още по-малко, пък и едва изтърпя майка си с нейната злоба спрямо Серена. Само дебнеше удобна пролука да прекъсне разговора. Съжаляваше единствено, че жена му бе станала свидетелка на разправията. Гореше от желание да каже на майка си своето мнение. Но трябваше да го направи с писмо, и то незабавно.

— Мисля, че той е още в трапезарията с Пати. Точно привършвахме закуската, когато ти се обади. Пати пристигна рано днес и най-напред ще отидат в „Тифани“ да изберат пръстена.

— Чудесно.

— Можеше ти да си на неговото място, Бред.

— Радвам се, че не съм.

Настъпи напрегнато мълчание.

— Щеше ми се да си ти. Вместо това, което току-що си сторил.

— Няма да мислиш така, когато се запознаеш със Серена.

Последва странна пауза.

— Обикновено не общувам с прислужници. — Бред едва се сдържа да не избухне при тази нейна реакция, но знаеше, че не бива заради Серена.

— Ти си глупак, Бред — добави майка му. — Трябва да се засрамиш. Мъж с такова положение и такива възможности, а виж как съсипа живота си. Иде ми да плача с глас за всичко, което захвърли. Смяташ ли, че сега ще можеш да направиш кариера в политиката, с жена като твоята? Добре знаеш, че е обикновена проститутка, която нарича себе си принцеса. Пати каза, че прилича на уличница.

— Ще те оставя сама да прецениш. Тя е десет пъти по-изискана дама от Пати. От години онази малка уличница раздаваше прелестите си безплатно. Накрая започваше да губи контрол.

— Как смееш да говориш такива неща за годеницата на брат си?

— Тогава и ти никога да не си посмяла — гласът му свистеше в слушалката като торпедо и от другия край Маргарет Фулъртън се сепна — да не си посмяла да изречеш отново такива неща за жена ми. Ясно ли е? Тя е моя съпруга. Каквото и да мислиш, по дяволите, от сега нататък ще си го държиш за себе си. Тя е моя. Това е всичко. Това е всичко, което ти трябва да знаеш. И очаквам всички от това семейство, включително и онази малка кучка Пати, да се отнасят към нея с уважение. И всички, по дяволите, трябва да я обичате, всички вие, впрочем това си е ваша работа, но ще бъде най-добре да бъдете любезни с нея и с мен, когато говорите за нея, или повече никога не ще ме видите.

— Няма да търпя заплахите ти, Брадфорд. — Гласът й бе като гранит.

— И аз няма да търпя твоите. Весела Коледа, мамо. — И с тези думи леко постави слушалката. Обърна се и погледна тъжно към Серена. Тя бе седнала до огъня, захлупила лице в ръцете си, раменете й се тресяха и когато се доближи до нея и я накара насила да вдигне очи, видя, че лицето й бе цялото обляно в сълзи.

— О, скъпа, така съжалявам, че чу всичко това.

— Тя ме мрази, мрази ме… ние я сломихме.

— Серена. — Би Джей я притегли в прегръдките си. — Тя няма сърце, момичето ми. От години вече няма. Това е нещо, което всички в семейството знаят, и аз трябваше да ти го кажа по-рано. Майка ми има ум като бръснач и сърце от камък. Тя е по-твърда от повечето мъже, които познавам, и единственото, на което държи, е всички да й се подчиняват. Тя е приела да тласка баща ми накъдето си иска в продължение на трийсет и шест години и от дълго време се опитва да прави същото и с мен. С брат ми Грег има повече успех, не съм сигурен само Тед как ще оцелее. Това, което не харесва у теб, е, че не си по нейния вкус — не те е намерила тя, не ме е накарала тя да се оженя за теб. Това, което мрази у теб, е, че не си й подвластна. Аз направих сам своя избор също както при постъпването си в армията. Ето с кое тя не може да се примири. И то няма нищо общо с теб. Това е една стара война между нея и мен, която продължава с години.

— Но Пати… казала й е, че съм прислужница в двореца, какво друго може да си мисли майка ти? — Серена продължаваше да ридае на гърдите му.

— Серена, любима моя, преди всичко никога не забравяй коя си всъщност. А впрочем смяташ ли, че за мен има значение, че си била прислужница или каквото и да било там? Единственото, което ме вълнува и за което съжалявам, е, че се е наложило да минеш през всички тези страдания, тази бъркотия. Само като си помисля за свидните загуби, мизерията, тежкия труд… Но ти трябва да знаеш, че от сега нататък аз ще направя живота ти щастлив и ще се опитам да компенсирам всичко. — Той целуна влажните й очи и нежно погали косата й.

— Смяташ ли, че някога ще ни прости?

— Разбира се. Беше просто изненадана, това е всичко. И я боли, че не е взела участие и тя. — Даваше си сметка, че го казва, за да овладее ситуацията, като се надяваше, че за момента това е достатъчно.

Серена тъжно поклати глава.

— Тя винаги ще ме мрази. И винаги ще си мисли, че съм италианска прислужница.

Би Джей се засмя.

— Не, няма, глупачето ми. Обещавам ти.

— Откъде си сигурен?

— Познавам майка си. И тя ме познава. Знае, че мен не може да ме командва. Прост житейски факт. Така че постепенно ще приеме нещата и когато накрая се срещнете, ще падне, също като мен, и ще види какво представляваш — красива и добра, очарователна и интелигентна, и най-вече жената, която обичам. Те ще те обикнат Серена, дори и проклетата ми майка. Обещавам ти, ще видиш…

— Но всичко, което Пати е казала…

— Приказката за киселото грозде, скъпа. Дори и майка ми ще разбере разликата, когато ви види заедно.

— Заедно? — Серена бе шокирана, а Би Джей сви устни печално.

— Тя ще се омъжи за брат ми Грег през юни. Интересно развитие, нали?

Серена го погледна съсредоточено и избърса очите си.

— Ще се омъжи за брат ти? — Той кимна. — И ти имаш нещо против?

— Не, не това, което си мислиш. Боя се, че тя е най-лошото, което би могло да сполети моя брат. А може би не, може би той се нуждае от някой, който да направлява живота му. Майка ми не ще е в състояние да го прави цяла вечност.

— Наистина ли е толкова слабохарактерен?

Би Джей бавно поклати глава.

— Не ми е приятно да го призная, но е такъв, бедният. Точно като баща ми.

— И баща ти ли е слабоволев? — Беше шокирана, като слушаше колко откровено разнищваше семейството си. Никога досега не го бе правил пред нея.

— Да, и баща ми. А майка ми е много повече мъжага, отколкото момчетата от футболния отбор, взети заедно! Не мисля, че това я прави щастлива, и има моменти, в които ни е подлудявала, но… Единственото, което е от значение, скъпа моя, е, че те обичам и че съм изпълнил задължението си. Съобщих на семейството си, че съм се оженил. Съжалявам, че не подскочиха от радост, но когато се срещнат с теб, ще го сторят, така че нека не се тревожим за това и да отидем да напазаруваме за Коледа. Прието?

Серена го погледна с влажни очи и опита да се усмихне.

— Обичам те. — Ала почти веднага се разплака отново. — Така съжалявам.

— Защо? За това, че плачеш цял ден в деня на сватбата си, затова трябва да съжаляваш. И то много да съжаляваш, особено след онзи страхотен обяд. — Той пак й подаде кърпичката си и тя си издуха носа.

— Не, съжалявам, задето причиних нещастие на семейството ти.

— Не си. Уверявам те. Ти накара майка ми да се замисли, това няма да й навреди, а останалите ще се зарадват на новината. — И в този момент, преди да е продължил мисълта си, телефонът иззвъня, беше брат му Теди, от Щатите. — Какво има? — Би Джей изглеждаше леко разтревожен, ала миг по-късно Серена видя как на лицето му се разля широка усмивка. — Тя е страхотна, ще я обикнеш… Добре… добре… ще ти я дам ти да й го кажеш. — И без повече предупреждения той пъхна слушалката в ръцете на Серена с единственото обяснение: — Брат ми Теди.

— Здравей, Серена. Аз съм Теди, най-малкият брат, и искам лично да ти честитя. Искам да знаеш, че много се радвам за теб и Бред. И съм уверен, че щом брат ми те обича, трябва да си страхотна дама, и нямам търпение да се запозная с теб.

Сълзи изпълниха очите й, докато шепнеше:

— Толкова много ти благодаря. — Серена се изчерви и протягайки се да хване ръката на съпруга си, изрече с мъка: — Надявам се… толкова много… че няма да направя семейството ви нещастно…

Болката в гласа й сякаш прободе Бред. Бедната му малка принцеса, да се бои от неговия двайсет и две годишен брат. Горкото създание, тя наистина е преминала през същинска преса. Но никога повече. Щеше да държи майка си под око в Ню Йорк на сватбата на Грег, ако въобще отидат.

Тед бързо я окуражи.

— Това би се случило единствено ако направиш Бред нещастен, а не мога да си представя, че си в състояние.

— О, не! — Самата мисъл й бе непоносима.

— Добре. Тогава трябва да знаеш, че страшно се радвам за вас.

Очите й отново се овлажниха, тя каза „дочуване“ на своя девер и подаде обратно слушалката на Бред.

— Не е ли прекрасна? — Бред бе разцъфнал в усмивка, докато разговаряше с брат си. Теди пак стана сериозен.

— Надявам се, че не си толкова луд, колкото твърди мама. Наистина ли е добро момиче, Бред?

— Прекрасна е.

— Обичате ли се?

— Да.

— Тогава ви желая всичко най-хубаво, Бред. Щеше ми се да съм там да ти го кажа лично. Съжалявам, че не съм с вас да споделя радостта ви.

И Бред знаеше, че Теди е искрен.

— И аз. Но ще си наваксаме, когато се съберем. Впрочем каква е тази тъпотия с Грег?

— Ти чу. Предполагам, Пати е решила, че щом не може да има теб, ще има него. Просто извадих късмет, че не си е наумила да грабне мен.

— По-голям късмет, отколкото можеш да си представиш, хлапе.

— Мисля, че си представям. Надявам се старият Грег да издържи.

— И аз. — И двамата изглеждаха загрижени, когато ставаше дума за предстоящата сватба на Грег.

— Както и да е, просто исках да поздравя и двама ви, да ви пожелая щастие и да ви кажа, че ви обичам.

— Страхотно хлапе си, Теди. И дяволски добър брат. Обичам те. — Гласът му беше дрезгав при последните думи.

— Обичам ви и двамата — рече Тед ласкаво и затвори.

Бред се обърна към Серена с поглед, натежал от нежност, след като остави слушалката.

— Страхотно братче си имам.

— От това, което чух, трябва да е чудесен.

— Наистина е чудесен. Нямам търпение да се срещнете.

После стояха дълго прегърнати в кабинета. Бред се бе замислил за семейството си, което бе далеч, и въпреки радостта от този специален за него и Серена ден изведнъж му домъчня, че не си е вкъщи при близките, и най-вече при брат си Тед.

— Да поизлезем, а? — прошепна на жена си.

— Какво би искал, Бред? — Тя съзнаваше, че изминалият час бе изпълнен с емоции и за двамата, и се чувстваше изтощена, но все още й се щеше да му купи подарък.

А той я погледна с много топлота и взе ръката й.

— Бих желал да те изведа и да ти купя всичко, което видя, Серена Фулъртън, ето това желая да направя. — Тя се усмихна, като чу новото си име. — Хайде, отиваме на пазар.

— Сигурен ли си? — Серена се засмя на загриженото му изражение.

— Съвсем сигурен. Иди и си облечи грозното палто. — Тя вече бе върнала обратно самуреното на Мари-Роз и на Пиер. — Ще ти купя ново.

— Не самур, надявам се.

— Едва ли.

В крайна сметка й купи разкошно жълтеникаво палто от рис и купища нови дрехи. Когато в шест часа се прибраха вкъщи с множеството пакети, оказа се, че й бе взел поне дузина рокли, два костюма, половин дузина шапки, кожено палто, златни обици, чанти, шалове, бельо, нощници. Серена беше изцяло зашеметена от лавината скъпи неща, а нейният подарък в сравнение с неговите бе направо дребен, но за толкова й бяха стигнали спестяванията. Беше му купила златна табакера и запалка и после, след като му ги подареше, щеше да ги даде да гравират името му и датата. Планираше да му ги поднесе на Бъдни вечер.

Шофьорът им помогна да оставят покупките във входното антре и Серена и Бред бавно тръгнаха прегърнати, при което той отново я погледна доволно, а тя вдигна към него лице, на което бе изписано удивление. Що за човек е този мъж, с когото свърза живота си? Възможно ли е да има толкова много пари? Не беше виждала такива разточителства отпреди войната. Помисли си дали близките му няма да решат, че се е омъжила за него заради парите му.

— Нещо не е наред ли, госпожо Фулъртън? — Бред се притесняваше, че Серена може да е отчаяна от грубата жестокост на майка му.

— Не, само си мислех колко съм щастлива, че те имам.

— Интересно. И аз си мислех същото за теб. — После спря и я повдигна нежно, загърна я в новото й палто от рис, което тя пожела да облече още в магазина, русата й коса се смесваше с кожата, почти същия цвят, и я пренесе през прага на спалнята им.

— Какво правиш? — сънливо попита Серена, сгушила се на рамото му. Беше дълъг ден, изпълнен с емоции и вълнение. Сватбата, майка му, богатият сватбен обяд, пазаруването… не бе чудно, че се чувстваше изтощена.

— Пренасям те през прага. Това е американски обичай, за да отбележим, че сме младоженци. Мога да измисля и други начини да го отпразнуваме.

Тя се засмя, а той я остави на леглото и я целуна. След миг палтото бе свалено и се любиха до изнемогване, после кротко заспаха в прегръдките си. Мари-Роз бе донесла вечерята им горе на поднос върху масичка на колелца, както бе предложил Бред, но те въобще не се събудиха и сандвичите и какаото така и останаха недокоснати. Спяха прегърнати като две деца.